№ 91
гр. ЛЕВСКИ, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. И.
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно
наказателно дело № 20224410200282 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН
В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от ***** ЕООД, чрез адв. В.
Д. от АК Варна срещу НП № 15-2200127 от 01.06.2022 г. издадено от
Директора на Д „ИТ“ гр. Плевен.
Жалбоподателят счита, че при издаване на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и моли съда да го отмени като
неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че при съставяне на акта е
извършено нарушение на чл. 42 т. 3 и т.4 от ЗАНН доколкото актосъставителя
следва да отрази в изготвения от него АУАН датата и мястото на извършване
на нарушението и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено. Твърди се, че посочените пороци при съставянето на АУАН
съ възприети от административно наказващия орган при съставянето на
обжалваното НП и същото се явява незаконосъобразно поради съществено
нарушнеие на съдопроизводствените правила.
Твърди се, че в обстоятелствената част на НП е описано, че на работника
не е изплатено трудовото възнаграждение за месец февруари до 30.03.2022 г.,
но в действителност същото е изплатено на 29.03.2022 г., което е
удостоверено с подписа на работника, че е получил месечното си
възнаграждение и към жалбата е представен документа, на който се е
1
подписал работника. Твърди се, че разпоредбата на чл. 270 ал.3 от КТ дава
възможност за изплащане на заплатата и срещу разписка, както и по банков
път.
Моли се съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП
като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила.
Ответникът по жалбата – административно наказващият орган Директор
„Инспекция по труда“ се явява лично в съдебно заседание и изразява
становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и е направено искане да
бъде потвърдено процесното наказателно постановление, както и да се
присъдят на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен разноски. Оспорени
са разноските на жалбоподателя като прекомерни.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Видно от представения по делото акт за установяване на
административно нарушение № 15-2200127 от 19.05.2022 г. е, че същия е
съставен на 19.05.2022 г. против ***** ЕООД, в качеството му на
работодател, затова че при извършне проверка на място на 04.05.2022 г. в
обект за охрана: завод гр.Левски ***** АД и при проверка на документите в
периода от 12.05.2022 г. до 19.05.2022 г. в Д „ИТ“ със седалище Плевен е
установено, че работодателят не е изплатил в установения с трудов договор №
44/11.06.2021 г. срок до 30.03.2022 г. уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа от П.Т.Ч. през месец февруари 2022 г.. В акта е
посочено, че е нарушен чл. 128 т.2 от КТ и са посочени писмените материали,
въз основа на които е съставен акт.
По делото е представено и обжалваното НП, от което се установява, че за
посоченото в акта нарушение на ***** ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Варна, в качеството му на работодател е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лв. на
основание чл. 416 ал.5 от КТ във връзка с чл. 414 ал.1 от КТ.
Към административно – наказателната преписка е приложено копие от
трудовия договор сключен между работодателя и П.Т.Ч. от т. 2.6. от който се
2
установява, че е уговореното трудовото възнаграждение да се изплаща
ежемесечно до 30-то число на месеца следващ този, за който е положен труда
в брой или по банков път в посочена от лицето банкова сметка. Със същия
трудов договор е уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 650
лв., както и дължимите се допълнителни трудови възнаграждения.
Към административно наказателната преписка е приложено и копие от
ведомост, в която са посочени начислените трудови възнаграждения,
сътоветните удръжки, както и дължимите суми, които са посочени в графата
„брой“ на л. 14. Ведомостта обаче не съдържа положени подписи за платени
суми в брой.
Към административно-наказателната преписка е приложена /л. 17 от
делото/ и попълнената от работника декларация по чл. 402 т.3 от КТ, в която
същия е заявил, че не е получавал заплата от февруари м. 2022 г.
Декларацията е подписана на 04.05.2022 г. в 11:20 часа.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани Г. Д. и Д. Ц.
/служители от ДИТ/, от показанията на които се установява обстоятелството,
че е извършена проверка на място в обект, охраняван от фирма ***** ЕООД в
гр. Левски, че там е имало един охранител, който е бил на смяна, че му е
дадена декларация, която да попълни относно трудовото правоотношение с
фирмата, като в хода на проверката той се е обадил и на другите си колеги,
които работят в обекта, общо четирима човека, които са дошли и са заявили и
са написали обяснения относно техните правоотношения с фирмата и са
заявили, че не са им изплащани заплати за месеците февруари и март, като са
заявили и други обстоятелства относно здравословинет и безопасни условия
на труд, работно облекло и т.н. Установява се, че е оставена призовка за
работодателя и му е определен срок в който да представи съответно посочени
документи, че при проверката на документите не са представени
доказателства да са изплатени трудовите възнаграждения за съответните
месеци, след което са съставени актове на работодателя.
Към жалбата е представен документ /л. 5 от делото/ с посочване м.
февруари 2022 г. изписани имена, суми, Левски и положени подписи – в
таблица, а под таблицата е изписана общата сума от 2040 лв. и на ръка е
изписана дата 29.03.2022 г.
По искане на жалбоподателя, в качеството на свидетели са разпитани
И.Н. /представлявал с пълномощно фирмата работодател при проверката/ и
3
П.Ч. който е работил в ***** ЕООД до края на месец май 2022 г. и посочен в
акта и НП като лице, на което не е заплатено уговореното трудово
възнаграждение в срок до 30.03.2022 г. за извършената работа през месец
февруари 2022 г.
Видно от показанията на двамата свидетели е, че възнагражденията за
месец февруари 2022 г. са предоставени от работодателя на И.Н., който ги е
платил в брой на работниците на 29.03.2022 г., за което те са се подписали
срещу имената си и платените им суми.
На свидетеля Н. е предявен документа с положените подписи и той е
заявил, че това е документа, който са подписали работниците, когато им е дал
парите и заявява, че не знае дали този документ е бил в папката, когато е
представил документите в Инспекцията по труда. Свидетелят признава, че е
подписал представеното по делото обяснение /сведение по чл. 402 ал.1 т.2 от
КТ и обяснява, че от работодателя са му изпратени много документи /цяла
папка/ и той не е „гледал лист по лист“.
В показанията си св. П.Ч. заявява, че за месец февруари заплатите са
платени в края на март, че И.Н. ги е донесъл, а за другите месеци са
преведени по карта, защото всички са подали молби за напускане, понеже са
забавили плащането и всички са напуснали за неплатени заплати. Свидетелят
е категоричен, че когато са идвали на проверка, май месец, заплатата за месец
февруари е била платена, а за месец март не е била платена. Заявява също
така, че и за април не е било платено и затова са подали молби за напускане,
че когато са идвали на проверката не са били платени заплатите за м. март и
април. Свидетелят потвърждава, че той се е подписал на документа, на който
има изписана сума и е положен подпис срещу името му. Отново потвърждава,
че е получил заплатата за м. февруари в края на март, че е било след 25 март,
но не помни точно датата.
Предвид изложеното по-горе и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото по един несъмнен и категоричен
начин се установява, че към момента на проверката действително е имало
неплатени трудови възнаграждения в срок, но трудовото възнаграждение на
П.Ч. за м. февруари, което е било дължимо до края на месец март е било
платено, преди изтичане на крайния срок за изплащането му. Ето защо, съдът
приема, че жалбоподателя не е допуснал нарушението, за което му е
наложено административно наказание с обжалваното НП и същото следва да
4
бъде отменено.
При този изход на делото, следва да бъде осъдена ДИТ да заплати на
жалбоподателя направените деловодни разноски в размер на 300 лв. –
заплатени като възнаграждение за 1 адвокат. Заплатеното адвокатско
възнаграждение е в минималния размер предвиден в Наредбата към момента
на сключване на договора за правна защита и съдействие, поради което
искането на административно-наказващия орган за намаляване размера на
същото е неоснователно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 15-
2200127/01.06.2022 г., издадено от ИД Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ Плевен, с което на ***** ЕООД със седалище и адрес на управление
***** представлявано от Т.В.В., с ЕГН **********, в качеството му на
работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция в
размер на 1500 лв.“ за нарушение посочено в Акт за установяване на
административно нарушение № 15-2200127/19.05.2022 г., съставен от Г. И. Д.
на длъжност главен инспектор при Дирекция „ИТ“ – Плевен.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен ДА ЗАПЛАТИ на
***** ЕООД със седалище и адрес на управление ***** представлявано от
Т.В.В., с ЕГН ********** направените деловодни разноски в настоящото
производство в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Плевен по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5