Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 09. 01. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І граждански състав, в публичното заседание на четвърти
януари през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова, като разгледа докладваното от съдията Томов
гр. д. № 8054 по описа за 2017 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от М.н.п.н. Република България против Г.Г.Г.,***. В молбата
се твърди, че с присъда № 14/ 25. 03. 2016 год., постановена по НОХД № 1071/
2014 год. по описа на Плевенския окръжен съд, влязла в законна сила на 19. 12.
2016 год., ответникът е бил признат за виновен в това, че на 31. 05. 2008 год.
умишлено е умъртвил А.П.П.- престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 12 пр. 1 във вр. с
чл. 115 от НК. Твърди се, че с приемането на Закона за подпомагане и финансова
компенсация на пострадали от престъпления /ЗПФКПП/ е регламентирана
възможността за подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления
български граждани или граждани на държави- членки на Европейския съюз. Твърди
се, че съгласно чл. 3 ал. 1 от ЗПФКПП при условията и реда на този закон
подпомагане могат да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени
вреди от престъпления от общ характер, а финансова компенсация- пострадали,
претърпели имуществени вреди. Твърди се, че в ал. 2 от същия текст е посочено,
че когато пострадалият е починал в резултат на престъплението правата на
подпомагане и финансова компенсация преминават върху неговите наследници или
върху лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство. Твърди се, че
подпомагане и финансова компенсация могат да получат пострадали, претърпели
вреди от следните престъпления: тероризъм, опит за убийство, умишлено убийство,
умишлена тежка телесна повреда, блудство, изнасилване, трафик на хора,
престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на
организирана престъпна група, както и други тежки умишлени престъпления, от
които като съставомерни последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда.
Твърди се, че на основание чл. 20 ал. 1 от ЗПФКПП за осъществяване и
координиране на дейностите по закона към ***е бил създаден Национален съвет за
подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления /НСПКПП/. Твърди се, че
на 13. 04. 2017 год. в този съвет са постъпили молби с рег. № 98- 00- 17/ 13.
04. 2017 год. и рег. № 98- 00- 18/ 13. 04. 2017 год. от
наследниците на починалия А.П.П. с искане да им бъде предоставена финансова
компенсация. Твърди се, че с решение № 19 от 2017 год. НСПКПП на основание чл.
3 ал. 2 и ал. 3, чл. 12 т. 1, чл. 13 ал.
1 и 2 и чл. 14 т. 3 от ЗПФКПП е разрешил предоставянето на финансова
компенсация общо в размер на 2 422, 00 лв. на наследниците на А.П.П..
Твърди се, че на 19. 05. 2017 год. от страна н.М.н.п.н. молителите е била
изплатена сума в размер на 2 422, 00 лв., видно и от бюджетни платежни
нареждания № Е00436 и № Е00438, и двете от 19. 05. 2017 год. Твърди се, че
съгласно чл. 16 от ЗПФКПП министърът на правосъдието незабавно след изплащане
на финансовата компенсация предявява регресен иск срещу извършителя на
престъплението или неговите наследници за възстановяването на изплатената
парична сума. В заключение ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 2 422, 00 лв., представляваща заплатена финансова компенсация по
ЗПФКПП на наследниците на починалия А.П.П., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
както и да му заплати сумата от 101, 79 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 19. 05. 2017 год. до 16. 10. 2017 год.
Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът Г.Г.Г. не е взел становище
по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Правната квалификация на първия от
предявените осъдителни искове е разпоредбата на чл. 16 от ЗПФКПП, която урежда
суброгацията на държавата в правата на удовлетворения пострадал от
престъпление, респ. на неговите наследници. Съгласно тази правна норма
министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация
предявява иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за
възстановяване на изплатената парична сума. Следователно кумулативно
предвидените предпоставки на този регресен иск са няколко: а/ влязъл в сила
съдебен или прокурорски акт, с който ответникът е признат за виновен в
извършването на престъпление; б/ попадането на извършеното престъпление в
хипотезите по чл. 3 ал. 3 от ЗПФКПП; в/ молба от пострадалия от престъплението,
респ. от неговите наследници за финансова компенсация и г/ произнасяне с
решение от определения специализиран орган- Национален съвет за подпомагане и
компенсация на пострадали от престъпления- и съответно изпълнението на това
решение чрез изплащане на одобрената сума за финансова компенсация от
извършеното престъпление. В конкретния случай всички елементи на така описания
фактически състав са налице. Видно е, че с влязла в сила присъда № 14/ 25. 03. 2016 год., постановена по
НОХД № 1071/ 2014 год. по описа на Плевенския окръжен съд, ответникът Г.Г.Г. е
бил признат за виновен в това, че на 31. 05. 2008 год. в гр. Плевен в м.
„Мъртва долина“, в язовир „Мъртва долина- 2“, умишлено е умъртвил А.П.П., като
деянието представлява опасен рецидив- престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 12 пр. 1
във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ и чл. 54 от НК. Видно е, че в М.н.п. са
постъпили молби с рег. № 98- 00- 17/ 13. 04. 2017 год. и рег. № 98- 00- 18/ 13.
04. 2017 год. от наследниците на починалия А.П.П. /Р.М.П.и П.П.П./ с искане да
им бъде предоставена финансова компенсация. Видно е, че с решение № 19 от 2017
год. НСПКПП на основание чл. 3 ал. 2 и ал. 3, чл. 12 т. 1, чл. 13 ал. 1 и 2 и чл. 14 т. 3 от
ЗПФКПП е разрешил предоставянето на финансова компенсация общо в размер на
2 422, 00 лв. на наследниците на А.П.П.. Видно е също така, че с бюджетни
платежни нареждания № Е00436 и № Е00438, и двете от 19. 05. 2017 год.,
Министерството на правосъдието е изплатило на Р.М.П.и П.П.П. сумата определена
като финансова компенсация.
При тези обстоятелства се налага
изводът, че предявеният регресен иск по чл. 16 от ЗПФКПП се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
Аналогично е положението и с
акцесорния осъдителен иск за присъждане на мораторна лихва върху главницата.
Изплатената от М.н.п. финансова компенсация представлява обезщетение за вреди
от непозволено увреждане и същото се дължи пряко от делинквента на пострадалия,
като длъжникът се смята в забава и без покана /арг. от чл. 84 ал. 3 от ЗЗД/.
След като изплати обезщетението за вреди от деликта Министерството на
правосъдието встъпва в правата на пострадалите против делинквента, в това число
и в правото да търси обезщетение за забава, считано от деня на изплащането на
компенсацията /така: решение № 164- 2011- III
г. о./. В случая мораторната лихва, изчислена с помощта на онлайн електронен
калкулатор, за процесния период възлиза на сумата от 101, 79 лв., в който
размер предявеният иск следва да бъде уважен.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Отделно от това и на
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 146, 88 лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Г.Г.Г.,***,
с ЕГН **********, да заплати н.М.Н.П.Н. РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: ***, ***,
представлявано от ***Ц.Ц.Д., следните суми:
-сумата от
2 422, 00 лв., представляваща изплатена финансова компенсация по
ЗПФКПП на наследниците на починалия А.П.П., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба /16. 10. 2017 год./ до окончателното
изплащане на сумата;
-сумата от 101,
79 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 2 422,
00 лв. за периода от 19. 05. 2017 год. до 16. 10. 2017 год., и
-сумата от 100, 00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Г.Г.,***, с ЕГН **********, да заплати по сметка на Плевенския районен
съд държавна такса в размер на 146, 88 лв.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: