О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 17.02.2021 год.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 3-ти
състав, в закрито заседание на седемнадесети февруари, две хиляди
и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА
ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА
ВРАЧЕВА
Като
разгледа докладваното от съдия Врачева в. н. о. х. д. № 61/2021 год. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 29.11.2019 година на Специализирания наказателен съд, по
НОХД №1090/2014 година, XV-ти
състав е признал подсъдимия И.Р.Р., роден на **.**.**.**** г. в гр. Я., неженен,
със средно образование, осъждан за НЕВИНОВЕН в това, че в периода от
началото на 2012 г. до 16.12.2013 г. на територията на области Ямбол, Бургас,
Сливен, Хасково е участвал в организирана престъпна група- имаща за цел
извършване на престъпления по чл.143. чл.194, чл.198, чл.213а и чл.214 от НК,
с ръководител: К. Г. Ж. и с участници: Р. Г. В., Н. Д. И., Г. В. Е., Д. А. А.,
М.А. К., Д. Д. Т., Т. Д. А., А. П. П. и Г. П. С., като групата е създадена с
користна цел, поради което на основание чл.304 НПК СНС го е оправдал за извършено престъпление чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК.
С постановения съдебен акт, първостепенният съд е признал
подсъдимия Д.А.К. - роден на ***г***,българин,
български гражданин, женен, със средно образование, осъждан, за НЕВИНОВЕН в това, че на неустановена
дата през месец септември 2012г. в с.В., област
Я., в съучастие като извършител с К. Г. Ж.-подбудител, и Г. В. Е. ,Р. Ж. Ж. и Г.
П. С. - извършители, като лице по чл.142,ал.2,т.8
от НК-действащо по поръчение на
организирана престъпна група, чрез разрушаване на прегради здраво направени за
защита на имот и чрез използване на техническо средствое отнел чужди движими
вещи- двукрила алуминиева входна врата, телевизор „Ел Джи“, метална поставка за
телевизор, готварска печка „Нео“, спалня, матрак,четирикрилен гардероб, 2броя
нощни шкафчета, тоалетка с огледало и скрин, всички вещи на обща стойност
600лева, от владението на К. Г. К. без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои , поради
което и на основание чл.304 НПК се е произнесъл с оправдателен диспозитив по
обвинението за извършено престъпление по
чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.9; вр.чл.194, ал.1;вр.чл.20, ал.2 от НК.
Първоинстанционният
състав е постановил оправдателна присъда
и по отношение на извършените от К. деяния в инкриминирания период от
15.06.2013 г.. до 20.06.2013 г. в гр. Я. и в с.Б.,обл.Я., като е приел, че подсъдимото лице, при
условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с Г. В.
Е.,Н. Д. И., Д. А. А. и К. Г. Ж.-извършители, действайки по поръчение на
организирана престъпна група е отнело чужди движими вещи, на обща стойност
2256лева, от владението на С. Й. Й. с намерение противозаконно да ги присвои
като употребил за това сила и заплашване, както следва:
На
неустановена дата в периода от 15.06. 2013г. до 20.06.2013г. в гр. Я. и в
с.Б.,обл.Я., в съучастие, като извършител с Г. В. Е., Д. А. А., Н. Д. И. и К. Г.
Ж., е отнел чужди движими вещи- бойлер „Теси“, готварска печка, пералня „Роса“,
микровълнова фурна, телевизор „Нео“, усилвател, преносим компютър „Леново“,
чаршафи и кафемашина „Сайко“, на обща стойност 1430лева от владението на С. Й.
Й. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване, и
На
неустановена дата в периода от 15.06. 2013г. до 20.06.2013г. в гр. Я. и в
с.Б.,обл.Я., в съучастие, като извършител с гореспоменатите лица,е отнел чужди движими вещи- хладилник „Нео“,
стол, 2броя табуретки, еднокрила алуминиева входна врата, 2броя вентилатори, на
обща стойност 826лева от владението на С. Й. Й. с намерение противозаконно да
ги присвои, като употребил за това сила и заплашване. На основание чл.304 НПК съшият
е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.199, ал.1,т.5;вр.чл.198,ал.1;вр.чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК.
С
упоменатия съдебен акт, решаващият състав е признал Д.А.К. /с установена по делото самоличност за НЕВИНОВЕН
в това, че на неустановена дата в периода от
15.06.2013г. до 20.06.2013г. в гр.Я.,с.Б. и по пътя гр.Я.-с.Б., при условията
на продължавано престъпление, като извършител и в съучастие с К. Г. Ж.-подбудител,
Г. В. Е., Н. Д. И. и Д. А. А.-извършители, като лице по чл.142,ал.2,т.8 НК-действащо по поръчение на организирана престъпна група, е принудил С. Й. Й.
да претърпи нещо противно на волята му- да бъде подстриган, гримиран, да му
бъдат лакирани ноктите, да му бъдат обръснати веждите и да бъде сниман в този
вид, както и да извърши нещо противно на волята му- да се облече в женски
дрехи, да се качи в каросерията на автомобил, откъдето да пее, както и да
запали свои и на баща си дрехи, като употребил за това заплашване , поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по
повдигнатото от прокуратурата обвинение за извършено престъпление по чл.143,ал.2;вр.ал.1;вр.чл.26,ал.1;вр.
чл.20,ал.2 НК.
Със същата присъда, съставът на СНС е
признал подсъдимия Г.Г.Г. - роден на
***г***,българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН
в това, че в периода от неустановена дата през месец декември 2012г.
до 16.01.2013г. в с.Л.,обл.Я., в гр. Я.
и в гр.С.,обл.Я., в условията на продължавано престъпление, като лице по чл.142,ал.2,т.8 НК- действащо по
поръчение на организирана престъпна група , с цел да набави за К. Г. Ж. имотна
облагае принудил, чрез сила и заплашване
различни лица да извършат нещо противно на волята им и с това им причинил
имотна вреда в общ размер на 737лева, като деянията били придружени с отнемане
на имущество и били извършени от повече от две лица, както следва:
На
неустановена дата през месец декември 2012г.
в с.Л., обл.Ямбол и в гр. Я. е принудил Д. П. Щ., чрез заплашване, да извърши
нещо противно на волята му- да плати сумата от
150лева и с това му причинил имотна вреда в размер на 150лева, като
деянието било извършено от него заедно с Г. В. Е., Н. Д. И. и К. Г. Ж., и
На
16.01.2013г. в с.Л., обл.Я. и в гр.С.,обл.Я. е принудил Т. С. Щ., чрез заплашване, да
извърши нещо противно на волята й- да плати сумата от 587лева и с това й причинил имотна вреда в
размер на 587лева, като деянието било извършено от него заедно с Г. В. Е., Н. Д.
И., Д. А. А. и К. Г. Ж. и било придружено с отнемане на имущество-конска каруца
и люцерна , поради което и на основание чл.304 НПК СНС го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.214,ал.2,т.1;вр.ал.1; вр.чл.213а,ал.2,т.3,т.4
и т.5; вр.чл.26,ал.1; вр.чл.20,ал.2 НК.
Срещу горепосочения съдебен акт е депозиран
протест в който представителят на държавното обвинение е изразил
несъгласието си с оправдателния й характер, като е намерил, че същата е неправилна, незаконосъобразна
и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Отправено е искане към въззивния съд за нейната отмяна и
постановяване на нов съдебен акт, с който всеки от подсъдимите да бъде признат
за виновен и осъден по първоначално повдигнатите му обвинения.
По депозирания протест е образувано въззивно
производство НОХД №355/2020 година по описа на АСНС и в проведено заседание на
05.02.2021 година, въззивният състав се е произнесъл по направените възражения
на защитниците относно годността на депозирания протест и е стигнал до извод,
че същия следва да се администрира от първоинстанционния съд, като се даде
възможност на прокурора от СП да отстрани пороците от които страда прокурорския
акт, а именно неточности, изразяващи се в несъстоятелни твърдения за наличие на
оправдателни диспозитиви и неправилност и незаконосъобразност на присъдата по
отношение на наложените наказания, при условие, че първоинстанционната присъда е изцяло
оправдателна и в този ред на мисли съответно няма въобще наложени наказания на
подсъдимите. Наред с констатираните
неточности са уважени и възраженията на защитата относно бланкетното съдържание
на прокурорския акт, тъй като не e посочено в
конкретика кои доказателства не са правилно ценени от СНС и какви са правните
изводи според прокурора от наличните доказателства, разгледани поотделно и в
тяхната съвкупност.
По тези съображения въззивният състав, разглеждащ
ВНОХД №355/2020 година по описа на АСНС с определение от 05.02.2021 година е
прекратил наказателното производство по делото и е върнал същото на СНС за администриране
по реда на чл. 325 и чл. 323 от НПК.
От материалите по делото е видно, че съдията-
докладчик е положил максимални усилия да администрира делото по съответния ред,
поради следните съображения:
Първоинстанционното
съдебно производство по НОХД № 1090/14г. по описа на СНС,15-ти състав е
приключило на 29.11.2019г. с присъда № 53/29.11.19г., с която подсъдимите И.Р.Р.,
Д.А.К. и Г.Г.Г. са били признати за невиновни и оправдани изцяло по отправените
им и поддържани от прокурора обвинения за престъпления по чл.321, по чл.195,по
чл.199,по чл.143 и по чл.214 НК.
На
02.12.2019г., в законоустановения 15дневен срок, прокурор при СП депозирал
протест срещу горецитираната присъда, в който изразил несъгласието си с
оправдателния й характер, като намерил,
че същата била неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на
материалния и процесуалния закон и
отправил искане към въззивния съд за нейната отмяна и постановяване на
нов съдебен акт, с който всеки от подсъдимите да бъде признат за виновен и
осъден по повдигнатите му обвинения. Наред с това в коментирания протест
прокурора изложил становището си за
липса на неизяснени обстоятелства и на необходимост от събиране на нови
доказателства, като мотивирал
твърденията си относно претендираните пороци на протестираната присъда
единствено с един общ и неконкретизиран израз за неправилна преценка на събраните
по делото доказателства и изрично
декларирал, че ще изложи допълнителни съображения в подкрепа на
отправените от него твърдения и искания, след като бъде запознат с мотивите за
издаване на протестирания съдебен акт, които са били изготвени след обявяване
на присъдата, при условията на чл.308 НПК. Съдържанието на така депозирания от
прокурор при СП протест правилно е било прието от съдия при СНС за несъответно
на изискванията на чл.320,ал.1 НПК, тъй като не съдържа никакви конкретни
доводи за отправеното искане и в него не са били посочени никакви съображения, от
фактически или правен характер, за наличието на твърдените от прокурора пороци
на съдебния акт/присъдата/, чиято отмяна се искала. След като решил, че е
констатирал такива недостатъци в коментирания прокурорски акт/протест/ съдия при
първоинстанционния съд на два пъти уведомявал прокурора за изготвяне на
очакваните от него/прокурора/ мотиви към оспорваната присъда и го приканвал в
законоустановения седем дневен срок /който по обективни причини възлязъл в общ
размер на повече от три месеца/ да отстрани претендирани недостатъци на неговия
протест, като го допълни и със съответни доводи, като при второто уведомление
дори му е посочил и процесуалните последици от негово бездействие, а именно
връщане на протеста му. В продължилия повече от три месеца „седмодневен“ срок
прокурора не е предприел действия за изпълнение на декларираното от него
намерение, не се е възползвал от предоставената му от съда възможност за
допълнения и не е допълнил своя „бланкетен“ протест. Поради това с определение
от 12.06.2020г. съдия при СНС, на основание чл.323,ал.1,т.1 НПК е върнал
депозирания протест от СП на неговия подател.
Срещу това
определение на СНС е постъпил частен протест от прокурор при СП, адресиран до АСНС,
с искане за издаване на определение, с което „да бъде спазен закона“ и
„протестът/върнатия/ да бъде изпратен на АСНС за разглеждане“. Съображенията на прокурора за твърдяната
неправилност и незаконосъобразност на оспорваното определение били в три групи.
Най-напред прокурора изнесъл твърдение, че върнатия му протест съдържа
необходимите реквизити по чл.320,ал.1 НПК. Същото по съдържание твърдение
прокурора е направил отново и на „трето място“ в неговия частен протест.
Второто,по ред, оплакване на прокурора съдържало твърдение за несъобразяване на
съдебния акт с разпоредбата на чл.320,ал.4 НПК и предвидения в тази разпоредба
процесуален срок. Третото оплакване на прокурора се заключавало в твърдението
му за едностранчиво/в ущърб на прокурора/ тълкуване на възможността по
чл.320,ал.4 НПК, като „предоставена единствено на подсъдими лица“, и за
осъществено заобикаляне на закона, изразяващо се в ограничаване времето на
прокурора за допълване на доводите си в срокове извън/по-кратки/ от тези по
чл.320,ал.4 НПК.
Състав на
АСНС, с определение от 13.07.2020г. по ВНЧД № 343/20г., при осъществяване на
съответен въззивен контрол върху определението на СНС, от 12.06.2020г. и на
основание чл.345 НПК е отменил съдебния акт, с който протестът е бил върнат на
прокурора, но не е решил поставените му от прокурора в неговия протест въпроси,
както това изисква чл.345,ал.2 НПК и не е изразил ясно и категорично становище
относно съответствието/несъответствието на конкретния обсъждан прокурорски акт
с изискванията на чл.320,ал.1 и ал.3 НПК, не е указал исканото от прокурора
„разглеждане“ на делото от АСНС, а единствено е споделил принципните си
разбирания за изискванията към „съответния“ протест на прокурора и използвайки
условно наклонение / ако е несъответен/ е посочил последиците от евентуалното
тяхно/на изискванията/ неизпълнение. След това въззивния съд е указал на
първоинстанционния съдия да извърши нова преценка за съответствие на процесния
протест с изискванията на чл.320,ал.1 и ал.3 НПК и само „ако съдията от
първоинстанционния съд след връщане на делото прецени“, че протестът не
отговаря на тези изисквания, следва да даде нов /трети по ред/ седмодневен срок
за отстраняване на недостатъците, като отново /едва за втори път/ укаже на
прокурора последиците от негово бездействие. В изпълнение на това единствено
изрично указание на АСНС, съдия от първоинстанционния съд, е осъществил нова
преценка/оценка/ на въпросния протест на прокурора за съответствие с
изискванията на чл.320,ал.1 и ал.3 НПК като наред със своите разбирания по
приложението на закона вече е съобразил и принципните съображения на
апелативния съд по този въпрос. Така съдията от първоинстанционния съд, при
осъществяване на тази повторна и по-задълбочена оценъчна дейност, вече е
открил, че протестът на прокурора е писмен, в него е посочен съдът, до който се
подава, посочен е неговия подател и съдържа ясно искане за осъждане на
оправданите подсъдими, като дори е и подписан от неговия подател. Наред с това
в коментирания протест прокурора е посочил категорично и еднопосочно, че „не на налице неизяснени фактически
обстоятелства“ и „не се налага събиране на нови доказателства от АСНС“. С това
съдържание протестът на прокурора изпълнява формалните изисквания на
чл.320,ал.1 и ал.3 НПК, които подлежат на оценка по реда на чл.323,ал.1,т.1 НПК.
Съдията от първоинстанционния съд е взел предвид и принципното становище на АСНС
за „високи изисквания към съдържанието на протеста“, но наред с това е отчел и
обстоятелството, че въззивния съд не е отнесъл изрично и категорично своите
завишени очаквания към прокурора и към конкретния протест на СП и не е изразил
каквото и да е одобрение /неодобрение към неговото съдържание. Поради това
съдията от първоинстанционния съд, възползвайки се от предоставената му от
въззивния съд възможност и в изпълнение на тяхното указание, е преосмислил
своето първоначално становище по коментирания въпрос и като е установил ,макар
и минималната съответност на протеста с изискванията на чл.320,ал.1 и ал.3 НПК,
и на основание чл.325 НПК е изпратил /с писмо, а не разпореждане/ протеста на
прокурора и материалите по делото на въззивния съд, като в това писмо не е
отправена критика към определението на АСНС от 13.07.20г., а е била изразена
известна макар и „завоалирана“ признателност към въззивния съд за
предоставената възможност за нова преценка на коментираните по-горе
обстоятелства. Не представлява критика към определението на АСНС, от 13.07.20г.
и становището на настоящия съдия от първоинстанционния съд, с което категорично
се разграничава от мнението на въззивния съд, че съдията /съдът/ е длъжен да
дава указания по реда на чл.323,ал.1,т.1 НПК, като „при всички положения
указанията на съдията трябва да бъдат конкретни, ясни и изчерпателно да сочат
всички, а не само част от допуснатите нередности“ е задължение относимо
безкритично и тогава, когато адресат на такива указания е прокурора.
Принципно,
становището на първоинстанционния съд е правилно, тъй като заемането на
прокурорска длъжност изисква образователен ценз и професионален стаж, но в
дадени казуси е напълно възможно страна в процеса, макар и представител на
прокуратурата да не съзират даден пропуск, който опорочава магистратския акт,
като в тези случай, както и междувпрочем повеля НПК, съдът е длъжен да разясни
нередовностите в протеста.
С оглед гореизложеното и съблюдаването на
правата на страните от въззивната инстанция, следва делото да се изпрати на
първоинстанционния съд за администрирането му по съответния ред, а именно да се
възможност на прокуратурата да приведе протеста с оглед законовите изисквания,
като преди това СНС да посочи в точно какво се изразява нередовността му. Да
укаже на прокурора, че в определения срок, ако не предприеме действия по
отстраняването на нередовностите му ще върне протеста на прокурора с всички
законови последици от това.
Поради
гореизложеното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВНОХД № 61/2021 година по описа
на АСНС, 3 състав.
ВРЪЩА делото на СНС за администриране
на същото по съответния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.