Решение по дело №1065/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 28
Дата: 16 януари 2023 г.
Съдия: Мирослава Неделчева
Дело: 20213230101065
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Добрич, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.а Неделчева
при участието на секретаря Геновева Ст. Д.
като разгледа докладваното от М.а Неделчева Гражданско дело №
20213230101065 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” ЗАД, със седалище и адрес на управление – **** 5 с
ЕИК *********, представлявано от изп. директори Н.Ч. и К.Р. срещу М. Г.
Й., ЕГН **********, ***. Исковете са с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.500, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 150.80 лв, представляваща изплатено от ищцовото
дружество застрахователно обезщетение на 09.06.2020г. на М. С. М. по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в
застрахователна полица №BG/03/120001329984, валидна от 19.05.2020г. до
18.05.2021г. по заведена в ищцовото дружество щета №47102020202002727 за
нанесени материални щети по лек автомобил марка „БМВ“, модел „Series 5” с
рег. № ****, собственост на М. С. М. от настъпило на 27.05.2020г. в
гр.Добрич на **, до дом /блок/ №9, ПТП по вина на ответника М. Г. Й.,
управлявал МПС „Suzuki Swift“ с рег. №*** собственост на Г. М. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в ДРС – 01.10.2020г. до пълното изплащане на
дължимата сума, за което вземане е издадена Заповед за парично задължение
1
№260140/08.10.2020г. по ч. гр. д. №2664/2020г. по описа на ДРС.
С разпореждане, ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и
от доказателствата към нея. Разпореждането е връчено на назначения от съда
особен представител на ответника на 14.01.2022г. В законоустановения
едномесечен срок от получаването на съобщението същият е изпратил
отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер и
настоява за отхвърлянето им. Сочи се, че ищецът не е доказал механизма на
настъпване на ПТП-то, не е установена вината на ответника, не били налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му по смисъла на чл.500,
ал.1, т.3 от КЗ. Дори и да е налице влязло в сила НП, то не ангажирало
гражданския съд, досежно констатациите на административно-наказващия
орган по отношение на ПТП-то.
Отделно от това, се оспорва вида и размера на причинените вреди и се
твърди, че платеното обезщетение е завишено по размер.
Ответникът се противопоставя да бъде да бъде разпитан посочения от
ищеца свидетел – М. М.. Не се оспорват представените от ответника с ИМ
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” гр.
София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор
срещу ответника М. Г. в качеството му на длъжник, на Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК №260140/08.10.2020 г. по ч. гр. д.
№2664/2020 г. по описа на ДРС и след връчването на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за
2
установено, че съществуват следните вземания в полза на ищеца срещу
ответника: за парична сума в размер на 150,82 лв., представляваща изплатено
на пострадал обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в ДРС
/01.10.202г./ до окончателното изплащане на сумата.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на
парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а
именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по
заповедта за изпълнение Доказателствената тежест на осн. чл. 154, ал. 1 от
ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. №2664/2020
г. на ДРС и тези, събрани в настоящото исково производство.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.
Тоест, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е необходимо да
се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки:
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“; осъществен
деликт от водача на застрахования автомобил; водачът да е напуснал мястото
на ПТП преди идването на органите на МВР. Ищецът следва да докаже и
размерът на претенцията.
От събраните доказателства по делото се установява наличието на всички
елементи от пораждащия регресното право на ищеца фактически състав.
Съдът намира за доказано наличието на валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за управлявания
от ответника автомобил, видно от представяния от ищеца екземпляр от
договора, скл. на 18.05.2020г. със срок на действие до 18.05.2021г. /л.6/.
Наличието на сключен договор е отразено и в съставения от полицейски
3
служител протокол за ПТП №1740300/27.05.2020г. /л.7/, който е подписан и
от М. Г.. Настоящият състав, като взе предвид последното изложено
обстоятелство, приема за доказано, че именно ответникът е управлявал
автомобила, с който причинил на 27.05.2020г. имуществените вреди по
автомобила с водач М. М..
Съдът е допуснал до разпит свидетеля М. С. М. /собственик на увредения
автомобил/, който в съдебно заседание, проведено на 14.07.2022г. е посочил,
че е паркирал автомобила си по **, до бордюра, точно пред магазин
„Велорай“ и колата е била с изключен двигател. Времето е било топло, сухо и
ясно, в светлата част на денонощието, като инцидентът е станал през пролетта
или лятото. От междублоковото пространство е излязъл ответника,
управлявайки стар, червен автомобил и при завой надясно е ожулил бронята
на автомобила на М., след което е продължил по ** и въобще не е спрял. М.
С. се обадил на тел. 112 и посочил номера на колата на Г., като от полицията
казали на собственика на увредената кола да отиде в КАТ, за да даде
показания. Там двамата шофьори се засякли, като ответника се държал грубо
и вулгарно. На М. не са му съставяли акт или фиш за нарушение. От
ищцовото дружество му изплатили 150 лв. за щетите по автомобила му, която
сума не покрила ремонта.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М. С. като преки и
непосредствени, кореспондиращи и с останалия събран доказателствен
материал по делото.
Предвид оспорване на механизма на ПТП, както и на претенцията по
основание и размер, съдът е назначил САТЕ, със следните въпроси към
вещото лице: да установи какъв е механизмът на настъпилото на 27.05.20202г.
ПТП и той, отговаря ли на описаната схема в протокола за ПТП?; възможно
ли е нанесените щети по увредения автомобил м. „БМВ“, модел „Series 5” с
рег. № **** да са причинени при констатирания механизъм на настъпване на
ПТП?; в какво се изразяват щетите по увредения лек автомобил марка
„БМВ“, модел „Series 5” с рег. № ****, на каква стойност са същите,
поотделно /вкл. части, материали, ремонт и др./ и като обща сума и на каква
стойност възлиза необходимия труд за отремонтирането им?; да изчисли
размера на щетите върху л.а. марка и модел „БМВ“, модел „Series 5” с рег. №
**** по пазарни цени към датата на ПТП-то – 27.05.2020г.
4
От заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа
експертиза /л.85-92/ се установи, че механизмът на ПТП отговаря на данните,
отразени в Протокола за ПТП от 27.05.2020г и че, при така описаният
механизъм е възможно да настъпят установените повреди по лекия
автомобил, собственост на М. М., посочени в опис на претенция №52-04020-
00036/20/28.05.2020г. на ищцовото дружество и фотоалбум към него.
Размерът на причинените вреди по лекия автомобил, в частност: пазарната
стойност на ремонта, включващ материали и труд, необходими за
възстановяването на превозното средство в състоянието, в което е бил преди
ПТП възлиза на 150,80 лв. общо.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по САТЕ като пълно,
обективно и неоспорено от страните.
Във второто по ред проведено редовно съдебно заседание на 14.07.2022г.,
ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредата от другия
участник в ПТП-то – свидетелят М. М., което възражение, като преклудирано,
следва да бъде оставено от съда без разглеждане.
По делото е изискан от ОД на МВР-Добрич заверен препис на цялата адм.-
наказателна преписка, образувана във връзка с процесното ПТП, настъпило
на 27.05.20202г., като същата е приложена /л.121-127/. От нея е видно, че е
съставен АУАНН №198480/27.05.20202г. на М. Г., за това, че е нарушил
ЗДвП. Издадено е било НП №20-0851-000672/01.06.2020г. от Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР-Добрич, с което ответникът е наказан за това,
че виновно е нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП /предприема маневра и създава
опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях и допуска
ПТП/ и чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП /при наличие на разногласия, относно
обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както
и не изпълнява указанията и/ с две глоби в общ размер на 250 лв. /200 лв.
плюс 50 лв./ и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец. НП е връчено
на 01.06.2020г. на М. Й. и е влязло в сила. Видно от съдържанието на
наказателното постановление, извършеното нарушение от М. Й. не е
маловажен случай по смисъла на чл.28, б. „а“ от ЗАНН.
Така, от събраните доказателства по делота са доказани всички елементи,
включени във фактическият състав, обосноваващ основателността на
регресната претенция на застрахователя срещу виновния водач, допуснал и
5
причинил ПТП.
Предвид установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че
искът по чл. 422, ал.1 вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.3 от КЗ се
явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните, следва да
бъде признато за установено, че съществува вземане на ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“ от М. Г. Й. за парична сума в размер на 150,80 лв.,
представляваща изплатено на собственика на уреденото МПС - М. С. М.
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника
на 27.05.2020г. при управляване на МПС, като причинил ПТП и напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, ведно
със законната лихва, считано от 01.10.2020г. /датата на предявяване на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано
ч. гр. д. №2664/2020г. по описа на ДРС/ до окончателното изплащане на
сумата.
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“ направените разноски по настоящото исково производство в
размер на 725.00 лв., от която сума: 25.00 лв. – държавна такса, 300.00 лв. –
внесен депозит за особен представител, 400.00 лв. – депозит за вещо лице по
САТЕ и по заповедното производство – ч. гр. д. №2664/2020г. по описа на
ДРС, в размер на 145.00 лв., от която сума: 25.00 лв. – държавна такса и
120.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3
от КЗ, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че съществува вземане на “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”
ЗАД, със седалище и адрес на управление – **** 5 с ЕИК *********,
представлявано от изп. директори Н.Ч. и К.Р. от М. Г. Й. , ЕГН **********,
*** в размер на 150.80 лв. /сто и петдесет лева и осемдесет стотинки/ ,
представляваща изплатено от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение на 09.06.2020г. на М. С. М. по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица
6
№BG/03/120001329984, валидна от 19.05.2020г. до 18.05.2021г. по заведена в
ищцовото дружество щета №47102020202002727 за нанесени материални
щети по лек автомобил марка „БМВ“, модел „Series 5” с рег. № ****,
собственост на М. С. М. от настъпило на 27.05.2020г. в гр.Добрич на **, до
дом /блок/ №9, ПТП по вина на ответника М. Г. Й., управлявал МПС „Suzuki
Swift“ с рег. №*** собственост на Г. М. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
ДРС – 01.10.2020г. до пълното изплащане на дължимата сума, за което
вземане е издадена Заповед за парично задължение №260140/08.10.2020г. по
ч. гр. д. №2664/2020г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА М. Г. Й. , ЕГН **********, *** да заплати
на “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЗАД , със седалище и адрес
на управление – **** 5 с ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Н.Ч. и К.Р. направените в настоящото исково производство
деловодни разноски в размер на 725.00 лв. (седемстотин двадесет и пет лева).
ОСЪЖДА М. Г. Й. , ЕГН **********, *** да заплати на “БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЗАД, със седалище и адрес на управление –
**** 5 с ЕИК *********, представлявано от изп. директори Н.Ч. и К.Р.
направените деловодни разноски по ч. гр. д. №2664/2020г. по описа на ДРС в
размер на 145.00 лв. (сто четиридесет и пет лева), от която: 25.00 лв. –
държавна такса и 120.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалвас въззивна жалба в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните пред Окръжен съд – Добрич.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7