Р Е Ш Е Н И Е
№ 1083/23.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1058 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.Д.Т.,
подадена чрез адв. Й.А. ***, срещу Наказателно
постановление № 23-0000142 от 20.02.2020 г., издадено от и. д. директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, с което на жалбоподателя на основание чл.
93в, ал. 17, т. 1 ЗАвтП е наложено административно наказание глоба в размер на
1500,00 лв. за нарушение по чл. 34, §1, изр. 1, предл.
1 Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на Европейския парламент и Съвета.
Във въззивната жалба са изложени съображения за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивната
страна се представлява от адв. Й.А. ***, който
поддържа въззивната жалба.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ се представлява от своя процесуален
представител мл. експерт В.В., която моли за
потвърждаване на наказателното постановление, поддържайки аргументите, изложени
в становището по преписката. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
06.12.2019 г. около 06,50 часа св. Б.Г.И. изпълнявал служебните си задължения
като инспектор в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, като извършил проверка на автобус
марка «Ман» с рег. № В6453 НТ, кат. М3, собственост на «Ефо М Турист
Сервиз» ООД, намиращ се на сектор 8 на територията на Автогара – Варна.
В хода на
проверката водачът Е.Д.Т. представил обяснение, в което посочил, че извършва
международен случаен превоз на пътници по маршрут гр. Варна – гр. Бентаки, Р. Чехия, за което представил пътен формуляр №
1/06.12.2019 г. към книжка № 3000177, издадена от Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Контролните
органи установили, че автобусът е оборудван с аналогов тахограф,
но в същия не е поставен тахографски лист.
Св. И. на
място съставил акт за установяване на административно нарушение по чл. 34, §1,
изр. 1, предл. 1 Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на
Европейския парламент и Съвета, който връчил на водача. Водачът Е.Т. от своя
страна подписал съставения АУАН без възражения.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок въззивникът
не е депозирал писмено възражение срещу съставения АУАН.
На 20.02.2020 г. К.Р.П.–
и.д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното
наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства: показанията на св. Б.Г.И.; писмени
доказателства: формуляр № 1 към книжка № 3000177, издадена от Министерство на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, фактура, справка за нарушител по правно
основание и веществени доказателства – 5 бр. снимки.
Съдът
кредитира свидетелските показания на св. Б.Г.И. като обективни и достоверни,
доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични
са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства и
по-конкретно на представените формуляр № 1 към книжка № 3000177, издадена от
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и фактура, както и на направените в хода на
проверката снимки.
Съдът
кредитира посочените писмени и веществени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята
съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на
свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната
проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани
в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност,
съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно връчен по
реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
След като прецени всички доказателства, релевантни за
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прецени, че въззивникът
е извършил нарушението, за което е санкциониран с НП.
Съгласно нормата на чл. 34, §1. изр.1 от Регламент 165/2014 год. водачите
използват тахографски листове или карти на водача
всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на
поемането му.
В случая автобусът е бил паркиран на сектор 8 – тръгващи на Автогара -
Варна, т.е. автобусът вече е бил поет от водача, доколкото е управляван от него
до сектора, преди паркирането му за качването на пътниците. Следователно към
момента на проверката въззивникът е управлявал ППС,
кат. М3, като не е използвал тахографски лист.
Безспорно поведението на въззивника е в нарушение на
чл. 34, §1, пр.1 от Регламент 165/2014 г., поради което и правилно е била
ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
По възраженията на въззивната страна:
Възражението, че превоз не е бил
осъществен и дори не е бил започнат, доколкото работното време на водача
започва в по-късен от проверката час и превозът е следвало да започне в 07,00
часа, съдът намира за ирелевантно, доколкото
разпоредбата на чл. 34, §1, пр.1 от Регламент 165/2014 г. изисква използване на тахографски
лист от момента на поемането на превозното средство, като не е въведено
изискване в превозното средство да се намират пътници или тахографът
да се използва само в работното време на водача. Действително съгласно чл. 3, §
1 от Регламент 165/2014 г. тахографите се монтират и
използват в превозни средства, регистрирани в държава-членка, които се
използват за автомобилен превоз на пътници или товари и за които се прилага
Регламент (ЕО) № 561/2006 г., но в §1, т. 3 от ДР на ЗАвтПр
е дадена дефиниция за "превоз на пътници" - дейност на физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу
заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни
превозни средства независимо дали са натоварени или не. Следователно е без значение
обстоятелството дали пътниците са се намирали в превозното средство и дали то е
поело по съответния маршрут, доколкото преди да бъде спряно за престой на
сектора, същото е било поето и управлявано от водача.
Не е налице и твърдяното противоречие между фактическото описание на
нарушението и правната му квалификация. Доколкото водачът
не е използвал тахографски лист в деня на проверката
06.12.2019 г., при това без превозното средство да попада в изключенията по
чл.3 от Регламент (ЕО) 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета,
водачът обективно не може да представи такъв на контролните органи при
извършената от тях проверка, с което е осъществен състава на вмененото му
нарушение по чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвтПр.
Следователно не е налице противоречие между фактическото описание на
нарушението и правната му квалификация, което обективно да затрудни или да
попречи на водача да разбере какво нарушение му е вменено с АУАН и за какво е
наказан с НП. По изложените съображения липсва допуснато съществено процесуално
нарушение като самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление.
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение. В тази връзка следва да бъде посочено, че използването на тахографски лист в монтирания в ППС апарат е изключително
важно задължение на водача, тъй като данните, отчитани от него, са решаващи за
осъществяването на контрол върху работното време и правилното ползване на
почивките, изминатото разстояние, спазването на разписания и много други показатели,
пряко свързани с безопасността на движението по пътищата за всички участници в
него. Неизползването на тахографски лист винаги води
до невъзможност на контролните органи да изпълняват функциите си, включително
да установят евентуалното наличие на други нарушения при осъществяването на
автомобилния транспорт, който винаги е източник на повишена за хората опасност.
По отношение на наказанието:
Приложима в
случая се явява санкционната разпоредба на чл. 93в, ал. 17, т. 1 ЗАвтПр, съгласно която се наказва с глоба 1500 лв. водач,
който при проверка от контролните органи не представи документите, които са
регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия
ден, и тези от предходните 28 календарни дни: 1. тахографски
листа, и/или 2. карта на водача (ако притежава такава), както и записите от
нея, и/или 3. ръчни записи и разпечатки, и/или 4. удостоверение по чл. 10, ал.
1 от наредбата по чл. 89, ал. 1.
Поради това, че размерът на
предвиденото административно наказание е фиксиран, пред съда не е поставен
въпросът за неговата евентуална завишеност, респ.
несправедливост.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид
изхода от спора разноски се държат на въззиваемата
страна. С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ съдът определя дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 80,00 лв.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000142 от 20.02.2020
г., издадено от и. д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
което на Е.Д.Т. на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 ЗАвтП е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500,00 лв. за нарушение по чл. 34,
§1, изр. 1, предл. 1 Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на
Европейския парламент и Съвета;
ОСЪЖДА Е.Д.Т., ЕГН ********** да заплати на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ сумата от 80 лв. (осемдесет лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: