II. Със същият обвинителен акт е
повдигнато обвинение на К.Г.Х., с ЕГН **********, роден в гр.***, българин, с българско
гражданство, неженен, безработен, със средно образование, неосъждан, с адрес:
гр.***, ул."***" № 12, вх.В, ап.68, ЗА ТОВА,ЧЕ :
1. В периода от месец *** 20* г.
до 22.09.20* г. на територията на област *** участвал в организирана престъпна
група - структурирано трайно сдружение от седем лица, ръководена от Х.К.Х. с
ЕГН **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х.,
ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН:
**********, създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за
които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а
именно: престъпления по чл. *3 от НК, като групата е
създадена с користна цел - престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК.
2. На неустановена дата през
месец *** 20* г. в с. ***, обл.***, в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от
НК - лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група,
ръководена от Х.К.Х. с ЕГН **********, с участници Г ЕОРГИ Г.Г.,
ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х.,
ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН **********,
и в съучастие като извършител с Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********
/извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН ********** /подбудител/ принудил Г.Д. М. от с. ***,
обл.*** да извърши нещо противно на волята му, а именно да заплати вноска по
кредит в размер на 100 лв. дължима от него, като употребил за това заплашване -
заплашил го с посегателство върху личността му и употребял сила - нанесъл му
побой - престъпление по чл.*3 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
3.На 30.05.20* г. в с. ***, обл.***
в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от НК - лице, действащо в изпълнение
на решение на организирана престъпна група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********,
с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********,
М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********, и в
съучастие като извършител с Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН: ********** /подбудител/ принудил Н.И.Н.
от с.***, обл.*** да извърши нещо противно на волята му - да плати пари в
размер на 200 лв. (главница по изтеглен от П.И.М. кредит) като употребил за
това заплашване, изразило се в отправяне на закани за физическа саморазправа
(че ще го пребие) и в отправяне на закана за отнемане на имущество ( че ще му
вземат прасето, лаптопа и обеците на съпругата му И.Я.Н.) - престъпление по чл.*3,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
4.На неустановен ден в края на
месец *** 20* г. в с. ***, обл.*** в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от
НК - лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група,
ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П.,
ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН:
**********, Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие като извършител с Г.Г.Г.,
ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: ********** /извършители/
и Х.К.Х. с ЕГН:********** /подбудител/ принудил М.В.М. от с. ***, обл.***, да
извърши нещо противно на волята й да заплати вноска по кредит в размер на 99
лв., дължима от В.Щ.И. от с.с. като употребил за това заплашване (че ще и
нанесат побой) - престъпление по чл. *3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал. 1 от НК.
5.На неустановен ден в края на
месец *** 20* г. в с. ***, обл.*** в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от
НК - лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група,
ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П.,
ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН:**********, Й.А.Д., ЕГН: **********,
Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие като извършител с Г.Г.Г., ЕГН:**********,
А.И.П., ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН: ********** /подбудител/
принудил М.Н.З. от с. ***, обл.*** да извърши нещо противно на волята му, а
именно да плати пари в размер на *0 лв., дължими по изтеглен от него кредит,
като употребил за това заплашване - отправяне на закана за физическа
саморазправа (че ще го бие), и закана за отнемане на движимо имущество
(пералня, заатни и сребърни бижута собственост на С.Г.М.) - престъпление по чл.*3,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК.
6.На неустановен ден в началото
на месец април 20* г. в с. ***, обл.*** в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8
от НК - лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна
група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********,
А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д.,
ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие като извършител с Г.Г.Г.,
ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН: **********
/подбудител/ принудил И.Р.М. от с.***, обл.*** да извърши нещо противно на
волята й, а именно да плати пари в размер на *0 лв., дължими по изтеглен от нея
кредит, като употребил за това заплашване изразяващо се в заплаха за
посегателство върху личността на ближните й престъпление по чл.*3, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
7.На 02.04.20* г. в с. ***, обл.***
и гp.*. обл.*** в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от НК - лице,
действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група, ръководена
от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********,
К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН **********, Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В.,
ЕГН: **** 189048, и в съучастие като извършител с Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П.,
ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН: ********** /подбудител/ принудил И.М.И.
от с. ***, обл.*** да извърши нещо противно на волята му, а именно да плати
пари в размер на 215 лв. дължими по изтеглен от него кредит, като употребил за
това заплашване - отправяне на закана за физическа саморазправа - престъпление
по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
8.На 30.05.20* г. в с. ***, обл.***
в качеството на лице по чл.*2 ал.2, т.8 от НК - лице, действащо в изпълнение на
решение на организирана престъпна група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********,
е участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********,
М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********, и в
съучастие като извършител с Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН: ********** /подбудител/ принудил П.И.
М от с. ***, обл.*** да извърши нещо противно на волята й, а именно да плати
пари в размер на 200 лв. (главница по изтегления от нея кредит), като употребил
за това заплашване - изразяващо се в отправяне на закана за физическа
саморазправа (че ще я бие и че ще я прави по- озъбена от колкото е била), и ще
и отнемат движимо имущество (керемидите от къщата й) -престъпление по чл.*3,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
9.На 27.06.20* г. в гр. *, обл.***
в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от НК - лице, действащо в изпълнение
на решение на организирана престъпна група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********,
с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********,
М.Н.М., ЕГН **********, Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********, и в
съучастие като извършител с Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********
/извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН ********** /подбудител/ принудил Б.Г.Т. от гр.*,
обл.***, да извърши нещо противно на волята му - да заложи моторна резачка
марка „Хускварна 55“ на стойност 840 лв. /осемстотин и четиридесет лева/ за
сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ и да плати пари в размер на 1* лв.,
представляващи вноска по изтеглен от него кредит, като употребил за това
заплашване - изразяващо се в заплаха за посегателство върху личността му и в
отправяне на закана за отнемане на лични движими вещи - престъпление по чл.*3,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
10.На неустановена дата през
месец август 20* г. в с. ***, обл.*** в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8
от НК - лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна
група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********,
А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д.,
ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие като извършител с Г.Г.Г.,
ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН: **********
/подбудител/ принудил М.А. Г от с. ***, обл.*** и М.А.Г. от с. ***, обл.*** да
извършат нещо противно на волята им, а именно да платят пари в размер на 70 лв.
, представляваща остатък от вноска по кредит на М.Г., като употребил за това
заплашване изразило се в заплаха за посегателство върху личността им и в
отправяне на закана за отнемане на имуществото им ( че ще продаде зайци и
колело-бегач) - престъпление по чл.*3 ал.2, вр. ал.1, вр, чл.20, ал.2, вр, ал.1
от НК.
11.На 28.03.20* г. в с. ***, обл.***,
в качеството на лице по чл.*2 ал.2, т.8 от НК - лице, действащо в изпълнение на
решение на организирана престъпна група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********,
с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********,
М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********, и в
съучастие като извършител с Г.Г.Г., ЕГН: **********, П.К. IIETPOB, ЕГН: **********
/извършители/ и Х.К.Х. е ЕГН: ********** /подбудител/ принудил Д.А.И.. ЕГН: **********
от с. ***, обл.*** да извърши нещо противно на волята й, а именно да се качи в
джип с неустановена марка, модел и регистрационен номер и да търси пари - сума
в размер на 105 лв., представляваща вноска по изтеглен от нея кредит, да кляка
и става, като употребил за това заплашване, изразило се в заплаха за
посегателство върху личността й и личността на малолетния и син -престъпление
по чл.*3, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
III. Със същия обвинителен акт,
Специализираната прокуратура е повдигнала обвинение на А.И.П., с ЕГН: **********,
роден в гр.***, българин, българско гражданство, разведен, работещ „Булколект” ЕООД
на длъжност инкасатор на дългове, със средно образование, неосъждан - адрес:
гр.***, пл.”***”№3, ет.6, ап.22 ЗА ТОВА,
ЧЕ:
1. В периода от месец *** 20* г.
до 22.09.20* г. на територията на област *** участвал в организирана престъпна
група - структурирано трайно сдружение от седем лица, ръководена от Х.К.Х. с
ЕГН **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН:
**********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х.,
ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********, създадена с цел да върши
съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване
от свобода повече от три години, а
именно: престъпления по чл. *3 от НК,
като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл.321, ал.3,
пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК.
2. На неустановена дата през
месец *** 20* г. в с. ***, обл.***, в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от
НК – лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група,
ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********,
Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие
като извършител с Г.Г.Г., ЕГН: **********,
К.Г.Х., ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН: ********** /подбудител/
принудил Г.Д. М. от с. ***, обл.*** да
извърши нещо противно на волята му, а именно да заплати вноска по кредит в
размер на 100 лв. дължима от него, като употребил за това заплашване – заплашил
го с посегателство върху личността му и употребят сила – нанесъл му побой - престъпление
по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
3. На 30.05.20*г. в с. ***, обл.***
в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от НК – лице, действащо в изпълнение
на решение на организирана престъпна група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********,
с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********,
Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие
като извършител с Г.Г.Г., ЕГН: **********,
К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН: **********
/подбудител/ принудил Н.И.Н. от с. ***, обл.*** да извърши нещо противно на
волята му – да плати пари в размер на 200 лв. (главница по изтеглен от П.И.М.
кредит) като употребил за това заплашване, изразило се в отправяне на закани за
физическа саморазправа (че ще го пребие) и в отправяне на закана за отнемане на
имущество (че ще му вземат прасето, лаптопа и обеците на съпругата му И.Я.Н.) -престъпление
по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
4. На неустановен ден в края на месец *** 20* г.
в с. ***, обл.*** в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от НК – лице,
действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група, ръководена
от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********,
Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие
като извършител с Г.Г.Г., ЕГН: **********,
К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН: **********
/подбудител/ принудил М.В.М. от с.***,
обл.***, да извърши нещо противно на волята й да заплати вноска по кредит в
размер на 99 лв., дължима от В.Щ.И. от с.с. като употребил за това заплашване (че
ще й нанесат побой) - престъпление по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2,
вр. ал.1 от НК.
5. На неустановен ден в края на
месец *** 20* г. в с. ***, обл.*** в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от
НК – лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група,
ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х.,
ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие като
извършител с Г.Г.Г., ЕГН: **********, К.Г.Х.,
ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН: ********** /подбудител/ принудил М.Н.З.
от с. ***, обл.*** да извърши нещо противно на волята му, а именно да плати
пари в размер на *0 лв., дължими по изтеглен от него кредит, като употребил за
това заплашване – отправяне на закана за физическа саморазправа (че ще го бие),
и закана за отнемане на движимо имущество (пералня, златни и сребърни бижута
собственост на С.Г.М.) - престъпление по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 от НК.
6. На неустановен ден в началото
на месец април 20* г. в с. ***, обл.*** в качеството на лице по чл.*2, ал.2,
т.8 от НК – лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна
група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********,
Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие
като извършител с Г.Г.Г., ЕГН: **********,
К.Г.Х., ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН: ********** /подбудител/
принудил И.Р.М. от с.***, обл.*** да извърши нещо противно на волята й, а
именно да плати пари в размер на *0 лв., дължими по изтеглен от нея кредит,
като употребил за това заплашване изразяващо се в заплаха за посегателство
върху личността на ближните й - престъпление
по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК.
7. На 02.04.20* г. в с. ***, обл.***
и гр.*, обл.*** в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от НК – лице,
действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група, ръководена
от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********,
Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие
като извършител с Г.Г.Г., ЕГН: **********,
К.Г.Х., ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН: ********** /подбудител/
принудил И.М.И. с. ***, обл.*** да извърши нещо противно на волята му, а именно
да плати пари в размер на 215 лв. дължими по изтеглен от него кредит, като
употребил за това заплашване – отправяне на закана за физическа саморазправа - престъпление
по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
8. На 30.05.20* г. в с. ***, обл.***
в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от НК – лице, действащо в изпълнение
на решение на организирана престъпна група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********,
с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********,
Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие
като извършител с Г.Г.Г., ЕГН: **********,
К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН: **********
/подбудител/ принудил П.И. М от с. ***, обл.*** да извърши нещо противно на
волята й, а именно да плати пари в размер на 200 лв. (главница по изтегления от
нея кредит), като употребил за това заплашване – изразяващо се в отправяне на
закана за физическа саморазправа (че ще я бие и че ще я прави по-озъбена от
колкото е била), и ще и отнемат движимо имущество (керемидите от къщата й) -
Престъпление по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
9. На 27.06.20* г. в гр. *, обл.***
в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от НК – лице, действащо в изпълнение
на решение на организирана престъпна група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********,
с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********,
Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие
като извършител с Г.Г.Г., ЕГН: **********,
К.Г.Х., ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН: ********** /подбудител/
принудил Б.Г.Т. от гр.*, обл.***, да извърши нещо противно на волята му – да
заложи моторна резачка марка Хускварна 55 на стойност 840 лв. /осемстотин и
четиридесет лева/ за сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ и да плати пари в
размер на 1* лв., представляващи вноска по изтеглен от него кредит, като
употребил за това заплашване – изразяващо се в заплаха за посегателство върху
личността му и в отправяне на закана за отнемане на лични движими вещи - престъпление
по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
IV. Специализираната прокуратура
е внесла в Специализирания наказателен съд за разглеждане и обвинителен акт
срещу Г.Г.Г. с ЕГН: **********, роден в гр.***, българин, с българско гражданство,
неженен, работи като касиер в „***” ЕООД, със средно образование, неосъждан, с адрес
по местоживеене: гр.***, ж.к.“***“ №8, вх.Г, ет.4, ап.75, ЗА ТОВА, ЧЕ:
1. В периода от месец *** 20* г.
до 22.09.20* г. на територията на област *** участвал в организирана престъпна
група - структурирано трайно сдружение от седем лица, ръководена от Х.К.Х. с
ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г.,
ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********,
К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********, създадена с цел да върши
съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване
от свобода повече от три години, а
именно престъпления по чл. *3 от НК,
като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл.321, ал.3,
пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК.
2. На неустановена дата през
месец *** 20* г. в с. ***, обл.***, в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от
НК – лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група,
ръководена от Х.К. с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********,
Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие
като извършител с К.Г.Х., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН:
********** /подбудител/ принудил Г.Д. М. от с. ***, обл.*** да извърши нещо противно
на волята му, а именно да заплати вноска по кредит в размер на 100 лв. дължима
от него, като употребил за това заплашване – заплашил го с посегателство върху
личността му и употребят сила – нанесъл му побой - Престъпление по чл.*3, ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
3. На 30.05.20* г. в с. ***, обл.***
в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от НК – лице, действащо в изпълнение
на решение на организирана престъпна група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********,
с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********,
Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие
като извършител с К.Г.Х., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН:**********, М.Н.М., ЕГН **********
/извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН: ********** /подбудител/ принудил Н.И.Н. от с. ***,
обл.*** да извърши нещо противно на волята му – да плати пари в размер на 200
лв. (главница по изтеглен от П.И.М. кредит) като употребил за това заплашване,
изразило се в отправяне на закани за физическа саморазправа (че ще го пребие) и
в отправяне на закана за отнемане на имущество (че ще му вземат прасето,
лаптопа и обеците на съпругата му И.Я.Н.) - престъпление по чл.*3, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
4. На неустановен ден в края на месец *** 20* г.
в с. ***, обл.*** в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от НК – лице,
действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група, ръководена
от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********,
Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие
като извършител с К.Г.Х., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********
/извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН: ********** /подбудител/ принудил М.В.М. от с.***,
обл.***, да извърши нещо противно на волята й да заплати вноска по кредит в
размер на 99 лв., дължима от В.Щ.И. от с.с. като употребил за това заплашване
(че ще и нанесат побой) - престъпление по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 от НК.
5. На неустановен ден в края на
месец *** 20* г. в с. ***, обл.*** в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от
НК – лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група,
ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********,
Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие
като извършител с К.Г.Х., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН:
********** /подбудител/ принудил М.Н.З. от с. ***, обл.*** да извърши нещо
противно на волята му, а именно да плати пари в размер на *0 лв., дължими по
изтеглен от него кредит, като употребил за това заплашване – отправяне на
закана за физическа саморазправа (че ще го бие), и закана за отнемане на
движимо имущество (пералня, златни и сребърни бижута собственост на С.Г.М.) - престъпление
по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
6. На 28.03.20* г. в с. ***, обл.***,
в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от НК – лице, действащо в изпълнение
на решение на организирана престъпна група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********,
с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********,
Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие
като извършител с К.Г.Х., ЕГН: **********, П.К.П., ЕГН: **********
/извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН: ********** /подбудител/ принудил Д.А.И., ЕГН: **********
от с.***, обл.*** да извърши нещо противно на волята й, а именно да се качи в
джип с неустановена марка, модел и регистрационен номер и да търси пари – сума
в размер на 105 лв., представляваща вноска по изтеглен от нея кредит, да кляка
и става, като употребил за това заплашване, изразило се в заплаха за
посегателство върху личността й и личността на малолетния и син - престъпление
по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
7. На неустановена дата през
месец април 20* г. в гр. *, обл.***, в
качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от НК – лице, действащо в изпълнение на
решение на организирана престъпна група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН **********,
с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П.,
ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие като
извършител с подбудителя Х.К.Х. с ЕГН: **********, принудил Д.Ж.И. от гр. *,
обл.*** да извърши нещо противно на волята й, а именно да плати пари в размер
на 160лв., дължими по изтеглен от нея кредит, като употребил за това
заплашване, изразяващо се в заплаха за посегателство върху личността й - престъпление
по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
8. На неустановен ден в началото
на месец април 20* г. в с. ***, обл.*** в качеството на лице по чл.*2, ал.2,
т.8 от НК – лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна
група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********,
Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие
като извършител с К.Г.Х., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН:
********** /подбудител/ принудил И.Р.М. от с. ***, обл.*** да извърши нещо
противно на волята й, а именно да плати пари в размер на *0 лв., дължими по
изтеглен от нея кредит, като употребил за това заплашване изразяващо се в
заплаха за посегателство върху личността на ближните й - престъпление по чл.*3,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
9. На 02.04.20* г. в с. ***, обл.*** и гр.*,
обл.*** в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от НК – лице, действащо в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, ръководена от Х.К.Х. с
ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г.,
ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********,
К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие като
извършител с К.Г.Х., ЕГН: **********, А.И.П.,
ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН: ********** /подбудител/
принудил И.М.И. с.***, обл.*** да извърши нещо противно на волята му, а именно
да плати пари в размер на 215 лв. дължими по изтеглен от него кредит, като
употребил за това заплашване – отправяне на закана за физическа саморазправа -
престъпление по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
10. На 30.05.20* г. в с. ***,
обл.*** в качеството на лице по чл.*2 ал.2 т.8 от НК – лице, действащо в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, ръководена от Х.К.Х. с
ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г.,
ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********,
К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие като
извършител с К.Г.Х., ЕГН: **********, А.И.П.,
ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН: **********
/подбудител/ принудил П.И. М от с.***, обл.*** да извърши нещо противно на
волята й, а именно да плати пари в размер на 200 лв. (главница по изтегления от
нея кредит), като употребил за това заплашване – изразяващо се в отправяне на
закана за физическа саморазправа (че ще я бие и че ще я прави по-озъбена от
колкото е била), и ще и отнемат движимо имущество (керемидите от къщата й) -престъпление
по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
11. На 27.06.20* г. в гр. *, обл.***
в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от НК – лице, действащо в изпълнение
на решение на организирана престъпна група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН:**********, Й.А.Д., ЕГН: **********,
Д.П.В., ЕГН **********, и в съучастие
като извършител с К.Г.Х., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН:
********** /подбудител/ принудил Б.Г.Т. от гр.*, обл.***, да извърши нещо
противно на волята му – да заложи моторна резачка марка Хускварна 55 на
стойност 840 лв. /осемстотин и четиридесет лева/ за сумата от 150 лв. /сто и
петдесет лева/ и да плати пари в размер на 1* лв., представляващи вноска по
изтеглен от него кредит, като употребил за това заплашване – изразяващо се в
заплаха за посегателство върху личността му и в отправяне на закана за отнемане
на лични движими вещи -престъпление по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2,
вр. ал.1 от НК.
12. На неустановена дата през
месец август 20* г. в с. ***, обл.*** в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8
от НК – лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна
група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН:**********, Й.А.Д., ЕГН: **********,
Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие
като извършител с К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН ********** /извършители/
и Х.К.Х. с ЕГН: ********** /подбудител/ принудил М.А. Г от с. ***, обл.*** и М.А.Г.
от с.***, обл.*** да извършат нещо противно на волята им, а именно да платят
пари в размер на 70 лв. , представляваща остатък от вноска по кредит на М.Г.,
като употребил за това заплашване изразило се в заплаха за посегателство върху
личността им и в отправяне на закана за отнемане на имуществото им ( че ще
продаде зайци и колело-бегач) - престъпление по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
V. С обвинителния акт е повдигнато
обвинение и по отношение на М.Н.М., с ЕГН: **********, роден в гр.***, българин,
с българско гражданство, неженен, с основно образование, безработен с адрес – гр.*** ,ул.”***”№33, осъждан, ЗА
ТОВА, ЧЕ:
1. В периода от месец *** 20* г.
до 22.09.20* г. на територията на област *** участвал в организирана престъпна
група - структурирано трайно сдружение от седем лица, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********,
А.И.П., ЕГН:**********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********, създадена с цел да върши
съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване
от свобода повече от три години, а
именно: престъпления по чл. *3 от НК,
като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл.321, ал.3,
пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК.
2. На 30.05.20* г. в с. ***, обл.***
в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от НК – лице, действащо в изпълнение
на решение на организирана престъпна група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********,
с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********,
Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие
като извършител с К.Г.Х., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, Г.Г.Г., ЕГН: **********
/извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН: ********** /подбудител/ принудил Н.И.Н. от с. ***,
обл.*** да извърши нещо противно на волята му – да плати пари в размер на 200
лв. (главница по изтеглен от П.И.М. кредит) като употребил за това заплашване,
изразило се в отправяне на закани за физическа саморазправа (че ще го пребие) и
в отправяне на закана за отнемане на имущество (че ще му вземат прасето,
лаптопа и обеците на съпругата му И.Я.Н.) - престъпление по чл.*3, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
3. На неустановен ден в края на месец *** 20* г.
в с. ***, обл.*** в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от НК – лице,
действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група, ръководена
от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********,
Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие
като извършител с К.Г.Х., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, Г.Г.Г., ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН: ********** /подбудител/ принудил М.В.М. от с. ***, обл.***, да извърши нещо
противно на волята й да заплати вноска по кредит в размер на 99 лв., дължима от
В.Щ.И. от с.с. като употребил за това заплашване ( че ще и нанесат побой) - престъпление
по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
4. На 30.05.20* г. в с. ***, обл.***
в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от НК – лице, действащо в изпълнение
на решение на организирана престъпна група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********,
с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********,
Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие
като извършител с К.Г.Х., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, Г.Г.Г., ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН:
********** /подбудител/ принудил П.И. М от с.***, обл.*** да извърши нещо
противно на волята й, а именно да плати пари в размер на 200 лв. (главница по
изтегления от нея кредит), като употребил за това заплашване – изразяващо се в
отправяне на закана за физическа саморазправа (че ще я бие и че ще я прави
по-озъбена от колкото е била), и ще и отнемат движимо имущество (керемидите от
къщата й) - престъпление по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
5. На неустановена дата през
месец август 20* г. в с. ***, обл.*** в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8
от НК – лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна
група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********,
Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие
като извършител с К.Г.Х., ЕГН: **********, Г.Г.Г., ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН:
********** /подбудител/ принудил М.А. Г от с. ***, обл.*** и М.А.Г. от с.***,
обл.*** да извършат нещо противно на волята им, а именно да платят пари в
размер на 70 лв., представляваща остатък от вноска по кредит на М.Г., като
употребил за това заплашване изразило се в заплаха за посегателство върху личността
им и в отправяне на закана за отнемане на имуществото им ( че ще продаде зайци
и колело-бегач) - престъпление по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр.
ал.1 от НК.
VI. Със същия обвинителен акт е
внесено за разглеждане в Специализирания наказателен съд обвинение срещу Д.П.В.,
ЕГН: **********, роден в гр.***, българин, българско гражданство, неженен,
безработен, с начално образование, неосъждан, с адрес: гр.***, ж.к.***№19, вх.Д,
ет.2, ап.64, ЗА ТОВА, ЧЕ:
1. В периода от месец *** 20* г.
до 22.09.20* г. на територията на област *** участвал в организирана престъпна
група - структурирано трайно сдружение от седем лица, ръководена от Х.К.Х. с
ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г.,
ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********,
К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********, създадена с цел да върши
съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване
от свобода повече от три години, а
именно престъпления по чл. *3 от НК,
като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл.321, ал.3,
пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК.
2. На неустановен ден в края на
месец юли 20* г. в гр.*** в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от НК –
лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група,
ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********,
с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П.,
ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие като
извършител с Й.А.Д., ЕГН: ********** /извършител/ и Х.К.Х. с ЕГН: **********
/подбудител/, принудил Т.А.Г. от с.Х., обл.*** да извърши нещо
противно на волята му – да заплати вноска в размер на *2 лв. по изтеглен от
него кредит, като употребил за това заплашване – че ще му нанесе побой
/заплашил го, че ще го пребие от бой/ - престъпление по чл.*3, ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
3. На неустановен ден през месец
септември 20* г. в гр.*** в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от НК –
лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група,
ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН **********, Й.А.Д., ЕГН: **********,
Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие
като извършител с Й.А.Д., ЕГН: **********
/извършител/ и Х.К.Х. с ЕГН: **********
/подбудител/, принудил В.М.Г. от гр.*** да извърши нещо противно на волята му,
а именно да плати пари в размер на 233 лв. дължими от З.Т.А. по изтеглен от нея
кредит, като употребил за това сила – нанесъл побой и употребил за това
заплашване (заплашил го, че ще го хвърлят в реката) - престъпление по чл.*3,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
VII. Със същия обвинителен акт е повдигнато
обвинение и по отношение на Й.А.Д., с ЕГН: **********, роден в гр.***, българин,
българско гражданство, неженен, безработен, основно образование, осъждан, с
адрес: гр.***, ул.”Капитан Петко Войвода” №30, ЗА ТОВА, ЧЕ:
1. В периода от месец *** 20* г.
до 22.09.20* г. на територията на област *** участвал в организирана престъпна
група - структурирано трайно сдружение от седем лица, ръководена от Х.К.Х. с
ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г.,
ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********,
К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********, създадена с цел да върши
съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване
от свобода повече от три години, а
именно престъпления по чл. *3 от НК,
като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл.321, ал.3,
пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК.
2. На неустановен ден в края на
месец юли 20* г. в гр.*** в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от НК –
лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група,
ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********,
с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********,
Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие
като извършител с Д.П.В., ЕГН: **********
/извършител/ и Х.К.Х. с ЕГН: ********** /подбудител/, принудил Т.А.Г. от с.ХаджиД.о,
обл.*** да извърши нещо противно на волята му – да заплати вноска в размер на *2
лв. по изтеглен от него кредит, като употребил за това заплашване – че ще му
нанесе побой /заплашил го, че ще го пребие от бой/ - престъпление по чл.*3,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
3. На неустановен ден през месец септември 20* г.
в гр.*** в качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от НК – лице, действащо в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, ръководена от Х.К.Х. с
ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г.,
ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********,
К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие като
извършител с Д.П.В., ЕГН: **********
/извършител/ и Х.К.Х. с ЕГН: ********** /подбудител/, принудил В.М.Г. от гр.***
да извърши нещо противно на волята му, а именно да плати пари в размер на 233
лв. дължими от З.Т.А. по изтеглен от нея кредит, като употребил за това сила –
нанесъл побой и употребил за това заплашване (заплашил го, че ще го хвърлят в
реката) - престъпление по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
VIII. С внесения за разглеждане в
Специализирания наказателен съд обвинителен акт е обвинен и П.К.П., с ЕГН: **********, роден в гр.***, българин,
българско гражданство, женен, работи във ”Виденов логистикс” ЕООД като шофьор, със средно образование, неосъждан,
с адрес: гр.*** ,ул.”***” №68, ЗА ТОВА,
ЧЕ:
На 28.03.20* г. в с. ***, обл.***,
в съучастие като извършител с Г.Г.Г., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********
/извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН: ********** /подбудител/, в качеството на лице по
чл.*2, ал.2 т.8 от НК – лице, действащо в изпълнение на решение на организирана
престъпна група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********,
Д.П.В., ЕГН: **********, принудил Д.А.И.,
ЕГН: ********** от с. ***, обл.*** да извърши нещо противно на волята й, а
именно да се качи в джип с неустановен марка, модел и регистрационен номер и да
търси пари – сума в размер на 105 лв., представляваща вноска по изтеглен от нея
кредит, да кляка и става, като употребил за това заплашване, изразило се в
заплаха за посегателство върху личността й и личността на малолетния и син - престъпление
по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК.
Представителят на Специализираната прокуратура – прокурор
Андрей Андреев, иска съда да признае подсъдимите за виновни в извършването на престъпленията,
за които им е повдигнато обвинение с внесения в съда обвинителен акт. В
пледоарията си излага аргументи в насока, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, може да се направи извода за вината на подсъдимите
лица за всяко едно от деянията, за които им е повдигнато обвинение, а именно за
престъпление по чл.321 от НК и всяко едно от вторичните престъпления по чл.*3
от НК. Представителят на държавното обвинение намира, че са изпълнени всички
елементи на престъплението по чл.321 от НК, изразяващо се в конкретни форми на
участие в организирана престъпна група за всеки от подсъдимите с изключение на
подсъдимия Х., който имал ръководна роля в същото и с изключение на подсъдимия П.П.
по отношение, на когото не е повдигнато такова обвинение. Прокурорът заявява,
че в хода на съдебното следствие не били събрани доказателства за виновността
на подсъдимия П.П. в извършването на престъпление по чл.*3, ал.2 от НК. Намира
доказателствената база за разколебана и недостатъчно солидна, предвид
показанията на свидетелката Д.И.. По отношение на повдигнатите обвинения на
подсъдимите лица за извършени вторични престъпления намира, че в хода на
съдебното производство по делото, не е доказан квалифициращия деянието по чл.*3,
ал.2 от НК елемент, а именно престъпленията да са осъществени от лице по чл.*2,
ал.1, т.8 от НК -в изпълнение решение на организирана престъпна група. Излага
аргументи в насока, че в хода на съдебното следствие, не са събрани доказателства,
които да сочат как точно и кога групата е взела решение конкретно на кои дати
да бъдат извършени престъпленията по чл.*3 от НК спрямо посочените в
обвинителния акт пострадали лица, конституирани като частни обвинители.
Представителят на държавното обвинение сочи, че с оглед изложените аргументи не
поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия П.П. обвинение. Намира, че при
определяне на наказанията съда следва да отчете като смекчаващо вината
обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимите с изключение на подсъдимите
Й.Д. и М.М., които са с обременено такова. Предлага като отегчаващо вината
обстоятелство да бъде взет от съда големия брой вторични престъпления, в
извършването на които са обвинени подсъдимите, изградените престъпни навици у
лицата, начина на извършване на деянията с оглед използваната психическа и
физическа принуда по отношение на множество лица. Предлага по отношение на подсъдимия
Х.Х. да бъде определено наказание около средния размер, предвиден за деянието
по чл.321, ал.3 вр.с ал.1 от НК и чл.*3 от НК и съда да определи за изтърпяване
едно общо най-тежко наказание от шест години „Лишаване от свобода“. По отношение
на подсъдимия К.Х. предлага съда да определи наказание за престъплението по
чл.321, ал.3 вр. с ал.2 от НК в размер на четири години „Лишаване от свобода“. Моли
същото наказание да бъде наложено на този подсъдим и за престъпленията по чл.*3
от НК, като бъде определено едно общо най-тежко за изтърпяване наказание в общ размер
от четири години „Лишаване от свобода“. За подсъдимия Г.Г. предлага да бъде
признат за виновен от съда по всички повдигнати му обвинения, като му бъде наложено
за престъпленията по чл.321, ал.3 във вр. с ал.2 от НК и чл.*3 от НК едно общо
най-тежко за изтърпяване наказание в размер на четири години „Лишаване от
свобода“. За подсъдимия М.М. предлага да бъде наложено наказание за
престъпленията по чл.321, ал.3 вр. ал.2 от НК и чл.*3 от НК в размер на пет
години „Лишаване от свобода и на осн. чл.23 от НК да бъде определено за
изтърпяване едно общо най-тежко наказание в размер на пет години „Лишаване от
свобода“. По отношение на подсъдимия Й.Д. намира, че също следва да бъде признат
за виновен по всички повдигнати му обвинения, като с оглед обремененото му
съдебно минало му бъде наложено едно общо най-тежко за изтърпяване наказание от
пет години „Лишаване от свобода“. Прокурорът в пледоарията си изразява становище,
че подсъдимите Д.В. и А.П. също следва да бъдат признати за виновни по всички
повдигнати им с обвинителния акт обвинения, като на всеки един от тях бъде
наложено едно общо най-тежко за изтърпяване наказание в размер на четири години
„Лишаване от свобода“.
Адв.Д.П., повереник на частните обвинители по делото Г.М.,
Н.Н., Т.Г., М.М., М.З., И.М., И.И., Д.И., П.М., М.Г., М.Г., Б.Т., В.Г. и Д.И.,
изразява становище, че въпреки събраните в хода на съдебното следствие противоречиви
доказателства, поддържа обвинението наред с прокурора и се присъединява към
изложените съображения от държавното обвинение, тъй като закона не й предоставя
друга алтернатива. Моли съда в случай, че счете подсъдимите за виновни по
повдигнатите им с обвинителния акт обвинения, да им наложи наказания съобразени
с извършеното деяние и личността на всеки един подсъдим. С оглед заявеното по
отношение на подсъдимия П.П. от прокурора, че не поддържа обвинението спрямо
него, моли да бъде постановена оправдателна присъда от съда.
Адв.В.Т., защитник на подсъдимия Х.К.Х., моли съда подзащитният й да бъде оправдан
и по *-те пункта повдигнати му обвинения с внесения в съда обвинителен акт.
Намира, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не е
доказано авторството на деянията и участието на подзащитният й в тях. Излага
аргументи в насока допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения при
проведеното по делото разследване.
Адв.К.Д., защитник на подсъдимия Х.К.Х., иска съда да оправдае подзащитният му по
всички четиринадесет обвинения. Намира, че след изключително подробно съдебно
дирене е установена фактическата и правна обстановка по делото, които са различни
от тези описани в обвинителния акт. Поддържа аргументите изложени от адв.Т.,
също защитник на подсъдимия Х.Х.. Излага подробни аргументи в насока липса на
достатъчно гласни, писмени и веществени доказателства, който да водят до
безспорния извод за виновността на подзащитният му. Акцентира върху наличието
на съществено противоречие между свидетелските показания на свидетелите
посочени от прокуратурата, а именно показанията които са дали в хода на досъдебната
фаза и съдебна фаза на процеса. Сочи, че нито един от разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели не сочи подзащитният му Х.Х. с друго освен с
това, че е собственик на финансова институция. Критикува начина на водене на
разследването по делото и липсата на
проведени разпити на ключови според него фигури за дейността на дружеството ***ООД
и дружеството по събиране на вземанията на финансовата институция ***ЕООД.
Подсъдимият Х.Х. дава обяснения по
обвинението, не се признава за виновен. Моли да бъде оправдан по повдигнатите му
с обвинителния акт обвинения, тъй като не е извършил каквото и да било
престъпление.
Адв.С.К., защитник на подсъдимия К.Х., моли съда да оправдае подзащитният му по
всички пунктове на обвинението. Намира, че в хода на съдебното следствие не са
събрани доказателства, които по безспорен начин да сочат, че подсъдимия К.Х. е
бил участник в описаната в обвинителния акт организирана престъпна група, както
и че е автор на десет на брой деяния с правна квалификация чл.*3, ал.2 от НК. Излага
аргументи в насока липса на мотив подзащитният му Х. да реализира вменените му
действия на принуда, тъй като същият е работил на трудов договор във фирма ***ЕООД,
като получавал трудово възнаграждение, което не зависело от събраните вноски по
заемите. Подробно се спира и обсъжда свидетелските показания на разпитаните по
делото свидетели, както и извършените разпознавания, които намира за проведени
при допуснати съществени процесуални нарушения.
Подсъдимият К.Х. дава обяснения по делото,
като заявява, че не е извършил каквото и да било престъпление, а единствено е
изпълнявал служебните си задължения като събирач на вземания във фирма ***ЕООД.
Моли да бъде признат от съда за невиновен и оправдан по повдигнатите му с
обвинителния акт обвинения.
Адв.Т.К., защитник на подсъдимия А.П., иска от съда да оправдае подзащитния му. Прави
подробен доказателствен анализ на събраните в хода на съдебното следствие
свидетелски показания и извършените на досъдебното производство разпознавания, като
извежда извода за липса на доказателства подзащитният му да е автор на
престъпленията, за които му е повдигнато обвинение с внесения за разглеждане в
Специализирания наказателен съд, обвинителен акт. Сочи, че видно от показанията
на поемните лица, разпознаванията са опорочени и същите са негоден
доказателствен източник, който не следва да бъде вземан под внимание при
обсъждане на доказателствата по делото.
Адв.И.А., защитник на подсъдимия А.П., моли съда да постанови съдебен акт, с който
да признае за невиновен подзащитният й по предявените му обвиняния за извършено
престъпление по чл.321 от НК и чл.*3 от НК. Намира, че с обвинителния акт не е
поднесена нито фактологична, нито правна аргументация във връзка с предявените
обвинения на подсъдимите за извършени престъпления по чл.321 от НК и чл.*3 от
НК. Излага аргументи в насока, че фактическото обвинение в обстоятелствената
част сочи на престъпно поведение по чл.2* А от НК, а юридическото обвинение
сочи на чл.*3 от НК. Намира, че разпитите на свидетелите от досъдебното
производство дадени пред разследващ орган приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им и разпознаванията, не са годен докадзателствен източник и
не следва да бъдат ценени от съда. Намира, че съда следва да кредитира
показанията на свидетелите дадени в ход на съдебното следствие в условията на
устност, състезателност и непосредственост, а не тези дадени по реда на чл.223
от НПК и приобщени чрез прочитането им.
Подсъдимият А.П. дава обяснения по обвинението
и не се признава за виновен. Моли съда да го оправдае по всички повдигнати му с
обвинителния акт обвинения, тъй като не ги е извършил.
Адв.И.Е., защитник на подсъдимия Г.Г., моли съда подзащитният му Г.Г., да бъде
оправдан по повдигнатите с обвинителния акт обвинения, тъй като в хода на
съдебното производство не са събрани доказателства същият да е автор на
престъпленията по чл.321 от НК и чл.*3 от НК. Сочи, че по делото в качество на
свидетели били разпитани предимно безимотни и малограмотни хора, които били
лесно манипулируеми от полицията. Твърди, че от показанията на свидетелите
дадени в хода на съдебното производство станало ясно, че същите само положили
подписите си под протоколите за разпит, но в тези протоколи не била отразена
тяхната воля. На следващо място сочи, че намира предложените наказания от
представителя на прокуратурата за твърде завишени.
Подсъдимият Г.Г. дава обяснения по делото. Моли
съда да го оправдае по всички повдигнати му обвинения, тъй като не ги е
извършил.
Адв.Е.М., защитник на подсъдимите Й.Д. и Д.В., намира, че на осн. чл.304 от НПК съда
следва да постанови оправдателна присъда по отношение на подзащитните му. Сочи,
че от събраните в хода на съдебното производство доказателства не може да се
достигне до извода, че подсъдимия Х.Х. е извършвал действия по ръководене
действията на подсъдимите В. и Д. и респективно за участието на двамата в
организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл.*3 от
НК. Намира също така, че по делото липсват доказателства подзащитните му да са
извършили и деянията с правна квалификация по чл.*3, ал.2 от НК, за които им е
повдигнато обвинение.
Адв.С.К., защитник на
подсъдимите Й.Д. и Д.В., намира, че
в хода на съдебното следствие не е събрано нито едно доказателство за
съществуването и функционирането на организираната престъпна група описана в
обвинителния акт. Намира, че подзащитните му следва да бъдат оправдани и по
трите пункта обвинения повдигнати им с обвинитения акт.
Подсъдимият Д.В. дава обяснения по обвинението
като не се признава за виновен. Моли съда да бъде оправдан, тъй като не е
извършил престъпленията, в извършването на които е обвинен.
Подсъдимият Й.Д. дава обяснения по делото и не
се признава за виновен. Иска съда да го оправдае по повдигнатите му обвинения.
Твърди, че към датат на едно от деянията по чл.*3 от НК е бил извън пределите
на РБългария.
Адв.В.М., служебен защитник на подсъдимия М.М., моли съда подзащитният й да бъде
оправдан по всички обвинения, повдигнати му с внесения в съда обвинителен акт. Излага
аргументи в насока липса на доказателства, същият да е автор както на
престъплението по чл.321, ал.3 от НК, така и на вторичните престъпления по чл.*3,
ал.2 от НК. Сочи, че разпознаванията проведени в хода на досъдебното производство по
отношение на подзащитният й са опорочени, тъй като на първо място същите са
проведени по снимки, а не с личното участие на разпознаваното лице, както и за
разпознаване не били представени сходни по външност лица, с тази на
подзащитният й. Акцентира върху противоречивите показания на свидетелите и
обстоятелството, че всяки един от тях е заявил, че не познава лицата в
съдебната зала.
Подсъдимият М.М. дава обяснения по обвинението.
Сочи, че не е извършил каквото и да било престъпление, поради което моли да бъде
оправдан.
Адвокат М.А., защитник на подсъдимия П.П., моли съда да
признае подзащитният й за невиновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.*3, ал.2 от НК. Намира,
че от събраните в хода на съдебното производство доказателства не може да се
направи извода, че същият е автор на това престъпление.
Подсъдимият П.П. дава обяснения по обвинението
и не се признава за виновен, тъй като не е извършил вмененото му престъпление
по чл.*3, ал.2 от НК.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1.По обвинението повдигнато на подсъдимите с обвинителния акт за ръководене
на организирана престъпна група за подсъдимия Х.К.Х. и за участие в престъпното
сдружение на подсъдимите Г.Г.Г., А.И.П., К.Г.Х., М.Н.М., Й.А.Д. и Д.П.В..
Дружество ***ООД, с ЕИК:*********,
било учредено на 28.10.2009 г., като съдружници първоначално в него участвали подсъдимия Х.К.Х.,
свидетелите Г.А.Т., търговско дружество „Билдинг – ГТ“ ЕООД с управител Г.Т. и
А.Г.. На 15.04.2010 г. св.И.А. била избрана за управител на дружеството, видно
от Протокол за проведено общо събрание на съдружниците ***ООД /л.*, т.2 от ДП/.
На 24.09.20* г. св.А. прехвърлила собствените си дялове от дружеството на
другите двама съдружници подсъдимия Х.Х. и св.Г.Т.. Предметът на дейност на
дружеството бил отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Седалището на
дружеството се намирало на адрес: гр.***, ул.***, бл.5, ет.4. Дружеството било
вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ със Заповед №***г. на
подуправителя на БНБ по чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции и
разполагало с необходимото разрешение по закон за извършване по занятие на бА.и,
и застрахователни сделки, както и платежни услуги /Удостоверение №ВGR00*0 т.4 от
веществените доказателства по делото/. С течение на годините дейността на
фирмата се разразрастнала и били открити офиси за отпускане на кредити в много
населени места предимно на територията на област ***. В края на 2012 г.,
началото на 20* г. възникнали противоречия между двамата съдружници подсъдимия Х.Х.
и св.Г.Т. по отношение на политиката на водене на дейността на фирмата, поради
което същите взели решение фактически да разделят офисите на фирмата. За
подсъдимия Х. останали офисите в гр.***, ул.“***“ №5 и др., а за св.Т. в гр.*,
гр.***, в кв.*** и в други населени места. Впоследствие по-късно това разделяне
на офисите било оформено юридически и вписано в Търговския регистър, като
фирмата останала в собственост на св.Г.Т.. Съпругата на подсъдимия Х.Х. – Т. Х., учредила нова фирма за отпускане на кредити „***“
ЕООД, гр.***, където подсъдимия Х. започнал работа.
Още при стартиране на дейността
на дружеството ***ООД, от съдружниците във фирмата, била назначена за управител на
дружеството св.И.А., която оперативно управлявала дейността на фирмата, а двамата
съдружници отговаряли за осигуряването на финансовите средства, които да се
отпускат в заем на съответните кредитоискатели. Горното обстоятелство става
ясно от показанията на св.И.А., св.Г.Т. и обясненията на подсъдимия Х.Х.,
събрани в хода на съдебното производство по делото.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства става ясно, че в офисите на ***ООД била утвърдена
следната практика на отпускане на кредит: лицето, което желаело кредит
попълвало съответното искане, като вписвало личните си данни и сумата, която желае
да получи в заем. На място в съответния офис на фирмата се правело фотокопие на
личната карта на кредитоискателя. Лицата, които работели в съответните офиси,
въз основа на предварително утвърдени от собствениците на фирмата правила (Общи условия
при кредитиране на *** ООД -л.1*-115, т.2, Вътрешни правила за управление дейността на ***ООД
от 07.06.20* г. - л.98-102, папка 4) самостоятелно извършвали преценка
дали да бъде отпуснат кредит на кредитоискателите. Първо се извършвало изследване
на кредитната история на лицето, въз основа на това изследване и доходите,
които същото получава ежемесечно, се вземало решение каква сумата, при каква
месечна лихва и за какъв срок да бъде отпусната на кредитоискателя. Също така
се изготвял и план да внасяне на съотвените вноски и лихвата върху отпуснатата
сума, която се предоставяла на кредитополучателя. Отпускането на кредити се
извършвало от служители /св.Е.И./, които работели в съответния офис, но при
специфични случаи по искане за отпускане на кредит се допитвали или до
управителката на фирмата св.И.А., или до друго компетентно лице от главния офис
на фирмата в гр.***, ул.“***“ №5. В случай, че кредитополучателят закъснеел с
изплащане на вноската, по телефона му се обаждали служители от съответните
офиси зада го уведомят за това и да му напомнят, че дължи пари по кредит.
Справка за просрочените кредити, дадени от фирмата, била извличана от
софтуерната програма, с която всеки един офис на фирмата разполагал. В някои от
случаите на отпускане на кредит се изисквало лицето да има поръчители, на които
предварително било разяснявано, че в случай, че станат поръчители и
кредитополучателя не си изпълнява задълженията по кредита, те ще следва да
изплащат дължимите суми. В офиса на фирма ***ООД в кв.“***“, в гр.***, работел
подсъдимия Й.Д., който нямал сключен трудов или граждански договор с
търговското дружество. Същият имал устна уговорка със св.Г.Т. да работи в офиса
на дружеството в кв.***, гр.***. Договорените със св.Т. ангажименти били главно
в насока да дава становище по отношение на платежоспособността на
кредитоискатели подали заявление за кредит от кв.***, тъй като добре познавал живущите
в този квартал на гр.***, които били главно от ромски произход.
На 02.05.20*г. с оглед на
големия брой непогасени вноски по кредити, търговско дружество ***ООД,
представлявано от управителя на фирмата св.И.А., сключило договор за поръчка с фирма
***ЕООД управлявана от св.С.Ч. (съдържащ се в класьор с червени дебели корици, папка 4 от веществените
доказателства /л.89-92/). Предметът на договора бил фирма ***ЕООД да извършва правни и следващи се
от тях фактически действия, а именно да осъществява контакт с дължници, да
провежда беседи и събеседвания с длъжници, да договаря споразумения за новиране
на дълга, нови погасителни планове, да изменя, прекратява и разваля сключени
договори, да съдейства при водене на/и при изрично указание и упълномощаване от
Доверителя да води съдебни дела, да приема плащания с цел окончателно и пълно
събиране на вземането на доверителя. В чл.4, ал.4 от Договора било посочено, че
когато изпълни поръчката довереникът е длъжен без забавяне да уведоми доверителя
да му представи отчет за изпълнението и за направените разходи и да му предаде
всичко, което е получил при изпълнение на поръчката. На управителя на ***ЕООД
били предоставени вътрешните правила на ***ООД за запознаване, като с тях изисквали
да бъдат запознати и служителите на колекторската фирма, зада спазват правилата
на работа. В тези правила било посочено, че личните права на хората следва да
бъдат защитени.
Механизмът на работа на
служителите във фирма ***ЕООД бил следният – същите получавали списъци на
неизправните длъжници на ***ООД от касиерите в съответните офиси на фирмата,
след което посещавали адреса на длъжника. Св.С.Ч., като управител на фирмата,
разпределял работата и посочвал кой от служителите къде да отиде зада връчи
покана на длъжника да внесе дължимата вноска по кредита. След извършеното
посещение на адрес служителите давали отчет на св.Ч. за свършената работа. На
място било връчвано уведомително писмо на длъжниците, че в определен срок
следва да заплатят задълженията си, както и били запитвани кога ще имат
готовност да погасят задълженията си. От показанията на св.С.Ч. и от събраните
писмени доказателства по делото става ясно, че в случай, че длъжникът искал да плати вноската
си, служителите на ***ЕООД разполагали с кочан от разписки в три екземпляра.
Утвърдената практика била, когато получат пари за погасяване на внаска на
кредит взет от длъжника от ***ООД служителите на колекторската фирма да издават
разписка, като единия екземплер предавали на длъжника, другия бил предаван във
фирмата, която е отпуснала кредите и третия екземпляр оставал за ***ЕООД.
Парите от събраните вноски се отчитали от служителите на ***ЕООД в офиса на ***ООД.
В случай, че длъжниците в определения срок във уведомлението не погасяли
доброволно задълженията си, били завеждани дела в съда и въз основа на издадени
заповеди за изпълнение и изпълнителни листи били събирани по съдебен ред
вземанията. Този начин на събиране на
вземанията се потвърждава от показанията на св. В.С. – касиер в офиса на
***ООД, в кв.***. Същата първо се обаждала по телефона на длъжниците зада ги
предупреди, че имат непогасени вноски. В случай, че не може да установи контакт
с тях, или дължниците не се отзоват да заплатят задълженията си, тя се
свързвала със св.С.Ч. зада го уведоми за наличието на такива длъжници.Възнаграждението
на фирмата – колектор ***ЕООД се формирало въз основа на процент от
събираемостта на задълженията и от посещенията на адресите на длъжниците. Като
служители в управляваната от св.С.Ч. колекторска фирма, същият сочи подсъдимите
А.П., Г.Г., Д.В., М.М. и П.П.. Същите работели във фирмата му или с трудов, или
с мандатен договор. Подсъдимите А.П., К.Г. и Г.Г. /л.59-61, т.5 от ДП/ били
служители във фирмата ***ЕООД на основание сключени трудови договори съгласно Кодекса
на труда съответно от 28.03.20* г. за
подсъдимия Г.Г., от 01.03.20* г. за
подсъдимия А.П. и от *.11.2011 г. за К.Х., като изпълнявали длъжността „инкасатор дългови
задължения“ и получавали трудово възнаграждение, уговорено в договора, което не
се формирало в зависимост от събраните от тях вземания, а било определено в
сключените от същите трудови договори. Подсъдимият П.К.П. също имал с ***ЕООД
сключен трудов договор от 01.03.20*г., видно от справка изготвена от
НАП /л.204-205, т.2 от ДП/.
От приложените по делото длъжности
характеристики на длъжността „инкасатор дългови задължения“ /л.63-65, т.5 от
ДП/, както и от обясненията на подсъдимите А.П., К.Г. и Г.Г. става ясно, че основните
задължения на подсъдимите са били да получават информация от касиерите на
дружеството на кредитополучателите, които са в просрочие, да осъществяват
контакт с тези лица, когато се установи, че клиентът няма възможност да посети
офиса на фирмата, зада погаси задълженията си, да доставят сумата на съответния
касиер срещу представен приходен ордер в случай, че кредитополучателя е имал необходимите
средства и др. Посочено е още в длъжностната характеристика, че лица изълняващи
горната длъжност са пряко подчинени на управителя на дружеството ***ЕООД – св.Ч..
При изпълнение на длъжността било необходимо също така да се осъществяват
организационни връзки и взаимоотношения с касиерите във финансовото дружество. Подсъдимият
Д.В. имал сключен Мандатен договор №9 от 01.04.20* г., като същият от името на
събирача на вземания ***ЕООД следвало да сътрудничи на ***ООД в дейността по
събиране на вземания на тази фирма. Неговото име е посочено сред лицата, които
имат сключени мандатни договори във фирма ***ЕООД, съгласно изготвена и
приложена по делото справка. Сред тези лица е и Т.А.Д., брат на подсъдимия Й.А.Д./папка
4 от веществените доказателства/. Дейността на подсъдимият Д.В. се състояла
главно в даване на съвети дали на определено лице, което кандидатства за
отпускане на кредит от ромската махала на гр.***, следва да се отпусне такъв,
тъй като познавал добре лицата живеещи в тази махала и техните финансови
възможности. Подсъдимият М.М. до 08.07.20* г. работил като специалист събиране
на вземания на основание Мандатен договор №12/08.04.20* г. (приложен в червен класьор с твърди корици, именован като
Папка 4) сключен между ***ООД и ***ЕООД.
Не били редки случаите, когато заеми от фирма ***ООД получавали лица с
нисък социален статус и такива от малцинствен произход от гр.*** и другите
малки населени места в областта – гр.*, с.***, с.***, с.***. Тези лица предвид
финансовото им състояние и обстоятелството, че разчитали на доходи единствено
от социални помощи и детски надбавки, често изпитвали затруднения при изплащането
на вноските по кредитите. В случай, че лицата не внесат необходимите парични
средства за погасяване на ежемесечното си задължение по кредита след като са
били поканени вече веднъж да платят вноската с уведомително писмо от фирмата,
били завеждани и съответните частни граждански дела за събиране на сумите по
съдебен ред. Вземанията били събирани въз основа на издадени изпълнителни листи
и образувани изпълнителни дела при
съдебни изпълнители.
По адреси на длъжниците част от подсъдимите,
които изпълнявали длъжността инкасатори на вземания, били превозвани от св.И.Д.
И.. Св.И. бил нает на работа в ***ООД от лица с прякори „***“ /св.Г.Т./ и „***“.
Същият нямал сключен граждански или трудов договор с дружеството. Заплащането
му зависело от това колко пъти е превозвал други служители на фирмата до адреси
на длъжници. Когато превозвал момчета те оставяли на място писмо с плик. По
адреси той возил мъже с прякори „П“ – подсъдимия Д.В. и „Ш“.
Свидетелят Р.Г. по прякор „Р.“ работил през 2012
г. при един негов познат Г. /св.Г.Т./ по прякор „***“. С него имал уговорка да
води клиенти в офиса на фирмата му за отпускане на кредити в кв.*** в гр.***,
които желаят да получат кредити. Завел около 6-7 души, които имали нужда от
заем. При отпускане на заема хората му давали 20 лева за услугата. Разказва, че
заем се предоставял след дадено разрешение от страна на Г. /св.Г.Т./. На някой
от кредитополучателителите станал и поръчител – гарант. Спомня си, че така станал
гарант на един негов познат Томата – св.Т.Г., който получил заем в размер на
500 лв. Томата обаче не си плащал заема и за това му се обадили по телефона да
го уведомят от фирмата. В офиса в кв.*** до бл.15 работели и още няколко човека
роми – Д, който в съдебно заседание сочи като Й.Д., П – подсъдимия Д.В., Ш и Т..
Свидетелката Е.Г. работила като
касиер във фирма ***ООД, гр.***, на трудов договор от 2010 г. до 08.03.20* г. в
офиса в гр.*.Същата била упълномощена от собствениците на търговското дружество
да отпуска малки кредити. Фирмата отпускала малки кредити за сумите от 50 до
400 лева, които одобрявала св.Г., при месечна лихва фиксирана на 20 % от
получената сума. Условията, на които следвало да отговарят клиентите, били да
работят на трудов договор или да докажат наличието на друг източник на доход –
детски добавки, заплащано обезщетение за майчинство, получавана пенсия и др.
Св.Г. имала предоставен достъп до данните в Централния кредитен регистър,
където да извършва проверка на лицата за кредитната им история и да вземе
решение впоследствие дали да бъде отпуснат съответния заем. Същата при
осъществяване на задълженията си имала двама началници – подсъдимия Х.Х. и св.Г.Т..
Подсъдимият Х. ръководел дейността на фирмата, като й дал нареждане тя сама да
определя хората, на които да отпуска кредити, като много рядко се виждала с
него. Св.Г.Т. главно посещавал офиса и вземал пари от касата. При закъснение от
страна на кредитополучателя да внесе вноска по кредита, св.Г. им се обаждала по
телефона зада ги уведоми за това обстоятелство. В случай, че вноската не бъде
погасена, следващият месец се изготвяло писмо за доброволно плащане на
вноската, в което била посочена сумата, която дължи лицето, както и начислената
наказателна лихва. В писмото било вписвано и уведомление, че в случай, че
лицето се яви в 7-дневен срок след получаване на писмото, ще му бъде
приспадната начислената наказателна лихва. Колегите на св.Е.Г. – Г.Г., А.П. и К.Х.,
носели тези уведомителни писма на неизправните длъжници, получили кредити от
офиса на ***ООД. Един път заедно с тези
подсъдими е виждала и подсъдимия М.М.. Същите идвали в офиса в гр.* два пъти
месечно. Те носели уведомителните писма на лицата, които закъснявали с
плащанията до техните адреси. В случай, че длъжника разполага с пари, съществувала
възможност да предаде дължимата вноска на посочените по-горе лица, като за това
му бил издаван ордер. Впоследствие втория екзепляр от ордера заедно с парите се
отчитали от горепосочените лица на св.Г. в офиса на фирмата в гр.*.
На 22.09.20* г. за времето от
08,20 часа до 11,10 часа било извършено претърсване и изземване с предварително
дадено разрешение от Специализирания наказателен съд, от разследващ полицай Симеон
Симеонов при ОД МВР –гр.***, в офис на фирма ***ООД, находящ се в гр.*, ул.“***“
№63 /л.60-64, т.9 от ДП и л.66-73, т.9 от ДП - фотоалбум/. От офиса на фирмата
били иззети множество документи – приходни касови ордери, искания за отпускане
на кредит и други придружаващи исканията документи като трудови договори и
копия от лични карти, договори за отпуснат паричен заем, конкретно касаещи
лицата Г.М., Д.И., Веселина И., П.М., И.И., М.Г., И.М., Б.Т., Албена Ташева, М.З.,
В.И.. Били иззети също и документи касаещи дейността на фирма ***ООД, а именно
2 бр. правилници за вътрешния трудов ред, 2 бр. протоколи за ревизирани период от
09.12.20* г. до 11.01.20* г. и от 12.01.20* г. до *.03.20*г. и договор за широколентов достъп до интернет.
За времето от 08,50 часа до 11,30
часа на 22.09.20* г. разследващ полицай при ОД МВР – гр.***, П.Р. извършил
претърсване и изземване в офис на фирма ***ООД, находящ се в гр.***, ул.“***“
№5, ет.4, с № на стая 10, с предварителна санкция дадена от Специализирания
наказателен съд /л.75-78, т.9 и л.80-84, т.9 от ДП – фотоалбум/. От офиса били
иззети документи касаещи дейността на търговското дружество по отпускане на
кредити, подробно описани в протокола, сред които кочани с разписки.
На 22.09.20* г. за времето
от 09,25 часа до 10,58 часа било извършено претърсване и изземване в офис
на фирма ***ООД, находящ се в гр.***, ж.к.“***“ №96 до бл.15 /л.87-89, т.9 от
ДП и л.91-95, т.9 от ДП - фотоалбум/. От горепосочения офис били иззети
документи касаещи дейността на търговското дружество, подробно описани в
протокола- приходни касови ордери, договор за потребителски креди и разходни
касови ордери.
Видно от приложена заповед за задържане
от 22.09.20* г. /л.97, т.9 от ДП/ подсъдимият Х.К.Х. е бил задържан за срок от
24 часа на осн. чл.72, ал.1, т.1, считано от 06,40 часа, като е бил освободен в
20,30 часа на същата дата. Подсъдимият Г.Г.Г. е бил задържан със Заповед за
задържане на лице на 22.09.20* г. /л.99, т.9 от ДП/ в 06,50 часа на осн. чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР в помещение за временно задържане на РУП – ***, като същият е
освободен в 18,40 часа на 22.09.20* г. Със Заповед за задържане на лице от
22.09.20* г. в 06,30 часа е бил задържан и подсъдимият А.П. на осн. чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, като същият е бил освободен в 19,30 часа на 22.09.20* г.
/л.101, т.9 от ДП/. Със заповеди за задържане на лице от 22.09.20* г. по реда
на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР са били задържани и подсъдимите К.Г.Х. за времето
от 06,40 часа до 19,40 часа /л.105, т.9 от ДП/, Д.П.В. за времето от 06,30 часа
до 19,50 часа /л.108, т.9 от ДП/ и П.К.П. за времето от 06,00 часа до 19,20
часа /л.110, т.9 от ДП/. Със Заповед рег.№23/22.09.20* г. на осн. чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР бил задържан и подсъдимият Й.А.Д. /л.10, т.10 от ДП/. Впоследствие
с Постановления на наблюдаващия прокурор – прокурор Андрей Андреев на 22.09.20*
г. било постановено на осн. чл.64, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.63, ал.1 от НПК
задържането на Й.Д., Х.Х., Г.Г., А.П., К.Х. и Д.В. за срок до 72 часа до
довеждането им пред съда. Във връзка с
така постановените задържания на лицата, е посочено в обвинителния акт, че
описаната огранизирана престъпна група е преустановила дейността си на 22.09.20*
г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА /по обвинението за престъпление по чл.321,
ал.3, пр.2, т.1 вр. ал.1, пр.1 от НК за подсъдимия Х.Х. и по чл.321, ал.3,
пр.2, т.2 вр. с ал.2 от НК за подсъдимите Г.Г., А.П., К.Х., М.М., Д.П. и Й.Д./
Специализираният наказателен съд с присъдата си е признал за невиновни
подсъдимите Г.Г., А.П., К.Х., М.М., Д.П.
и Й.Д., за това, че:
В периода от месец *** 20* г. до
22.09.20* г. на територията на област *** са участвали в организирана престъпна
група - структурирано трайно сдружение от седем лица, ръководена от Х.К.Х. с
ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН:**********, А.И.П., ЕГН:**********, К.Г.Х.,
ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН:**********, Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********,
създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а именно престъпления по чл. *3 от НК, като групата е създадена с користна цел,
поради което и на осн. чл.304 от НПК ги е оправдал по повдигнатото им обвинение
за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК.
Със същата присъда съда е признал
подсъдимия Х.К.Х. за невиновен в това да е ръководил описаната по – горе
организирана престъпна група, с което да е реализирал престъпление по чл.321,
ал.3, пр.2, т.1 вр. с ал.1, пр.1 от НК.
По делото от съвкупния
доказателствен материал, който е изключително противоречив и затруднява много
оценъчната дейност на съда, не бе установено посочените от Специализираната
прокуратура седем подсъдими лица от обективна и субективна страна да са
осъществили състава на престъплението по чл.321, ал.3 от НК.
Многократно в правната теория и съдебната практика е
давана дефиниция на изпълнителното деяние визирано в разпоредбата на чл.321,
ал.1 от НК – „ръководене на организирана престъпна група“, като същото се
приема, че е осъществено тогава, когато деецът нарежда на един или повече
членове от групата, като им възлага общи или конкретни задачи, или пък им
поставя задачи насочени към постигане на поставените престъпни цели от организираното
сдружение. В процеса на съдебно дирене не бе установено извършването на такива
действия от страна на подсъдимия Х.Х. за сочения в обвинителния акт период от
време – от месец *** 20* г. до 22.09.20* г., както и наличието на престъпни
връзки и взаимоотношения с подсъдимите К.Х., Г.Г., А.П., М.М., Й.Д. и Д.В., а
именно взаимоотношения насочени към извършване на престъпления принуда, спрямо лица
неизрядни кредитополучатели на фирма ***ООД. Това, което се установи по безспорен и безпротиворечив
начин е обстоятелството, че към инкриминирания период *** месец 20* г. до
22.09.20* г. подсъдимия Х.Х. е бил съдружник в дружеството за отпускане на
малки и средни заеми ***ООД, гр.***. Друго обстоятелство, което се очерта от
свидетелските показания и обясненията на подсъдимите е, че същите се познават
помежду си, тъй като града, в който живеят – гр.***, е малък град. Не бяха
установени както отношения на служебна зависимост и отношения на власт и
подчинение между сочения за ръководител на престъпното сдружение подсъдим Х.Х.
и сочените като участници в групата, така и престъпни взаимоотношения с тези подсъдими
– същият да е възлагал реализирането на конкретни задачи, да е давал индивидуални
или общи указания за механизма на осъществяване на престъпленията, за които е
създадена очертаната от Специализираната прокуратура престъпна организация.
В хода на съдебното следствие не бяха събрани и доказателства подсъдимите Г.Г., К.Х., А.П., М.М., Й.Д. и Д.В.
от обективна страна да са били обвързани в престъпни организационни взаимоотношения
както помежду си, така и с подсъдимия Х.Х. в периода от *** месец 20* г. до
22.09.20* г., като общите им усилията да са били насочени към реализиране на сочената
от прокуратурата престъпната цел на сдружението да извършват престъпления по
чл.*3 от НК, наказуеми с повече от три години „Лишаване от свобода“. От
писмените доказателства по делото и обясненията на подсъдимите лица става ясно,
че подсъдимите А.П., К.Х. и Г.Г. са колеги и към периода от време, сочен в
обвинителния акт, са работили във фирма ***ООД, като инкасатори дългови вземания,
въз основа на сключени трудови договори с управителя на тази фирма св.С.Ч..
Подсъдимите Д.В. и М.М. са имали сключени мандатни договори със същата фирма и
познават посочените по-горе подсъдими, покрай извършваната от тях дейност. Установи
се също така, че подсъдимият Й.Д. пък е работил в офиса на ***ООД, без да има
сключени формални договори за осъществяваната от него дейност по одобряване на
кредитоискатели да получат кредит. От показанията на св.Г.Т. и обясненията на
подсъдимия Й.Д. става ясно, че тези ангажименти Д. е изпълнявал въз основа на
постигната договорка именно със св.Г.Т., а не с подсъдимия Х.Х..
Съдът при постановяване на присъдата си стигна до извода, че от събраните
доказателства в хода на съдебното следствие не се установиха изложените от
прокуратурата твърдения в обвинителния акт, а именно че с оглед подобряване на
събираемостта на вземанията на фирма ***ООД – фирма с предмет на дейност
отпускане на малки и средни заеми, подсъдимият Х.Х. решил да привлече хора,
които по силов и принудителен начин да мотивират длъжниците да погасяват своите
вноски и изплащат задълженията си през *** месец 20* г. Не е налице
доказателствена обезпеченост по отношение на началния период на функциониране на
очертаната от Специализираната прокуратура организирана престъпна група. От
събраните доказателства не става ясно, защо точно през *** месец 20* г. прокуратурата
приема, че е създадено престъпното сдружение, след като част от подсъдимите
лице са работели в колекторстката фирма ***ЕООД и преди посочения период. Видно
от събраните по делото писмени доказателства на 02.05.2011 г. с оглед на
големия брой непогасени вноски по кредити, търговско дружество ***ООД,
представлявано от управителя на фирмата св.И.А., е сключило договор за поръчка
с фирма ***ЕООД, управлявана от св.С.Ч.. Именно към това дружество са работели
въз основана сключени трудови договори подсъдимите К.Х., Г.Г. и А.П., като
трудовият договор на подсъдимия К.Х. датира още от *.12.2011 г. /л.204, т.2 от
ДП/. Не се установи по делото с каквито и да
било доказателствени средства, че за „тази кауза“ – извършването на
престъпления принуда през *** месец 20* г. подсъдимият Х.Х. е привлякъл подсъдимите
Г.Г., А.П., К.Х., М.М., Й.Д. и Д.В.. Напротив от обясненията на подсъдимите
става ясно, че същите се познават помежду си, като не са контактували с
подсъдимия Х.Х. както служебно, така и извънслужебно. Както от обясненията на подсъдимите
А.П., К.Г., Г.Г., така и от показанията на св.Ч. става ясно, че техен началник
във фирма ***ЕООД е бил св.Ч., като същият е определял кой от подсъдимите на
какъв адрес да отиде зада връчи на длъжниците уведомително писмо за просрочени
от същите задължения и условията на тяхното събиране. Съдът кредитира обясненията
на подсъдимите в тази им част, тъй като същите си кореспондират както помежду
си, така и с показанията на разпитаните по делото свидетели С.Ч., И.А. и Е.Г.
от една страна, а от друга страна и със
събраните писмени доказателства по делото -
Общи условия при кредитиране на *** ООД - л.1*-115, т.2, Вътрешни
правила за управление дейността на ***ООД от 07.06.2010 г. - л.98-102, папка 4 и Договор за поръчка от
02.05.2011 г. сключен между фирма***ЕООД и ***ООД.
Подсъдимите К.Х., Г.Г., А.П., М.М., Д.В. и Й.Д. на следващо място сочат, че
не са имали каквото и да било взаимоотношения с подсъдимия Х.Х., не са
провеждани оперативки, не са им поставяни задачи за изпълнение от подсъдимия Х.,
още по-малко пък такива свързани с осъщестяваване на принуда по отношение на неизправните
кредитополучатели на фирма ***ООД. Подсъдимите, сочени като участници в
престъпното сдружение, получавали възнагражданията си от управителя на фирма ***ЕООД
св.С.Ч., където работели на трудов или мандатен договор. Възнагражденията на
лицата, които били на трудов договор представлявали твърдо опредЕ.сума на месец
и размера им не зависел от събраните от тях вземания. Съгласно справка изготвена от НАП – Бургас
/л.206—208, т.2 от ДП/ никое от подсъдимите лица, посочени в обвинителния акт,
не е работило на трудов договор ***ООД зада приеме съда, че по някакъв повод е съществувала
в сочения период от време - *** месец 20* г. -22.09.20* г. връзка между лицата,
сочени като участници в престъпната група и сочения като ръководител на същата,
пък макар и законна такава, основана на съществуващо трудово правоотношение.
Подсъдимите Д.В. и М.М. са имали сключени
мандатни договори, като лица, които от името на ***ЕООД следва да изпълнят
договора за поръчка по отношение на конкретни вземания, който фирма ***има по
отношение на конкретни лица. Въз основа на тези договори обаче лицата, също не
са имали контакти с подсъдимия Х.Х., още повече пък отношения на власт и
подчинение, такива каквито се твърдят в обвинителния акт – да са получавали и
изпълнявали разпорежданията от страна на подсъдимия Х.Х. във връзка с
изпълняваните от тях функции по събиране на просорочени вземания по кредити,
конкретно за упражняване на принуда по отношение на длъжниците. Подсъдимият М. в
обясненията си в съдебно заседание сочи, че задачите по събиране на вземания от
различни кредитополучатели му били поставяни от св.С.Ч., управител на ***ЕООД.
Това се отнася и за останалите подсъдими – Г.Г., К.Х., А.П., който са се
намирали към сочения в обвинителния акт период от време в трудови правоотношения
с фирма ***ЕООД, както и за подсъдимия Й.Д., които не имал сключен какъвто и да
било договор, но е работел за фирма ***ООД.
Не се установи също така в гр.***
с каквито и да било доказателствени средства по делото през месец *** 20* г. по
описания в обвинителния акт начин подсъдимите по делото да са съгласували
своите воли и действия, да са демонстрирали своя информиран избор, като са
създали трайни взаимоотношения, с което да са сформирали организирана престъпна
група с цел да бъдат принуждавани различни длъжници по отпуснати от дружеството
заеми да извършват нещо противно на волята им – да погасят дължимите вноски по
отпуснати кредити чрез употреба на сила и на заплашване.
Не се
установи, от които и да било доказателствен източник – гласни, писмени или
веществени доказателства събрани по делото, подсъдимия Х. да се е намирал в
престъпно сдружение с посочените в обвинителния акт подсъдими и всяка сутрин да
е събирал участниците в същото на оперативка в офиса в гр.***, където да им е поставял
задачата за извършване през деня – а именно кой длъжник да посетят, както и да
мотивират силово същия да си заплати дължимата вноска по получен кредит. По
делото са изискани и получени справки касаещи собствеността на определени
мобилни номера, както и съдържащи информация дали част от подсъдимите лица имат
сключени договори с мобилните оператори на територията на РБългария. Такива
справки са изискани от фирмите „Космо България Мобайл“ ЕАД /л.192-193, т.2 от
ДП/ и „Мобилтел“ЕАД /л.197, т.2 от ДП/. От тях обаче се установява единствено обстоятелството,
че подсъдимия П.К.П. е собственик на мобилен номер+35989675***, както и че подсъдимите Х.К.Х. и П.К.П. имат
регистрирани мобилни номера в мрежата на „Космо България Мобайл“ ЕАД, както и
св.С.А.Ч. и подсъдимия Д.П.В. имат регистрирани мобилни номера в „Мобил Тел“
ЕАД. В хода на разследването по делото не са изискани и респективно анализирани
разпечатки на водени разговори и изпратени кратки текстови съобщения на
абонатите на „Мобил Тел“ ЕАД, както и клетките, през които са проведени тези
разговори, не е изследвано обстоятелството провеждана ли е телефонна
комуникация между подсъдимите, с каква честота и през кои клетки от мрежата е
минавала тази комуникация зада се установи наличието или липса на първо място на
общуване между подсъдимите посредством тези технологии, както и наличието им по
едно и също време на едно и също място – както
се твърди в обвинителния акт в офис на фирма ***ООД. Такава справка е
предоставена от страна на „Виваком“ /съдържаща се 1 бр. диск към писмо рег
№С-5896/04.03.20* г. на Виваком /л.201, т.2 от ДП/–по отношение на притежавани
от подсъдимите лица по делото мобилни номера. От същата обаче не се установява
също системна комуникация между посочените собственици на мобилните номера.
Не се установиха и извършвани действия от подсъдимите
Г.Г., К.Х., А.П., М.М., Д.В. и Й.Д., който да се субсумират под състава на
чл.321, ал.3, пр.2, т.2 във вр. с ал.2 от НК в качеството им на участници в
описаното в обвинителния акт престъпно сдружение. Не бяха събрани в хода на
съдебното производство по делото доказателства същите да са съгласували волите си
за извършване на престъпления, за които е предвидено наказание „Лишаване от
свобода“ повече от три години, а именно по чл.*3 от НК – да упражняват принуда
върху различни лица и тези техни действия да са били строго координирани от
сочения ръководител на организираната престъпна група – подсъдимия Х.Х.. Липсват
доказателства по какъвто и да било начин подсъдимия Х.Х. да е координирал и
контролирал действията на останалите подсъдими по събиране на кредитите,
отпуснати от ***ООД, още по-малко пък да е давал разпореждане за събирането им
чрез упражняване на заплаха и сила по отношение на кредитополучателите. Напротив
както става ясно от показанията на св.Е.Г. и св.С.Ч., списъците на неизправните
длъжници на територията на община * били предоставяни на подсъдимите Г.Г., А.П.
и К.Г., заемащи длъжността „инкасатор дългови задължения“, във фирма ***ЕООД, от
служители в съответните офиси на ***ООД. Показанията на тези свидетели точно,
ясно и конкретно описват утвърдения механизъм на работа между служителите на
фирмата – кредитодател и на колекторската фирма.
На следващо място от показанията на св.С.Ч.,
управител на колекторска фирма ***ЕООД към 20* г., от показанията на св.И.А., управител и
ръководещ оперативната дейност на ***ООД, на св.Е.Г. – касиер в офиса на фирмата в гр.*
и св.М.Е. – счетоводител във фирма ***“
ООД и св.Г.Т. – съдружник в дружеството, става ясно, че офисите на фирмата били
разделени фактически между двамата съдружници подсъдимия Х.Х. и св.Г.Т. още в
началото на 20* г., като офисите в гр.*
и гр.***, кв.“***“, откъдето са отпуснати парични заеми на лицата конституирани
като частни обвинители по делото, останали да бъдат управлявани от св.Г.Т..
Именно св.Г.Т. давал разпореждания касаещи дейността на фирмата по отношение на
тези офиси. Св.И.А. сочи, че била създадена и втора бА.а сметка на дружеството
зада могат постъпленията на суми от различни офиси по кредитите, също да бъдат
разделени, съобразно това кои от офисите от кой от двамата собственици на
дружеството ***ООД се управляват. От горните твърдения следва, че подсъдимият Х.
в сочения период от *** месец 20* г. до 22.09.20* г. не е имал каквото и да
било отношение към отпусканите кредити от офисите в гр.* и гр.***, кв.“***“.
На следващо
място разпореждания на служителите в ***ЕООД касаещи механизма на работа и
събиране на просрочените кредити били давани единствено от св.С.Ч. на подсъдимите
М.М., К.Х., Г.Г., А.П., В.Д.и П.П. , тъй като същите били служители в управляваната
от него фирма. Подсъдимият Й.Д.работел в офиса, находящ се в кв.“***“ в гр.***
без да има сключен какъвто и да било договор, като сочи, че офиса се управлявал
от св.Г.Т., а не от подсъдимия Х.Х.. От всичко гореизложеното става ясно, че подсъдимите,
сочени като участници в организирана престъпна група, не са имали каквито и да
било допирни точки и служебни взаимоотношения с подсъдимия Х.Х., още повече пък
той да ги е събирал, да им е давал наставления кои кредити и по какъв начин да
бъдат събирани, както се сочи и в обвинителния акт със сила и насилие.
От обясненията на подсъдимия М.М., дадени в
съдебн заседание /л.2392, т.7 от СП/ става ясно, че същия бил нает на работа от
св.С.Ч., при когото го завел св.Г.Т., като не е имал каквито и да било служебни
отношения с подсъдимия Х.Х. и не е работил за него. По отношение участието на
подсъдимия М.М. в описаното в обвинителния акт престъпно сдружение следва да
бъде отбелязано, че видно от справка вх.№3202/*.03.2018 г. изготвена от ГД
„Изпълнение на наказания“ при Министерство на правосъдието /л.1943-1944, т.5 от
СП/ подсъдимия М. е постъпил в Затвора в гр.Бургас на 16.12.20* г. за
изтърпяване на остатък от наказание „Лишаване от свобода“ по чл.70 от НК в
размер на 1 г., 5 м. и 12 д. Това наказание е изтърпяно на 29.08.2015 г. и от
тази дата лицето търпи определено на основание чл.25, 23 от НК общо наказание в
размер на 5 г. лишаване от свобода по НОХД №31/* г. на ***ския РС и НОХД №171/*
г. на ОС – ***. От горното следва, че подсъдимият М. чисто физически не е могъл
да участва в очертаната в обвинитения акт организирана престъпна група за
периода от 16.12.20* г., когато е бил приведен в Затвора – гр.Б.с за изтърпяване на наказание до 22.09.20* г. – сочената
като крайна дата на функциониране на престъпното сдружение.
Тук е мястото да бъдат
обсъдени показанията на групата от свидетели, които са разпитани в хода на
съдебното производство и техните показания имат отношение към обвинението
повдигнато от Специализираната прокуратура по отношение на подсъдимите за
ръководене на организирана престъпна група за подсъдимия Х.Х. и участие в
организирана престъпна група за подсъдимите К.Х., Г.Г., А.П., М.М., Д.В., Й.Д..
Това са показанията на свидетелите И.И., Е.Г. и Т.Х.. В показанията си, дадени
в хода на съдебното производство по делото, тези свидетели твърдят, че им е
указан по един или друг начин психологически натиск от органите на полицията
при провеждане на разпитите в досъдебното производство зада заявят определени
факти, които не отговарят на истината.
В показанията си св.И.Д.И., заявява, че поддържа единствено
показанията, които е дал в хода на съдебното следствие /л.564-568, т.1 от СП/
пред съдебния състав, тъй като само те отговарят на истината. Същият заявява в
съдебно заседание, че е работил през 20*
– 20* г. като шофьор в ***ООД като шефове във фирмата му били „***“ и „***“. Този свидетел твърди, че показанията, които е
дал в хода на досъдебното производство пред разследващ полицай, находящи се на л.159-160,
т.8 от ДП, му били диктувани от служител
на полицията. Тези показанията са прочетени от съдебния състав на осн.чл.281,
ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Отрича по-голяма част от заявеното в разпита
му в досъдебното производство, като сочи, че прочетено му от съда, не са негови
думи. Отрича да е работил за Ицо „Б.“ и той да е раздавал на
служителите на ***ООД списъци на неизправните длъжници, от които следва да
бъдат събирани дължимите вноски, както и да им е казвал да викат и да заплашват
длъжниците. Чувал е за Ф, но не го познава. Не познава нито К., нито П, нито Ч.
Сочи, че не са ходили по адреси да тормозят хората, така както е посочено в разпита
му в досъдебното производство. Свидетелят твърди, че протокола за разпит,
находящ се на л.159-160, т.8 от ДП от 22.09.20* г. не е подписан от него и не
разпознава свои подписи. С оглед на така изложените твърдения съда е допуснал и
е изготвена съдебно-почеркова експертиза на подписа на св.И.. Видно от заключението на
съдебно-почеркова експертиза, закрепена в Протокол №17/СПЕ – 060/22.12.2017 г.
/л.1817-1819, т.5/ осемте подписа – обекти, положени в графи „свидетели“ и в
полето под текстовата част, в Протокол за разпит на свидетел – И.Д. И., от 22.09.20*
г. /л.159-160, т. 8 от ДП/, са положени от И.Д. И.. Съдебният състав е допуснал
изготвянето на тази експертиза с оглед проверка на категоричните твърдения на
свидетеля, че подписите на предявения му протокол за разпит не са положени от
него. Обстоятелството, че подписите са положени от лицето по никакъв начин не
влияе при оценка на достоверността на твърденията на този свидете в протокола за разпит.
Съда намира, че следва да кредитира показанията на
св.И. дадени в хода на съдебното производство, тъй като същите си кореспондират
с показанията на св.Е.Г., св.И.А. – управител на ***ООД и с обясненията на подсъдимите
Х.Х. /л.2347-2349, т.7 от СП/, подсъдимия К.Х. /л.2349-2359, т.7 от СП/, А.П.
/л.23540-2351, т.7 от СП/, подсъдимия Г.Г. /л.2351-2352, т.7 от СП/, подсъдимия
Д.В. /л.2352-2353, т.7 от СП/, подсъдимия Й.Д. /л.2354, т.7 от СП/ по отношение
на механизма на функциониране и събиране на просрочените кредити отпуснати от фирма
***ООД. Показанията на посочените свидетели и обясненията на подсъдимите са в
синхрон и са в насока относно това, че всекидневно списъците на неизправните
длъжници били предоставяни на лицата, които изпълнявали длъжността „събирачи на
вземания“ от съответния служител на офиса, който правел справката посредством
софтуерната програма, с която разполагали в офисите на ***ООД. Всички тези
свидетели, както и подсъдимите лица сочат, че не отговаря на истината
твърдението на Специализираната прокуратура, че са събирани ежедневно на
оперативки в офисите от подсъдимия Х.Х., които им раздавал списъците, и дори им
давал указания да бъдат по-твърди и по-настоятелни спрямо длъжниците. От
писмените доказателства по делото става ясно, че подсъдимите са служители на
друга фирма, а именно ***ЕООД, и подсъдимия Х. няма каквито и да било отношения
на субординация или координация с тях, още по-малко пък такива свързани със
събирането на просрочени вноски по кредити. Съдът намира, че следва да даде
вяра на показанията на този свидетел от съдебното производство, и поради
обстоятелството, че видно от протокола за разпит от досъдебното производство
начина на изразяване, използваните изрази и думи и техниката на съставяне на
изречения, не отговаря на начина на изразяване на свидетеля в съдебна фаза,
който е доста по-опростен от този в протокола за разпит от досъдебното
производство.
Св.Г.Й. сочи, че е работил в ***ООД като събирач
на вземания. Списъците на длъжниците, които следвало да бъдат посетени се
давали от отговорника на офиса Красьо. Подсъдимият Х. не му е давал указания,
къде точно да отиде да събира неиздължени вноски по кредити, тъй като същият
само осигурявал парите за фирмата.
По отношение показанията на св.Е.Г. съда намира,
че следва да кредитира тези дадени непосредствено и устно пред съдебния състав
и с участието на страните по делото. В тях същата отрича да е имала каквито и
да било проблеми с подсъдимите Г.Г., А.П. и К.Х., така както е посочено в
показанията й от досъдебното производство. Твърди, че показанията в хода на
досъдебното производство е дала след указан й психологически натиск от полицейските
органи провели същия. Сочи, че след началото на 20* г. месец февруари - *** не
е получавала нареждания касаещи дейността на офиса по отпускане на малки кредити
в гр.* от подсъдимия Х.Х.. Протоколът за разпит в хода на досъдебното
производство не го е чела след неговото съставяне единствено го е подписала,
тъй като полицаите я заплашвали, че ако не го подпише тръгва за „Векилски“.
Отрича до нейното знание да е достигало обстоятелството, че някои от посетените
кредитополучатели имали проблеми с момчетата, които са ги посещавали зада ги
уведомят, че имат просрочени вноски по заеми на ***ООД.
Св.Т.Х. в
показанията си, дадени в хода на съдебното следствие сочи, че единственото
вярно от прочетения му разпит от досъдебното производство, намиращ се на
л.194-195, т.7 от ДП, извършен от разследващ полицай, е обстоятелството, е че е
изтеглил от фирма ***ООД заем в размер на 400 лева и че е имал затруднения при
изплащането му. Сочи, че не е бил заплашван от лица от офиса на фирмата зада си
плаща заема. Напротив твърди оказан полицейски натиск върху него при проведения
разпит, като полицаите му казали, че ако не каже определени неща, заради двете
си висящи наказателни дела, могат да го изпратят в затвора. Отрича се от
показанията си в хода на досъдебното производство, като същите не са подкрепени
с каквито и да било други доказателства по делото, поради което съда не следва
да ги кредитира. С оглед наведените твърдения от свидетеля, че подписите
положени в протокол за разпит от 17.06.20* г. не са положени от него, съдът е
допуснал изготвянето на
съдебно-почеркова експертиза. Съгласно заключението на вещото лице
закрепено в Протокол
№17/СПЕ-061/27.12.2017 г. /л.1787-1789, т.5 от СП/ осемте изследвани
подписа, положени в графи „свидетел“ и в полето над и под тестовата част, в
Протокол за разпит на свидетел – Т.Л.Х., датиран от 17.06.20* г. /л.194-195,
т.7 от ДП/ са положени от Т.Л.Х.. Следва да бъде посочено, че заключението на
изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза не влияе по никакъв начин на
изложените от свидетеля твърдения, както и по отношение на тяхната достоверност
или недостоверност и оценка от съда, като не им придава допълнителна
доказателствена сила.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Р.Г.,
дадени в хода на съдебното следствие, тъй като същите си кореспондират с
показанията на св.Г.Т., св.И.А., св.Е.Г. и обясненията на подсъдимия Х.Х., дадени
пред съда, относно това, че фактически офисите на фирма ***ООД са били разделени
началото на 20* г. Св.Г. сочи, че е работил за Г. „***“, а не за Ицо „Б“, както
е посочено в прочетения му разпит от досъдебното производство проведен на 22.09.20*
г. в гр.*** /л.161-162, т.8 от ДП/. От заключението на изготвената по делото
съдебно-почеркова експертиза – Протокол №18/СПЕ-004/12.01.2018 г. /л.1753-1756,
т.5 от СП/ става ясно, че четирите подписа, положени в графи „Свидетел“ и в
полето под текстовата част, в протокол за разпит на свидетел на Р.М.Г. от
09.09.20* г. /л.161-162, т.8 от ДП/ вероятно са положени от лицето Р.М.Г..
Освен всички гореизложени съображения следва да
бъде отбелязано, че обсъдените свидетелски показания са дадени пред орган на
досъдебното производство, които са инкорпорирани към доказателствения материал
чрез прочитането им на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК като
съгласно забраната на ал.8 от същия член осъдителната присъда не може да се
основава само на тези показанията,
прочетени по реда на ал.4. Видно от обсъдения по- горе доказателствен
материал показанията на горепосочените свидетели, дадени в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им остават
изолирани и не се подкрепят от каквито и да било други показателстав по делото
2.По
обвиненията за извършено престъпление по чл.*3 от НК от подсъдимите Х.Х. като
подбудител, подсъдимите Г.Г., А.П. и К.Х. като извършители по отношение на св. Г.М..
2.1.От
фактическа страна
Свидетелят Г.М. през 20* г. живеел в с.***. Същият
работел в стопанския двор на селото, във фирма ЕТ „Д.Д.“, като животновъд. В
началото на 20* г. имал нужда от парични средства и решил да вземе заем от
фирма, която отпускала заеми на физически лица. С тази цел отишъл в офиса на ***ООД
в гр.*, откъдето получил заем в размер на 400 лв., като следвало да връща всеки
месец по 100 лв. Сключил Договор за потребителски заем №*37/22.02.20* г., в
който били посочени всички условия на заемните отношения, като била съставена и
схема за погасяване на задълженията /л.*6-*8, т.2 от веществените
доказателства/. Св.М. изпитал обаче затруднение още при изплащане на първата
вноска по заема. През *** месец 20* г. бил потърсен в стопанския двор на с.***
от трима мъже, които пристигнали със сребрист джип. Още като влязъл св.Г.М. в стопанския двор,
единият от мъжете, които го чакали там, му казал „Ела! Докога ще се разправяме
ние с теб?“. Не познавал този човек, но знае, че го наричали „П“. След това „П“
го ударил с ръка в областта на врата, при което той паднал на земята. Другите
двама мъже не са го удряли или заплашвали. На място присъствал и св.Д.Д., работодател
на св.М., но същият не видял някой да удря св.М.. В стопанския двор по това
време се намирал и св.Г.П., който в показанията си от досъдебното производство
разказва, че видял как едит от присъстващите мъже в стопанския двор на с.***
ударил шамар на св.М.. Сочи също така, че мъжете казали на св.М. да дава парите
и че им е омръзнало да се занимават с него. След удара св.М. се изправил,
отишъл при шефа си и го помолил за пари зада си внесе вноската. Св.Д. се
обърнал към мъжете и ги попитал дали може на следващият ден да отиде в офиса зада
внесе дължимите от св.М..
На следващият
ден св.Д.Д. отишъл в гр.* и в офиса на фирмата внесъл дължимата сума.
В хода на съдебното производство по делото е
допусната и изготвена съдебно-почеркова експертиза с оглед твърденията на св.Г.П.,
че три от положените подписи на място свидетел, не били положени от него. От
приетото заключението на съдебно-почеркова експертиза / Протокол
№17/СПЕ-037/11.09.2017 г. – л.1501-1503, т.4 от СП/ става ясно, че трите
подписа, положени в графи „свидетел“ и в полето над текстовата част, в Протокол
за разпит на свидетел – Г.П.П., от 02.09.20* г./л.23, т.8 от ДП/ са положени от Г.П.П..
2.2.От
правна страна
Съдът с постановената присъда е
признал за невиновни подсъдимите Х.Х., Г.Г., А.П. и К.Х., за това, че: На неустановена дата през месец *** 20*
г. в с. ***, обл.***, в качеството на лица по чл.*2, ал.2, т.8 от НК – лице,
действащи в изпълнение на решение на организирана престъпна група, ръководена
от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с
участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х.,
ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН:**********,
Й.А.Д., ЕГН:**********, Д.П.В.,
ЕГН **********, и в съучастие като извършители помежду си Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П.,
ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН:
********** и Х.К.Х. с ЕГН:**********
/подбудител умишлено склонил горните лица да извършат престъпление/ принудили Г.Д. М. от с. ***, обл.*** да извърши нещо противно на волята му, а именно да
заплати вноска по кредит в размер на 100 лв. дължима от него, като употребили
за това заплашване – заплашили го с посегателство върху личността му и употребили
сила – нанесли му побой, поради което и на осн. чл.304 от НПК ги е оправдал по
така повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК, а за подсъдимия Х.Х. престъпление с правна
квалификация чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Съдът намери, че от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства, не бе установено по категоричен
начин авторството на деянието, за което са обвинени подсъдимите Г.Г., А.П., К.Х.
и Х.Х. с внесения за разглеждане в Специализирания наказателен съд обвинителен
акт.
От показанията на свидетелят Г.М., дадени в хода
на съдебното производство, и тези, които същият е депозирал в хода на
досъдебното производство пред съдия и пред разследващ орган, приобщени по съответния ред чрез прочитането
им към доказателствата по делото, съда прави извода, че по отношение на лицето е
реализирана сила чрез нанасяне на удар по тялото му, зада бъде принуден да
извърши нещо противно на волята си – да заплати вноска по изтеглен от същия
кредит. Изложените факти и обстоятелства в тези показания са в синхрон и си
кореспондират с показанията на свидетелите Д.Д. и Г.П., дадени в хода на
разследването и приобщени от съда чрез прочитането им на осн. чл.281, ал.4 вр.
с ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Съдът намира, че не може по категоричен начин да
установи авторството на това деяние, тъй като извършените процесуално
следствени действия по разпознаване на лицата и тяхната индивидуализация са
опорочени и не следва да бъдат ценени. Поемните лица посочени, че са участвали
при извършени разпознавания на 11.04.20* г. с разпознаващ Г.М. и разпознати
лица – подсъдимите Г.Г., К.Г. и А.П., посочени в протоколи за разпознаване на л.6-9, т.6, л.10-*, т.6, л.*-17, т.6 от ДП, са
разпитани в качеството на свидетели. Поемните
лица М.А.С. и Й.М.И., при предявяване на протоколите за разпознаване от съда,
разпознават свои подписи положени на място „поемни лица“. Същите разказват, че
били помолени от служители на полицията /или „следователи“ както сочи св.М.С./
да се подпишат на някакви листи. И двамата са категорични са в твърденията си,
че не са виждали св.Г.М. да извършва разпознаване, като посочва определено лице
от представен му фотоалбум от органите на МВР, както и да посочва
индивидуализиращите белези на лицата, които е разпознал. Съдът приема, че процесуално-следственото действие
по разпознаване извършено на 11.04.20* г. е проведено в нарушение
на правилата на НПК, поради което не притежава доказателствена сила за
установяване на идентичността между извършителите на деянието и подсъдимите, които са обвинени в извършването на това престъпление. Нарушено в случая е правилото
на чл. 171,
ал.1 НПК за присъствие на поемни лица при извършване на
разпознаването. Единствените доказателствени източници, от които може да се черпи
информация за начина на провеждане на тези процесуални-следствено
действие, са именно показанията на поемните
лица св.М.С. и св.Й.И., дадени в хода на
съдебното следствие, които са еднопосочни и безпротиворечиви, че на
действието не са присъствали и двамата. Същите единствено
са положили подписите си върху някакви листи, като не разбрали причината за
това. С тези действия от
страна на разследващия орган безспорно са допуснати процесуални нарушения на
разпоредбата на чл.
171, ал.1 НПК, които
са толкова съществени, че водят до негодност на извършените разпознавания, поради което и съставените протоколи за разпознаване следва да бъде изключени от доказателствената съвкупност и
не следва да бъдат вземани впредвид при решаването на въпроса
за авторството на инкриминираното деяние. Предвид обстоятелството, че съда изключи протоколите за разпознаване от
доказателствения материал на формално основание, намира, че не следва да влиза
в дълбочина и да коментира обстоятелството дали свидетелят М. е дал достатъчно
индивидуализиращи белези за лицата, които е разпознал при реализиране на това
процесуално-следствено действие.
С оглед на всичко гореизложено съда намира, че е налице
доказателествен дефицит касаещ авторството на деянието с правна квалификация
чл.*3, ал.2 от НК, което се сочи в обвинителния акт, че е извършено по
отношение на свидетеля Г.М.. В прочетения по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК разпит пред съдия действително свидетелят Г.М. сочи лицето с прякор „П“,
което извършило действия на принуда по отношение на него, като го ударило, но
само въз основа на това твърдение без да е налице валидно разпознаване, както и
с оглед изявлението на свидетеля в съдебно заседание, че не познава лице с прякор
„П“ и не може да си спомни кое точно е,
съда намира, че не е установено по безспорен начин авторството на деянието. От
друга страна при разпита на св.М. същият не сочи каквито и да било извършени
действия спрямо него от другите двама мъже, които пристигнали в стопанския двор
в с.*** и присъствали на мястото, насочени към насилствено повлияване на волята
му, чрез методите на заплаха или физическо въздействие върху същия. Също така
следва да се има впредвид разбира се, че с оглед изключване на извършените разпознавания
от св.Г.М. от доказателствения материал, не е установено по какъвто и да било
начин по делото, че другите двама мъже придружаващи „П“ действително са били
сочените в обвинителния акт подсъдими К.Х. и А.П..
На следващо място в хода на съдебното
следствие по делото не бяха събрани каквито и да било доказателства в сочената
от прокуратурата насока за съпричастност на подсъдимия Х.Х. към деянието по чл.*3,
ал.2 от НК извършено спрямо св.Г.М., в качеството на подбудител. Съгласно
дефиницията на чл.20, ал.3 от НК - подбудител е този, които умишлено е склонил
друго лице да извърши престъпление. Не се установи извършване на такива
действия от страна на подсъдимия Х. още по-малко пък описаните конкретни
действия посочени в обвинителния акт, а именно да е определил подсъдимите Г.Г.,
К.Х. и А.П. да посетят адреса на св.М., да е пътувал със своя автомобил до
адреса на св.М. в с.*** и да е посочил къде живее длъжника на останалите
подсъдими, както и да им е указвал да принудят този длъжник да погаси
задължението си чрез сила и заплашване. Липсват доказателства в насока
подсъдимия Х. на неустановена дата през месец *** 20* г. да е въздействал върху
психиката на останалите подсъдими Г.Г., А.П., К.Х. по начин, че у тях да
възникне решение за извършване на каквото и да било престъпление. Напротив видно от изводите на съда направени
по-горе липсват достатъчно доказателства, които по един безпротиворечив и категоричен
начин да сочат, че посоченото по-горе деяние е извършено именно от подсъдимите Г.Г., А.П. и К.Х.. Следва да бъде
отбелязано, че още изначално липсват доказателства въобще подсъдимия Х.Х. да
има каквото и да било отношение към описаното в обвинителния акт престъпление,
което се сочи, че е извършено спрямо св.М..Не става ясно от кои точно материали
събрани в хода на досъдебното производство, прокурорът е извлякъл изложените фактически
твърдения в обвинителния акт за съпричастност на подсъдимия Х.Х. към това
деяние.
С оглед обстоятелството, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства не бе установено по категоричен начин
авторството на деянието съда приема, че не е налице и квалфициращия деянието
елемент, дейците да са осъщестили деянието при условията на чл.*2, ал.2, т.8 от
НК като лица осъщестяващи на практика
взетото решение на организираната престъпна група / в офиса на ***ООД в гр.***/.
2.По отношение
на деянието, което се сочи, че е извършено от подсъдимия Х.Х. /подбудител/,
подсъдимите Г.Г., А.П., К.Г. и М.М., като извършители, по отношение на св.Н.Н..
2.1 От
фактическа страна
През месец *** 20*
г. св.П.М. помолила св.Н.Н., нейн първи братовчед, да й стане поръчител зада
може да изтегли кредит от фирма за кредити ***ООД в гр.*. Двамата са братовчеди
и живеели в с.***. Св.Н. се съгласил да й направи тази услуга и станал
поръчител като св.М. получила кредит от 200 лв. След известно време св.Е.Г.,
служител в офиса на ***ООД в гр.*, се обадила по телефона на св.Н. зада го
уведоми, че П.М. не си изплаща кредита.
На 30 май месец 20* г. в с.*** в дома на св.Н.Н. се появили
четирима мъже. Същите съобщили на св.Н., че св.М. не плащала заема си и че той трябва
да плати, тъй като е гарант по договора за кредит и е поел това задължение. Св.Н.
възразил, като им отговорил, че не той следва да плаща заема, а трябва да
отидат в дома на св.П.М. зада я питат защо не плаща заема и да търсят парите от
нея. Тези мъже не са искали от него вещи. Имало заплашване към него, но той не
го приел на сериозно, а като на майтап. На място присъствала и съпругата му св.И.Н.,
която разказва, че когато влезли в двора им един от четиримата мъже говорел по
телефона и от разговора разбрала, че искат да вземат прасето им и да им дадат
100 лв. зада се погаси вноската по кредита на св.М.. Не са искали от нея да
сваля златните си обеци, тъй като към онзи момент не е имала такива. Не са
искали да продава лаптоп, тъй като със съпруга си св.Н.Н. не са притежавали
такава вещ.
Св.Н. завел четиримата мъже в дома на св.П.М.. Там четиримата мъже започнали да псуват св.М., заплашвали я и искали да
им плати дължимата парична вноска по заема. „Ромчето с едното око крещеше
отгоре й да плаща иначе ще я зарита.“ С категоричност св.Н.Н. и св.И.Н. сочат,
че един от четиримата мъже е бил подсъдимия М. Минчев, който запомнили заради
дефекта, който имал на едното око.
С оглед проверка на твърденията
на св.И.Н., че положените подписи на място свидетел в предявения й протокол за
разпит от 19.02.20* г. не са положени от нея съда е допуснал изготвянето на
съдебно-почеркова експертиза. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно
почеркова експертиза /Протокол №17/СПЕ-048/*.11.2017 г. – л.1676-1679, т.4 от
СП/ петте подписа, положени в графа „свидетел“, както и в полетата над и под
текста в Протокол за разпит на свидетел от 19.02.20* г. /л.44-45, т.7 от ДП/ са
положени от едно и също лице. Петте подписа, положени в графи „Свидетел“, както
и в полетата над и под текста в Протокол за разпит на свидетел, от 19.02.20*
г., находящ се на л.44-45, т.7 от ДП, са положени от лицето И.Я.Н.. С оглед
цитираното заключение отпада наведеното от свидетелката съмнение в
добросъвестността на разследващите органи, като със сигурност е установено
авторството на положените подписи. Обстоятелството обаче, че подписите са
положени от св.Н., не води непременно до извода, че показанията на
свидетелката, дадени в хода на досъдебното производство, следва безрезервно да
бъдат кредитирани. Показанията и изложените твърдения в тях следва да бъдат
проверени с помощта на останалите събрани по делото доказателства.
2.2. От
правна страна:
Специализираният наказателен съд
с присъдата си е признал за невиновни подсъдимите К.Х., Г.Г., А.П., М.М. и Х.Х.,
за това, че: На 30.05.20* г. в с. ***, обл.*** в качеството на лица по чл.*2,
ал.2, т.8 от НК – лице, действащо в изпълнение на решение на организирана
престъпна група, ръководена от Х.К.Х. с
ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х.,
ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН:**********,
Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В.,
ЕГН: **********, в съучастие помежду си като извършители К.Г.Х. ЕГН: ********** Г.Г.Г.,ЕГН:
**********, А.И.П., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН:**********
/подбудител/ умишлено склонил горните лица да извършат престъпление/ принудили Н.И.Н. от с. ***, обл.*** да извърши
нещо противно на волята му – да плати пари в размер на 200 лв. (главница по
изтеглен от П.И.М. кредит) като употребили за това заплашване, изразило се в
отправяне на закани за физическа саморазправа (че ще го пребият) и в отправяне
на закана за отнемане на имущество (че ще му вземат прасето, лаптопа и обеците
на съпругата му И.Я.Н.), поради което и на осн. чл.304 от НПК ги е оправдал по повдигнатото им обвинение за
престъпление по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, а за
подсъдимия Х.Х. с правна квалификация чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3,
вр. ал.1 от НК.
Престъплението принуда, криминализирано в разпоредбата на чл.*3 от НК, установява наказателната отговорност
за този, който
принуди някого да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята
му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си. Видно от
цитираната законова разпоредба средствата, чрез което
се въздейства върху пострадалото лице са изрично посочени от законодателя.
На първо място от събраните и
проверени доказателства в хода на съдебното
дирене не се установи по категоричен начин, че подсъдимите са отправяли заплахи
спрямо св.Н., че физически ще се саморазправят с него и че са го заплашили, че
ще му вземат движимо имущество – прасе, лаптоп, обеците на съпругата му св.Н. в
случай, че не плати дължимите пари от св.П.М., по изтеглен от същата заем. Не
се установи извършването на действия от
лицата, които да може да се приеме, че се субсумират под състава на чл.*3, ал.2
от НК.
До този извод съда стигна след
внимателен анализ на показанията на свидетелите Н.Н. – частен обвинител по
делото и съпругата му св.И.Н.. Тези два доказателствени източника са
единствените, от които може да се извлече извод за поведението на сочените в
обвинителния акт подсъдими лица реализирано на 30.05.20* г. в с.***, обл.*** от
подсъдимите Г.Г., К.Х., А.П. и М.М.. Следва да бъде отбелязано, че за подсъдимия
Г.Г. липсват категорични доказателства, че действително се е намирал в дома на
св.Н. на сочената в обвинителния акт дата.
В показанията дадени от св.Н. в
хода на съдебното производство същият сочи, че когато четиримата мъже
пристигнали в дома му да търсят дължимата вноска от св.М. „имало заплашване, но
той не ги взел на сериозно,“… а като на майтап…“, от което твърдение на лицето
следва, че същото не е възприело отправените към него думи като заплашване и
по-скоро като застрашаване с такова непосредствено деяние, което да излага на
тежка опасност живота, здравето, честта или имота му. Освен гореизложеното не
става ясно сочената в обвинителния акт заплаха от кой от присъстващите на място
четирима мъже точно е била отправена към лицето. От посоченото в обвинителния
акт може да се направи извода, че се твърди, че всички мъже заедно са отправили
едни и същи заплахи, което е реално невъзможно и неосъществимо. Друг
непосредствен свидетел на поведението на въпросните мъже е св.Н., съпруга на
св.Н.Н., която първоначално в разпита си в хода на съдебното производство,
сочи, че в дома им в с.*** не са идвали мъже, които да търсят от нея и от мъжа
й пари. Св.Н. твърди пред съда, че през 20* г. не са притежавали със съпруга й лаптоп,
както и тя не е имала златни обици, вещи,
които се сочи в обвинението, че бил заплашен св.Н., че ще му бъдат отнети от
подсъдимите.
На следващо място съда намира, че
разпознаванията, които са извършени от св.Н.Н., протоколите за разпознаване са
приложени в т.7 /л.27-30, с разпознато лице подсъдимия М.М., л.31-34 - с разпознато лице подсъдимия А.П., л.35-38
– с разпознато лице К.Х., л.39-42 – с разпознато лице Г.Г./ са опорочени.
Свидетелката Д.С.Ш., която е разпитана в хода на съдебното следствие, заявява,
че никога не е участвала като поемно лице при извършване на разпознаване, както
и че не познава свидетелят Н.Н.. Същата заявява, че не може дори да си обясни
защо нейното име фигурира в протоколите за разпознаване. Твърди, че не са й
представяни за запознаване фотоалбуми и за пръв път ги вижда след като са й
предявени от съда в съдебно заседание. На някой от протоколите не разпознава
свой подпис. Другото поемно лице посочено, че е присъствало, в протоколите за разпознаване
е Д.И.. В показанията си същата разказва,
че е била на мястото на извършваното разпознаване, но не й били разяснени
правата, както и че не е виждала документите, които полицаите показвали на св.Н.Н.,
тъй като същият по време на извършване на това действие стоял седнал в един
автомобил. Съдът намира, че отново при провеждане на разпознаванията, посочени
по-горе, разследващите органи са допуснали съществени процесуални нарушения. На
първо място може да се направи извода, че при извършване на това
процесуално-следствено действие е нарушена нормата на чл.171, ал.2 от НПК, тъй
като не е извършено в присъствието на две поемни лица. Св.Ш. категорично
заявява, че не е участвала в разпознаване в качеството на поемно лице. На
следващо място св.Д.И., другото поемно
лице, посочено в цитираните по-горе протоколи за разпознаване, е имала
качеството на пострадало лице от престъпление по чл.*3, ал.2 от НК по същото
досъдебно производство и впоследствие същата е конституирана като частен
обвинител по делото по обвинение за реализирана принуда спрямо нея от
подсъдимите Г.Г., Х.Х. и П.П.. Св.И. има самостоятелни права, които е
реализирала в хода на съдебното производство, като същата може да се приеме, че
е заинтересовано от изхода на делото лице и не следва да участва като поемно
лице при извършването на каквито и да било процесуално-следствени действия по
същото дело. С оглед така констатираните съществени процесуални нарушения на
нормата на чл.171, ал.1 от НПК допуснати при извършените разпознавания, съда
намира, че следва да изключи протоколите за разпознаване, тъй като същите не са
годни доказателствени източници.
Въпреки дискредитирането на
посочените по-горе протоколи за разпознаване съда намира, че от твърденията на
св.Н. може да се достигне до извода, че подсъдимия М.М. е присъствал на описания
в показанията му случай, тъй като свидетелят сочи, че го е запомнил по дефекта,
който имал на едното око. Не се сеща за другите мъже, защото „всички си мязали,
всичките били с голи глави“. За обстоятелството, че подсъдимите К.Х. и А.П.
също са били на място съда прави извода от обясненията на подсъдимия М.М.,
който разказва своята гледна точка какво точно се е случило на сочената в
обвинението дата 30.05.20* г. в с.***.
С оглед липсата на доказателства
за реализиран състав на престъпление съдът намира, че не е осъществен и
квалифициращия деянието признак по чл.*3, ал.2 от НК, а именно дейците да са
действали в качеството на лица по чл.*2, ал.2, т.8 от НК, т.е. като лица
осъществяващи на практика взето решение от очертаната в обвинителния акт
организирана престъпна група.
На следващо място не бяха събрани каквито и да било
доказателства в сочената от Специализираната прокуратура насока за
съпричастност на подсъдимия Х.Х. към деянието в качеството на подбудител. Съгласно
дефиницията на чл.20, ал.3 от НК - подбудител е този, които умишлено е склонил
друго лице да извърши престъпление. Не се установиха извършване на посочените в
обвинителния акт действия от страна на подсъдимия Х.Х., а именно да е определил
подсъдимите Г.Г., К.Х., А.П. и М.М. да посетят св.Н.Н. в дома му. Не се
установява от които и да било доказателствен източник, подсъдимият Х. да е
пътувал със своя автомобил до адреса на св.Н. и да е указал на подсъдимите да
принудят св.Н. да си погаси задължението като използват сплашване. Липсват
каквито и да е доказателства на 30.05.20* г. подсъдимия Х.Х. да е пътувал до
соченото населено място – с.***. Всички твърдения в тази насока във внесения в
съда обвинителен акт са напълно голословни и не са подкрепени с каквото и да
било доказателства по делото. Не е налице доказателствена обезпеченост, която
да сочи на обстоятелството, че подсъдимия Х.Х. е въздействал върху психиката на
останалите подсъдими Г.Г., А.П., К.Х. и М.М. по начин, че у тях да възникне
решение за извършване на престъпление.
Напротив видно от изводите на съда направени по-горе липсват въобще доказателства
за реализиран състав на престъпление. Освен всичко гореизложено подбудителството
е форма на интелектуално участие в престъплението, която се отнася до формиране
на умисъл у извършителя за извършване на престъпление. Предвид обстоятелството,
че съда прие, че липсва въобще състав на реализирано престъпление, то от това
несъмнено следва, че липсва и формиран умисъл у сочените като извършители на деянието
по чл.*3, ал.2 от НК за извършване на престъплението.
3.По
обвиненията за извършено престъпление по чл.*3, ал.2 във вр. с ал.1 от НК от
подсъдимите Х.Х. като подбудител и подсъдимите Г.Г., А.П., К.Г. и М.М. като
извършители, по отношение на св. П.М..
3.1.От
фактическа страна
През месец *** 20* г. свидетелката П.М. имала нужда от пари. За това на 30.03.20* г. отишла
в офиса на фирма ***ООД в гр.*. За тази
цел сключила Договор за потребителски кредит №*80/30.03.20* г. с пълномощник на
фирмата св.Е.П.Г.. В договора била посочена сумата от 200 лв., срока на връщане
– 2 месеца и дължимата лихва – като годишен лихвен процент бил фиксиран в размер
на 180 %, както и други уговорки касаещи предсрочното погасяване на заема,
дължимото обезщетение при допусната забава от страна на кредитополучателя,
условията, при които договора се счита за прекратен и др./123-124, т.2 от
веществените доказателства/. Свидетелят Н. Ненков, който е братовчед на св.М.,
станал поръчител по този заем. Към договора била представена и схема за
погасяване на кредита, съгласно която св.М. следвало да заплати сумата от
122,50 лв. на 30.04.20* г. и сумата от 122,50 лева на 30.05.20* г. Св.Г. и св.М. се уговорили за два месеца кредитополучателката
да изплати сумата. Св.М. помолила вноската й да бъде по-малка от 100 лева, тъй
като е пенсионер, но св.Г. не се съгласила. Когато настъпил падежа на първата
вноска, св.М. изпратила пари по бившата си снаха Веселина Златева за да заплати
лихвата на дължимата сума, в офиса на фирмата. За внесената сума бил издаден
приходен касов ордер №3035/15.05.20* г. за 50 лева, от които 27,50 лева главница и
22,50 лева лихва /л.6В, т.7/. Когато наближило времето за втората вноска св.Е.Г.
се обадила по телефона на кредитополучателката, че трябва да внесе цялата сума по
кредита. Св.М. й обяснила, че няма да може да заплати цялата сума, а ще плаща
на вноски, тъй като е затруднена финансово. Св.Г. й отговорила, че ще изпрати
момчетата. Два-три дни след телефонния
разговор, на 30.05.20* г., на адреса по местоживеене на св.М в с.***, пристигнали четири момчета,
които свидетелката не познавала. Те били доведени от св.Н.Н. в дома й, тъй като
потърсили първо него като гарант по заема. Мъжете поискали св.М. да им заплати дължимите
пари по кредита. Кредитополучателката им предложила да се разберат като
цивилизовани хора. Същата им казала, че не отрича, че има да връща пари, но
наведнъж не може да ги заплати, тъй като няма средства за това. Мъжете обаче
започнали да я псуват и обиждат. Трите момчета и подсъдимия М. я заплашили, че
ще й вземат керемидите от къщата и ще остане без покрив над главата и че ще я
направят по-озъбена отколкото е. Най-много закани към нея отправил подсъдимия М.М..
Същият чул как св.М. казала на св.Н. на цигански език, че няма да плаща заема. Този
подсъдим искал да я бие и й налитал на бой. Казал й „Аз лежах 21 - 22 години в
затвора и теб ще излежа!“. Свидетелката М. се уплашила от тези думи, че
действително ще бъдат осъществени от подсъдимия М. и същият физически ще се
саморазправи с нея. Подсъдимият М. влязъл в дома на св.М. зада огледа за
наличието на ценни вещи. Видял в къщата пералня „Ел Джи“, която струвала 480
лв. и телевизор „КТН“ и казал на св.Н.Н. да ги изнася. Подсъдимият М.
разпоредил на св.И.Н. да избърше вещите, тъй като били прашни. При изнасянето
на вещите на св.Н. му помогнал подсъдимия М.. Една от вещите натоварили в
колата на св.Н., а другата в джипа, с който пристигнали. В гр.* св.Н. заложил
телевизора за 30 лв. и донесъл бележка за това. Пералнята я оценили за сто лева
и така тримата мъже приспаднали *0 лв. от дължимата сума за заема. За
останалите дължими пари, накарали дъщерята на св.Н. да изтегли кредит от
фирмата в размер на 70 лева и да им го даде. Впоследствие св.М. върнала на същата
100 лева.
Свидетелката М. е разпознала подсъдимите А.П. и М.М.,
като две от лицата, които са дошли в дома й зада търсят дължимата от нея сума
по заема.
Видно от разписка за получаване на парични
средства 001258 /л.6Б, т.7/, подписана от подсъдимия К.Г., същият е потвърдил,
че на 30.05.20* г. е получил от св.Н.Н. 200 лв. с цел погасяване на Договор за
потребителски кредит на П.И.М..
3.2.От правна страна:
Съдът с присъдата си е признал подсъдимия М.М. за
виновен в това, че: На 30.05.20* г. в с. ***, обл.*** принудил П.И. М от с. ***, обл.*** да извърши
нещо противно на волята й, а именно да плати пари в размер на 200 лв. (главница
по изтегления от нея кредит), като употребил за това заплашване – изразяващо се
в отправяне на закана за физическа саморазправа (че ще я бие и че ще я направи
по-озъбена от колкото е била), и ще й отнеме движимо имущество (керемидите от
къщата й) - престъпление по чл.*3, ал.1
от НК.
Със същата присъда съда е признал подсъдимия
М.М. за невиновен в това да е извършил деянието в качеството на лице по чл.*2,
ал.2, т.8 от НК – лице, действащо в изпълнение на решение на организирана
престъпна група, ръководена от Х.К.Х., с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г.,
ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН:**********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********,
Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: ********** и с това да е осъществил
състава на престъплението по чл.*3, ал.2 от НК, както и да е извършил деянието
в съучастие с К.Г.Х., ЕГН: **********, Г.Г.Г., ЕГН: ********** и А.И.П., ЕГН: **********,
които да са действали като извършители и Х.К.Х. с ЕГН: **********, който да е
действал като подбудител.
Настоящият съдебен състав е намерил, че от съвкупният доказателствен
материал може да се направи безспорният извод, че подсъдимия М.М. е реализирал
състава на чл.*3, ал.1 от НК от обективна и субективна страна. Съдът извежда
тези свои изводи въз основа на еднопосочните, логични и непротиворечиви
показания на св.П.М.. Същата сочи в съдебна зала подсъдимия М.М. като лицето,
което я е заплашвало, че ще я бие и ще я направи по-озъбена отколкото е. Свидетелката
е разпознала този подсъдим и в хода на досъдебното производство. Подсъдимият А.П., св.М. сочи като
човекът, който е влязъл в дома й и е преценил, че пералнята и телевизора са
вещи, които могат да бъдат взети зада бъде покрита вноската по заема. Твърди,
че най-много я е заплашвал подсъдимия М. и е налитал на бой. Твърденията на св.П.М.
се потвърждават от показанията на св.Н.Н., които разказва за предприетите действия
на четиримата мъже спрямо св.П.М., както и че същите я псували и обиждали,
както и че подсъдимия М. й скачал на бой. Същите заплашвали св.М. и искали
пари, които свидетелката дължала по изтеглен заем. Показанията на тази
свидетелка, която е конституирана и в качеството на частен обвинител, са в
синхрон и с показанията на св.И.Н.,
която също е присъствала на събитията развили се на 30.05.20* г. в дома на св.М.
в с.***. Същата сочи в показанията си, дадени в хода на досъдебното
производство и прочетени на осн.чл.281, ал.4 от НПК, че „ромчето с едното око
крещеше отгоре й да плаща, че ще я зарита…“
От така обсъдените доказателства може да се направи категоричния извод, че
подсъдимият М.М. е упражнил психическо въздействие върху св.М., което е било
насочено към противоправното й мотивиране да осъществи нежелано от нея
поведение, а именно да плати дължима вноска по кредит. Същият я заплашил, че ще
я бие и че ще я направи по-озъбена от колкото е, като това деяние е от естество
да изложи на опасност личността на св.М.. Отправеното от подсъдимия М.
заплашване е предизвикало у св.М. основателен страх от осъществяване на
поведението, с което подсъдимият я е заплашил. От показанията на св.Н.Н. и св.И.Н.
става ясно, че същият скачал на бой и й крещял, а св.М. е възрастна и болна
жена, която би била лесна жертва. В случая съдът намира, че действията на
подсъдимия М. от обективна и субективна страна са били насочени към личността
на свидетелката М., тъй като същата отказала да заплати дължима от същата вноска
по заема, като думите й отправени към свидетеля Н. на цигански език, били чути
и възприети от подсъдимия М., което ожесточило
същия и заканите му към нея. В случая вещите изнесени от дома на св.М., не са
отнети с цел своене, зада се приме, че евентуално подсъдимия М. е реализирал
състава на чл.198, ал.1 от НК, а с цел да бъде мотивирана същата да плати
дължимата вноска. В хода на съдебното следствие се установи, че тези вещи не са
били нейна собственост, а на сина й. Впоследствие тези вещи били заложени и с
парите от залога св.М. платила дължимата вноска по заема, като получила и ордер
за това.
Съда намира за необходимо да отбележи, че протоколите за разпознаване с
разпознаващо лице св.Н.Н. в настоящия случай не следва да бъдат ценени като
аргументите за това са изложени по-горе от съда при обсъждане на деянието,
което се сочи, че е извършено спрямо този свидетел и частен обвинител.
Следва да бъдат обсъдени обясненията на
подсъдимият М.М., дадени в съдебно заседание проведено на 22.03.2018 г.
/л.2391-2392, т.7 от СП/ и тези от досъдебното производство, находящи се на
л.94-97, т.10 от ДП, прочетени на осн. чл.279, ал.1, т.3 и т.4, пр.2 от НПК/. Подсъдимият
и в двата стадия на наказателното производство сочи, че действително на
30.05.20* г. заедно с подсъдимите А.П., К.Х. и Г.Г. е посетил дома на св.П.М..Твърди
обаче, че св.М. сама посочила пералнята и телевизора, като им дала предложение
да вземат тези вещи и с тях тя да издължи вноската си по получен кредит. В тази
част съда приема обясненията на подсъдимия М. като изграждане на защитна
версия, тъй като същите противоречат на останалите събрани по делото
доказателства, а именно показанията на св.П.М. и св.Н.Н., дадени в хода на
съдебното производство и на св.И.Н. от досъдебното производство, които са
инкорпорирани към доказателствения материал чрез тяхното прочитане.
От субективна страна престъплението по чл.*3, ал.1 от НК е извършено от подсъдимият М. умишлено при условията
на пряк умисъл, като е съзнавал обществената опасност на извършеното и е целял настъпването на общественоопасните
му последици. Същият е съзнавал, че извършва психическо въздействие върху св.М. чрез
използване на заплаха, както и е предвиждал, че св.М. не желае да осъществи
съответното поведение да издължи вноската си по кредит към ***ООД.
Съда
прие по-горе в мотивите си, че в хода на съдебното следствие не са събрани
доказателства, който да водят до безспорния извод за съществуването и
функционирането на организирана престъпна група, ръководена от подсъдимия Х.Х.
и с един от участниците подсъдимия М.М.. С оглед на което и на осн. чл.304 от НПК съда е оправдал подсъдимия М. да е извършил квалифицирания състав на
престъплението по чл.*3, ал.2 от НК, а именно да е извършил престъплението в
качеството на лице по чл.*2, ал.2, т.8 от НК – лице, действащо в изпълнение на
решение на организирана престъпна група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН:**********, К.Г.Х.,
ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН **********,
Й.А.Д., ЕГН:**********, Д.П.В.,
ЕГН **********, както и да е
извършил деянието в съучастие с К.Г.Х.,
ЕГН: ********** и А.И.П., ЕГН: ********** - извършители, и Х.К.Х. с ЕГН ********** –подбудител.
По делото липсват каквито и да
било доказателства за наличието на трайни престъпни връзки между посочените
като ръководител и участници лица, както и подсъдимия М. да е участвал в тази
група, като е предприел изпълнението на решението на престъпната група да
принуди св.М. чрез заплашване на плати дължимата си вноска по кредит.
Съдът е оправдал подсъдимите А.П.,
Г.Г. и К.Г. по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.*3,
ал.2 от НК, тъй като не констатира действия извършени от тези подсъдими, които
да се субсумират под състава на посочената законова разпоредба. За присъствието
на подсъдимите А.П., К.Х. и Г.Г. в дома на св.П.М. може да се направи извода от
обясненията на подсъдимия М. дадени в хода на съдебното и досъдебното
производство по делото /л.94-97, т.10 от ДП/. Също така издадения разходен
касов ордер 001258 /л.6Б, т.7/, подписан от подсъдимия К.Х. сочи, че същият се
е намирал на адреса, тъй като е приел дължимите пари по кредита получен от св.М.
и е съставил документа. Липсват обаче доказателства всеки един от тези подсъдими
да е отправял конкретни заплахи към св.М., че ще я бие и че ще я направи по –
озъбена отколкото е била, както и че ще й отнеме движимо имущество – керемидите
от покрива на къщата й. По отношение на подсъдимия А.П. за този случай със св.М.
го е разпознала, че е бил на място, но нито в разпита пред съдия, който съда е
инкорпорирал по делото чрез прочитането му, нито в разпита от съдебното
проиизводство става ясно, какви точно заплахи към св.М. е отправил подсъдимия П.,
с които да е реализирал състава на чл.*3, ал.2 от НК.
Не бяха събрани доказателства в
сочената от прокуратурата насока за съпричастност на подсъдимия Х.Х. към
деянието в качеството на подбудител. Съгласно дефиницията на чл.20, ал.3 от НК
- подбудител е този, които умишлено е склонил друго лице да извърши
престъпление. Не бяха събрани по делото доказателства в насока, че подсъдимия Х.Х.
в качеството му на ръководител на организирана престъпна група създадена с цел
да върши престъпления по чл.*3 от НК е определил подсъдимите К.Х., А.П., Г.Г. и
М.М. да посетят св. П.М. на адреса й в с.***, както и да е давал на
горепосочените подсъдими указания да принудят потребителя на заема да погаси
задължението си като използват заплаха. Не се установи също така подсъдимия Х.Х.
да е пътувал с автомобила си и пред адреса по местоживеене на кредитополучателя
П.М. да е указал на останалите подсъдими да я принудят да погаси задължението
си като я заплашат, след което със собствения си автомобил да се е върнал в гр.***.
Липсват каквито и да е доказателства, че подсъдимия Х. е въздействал върху психиката
на останалите подсъдимите Г.Г.,А.П., К.Х. и М.М. по начин, че у тях да възникне
решение за извършване на престъпление и по
отношение личността на св.П.М. с цел да я мотивират към определено поведение.
4.По
обвиненията за извършено престъпление по чл.*3, ал.2 във вр. с ал.1 от НК от
подсъдимите Х.Х. като подбудител, подсъдимите Й.Д. и Д.В. като извършители по
отношение на св. Т.Г..
4.1. От
фактическа страна
През месец септември 2012 г. св.Т.Г. имал нужда от
пари, за това отишъл в офиса на ***ООД, в гр.***, кв.***, където му бил
отпуснат кредит в размер на 500 лева. От фирмата му отпуснали искания кредит,
за срок от 6 месеца, при месечна вноска от *2 лв. Зада му предоставят кредит,
от фирмата му обяснили, че му е необходим гарант. В офиса се намирало лице на име Рашко, което
св.Г. не познавал до момента. Това лице му предложило да му стане гарант срещу
сумата от 50 лева. Страните подписали Договор за потребителски кредит
№1809/21.09.20* г., който уреждал правата и
задълженията на кредитодателя и кредитополучатела. Св.Г. взел заема и платил на
Рашко парите, които се били договорили за услугата. Колеги на Г. – св.Ж.Ж. и И.
също изтеглили кредит от тази фирма, като отново Рашко им станал поръчител. Св.Г.
платил само първата вноска от *2 лв. през октомври 2012 г. и спрял да плаща,
тъй като изпаднал във финансово затруднение. Свидетелят Г. по това време живеел
в с.ХаджиД.о, но работел във фирма „***.“ ЕООД в гр.***. Св.Ж. в същия времеви
период също имал просрочена вноска по кредита, който бил изтеглил, в размер на
500 лева.
За това на място във фирмата през месец юли отишли
подсъдимите Д.В. и Й.Д. с други служители
на фирма ***ООД зада поканят лицата доброволно да заплатят дължимите вноски по
кредитите. Същите пристигнали с две коли, от които слезли между 8 и 10 души. Според
твъденията на св.Т.Г. и колегата му св.Ж.Ж., в изложени в хода на съдебното
производство, не е имало каквото и да било заплахи спрямо тях от страна на
хората от фирмата за кредити. Свидетелят Г. твърди следното: „…Доброволно
идваха да си търсят парите, нито да ме заплашват, нито да ме бият, нито да ме
тормозят..“. Св.Г. им казал, че като вземе заплата ще изплати дължимата сума. Свидетелят
Ж.Ж., който бил свидетел на случилото се, като пристигнали подсъдимите на място
отишъл до съблекалнята зада вземе 70 лева и да ги предаде на мъжете. Същият
сочи, че не е възприел отправени заплахи към колегата му св.Т.Г.. Той лично не
е получавал каквито и да било заплахи от мъжете. От разпознаванията по делото и
от обясненията на подсъдимия Й.Д. по прякор „Д“ става ясно, че въпросния ден
св.Г. е бил посетен именно от него и подсъдимия Д.В., въпреки, че св.Г. сочи,
че не си спомня как изглеждат тези хора и какви имена имат. Свидетелят Г. в
хода на съдебното производство по делото заявява, че многократно бил търсен от
полицаи на работното си място, като същите писали нещо, а той само се
подписвал. Твърди, че полицаите му казали кои лица да посочи на снимките, както
и какво да заяви на разпита си пред съдия, проведен в хода на досъдебното производство по делото.
Заявява, че грешно бил заявил в показанията си, че собственика на фирмата, от
където получил кредит е Ицо „Б“/подсъдимия Х.Х./, а всъщност бил Г..
4.2. От
правна страна:
Съдът е
признал с присъдата си подсъдимите Д.В.,
Й.Д. и Х.Х. за невиновни в това, че: На неустановен ден в края на месец
юли 20* г. в гр.*** в качеството на лица по чл.*2, ал.2, т.8 от НК – лице,
действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група, ръководена
от Х.К.Х., с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН:**********, К.Г.Х.,
ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие като
извършители помежду си Й.А.Д., ЕГН: **********
и Д.П.В., ЕГН: ********** и Х.К.Х. с ЕГН: ********** /като подбудител –
подбудил подсъдимите Й.Д. и Д.В. да принудят св.Т.Г./, принудили Т.А.Г. от с. Х., обл.*** да извърши нещо противно на волята му – да
заплати вноска в размер на *2 лв. по изтеглен от него кредит, като употребили
за това заплашване – че ще му нанесат побой /заплашили го, че ще го пребият от
бой/, поради което и на осн. чл.304 от НПК ги е оправдал по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК, а за подсъдимия Х.Х. вр. чл.20, ал.3 вр.ал.1 от НК.
Съдът след внимателен анализ на събрания по делото
доказателствен материал касаещ конкретно обвинението с пострадало лице,
конституирано в съдебното производство като частен обвинителн – св.Т.Г.,
достигна до извода, че не може да направи единственият възможен и
безпротиворечив извод за това, че тримата подсъдими са осъществили от обективна
страна състава на престъплението по чл.*3, ал.2 от НК или състава на каквото и
да било друго престъпление.
Обвиненията
повдигнати на подсъдимите Й.Д. и Д.В. и подсъдимия Х.Х. се крепят главно на
показанията на свидетелят Т.Г., дадени пред съдия в хода на досъдебното
производство. Същите обаче не са царицата на доказателствата съгласно основните
принципи на наказателно-процесуалното право. Съгласно чл.303, ал.2 съдът
признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
От тази разпоредба на закона следва, че от събраните по делото доказателства
следва да се направи безспорния и безпротиворечив извод, че лицето е извършител
на соченото в обвинителния акт деяние. Показанията на свидетеля св.Това Г., дадени по
реда на чл.223 от НПК, находящи се на л.76-81, т.8 от ДП, са приобщени към
доказателствения материал в хода на съдебното производство, чрез прочитането им
на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК. Свидетелят Г. заявява, че тези думи, които
казал пред съдия му казал да ги каже полицая. Отрича се от по-голямата част от
заявеното в този разпит. Твърди, че полицаите пет пъти го били разкарвали във
връзка с този случай и той бил объркан и шокиран, в момента на депозиране на
показания. Сочи, че за Ицо – подсъдимия Х.Х., грешно бил разбрал, че той е собственик
на фирмата за отпусканена кредити, като впоследствие разбрал, че собственик е Г..
Сочи, че още дължи пари по кредита.
Св.Г. не потвърждава показанията си, дадени в хода
на досъдебното производство, като те са единственият доказателствен източник,
от които може да се направи извода за факти и обстоятелства касаещи поведението
на подсъдимите Д.В. и Й.Д. през месец юли 20* г., от което се твърди, че е
засегнат св.Г.. Тези твърдения изложени в хода на досъдебното производство остават
изолирани и не кореспондират с останалите събрани в хода на съдебното
производство доказателства в това число са в противоречие с обясненията на
подсъдимия Й.Д., както и с показанията на свидетеля Ж.Ж., който също е
присъствал на развитието на събитията. Подсъдимият Й.Д.сочи, че заедно с подсъдимия
Д.В. са посещавали св.Г. на мястото, където към 20* г. е работел, но не са
упражнявали каквато и да било заплаха или насилие зада го мотивират да
предприеме опредЕ.линия на поведение. В хода на съдебното производство
няколкократно св.Г. и св.Ж. излагат твърдения, че не са заплашвани от лицата,
които са се появили на местоработата им и поискали да си платят вноските по
изтеглените от тях кредити от ***ООД.
Въз
основа на констатираните съществени противоречия между показанията дадени в
досъдебното проиводство и пред съдебния състав в хода на съдебното
производство, съда намира, че няма как да кредитира единствено показанията,
дадени пред съдия на този свидетел. Тези съществени противоречия е невъзможно
да бъдат проверени и изяснени чрез други контролни доказателства по делото
/свидетелски показания, писмени или веществени доказателства/, тъй като липсват
такива. От показанията на св.Г. и св.Ж. става ясно, че на размяната на реплика
въпросния ден е присъствал единствено св.Т.Г..
Свидетелят Г. се отрича и показанията дадени пред
разследващ полицай, находящи се в т.6, л.94-96, които съда е инкорпорирал към
доказателствения материал чрез прочитането им.
Констатираните съществени противоречия в
показанията на св.Г. водят до ненадежност на неговите твърдения и поставят съда
в позиция да прави предположения по отношение на основни факти, които подлежат
на доказване в настоящото производство. Изводите на съда следва да се основават
само на обективни доказателства, безпротиворечиви и еднопосочни, които да си
кореспондират с останалите такива по делото.
Допълнително съмнение по отношение на
достоверността на заявеното в хода на досъдебното производство от свидетелите Ж.Ж.
и Т.Г. внасят и твърденията им изложени при проведените разпити по време на
съдебното следствие по отношение на начина на водене на разпитите им в хода на
досъдебното производство и начина на провеждане на разпознаванията, а именно че
не им били дадени протоколите за разпит зада ги прочетат, както и че полицаите
ги насочвали кои лица точно да разпознаят. Двамата свидетели излагат
еднопосочни твърдения в насока, че полицаите им заявили, че в случай, че
покажат определени лица като извърпшители, а именно подсъдимите Д.В. и Й.Д.,
същите нямало да връщат изтеглените от тях кредити.
На следващо
място следва да бъде отбезявано, че след внимателно запознаване с показанията
на св.Г. дадени в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на
чл.281, ал.1, т.1 и чл.281, ал.4 вр. ал.1 от НПК същият сочи, че бил заплашван
единствено от Д, който му казал, че трябва да плаща кредита си иначе ще влязат
вътре и
ще го пребие. В тези показания не се твърди извършването
на каквито и да било противоправни действия от страна на подсъдимия Д.В. спрямо
личността или имуществото на св.Т.Г., които да се субсумират под състава на чл.*3,
ал.2 от НК или на който и да било друт състав от каталога на Наказателния кодекс.
Дори в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено подсъдимия В.
да е извършил действия, с които да е заплашил св.Г. и които да са възбудили
основателен страх у свидетеля от осъществяването им. Единствено е посочено:
„След което В. и Д. го изгледали /св.Г./ лошо и си тръгнали“. Съдът намира, че с
така описаното действие от страна на подсъдимия В., същият не е отправил
каквато и да било заплаха към св.Г..
В прочетените показания, на св.Ж.
дадени пред съдия, същият сочи, че св.Г. му казал, че комарника на прозореца е
скъсан, тъй като се опитали да го ударят и посочил, шофьора на джипа, който
влязъл в колата и повече не се появил. От горното става ясно, че опита да бъде
ударен св.Г. и твърдяното агресивно поведение не е реализирано от лице с прякор
„Д“ – подсъдимия Й.Д.. Човекът, който ударил комарника и го скъсал,
като успял да хване за ръката св.Г. е различен от Д и П /подсъдимия Д.В./. Св.Г.
го описва като „слабичко момче с гола глава“, което не познавал. Липсва
разпознаване на това момче. Едновременно
с това тези думи на св.Г. се потвърждават от показанията на св.И.Д. И., прочетени
в хода на съдебното производство по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2
пр.2 от НК /л.159-160, т.8/. Св.И. разказва, че е свидетел на посещението на
св.Г.. Той сочи като лице, което е ударило комарника различни лица от подсъдимите
Й. и В., а именно Д.Ж.. Същият не сочи подсъдимият Й.Д., който също е
присъствал на място, заедно с други лица сочени като Ш, П – подсъдимия Д.В., Д.Ж.,
К., Ф, брат на Д, да е отправял каквито и да било заплахи към св.Г. или св.Ж..
Същият разказва, че П – подсъдимия Д.В. се развикал и започнал да ги псува и ги
заплашил, че знае, че идват с буса с лимонада в махалата и че ще ги хване там,
което твърдения обаче не се потвърждава от думите на св.Т.Г. и св.Ж.Ж..
На следващо място липсват доказателства по делото с
автомобила си подсъдимите Д.В. и Й.Д. да са били придружени от подсъдимия Х.Х. до местоработата на
свидетелят. Налице е пълен доказателствен дефицит подсъдимят Х.Х. да е указвал
на двамата подсъдими Й.Д. и Д.В. да принудят лицето да погаси задължението си
като използват заплашване, след което да се е прибрал до офиса на фирмата. Никой
от свидетелите - Т.Г., Ж.Ж., и И.И. споменават в показанията си присъствие на
друг автомобил и лице на място, нито пък подсъдимите Д.В. и Й.Д. в обясненията
си сочат, че същите са мотивирани по някакъв начин от подсъдимия Х.Х. да отидат
на място и да заплашат лицето с цел да изплати дължимата сума по заема.
В хода на съдебното следствие по делото е
разпитана в качеството на свидетел Х.Д.Х., която е участвала в качеството на
поемно лице при извършени разпознавания от св.Т.Анков, приложени на л.97-100,
т.6 от ДП и т.101-104, т.6 от ДП. Същата заявява, че при провеждане на тези
процесуално-следствени действия не са допуснати процесуални нарушения. Не си
спомня конкретния случай, но разпознава свои подписи на протоколите на място
поемно лице, от което прави извода, че след като е положила подписа си, значи
разпознаването се е провело така както е записано. С оглед на горното съда
намира, че следва да цени тези протоколи за разпознаване, като в случая няма
спор, че подсъдимите Й. Д. и Д.В. са
посещавали св.Г. във връзка с неиздължена от същия вноска по кредит.
В съдебно заседание св.Т.Г.
твърди, че е неграмотен, не може да чете и пише въпреки, че е завършил четвърти
клас. Това твърдение се потвърждава от св.Ж., който сочи, че св.Г. не може и името си да напише. Съдът обаче не
кредитира тези твърдения, тъй като видно от представената по делото нотариално
заверена декларация /л.3*, т.1 от ДП/ св.Г. саморъчно е изписал имената си, от
което следва, че познава буквите и може да пише и респективно да чете. Видно от
писмо изх.№П-935/20.03.20* г. на МОН, РУО – гр.*** пред
учебната 2001-2002 г. лицето Т.А.Т., ЕГН:********** е завършило
четвърти клас в ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“, с.Д. община Т., от което също
може да се направи извода,че лицето не е неграмотно.
С оглед на горното съда намира,
че липсват категорични доказателства въобще както от обективна, така и от
субективна страна да е реализиран състава на престъплението по чл.*3, ал.2 от
НК.
5.По обвиненията за извършено престъпление по чл.*3, ал.2 във вр. с ал.1 от
НК от подсъдимите Х.Х. като подбудител и подсъдимите Г.Г., А.П., К.Х. и М.М. като
извършители по отношение на св. М.М..
5.1. От фактическа страна
През 20*г. В.И. имал
финансови затруднения, поради което взел заем в размер на 350 лв. от от офиса
на дружество ***ООД, в гр. *. Заемът следвало да бъде изплатен за срок от 6
месеца, като уговорената месечна вноска била по 99 лв. на месец. В.И. заедно
със св.М.М., с която живеел на семейни начала, изплащали заема, но закъснели да
внесат една от вноските. Месечните вноски следвало да бъдат изплащани най-късно
до 20-то число на съответния месец. Същите се обадили на св.Е.Г., служител в
офиса на дружеството – кредитодател в гр.*, зада я уведомят, че ще закъснеят с
връщането на петата вноска по заема. На неустановена дата през месец *** 20* г.
в дома на И., находящ се в с.***, ул.“***“ №9 пристигнали няколко мъже с джип. На
адреса обаче тези хора не открили длъжника В.И., тъй като бил на работа по това
време, а свидетелката М.М., св.А.К., майка на В.И. и св.Х.Щ., сестра на В.И.,
които също живеели на адреса. Същите заявили, че И. бил просрочил задължението
си по кредита в размер на 99 лв. и трябва да го плати. В къщата се намирали и
св.Р.М. и св.Д.М., която стояла скрита под леглото в стаята. Мъжете поискали от
св.М. да плати вноската, която била сто и няколко лева, защото начислявали и
лихва и за дните просрочие. Св.М. им отговорила, че тези пари ги няма в
момента. Тогава подсъдимия Г.Г., който се държал най-агресивно започнал да я заплашва:
„Мамка ви циганска, ще вляза в къщата и ще ви потроша кокалите, ще ви счупя
краката!“. Агресивно се държал и подсъдимия М.М., които също заплашил св.М. и й
крещял през оградата, че ще влезе вътре и
ще й счупи краката, ако не плати парите. Подсъдимият Г.Г. продължил да
заплашава свидетелката М., като казал, че няма да си тръгнат докато не получат
дължимите пари по вноската. Свидетелката А.К. също сочи подсъдимия Г.Г. като
„дебелия Жоро“, който крещял и псувал.
Тези думи и присъствието на
четиримата мъже предизвикали сериозен страх както у св.М.М., така и в
останалите присъстващи на място свидетелки, от осъществяване на заплахата. За
това св.М. се обадила по телефона на приятел на мъжа си - „дядо Г.“ и го помолила да й даде пари на
заем. Същият й казал, че може да й даде 60 лв. назаем. С джипа на четиримата мъже тя и св.Х.И., тъй
като св.М. се страхувала да пътува сама с двама от мъже, били откарани до дома
на дядо Г. откъдето св.М. взела 60 лв., който впоследствие предала на един от мъжете.
Подсъдимият М. не бил доволен от сумата, тъй като дължимата вноска била
по-голяма. Мъжете се карали отвън на св.Х.Щ., св.А.К. и св.М.М.. На място
останали двамата мъже – подсъдимите Г.Г. – сочен от св.К. като „дебелия Жоро“ и
подсъдимия М.М. „кьоравия циганин“, които били най-агресивни и ги заплашвали. Св.М.
им обяснила, че на следващия ден ще отиде в гр.* зада изтегли парите от НОИ и
ще доплати вноската. На другия ден същата действително изтеглила 70 лв. и ги
предала в офиса на фирмата в гр.*.
През цялото това време докато се
е развивала случката в дома на св.М., в къщата, скрита под леглото се е
намирала и св.И.М.. Същата чула как питат за нея и как един от мъжете заплашил,
че ще й счупи краката, ако я хване, но
не видяла човека. Възприела и отправените към св.М.М. заплахи. Непосредствено
преди посещението на тези мъже в дома на св.М., те били и в дома на св.И.М. и я
търсили също по повод неплатена вноска
по заем.
С оглед
обстоятелството, че при предявяване на протоколите за разпит на свидетел и протоколи за разпознаване на лица и предмети на
свидетелките Р.К.М. и Х.Щ.И. са заявили,
че подписите на протоколите не са положени от тях съда е допуснал
изготвянето на съдебно-почеркова експертиза с оглед проверка на тези твърдения. От Протокол №17/СПЕ-043/18.10.2017 г.
/л.1598-1601, т.4/ става ясно, че вещото лице е стигнало до заключението, че
петте подписа положени в графи „Свидетел“, както и в полетата над и под текстовото
съдържание в Протокол за разпит на свидетел, датиран от 19.02.20* г. /л.*9-*0,
т.7 от ДП/, са положени от Р.К.М..
Подписа, положен в графа „Разпознаващ“ на гърба на Протокол за разпознаване на
лица от 19.02.20* г. /л.*1-*2, т.7 от ДП/ е положен от лицето Р.К.М..
Видно от изготвената
съдебно-почеркова експертиза, закрепена в Протокол №17/СПЕ-049 от 16.11.2017 г.
/л.1662-1665, т.4 от СП/ тринадесетте подписа – обекти, положени в графи
„Свидетел“, „Разпознаващ“, както и в полетата над и под текста в Протокол за
разпит на свидетел от 26.02.20* г., находящ се на л.76-77, т.7 от ДП, Протокол
за разпознаване на лица и предмети от 26.02.20* г. /л.79-80, т.7 от ДП/, Протокол за разпознаване на лица и предмети от
26.02.20* г. /л.83-84, т.7 от ДП/, Протокол за разпознаване от 26.02.20* г. –
л.87-88, т.7 от ДП, Протокол за разпознаване на лица и предмети от 26.02.20*
г., находящ се на л.91-92, т.7 от ДП, са
положени от лицето Х.Щ.И..
От правна страна:
Съдът с присъдата си е признал
подсъдимите Г.Г. и М.М. за виновни в това, че: На неустановен ден в края на
месец *** 20* г. в с.***, обл.***, в съучастие като извършители помежду си Г.Г.Г., ЕГН: ********** с М.Н.М., ЕГН **********
/извършители/ принудили М.В.М. от с. ***, обл.***, да извърши нещо противно на
волята й, да заплати вноска по кредит в
размер на 99 лв., дължима от В.Щ.И. от с.с., като употребили за това заплашване
( че ще и нанесат побой), поради което и на осн. чл.*3, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК
и чл.54 от НК ги е признал за виновни по така повдигнатото им обвинение.
С присъдата си
съда е признал подсъдимите Г. Г. и М.М.
за невиновни, в това да са извършили деянието в качеството на лица по чл.*2,
ал.2, т.8 от НК – лице, действащо в изпълнение на решение на организирана
престъпна група, ръководена от Х.К.Х., с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х.,
ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д.,ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********, с което да са осъществили
състава на престъплението по чл.*3, ал.2 от НК, както и да са извършил деянието
в съучастие с К.Г.Х., ЕГН: ********** и А.И.П.,
ЕГН: ********** като извършители и Х.К.К., с ЕГН: ********** като подбудител.
Съда намира, че по несъмнен и
безспорен начин от събраните по делото доказателства се установява, че на
неустановен ден в края на месец *** 20* г. в с.***, обл.*** подсъдимите Г.Г. и М.М.
са заплашили свидетелката М.М., че ще й нанесат побой - ако я хванат ще й
счупят краката зада я принудят да извърши нещо противно на волята й– а именно
да им заплати дължимата от св.В.И. вноска по кредит. Така отправената заплаха е
предизвикала основателен страх у св.М. от осъществяването й – тъй като двамата
подсъдими Г. и М. се държали много агресивно, викали и псували и заплашвали
свидетелката М.. Поведението им представлява арогантна демонстрация на сила и
пълно владеене на положението. В случая съдът намира, че действията на
подсъдимите М.М. и Г.Г. от обективна и субективна страна са били насочени към
личността на свидетелката М., тъй като същата отказала да заплати дължима от нея
и лицето, с което същата живее на семейни начала - В.И.,
вноска по заем, тъй като не разполагала с парични средства.
По отношение авторството на
деянието конкретно по отношение на подсъдимия М.М. за участието на същия в
извършване на престъплението, съда прави извода от описанието, дадено от
разпитаните по случая свидетели на мъжете, които са се появили в къщата, където
живее св.М.. Протоколите за разпознаване не са годни доказателствени източници,
тъй като при провеждането им са допуснати съществени процесуални нарушения,
поради което и следва да бъдат изключени от доказателствения материал. Описанието
на подсъдимия М.М. е ясно и конкретно и индивидуализира по несъмнен начин лицето,
тъй като същият има проблем с едното око и го държи свито, така както сочат
свидетелите. Св.Х.И. го описва като “циганин с проблем с едното око“. По
отношение на приетото от съда, че и подсъдимия Г.Г. е участвал в извършване на
престъплението, този извод може да се изведе от показанията на св.М. и св.И.,
които сочат, че и друго лице от присъстващите на място се е държало агресивно и
ги е заплашвало зада платят вноската, като го описват като „…много набит, як с
широко лице“, което било облечено с тъмно горнище с качулка. На него
свидетелките сочат, че св.М. е предала 60-те лева, които получила от бай Г.. С
това предприето поведение от свидетелката и фактическия състав на
престъплението по чл.*3 от НК е довършен, тъй като същата е предприела исканото
поведение въпреки нежеланието си – да предаде сума пари на подсъдимите. Св.А.К.
в показанията си дадени в хода на досъдебното в производство пред съдия
/л.72-74, т.8/ също говори за един от четиримата мъже, който бил “дребен, но
набит, май се казваше Жоро….“, като той също ги псувал и заплашвал. За другия
мъж разказва, че бил “циганин и беше кьорав с едното око…“, като той започнал
да ги псува и заплашвал св.М., че ще влезе в двора и ще й счупи краката. Обстоятелството,
че в извършването на деянието е участвал именно подсъдимия Г.Г. се потвърждава
от показанията на св.Е.И., която сочи, че подсъдимите Г.Г., К.Х. и А.П. са били
служителите на колекторската фирма ***ЕООД, които са отговаряли за събиране на
вземанията на ***ООД в района на гр.* и околните населени места.
Следва да бъде обърнато специално
внимание на проведените разпознавания по делото, които имат връзка с
разглеждания случай. Съдът констатира допуснати съществени процесуални
нарушения при проведените разпознавания от св.М., а именно неучастието на
поемни лица при неговото провеждане, което представлява нарушение на чл.171,
ал.1 от НПК. С оглед на така констатираното не следва да бъдат ценени от съда и
следва да бъдат изключени от доказателствения материал. В хода на съдебното
производство по делото са призовани и разпитани поемните лица Г.М. и В.К.,
участвали като такива при извършени разпознавания на лица по снимки от св. М.М.
/л.58-60, т.7, л.62-65, т.7, л.66-69, т.7, л.70-73, т.7/ Тези свидетели твърдят,
че не са участвали в разпознавания, при които М. е разпознала лицата. При
разпознаванията извършени от Х.И.,
като нейните показания също са относими към случая, поемните лица са същите –
св.Г.М. и В.К.: л.79-82, т.7, л.83-86, т.7, л.87-90, т.7, л.91-94, т.7.
Идентично е положението и при извършените разпознавания от св.А.К. – л.100-103,
т.7, л.104-107, т.7, л.108-111, т.7, л.112-115, т.7. Поемните лица са същите,
но те твърдят, че никога не са участвали при извършването на процесуално
следствено действие – разпознаване. Свидетелят Г.М. сочи, че освен, че никога
не е участвал в такова процесуално-следствено действие, не разпознава и свои
подписи на предявените му протоколи. Св.В.К. дори сочи, че не познава М.М. от
с.***. Не е участвала при разпознаване, не се е подписвала пред официални лица
– полицаи, не разпознава свои подписи на предявените й протоколи. С оглед
твърденията на поемните лица съда достигна до извода, че горепосочените
разпознавания са проведени при нарушаване разпоредбата на чл.171, ал.1 от НПК в
отсъствието на изискуемите две поемни лица, като така допуснатото от органите
на разследването нарушение е толкова съществено, че протоколите следва да бъдат
изключени от доказателствения материал по делото. Свидетелката М. при
предявяване на протоколите за разпознаване е посочила, че не разпознава свой
подпис. За някои от фотоалбумите сочи, че ги е виждала, но не може към момента
на съдебното заседание, в което дава свидетелски показания, да разпознае някой от
подсъдимите лица, с оглед изминалия дълъг период от време.
Съдът дава вяра на твърденията на св.М.М., изложени в хода на съдебното
производство и тези дадени в досъдебното производство пред съдия, тъй като
същите си кореспондират както помежду си, така и с показанията на свидетелките Х.И.,
и А.К., дадени в хода на досъдебното
производство по делото по реда на чл.223 от НПК/л.67-70, т. 8 от ДП и л.72-74,
т.8 от ДП/ при описание на случилото се и участието на подсъдимите М.М. и Г.Г.
при реализиране на престъплението. Тези показания си кореспондират и с
показанията на св.Р.М., дадени в хода на досъдебното производство пред съдия
/л.58-60, т.8 от ДП/ и св.И.М., дадени в хода на
съдебното производство по делото, по отношение посещението на четиримата мъже и
тяхното поведение насочено към въздействие върху волята на св.М.М. да бъде
принудена да извърши нещо противно на волята си. В показанията си св.М. потвърждава
присъствието на подсъдимия М. в дома й по-рано същия ден, като го сочи като „циганина“,
както и твърди че говорел с цигански акцент. Същата чула, че този мъж казал на
св.Р.М., че ако я удари, ще се залепи някъде, както и че е е лежал в затвора. Оттук
могат да се направят изводи, че подсъдимия М. не се е държал толкова възпитано
и миролюбиво на адресите на длъжниците, както твърди в обясненията си дадени в
хода на съдебното производство. Напротив подсъдимият М. е заплашвал
неизправните длъжници като зада засили действието на заплахата е подчертавал,
че е бил в затвора, което отговаря на истината видно от справката му за
съдимост.
Свидетелката Х.И. твърди в съдебно заседание, че не е
давала показания пред съдия в хода на досъдебното производство. Видно обаче от
приложения към материалите по протокол за разпит на л.67-70, т.8 от ДП,
разпитът е проведен от съдия при СНС по всички правила на НПК, поради което
съда намира, че следва да го цени, като вземе под внимание показанията на тази свидетелка.
Снета е самоличността на свидетелката и тя съвпада с тази на разпитаната в хода
на съдебното производство свидетелка. Показанията са логични и подредени, като
самата процедура на провеждане на разпита представлява гаранция за законно
провеждане на разпита, както и вярно отразяване на заявените от свидетелката
факти и обстоятелства. От друга страна този разпит си кореспондира и с разпита
на св.Х.И., даден в хода на досъдебното производство л.76-78, т.7 от 26.02.20*
г. пред разследващ полицай, който е проведен във време по-близо до събитията,
за които са й задавани въпроси. Свидетелката сочи в съдебно заседание, че не
може да прецени дали част от подписите положени на този протокол за разпит са
нейни, но експертизата е категорична, че св.И. е автор на положените подписи.
Същата сочи, че е завършила основно образувание, но дори не може да чете, което
нейно твърдение не следва да се кредитира от съда, тъй като в съдебно заседание
същата макар и трудно, прочете част от предявен й текст.
Свидетелката А.К. също се отрича от показанията си дадени
в хода на досъдебното производство, сочи в съдебно заседание, че нищо не е видяла,
тъй като гледала внучето си в това време. Наличието на малко дете на мястото на
развитие на събитията за пръв път става известно от тези твърдения на
свидетелката. Сочи, че дома й бил посетен от двама мъже, като св.М.М.
разговаряла с тях, а после се включила и св.Х.И.. Съдът не следва да цени тези
нейни твърдения изложени в хода на съдебното производство, тъй като същите са в
противоречие и в разрез с твърдяното от св.М.М., която потвърждава показанията
си дадени в хода на досъдебното производство. Това, че горепосочените
свидетелки не потвърждават показанията си, дадени в хода на досъдебното
производство пред съдия, съда отдава на претърпяната травма на главата от св.М.,
както и на изминалия дълъг период от време. При св.И., която изцяло се отрича от
показанията си и сочи, че не е правила такива изявления, съда отдава на
възникнал страх, както и нежелание да заяви истината по делото граничещо с
неуважение към правораздавателните органи в страната.
От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимите Г.Г.
и М.М. виновно, при
форма на вината- пряк умисъл, тъй като същите са съзнавали противоправността на престъпното деяние и са целяли настъпването на обществено опасните последици. Същите са
съзнавали, че извършват психическо въздействие върху св.М. със съвместните си
действия, чрез използване на заплаха, придвиждали са, че св.М. не е искала да
осъществи съответното поведение и са искали да я мотивират към изплащане на
дължимата вноска. Същите са съзнавали и че действат като
съучастници – извършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК и действията на всеки
един от тях спомага за осъществяване на принудата и въздействие върху
свидетелката св.М.М. да извърши нещо противно на волята си. Същите са съзнавали
още, че заплашването упражнено спрямо св.М. е предизвикало основателен страх у
нея от осъществяването му, поради което е предприела е исканото от подсъдимите
поведение.
На следващо място по отношение на другите двама мъже,
които също свидетелите К., М., И. и М. сочат, че били на мястото на развилите
се събития, свидетелките М.М. и Х.И. сочат, че не са получавали каквито и да
било заплахи. С оглед на заявеното от свидетелките, че останалите две лица
които са се намирали на място не са участвали при извършване на принуда спрямо
тях както и с оглед невъзможността същите да бъдат идентифицирани по
категоричен начин, съда е оправдал подсъдимите
К.Х. и А.П. да са участвали при реализиране на вмененият им престъпен
състав.
По делото липсват каквито и да било доказателства за
наличието на трайни престъпни връзки между посочените като ръководител и
участници лица, както и подсъдимия М.М. и Г.Г. да са участвал в тази група,
като са предприели изпълнението на решението на престъпната група да принудят
св.М.М. чрез заплашване на плати дължимата си вноска по кредит.
Не бяха събрани каквито и да било
доказателства в сочената от прокуратурата насока за съпричастност на подсъдимия
Х.Х. към деянието в качеството на подбудител. Съгласно дефиницията на чл.20,
ал.3 от НК - подбудител е този, които умишлено е склонил друго лице да извърши
престъпление. Не се установиха извършване на такива действия от страна на
подсъдимия Х. още по-малко пък описаните конкретни действия посочени в
обвинителния акт да е определил подсъдимите Г.Г., К.Х., А.П. и М.М. да посетят
адреса на св.Валенитн И. в с.***, тъй като същият имал непогасено задължение по
вноска в размер на 99 лв. Не се установи по делото с каквото и да било
доказателствено средство подсъдимият Х. да е давал на горепосочените подсъдими
указания да принудят потребителя на заема да погаси задължението си като
използват заплаха. Липсват доказателства
също така подсъдимия Х.Х. да е пътувал с автомобила си и пред адреса по
местоживеене на кредитополучателя В.И. да е указал на останалите подсъдими да
го принудят да погаси задължението си като го заплашат. Не са събрани каквито и
да е доказателства, че подсъдимия Х. е въздействал върху психиката на
останалите подсъдимите Г.Г., А.П., К.Х. и М.М. по начин, че у тях да възникне
решение за извършване на престъпление и то конкретно по отношение личността на
св.М.М.. Видно от изводите на съда, а и
от повдигнатото на подсъдимите обвинение /в диспозитива на обвинителния акт/
престъплението е извършено по отношение личността на св.М.М., докато в
обстоятелствената част се твърди, че подбуждането на подсъдимите К.Х., А.П., Г.Г.
и М.М. към извършване на престъплението принуда е било насочено спрямо В.И..
На следващо място съда е признал
подсъдимите Г.Г. и М.М. за невиновни да са реализирали квалифицирания състав на
престъплението по чл.*3, ал.2 от НК, като е приел, че не са извършили деянието в качеството на лица по чл.*2, ал.2,
т.8 от НК, а именно лица, действащи в изпълнение на решение на организирана
престъпна група, ръководена от Х.К.Х., с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х.,
ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д.,ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********. Зада бъде реализирано това
квалифициращо обстоятелство следва да са кумулативно налице няколко
предпоставки. На първо място е необходимо да има създадена и да функционира
организирана престъпна група, в конкретния случай в посочения членствен състав.
На второ място следва организираната престъпна група да е взела решение за
извършването на конкретната принуда, дори съответното престъпление да е предмет
на общата престъпна дейност на престъпното сдружение. И на последно място
умисълът на субекта следва да обхваща и съзнаването, че изпълнява решението на
групата при извършване на престъплението. В настоящият случай не е налице първата
от изброените предпоставки, а именно наличието на създадена и функционираща
организирана престъпна група. По-горе в мотивите си съда посочи какви са
аргументите му в насока признаване за невиновни на всички подсъдими по
обвинение да са участвали в организирана престъпна група, а подсъдимия Х.Х. да
я е ръководил. Главният аргумент е, че в хода на съдебното производство не бяха
събрани доказателства, които да установяват съществуването и функционирането на
организирана престъпна група създадена с цел да върши престъпления по чл.*3 от
НК за периода от месец *** 20* г. до 22.09.20* г.
6.По обвиненията за извършено престъпление по чл.*3, ал.2 във вр. с ал.1 от
НК от подсъдимите Х.Х. като подбудител и подсъдимите Г.Г., А.П., К.Х. като
извършители по отношение на св. М.З..
6.1.От фактическа страна
В края на декември 2012 г.
свидетелят М.З., който живеел в с.***, изпитал финансови затруднения, поради
което взел на заем пари от фирма ***ООД, от офиса на фирмата в гр.*. Заемът бил
в размер на 400 лв., като следвало да внася *0 лв. месечна вноска. Тъй като не
получавал регулярни трудови доходи, той не успял да внесе на време една от
вноските по кредита. За това в края на месец *** 20* г. на адреса на баща му в
с.***, пристигнали трима мъже – „….трима бодигарда от „Ейч Джи груп……“, както
сочи самия свидетел. Мъжете пристигнали с джип. Св.З. в това време бил в дома
на родителите си. На място била и майка му св.С.М.. Същите му казали, че е
закъснял с кредита и че трябва да даде пари зада погаси вноската си. Заканили
му се, че ще го пребият и че ще го направят жена ако не изплати парите. Това му
го казал един от тримата мъже, среден на ръст, плешив, с татуировки по ръцете. Св.З.
поискал пари от майка си зада плати заема, но тя му отговорила, че няма в
момента. Мъжете забелязали, че св.З. имал мобилен телефон и му казали, че
трябва да продаде мобилния си телефон и да им даде парите. Свидетелят З.
започнал да обикаля къщите в селото и успял на продаде апарата за 50 лв. на
свой познат. От тези пари той дал 40 лв. на тримата мъже. Св.З. им дал и сиди
„Сони“ за лек автомобил, като те му казали, че с него покриват парите, които са
дали за гориво. Парите обаче им се видели малко и поискали още пари за
погасяване на дължимата вноска по кредита. Тогава св.З. се досетил, че има моторна
резачка, която била на ремонт в с.Княжево. Тримата мъже го накарали да се качи
в автомобила им и да отидат до с.Княжево зада вземе резачката. Там взели
резачката, която била марка „Хускварна“ като казали на З., че ще я заложат и че
ще му дадат бележка за парите, с които ще му погасят заема. Св.З. се уплашил
много от заканите на тези мъже за това им предал собствената си движима вещ
зада погаси част от вноската си по заема.
С оглед твърденият изложени от
св.С.М., че подписите положени на предявения й протокол за разпит от 16.07.20*
г. не са положени от нея, съда е допуснал изготвянето на съдебно-почеркова
експертиза. Видно от заключението на съдебно-почеркова експертиза – протокол
№17/СПЕ -041/*.10.2017 г. – л.1508-1511, т.4 от СП/ шестте подписа положени в
графи „свидетел“, както и под и тад текстовите части в протокол за разпит на
свидетел, датиран от 16.07.20* г., находящ се на л.36-37, т.6 от ДП, са
положени от лицето С.Г.М..
6.2.
От правна страна:
Съдът с присъдата си е признал
подсъдимите Г.Г., А.П., К.Х. и Х.Х. за невиновни за това, че: На неустановен
ден в края на месец *** 20* г. в с. ***, обл.*** в качеството на лица по чл.*2,
ал.2, т.8 от НК – лице, действащо в изпълнение на решение на организирана
престъпна група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН:
**********, А.И.П., ЕГН:**********, К.Г.Х.,
ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН **********, Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН:**********, и в съучастие като извършители
помежду си Г.Г.Г., ЕГН:**********, А.И.П.,
ЕГН: ********** и К.Г.Х., ЕГН: ********** и Х.К.Х. с ЕГН: ********** /подбудител - умишлено
склонил горните лица да извършат престъпление/ принудили М.Н.З. от с.***, обл.***
да извърши нещо противно на волята му, а именно да плати пари в размер на *0
лв., дължими по изтеглен от него кредит, като употребили за това заплашване –
отправяне на закана за физическа саморазправа (че ще го бият), и закана за
отнемане на движимо имущество (пералня, златни и сребърни бижута собственост на
С.Г.М.), поради което и на осн. чл.304 от НПК ги е оправдал по обвинението за престъпление
по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, а за подъсдимия Х.
за престъпление по чл.*3, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.3 вр. ал.1 от НК.
При престъплението принуда извършителя чрез
своите действия въздейства върху волята на пострадалото лице да предприеме
опредЕ.линия на поведение – да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, с
която то не е съгласно. За пречупване на волята на пострадалото лице
изчерпателно са посочени използваните методи от извършителя - сила, заплашване или злоупотреба с власт.
От показанията на св.З., дадени в
хода на съдебното производство /л.338-340, т.1/ и тези от досъдебното
производство дадени пред съдия, прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК /л.2-6, т.8 от ДП/ става ясно, че в края на месец *** 20* г. в с.*** е била
отравена закана за физическа саморазправа към този свидетел, от появилите си в
с.*** мъже, че ще го бият и че ще го направят жена ако не изплати парите. Сочи,
че заплахата към него била отправена от един от тримата мъже, пристигнали на адреса на майка му св.С.М., среден
на ръст, плешив, с татуировки по ръцете. Той се уплашил много и за това им
предал машинка за рязане на дърва, сиди за кола и парите от апарата на мобилния
си телефон, който продал тогава на човек от селото. Не отрича, че дължал пари
по кредита, който бил взел. Заплахата била отправена зада бъде стимулиран св.М.З.
да изплати дължима вноска по кредит изтеглен от него от ***ООД. По отношение на
обвинението за отправени заплахи за отнемане на движимо имущество (пералня,
златни и сребърни бижута собственост на С.Г.М./ не се събраха каквито и да било
доказателства в тази насока. Нито свидетелят З. твърди наличието на такива
заплахи, нито пък св.М. /майка на св.З./. Св.С.М. твърди, че не е имала каквито
и да било златни или сребърни бижута, които да й бъдат отнети.
В случая обаче съда е изправен
пред невъзможността да установи авторството на това деяние, кой е конкретния
извършител – който е отправил заплахите към св.З.. По делото са приложени 3 протокола
от *.09.20* г. за разпознаване на лице /л.26-34, т.6 от ДП/ с разпознаващ св.М.З..
Като поемни лица, чието участие е задължително съгласно чл.171, ал.1 от НПК, са
вписани свидетелите З.Х.С., изпълняващ дължността младши полицейски инспектор в
Полицейски участък – с.*** и св.Е.И.М.. При предявяване на протоколите за
разпознаване св.С. разпознава свои подписи, но не може да си спомни извършването
на процесуално-следственото действие. Свидетелката Е.И.М. твърди категорично,
че не е присъствала на действие разпознаване, както и не разпознава свои
подписи на предявените й протоколи за разпознаване. С оглед така изложеното твърдение от лицето
следва, че същото действително не е присъствало на извършването на такова
процесуално следствено действие. С оглед на гореизложеното съда намира, че са
допуснати съществени нарушения при провеждане на това процесуално следствено
действие в хода на разследването, което е толкова съществено, че превръща
протоколите за разпознаване в негодни доказателствени средства, които следва да
бъде изключени от доказателствения материал и съда не следва да основава
изводите си на тях. Доказателства в насока опорочаване на това действие по
разследването се съдържат и в показанията на св.З., който сочи, че при
представяне на снимките на лицата, същият е бил насочван от полицаите кои лица
точно да посочи.
На следващо място св.З. заявява в
съдебно заседание, че не си спомня кои са мъжете, които са пристигнали на
адреса да търсят дължимите от него пари, поради което и не може да ги
разпознае. Също така в разпита му в хода на досъдебното производство е посочил,
че не може да конкретизира от тези мъже кой какво е казал, кой какво е направил
към конкретния момент. Сочи, че към момента на разпита не е върнал заема.
С оглед установяване на факти по
този случай е разпитана и св.С.М., която сочи, че не си спомня нищо, тъй като с
оглед на възрастта си много забравя. Същата в разпита си в хода на съдебното
производство сочи, че е неграмотна и не може да пише и да чете, за това се
подписва с едно „С“. С оглед на така заявеното обстоятелство, показанията на
свидетелката дадени в хода на досъдебното производство и прочетени на осн.чл.281,
ал.1, т.2, пр.2 от НПК закрепени по реда на чл.223 от НПК, не следва да бъдат
ценени и следва да се изключат от доказателствените източници. В самия протокол
е посочено, че св.М. сама се е запознала със съдържанието на протокола, като
запознаването може да бъде осъществено единствено с прочитането му от лицето,
поради което и отразеното в протокола не отговаря на истината, че не са
постъпили възражения по неговото съдържание. Така удостовереното в протокола
дискредитира неговата доказатествена сила, тъй като както стана ясно от
изявленията на свидетелката, същата се намира в обективна невъзможност да се
запознае със съдържанието на протокола. След прочитането на протокола свидетелката
заявява, че има много лъжи записани в него. Твърди, че не е виждала Д.А. да се
вози в джип заедно с едно от децата си, както и да е наблюдавала нейното психично
състояние, а именно че била уплашена. От
изготвената служебно справка от НБД Население става ясно, че действително свидетелката
С.Г.М. има двама синове – М.Н.З., който е свидетел и частен обвинител по делото
и Станислав Н.З.. Както същата е заявила в разпита си пред съда, същата няма
дащеря и отразеното в протокола за разпит в хода на досъдебното производство,
че има дъщеря не отговаря на истината. /справка л.1522, т.4 от СП/
На следващо място не бяха събрани
в хода на съдебното дирене каквито и да било доказателства в сочената от
прокуратурата насока за съпричастност на подсъдимия Х.Х. към деянието в
качеството на подбудител. Съгласно дефиницията на чл.20, ал.3 от НК - подбудител
е този, които умишлено е склонил друго лице да извърши престъпление. Не се
установиха извършване на такива действия от страна на подсъдимия Х. още
по-малко пък описаните конкретни действия посочени в обвинителния акт да е
определил подсъдимите Г.Г., К.Х., А.П. да посетят адреса на св.З., да е пътувал
със своя автомобил до адреса на кредитополучателя и да е сочил същия на
останалите подсъдими, както и да им е указвал да го принудят да погаси
задължението си чрез използването на заплашване.
Липсват каквито и да е доказателства, че подсъдимия Х. е въздействал върху
психиката на останалите подсъдими Г.Г., А.П., К.Х. по начин, че у тях да
възникне решение за извършване на престъпление.
Напротив видно от изводите на съда направени по-горе липсват доказателства
установяващи по категоричен начин авторството на деянието, от което следва, че
не е установено и извършването на
акцесорната дейност по подбуждане на съответните извършители към
извършване на конкретното деяние.
7.По обвиненията за извършено престъпление по чл.*3, ал.2 във вр. с ал.1 от
НК от подсъдимите Х.Х. като подбудител и подсъдимите Г.Г., А.П., К.Х. като
извършители по отношение на св. И.М..
Свидетелката И.Р.М. през 20*г. имала нужда
от пари, поради което посетила офиса на ***ООД в гр.* и получила кредит в
размер 300 лв. Същата след време изпитала финансови затруднения при събиране и
внасяне на дължимата месечна вноска. Продължително време не можела да отдели
пари зада си плаща заема. В с.***, където живеела, хората говорели, че по
домовете ходят хора зада търсят кредитополучателите, които не си плащат редовно
заемите. Един - два пъти на адреса, където живеела идвали да я търсят такива
хора, но тя се криела и изпращала нейни близки да им кажат, че я няма вкъщи. При
едно такова посещение през *** месец 20*
г. св.М. била в дома на свекърва си св.Р.М.. На адреса пристигнали четирима
мъже, един от които бил циганин, който се „..държал като звяр..“. Излязла да ги
посрещне св.Р.М., тъй като св.М. се страхувала. Циганинът говорел на български,
но после започнал да псува св.М. на майка, на цигански език. През това време св.М.
стояла скрита под леглото в стаята. За един ден същите хора идвали да я търсят
два-три пъти на адреса. Искали св.М. да им заплати сумата от 280 лева по дължим
кредит. Мъжът сочен от св.М. като „циганина“ казал на св.М., че ако я удари, ще
се залепи някъде. Казал й, че е лежал в затвора. От доказателтвата по делото се
установява, че същият е присъствал и в
дома на св.Р.М. и в дома на св.А.К., но тук не е посочен като извършител,
въпреки че е имал активна роля при извършване на действия в насока въздействие
върху волята на св.Д.М..
След като мъжете си тръгнали от
дома на св.М., тя и св.М. отишли в дома на св.А.К., в с.***, ул.*** II“ №9, която е сестра на св.Р.М.. Четиримата мъже обаче се появили и пред дома
на св.К.. Те си искали парите от св.М.М., снаха на св.А.К.. Като чула мъжете и
разправията навън от страх св.И.М. останала вътре вкъщата и не се показала
навън. От там откъдето се била скрила, не виждала хората, но чувала викове и
псувни, като хората питали за нея и отправили реплики: „Къде е? Ако я намерим
ще й счупим краката?“. Същата чула как един от мъжете започнал да псува снаха й
св.М.М., както и да я заплашва, че ще й
счупи краката само да я хване. Четиримата мъже така и не успели да намерят св.И.М..
Хората от фирмата, от която била
теглила кредит, обаче продължили да я търсят като след две седмици /в началото
на месец април 20* г./ след случая в дома на св.А.К., тя се намирала в дома на
вуйчо си Мишо А. в с.***, ул.*** №39. На този адрес я потърси трима мъже във
връзка с неиздължената вноска по заем. Този път тя не се скрила, а излязла, тъй
като се уплашила мъжете да не направят нещо лошо на нейните близки. Един от
мъжете й казал, че този път няма да избяга и че няма да си тръгнат оттам докато
не си получат парите, които същата дължала по изтеглен кредит. Искали сумата от
*0 лв. Св.М. отишла до един техен комшия св.Д.Б. зада му поиска пари на заем.
Тя му обяснила какво се случва и му поискала пари назаем. Св.Д.Б., тъй като
нямал доверие на св.М., че ще даде парите точно за погасяване на дължимата
вноска, й казал, че той лично ще внесе парите във фирмата. Същият изпълнил
обещанието си и внесъл сумата от 200
лева в офиса на ***ООД в гр.*, като се обадил на св.М. зада я уведоми.
Свидетелката М. сочи, че се
срещала с тези мъже, когато взела заема. Описва ги като „….мъже с голи глави…“,
„….като визия горе – долу еднакви, широки, мускулести и яки…“
В хода на съдебното призводство св.Б. е
заявил, че част от подписите положени на
място свидетел на протокол за разпит, находящ се на л.*6-*8, т.7 от ДП, не са
положени от него. С оглед проверка на това твърдение, съда е назначил
съдебно-почеркова експертиза. Видно от Протокол за извършена съдебно-почеркова
експертиза №17/СПЕ-062/29.12.2017 г. /л.1760-1761, т.5 от СП/ шестте подписа,
положени в графи „свидетел“ и в полето под и над текстовата част, в протокол за
разпит на свидетел – Д.И.Б. от 09.09.20* г. /л.*6-*7, т.7 от ДП/ са положени от лицето Д.И.Б..
От правна страна
Съдът с присъдата си е признал за
невиновни подсъдимите Г.Г., А.П., К.Х. и Х.Х., за това, че: На неустановен ден
в началото на месец април 20* г. в с. ***, обл.*** в качеството на лица по чл.*2,
ал.2, т.8 от НК – лице, действащо в изпълнение на решение на организирана
престъпна група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г.,
ЕГН:**********, А.И.П., ЕГН:**********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН:**********,
Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие помежду си
като като извършители К.Г.Х., ЕГН: ********** с Г.Г.Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: ********** и Х.К.Х. с ЕГН: **********
/подбудител- умишлено склонил извършителите да извършат престъплението/
принудили И.Р.М. от с.***, обл.*** да извърши нещо противно на волята й, а
именно да плати пари в размер на *0 лв., дължими по изтеглен от нея кредит,
като употребили за това заплашване изразяващо се в заплаха за посегателство
върху личността на ближните й), поради което и на осн. чл.304 от НПК ги е
оправдал да са извършили престъпление по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 от НК, а за подсъдимия Х.Х. вр. с чл.20, ал.3 от НК.
Съдът достигна след анализ на
всички събрани доказателства в тяхната съвкупност до извода, че подсъдимите Г.Г.,
А.П., К.Х. и Х.Х. не са реализирали с поведението си състава на престъплението,
за което им е повдигнато обвинение с обвинителния акт с правна квалификация чл.*3,
ал.2 от НК или каквото и да било друго престъпление.
Обвинението са основава на
показанията на св.И.М. и св.Д.Б., дадени в хода на досъдебното производство.
След като обаче същите бъдат внимателно обсъдени, анализирани и съпоставени с
показанията, които същите са депозирали в хода на съдебното производство по
делото съда намира, че не може да се достигне до категоричния извод, че състава
на престъпление по чл.*3, ал.2 от НК въобще е реализиран. Св.И.Р.М. разказва,
че през *** месец 20* г. докато се намирала в дома на св.А.К. чула, че някой я заплашва,
че ще й счупи краката, ако я хване, но не видяла човека. В показанията си сочи,
че при втората среща с тримата мъже във връзка с неизплатения заем, не е имало отправени
заплахи както към нея, така и спрямо нейни ближни. Тя се уплашила от самото
присъствие на мъже и за това потърсила пари на заем от от св.Д.Б., който пък
впоследствие ги внесъл в офиса на дружеството. В хода на съдебното производство св.М. сочи,
че втория път, когато идвали да я търсят не са я заплашвали, не разказва за конкретни
действия, от които да се направи извода, че е упражнена принуда спрямо нея,
като точно за този случай е повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимите Х.Х.,
Г.Г., К.Х. и А.П. за реализирана принуда в началото на месец април 20* г. чрез
заплаха за физическо посегателство върху личността на ближните й. Никъде в
показанията депозирани от тази свидетелка, същата не сочи наличието на каквато
и да било заплаха по отношение на нейни ближни, като съгласно дефиницията
дадена в чл.93, т.10 от НК това са съпрузите, възходящите, низходящите /включително осиновени, доведени и заварени/, братята,
сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV-та степен.
Поемните лица участвали при разпознаванията
извършени от св.Илиява М. /протоколи за разпознаване на лица от л.126-129, т.7
–А.П., л.*0-*3, т.7 – Г.Г.,л.*4-*7, т.7 – К.Х./ Г.Щ.М. и В.Д.К., които са
разпитани във връзка с проведени разпознаванията с разпознаващ М.В.М. сочат, че
не са участвали в извършването на такива процесуално – следствени действия,
наречени разпознаване. Не следва да бъде ценено и разпознаване направено от св.Р.М.
л.*2-*3, т.7, тъй като поемните лица са същите и това означава, че действието е
опорочено, тъй като не е изпълнена предписаната от закона процедура с участието
на две поемни лица. С оглед на горното съда следва да изключи тези протоколи от
доказателствения материал по делото. Идентично е и положението при направеното
разпознаване от св.Р.К.М. на 19.02.20* г., като в протокола отново са посечени
същите поемни лица - свидетелите Г.М. и В.К. /л.*1-*4, т.7 от ДП/. Този
протокол също следва да бъде изключен от доказателствения материал и съда не следва
да основава изводите си на него, тъй като процедурата е опорочена.
В съдебна зала св.И.М. сочи, че не
може да разпознае лицата, за които
разказва, както и не може да ги посочи. Това не е могла да стори и при разпита
й в полицията. В хода на разпита в съдебното следствие същата заявява, че
свекърва й Р.М. й разказала, как изглежда един от мъжете появили се в дома им,
а именно, че имал дефект на окото. Сочи също така, че репликата „Ако я набарам
ще й строша краката“ била изречена с цигански акцент. Свидетелката е
категорична, че няма как да не разбере, че е произнесена от циганин.
Св.Д.Б., разпитан в съдебно
заседание, потвърждава заявеното от св.И.М., че той е погасил дължимата от нея
вноска по кредит в офис находящ се в гр.*, но отрича да е виждал дядото на И. –
Щерьо на земята и да е виждал описаните факти в разпита му от досъдебното
производство, както и да е изричал реплика „Какво правите, бе вие за 150 лв. ще
убиете хората!“. Според него това са „издокарани работи“. Описаната сцена от
св.Б. на това какво е видял в двора на къщата на св.И.М. в показанията му в
хода на досъдебното производство не се подкрепят от каквито и да било доказателства
събрани по делото. Самата св.М. не сочи някой да е бутал на земята дядо й
Щерьо, нито пък да е казвал на св.Б., че момчетата ще ги убият, както и да са
отправяни от тези мъже заплахи спрямо нея и ближните й. Също така не се излагат
твърдения в показанията на св.М., че някое от момчетата, които са се появили в
дома на вуйчо й, е дърпал някого или пък го притискал до стената.
Не бяха събрани каквито и да било
доказателства в сочената от прокуратурата насока за съпричастност на подсъдимия
Х.Х. към деянието в качеството на подбудител. Съгласно дефиницията на чл.20,
ал.3 от НК - подбудител е този, които умишлено е склонил друго лице да извърши
престъпление. Не се установиха извършване на такива действия от страна на подсъдимия
Х. още по-малко пък описаните конкретни действия посочени в обвинителния акт да
е определил подсъдимите Г.Г., К.Х. и А.П. да посетят адреса на св.И.М., както и
да е придружил подсъдимите до адрес с.***, ул.*** №11 и пред адреса да им е указал
да принудят потребителя св.М. да заплати дължимата вноска по кредита чрез
заплаха. Няма доказателства въпросният ден подсъдимия Х. въобще да се е намирал
на територията на с.***. Липсват каквито и да е доказателства, че подсъдимия Х.
е въздействал въобще върху психиката на останалите подсъдими Г.Г., А.П., К.Х.
по начин, че у тях да възникне решение за извършване на престъпление. Напротив видно от изводите на съда направени
по-горе липсват доказателства установяващи по категоричен начин извършване на
деянието, в което са обвинени подсъдимите Г.Г., А.П.,
К.Х., сочени като извършители.
8.По обвиненията за извършено престъпление по чл.*3, ал.2 във вр. с ал.1 от
НК от подсъдимите Х.Х. като подбудител и подсъдимите Г.Г., А.П., К.Х. като
извършители по отношение на св. И.И..
8.1. От фактическа страна
Свидетелят И.М.И.
имал финансови затруднения за това през август месец 2012 г. решил да вземе
заем от фирма ***ООД, от офиса в гр.*. В офиса се срещнал със св.Е.Г., тя го
попитала какви доходи има и той й казал, че получава социални помощи в размер
на 40 лв. Свидетелката Г. му отпуснала заем в размер на 200 лв. без да иска св.И.
да осигури поръчители на заема. Същата взела от св.И. дебитната му карта заедно
с пин кода, зада може да тегли сумите от нея, необходими за погасяване на месечните
вноски. За целта бил сключен Договор за потребителски кредит №687/01.08.2012
г., като била съставена и схема за погасяване на кредита. /л.273-275, т.2 от
веществените доказателства/.Освен това св.И. ходил и допълнително в офиса в гр.*
и внасял на ръка от 30 до 50 лева по кредита, когато имал възможност. През октомври
или ноември месец 2012 г. имал нужда от допълнителни парични средства, за това отново отишъл във офиса на фирмата в гр.* и поискал
кредит в размер на 400 лв. При разговор със св.Г. констатирал, че дължи още 80
лева от стария кредит. Постигнали
договорка за получи тази сума като бъде удържана сумата от 80 лв. Бил съставен
и подписан нов договор за заем. В края на месец януари 20* г. св.И. започнал да
изпитва затруднения при изплащането на вноските. През *** месец 20* г. по
телефона му се обадила св.Г. зада го предупреди, че наближава времето да внесе
втора вноска. Св.И. я уведомил, че няма пари и тогава тя му казала, че трябва да се оправя с момчетата.
На 02.04.20* г., преди обяд
10,00-11,00 часа, майката на св.И. го потърсила в къщата на техни комшии в с.***,
където св.И. бил на гости. Тя била докарана с тъмночервен джип, в който освен
майка му били и три момчета описани от св.И. като „мутри“. Впоследствие разбрал
имената на тези момчета – К., А. и Г. с прякор „П“. Взели го с колата си и го
откарали с майка му пред дома им в с.***, ул.“***“ №1. Пред дома му подсъдимия Г.Г.
– Г. по прякор „П“ му казал, че трябва да плати сумата от 215 лв., защото ако
не плати ще приключат договора му и ще дължи сумата от 600 лв. и в края на
краищата ще има бой. Св.И. се уплашил от тези думи и възприел същите като заплаха
за това отишъл да търси пари от свои познати в селото. Към *,30 часа се върнал
пред дома си, където го чакали тримата мъже в автомобила, с който били
пристигнали. Св.И. им казал, че не е намерил пари, тогава Г. му казал
заплашително „Качвай се в колата!“. Св.И. се качил в автомобила, като до него на
задната седалка се возел подсъдимия К.Х., подсъдимия П. управлявал автомобила,
а подсъдимия Г. се возел на предна дясна седалка. Докато пътували към гр.*
подсъдимият Г. започнал да го подиграва и го попитал „Можеш ли да направиш една свирка на бате си К., както си
седнал отзад?“.Подсъдимият К.Х. се съгласил с тези думи на подсъдимия Г..
Двамата подсъдими му казали, че може да спрат колата и да правят тримата мъже с
него секс ако не намери пари за вноската. Освен като обида тези реплики св.И.
възприел и като заплаха, че може да го накарат да прави свирки и секс с тях
конкретно с подсъдимия Г. и подсъдимия Х..
С автомобила св.И. бил откаран в
офиса на фирмата, където св.Е.Г. започнала да го обижда „Боклук, паразит, как
може да не плащаш, аз като човек ти дадох парите, а ти не се трогваш да си
плащаш парите!“. След това св.Г. му дала дебитната карта и му казала да отиде в
Пощенска банка, зада провери какво става и защо няма пари по картата.
Подсъдимият К.Х. отишъл в банката със св.И. зада не избяга преди да е погасил
дължимата сума. На място св.И. установил, че има наложен запор върху сметката
във връзка с друг кредит, които имал към „Париба Банк“. След това се върнали в
офиса, където обяснил какво се е случило. Тогава подсъдимия Г. казал на св.Г.
да приключва заема и св.И. иска не иска ще намери 600 лева. Тогава подсъдимия К.Х.
казал „Оставете го зада не го ритна в топките!“ – като посегнал с крак зада
ритне св.И. в слабините, но не успял.
По предложение на подсъдимия К.Х.
всички се върнали в село *** зада се опита пак св.И. да намери пари. Спрели с
автомобила пред дома на св.И. и оттам излязъл брат му Станимир И. и му дал 100
лева, които той дал на подсъдимия К.Х.. След това отишъл в кръчмата в селото и
помолил св.Д.Х. да му даде пари на заем. Същият бил уплашен и прежълтял.
Първоначално св.Х. отказала да му предостави пари в заем, но с оглед
състоянието на св.И. и неговите горещи молби, същата му дала сумата от 120 лева
в заем. Св.И. се върнал при джипа и дал на К. сумата от 115 лв. Подсъдимият Х. му дал бележка, че е платил
вноската и си тръгнали.
През септември месец 20* г. св.И.
отново взел пари на заем от офиса в гр.*. Не успял да си плати вноската кредита
за октомври месец 20* г., поради което К. и А. дошли да го търсят в дома му зада
погаси вноската.
8.2.От правна страна:
Съдът с постановената по делото
присъда е признал за виновни подсъдимите Г.Г.Г. и К.Г.Х. за ВИНОВНИ в това, че:
На 02.04.20* г. в с. ***, обл.*** и гр.*, обл.*** в съучастие като извършители помежду
си принудили И.М.И. с.***, обл.*** да извърши нещо противно на волята му, а
именно да плати пари в размер на 215 лв. дължими по изтеглен от него кредит,
като употребили за това заплашване – отправяне на закана за физическа
саморазправа – престъпление по чл.*3, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК във
вр. с чл.54 от НК.
Съдът е признал подсъдимите К.Г.Х.
и Г.Г.Г. ЗА НЕВИНОВНИ в това да са
извършили деянието в качеството на лица по чл.*2, ал.2, т.8 от НК – лице,
действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група, ръководена
от Х.К.Х., с ЕГН: **********, с участници Г.Г.Г., ЕГН:**********, А.И.П., ЕГН:**********,
К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********, с което да са осъществил
състава на престъплението по чл.*3, ал.2 от НК, както и да е извършил деянието
в съучастие с А.И.П., ЕГН: ********** - извършител и Х.К.Х. с ЕГН: ********** -
подбудител.
Настоящият съдебен състав намира,
че от показанията на св.И.И., дадени пред съдия и пред разследващ полицай,
инкорпорирани към доказателствения материал по делото чрез тяхното прочитане,
както и от показанията на св.Г.И. може да се направи безпротиворечивия и
безспорен извод, че подсъдимите К.Х. и Г.Г.
са реализирали състава на престъплението по чл.*3, ал.1 от НК. От показанията
на св.И. става ясно, че същият често през определен период от време е вземал
заеми от ***ООД, като респективно често е имал затруднения с изплащането на
месечните вноски, тъй като не е имал регулярни трудови доходи. С оглед на тези
затруднения същият често е бил посещаван от служители, които са търсили от
същия погасяване на дължимите суми. От показанията на св.И. става ясно, че на
02.04.20* г. е прекарал по-голяма част от деня с тези лица и така е разбрал как
се казват същите, поради което и сочи имената им в разпитите проведени в хода
на досъдебното производство. В съдебно заседание отрича да е посочвал такива
имена. Съдът обаче намира, че следва да даде вяра на показанията на свидетеля И.,
дадени в хода на досъдебното производство, тъй като на първо място тези закрепени
пред съдия на 11.09.20* г. и разпита пред разследващ полицай на 26.02.2016 г.
си кореспондират и същите са дадени в по-близък период от време отколкото
показанията на свидетеля в хода на съдебното следствие. Тези показания от своя
страна са в синхрон и с показанията на св.Г.И., дадени в хода на досъдебното
производство и на св.Д.Х.. Св.Д.Х. описва емоционалното състояние на св.И., че
същият бил много разтревожен и дори се разплакал и искал пари зада плати
кредита си. Първият път св.Х. му отказала да му даде пари на заем, но той отново
се върнал и й се помолил. Това поведение на св.И. при вече получен отказ да
получи заем води до извода, че същият е бил изплашен от присъствието и
поведение на подсъдимия Г.Г. и К.Х. и е приемал техните заплахи за физическа
саморазправа, както и че ще бъде принуден да „прави секс с тях и да им прави
свирки“, като напълно реални и осъществими, а не
хипотетични. Тези заплахи са въздействали върху волята на същия да извърши
действия, каквито те са поискали от него. Така отправените думи и заплахите,
които са били отправени към свидетеля И. са въздействали на волята му, тъй като
същият против волята си се е качил в автомобила. Заплахите спрямо него са
продължили и в офиса на фирма ***ООД в
гр.*, като подсъдимият К.Х. искал да ритне св.И. в слабините с цел да му
причини болка и отново да въздейства върху волята му, както и да поддържа вече
създадения страх у св.И., че в случай, че не намери пари да заплати заема си,
ще се разправят физически с него. Съдът намира, че тези действия на двамата
подсъдими са били насочени към личността на св.И. да му въздействат да извърши
нещо противно на волята си.
На следващо място в подкрепа на
факта, че именно подсъдимите Г.Г. и К.Х. са се явили в с.*** зада търсят св.И.И.
във връзка с неиздължения заем са и показанията на св.Е.Г., касиер в офиса на ***
ООД. Същата разказва, че подсъдимите Г.Г, К.Х. и А.П. по два пъти в месеца
посещавали офиса в гр.* и разнасяли писма на неизправните длъжници с цел да
изплатят заема си.
От субективна
страна, деянието е извършено от подсъдимите Г.Г. и К.Х. виновно, при форма на вината- пряк умисъл, тъй като същите са съзнавали противоправността на престъпното деяние и са целяли настъпването на обществено опасните последици. Същите са съзнавали, че извършват психическо въздействие върху св.И. чрез
използване на заплаха, предвиждали са, че св.И. не е искал да осъществи съответното
поведение. Същите са съзнавали и че действат като съучастници – извършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК
и действията на всеки един от тях спомага за осъществяване на принудата по
отношение на св.И.И. да извърши нещо противно на волята си, като действието на
отправените в с.*** заплахи са продължили и по време на пътя им до гр.* и в
офиса на фирма ***ООД с цел да бъде противоправно мотивиран на всяка цена да
заплати дължимата сума по теглен от него кредит, която същият дължал. Подсъдимите
Г.Г. и К.Х. са съзнавали също така, че вследствие на отправените към св.И.
заплахи същият е предприел желаното от тях поведение, като е намерил дължимата
от него парична сума и им я предал.
В хода на разследването по делото
са извършени разпознавания от св.И.И. /л.155-158,
т.7 – А.П., л.159-162, т.7- Г.Г., л.163-166, т.7 – К.Г./, които обаче съда не
следва да обсъжда и следва да изключи от доказателствения материал, тъй като
при извършването им са допуснати съществени процесуални нарушения, които не
могат да бъдат изправени чрез тяхното преповтаряне,с оглед спецификата и на
самото процесуално следствено действие. Поемните лица участвали при реализиране
на това процесуално-следствено действие са разпитани в хода на съдебното производство
по делото, като едно от тях св.А.И.М., сочи, че само се е подписал там, където
му казали полицаите без да присъства на разпознаванията. Полицаите му казали да
се разпише и той го направил, но защо така и не разбрал. Документите, които
подписал били написани на машина. Не видял снимки на място. Поемните лица и
смисъла на участие им в провеждане на това процесуално-следствено действие е да
следят за законността и реда на извършване на същото, а не само формално да
полагат своя подпис. От показанията на този свидетел става ясно, че не е
присъствал на място като липсата и на едно поемно лице, което реално да участва
в разпознаването е достатъчно зада приеме съда, че това действие е изначално
опорочено и респ. не следва да бъде ценено. Другото поемно лице по делото при
извършените разпознавания е А.Т., като същата е търсена зада се яви на разпит,
но в хода на производството по делото е депозирала молба, че с оглед
обстоятелството, че се грижи за тежко болното си дете, което не може да се
обслужва само, не може да се яви на разпит, поради което и той не е реализиран.
Съда намира, че следва да изключи
от доказателствения материал и протоколите за разпознаване от 26.02.20* г., в
които като разпознаващо лице е посочена св.Г.Г.И., находящи се на л.172-175,
т.7 – разпознава Г.Г., л.176-179, т.7 – разпознава К.Х., л.180-183, т.7 –
разпознава –А.П., по изтъкнатите по-горе причини. Свидетелят А.М. сочен като
поемно лице при разпознаванията, категорично заявява, че не е присъствал на
извършването на такива процесуално-следствени действия, с което е нарушена
разпоредбата на чл.171, ал.1 от НПК.
На следващо място съда е признал
подсъдимите Г.Г. и К.Х. за невиновни да са реализирали квалифицирания състав на
престъплението по чл.*3, ал.2 от НК, като е приел, че не са извършили деянието в качеството на лица по чл.*2, ал.2,
т.8 от НК, а именно лица, действащи в изпълнение на решение на организирана
престъпна група, ръководена от Х.К.Х., с ЕГН: **********, с участници Г.Г. Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х.,
ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д.,ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********. Зада бъде реализирано това
квалифициращо обстоятелство следва да са кумулативно налице няколко
предпоставки. На първо място е необходимо да има създадена и да функционира
организирана престъпна група, в конкретния случай в посочения членствен състав.
На второ място следва организираната престъпна група да е взела решение за
извършването на конкретната принуда, дори съответното престъпление да е предмет
на общата престъпна дейност на престъпното сдружение. И на последно място
умисълът на субекта следва да обхваща и съзнаването, че изпълнява решението на
групата при извършване на престъплението. В настоящият случай не е налице
първата от изброените предпоставки, а именно наличието на създадена и
функционираща организирана престъпна група. По-горе в мотивите си съда посочи
какви са аргументите му в насока признаване за невиновни на всички подсъдими по
обвинението да са участвали в организирана престъпна група, а подсъдимия Х.Х.
да я е ръководил. Главният аргумент в тази насока е, че в хода на съдебното
производство не бяха събрани доказателства, които да установяват съществуването
и функционирането на организирана престъпна група създадена с цел да върши
престъпления по чл.*3 от НК за периода от месец марк 20* г. до 22.09.20* г. С
оглед липсата на доказателства да е реализиран първия необходим елемент наличието
на функционираща организирана престъпна група, така както е описано в
обвинителния акт се обезсмисля обсъждането на следващите посочени по-горе
предпоставки.
С обвинителният акт внесен в
Специализирания наказателен съд за разглеждане е повдигнато обвинение, че
подсъдимият А.П. също е участвал в извършване на деянието по отношение на св.И.И..
В хода на съдебното производство обаче не бяха събрани каквито и да било
доказателства, същият да е реализирал с поведението си състава на
престъплението по чл.*3, ал.2 от НК. Не се установи да е отправял заплахи към
св.И. или пък със сила или упражняване на влияние да е упражнил натиск върху
волята на този свидетел с цел да предприеме действия каквито той желае.
Налице е доказателствен дефицит и в насока съпричастност
на подсъдимия Х.Х. към деянието в
качеството на подбудител. Съгласно дефиницията на чл.20, ал.3 от НК - подбудител
е този, които умишлено е склонил друго лице да извърши престъпление. Не се
установи извършване на такива действия от страна на подсъдимия Х. още по-малко
пък описаните конкретни действия посочени в обвинителния акт да е определил
подсъдимите Г.Г., К.Х. и А.П. да посетят адреса на св.И.И., да е пътувал със
своя автомобил до адреса на св.М. и да е сочил същия на останалите подсъдими,
както и да им е указвал да го принудят да погаси задължението си чрез сила и/или заплашване. Липсват каквито и да е доказателства,
че подсъдимия Х. е въздействал върху психиката на останалите подсъдими Г.Г., А.П.,
К.Х. по начин, че у тях да възникне
решение за извършване на престъпление. Липсват доказателства подсъдимият Х.Х.
да се придвижил с останалите трима подсъдими до с.*** и да е указал на подсъдимите
да принудят И. да си погаси задължението като използват за това заплахи. Не е
доказано по делото дори, че физически в сочения период от време подъсдимия Х.Х.
се е намирал в района на с.***.
9.По обвиненията за извършено престъпление по чл.*3, ал.2 във вр. с ал.1 от
НК от подсъдимите Х.Х. като подбудител и подсъдимия Г.Г. като извършител по
отношение на св. Д.И..
9.1. От фактическа страна
Свидетелката Д.И. имала нужда от
пари през 20* г. зада купи
дърва за зимния сезон, както и да посрещне новата година със семейството си. За
тази цел същата от офиса на ***в гр.* взела заем в размер на 200 лв. В този
офис работела св.Е.Г.. ОпредЕ.та вноска по заема била 50-60 лв. за четири -пет
месеца. Св.И. оставила дебитната си карта и пин кода, зада може месечно да
бъдат теглени пари за погасяване на вноската по кредита. През януари месец 20*
г. спрели да й превеждат пари, тъй като нямало работа. През следващите месеци
св.И. успяла да внася вноските по кредита в определен размер. През април месец тя
уведомила св.Е.Г., че мъжът й ще вземе в петък пари и ще плати 50-60 лв.
вноска. Същият бил започнал наскоро работа в с.***. На следващият ден обаче на
адресът й в гр.* се появили двама мъже, които й казали, че дължи пари по
кредита и трябва да ги плати. Тя им отговорила, че няма в момента пари, но те й
казали, че трябва да намери парите сега и да им ги даде, иначе няма да си
тръгнат оттам. Мъжете намерили свидетелката И. на улицата пред къщата й, където
била заедно със св.М.И., нейна снаха. Св.И. се обадила по телефона на мъжа си,
а той във фирмата където работел по това време, зада му дадат пари. Св.И. била
откарана от двамата мъже до офиса на фирмата, където работел мъжа й в гр.*. От
фирмата, където работел съпруга й й дали 160 лева, като тя ги предала на двете
момчета, а те й дали бележка за това.
9.2.От правна страна:
Съдът е признал за невиновни подсъдимите
Г.Г.и Х.Х., за това, че: На неустановена дата през месец април 20* г. в гр. *, обл.***, в качеството на лица по чл.*2, ал.2,
т.8 от НК – лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна
група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН **********, с участници Г.Г. Г.,
ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН: **********, Й.А.Д.,ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие като
извършител Г.Г. Г., ЕГН: ********** с
подбудителя Х.К.Х. с ЕГН: ********** /който умишлено склонил подсъдимия Г.Г.да
извърши престъплението/, принудил Д.Ж.И. от гр. *, обл.*** да извърши нещо
противно на волята й, а именно да плати пари в размер на 160 лв., дължими по
изтеглен от нея кредит, като употребил за това заплашване, изразяващо се в
заплаха за посегателство върху личността й, поради което и на осн. чл.304 съда
е оправдал подсъдимия Г.Г.да е извършил престъпление по чл.*3, ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, а подсъдимия Х.Х., престъпление по по чл.*3,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Свидетелката Д.И. твърди в
разпита си в хода на съдебното производство, че двете момчета, който през април
месец 20* г. пристигнали на адреса й в гр.*, били добри с нея, не са я
заплашвали и плашили. Това нейно твърдение кореспондира и със заявеното от
същата при разпита й пред съдия в хода на досъдебното производство, че не е
била заплашвана, но много се уплашила от самото присъствие на двамата мъже. Това,
че свидетелката много се уплашила при пристигането на описаните от същата мъже
е чисто субективно нейно изживяване, което не е продиктувано от поведението двамата мъже, един от които Г.Г..
Единият, който викал повече по нея разпознала
като подсъдимия Г.Г., но за него сочи, че не я е обиждал или заплашвал. По
отношение на другия мъж, който се появил пред дома на св.И., не е извършено
разпознаване и респ. не е установено лицето. Св.М.И., която също е възприела
лично действията на двамата мъже, сочи, че двамата мъже викали и крещяли по
свекърва й св.Д.И., но не сочи конкретно изречени думи или фрази, от които съда
да стигне до извода, че същите са отправили някакви заплахи към личността на
св.Д.И. или пък да са употребили сила зада въздействат на волята й и същата да предприеме
опредЕ.линия на поведение. Св.И. сочи в съдебно заседание, че двамата мъже не
са ги тормозили, а единствено са казали, че св.Д.И. има неиздължена вноска по
заема и че е закъсняла да я изплати. Не е била уплашена от присъствието на тези
мъже на място. В така обсъдените показания липсват доказателства подсъдимия Г.Г.
да е упражнявал сила, заплашване или да е злоупотребил с властта си зада
въздейства върху свободната воля и да принуди св.И. да заплати дължимата вноска
по кредита. Видно от Протокол за разпознаване на лица и предмети от 04.09.20*
г. св.Д.И. /л.160-163, т.6/ е разпознала
подсъдимия Георгие Г., като момчето, което дошло в дома й зада търси
неизплатената от нея вноска. В хода на съдебното производство свидетелката
сочи, че никой не й е крещял или пък заплашвал във връзка с връщане на
получения от нея заем. От гореизложеното става ясно, че престъплението, за което
е повдигнато обвинение на подсъдимия Г.Г. не е реализирано.
Не бяха събрани каквито и да било
писмени, гласни и веществени доказателства в сочената от прокуратурата насока
за съпричастност на подсъдимия Х.Х. към деянието, в качеството на подбудител.
Съгласно дефиницията на чл.20, ал.3 от НК - подбудител е този, които умишлено е
склонил друго лице да извърши престъпление. Не се установиха извършване на
такива действия от страна на подсъдимия Х.Х. още по-малко пък описаните конкретни
действия посочени в обвинителния акт да е определил подсъдимия Г.Г. да посети
адреса на св.Д.И., да е пътувал заедно с подсъдимия Г. до адреса по
местоживеене на св.И. и да е указал на същия да принуди св.И. да погаси
задължението си по заема чрез заплаха. Налице е доказателествен дефицит подсъдимия
Х. да е въздействал върху психиката на подсъдимия Г.Г. по начин, че у него да
възникне решение за извършване на престъпление.
Напротив видно от изводите на съда, направени по-горе, липсват
доказателства установяващи по категоричен начин деянието въобще да е
реализирано от подсъдимия Г. като извършител. Още първоначално в показанията на
тази свидетелка от досъдебното производство, същата не е посочила, че по
отношение на нея е била упражнена заплаха от подсъдимия Г. в насока подчиняване
на волята й.
С оглед на обстоятелството, че
съда прие, че подсъдимите не са извършили както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл.*3, ал.2 от НК, същите не са
реализирали и квалифициращия деянието признак по чл.*2, ал.2, т.8, а именно
дейците да са действали в качеството на лица по чл.*2, ал.2, т.8 от НК, т.е.
като лица осъществяващи на практика взетото решение.
10.По обвиненията за извършено престъпление по чл.*3, ал.2 във вр. с ал.1 от НК от подсъдимия Х.Х. като
подбудител и подсъдимите Г.Г., К.Х. и М.М. като извършители по отношение на св.
М.Г. и св.М.Г..
10.1. От фактическа страна
Свидетелят М.Г. през април месец
20* г. имал нужда от парични средства зада отиде в гр.София на контролен
преглед. От св.Е.Г., която работела в офиса на ***ООД в гр.*, взел заем в
размер на 300 лв., като следвало да плаща вноска по 150 лв. на месец. Оставил
си банкоматната карта, по която му превеждали инвалидната пенсия в размер на
156 лв. месечно и пин кода за нея в офиса на фирмата, зада могат от фирмата да
теглят пари необходими за месечната вноска по заема. Св.М.Г. към онзи момент бил
пенсионер по болест и се явил на ТЕЛК. Докато излезе решението на комисията, той
не успял да плати в цялост последната вноска по заема, тъй като спрели да му
превеждат пенсията по инвалидност. Няколко пъти ходил до офиса на ***ООД зада
плаща пари на ръка и последния път платил 80 лева, като останали да дължи 70
лева на фирмата . С оглед на тази забава през август месец 20* г. в дома му в с.*** се явили три момчета,
които според св.Г. работели във фирмата за отпускане на кредити и културно му
обяснили, че следва да внесе дължимата сума от 70 лв. На място била и съпругата
му св.М.Г.. Момчетата им предложили да потърсят пари зада си платят вноската.
Св.Г. отишъл да търси пари от познати и роднини в селото, но не намерил. Тогава
момчетата попитали какви вещи има св.Г. да заложи зада вземе пари и да си плати
вноската. Св.Г. и св.Г. им предложили да заложат телевизора и телефона, който
ползвала св.Г. и с парите да платят дължимата вноска по кредита. Телевизорът бил марка „Пролукс“,
купен преди 3-4 г. за сумата от 270 лв. Телефонът бил марка „Нокия“ и бил купен
за 100 лв. Синът на св.Г. заложил телевизора в заложна къща в гр.* за сумата от
50 лева. Мъжете казали, че телефона струва 15 лв., или всичко за вещите взели
65 лв. След като се върнали и телевизора вече бил заложен, родителите на св.Г. дали
на момчетата още 70 лева, след което служителите на фирмата за кредити си
тръгнали. Св.Г. разказва, че мъжете не са ги заплашвали и не са упражнявали по
някакъв начин насилие върху него и съпругата му М.Г. или техни близки във
връзка с плащането на дължимата сума. Дори с подсъдимия М.М. си говорили съвсем
приятелски, като той му споделил, че си търси булка и иска да се жени.
Св.Г. сочи, че бил малко стресиран,
като дошли момчетата на адреса, където живее в с.***, и мислел, че „ще вдигаме
гюронтии за пари“, но това не се случило. Сочи, че не вижда въпросните момчета
в залата. Св.Г. разказва, че се притеснила при идването на момчетата, тъй като
съпругът й бил болен. При извършените от същата разпознавания /л.123-126, т.6 и
л.127-*0, т.6/ е разпознала подсъдимите Г.Г. и К.Х.. Видно от протокол от
11.09.20* г. същата е разпознала подсъдимия М.М. /л.*8-150, т.8/ като лицето,
което съвместно с други три лица посетили дома й зада търсят дължимата от тях вноска
по кредит. Разпознала го по „сляпото му дясно око“.
10.2. От правна страна:
Съдът с присъдата си е признал
подсъдимите Г.Г., К.Х., М.М. и Х.Х. за невиновни в това, че: На неустановена
дата през месец август 20* г. в с. ***, обл.*** в качеството на лица по чл.*2
ал.2 т.8 от НК – лице, действащо в изпълнение на решение на организирана
престъпна група, ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г. Г., ЕГН: **********,А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М.,
ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН:**********, Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие като извършители
помежду си - Г.Г Г., ЕГН: **********, К.Г.Х.,
ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН: **********
/подбудител - умишлено склонил горните
лица да извършат престъпление/ принудили М.А. Г.от с. ***, обл.*** и М.А.Г. от
с. ***, обл.*** да извършат нещо противно на волята им, а именно да платят пари
в размер на 70 лв., представляваща остатък от вноска по кредит на М.Г., като
употребили за това заплашване изразило се в заплаха за посегателство върху личността
им и в отправяне на закана за отнемане на имуществото им ( че ще продаде зайци
и колело-бегач), поради което и на осн. чл.304 от НПК ги е оправдал да е
извършил престъпление по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК,
а за подсъдия Х.Х. престъпление по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3, вр.
ал.1 от НК.
Съда намира, че от съвкупният
доказателствен материал не се установи по категоричен начин посочените по-горе подсъдими
да са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.*3, ал.2 от НК.
Доказателствените източници, на
които се крепи този пункт на обвинението, са показанията на свидетелите М.Г.и М.Г.,
както и извършените разпознавания на лица от св.Г.. Между показанията на св.М.Г., дадени в хода на съдебното следствие
и тези дадени в хода на досъдебното производство и прочетени от съда на осн.
чл.281, ал.1, т. и т.2 от НПК, съда констатира съществени противоречия, като
св.Г. сочи, че вярното е това, което е казал
в хода на съдебното следствие. Твърди в съдебно заседание, че не отговаря на
истината това, че момчетата били агресивни, както и че едно от лицата, което сочи
като такова с белег, от лявата страна на лицето, било най-агресивено и искало
всичко от двора да залага. Напротив
излага твърдения че момчетата дошли в дома му в с.*** и „най-културно“ и без тормоз си потърсили
парите, които същият дължал по изтегления заем. Тогава“….бил малко стресиран,
като дойдоха момчетата, помислих, че ще вдигаме горонтии, но нямаше такива
работи“. Св.Г. сам им предложил да заложат телевизора, който притежавал и
мобилния апарат на жена му.
Свидетелят в съдебно заседание се
отрича от голяма част от твърденията изложени в показания дадени от същия в
хода на досъдебното производство по реда на чл.223 /л.23-26, т.8 от ДП/. При внимателен анализ на заявеното от
свидетеля в хода на досъдебното производство пред съдия /л.23-26, т.8 от ДП/ съда
не намира, че може да се направи
категоричният и безспорен извод, че по някакъв начин подсъдимите Г.Г., М.М. и К.Х.
/разпознати от свидетелката М.Г., като лицата, които се появили в дома им в с.***,
през месец август 20* г./ са въздействали върху волята на св.Г. и св.Г. да
извършат нещо противно на волята им. Не са посочени конкретни реплики отправени
от тези лица към св.Г. и Г., от които да се достигне до извода, че е била
осъществена вербална заплаха, още по-малко пък такава насочена към личността на
двамата свидетели, така както се сочи в обвинителния акт. От показанията на
свидетелите М.Г. и М.Г., дадени в хода на досъдебното производство и на
съдебното производство по делото съда не може да направи извода, че към тези
две лица са отправени заплахи за отнемане на имуществото им, че ще бъдат
продадени зайците им и колело бегач. С оглед на
горното съда прие, че не се събраха доказателства в насока противоправно
мотивиране на частните обвинители М.Г. и М.Г. към поведение, което те не желаят
по сочения от представителя на Специализираната прокуратура начин чрез
въздействие върху психиката им чрез заплаха за посегателство върху личността им
и закана за отнемане на имущество.
По отношение на посоченото от св.Г.
в показанията му в хода на досъдебното производство пред съдия, относно лицето,
което се държало най-агресивно в дома му, съда намира, че липсва извършено
разпознаване на лицата от М.Г., като М.Г. е извършила разпознаване и е посочила
лицата Г.Г. и К.Х., но не става ясно кое точно е това лице с големия белег на
лицето, сочено в показанията на св.М.Г.. От
показанията на св.Г. може да се направи извода, че е лице различно от подсъдимия
М., който го описва като лице с дефект на окото, а св.Г. разпознава подсъдимия М.
в съдебена зала и го посочва. Същата сочи подсъдимият М., който също се е
намирал на място като „слепия циганин“. В разпита пред съдия също разказва за
млад, висок, мускулест мъж с очила и с белег на лявата буза, но сочи, че него
не го е разпознавала.
В хода на съдебното следствие по делото не
бяха събрани каквито и да било доказателства в сочената от прокуратурата насока
за съпричастност на подсъдимия Х.Х. към деянието в качеството му на подбудител.
Съгласно дефиницията на чл.20, ал.3 от НК - подбудител е този, които умишлено е
склонил друго лице да извърши престъпление. Не се установиха извършване на
такива действия от страна на подсъдимия Х. още по-малко пък описаните конкретни
действия посочени в обвинителния акт да е определил подсъдимите Г.Г., К.Х. и М.М.
да посетят адреса на свидетелите Ги, да е пътувал със своя автомобил до адреса
на св.Ги и да е сочил същите на останалите подсъдими, както и да им е указвал
да ги принудят да погасят задължението си като използват заплашване. Липсват
каквито и да е доказателства, че подсъдимия Х. е въздействал върху психиката на
останалите подсъдими Г.Г., К.Х. и М.М. по
начин, че у тях да възникне решение за
извършване на престъпление. Напротив
видно от изводите на съда направени по-горе липсват доказателства установяващи
по категоричен начин авторството на деянието, към което да са били подбудени от
подсъдимия Х.Х.. Както бе посочено по-горе в мотивите на съда по отношение
на обвинението повдигнато по отношение
на част от подсъдимите за ръководене за подсъдимия Х.Х. и за участие на
подсъдимите Г.Г., К.Х., А.П., М.М., Д.В. и Й.Д., от доказателствата по делото
не се установи наличието на каквито да било престъпни взаимоотношения и организационни
връзки между тези лица.
11.По обвиненията за извършено престъпление по чл.*3, ал.2 във вр. с ал.1
от НК от подсъдимите Х.Х. като подбудител и подсъдимите Г.Г., А.П., К.Х. като
извършители по отношение на св. Б.Т..
11.1. От фактическа страна
Свидетелят Б.Т. през месец *** 20*
г. изтеглил кредит от офиса на фирма ***ООД в гр.*. Парите по заема в размер на
400 лв. получил от св. Е. Г.
/кака Е./. Подписал договор за потребителски кредит №*82/06.03.20* г. /л.*-*, папка
1 от веществените доказателства/, съгласно който за срок от шест месеца
следвало да върне вноски в размер на 1* лв. Била изготвена и схема за
погасяване на заема по договор №0300000*82/06.03.20* г. /л.12, т.1 от папките в
които са приложени иззетите веществени доказателства./. Св.Т. по това време
работел във фирма „***“ като общ работник и успял да плати вноската за месеците
април и май, но забавили изплащането на заплатите, поради което и св.Т. забавил
изплащането на вноската за юни месец. На 27.06.20* г. на местоработата му във
фуражния завод в гр.* бил потърсен от двама мъже. По-високият мъж го попитал дали знае, че трябва да плаща
вноска по заем. Свидетелят му казал, че ще вземе заплата след два-три дни и
тогава ще може да плати дължимото. Мъжът му казал, че трябва плати сега
вноската и да намери отнякъде пари. Отишли в дома на св.Т. зада провери той
дали майка му е получила заплата. Двамата с майка му отишли до банкомат, но и
нейната заплата не била преведена все още. Св.Т. съобщил това на двамата мъже,
които го чакали в автомобил пред дома му. Казал също на мъжете, че няма комшия,
от когото да може да вземе такава голяма сума от 1* лв. на заем, но има компютър
в къщи. Отишли всички в дома на св.Т. зада видят компютъра. След като видели веща му казали да я взема и
да я заложи в заложна къща зада им даде парите по вноската. Св.Т. междувременно се досетил, че е има
машинка за рязане на дърва“Хускварна – 55“, която да заложи. Отишъл в заложна
къща в * и заложил машинката за 150 лв., като предал на двамата мъже сумата от
1* лева, а остатъкът от парите останал за него. Мъжете му дали съответната
разписка за получената сума. Сочи, че не може да разпознае момчетата, които
тогава се появили на работата му. Видно от иззетите документи от офисите на ***ООД
– свидетеля Т. бил редовен клиент на фирмата, като успявал да изплати взетите
заеми.
Майката на Б.Т. – св.А.И. Т. починала на
01.09.2015 г. видно от приложения по делото Препис-извлечение от Акт за смърт издаден
от Община гр.*.
11.2. От правна страна:
Съдът след анализ на събраните по
делото доказателства е достигнал до извода, че не е установено от обективна и
субективна страна подсъдимите А.П., К.Х. и Х.Х. да са извършили престъпление по
чл.*3, ал.2 от НК. С оглед на горното съда ги е оправдал за това, че: На
27.06.20* г. в гр. *, обл.*** в качеството на лица по чл.*2, ал.2, т.8 от НК –
лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група,
ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г. Г., ЕГН:**********, А.И.П.,
ЕГН:**********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.Д., ЕГН: **********, Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие помежду си като
извършител К.Г. Х., ЕГН: ********** и А.И.П.,
ЕГН: ********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН: ********** /подбудител - умишлено
склонил горните лица да извършат престъпление/ принудили Б.Г.Т. от гр.*, обл.***,
да извърши нещо противно на волята му – да заложи моторна резачка марка
„Хускварна 55“ на стойност 840 лв. /осемстотин и четиридесет лева/ за сумата от
150 лв. /сто и петдесет лева/ и да плати пари в размер на 1* лв.,
представляващи вноска по изтеглен от него кредит, като употребил за това
заплашване – изразяващо се в заплаха за посегателство върху личността му и в
отправяне на закана за отнемане на лични движими вещи, поради което и на осн.
чл.304 от НПК ги е признал за невиновни да са извършили престъпление по чл.*3,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, а за подсъдимия Х.Х. по чл.*3,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Свидетелят Б.Т. е категоричен в показанията си,
които са основният доказателствен източник върху койтосе крепи обвинението, дадени
в хода на съдебното производство /л.375-376, т.1 от СП/, че не са отправяни
заплахи от хората посочени в обвинителния акт към него. Същият сочи че не се е
чувствал застрашен, поради което и не се е оплакал в полицията. В дома му дошли
да го търсят двама полицаи и му обяснили, че го търсят по случая с бързите
кредити. Докато говорел с полицаите те писали нещо на ръка, но не са му го
чели. Също така го разпитвали в гр.*** в полицията втори път. Там му показали едни черно – бели снимки,
но св.Т. заявил, че не може да различи момчетата, които са идвали при него във връзка
с вноска по заема, тъй като ги е видял за много кратко време.
От показанията на свидетеля, закрепени
в протокол за разпит от досъдебното производство проведен на 12.09.20* г.
/л.88-91, т.8/, които са инкорпорирани към доказателствения материал по делото
чрез прочитането им, също не може да се направи извода, че по отношение на св.Т.
е била упражнена каквато и да била принуда /сила или заплаха/ от страна на
подсъдимите, които същият е разпознал – К.Г.и А.П..
По делото са приложени протоколи
за разпознаване на лица /л.*8-150, т.8 и л.151-154, т.8/, от които става ясно,
че св.Т. разпознава подсъдимите К.Х. и А.П., като лица, които са го потърсили
на работа зада издължи вноската по тегления от него кредит. Не се установяват
извършени обаче от тях действия на принуда /употребени заплахи или сила/ по
отношение на св. Т., а именно заплашване, изразяващо се в заплаха за
посегателство върху личността му и в отправяне на закана за отнемане на лични
движими вещи. Самоличността на подсъдимите съда намира, че е установена и от
протоколите за разпознаване, в които св.А.Т.ги сочи, като лицата посетили сина
й с цел събиране на дължими от същия задължения – л.*8-*0, т.8 и л.*1-*3, т.8
от ДП. Освен всичко гореизложено в т.1, т.4 е приложна разписка да получаване
на парични средства № 001283, от която става ясно, че К.Х. на 25.06.20* г. е
получил от св.Т. 70 лева, като представител на фирма ***ООД. Липсват обаче
каквито и да било доказателства, както от показанията на свидетелите Б.Т. и А.Т.и
извършените разпознавания, така и от събраните писмени доказателства, соченият
ден 27.06.20* г. св.Т. да е бил посетен от подсъдимия Г.Г.. От показанията на
лицето дадени в хода на досъдебното производство по делото по реда на чл.223 от НПК става ясно, че мъжете появили се на местоработата му са били двама, а не
трима както се твърди в обвинителния акт. Действително в показанията си дадени
в хода на съдебното следствие свидетелят твърди, че лицата са били три, но съда
не кредитира в тази част показанията му, тъй като противоречат на тези дадени,
в близост до случая, за който е разпитван. Впоследствие св.Т. и св.Ташева са
разпознали подсъдимите К.Х. и А.П., които са посетили дома им. Не е ясно на
каква доказателствена база представителят на прокуратурата при съставяне на
обвинителния акт е изгР.обвинението по този пункт срещу подсъдимия Г.Г..
На следващо място в тази част на
обвинителния акт съда констатира допуснато съществено процесуално нарушение от
страна на представителя на прокуратурата. Това нарушение се състои в
обстоятелството, че по отношение на подсъдимия Г.Г.е повдигнато обвинение да е
участвал при реализиране на престъплението принуда спрямо свидетелят Т., но в
обстоятелствената част на обвинителния акт навсякъде се сочи, че извършителите
на деянието са двама, а именно подсъдимите А.П. и К.Х., а подсъдимият Х.Х. е
действал като подбудител. Никъде в обвинителния акт не са описани извършени
фактически действия по принуда, реализирани от страна на подсъдимия Г. Г. спрямо св.Т.. Освен гореизложеното в
обвинението на подсъдимия Х.Х. липсва посочено името на подсъдимия Г.Г., който
да е действал в съучастие с останалите лица като извършител и с подъдимия Х.,
който е действал като подбудител, като същият фигурира в обвиненията на подсъдимите
К.Х. и А.П., както и е повдигнато и отделно обвинение на същия за това
престъпление. Така констатираното процесуално нарушение по безспорен начин е
накърнило правото главно на подсъдимия Г.Г. да разбере въз основа на какви
факти му се вменява извършването на това престъпление. То накърнява и правото
на защита и на останалите подсъдими лица, тъй като същите са поставени в
невъзможност да разберат причините, поради които представителят на
прокуратурата е достигнал до извода, че са действали в качеството на
извършители съвместно с подсъдимия Г.Г. и като подбудител за подсъдимия Х.Х..
Както съдът така и страните по
делото не са констатирали това съществено процесуално нарушение. С присъдата си
обаче, с която съда оправдава подсъдимите Г.Г., К.Х., А.П. и Х.Х. за невиновни
в извършването на това престъпление, съда е изправил констатираното съществено
процесуално нарушение на правата на подъсдимите лица, допуснато от прокурора
при съставяне на обвинитения акт.
Не бяха събрани каквито и да било
доказателства в сочената от прокуратурата насока за съпричастност на подсъдимия
Х.Х. към деянието в качеството на подбудител. Съгласно дефиницията на чл.20,
ал.3 от НК - подбудител е този, които умишлено е склонил друго лице да извърши
престъпление. Не се установиха извършване на такива действия от страна на
подсъдимия Х. още по-малко пък описаните конкретни действия посочени в
обвинителния акт да е определил подсъдимите Г.Г., К.Х. и А.П. да посетят адреса
на св.Б.Т., да е пътувал със своя автомобил до адреса на св.Т. в гр.* и да им е
указвал да го принудят да погаси задължението си чрез заплашване. Липсват
каквито и да е доказателства, че подсъдимия Х. е въздействал върху психиката на
останалите подсъдими Г.Г., А.П. и К.Х. по начин, че у тях да възникне решение за извършване на
престъпление. Напротив видно от изводите
на съда направени по-горе липсват доказателства установяващи по категоричен
начин реализиране на състава на чл.*3, ал.2 от НК.
12.По обвиненията за извършено престъпление по чл.*3, ал.2 във вр. с ал.1
от НК от подсъдимите Х.Х. като подбудител и подсъдимите Й.Д. и Д.В. като
извършители по отношение на св. В.Г..
12.1. От фактическа страна
Свидетелите З.А. и В.Г. през 20*
г. имали нужда от пари. За това св.А. изтеглила заем от офис на фирма ***ООД, в
кв.“***“, гр.*** в размер на 1 000 лв. Фирмата, откъдето взели заема, била на Г..
Кредитът следвало да бъде изплатен на осем вноски по 230 лв. месечно. Преди да
изтегли парите свидетелката А. подписала някакви документи като сестрата на
мъжа й – Н., й помогнала да попълни документите. Св.А. и св.Г. зада покриват
разноските си и вноските по кредита разчитали на социални помощи, които ежемесечно
получавали, тъй като не работели. Като получавани от тях месечни доходи разчитали и на детски надбавки,
които им били изплащани от държавата. Към 20* г. същите имали шест деца. И двамата
свидетели са неграмотни и не са посещавали училище, не могат да пишат и да
четат. Преди да получи въпросния кредит, св.А. била изтеглила заем от 500 лв.
от същия офис и още тогава си оставила банкоматната карта зада могат от фирмата
да теглят от нея и да погасяват месечните вноски по кредита. От изтегления нов
кредит двамата свидетели изплатили около двеста лева и спрели да внасят пари,
тъй като имали финансови затруднения, не им оставали пари за храна за
семейството. За това св.А. отишла и си извадила от банката нова банкоматна
карта, като съответно старата била блокирана и не можело вече да се извършват
тегления от нея.
На адреса по местоживеене на
свидетелите З.А. и В.Г в гр.***, вследствие на забавата за плащане на дължимите вноски по
кредита изтеглен от ***ООД, дошли Д, П и един българин с гола глава и
татуировки, да питат защо не си плащат кредита, след което си тръгнали. След
известно време след това посещение през месец септември 20* г. св.Г. тръгнал да
плаща тока близо до спирката на площад „Боровец“, в гр.***, когато до него спрял
един джип, в който пътували трима мъже, един от които бил Ф Той слязъл от
колата и ударил св.Г. един път по главата, защото не си плащал вноските по
кредита. На място в автомобила бил и П /подсъдимия Д.В./, но той нищо не казал или
пък извършил спрямо на св.В.Г.. После мъжете закарали св.Г. до дома му, където съпругата
му св.З.А. дала сумата от 60 лева на П за погасяване на част от вноската по
кредита.
Св. Г. сочи, че взел заема от
фирмата на Г. и че не познава лице с име Ицо по прякор „Б“. Чул за Ицо Б от
хората за това, казал в полицията при разпита му, че е взел пари от него.
С оглед заявеното от св.А. в
съдебно заседание, че част от подписите на протокол за разпит на л.73-74, т.6,
както и че няма нейн подпис на предявените й протоколи за разпознаване находящи
се на л.116-118, т.8, л.119-121, т.8 и л.122 -124, т.8, л.125-127, т.8 от ДП
съда е допуснал изготвянето на съдебно-почеркова експертиза. При разпита на свидетелят Г. са предявени протоколите
за разпознаване, като същият сочи, че на протокол за разпознаване на л.*8, *9 и
*0, *1, т.8 не вижда свой подпис. Видно от заключението по
допусната експертиза изготвени от вещото лице И.Е.С. – експерт в
областта на почерковото и техническо изследване на документи, по отношение на
подписи положени от свидетелката З.Т.А. изследваните подписи положени в графи
свидетел в Протокол за разпит на свидетел З.Т.А. от 11.10.20* г. и от 03.12.20*
г., в Протоколи за разпознаване на лица от 12.09.20* г. и списък на лица към
фотоалбум са положени от лицето З.Т.А. /Протокол №17/СПЕ-035/04.09.2017 г. – л.*81-*85,
т.4 от СП/.
Видно от заключението на
изготвена съдебно-почеркова експертиза – Протокол №17/СПЕ-036/07.09.2017 г. /л.*61-*64,
т.4 от СП/ става ясно, че подписите, положени в графа „Разпознаващ“ в Протокол
за разпознаване на лица, датиран от 12.09.20* г. и снимки на лица, към
фотоалбум за извършено разпознаване от същата дата /л.*8, *9, *0 и *1 от т.8 от
ДП/, са положени от В.М.Г..
12.2. От правна страна
Съдът с присъдата си е признал за
невиновни подсъдимите Х.Х., Д.В. и Й.Д. за невиновни в това, че: На неустановен
ден през месец септември 20* г. в гр.*** в качеството на лица по чл.*2, ал.2,
т.8 от НК – лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна
група, ръководена от Х.К.Х., с ЕГН: **********, с участници Г.Г. Г., ЕГН: **********, А.И.П., ЕГН: **********, К.Г.Х., ЕГН:**********, М.Н.М.,
ЕГН:**********, Й.А.Д., ЕГН: **********,
Д.П.В., ЕГН: **********, и в съучастие
като извършители помежду си Й.А.Д., ЕГН:
********** с Д.П.В., ЕГН: ********** и Х.К.Х.,
с ЕГН: ********** /подбудител/, принудили В.М.Г. от гр.*** да извърши нещо
противно на волята му, а именно да плати пари в размер на 233 лв. дължими от З.Т.А.
по изтеглен от нея кредит, като употребили за това сила – нанесли побой и
употребили за това заплашване (заплашили го, че ще го хвърлят в реката), поради
което и на осн.чл.304 от НПК ги е оправдал по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.*3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК, а за
подсъдимия Х.Х. във вр. с чл.20, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Съдът след анализ на събрания по
делото изключително противоречив доказателствен материал е достигнал до извода,
че липсват безспорни и категорични доказателства, че подсъдимите са извършили от
обективна и субективна страна деянието, за което са обвинени.
Доказателствената база, на която
почива повдигнатото от Специализираната прокуратура обвинение в този случай са
единствено показанията на свидетелите В.Г.и З.А., дадени в хода на досъдебното и
съдебното производство по делото и извършените от тях разпознавания на
извършителите на деянието.
Показанията на
св.В.Г., дадени в хода на съдебното и досъдебното производство съдържат
вътрешни противоречия. В показанията си дадени в съдебно заседание св.В.Г. твърди,
че мъжът, който го е ударил бил Ф, брата на подсъдимия Й.Д., а не Д, както е
посочено в разпита му от досъдебното производство. И двамата св.Г. и св.А. сочат,
че са се объркали в полицията и вместо Ф посочили Д на снимките. Св.А. заявява
в хода на съдебното следствие следното: „Този дето удари мъжа ми не го
познаваме, тъй чуваме Д.“ Също така твърди, че Ф заплашил мъжа й В., че ще го
хвърли в реката ако не плати вноските по кредита, а не Д. От хората чувала и
мислела, че „туй Ф е Д“. Твърди, в показанията си в съдебно заседание, че лице
по прякор „П“, който същата сочи като Д.В., не е бил на мястото на деянието,
като тези обстоятелства ги знае вследствие разказа на мъжа си – св.Г. за
случилото се. Св.Г. в хода на съдебното следствие сочи, че на случая не е присъствал
П. Докато в показанията си дадени пред разследващ орган /л.71-72, т.6 от ДП/,
които са приобщени чрез прочитането им по делото сочи, че същият е присъствал
на място, но не е извършил каквито и да било действия спрямо него – да го е
заплашвал или да му е нанасял удари зада извърши нещо противно на волята си.
Св.Г. по отношение на подсъдимия Й.Д. също заявява, че „Аз ги обърках, те си
приличат много двамата братя, един шамар ми удариха, нищо не е.“ Така
констатираните противоречия в показанията на частният обвинител и очевидец –
св.Г. и на св.А., чиито показания са производни, тъй като тя не разказва свои
лични наблюдения, а възпроизвежда разказаното от мъжа й, не водят до
единствения и безпротиворечив извод, че действително подсъдимите Д. и В. са реализирали
състава на чл.*3, ал.2 от НК.
Съдът счете, че следва да изключи от
доказателствената съвкупност, въз основа, на която формира своите фактически
изводи, прочетените в хода на съдебното следствие показания на св.З.А. и В.Г.,
находящи се на л.112-115, т.8 и л.107-110,
т.8 от НПК, дадени пред съдия по реда на чл.223 от НПК. В протоколите е посочено, че същите са дадени за
запознаване на св.А. и св.Г. и свидетелите след запознаване с тяхното
съдържание не са направили възражения. Видно обаче от изявлението на тези свидетели в
съдебно заседание на 28.03.2017 г. и при проведените разпити от разследващ
полицай на 11.10.20* г. същите са
неграмотни, като протоколите за разпит им били прочетени от лице присъствала на
разпита - Симеон Богомилов Симеонов. Неграмотността на тези свидетели води до
извода, че същите са били в обективна невъзможност да прочетат предоставените
им за запознаване протоколи, след като не
са били изчетени от съдията или от друго лице присъстващо на разпита на
страните, което обстоятелство да е удостоверено надлежно в съдебния протокол. Поради обстоятелството, че тези протоколи за
разпит удостоверяват неверни обстоятелства същите следва да бъдат изключени от доказателствената
съвкупност и съда не следва да основава изводите си на тях.
Същите разсъждения се отнася и до протоколите за
проведени разпознавания на л.128-*0, т.8, л.*1-*3, т.8, л.*4-*7, т.8, л.*8-*1,
т.8 от св.В.Г. и на л.116-118, т.8, л.119-121, т.8, л.122-124, т.8, л.125-127,
т.8, л.125, т.8 от св.З.А.. В протоколите изрично е записано, че разпознаващия
сам е прочел протокола и за верността му се подписва. Както беше посочено
неграмотността на тези лица предпоставя невъзможността да се запознаят с
действителното съдържание на протоколите за разпознаване. С оглед на това, че е
налице невярно отразяване както в протоколите за разпит пред съдия от 12.09.20*
г. /л.107-110, т.8/ на св.В.Г. и протоколите за разпознаване л.128-*0, т.8, л.*1-*3,
т.8, л.*4-*7, т.8, л.*8-*1, т.8, извършени от свидетеля В.Г., така и в протокол
за разпит пред съдия /л.112-115, т.8 от ДП/ на св.З.А. и протоколите за
разпознаване, находящи се на л.116-118, т.8, л.119-121, т.8, л.122-124, т.8,
л.125-127, т.8, л.125, т.8, вследствие извършено разпознаване от свидетелката З.А.,
че лицата са се запознали със съдържанието на протоколите за разпит и че са
прочели лично протоколите за разпознаване и удостоверяват с подписите си, че
вярно е записано, горното дискредитира доказателствената стойност на тези
протоколи. С оглед на така направената констатация тези доказателствени
източници съда ги е изключил от доказателствена съвкупност по делото, тъй като
не представляват годно доказателствено средство.
С оглед изследване на въпроса по
какъв начин са проведени разпознаванията в хода на съдебното производство са разпитани
в качеството на свидетели Т.А.П. – Г. и
св.Н.В.К., поемни лица участвали при извършени разпознавания от св.В.Г. и З.А.
/л.116, т.8, л.117, т.8, л.119, т.8, л.120, т.8, л.122, т.8, л.125, т.8, л.128,
т.8, л.*1, т.8, л.*4-*5, т.8, л.*8-*9, т.8/. При предявяване на протоколите за
разпознаване и фотоалбумите към тях свидетелките разпознават свои подписи и ги
сочат. Техните показания обаче не могат да валидират и преодолеят допуснатите нарушения
от страна на разследващия орган провеждащ действието, а именно че в протоколите
е удостоверено, че свидетелите сами са прочели съдържанието им и за верността
на записаното се подписват, след като обективно не могат да сторят това.
Свидетелката П. – Г., поемно лице при разпознаванията, подробно описва по какъв
начин принципно протича процесуално-следственото действие – разпознаване,
поредността на действията, които следва да извърши разследващия орган. Също
така сочи, че след приключване на действието и съставянето на протокола обикновено,
когато се запознава с неговото съдържание го чете на глас за себе си. Това
нейно изявление обаче, не означава, че протокола е прочетен и на разпознаващите
лица св.В.Г. и св.З.А., които са неграмотни и обективно не могат да прочетат
съставените документи.
На следващо място следва да бъде
отбелязано, че свидетелката А. не е пряк очевидец на деянието, същата е научила
за случилото се от мъжа си св.В.Г., който й разказал, а именно, че е бил ударен
от Д, който впоследствие в съдебно заседание са категорични, че всъщност е Ф. /Т.А.Й./– брат на Д
подсъдимия Й.А.Й.. Тези твърдения на двамата свидетели св.Г. и св.А. за това,
кой е присъствал на случая и е ударил св.Г. кореспондира с обясненията дадени
от подсъдимия Й.Д. /л.367-гръб, т.1 от СП/.
На следващо място следва да бъде отбелязано,
че когато се извърши сравнение между речниковия запас и използваната лексика от
св.А. и св.Г. и начина им на изразяване и формиране на изречения в съдебно
заседание и техния образувателен ценз, може да се направи извода, че
изявленията им съществено се различават от тези записани в протоколите за
разпит пред съдия и протокола за разпит на св.Г. от разследващ полицай.
При проведените допълнителни разпити на св.З.А.
и св.В.Г. в съдебно заседание от 10.04.2017 г. същите заявяват, че са идвали в
гр.София при адвокат зада заявят, че не Д, а Ф е ударил св.Г.. Св.Г. отново категорично
заявява, че Ф го е ударил /л.488-490, т1 от СП/.
Представената от адв.Е.М.
нотариално заверена декларация изходяща от св.З.А. /л.485, т.1 от СП/ не следва
да бъде ценена като доказателство по делото, тъй като същата съдържа свидетелски
показания, които обаче не са събрани по съответния уреден в НПК ред – устно и
непосредствено от разследващия органи или от съдебния състав.
Подсъдимият Й.Д. в дадени от
същия обяснения по делото /л.367, т.1 от
СП/ навежда твърдения по делото, че към датата на извършване на деянието, а
именно септември месец 20* г. той не се е намирал на територията на РБългария, а е бил 10 дни в
РТурция за това представя и копие от задграничния си паспорт с оригинала зада
констатира съда, че копието произхожда от оригинала. Видно от представеното
копие на задграничния паспорт /л.553-554, т.1 от СП/ подсъдимия Д.В. действително
е пътувал до РТурция, но поставените печати са от 03.10.20* г., 11.10.20* г. и 20.10.20* г., а
не от септември месец 20* г., когато се сочи в обвинителния акт, че е извършено
деянието. Видно от служебно изготвена справка от НБД Население подсъдимия Й.А.Д.
има брат с имена Т.А.Д., роден на 05.04.1972 г.
От всичко гореизложено съда намира, че е
изправен пред доказателствен дефицит касаещ авторството на деянието по чл.*3,
ал.2 от НК реализирано спрямо частния обвинител В.Г.. Показанията на св.В.Г.
дадени пред разследващ полицай, находящи се на л.71-72, т.6 от ДП, при
снемането на които са спазени процесуалните изисквания на закона, не са
подкрепени от каквито и да било други доказателства по делото, които да сочат
по несъмнен и безспорен начин, че действително подсъдимите Д.В. и Й.Д. са извършили
описаните в обвинителния акт действия и с това са реализирани състава на чл.*3,
ал.2 от НК. По отношение на показанията на св.В.Г., дадени в хода на
досъдебното производство пред разследващ орган е налице и забраната на чл.281,
ал.8 от НПК осъдителната присъда да почива единствено и само на показания на
свидетели прочетени и инкорпорирани в материалите по делото чрез прочитането им
по реда на ал.4 от същата разпоредба. Съдът намира на следващо място, че тези показания
се явяват изолирани и неподкрепени с каквито и да било други доказателства по
делото. Още повече, че свидетелите заявяват съвсем други обстоятества в хода на
съдебното производство, което заема централно място в наказателния процес.
Показанията на свидетелите в хода на съдебното производство от друга страна си
кореспондират с обясненията на подсъдимия Й.Д. /л.367, т.1 от СП/, че същия
въобще не е присъствал на мястото на деянието и че извършител на същото е евентуално
брат му Т.А.Д. – сочен от свидетелите като Ф
Не бяха събрани каквито и да било
доказателства в сочената от прокуратурата насока за съпричастност на подсъдимия
Х.Х. към деянието в качеството му на подбудител. Съгласно дефиницията на чл.20,
ал.3 от НК - подбудител е този, които умишлено е склонил друго лице да извърши престъпление.
Не се установиха извършване на такива действия от страна на подсъдимия Х. още
по-малко пък описаните конкретни действия посочени в обвинителния акт да е
определил подсъдимите Й.Д.и Д.В. да посетят адреса на св.З.А., която имала
неиздължени вноски по кредита. Не се установи от съвкупния събран по делото
материал твърденията изложени в обвинителния акт, че подсъдимите Х.Х., Д.В. и Й.Д.са
взели решение и са отишли до адреса на св.А. в гр.***, като вблизост до адреса
подсъдимия Х. да е указал на останалите двама подсъдими да принудят А. да си
погаси задължението като използват сила и заплаха. Така изложените факти
остават единствено едни непотвърдени твърдения от страна на представителя на
държавното обвинение, които не намират упора в събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. Видно от изводите на съда направени по-горе липсват
доказателства установяващи по категоричен начин авторството на деянието по чл.*3,
ал.2 от НК спрямо частния обвинител и свидетел В.Г., още по-малко пък подбуждане
на конкретните подсъдимия Й.Д. и Д.В. към извършване на това престъпление. Налице
е и противорчие в обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозцитива на
същия. В обстоятелствената част се твърди, че подсъдимия Х. подбудил
подсъдимите Д.В. и Й.Д.да принудат св.З.А. да заплати дължимата вноска по
кредита, докато в диспозитивната част се сочи, че същият подбудил подсъдимите
да принудят св.В.Г..
Съгласно чл.303, ал.1 от НПК
присъдата не може да почива на предположения. Съгласно ал.2 на същата разпоредба
съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. След внимателна съпоставка и преценка на доказателствата, съда намира,
че не са налице такива безспорни доказателства, които да водят по категоричния
и безспорен извод за виновността на подсъдимите в извършването на посоченото от
Специализираната прокуратура престъпление, поради което ги е оправдал.
*.По обвиненията за извършено престъпление по чл.*3, ал.2 във вр. с ал.1 от
НК от подсъдимите Х.Х. като подбудител и подсъдимите Г.Г., П.П., К.Х. като
извършители по отношение на св. Д.И..
*.1. От фактическа страна
През месец януари 20* г. св.Д.И.
изтеглила кредит в размер на 300 лв. от офиса на фирма ***ООД, в гр.*. Същата подписала
договор за кредит, като заема следвало да го издължи за срок от четири месеца,
при месечна вноска от 105 лв. Изплатила една вноска, но за втората, която
следвало да внесе на 26.03.20* г. закъсняла, тъй като нямала парични средства.
На 28.03.20* г. същата се намирала
пред магазина в с.***, заедно с малкия си син Асен. До нея спрял джип, като
един от мъжете я попитал дали познава Д.А.И.. Свидетелката отговорила
утвърдително, че търсеното лице е тя. В джипа имало трима мъже, които я
попитали кога ще плаща заема. Тя им отговорила, че в момента няма пари. Мъжете
започнали да я обиждат. Те й казали да се качи в колата зада потърси пари в
селото. Свидетелката се качила в колата, защото се страхувала да не направят
тези мъже нещо лошо на семейството й. Когато се качила в джипа един от тримата
мъже, които св.И. нарича „бодигардове“ започнал да й говори, че е млада и може
да намери парите. Тя разбрала тези думи, в смисъл, че искат от нея да проституира. Това й го казал мъж, чието име
не разбрала. За другите двама научила, че се казват Жоро и К.. Жоро й казал, да
намери парите иначе не знае какво ще стане. Качила се в колата и започнали да
обикалят да търсят пари от къща на къща. Св.И. била уплашена, тъй като мъжете
били трима, а тя била сама и с дете. Свидетелката сочи, че „хората говорели
по-различно за тези момчета, защото били яки“. Докато пътувала в джипа из
селото я видяла майка й. Тъй като св.И. не успяла да намери пари, мъжете я
закарали в гр.* зада може да изтегли пари от друга фирма за бързи кредити и да
рефинансира заема си към фирма ***ООД. От офиса на фирма „Кредит лайн“ в гр.*
отказали на св.И. да й отпуснат кредит. Докато се връщала от офиса на тази
фирма към офиса на ***ООД я срещнали от полицаи, които я попитали дали тя е Дона,
както я наричали на цигански език. Те я уведомили, че майка й се обадила в полицията
и за това я издирват. Отишла в районното управление и написала обяснения. След
това тръгнала към автобуса да хване автобус. Срещнала отново „бодигардовете“ и
те й предложили да я откарат, но тя отказала и се прибрала с автобуса.
*.2. От правна страна:
След внимателен анализ на
показанията на свидетелката Д.И., дадени в хода съдебното производство и тези
дадени в хода на досъдебното производство и прочетени от съда, съдебния състав
достигна до извода, че липсват достатъчно доказателства подсъдимите Г.Г., К.Х.,
П.П. и Х.Х. да са извършили конкретни действия, които да се субсумират под състава
на чл.*3, ал.2 от НК, а именно действия, с които да са въздействали върху
волята на св.И. да извърши нещо, която тя самата не желае. С оглед на
гореизложеното съдът е признал подсъдимите за невиновни за това, че: На
28.03.20* г. в с. ***, обл.***, в качеството на лица по чл.*2, ал.2, т.8 от НК
– лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група,
ръководена от Х.К.Х. с ЕГН: **********, с участници Г.Г. Г., ЕГН:**********, А.И.П.,
ЕГН:**********, К.Г.Х., ЕГН: **********, М.Н.М., ЕГН: **********, Й.А.ДИМИТРОВ,
ЕГН:**********, Д.П.В., ЕГН: **********,
и в съучастие като извършители К.Г. Х., ЕГН: **********, П.К.П., ЕГН:**********
и Г.Г.Г., ЕГН:********** /извършители/ и Х.К.Х. с ЕГН ********** /подбудител - умишлено
склонил горните лица да извършат престъпление/ принудили Д.А.И., ЕГН: **********
от с. ***, обл.*** да извърши нещо противно на волята й, а именно да се качи в
джип с неустановен марка, модел и регистрационен номер и да търси пари – сума в
размер на 105 лв., представляваща вноска по изтеглен от нея кредит, да кляка и
става, като употребили за това заплашване, изразило се в заплаха за
посегателство върху личността й и личността на малолетния й син, поради което и
на осн. чл.304 от НПК съда ги е оправдал да са извършили престъпление по чл.*3,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, а за подсъдимия Х.Х. по чл.*3,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Обвинителната теза се крепи единствено на
показанията на свидетелката Д.И. и на извършените от същата разпознавания по
делото. Показанията, които обаче същата депозира пред съдебния състав, коренно
се различават от показанията дадени пред съдия в хода на досъдебното
производство, налице са съществени противоречия и разминавания в твърденията на
същата. В разпита си в хода на съдебното производство св.И. сочи, че
„бодигардовете“ – тримата мъже, които са я посетили на място, не са указвали
върху нея каквото и да било психическо или физическо насилие. Когато тръгнали с
автомобила за гр.* момчетата започнали да говорят може би на шега, като
свидетелката не се сеща за точните думи.
На
следващо място от показанията на тази свидетелка от досъдебното производство не
се установи да е била заплашена вербално или с действия от подсъдимите Г.Г., К.Х.
и П.П. зада се качи в джип с неустановена марка и да търси пари за заема, както
и да кляка и да става, така както се твърди в обвинителния акт. Св.И. твърди,
че Жоро й казал, да намери парите иначе не знае какво ще стане- това е
единствената реплика, която до известна степен може да се приеме като
заплашителна, но не и съдържаща конркретна заплаха спрямо личността на св.И. или
пък личността на малотения й син, който при развитието на тази случка е бил
заедно с нея. Тази реплика според съда не представлява и не съдържа заплаха към
св.И. по отношение на личността или имота й, или към личността или имота на
другиго, към когото свидетелката има отношение или пък нейни ближни, от която да
се направи извода, за реализирана конкретна заплаха спрямо свидетелката с цел
да се въздейства на нейната воля. Следва да бъде отбелязано, че по отношение на
лицето, което разбрала, че се казва К., св.И. не сочи в показанията си никакви
конкретни действия, извършени от него, насочени към упражняване на принуда
спрямо нея.
На следващо място при предявяване
на фотоалбумите неразделна част към протоколите за разпознаване - св.И. сочи, че никога не е виждала лицата,
които са на снимките. Твърди, в разпита си в досъдебното производство, че „тримата
бодигардове си приличали, по височина и по мускули…“. Сочи двама от мъжете по
имена Жоро и К., поради което съда приема, че тяхната самоличност не е
установена с категоричност. Нужно е също така
да бъде посочено, че в разпитите на свидетелката И. е посочено, че същата
е неграмотна, като разпита й бил прочетен от разследващия полицай. В съдебно
заседание и в разпита в хода на досъдебното производство даден пред съдия същата
категорично заявява, че е завършила 8-клас, като може да пише и да чете.
Следва да бъде отбелязано, че
извършените разпознавания закрепени в протоколи за разпознаване в л.57-59, т.6,
л.60-62, т.6, л.63-65, т.6 са опорочени, като е необходимо да бъдат изключени
от доказателствения материал по делото и съда не следва да основава изводите си
на тях. Съдът в хода на съдебно производство е разпитал поемните лица, които се
сочи в тези протоколи, че са присъствали на разпознаванията – св.Д.Г.Б. и св.З.Х.С..
Св.Д.Б., кмет на с.***, е категоричен, че не е присъствал на извършването на процесуално
– следствените действия с разпознаващ св.Д.И.. Документите му били донесени в
кабинета от полицай на име Г.В., който му казал, че трябва да ги разпише. Той
имал доверие на полицая, приел го за стандартна процедура и се подписал. Тези
твърдения на св.Б., който към онзи момент е заемал постава на кмет на с.*** и
към моменат на разпита в съда заема същата позиция, са показателни за начина на
провеждане на голяма част от разпознаванията по делото и грубото погазване на
закона от разследващите органи. Св.З.С. потвърждава при предявяване на
протоколите за разпознаване от *.09.20* г., че разпознава положени от него
подписи на протоколите, но не може да си спомни извършваните на конкретните
процесуално следствени дейстия. Реално св.Д.Б. не е присъствал на
разпознаването, с което е нарушена разпоредбата на чл.171, ал.1 от НПК касаеща
реда за провеждане на разпознаване и изисква разпознаването да се провежда в
присъствието на две поемни лица. От горното следва, че мъжете, за които
свидетелката разказва в показанията си от досъдебното и съдебното производство
не са установени и индивидуализирани.
Освен всичко гореизложено
свидетелката Д.И. категорично заявява в разпита си в съдебното роизводство, че
не вижда в съдебната зала тези трима души, за които е разказала в разпита си
пред съди и пред разследващ полицай. На изричния въпрос от страна на подсъдимия
П.П. отговаря, че никога не го е виждала с изключение на проведените по делото
съдебниз аседания, на които е присъствала.
Видно от Договор за потребителски кредит
№1582/10.05.20* г. св.И. на 10.05.20* г. е изтеглила нов кредит от ***ООД в
размер на 60 лева при годишен лихвен процент от 240%. В случай, че същата бе
принудена да заплати предходния си заем едва ли отново щеше да прибегне до
същата фирма за кредит.
По отношение на подсъдимия П.П.,
Специализираната прокуратура не поддържа обвинението, но не го оттегля, поради
което съдебния състав е длъжен да се произнесе по него. Както съда посочи
по-горе проведените разпознавания с разпознаващ св.Д.И. са опорочени, поради
което не могат да бъдат ползвани от съда. Поради което и протокол за разпознаване
находящ се на л.57-59, т.6 от ДП, в който е посочено, че св.И. е разпознала
подсъдимия П.П. следва да бъде изключен от доказателствения материал. По
отношение на този подсъдим не се събраха каквито и да било доказателства да е
участвал в извършването на престъплението с пострадал частния обвинител и
свидетел – Д.И. с правна квалификация по чл.*3, ал.2 от НК. Въобще липсват
доказателства, че същия на сочената дата 28.03.20* г. се е намирал в с.*** заедно
с останалите подсъдими Г.Г.и К.Х.. Напротив обвинението се оборва от
обясненията на подсъдимия П. и от показанията на св.Д.И.. Освен гореизложеното св.
Д.И. на изричен върпос поставен от страна на подсъдимия П.П. в съдебно
заседание към нея, отговаря, че никога не е виждала това лице. Единственото, което е установено с
категоричност по делото за подсъдимия П.П. е, че същият съгласно изготвена справка от НАП – Бургас /л.204-205,
т.2 от ДП/ е работил на трудов договор към ***ЕООД от 01.03.20* г. На работа постъпил
при св.С.Ч. управител на фирмата, където работил няколко месеца. Същият работил
в офиса на фирмата в гр.*** като събирал вземания на фирмата и после ги отчитал
с приходен касов ордер. Видно приходен касов ордер №2535/28.03.20* г., представен от адв.А., защитник на подсъдимия П., на
инкриминираната в обвинителния акт дата 28.03.20* г. подсъдимия П. е отчел
сумата от 30 лева, внесена сума от НХГ/л.1974, т.5 от СП/. Адв.А. е представила
и разпечатка за периода от 15.03.20* г. до *.04.20* г., изготвена от фирма „Глобул“
на проведени разговори от нейният подзащитен П.П. /л.1971-1973, т.5/. Тази
разпечатка обаче не съдържа информация по отношение на това, от къде, през коя
мобилна клетка са водени те взависимост от местонахождението на подсъдимия. С оглед на това представения документ не
съдържа доказателствена информация относима към предмета на делото.
Не бяха събрани каквито и да било
доказателства в сочената от прокуратурата насока за съпричастност на подсъдимия
Х.Х. към деянието в качеството на подбудител. Съгласно дефиницията на чл.20,
ал.3 от НК - подбудител е този, които умишлено е склонил друго лице да извърши
престъпление. Не се установиха извършване на такива действия от страна на
подсъдимия Х. още по-малко пък описаните конкретни действия посочени в
обвинителния акт да е определил подсъдимите Г.Г. и К.Х., както и всички заедно
с подсъдимия Х.Х. да са постигнали съгласие да привлекат за този случай
подсъдимият П.П. и да да открият св.И. пред магазина в с.***. Тези твърдения са
голословни, тъй като не почиват на каквито и да било доказателства по делото.
Не се установи подсъдимия Х.Х. да е пътувал със своя автомобил до с.*** и да е
указал на подсъдимите П.П., К.Х. и Г.Г.да използват заплаха зада стимулират и
принудят свидетелката Д.И. чрез заплаха да изплати дължимите пари по кредита. Липсват
каквито и да е доказателства, че подсъдимия Х. е въздействал върху психиката на
останалите подсъдими Г.Г., К.Х. и П.П. по
начин, че у тях да възникне решение за извършване на престъпление. Напротив видно от изводите на съда направени
по-горе липсват доказателства установяващи по категоричен начин деянието въобще
да е реализирано.
По делото е изготвена и изслушана
съдебно-оценителна експертиза, съгласно заключението, на която са оценени
посочени вещи въз основа на взети предвид средно пазарни цени за посочени
периоди от време /т.10, л.222-223/.
Показанията на св.С.С., дадени в
хода на досъдебното производство и прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1,
т.1, т.2, пр.2 от НПК /л.198, т.7 от ДП/ не следва да бъдат ценени и съда да
основава изводите си на тях. Свидетелката С. при разпита си в хода на съдебното
следствие заявява, че е неграмотна, което обстоятелство е отразено и в самия
протокол за разпит на свидетел от 01.08.20* г., а именно, че е без образование.
В същото време в протокола е посочено, че свидетелката е прочела протокола
лично и е удостоверила с подписа си верността на записаното, след като същата
обективно няма как да направи отразеното в протокола. Показанията на
свидетелката, дадени в хода на съдебното следствие, не съдържат доказателствена
информация, която да има значение за разкриване на обективната истина по
настоящото дело. Същото се отнася и до показанията на св.Д.П.Г., дадени в хода
на досъдебното производство, находящи се на л.202, т.7 от ДП. Свидетелката
заявява, че е без образование и въобще не може да чете. В протокол за разпит,
който е изписан ръкописно и е проведен на 18.07.20* г. е посочено, че
свидетелката лично го е прочела и за верността му се подписва. Разпита на
свиделката в хода на съдебното следствие няма доказателствена стойност, тъй
като същата сочи, че е взела заем, но не помни имена. Само двама мъже дошли и й
казали, че трябва да върне заема. Не се сочи каквато и да била конкретика.
По отношение на показанията на
св.М.Т.П., дадени в хода на досъдебното производство и прочетени на осн.
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК /л.203,
т.7, л.173, т.6, л.175, т.6/ тъй като видно от показанията на тази свидетелката
дадени в хода на съдебното производство същата е неграмотна. Тези протоколи от
проведени разпити съдът намира, че следва да изключи от доказателствената
съвкупност, тъй като в същите са удостоверени неверни обстоятества, а именно че
свидетелката лично е прочела протокола и е удостоверила с подписа си, че
правилно са записани. На разпитите проведени на 29.07.20* г. /л.173, 175, т.6/
е посочено, че на разпита е присъствало лицето Симеон Симеонов, но отново се
сочи, че протоколите са прочетени лично от свидетелката П. и че същата е
удостоверила с подписа си, че правилно са записани. Протоколът може да бъде
прочетен и от разследващият орган и не е задължително присъствието на друго
лице. Присъствието на друго лице на разпита има смисъл само когато то е прочело
разпита или пък е бил свидетел на обстоятелството, че на свидетеля разпита му е
прочетен от разследващия полицай. Свидетелката П. е в обективна невъзможност да
прочете съдържанието на този процесуален документ, да разбере неговия смисъл и
да се подпише за верността му. В хода на съдебното производство показанията на
тази свидетелка нямат доказателствена стойност, тъй като не съдържат информация
за фактите и обстоятелствата по делото. Напротив тя отрича да е вземала какъвто
и да било кредит, както и да познава лица от присъстващите в залата.
По същия начин следва да постъпи
съда и досежно показанията на свидетеля А.А. дадени в хода на досъдебното
производство, находящи се на л.2*, т.7 от ДП и инкорпорирани от съда към
материалите по делото чрез прочитането им. При снемане самоличността на лицето
е посочено, че същото е без образование. Свидетелят е неграмотен и сочи, че не
може да чете. Протоколът за разпит е изписан ръкописно, като в същия има
изречение написано с печатни букви, че свидетелят лично е прочел разпита, който
трудно се разчита и от грамотен човек/ и за верността му се и подписал.
Удостоверено е в протокола невярно обстоятелство, тъй като свидетелят е в
обективна невъзможност да прочете съдържанието на протокола и вследствие на
това да се подпише за верността му. В показанията си в хода на съдебното
следствие сочи, че получил кредит от *** през 2011 г., като соченото време е
извън релевантния период от време сочен от прокуратурата в обвинителния акт на
реализиране на престъпленията, за които е повдигнато обвинение на подсъдимите.
От представените в съдебно заседание писмени
доказателства от адв.Т., защитник на подсъдимия Х.Х., съдържащи се в т.6 от съдебното
производство, става ясно, че част от пострадалите лица по делото, които са
конституирани и в качеството на частни овинителни, са получавали заем от фирмата
собственост на съпругата на подсъдимия Х.Х. - *** БГ ЕООД – като Д.А.И. е сключила Договор
за потребителски кредит на 21.04.2017 г. и на 25.07.2017 г., И.Р.М. на
06.04.2017 г., 10.05.2017 г., 29.05.2017 г., И.М.И. на 30.03.2017 г., 07.04.2017 г., 24.04.2017 г., 10.08.2017 г., Т.Анков
Г. на 21.07.2017 г., 07.10.2016 г.,
17.06.2016 г., М.Н.З. на 03.04.2017 г., 04.05.2017 г., В.М.Г. – 19.12.2017 г., Х.Щ.И.
на 03.04.2017 г., Ж.А.Ж. на 28.04.2018 г., СултА.Г.М. – свидетел по делото, майка на
частния обвинител М.З. – 24.04.2017 г., Т. Бюлчев Х., свидетел по делото на
15.03.2018 г.
Горната
фактическа обстановка съда прие въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на
свидетелите св.С.А.Ч. /л.1690-1691, т.5 от СП/, св.И.Б.А./л.1691-1692,
т.5 от СП/, св.М.К.Е. /л.1694, т.5 от СП/, св.В.В.С. /л.1694-1695, т.5/, Г.Д.М.,
дадени в съдебното производство /л.325-328, т.1 от СП/ и тези прочетени на
осн.281, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, дадени в хода на досъдебното
производство по реда на чл.223 от НПК – пред съдия /л.33-35, т.8 от ДП/, както и показанията дадени от св.М. в хода на
досъдебното производство пред разследващ полицай /л.3-5, т.6 от ДП/, които са
прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, показанията на
св.Д.Д.Д., дадени в хода на съдебното производство - л.491 и тези прочетени на
осн. чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК /л.21, т.6/, показанията на св.Г.П.П.,
дадени в хода на съдебното следствие /л.491, т.1/ и тези от досъдебното
производство, прочетени на осн.чл.281, ал.1, т.2, пр.2-ро от НПК /л.23, т.6 от
ДП/, показанията на св.Н.Н., дадени от свидетеля в съдебно заседание л.328 –
гръб –л.330, т.1 от СП, показанията на
св.И.Н., л.494-496, т.1 от СП и л.44-45, т.7 от ДП, прочетени на осн. чл.281,
ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК, показания на свидетелката П.М., дадени в съдебно
производство /л.322-324, т.1 от СП/, разпит на свидетелката от досъдебното
производство по реда на чл.223 от НПК, прочетен на осн.чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.*-16,
т.8 от ДП/, показанията на св.Т.Г.,
дадени в хода на съдебното производство /л.331-335, т.1 СП/, част от
показанията му дадени по реда на чл.223 от НПК, находящи се в л.76-81, т.8 от
ДП, показания, дадени в досъдебното производство пред разследващ полицай и прочетени
на осн. чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК /л.94-96, т.6 от ДП/, както и извършените
от същия разпознавания л.97-104, т.6 от ДП/– показанията на св.Ж.А.Ж., дадени в хода на съдебното производство /л.557-564,
т.1 от СП/, показанията дадени в хода на досъдебното производство пред съдия /л.83-86,
т.8 от ДП/ и прочетени на осн. чл.281,
ал.1, т.1 от НПК, показанията на св.Ж.Ж.
дадени в хода на досъдебното производство пред разследващ полицай л.85, т.6 и
прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, както и извършените от
същия разпознавания /л.л.86.93, т.6от ДП/,
показанията на св.М.М., дадени в хода на съдебното следствие /л.336-337,
т.1 от СП/, показанията на св.М.М. от досъдебното производство, дадени пред
съдия по реда на чл.223 от НПК /л.62-65, т.8 от ДП/, прочетени на осн. чл.281,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК, показанията на св.Х.Щ.И., прочетени на осн.чл.281,
ал.1, т.2, р.2 от НПК, находящи се на л.67-70, т. 8 от ДП и показанията й от
съдебното производство, показанията на Анка К.И., дадени пред съдия и прочетени
на осн. чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.72-74, т.8/ и показанията й от
съдебното производство, показанията на св.М.Н.З.,
дадени в хода на съдебното следствие /л.338-340, т.1 от СП/, показанията дадени
в хода на досъдебното производство пред съдия и прочетени на осн. чл.281, ал.1,
т.1 и т.2, пр.2 от НПК /л.2-6, т.8 от ДП/,
показанията на св.С.Г.М. – /л.497-499, т.1 от СП/, показанията на св.И.Р.М.
дадени в хода на съдебното производство /л.340- гръб – 342, т.1 от СП/, част от
разпита на ДП последните три реда отдолу нагоре на л.52, т.8 до л.53 абзац
приключващ с думите „малко по встрани“, показанията на св.Р.М., дадени пред
съдия в хода на досъдебното производство по реда на чл.223 от НПК и прочетени
на осн. чл.281, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК /л.58-60, т.8/, показанията на Д.Б.
/л.748-751, т.2 от СП/, както и
показанията на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство и прочетени
на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1
от НПК, находящи се на /л.*6-*8, т.7 от ДП/, показанията на св.И.М.И. дадени в
хода на съдебното производство /л.342-345, т.1 от СП/, показанията на свидетеля
дадени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК /л.41-45, т.8 от ДП/,
тези дадени пред разследващ полицай /л.152-154, т.7 от ДП/, показанията на св.Г.Г.И.,
дадени в хода на съдебното следствие и тези дадени в хода на досъдебното
производство пред съдия и прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК/л.47-49,
т.8/, показанията на Д.Х.Г., дадени в хода на съдебното производство /л.752,
т.2 от СП/ и тези дадени в хода на досъдебното производство по делото и
прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, находящи се на /л.191-192,
т.7 от ДП/, показанията на св.Д.Ж.И. /л.345-346, т.1 от СП/, показанията на
същата от досъдебното производство, дадени пред съдия и прочетени на осн.
чл.281, ал.1, т.1 от НК /л.97-100, т.8 от ДП/, показанията на св.М.И.И., от
досъдебното производство, дадени пред съдия и прочетени на осн.чл.281, ал.1,
т.1 от НПК /л.102-105, т.8 от ДП/, показанията
на св.М.Г. /л.371 – гръб – л.373 – гръб, том 1 от СП/, показанията на свидетеля
дадени по реда на чл.223 от НПК и прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК /л.23-26, т.8 от ДП/, показанията на св.М.Г. дадени в хода на съдебното
следствие – /л.373 – гръб- л.374, т.1/ и показанията дадени в хода на
досъбедното производство пред съдия – /л.28-31, т.8 от ДП/, показанията на св.Б.Т.
дадени в хода на съдебното следствие /л.375-376, т.2 от ДП/ и прочетените на
осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК показания на св.Б.Т. – л.88-91, т.8, протоколи за
разпознаване /л.*8-150, т.8, л.151-154, т.8, л.*8-*0, т.8, л.*1 -*3, т.8/,
показанията на св.А.Т.от досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281,
ал.1, т.4, пр.2 от НПК –л.93-95, т.8, показанията на св.З.Т.А., дадени в хода на
съдебното производство - /л.363 – гръб – л.367, т. от СП/, показанията на св.В.М.Г.
от съдебното производство /л.368-371, т.1 от СП/, показанията от досъдебното
производство, дадени пред разследващ полицай от св.В.М. Г. – /л.71-72, т.6 от ДП/, показанията на св.Д.И.
дадени в хода на съдебното следствие /л.376
– гръб – л.379, т.1 от СП/ и показанията дадени от св.Д.И. в хода на досъдебното
производство и прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК /л.18-21 , т.8 от ДП/,
показанията на св. И.Димитров И. /л.564-568, т.1 от СП/, л.159-160, т.8 от ДП/,
показанията дадени в хода на досъдебното производство /л.159-160, т.8/,
прочетени на осн. чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК, показанията на
св.Елена П.Г., дадени в хода на съдебното производство /л.664-666, т.2 от СП/ и
част от показания, дадени входа на досъдебното производство и прочетени на осн.
чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК /л.153- 158, т.8 от ДП/, показанията на св. К.Г.
Ж. / л.1021, т.2 от СП/, показанията на св.Радил М.Г. /л.1021-1023, т.2/, показанията
на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство и прочетени на осн.
чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК /л.161-162, т.8 от ДП/, показанията на св.Х.Х.
– /л.674-675, т.2 от СП/, показанията на М.А.С. – /л.1033, т.2 от СП/,
показанията на св.З.Х.С. – /л.1076-1079, т.2 от СП/, показанията на
свидетелката Т.А.П. – Г. /л.1080-1083, т.2 от СП/, показанията на св.Н.В.К. /л.1084-1088, т.2 от СП/, показанията на св.Г.А.Т.
/л.1165-1168, т.3 от СП/, показанията дадени в хода на досъдебното производство
прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК /л.112-1*, т.10 от ДП/,
свидетеля Й.М.И. /л.1168, т.3/, показанията на св.Д.А.И. /л.1169, т.3/, показанията на св.Д.С.Ш. /л.1170, т.3 от СП/, показанията на св.Г.Щ.М.
/л.1173-1174, т.3/, показанията на св.В.Д.К. /л.1175-1177, т.3/, показанията на
св.Елена И.М. – /л.1177-1178, т.3 от СП/, показанията на св.А.И.М. – /л.1178-1179,
т.3 от СП/, показанията на св.Д.Г.Б. – /л.1179-1180, т.3 от СП/, показанията на
св.Р.Р.Т. – /л.1181, т.3 от СП/, показанията на св.Д.Г.Г. / л.1181-1182, т.3 от
СП/, обясненията дадени от
подсъдимите Х.Х. /л.2347-2349, т.7 от СП/, К.Х. /л.2349-2359, т.7 от СП/, А.П.
/л.23540-2351, т.7 от СП/, Г.Г./л.2351-2352, т.7 от СП/, Д.В. /л.2352-2353, т.7
от СП/, Й.Димитров /л.2354, т.7 от СП/ и подсъдимия П.П. /л.2355-2356, т.7/, както и въз основа на писмените доказателства по
ДП №68/20* г. по описа на ОД -***, пр.пр.№99/20* г. по описа на СП :
удостоверение изх.№20*012316*32/23.01.20* г. на Агенция по вписванията /л.3-4,
т.2/, Протокол за учредяване на дружество с ограничена отговорност *** от
28.10.2009 г. – /л.5, т.2/, Дружествен договор на дружество с ограничена
отговорност ***, гр.*** /л.6-8, т.2/, Договор за прехвърляне на дружествен дял
от 15.04.2010 г. /л.9, т.2/, Актуализиран дружествен договор от 15.04.2010 г./л.10-12,
т.2/, Протокол от 15.04.2010 г. /л.*, т.2 от ДП/, Протокол №1/07.04.2011 г. /л.*-16,
т.2/, 3 бр. Договори за прехвърляне на дружествени дялове от 08.04.2011 г.
/л.17-22, т.2/, Протокол от 24.09.20* г. за проведено общо събрание /л.23, т.2
от ДП/, 2 бр. Договори за прехвърляне на
дружествен дял от 24.09.20* г. /л.24-25, т.2 от ДП/, Дружествен договор за
дружество с ограничена отговорност ***ООД /л.26-31/, удостоверение изх.№20***********/04.12.20*
г. на Агенция по вписванията за ***ООД /л.34-37, т.2/, протоколи от проведени
общи събрания, дружествени договори, договори за прехвърляне на дружествени
дялове /л.38-53, т.2/, удостоверение изх.№20***********/23.01.20* г. за „***“
ЕООД заедно с устав – учредителен акт и
Протокол за решение на едноличния собственик/л.53-59,т.2/,удостоверениеизх.№20***********/04.12.20*
г. за ***ЕООД заедно с Протокол за учредяване на еднолично дружество с
ограничена отговорност и учредителен акт /л.81-84, т.2/, писмо изх.№БНБ
-00763/04.12.20* г. на БНБ /л.94-96, т.2/, Вътрешни правила за управление
дейността на „***“ ЕООД /л.97-101, т.2/, Общи условия, при които ***
предоставят потребителски кредити на физически лица /л.102-105, т.2/,
удостоверение №BGR00317, издадено от БНБ /л.106,
т.2/, Заповед на подуправителя на БНБ ръководещ управление „Банков надзро“
ведно със списък с адресите, където дружество „***“ ЕООД ще осъществява
дейността си /л.106-111, т.2/, Общи условия при кредитиране на *** ООД /л.1*-115,
т.2/, писмо изх.№43*/20.02.20* г. от фирма Космо България Мобайл ЕАД /л.192-193, т.2/, писмо от „Мобилтел“ ЕАД
изх.№4578/24.02.20* г. /л.197, т.2/, писмо от „Виваком“ рег.№5896/04.03.20* г.
ведно с 1 бр. диск /л.201, т.2 от ДП/, писмо от ТД на НАП – Бургас
изх.№1557/30.01.20* г. ведно със справка за действащи трудови договори
/л.203-211, т.2/, справка изх.№04032-0090/17.10.20* г. на БНБ /л.2*-215, т.2/,
протоколи за разпознаване ведно с фотоалбуми и списъци към тях /л.86-89, т.6,
л.90-93, л.97-100, л.101-104, т.6/, протоколи за разпознаване в едно с
фотоалбуми и списъци към тях /л.123-126, т.6 и л.127-*0, т.6/, протоколи за
разпознаване ведно с фотоалбуми и списък към тях /л.*8-*0, т.6 и л.*1-*3, т.6,
л.*8-150, т.6 и л.151-154, т.6/, протокол за разпознаване на лица и фотоалбум
/л.160-163, т.6/, протоколи за разпознаване ведно с фотоалбуми /л.4-6 и л.19-22,
т.7/, разписка за получаване на парични средства /л.6б, т.7/, приходен касов
ордер № 3035/15.05.20* г. /л.6в/, схема за погасяване /л.7, т.7/, Договор за
потребителски кредит №*80/30.03.20* г. /л.8-9, т.7/, заложен билет №1158 /л.10,
т.7/, Приходен касов ордер /л154А, т.7/ ведно с фискален бон, протокол за
разпознаване на лица /л.*8 -150, т.8/, Заповед за задържане на лице от 25.09.20*
г. на осн. чл.63, ал.1 от ЗМВР на М.Н.М. /л.170, т.8/, Протокол за личен обиск на М.М. /л.171, т.8/, декларация
и медицинска справка за М.М./л.172-173, т.8/, Протокол за претърсване и
изземване /л.60-64, т.9/ ведно с фотоалбум на на офис на ***ООД, находящ се в
гр.*, ул.*** №63 /л.65-73, т.9/, Протокол за претърсване и изземване в дружество
на ***ООД, находящ се на адрес: гр.***, ул.Жоро Папазов№5, ет.4, стая №10 /л.75-77,
т.9/, ведно с фотоалбум /л.79-84, т.9/, Протокол за претърсване и изземване на
офис на ***ООД, находящ се в гр.***, ж.к.*** 96 до бл.15 /л.86-89, т.9/ ведно с
фотоалбум /л.90-96, т.9/, Заповеди за задържане на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР /л.97, л.99, л.101, л.105, л.108, л.110, т.98/, Протокол за личен обиск
/л.18, т.10/, Заповед за задържане на лице от 22.09.20* г. /л.19, т.10/,
справки за съдимост /л.37, 39, 41, л.43-49, л.51, л.53-55, л.57-62, протокол за
оглед на веществени доказателства от 10.11.20* г. /л.232-233, т.10/ и фотоалбум
към него /л.235/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 17.11.20* г.
/л.236-246, т.10/ и фотоалбум към него /л.248, т.10 от ДП/, Протокол за оглед
на веществени доказателства от 11.11.20* г. /л.249259, т.10/ и фотоалбум
–л.261, т.10/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 19.11.20* г.
/л.262-280, т.10/, фотоалбум /л. 282, т.10/, Писмо от Мтел /л.7, т.11/, писмо
от Виваком /л.9, л.18, т.11/, писмо от Глобъл /л.11-12, л.15, т.11/, Декларации
за семейно и материално положение и имотно състояние /л.42, л.43, л.44,
л.45л.46, т.12 и веществените доказателства представляващи писмени документи
иззети при извършени претърсвания и изземвания по делото, находящи се в три папки
и един класьор, номерирани от I-IV и писмените доказателства от НОХД №3063/2016 г.: служебна бележка изх.№361/23.12.2015 г. /л.360-361, т.1 от СП/, препис
извлечение от Акт за смърт на Албена И. Ташева, писмо от ОД МВР – гр.***
рег.№326000-4327/06.04.2017 г. /л.475-476, т.1/, писмо от Министерство на
образованието и науката № 0104-1*/06.04.2017 г.- /л.479-480, т.1/, декларация
от З.А., с нотариално заверен подпис /л.485,
т.1/, декларация от Ж.А.Ж., /л.552, т.1 от СП/, копие от задграничен паспорт на
подсъдимия Й.В., Протокол за личен обиск на лице от 22.09.20* г. /л.644, т.2 от
СП/, Заповед за задържане от 22.09.20* г. /л.645, т.2 от СП/, разписка за върнати
вещи /л.646, т.2 от СП/, Епикриза на Елена П.Г. издадена от Втора гинекологична
клиника „Обща и урогинекологична хирургия“, гр.София /л.647, т.2/, Епикриза от
Клиника по гинекология /л.648, т.2 от СП/,
Експертно решение №2711 от 04.09.2015 г., издадено от МБАЛ
„Св.Пантелеймон“ АД – *** /л.649, т.2 от СП/, 2 бр. болнични листи /л.650-651,
т.2 от СП/, заповеди за командироване № АС -61/10.09.20* г., № АС-62/10.09.20*
г., №АС-63/10.09.20* г., №АС 60/10.09.20* г., с които Председателя на СНС е командировал
съдиите Виктор Чаушев и Пламен Панайотов и съдебните секретари Т.А. и Петя
Григорова за извършване на процесуално-следствени действия в гр.***, становище
изх.№278/2017 г. от 16.10.2017 г. на Началника на Затвора – гр.Бургас /л.1159,
т.3/, Заповед №995/15.08.2015 г. на Началника на Затвора Бургас относно
налагане на дисциплинарно наказание /л.1160, т.3 от СП/, писмо от Министерство
на образованието и науката, РУО – ***, изх.№*16/11.05.2017 г. ведно със
свидетелство на И.Димитров И. /л.*08- *12, т.3/, писмо от ОД МВР – *** – /л.**,
т.3/, писмо от ОДМВР – *** рег.№32600-5490/10.05.2017 г. ведно със справка /л.*19/,
справка изготвена от ОД МВР – гр.*** /л.1883, т.5 от СП/, справка от НСлС
/л.1939 -1941, т.5/, справка №326000-31*/08.03.2018 г. от ОД МВР - гр.***
/л.1942, т.5/, справка от ГДИН при Министерство на правосъдието /л.1942-1943,
т.5 от СП/, справка от ГД „Гранична полиция“
- /л.1953, т.5 от СП/, писмо от Министерство на образованието и науката,
Регионално управление на образованието – *** /л.1954, т.5 от СП/, Списък на
дела с взискател *** ЕООД и *** БГ ЕООД по описа на ЧСИ Ивелина Биволова,
рег.№869, изх.№1682/20.03.2018 г., удостоверение от ДСИ при РС – Стара Загора
изх.№2787/20.03.2018 г. и списък към него /л.1983-2001, т.5 от СП/,
удостоверение за раждане на Кристиян П. /л.2002, т.5 от СП/, книга на
собствениците в жилищна сграда в режим на етажна собственост, гр.***, к.с „Х.
Ботев“, бл.26, вх.А /л.2003-2004/ т.6 от СП – представени Договори за
потребителски кредит, сключени в периода 2015-2017 г. от фирма *** БГ ЕООД, заключението
на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза /л.222-223, т.10/ и изготвените
и приети по делото съдебно-почеркови експертизи - /Протокол
№17/СПЕ-035/04.09.2017 г. – л.*81-*85, т.4 от СП/, Протокол
№17/СПЕ-036/07.09.2017 г. /л.*61-*64, т.4 от СП/, Протокол
№17/СПЕ-037/11.09.2017 г. – л.1501-1503, т.4 от СП/, Протокол №17/СПЕ -041/*.10.2017
г. – л.1508-1511, т.4 от СП/, Протокол №17/СПЕ-043/18.10.2017 г. /л.1598-1601,
т.4/, Протокол №17/СПЕ-049 от
16.11.2017 г. /л.1662-1665, т.4 от СП/, Протокол №17/СПЕ-048/*.11.2017 г. –
л.1676-1679, т.4 от СП/ Протокол №18/СПЕ-004/12.01.2018 г. /л.1753-1756, т.5 от
СП/, Протокол за извършена съдебно-почеркова
експертиза №17/СПЕ-062/29.12.2017 г. /л.1760-1761, т.5 от СП/, Протокол №17/СПЕ-061/27.12.2017 г.
/л.1787-1789, т.5 от СП/, Протокол №17/СПЕ – 060/22.12.2017 г. /л.1817-1819,
т.5/.
По възраженията и доводите
изложени от защитниците и подсъдимите съда е взел становище по-горе в мотивите
си.
ПО НАКАЗАНИЯТА:
1.По отношение на подсъдимия К.Г. Х.:
При подсъдимия К.Х.
съда при определяне на наказанието за престъпление с правна квалификация чл.*3,
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК в извършването, на което го е признал за
виновен, съобрази сравнително ниската степен на обществена опасност на дееца –
същият е неосъждан и сравнително високата обществена опасност на извършеното
деяние, наказуемо
с лишаване от свобода до шест години, което засяга обществените отношения
свързани със запазване неприкосновеността на личността. При отмерване на наказанието,
което да наложи на подъсдимия К.Х. съда не установи отегчаващи вината
обстоятелства, а като смекчаващи отчете чистото съдебно минало на подсъдимия Х..
С оглед на горното и при превес на смекчаващите вината обстоятелства и на осн.
чл.54 от НК съда определи наказание в размер на една година „Лишаване от
свобода“. Наказание близо по размер до
минималния предвиден в закона размер от три месеца.
На
осн. чл.66, ал.1 от НК съда е намерил, че изпълнението на така определеното
наказание следва да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила, тъй като за постигане на целите на наказанието и най-вече за
поправянето на подсъдимия не е наложително същото да бъде изтърпяно ефективно и
подсъдимия да бъде изолиран в пенитенциарно заведение.
Съдът на осн. чл.59, ал.1, т.1 от НК е
приспаднал от така определеното
наказание времето, през което подсъдимия К.Г.е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по делото за времето от 22.09.20* г. до 02.10.20* г.
Видно от
материалите по досъдебното производство подсъдимия К.Х. е бил задържан под
стража с Постановление на прокурор от Специализираната прокуратура от 22.09.20*
г. за срок от 72 часа до довеждането му
пред съда /л.*9, т.10 от ДП/. С
Определение на Апелативния специализиран наказателен съд от 02.10.20* г.
постановено по ВНЧД №183/20* г. на АСНС мярката за неотклонение по отношение на
подсъдимия Х. е била изменена от „Задържане под стража“ в по-лека такава –
Гаранция в пари в размер на 5 000 /пет хиляди лева/ и лицето е било освободено
от ареста /л.186-204, т.10 от ДП/.
2.По отношение на подсъдимия Г.Г.
Г.
По отношение на наказанието, което е определено
на подсъдимия Г.Г.Г., за престъпленията, за които е признат за виновен, а
именно две на брой престъпления с правна квалификация чл.*3, ал.1 от НК във вр.
с чл.20, ал.2 от НК, съда съобрази сравнително ниската степен на обществена
опасност на дееца и сравнително високата обществена
опасност на извършеното деяние, наказуемо с лишаване от
свобода до шест години, което засяга обществените отношения свързани със запазване
неприкосновеността на личността. При определяне на наказанието и при двете
престъпления съдът е отчел липсата на отегчаващи вината обстоятелства и
наличието на смекчаващо вината обстоятелство – лицето е неосъждано. С оглед
превес на смекчаващите вината обстоятелства съда е определил наказания от ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“. Наказание близо
по размер до минималния предвиден в закона размер от три месеца.
На осн. чл.23, ал.1 от НК с оглед
обстоятелството, че деянията, за които съда е признал за виновен подсъдимия Г.
се намират в реална съвкупност, същите са извършени, преди да е имало влязла в
сила присъда, за което и да било от тях съдът е определил едно общо
най-тежко наказание за изтърпяване измежду двете наложени наказания в размер на
„Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На осн. чл.66, ал.1 от НК съда е преценил, че
изпълнението на така определеното наказание следва да бъде отложено за срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като за постигане на
целите на наказанието както на личната, така и на генералната пренеция и
най-вече за поправянето на подсъдимия не е необходимо същото да бъде изтърпяно
ефективно.
На осн.чл.59, ал.1, т.1 от НК съда е
приспаднал от така определеното общо най-тежко наказание времето, през което
подсъдимия Г.Г.и бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за времето
от 22.09.20* г. до 02.10.20* г. Видно от материалите по досъдебното
производство тази мярка е била взета по отношение на лицето с Постановление от 22.09.20* г. на прокурор при
Специализираната прокуратура за срок от 72 часа до довеждането му пред съда /л.*9,
т.10 от ДП/. С Определение на Апелативния специализиран наказателен съд от
02.10.20* г. постановено по ВНЧД №183/20* г. на АСНС мярката за неотклонение по
отношение на подсъдимия Г. е била изменена от „Задържане под стража“ в по-лека
такава – Гаранция в пари в размер на 5 000 /пет хиляди лева/ и лицето е било
освободено от ареста/л.186-204, т.10 от ДП/.
3.По отношение на подсъдимия М.М.
При определяне вида и размера на наложените на подсъдимия наказания за извършени
престъпления по чл.*3, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2
вр. ал.1 от НК, съда взе в предвид сравнително високата степен на обществена опасност на деянията извършени от същия, с които деяния сериозно се засягат
обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността на личността.
При отмерване на наказанието съда отчете и високата степен на обществена
опасност на дееца – подсъдимия М.М., КОЙТО е многократно осъждан за престъпления от общ
характер, като няколкократно му е налагано наказание „Лишаване от свобода“,
което да търпи ефективно.
Като отегчаващо вината обстоятелство съда отчете предишните осъждания на
подсъдимия М. за престъпления главно насочени срещу личността и имуществото на
различни граждани, а именно по чл.211,
пр.2 вр. чл.209, ал.1 от НК, чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 от НК, чл.216,
ал.1 от НК и чл.116, ал.1, т.12, предл.1 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК. Съдът
е намерил, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства на подсъдимия М.. С оглед на това и при превес
на отегчаващите вината обстоятелства съда е наложил на подсъдимия М.М. за
престъпленията по чл.*3, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК във вр. с чл.54
от НК наказание „Лишаване от свобода“ малко под средния размер, а именно в
размер на от ДВЕ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“.
Съдебният
състав е преценил, че са налице предпоставките за извършване групиране по реда
на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК на наложените на подсъдимия М.
наказания наложени по настоящото дело и тези наложени по НОХД №171/20* г. по
описа на Окръжен съд – гр.*** и по НОХД
№31/20* г. по описа на РС – гр.***, като е постановил подсъдимия М. да изтърпи едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ. Съдът е направил тази преценка, тъй като
видно от справката за съдимост на лицето то е извършило тези престъпления преди
да е имало влязло в сила присъда, за което и да било от тях и е осъдено с
отделни присъди.
Съдът
на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС е
определил строг режим на изтърпяване на така определеното наказание.
На осн.
чл.25, ал.2 от НК съдът е зачел времето,
през което подсъдимия М.М. е търпял наказанието „Лишаване от свобода“, наложено
му с Определение №76/07.09.20* г. на ***ски
окръжен съд, влязло в сила на 23.09.20* г., с което са групирани наказанията по НОХД №171/20* г. по описа на ОС
– гр.*** и НОХД №31/20* г. по описа на РС – гр.***.
По разноските:
Съда на осн. чл.189, ал.3 от НПК е
осъдил подсъдимия М.Димитров М. да заплати по сметка на ВСС направените в хода
на съдебното производство разноски в размер на 279,30 /двеста седемдесет и девет
лева и тридесет стотинки/ лева, К.Г. Х. 75 /седемдесет и пет лева/ лева и Г.Г.Г.в
размер на 254,30 /двеста петдесет и четири лева и тридесет стотинки/ лева,
заплатени пътни разноски на свидетели по делото относими към обвиненията, за
които са признати за виновни по делото.
По горните съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: