О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
/04.04.2012г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти състав, в закрито
заседание, проведено на 04 април през две хиляди и дванадесетата година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №2339 по описа за 2011г. на ВОС, съобрази
следното:
Производството е образувано по иск на Н. С. Д., ЕГН:********** срещу Нестле България АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к. „Люлин-1", бул. „Европа" №128,
представлявано от изпълнителния директор З.В. с правно основание чл. 108 ЗС. Ищецът излага, че е един от наследниците на Стоян Николов
Д., бивш жител ***, починал на 19.06.1992г. С влязло в законна сила решение на ВРС от 26.07.2003г., X
–ти състав по гр.д. №3794/2001г., постановено на основание чл.14, ал.З ЗСПЗЗ,
на наследниците на Стоян Николов Д. е възстановена собствеността в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници върху реална част от недвижим имот, находящ
се в гр. Варна, местност „Юнуз чешме", както следва: 1. реална
част от недвижим имот в стари реални граници, в цялост съставляващ имот пл. № 32 по ПКП от 1999г., идентичен по КП от 1957г. с имот пл.№
6193, целият с площ 7 520 кв.м. като възстановената част е с площ 2 755 кв.м., оцветена в жълт цвят на скица, неразделна част от
решението, при граници на частта по ПКП имоти в стари реални граници: пл. № 34,
35 и от две страни невъзстановени части от имот пл. № 32; 2. реална част от
недвижим имот в стари реални граници, в цялост съставляващ имот пл. № 34 по ПКП от 1999г., идентичен по КП от 1957г. с имот пл.№
6191, целият с площ 1 906 кв.м., като възстановената част е с площ 515 кв.м. /петстотин и петнадесет кв.м./, при граници на частта по
ПКП имоти в стари реални граници: пл. № 35, 33 и от две страни невъзстановени
части от имот пл. № 34. Твърди, че по действащия кад. план към момента на
възстановяването на имота и до влизане в сила на кадастралната карта целият
имот пл. № 32 по ПКП в цялост представлява реална част от имот пл. № 302, като
границите на възстановената част са: от четири страни части от имот пл. № 302,
които не са идентични с имота в стари граници пл. № 32. По действащия кад. план
към момента на възстановяването на имота и до влизане в сила на кадастралната
карта целият имот пл. № 34 по ПКП в цялост представлява реална част от имот пл.
№ 302, като границите на възстановената част са: от четири страни части от имот
пл. № 302, които не са идентични с имота в стари граници пл. № 32. Частите
от имота са възстановени при условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, тъй като не са
застроени и не представляват прилежаща площ към сгради. Излага, че към
настоящия момент ответникът упражнява фактическа власт върху гореописаните възстановени
части от имоти без правно основание. Един от съсобствениците може да
ревандикира цялата вещ от лице, което я държи без основание. Тъй като към
момента нямам данни дали с влизане в сила на кад. карта за гр. Варна
идентификацията на имота е различна, то това ще бъде установено след снабдяване
със съответна скица от АГКК- Варна.
С оглед изложеното, моли ответникът
„НЕСТЛЕ АЙС КРИЙМ БЪЛГАРИЯ" ЕИК: *********, да бъде осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на ищеца
владението върху: реални части от
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „Юнуз чешме", както
следва: 1. реална част от недвижим имот в стари реални граници пл. № 32 по ПКП от 1999г., идентичен по КП от 1957г. с имот пл.№
6193, с площ на "частта:2 755 кв.м./две
хиляди седемстотин петдесет и пет кв.м./, при граници на частта по ПКП имоти в
стари реални граници: пл. № 34, 35 и от две страни невъзстановени части от имот
пл. № 32, а при граници на частта по действащия кад. план от четири страни имот
пл. № 302, които не са идентични с имота в стари граници пл. № 32; 2.реална
част от недвижим имот в стари реални граници пл. № 34 по ПКП от 1999г., идентичен по КП от 1957г. с имот пл.№
6191, с площ на частта 515 кв.м. /петстотин
и петнадесет кв.м./, при граници на частта по ПКП имоти в стари реални граници:
пл. № 35, 33 и от две страни невъзстановени части от имот пл. № 34, а при
граници на частта по действащия кад. план от четири страни имот пл. № 302,
които не са идентични с имота в стари граници пл. № 32, както и да му присъди направените по
делото разноски. С допълнителна молба от 01.02.2012г., ищецът уточнява, че тъй
като след депозиране на исковата молба, ответникът „НЕСТЛЕ АЙС КРИЙМ БЪЛГАРИЯ" АД е бил заличен поради
вливането му в друго дружество, то искът да се счита предявен срещу правоприемника “Нестле България” АД, ЕИК:*********. С допълнителна
молба от 11.10.2011г., ищецът уточнява
петитума на иска, като индивидуализира имотите по действаща кадастрална карта,
както следва: на осн. чл. 108 ЗС ответникът “Нестле България” АД да бъде осъден да му предаде реална
част с площ 2755 кв.м., от имот с идентификатор 10135.4510.491 по действаща КК
на гр. Варна, одобрена със заповед РД 18-30/19.06.2007г. на началника на АГКК,
целият с площ 71218 кв.м., при граници на целия имот по КК: 479, 489, 492, 782,
337, 48, 471, 470, 473, а реалната част, предмет на иска при граници: от четири
страни части от имот с идентификатор 10135.4510.491, които не са идентични с
имота в стари граници пл. 32 по ПКП от 1999г. на ЗПЗ – Варна; реална част с
площ 515 кв.м., от имот с идентификатор 10135.4510.491 по действаща КК на гр.
Варна, одобрена със заповед РД 18-30/19.06.2007г. на началника на АГКК, целият
с площ 71218 кв.м., при граници на целия имот по КК: 479, 489, 492, 782, 337,
48, 471, 470, 473, а реалната част, предмет на иска при граници: от четири
страни части от имот с идентификатор 10135.4510.491, които не са идентични с
имота в стари граници пл. 34 по ПКП от 1999г. на ЗПЗ – Варна. Двете реални част
са повдигнати в цвят – защриховани със зелени линии на скица на поземлен имот с
идентификатор 10135.4510.491 по действащата КК, находяща се на стр. 33 от гр.
дело 10523/11г. по описа на ВРС. С исковата молба са представени писмени доказателства и са
направени доказателствени искания.
Ответникът „НЕСТЛЕ БЪЛГАРИЯ"
АД, ЕИК:
*********, представлявано от изпълнителния директор З.В., чрез депозирания писмен отговор, излага становище, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен по следните съображения: съдебно решение от 26.07.2003г., по
гр.д.№ 3794/2001г. по описа на ВРС, X-ти
състав, влязло в законна сила на 18.08.2005г., е постановено в
производството по чл.14, ал.З от ЗСПЗЗ, предвид което то не е формирало сила на
присъдено нещо в отношенията между страните в настоящото производство.
Ответникът възразява категорично срещу обстоятелството, че при постановяването
на съдебно решение от 26.07.2003г., постановено по гр.д.№ 3794/2001г. по описа
на Районен съд - Варна, X състав, са били налице предпоставките на закона за
възстановяването на собствеността върху процесиите имоти, като изрично твърди,
че са били налице препятствията, визирани в нормата на чл.10б от ЗСПЗЗ, а
именно - процесиите имоти са били част от собствения на ответното дружество
поземлен имот с идентификатор 10135.4510.491 с № по предходен план - парцел
IV-1614, целият с площ от 71218,00 кв.м., респ. представляващ бивш млекозавод
„Виталакт" и като такива са били част от едно по-голямо и по-рано
реализирано мероприятие, което е препятствало възстановяването им в
съществуващи (възстановими) стари реални граници. Ответникът твърди, че с оглед
заключението на в.л., изготвило приетата по посоченото гр. дело заключение, още
към датата на постановяване на решението, от което ищецът черпи правата си на
собственост върху претендираните процесни имоти, респ. части от собствения на
ответното дружество имот, не са били налице предпоставките за постановяването
му, тъй като установените незастроени площи, съответно възстановени на ищеца
са включени в един заводски комплекс
-бившият млекозавод „Виталакт" и с оглед констатираната гъстота на
застрояване, респ. наличието на свободни площи не са могли да бъдат
самостоятелно обособени, поради тяхното
местоположение и особености
- тъй като са функционално свързани с обслужването на
отделните сгради и части на комплекса. Твърди, че при постановяване на
решението си, ВРС не е изследвал
достатъчно прецизно самите функционални връзки между отделните сгради в
комплекса и сервитутното положение на някои от тях, вкл. и необходимата за
нормалното им функциониране и
обслужване прилежаща земя
съобразно специфичното предназначение на всяка от сградите (а не само
съобразно общите норми на ЗУТ) и всички заедно, свързани в рамките на един
цялостен организиран и функциониращ комплекс, което особено добре се вижда от
констатацията на съда по отношение на възстановената част от имот с бивш пл.№
6191 по КП от 1957г., респ. с пл.№ 34 от ПКП, за която съдът в мотивите си
казва, че „Свободната
площ извън сградите и прилежащите им части е от 515 кв.м. - тя се явява
необходим транспортен коридор между функционално свързани работилница с гараж и
други сгради. Тази част отговаря на изискванията за обособяване на
самостоятелен имот но няма излаз на улица." и въпреки тази констатация постановява
решение, с което възстановява собствеността върху същата част от имота. На
следващо място счита, че съдът не е изследвал прецизно и споменатите при
изследването на свободната площ от имот с бивш пл.№ 6193 по КП от 1957г., респ.
с пл.№ 32 от ПКП „подземни комуникации, газопровод изгр.1995г. и над терена
се намира линейно-разпределителен възел № 2 от газопровода", които минават не само в частта от
имота „извън
оградата на Виталакт", а и под и над тази част от имота, попадаща в границите на
бившия млекозавод „Виталакт", определена от вещото лице като незастроена и
подлежаща на възстановяване, без да се изследва възможността, че същата не е
застроена именно поради същите причини - наличието на подземни и надземни
комуникации, респ. не е определено откъде минават и докъде свършват тези комуникации,
респ. със сигурност липсва извод, че свършват точно до оградата на бившия
млекозавод „Виталакт". Предвид изложеното, твърди, че не са били налице
условията и предпоставките- напротив били са налице отрицателни такива, които
са препятствали възможността, на ищеца да се възстанови собствеността си върху
претендираните от него части от собствения ни недвижим имот. С оглед на което
ответникът оспорва собствеността на ищеца върху претендираните от него реални
части от собствения ни недвижим имот, представляващ понастоящем имот с
идентификатор 10135.4510.491 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор
на АК, с № по предходен план - парцел IV-1614, целият с площ от 71 218,00 кв.м.
На следващо място оспорва идентичността на заявените от ищеца, респ. неговия
праводател пред ПК недвижими имоти с бивши пл.№№ 6193 и 6191 по КП от 1957г.,
респ. с пл.№№ 32 и 34 от ПКП и претендираните от същия части от собствения ни
недвижим имот, представляващ понастоящем имот с идентификатор 10135.4510.491 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед
РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АК, с № по предходен план -
парцел IV-1614, целият с площ от 71 218,00 кв.м., както собствеността на ищеца,
респ. неговия праводател върху недвижими имоти с бивши пл.№№ 6193 и 6191 по КП
от 1957г., респ. с пл.№№ 32 и 34 от ПКП. От своя страна ответникът заявява, че
в качеството му на единствен правоприемник на „НЕСТЛЕ АЙС КРИЙМ БЪЛГАРИЯ"
АД, с ЕИК - *********, с предишно наименование „ДЕЛТА БЪЛГАРИЯ" АД,
правоприемник от своя страна на „ВИТАЛАКТ" АД, преобразувано с Решение от
23.04.1998г. на ВОС, ФО по ф.д.№ 1968/1996г. се легитимира като собственик на
имота по силата на Договор за продажба на акции от 10.11.1997г., с който се
продават / приватизират/ 73 % от
капитала на „ВИТАЛАКТ" ЕАД, комуто с АЧДС № 7 от 10.09.1996г. на МФ на Р
България е предоставен за стопанисване и управление, а впоследствие и включен в
капитала, притежавания имот понастоящем с идентификатор 10135.4510.491 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед
РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АК, с № по предходен план -
парцел IV-1614, целият с площ от 71 218,00 кв.м., описан в Акта за държавна
собственост като Земя с площ от 71 360 кв.м., находяща се в гр-Варна, ЗАПАДНА
ПРОМИШЛЕНА ЗОНА, при граници: от север - път Варна-София, от юг -„Чайка"
АД, от изток - път Девня-ж.к."Вл. Варненчик" и от запад - земеделски
парцели, заедно с описаните в акта 32 броя сгради и съоръжения и който имот
съгласно отбелязаното в същия акт е бил построен от държавно юридическо лице
върху държавна земя по силата на Заповед за отреждане № 1308/10.08.1963г..
Отвеникът твърди, че така описания имот
е станал собственост на неговия праводател, по силата на нормата на
чл.17а от ЗППДОбП (отм.) респ. сега той го владее на правно основание, тъй като
епруодбил осбтвбеостта от своя праводател. Твърди, че в този смисъл е и
практиката на ВКС, която моли да бъде съобразена от съда - РЕШЕНИЕ № 24 ОТ
30.05.2011 Г. ПО ГР. Д. № 507/2010 П, Г. К., II Г. О. НА ВКС, постановено в
производство по реда на чл.290-293 от ГПК, Решение № 81/10.03.2008 година по гр. д. №
1559/2006 г. ВКС - V отд. и Решение № 76/06.03.2009 година по гр. д. №
5877/2007г. на ВКС – II отд. Ответното дружество не оспорва факта, че владее и ползва
процесния имот, респ. части от същия понастоящем, но твърди, че това владение е
на действително и годно правно основание, противопоставимо на претенциите на
ищеца. Предвид обстоятелството, че въпреки, че се легитимира като собственик на
процесния имот, респ. части от същия по силата на съдебно решение от
26.07.2003г., постановено по гр.д.№ 3794/2001г. по описа на Районен съд -
Варна, X състав, влязло в законна сила още на 18.08.2005г., ищецът до
предявяването на иска -предмет на настоящото производство не е предприел
действия по деклариране на придобитата от него собственост пред надлежните
институции - Кадастър и Имотен регистър, и данъчна служба, предвид на което и
по законния ред ответникът, респ.
неговия пряк праводател - „НЕСТЛЕ АЙС КРИЙМ БЪЛГАРИЯ" АД на 09.04.2008г.
се е снабдил с Разрешение за строеж на Склад МТС за опаковки и суровини, който
строеж вече е реализиран и въведен в експлоатация с Разрешение за ползване №
ДК-07-В-247 от 07.09.2010г. на РДНСК-Североизточен район и който склад е
ситуиран в частта от собствения на ответника имот, претендирана от ищеца, респ.
и в случай, че неговото искане бъде уважено като основателно, за него ще възникне правен интерес да претендира
направените от него, респ. от неговия праводател разходи за построяването на
същата сграда, в размер на сумата от 600 000,00 лв (шестстотин хиляди лева),
която моли да бъде осъден ищецът да му заплати, при условията на евентуалност -
в случай, че бъде уважен неговия иск по чл.108 от ЗС, касаещ тази част от
процесния имот, върху която понастоящем е ситуиран законно изградения строеж, а
именно - Склад МТС за опаковки и суровини, който строеж е реализиран и въведен
в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-В-247 от 07.09.2010г. на
РДНСК-Североизточен район, заедно със законната лихва върху същата сума,
считано от предявяването на настоящия до окончателното й заплащане. С писмения
отговор са представени писмени доказателства и са направени доказателствени
искания.
По иска с правна квалификация чл. 108
ЗС, подлежат на установяване
следните факти: наличието на правно основание, легитимиращо ищецът като
собственик; установяване на обстоятелството, че ответникът владее имота към
момента на предявяване на иска, респективно към датата на постановяване на
решението; липсата на правно основание, въз основа на което да се осъществява
владението.
Тежестта за установяване на първото /че е собственик/ и на второто
обстоятелство /че ответникът владее
имота/ е за ищеца, съобразно принципа за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, установен в чл.154, ал.1 от ГПК.
В тежест на ответника по иска е да установят, че владее същият на правно
основание, годно да ги легитимира като собственик на процесния недвижим имот.
Както ищецът, така и ответникът са ангажирали доказателства в подкрепа на
твърдените от тях факти и съобразно разпределението на доказателствената
тежест.
Предвид извършеното от ответника оспорване, следва да се укаже на ищеца, че
следва да установи наличието на предпоставките
за възстановяване правото на собственост в негова полза, респективно на неговия
праводател -към момента на отнемане на имота. Поради неучастието му като страна
ответникът не е обвързан от действието на решението на ОСЗГ, респективно на
решението на ВРС, постановено вр. чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, и то не е задължително
за него. В гражданския процес
по иск за собственост при противопоставени от ищеца вещни права, придобити въз
основа на решението на административния орган или на заместващото го съдебно
решение ответникът може да се защити като направи възражение, че не са налице
условията по чл. 10 ЗСПЗЗ. Гражданският съд е длъжен да разгледа това
възражение и ако го намери за основателно след преценка на материалната
законосъобразност на решението за възстановяване на правото на собственост на
отчуждения имот без да го отменява да отхвърли предявения иск за собственост
относно този имот.
Приложените към исковата молба писмени доказателства, следва да бъдат
приобщени към доказателствата по делото.
Представените
с писмения отговор писмени доказателства следва да бъдат докладвани за приемане
в с.з. с оглед даване на възможност на ищеца да изрази становище по тях.
Доказателствените искания, формулирани в писмения отговор
са допустими, относими и необходими с оглед изясняване на спора от фактическа
страна оглед на което следва да бъдат допуснати.
По искането на ответника, формулирано в условие на
евентуалност, а именно ищецът да бъде осъден да му заплати сумата от 600 000
лв., на ответника следва да бъде дадена възможност да конкретизира искането
като посочи дали предявява насрещен иск, и ако е така, да приведе исковата си
молба в съответствие с разпоредбата на чл. 127, чл. 128, и чл. 129 ГПК, като
посочи фактически и правни твърдения, на какво основание претендира тази сума- ако
е за подобрения – освен да уточни в какво се изразяват, кога и от кого са бил
извършени, следва да посочи дали е бил
добросъвестен или недобросъвестен владелец; ако претенцията се основава
на друго основание / чл. 55 или чл. 59 ЗЗД/, следва да го уточни; както и да представи доказателства за внесена ДТ в
размер на 4% от претеднираната сума.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание. На страните по делото следва да бъде дадена възможност, в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят
писмено становище по доклада на иска, като на ищеца се връчи препис от писмения
отговор на ответниците.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:
Предявеният иск е с
правно основание чл.108 ЗС. По иска с правна квалификация чл. 108 ЗС,
подлежат на установяване следните факти: наличието на правно основание,
легитимиращо ищецът като собственик; установяване на обстоятелството, че
ответникът владее имота към момента на предявяване на иска, респективно към
датата на постановяване на решението; липсата на правно основание, въз основа
на което да се осъществява владението.
Предвид изразеното от страните становище, съдът приема, че следните обстоятелства се признават съобразно
разпоредбата на чл. 146, ал.1, т.3 ГПК, съответно не се нуждаят от доказване
съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1,
т.4 ГПК: Ответното дружество владее и ползва понастоящем процесния имот, респ. части
от същия попадащи в имот с идентификатор 10135.4510.491 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г.
на Изпълнителния директор на АК, с № по предходен план - парцел IV-1614, целият
с площ от 71 218,00 кв.м., описан в Акта за държавна собственост.
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да
установи, че е собственик на имота.
На осн. чл. 146, ал. 2 УКАЗВА на ищеца, че следва да установи наличието на предпоставките за възстановяване правото на собственост в
негова полза, респективно на неговия праводател -към момента на отнемане на
имота.
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е
да установи всички право-изключващи и право-погасяващи факти и твърдения, от
които черпи благоприятни за себе си последици, а именно, че владее имота на
правно основание.
На осн. чл. 146, ал.4 ГПК:
ДОПУСКА приемането като доказателства по делото на: Удостоверение за наследници
№308/1992г.; Решение от 26.07.2003г. на Варненски Районен Съд, X състав по
гр.д. №3974/2001г.; Скица от 28.07.2003г. приподписана от съда и представляваща
неразделна част от Решението по гр.д. №3974/2001г.; данъчна оценка на имота;
скица на поземлен имот, издадена от АГКК- Варна.
Представените с писмения отговор на ответника писмени доказателства следва
да се докладват за приемен в с.з. с оглед даване възможност на ищеца да изрази
становище по тях.
ДАВА възможност на ответника да представи доказателства и
документи относно включването в капитала на „Виталакт" ЕАД, респ.
„Виталакт" ЕООД, гр.Варна на процесния имот, както и извлечения от баланса
на същото дружество към датата на преобразуването му от държавно предприятие.
ДОПУСКА ИЗГОТВЯНЕТО на съдебно –техническа експертиза със задача: Вещото лице -геодезист, след справка с материалите по
делото, като изследва историята и статута на
процесния имот, респ.
поземлен имот с идентификатор 10135.4510.491 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния
директор на АК, с № по предходен план - парцел IV-1614, целият с площ от 71
218,00 кв.м., да отговори на въпросите - колко и каква е била застроената
площ на имота към 01.03.1991г., както и към 16.06.2003г. (датата на последното
с.з. по гр.д.№ 3794/2001г. на ВРС), респ. колко и какви сгради - с каква
застроена площ, функционално предназначение и функционална зависимост една от
друга, са били налични към същите дати, респ. кога са били построени същите
сгради и какви са били необходимите им прилежащи площи, като съобрази както
общата действаща
нормативна уредба към съответния момент, така и обстоятелството, че се касае за
затворен комплекс със специално функционално предназначение - производство на мляко
и сладолед, при който отделните сгради нямат самостоятелно предназначение,
а са функционално свързани и зависими една от друга, както и да отговори на въпроса - възможно ли е било
обособяването на самостоятелни имоти в незастроените части от комплекса - колко
и с какви размери, граници и прилежащи площи, респ. възможно ли е било
обособяването като самостоятелни имоти на възстановените на наследниците на
Стоян Николов Д., по силата на съдебно
решение от 26.07.2003г., постановено по гр.д.№ 3794/2001г. по описа на Районен
съд - Варна, X състав в съществуващи (възстановими) стари реални граници, части
от имот с нов пл.№ 32 по ПКП с площ на възстановената част от 2 755 кв.м (без
тези в
северната част с площ общо от 1132 кв.м. заети от озеленяване), оцветени в
жълто на скицата на в.л. на л.57, която е приподписана от съда и представлява
неразделна част от същото решение, а от имот нов пл.№ 34 по ПКП - възстановена
реална част с площ от 515 кв.м., отразена също в жълто на същата скица, като
при отговора на този
въпрос следва да съобрази задължително и минаващите през съответните части подземни
и надземни комуникации, газопровод, а така също и дали обособяването на посочените
части от имота би засегнало нормалното ползване и функциониране на целия
производствен комплекс, респ. да определи сервитутните зони - като вид,
площ и граници, които да гарантират това ползване и функциониране, в случай че е възможно обособяването на
самостоятелните имоти, претендирани от ищеца; както и да отговори на въпроса -
къде е ситуирана понастоящем изградената в имота сграда -
Склад МТС за опаковки и суровини, въведена в експлоатация с Разрешение за ползване
№ ДК-07-В-247 от 07.09.2010г. на РДНСК-Североизточен район и дали попада в
претендираните от ищеца части, респ. къде точно попада като площ, граници и
необходима прилежаща площ.
Вещото
лице следва да изготви скица, на която да отрази графично своите изводи.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300,00лв.,
вносими от ответника в едноседмичен срок от уведомяването.
Определя за вещо лице инж. Рени Попова, която да бъде уведомена след
представяне на доказателства за внесения депозит.
ОСТАВЯ
без движение производството в частта относно искането на ответника, предявено в
условията на евентуалност - в случай, че бъде уважен неговия иск по чл.108 от
ЗС, ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 600 000,00 лв.
ЗАДЪЛЖАВА
ответникът в едноседмичен срок от уведомяването, с преписи за ищеца да уточни
дали предявява насрещен си и ако е така да приведе същия в съответствие с разпоредбите на чл. 127, чл. 128 и чл. 129 ГПК, като изпълни указанията, дадени в мотивите, включително и да представи
доказателства за внесена ДТ.
При
неизпълнени в срок, производството в тази част ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 09.05.2012г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните. На същите да се връчи препис от настоящото определение, което съдържа
проекта за доклад, като на ищеца се връчат и преписи от писмените отговори на
ответниците.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска.
УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал.3 ГПК, че
съществуват възможности за извънсъдебно разрешаване на възникналия спор -
медиация или друг способ за доброволно уреждане.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: