М О Т И В И към Присъда № 37
/11.07.2017 г.
по НОХД № 313/2017г. по описа на Окръжен
съд-Стара Загора:
Производството
е на основание чл.343, ал.4, във вр. ал.3, б.“б“, предл. I-во, вр. ал.1,
б.“в“, вр. чл.342, ал.1 и чл.58а, ал.1
от НК.
На 14.06.2017 г. е внесен обвинителен акт от
Окръжна прокуратура- гр.Стара Загора против подсъдимия П.Д.В., с ЕГН **********,
за това че на 11.08.2016
година, при управление на МПС- лек автомобил марка „****“q с регистрационен номер СТ ***СС, нарушил
правилата за движение визирани в Закона за движение по пътищата, а именно:
-чл. 20, ал.2 изр. последно от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“- като не направил това и не намалил своевременно скоростта, и чл.
77 от ЗДвП: „При заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при
необходимост да спре“- като не намалил скоростта и не спрял при възникналата
необходимост за това, в резултат на което по непредпазливост причинил смърт
на едно лице- на А.С.Т. и средна телесна повреда на друго лице- на С.А.Т.,
като деянието е извършено в пияно състояние, и от него са
настъпили смърт на едно лице и телесна повреда на друго лице. С това си
деяние подсъдимият В. е осъществил
от
обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. чл.343,
ал.4, във вр. ал.3, б.“б“, предл. I-во, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора поддържа изцяло така предявеното и
внесено с обвинителния акт в съда обвинение като заявява, че намира същото за изцяло обосновано и доказано
и предлага на съда подсъдимия П.Д.В. да бъде признат за виновен изцяло по
предявеното му обвинение. Като се спира подробно на обстоятелствата, при които
е извършено деянието на подсъдимия, а
именно, че се е качил да управлява МПС след употреба на алкохол поради това, че
е бил помолен и е бил радостен, и поради това че автомобила, който е придружавал
пострадалите, е бил паркиран в насрещната част на пътното платно с включени
къси насрещни светлини за ремонтиране на мотопеда им, счита, че той не е
възприел правилно обстановката. Възприел е опасността за движението, но
вместо да намали и спре, така както го е
задължавал чл. 20, ал.2 от ЗДвП, е продължил движението си. А след като е бил
заслепен от фаровете на автомобила, е продължил пътя си, с което е нарушил и
чл. 67 от ЗДвП, тъй като не е предприел никакви действия по спиране, а е
предприел спасителна маневра- заобикаляне от дясна страна, която не е
предвидената в закона, вследствие на което е
настъпило ПТП. С оглед обстоятелството, че е налице самопризнание на
фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подсъдимия и
делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, заявява, че не
следва да се обсъждат подробно събраните доказателства, тъй като същите не се
оспорват. Намира, че основният въпрос по делото е за вината на подсъдимия В.,
респективно за наказанието, което следва да му бъде наложено. С оглед на което
посочва, че последното следва да бъде определено при превес на смекчаващите
вината обстоятелства в размер под средния. Като такива посочва:
напредналата възраст – 72 години, много добрите характеристични данни, чистото
съдебно минало с оглед настъпилата реабилитация по чл. 88а от НК. Като
отегчаващи- предишно осъждане за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК/шофиране след
употреба на алкохол/, което не е изиграло своята превъзпитателна роля. Във
връзка с начина на протичане на съдебното следствие счита, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК като определеното наказание бъде
редуцирано с 1/3. Изразява съмнение относно постигане на целите на чл. 36 от НК
чрез поставянето му в пенитенциарно заведение предвид възрастта на подсъдимия.
С оглед генералната превенция намира, че по- подходящо би било едно
максимално голямо по размер наказание лишаване от свобода, позволяващо
приложението на чл. 66, ал.1 от НК при максимално дълъг изпитателен срок,
при едно по- дълго лишаване от правоуправление, не- по-малко от
наложеното наказание лишаване от свобода, с
които би могло да се постигне и превъзпитание на подсъдимия.
По делото не е предявен граждански иск
и не е направено искане за конституиране на пострадалите като граждански ищци,
но същите са конституирани като частни обвинители. Това са: С.А.Т.,
който лично е пострадал от деянието, и освен това се явява такъв в качеството
си на пряк законен наследник на починалия вследствие на деянието А.С.Т./ тъй
като е негов син/. Като частен обвинител по делото е конституирана по нейна
молба и пострадалата М.А.Т. като наследник на починалия А.С.Т., в качеството и
на негов пряк законен наследник/ негова дъщеря/, видно от удостоверение за
наследници/на л.74 от ДП/. Последните, редовно призовани, не се явяват в
съдебно заседание. От тяхно име повереникът им, адв. П. ***, заявява,
че поддържа обвинението и от името на доверителите си като не оспорва
фактическата обстановка по делото, по начина, по който е отразена в ОА. В
пледоарията си по същество взема отношение по въпроса за размера на
наказанието, което следва да бъде наложено. Счита, че с оглед добрите
характеристични данни на подсъдимия, обстоятелството, че работи и има деца,
както и чистото съдебно минало предвид настъпилата реабилитация по чл. 88а от НК, както и напредналата възраст, наказанието следва да бъде определено при
превес на смекчаващите вината
обстоятелства и то близо до минималния размер, което да бъде редуцирано
с оглед разпоредбата на чл. 58а от НК. Но поради обстоятелството, че деянието е
извършено след употреба на алкохол, и то такова в немалко количество, и с оглед
факта на предишно осъждане на подсъдимия за управление на МПС в такова състояние,
показващи, че лицето не е достатъчно превъзпитано, счита, че не следва да
бъде прилагана разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, а наложеното наказание
лишаване от свобода следва да бъде ефективно, и само то би изиграло своята
превъзпитаваща и превантивна роля. Взема отношение по представеното в съдебно
заседание наказателно постановление, с което подсъдимия е бил санкциониран и по
административен ред за управление на МПС след употреба на алкохол, като
заявява, че то с нищо не променя правната квалификация, а след влизане в сила
на присъдата евентуално ще бъде
възобновено и прекратено.
Защитникът на подсъдимия адв. Г.Б. *** не оспорва
правната квалификация на деянието въпреки представеното от него наказателно
постановление като счита, че извършените от подзащитния му нарушения на
правилата за безопасно движение, посочени в ОА, са в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП. Счита обаче, че при определяне на наказанието съдът следва да
вземе предвид и другите обстоятелства, при които е станало процесното ПТП- извършените от пострадалите нарушения на ЗДвП, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. На първо място като такова посочва включените насрещни/без значение къси или дълги/ светлини
на автомобила, оказващ помощ на пострадалите, които са попречили на подсъдимия да възприеме
напълно и изцяло пътната обстановка, а в един по- късен момент са го и
заслепили. На второ място изтъква значителното
количество алкохол, открито в кръвта на пострадалия А.Т., два пъти
по- голямо/ 2, 86 промила/ от това, открито чрез техническо средство у
подсъдимия/1,09 промила/. На трето място- неправилното
позициониране на авариралия мотопед, поставен на 2 метра пред оказващия му
помощ автомобил на пострадалите, който пък е бил без специално обозначение. Според него
с това са били нарушени: чл. 54 от ЗДвП относно
спирането на платното за движение извън населено място, и чл. 97 от ЗДвП-относно задължението
за преместване на ППС, аварирало извън населено място, респ. за обозначаването и
осветяването му по определен начин, което не е било направено в случая; на чл.
97, ал.6 от ЗДвП поради обстоятелството, че л.а. на пострадалите е следвало да бъде с
включени габаритни или аварийни светлини, а не къси или дълги. Освен това
съпричиняване от страна на пострадалите на вредоносния резултат намира, че в
случая следва да бъде отчетена при определяне на наказанието и ниската степен на обществена опасност на подсъдимия предвид
настъпилата реабилитация по чл. 88а от НК, както и добрите му характеристични данни предвид
представената личностна характеристика. Поради което счита, че при индивидуализиране на наказанието, което
следва да бъде определено в размер на 4 г.и
6 месеца, и да бъде редуцирано с 1/3, следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 66, ал.1 от НК като бъде приложен максималния
изпитателен срок. Задължително с приложение на разпоредбата на чл. 343г от НК, който да
не бъде по- малък от размера на основното наказание ЛС.
Подсъдимият
П.Д.В. се признава за
виновен
по така предявеното обвинение и след
разясняване на особената процедура по
глава ХХVІІ от НПК и проведеното предварително изслушване, заявява, че признава
изцяло фактите, така както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, и се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти, а при постановяване на присъдата да се ползва
изцяло съдържанието на събраните на досъдебното производство доказателства.
Поддържа казаното от защитника му
и изразява съжаление и разкаяние за случилото се, като заявява, че изживява
тежко случилото се и ще му бъде мъчно цял живот. В последната си дума моли съда да вземе някакво решение, за да не
изживява нещата така тежко.
Съдът
като взе в предвид събраните по делото доказателства, събрани на досъдебното и
на съдебното производство, както и при първоначалното разглеждане на делото,
приобщени към делото чрез прочитане и приемане по реда на чл.283 и чл. 107,
ал.2 от НПК, намира за установена
следната фактическа и правна обстановка:
С оглед направените пълни самопризнания
от подсъдимия на всички факти по обстоятелствената част на обвинителния акт и
начина на протичане на съдебното следствие като съкратено такова по чл.371, т.2
от НПК съдът намери фактическата обстановка по делото за напълно и безспорно
установена.
Подсъдимият П.Д.В. е роден на *** ***, ********с
ЕГН **********. Видно от справката
му за съдимост и приложените към нея 2 бр. бюлетини, същият е осъждан преди
това два пъти: през 1964 г.- за престъпление по чл. 283, ал.1 от НК, за което е
реабилитиран по право, и през 2007 г.- за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК,
за което е безспорна настъпилата реабилитация на основание чл. 88а от НК/което
обстоятелство е отразено в ОА, и което е вярното отразяване на съдимостта на
подсъдимия, тъй като след изтърпяването на наказанието по последното му
осъждане е изтекъл срок от 5 години съгласно разпоредбата на чл. 82, ал.1 от НК, и в този срок той не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер,
поради което осъждането му и последиците са заличени/. Видно от справката за
нарушител по ДП, същият е с няколко регистрирани нарушения по ЗДвП, / от които
само съставеният във връзка с процесното ПТП е от по нов период/.
Пострадалият
А.Т. на 11.08.2016 г. след употреба на алкохол на свечеряване управлявал
мотоциклет на междуселски път между селата *** и ***. Превозното средство се
развалило, и на около 1100 метра след указателната табела за с.*** той спрял.
Извикал на помощ сина си, другия пострадал- св. С.Т., който пък от своя страна
помолил своята приятелка- свидетелката П.Ж., да го откара с автомобила на баща
си до мястото, където бил аварирал повредения мотоциклет. Св.Ж. се отзовала и
тръгнала с лек автомобил „***“ с № *** от с.** през с.** по пътя за с.**.
Пристигайки
на уговореното място, тя спряла автомобила до повредения мотоциклет в
насрещното по посока на нейното
движение платно, като левите гуми на автомобила се намирали върху банкета, а
десните върху платното за движение. Било вече около 21:00ч., било тъмно
и тя оставила да светят късите светлини на автомобила, като включила и
аварийните светлини. Св. Ж. останала в автомобила, а С.Т. слязъл, за
да помага на баща си. Двамата започнали да поправят мотоциклета, като тази им
дейност отнела около 20 минути. През този период край тях преминали няколко
автомобила, като водачите им успели да ги забележат и да се разминат с тях
безпрепятствено.
Около
21:30ч. двамата свидетели вече били отремонтирали мотоциклета и се подготвяли
да го запалят. Мотоциклетът се намирал на около два метра пред спрения
автомобил. Бил разположен успоредно
на оста на пътя, с предна си част към л.а., като от двете му страни стояли
прави двамата пострадали.
В
този момент подсъдимият В., след употреба на значително количество алкохол, управлявал
л.а. „***“ с № СТ ***СС. Бил помолен да откара свидетелите Т.и Г.Н.от с.*** в
с.***, В. се съгласил. Той се движел по пътя от с.*** към с.***, като на около
не по-малко от 250 метра от спрения
мотоциклет излязъл на прав участък от пътя. Приближавайки към разположения
частично в неговото платно за движение л.а.“***“ с включени насрещни
светлини, подсъдимият В. го възприел като опасност на пътя- като движещ се
в неговото платно за движение автомобил с включени дълги светлини. Въпреки това
вместо да намали скоростта, а при необходимост и да спре, продължил управлението
на автомобила със същата скорост. Приближавайки се още повече до спрения
автомобил, подсъдимият В. бил вече заслепен от насрещните му фарове, което
още повече затруднило възможността му правилно да възприема пътната обстановка,
но той отново не предприел намаляване на скоростта или спиране, като при
доближаване на мотоциклета не забелязал и двамата стоящи до него свидетели, и
неправилно преценил, че трябва да предприеме маневра за заобикаляне на л.а.“**“
от дясната си страна по посока на движение.
В резултат на което в следващия момент л.а. „**“
със средната си челна част ударил мотоциклета, а непосредствено след това и
двамата мъже. Мотоциклета и телата на пострадалите под въздействие на
придадените им сила от удара са били отхвърлени по направление, гравитиращо с
направлението на движение на “**”. След това, л.а.“***“ с предната си челна
лява част контактувал с предна челна лява част на л.а.“**“. Ударът бил челен,
ексцентричен, при което л.а.“**“ под въздействие на придадения му импулс и
реакцията в колелата се насочил на североизток, а купето от генерирания въртящ
момент се завъртяло в посока обратна на часовниковата стрелка. В това съчетано
движение л.а.“**“ се установил на място в позиция, фиксирана в огледния
протокол. Л.а.“**“ под въздействие на моментното си направление и реакциите от
удара в спрения автомобил и тези в колелата, се транслирал също на североизток
до установяване в покой, където също бил фиксиран в огледния протокол. В
резултат на удара пострадалия С.Т. паднал и останал да лежи на платното за
движение в безсъзнание, а пострадалия А.Т. и мотоциклета били изхвърлени край
пътя южно от него.
Произшествието
е възникнало в нощни условия, извън населено място, в прав участък на път
ориентиран изток-запад, покрит с износена асфалтова настилка, при сухо време.
Подсъдимият В., излизайки на правия участък, управлявал автомобила със скорост
около 52 км/ч, като въпреки че възприел опасността от частично разположения в
неговото платно за движение автомобил, и въпреки че бил заслепен впоследствие
от фаровете му, в нито един момент преди това не намалил скоростта си на
движение. В резултат на това движейки се със същата скорост, подсъдимият В. ударил
с автомобила си насочения със задната си част към него мотоциклет, а
впоследствие и двамата пострадали и спрения автомобил. Били извикани служители
на КАТ и линейка, които пристигнали почти едновременно. Служителите на КАТ тествали
подсъдимия В. с техническо средство/дрегер/, който отчел наличие на алкохол в
издишания въздух 1,09 промила.
В
резултат на причиненото виновно от подсъдимия В. ПТП, пострадалия А.Т. получил
приживе следните травматични увреждания: Мозъчна травма - кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки в ляво, гръдна травма - хемоторакс / свободно изляла се кръв в
гръдната кухина / - 800 мл., счупване на ребра по двете гръдни половини с
кръвонасядане на меките тъкани около счупванията и размествания, счупване на
лявата лопатка, контузия на белия дроб, контузия на сърцето, аспирация в белите
дробове, кръв в коремната кухина, разкъсване капсулата на черния дроб, анемия
на вътрешните органи, охлузване и кръвонасядане по челото, лява скулна област и
външния нос, кръвонасядания и охлузвания по лява гръдна половина, множество
охлузвания по гърба и дясна хълбочна област, счупване на лявата предмишница, ламбовидна
рана по лявата подбедрица, охлузване и кръвонасядане по дясното коляно и
дясното бедро. Тези травматични увреждания
били несъвместими с живота на пострадалия А.С.Т., който починал на
местопроизшествието. Според назначената по делото СМЕ настъпилата смърт е в
резултат на тежка гръдна травма, като неминуема роля в генезата на смъртта са
изиграли също и мозъчната и коремна травми. Другия пострадал, С.Т., в
резултат на удара получил средна телесна повреда, изразяваща се в:
контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците, сътресение и контузия на
мозъка, отток на мозъка, представляващи разстройство на здравето временно
опасно за живота. Останалите участници в ПТП св.Ж. и сем.Недеви не получили
съставомерни травматични увреждания.
Гореизложената
фактическа обстановка е установено по един непротиворечив начин и от събраните в хода на разследването
доказателства –протоколи за разпит на свидетели,
АТЕ, две СМЕ, протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, протокол за
оглед на местопроизшествие и други писмени доказателства по описа на делото,
както и от самопризнанията на подсъдимия, направени
по време на съдебното следствие.
Причини за настъпване на ПТП:
В
обвинителния акт е посочено, и с оглед направените от подсъдимия самопризнания
на всички факти по обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие за
безспорно установено, че подсъдимият В. е допуснал следните нарушения на
правилата за безопасно движение по пътищатата, а именно:
-
на чл.20 ал.2 предл.последно от ЗДвП, тъй като от момента, в който
е възприел от достатъчно разстояние възникналата опасност на пътя
пред него – спрял частично в неговото платно за движение лек автомобил
с включени насрещни
светлини, които му пречат да възприема изцяло и обективно пътната
обстановка, не е изпълнил задължението си предвидено в тази разпоредба на
закона- да намали скоростта, а при необходимост и да спре, като продължил
да управлява автомобила със същата скорост.
-
на чл.77 от ЗДвП- в един по-късен момент, когато, приближавайки
се, вече бил заслепен от насрещните фарове на спрелия автомобил, той не е изпълнил
и задължението си, визирано в горната разпоредба на закона, – при
заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре,
като продължил движението си, като без да намалява скоростта едва в най- крайния момент на движението си предприел
“спасителна” маневра - заобикаляне на л.а.“***“ от дясната си страна по посока
на движение, при което настъпил сблъсъка с пострадалите.
Освен
това деянието е извършено в пияно състояние, предвид установената
концентрация на алкохол у подсъдимия В. от 1.09 промила в издишания въздух
непосредствено след причиненото ПТП, представляващо квалифициращо обстоятелство
в случая.
Като втора причина за настъпване на ПТП в
обстоятелствената част на ОА е прието позиционирането на л.а. “***” в южния
край на асфалтовото покритие, както и обстоятелството, че същият е бил с
включени насрещни светлини, което с оглед заключението на АТЕ по ДП е създало
технически проблем за водача на “***”/подсъдимия/, тъй като в случая- в
условията на нощна видимост, първоначално са създавали погрешното възприятие за
движещ се автомобил с включени светлини/подсъдимият ги е възприел като дълги,
видно от разпита му по ДП/, а в един момент са произвеждали заслепяващ ефект за
идващите отсреща водачи, вкл. за подсъдимия. Въпрос на субективни възможности и
правилно реагиране на така създалата се пътна обстановка е било водачите на
ППС, идващи от тази посока, да забележат мотопеда и пострадалите на пътя им и
да се разминат с тях. Тъй като с оглед заключението на тройната АТЕ, че тези
обстоятелства обективно са създавали технически пречки за правилното и
обективно възприемане на пътната обстановка, и това е отразено след фактите по
ОА, които подсъдимият призна, съдът прие, че макар и да не представляват първопричина
за ПТП, в случая те са били фактор, който също е допринесъл за настъпването на
процесното ПТП. Поради което следва да бъдат оценени като съпричиняване
от страна на пострадалите за настъпване на вредоносния резултат, тъй като те
сами не са взели задължителните според закона мерки за собствената си безопасност.
Останали са на пътя в нощни условия да ремонтират мотопед, който не са
обозначили със съответните предвидени в закона средства, а оказващия му помощ
автомобил, който е следвало да го осветява, пък е бил без специално
обозначение. Поради което и двете ППС са създавали опасност за движението. Без
значение е, че л.а. “***” е бил управляван от св. Ж., приятелка на пострадалия С.Т.,
която и по време на ПТП се е намирала в него, тъй като задължението за
обозначаване по посочения начин е било и за двамата водачи. Поради което съдът
възприе за напълно основателни доводите на защитника на подсъдимия относно
другите условия, при които е станало деянието, отразени като факти без да бъдат
посочени съответните нормативни разпоредби и в ОА. С горните действия са били нарушени: правилата
за принудително спиране/чл. 54 от ЗДвП относно спирането на платното за
движение извън населено място/, както
и правилата за престой на ППС, спряно поради повреда, и по- специално чл.
94, ал.1 и ал.2 от ЗДвП/че извън населено място ППС трябва да е спряно извън
платното за движение/, чл. 97 от ЗДвП-относно задължението за преместване на аварирало
извън населено място ППС, респ. за обозначаването му със светлоотразителен
триъгълник или по друг подходящ начин, като това се отнася и до ППС, спрели за
оказване на помощ. В случая такива изобщо не са били поставени на пътя пред авариралото
ППС, а включените насрещни светлини са създавали технически проблем и са
заслепявали водачите от насрещното движение. Самото позициониране частично на
пътното платно на л.а. “***” на два метра след мотопеда и пострадалите, освен, че е създавало пречка за
движението, също е било недостатъчно
добре осветено- необозначено чрез светлоотразителен триъгълник или по друг
начин, също в нарушение на предписаните правила по ЗДвП.
Така
описаната фактическа обстановка, очертана в обстоятелствената част на ОА, е
призната изцяло от подсъдимия при проведеното по негова молба съкратено съдебно
следствие. Разпитан в качеството на обвиняем –на 12.08.2016 г. , подсъдимият
В. е дал обяснения, признавайки, че се е качил да управлява МПС, въпреки
че е бил употребил алкохол, тъй като не могъл да откаже на молбата на свои
приятели, на които им се родило внуче. Заявил е, че след като на около не
повече от 100 м след завоя на прав участък насреща му са светнали дълги
светлини на разстояние около 50 м, той не виждал нищо и загубил ориентация.
Възприел е опасността поради наличието на автомобил в неговата лента за
движение. Първоначално на ДП същият е отрекъл да не е взел мерки за безопасност
като е заявил, че веднага след като е забелязал автомобила, е навил волана
надясно и е натиснал спирачки, за да намали скоростта. Заявил е, че не е видял
мотопеда и стоящите от двете му страни пострадали, макар да е почувствал веднага
след това два последователни удара. Много след това е осъзнал, че първия удар е
бил от съприкосновението на управлявания от него л.а. в мотопеда и пострадалите/стоящи
от двете му страни/, а втория- в стоящия зад тях лек автомобил “***”. С оглед заключението
на изготвената на ДП и приобщена към доказателствения материал по настоящото
дело тройна АТЕ, че конкретни изводи относно възможността за възприемане на
мотопеда на два метра пред л.а. “**”, предвид наличието на стоп светлина или
светлоотразител все пак е съществувала, но това е въпрос на прецизно
експериментално изследване и строго индивидуалното възприятие за всеки човек,
съдът дава вяра на твърденията му, че не е забелязал пострадалите и авариралия
в близост до тях мотопед. Относно второто му твърдение, че веднага след
излизането от завоя на правия участък от 100 м след него, на 50 пред себе си е
видял насрещните светлини, които са го заслепили, което твърдение не се
поддържа от него при проведеното съкратено съдебно следствие, съдът намира, че
изясняването на обстоятелството какви са били включените насрещни светлини на
л.а. “***” и възможно ли е било същите да са го заслепявали до степен да загуби
ориентация в обстановката, е без значение с оглед задължението му да реагира веднага
на възникналата опасност/колкото и непълна и неточна да е тя/, като намали и
спре управлявания от него автомобил. Впрочем, видно от заключението на тройната
АТЕ/ при отговора на 5 въпрос/л.10 от същата/-каква е опасната зона за спиране,
вещите лица са отговорили, че тя е била от порядъка на 47 м, но за подсъдимия
водач предвид концентрацията на алкохол в кръвта му, опасната зона е била около
60 м. Това заключение не е било оспорено от подсъдимия и неговия защитник, а
искането за допълнителна задача на експертизата е било оттеглено, като е
направено искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК. В
съдебно заседание това искане е конкретизирано
по чл. 371, т.2 от НПК като подсъдимият е направил пълни самопризнания по
фактите и обстоятелствата в ОА. С оглед обстоятелството,
че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от всички други събрани
на ДП доказателства, и са извършени всички необходими действия по разследването
без при това да бъдат допуснати каквито и да било съществени нарушения на
процесуалните правила, съдът намери искането му за допустимо и прие делото да
бъде разгледано по този ред. Поради което прие за безспорно установена
изложената по- горе фактическа обстановка, а именно, че при възникналата
опасност- в първия момент, когато е
забелязал л.а. “**”, частично позициониран в неговата пътна лента с
включени насрещни/къси аварийни/ светлини, въпреки че го е възприел като
опасност, подсъдимият не е извършил необходимото и задължително действие по
закон- да намали скоростта и да спре, въпреки че е имал възможност за това. При
приближаването му към л.а. “***”, на два метра от който- до авариралия мотопед,
са били и пострадалите, той вече е бил заслепен от насрещните фарове, което
съвсем е затруднило възможността му правилно да възприема пътната обстановка. Но
това е станало именно поради невземане на необходимите предварителни мерки –
така както го е задължавала в този първоначален момент разпоредбата на чл. 20,
ал.2 от ЗДвП, така, както го е задължавала и в следващия момент разпоредбата на
чл. 77 от ЗДвП. Той не е реагирал според изискванията на горепосочените
задължителни правила за движение в създадената опасна за движението пътна
ситуация- не е намалил скоростта, нито пък е спрял управляваното то него МПС. Вместо
това е извършил друга неразрешена от закона маневра- завиване надясно,
надявайки се да заобиколи препятствието и да избегне ПТП. За тази неправилна
преценка на пътната ситуация и неизпълнение на задълженията му като водач всъщност
в значителна степен е допринесло и изпитото преди това от подсъдимия количество
алкохол/ 1, 09 промила/, измерен с техническо средство/ като данни за това
каква е била реалната концентрация на алкохол в кръвта му няма, тъй като той е
отказал да даде кръвна проба/. Поради което посоченото по- горе съпричиняване
от страна на пострадалите на може да бъде възприето като оневиняващо
обстоятелство за подсъдимия. Горните
факти също не се оспорват от подсъдимия и защитника му, и са категорично
установени не само от самопризнанието на подсъдимия, но и от останалите събрани
по ДП доказателства, заключения на експерти, протоколите от действията по
разследването, вкл. и протоколите за разпит на разпитаните свидетели от района
на ПТП в деня на катастрофата.
С бездействието
си като не е изпълнил тези предписания на
специалния закон- Закона за движение по пътищата, подсъдимият В. е нарушил
правилата за безопасно движение по пътищата, посочени по- горе, които са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно
произшествие и резултата от същото. Видно от направените от подсъдимия
самопризнания по делото, във връзка с което делото е разгледано по реда на
чл.371, т.2 и следващите от НПК, същият
признава обстоятелството, че е допуснал посочените в обвинителния акт нарушения
на ЗДвП, както и, че ги е извършил по начина, по който са описани в
обвинителния акт, като с това по непредпазливост е причинил смъртта на
пострадалия А.Т. и средна телесна повреда на пострадалия С.Т.. С оглед
направеното от него самопризнание на всички факти, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, същият признава и свързаните с квалификацията на
деянието изложени от прокурора обстоятелства, определящи деянието като такова
по посочената квалификация. Предвид гореизложеното съдът прие, че от обективна
страна подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на горепосоченото престъпление- причиняване на
смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго лице по непредпазливост, по
посочения механизъм и при наличие на посочените по- горе квалифициращи
обстоятелства, които е съзнавал- при управление на ППС чрез нарушаване на
горепосочените правила за движение по пътищата. Освен това съдът прие, че при
нарушаване на горните правила за безопасно движение по пътищата/запълващи
бланкетната норма на чл. 343 от НК/ чрез проявеното от него бездействие, същият
е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, свързани с
деянието, но е мислел/ лекомислено се е
надявал/ да ги предотврати.
В
резултат на произшествието е настъпила смърт на едно лице -на пострадалия А.С.Т.
и средна телесна повреда на друго лице- пострадалия С.А.Т., като деянието
е извършено в пияно състояние, представляващи и квалифициращи
обстоятелства, обуславящи по-високата обществена опасност на деянието в
случая.
Горната фактическа
обстановка се установява по един
безспорен и непротиворечив начин от събраните по ДП № 1228 ЗМ
285/2016 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора протоколи и
писмени документи, съдържащи факти, имащи значение за изясняване
обстоятелствата по делото, както следва:
Уведомление
на основание чл. 212, ал. 2 от НПК за започване на ДП № 1228 ЗМ 285 /2016 год.
по описа на ОД на МВР - Стара Загора, /л.2 от ДП/; Протокол за оглед на
местопроизшествие от 11.08.2016 год. /л.4/; Акт за установяване на
административно нарушение от 11.08.2016 год. /л.9/; показатели от “Дрегер
Алкотест 7510” /л.10/ писмо рег.№ 3226р-21897 от 08.06.2016 год. от
лабораторията за проверка на полицейската техника от 06.06.2016 год. /л.11/;
Талон за медицинско изследване на П.Д. Вълков /л.12/; Протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество /л.13/; Договор
за правна защита и съдействие /л.19/; Постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение от 12.08.2016 год. /л.20/; Протокол за разпит
на обвиняем от 12.08.2016 год. /л.21/; Постановление на ОП - Стара Загора от
12.08.2016 год. /л.23/; Протокол за отговорно пазене от 12.08.2016 год. /л.25/;
Протокол за отговорно пазене от 11.08.2016 год. /л.26/; Справка за
нарушител/водач /л.27/; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на П.Д. Вълков /л.30/; Застрахователна полица гражданска отговорност
издадена от “Булстрад Виена иншурънс гр.”София /л.31/; Свидетелство за
регистрация на л.а. “**” /л.32/; Свидетелство за регистрация на МПС - мотопед “
Симсон -50” /л.33/; Протокол по ЧНД № 402/2016 год. на Старозагорския окръжен
съд, с определение на съда, с което е взета МН”Домашен арест” по отношение на
обвиняемия П.Д. В. /л.37/; Справка за съдимост рег.№ 2749 от 12.08.2016 год. на
П.Д. Вълков /л.46/; Акт за установяване на административно нарушение от
11.08.2016 год. /л.50/; Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 16-1228-000854 по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП от 11.08.2016 год. /л.51/;
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л.58/; Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 352-2016 год. /л.60/; Епикриза издадена от
Клиника по неврохирургия издадена от д-р Кирков -Началник НХК /л.63/; Протокол
а химическа експертиза /л.64/; Съдебномедицинска експертиза на труп
№ 220 / 2016 год. /л.67/; Препис- извлечение от акт за смърт /л.73/;
Удостоверение за наследници изх.№ 30 от 30.08.2016 год. издадено от Община –
с.Памукчии, обл.Стара Загора /л.74/; Пълномощно от 12.09.2016 год. /л.75/;
Писмо от Дирекция “Национална система 112”, “Районен център” – Бургас , ведно с
диск, в който е регистрирано повикване с предадена информация за ПТП с пострадали
/л.87/; Албум за посетено ПТП по пътя за
с.Бъдеще от 11.08.2016 г./л.88/; Тройна авто-техническа експертиза № 285 /2016
год. /л.98/; Постановление на ОП - Стара Загора от 15.11.2016 год. , с което е
изменена взетата МН”Домашен арест” спрямо обвиняемия П.Д. В. в по-лека такава “Подписка”/л.117/;
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
27.03.2017 год. /л.129/; Протокол за разпит на обвиняемия П.Д. Вълков от
23.03.2017 год. /л.130/; Пълномощно за представителство от адв. П.К. от
04.01.2017 год. /л.132/; Протокол за предявяване на разследване от 28.03.2017
год. на обвиняемия П.Д. Вълков /л.137/; Протокол за предявяване на разследване
от 03.04.2017 год. на обвиняемия П.Д.
Вълков /л.138/; Постановление на ОП - Стара Загора от 13.04.2017 год. /л.139/;
Писмено мнение за приключване на наказателно производство от 11.05.2017 год.
/л.145/ и служебно изисканите писмени доказателства, както следва: актуална
справка за съдимост рег. № 818 от 21.06.2017г. издадена от Районен съд –
Казанлък и Справка от унифицираната информационна система на Прокуратурата на
РБългария към дата 13.06.2017 год. за подсъдимия П.Д. Вълков /л.9 от делото.
Предвид гореизложеното съдът прие, че от събраните
по делото доказателства по реда на съдебното следствие, така и от тези на досъдебното
производство по приложеното ДП № 1228 ЗМ
285/2016 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, при чието събиране не са допуснати
никакви процесуални нарушения, и приобщени към доказателствата по делото на
основание чл.373, ал.2 вр. с чл.283 и чл.107, ал.2 от НПК след проверка,
прочитане и приемане, е безспорно
е установено, че с деянието си подсъдимият В. е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна, престъпния състав на престъплението по чл.343,
ал.4, във вр. ал.3, б.“б“, предл. I-во, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При
така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че с горепосоченото си
поведение подсъдимият В. затова, че на датата 11.08.2016 г. е нарушил правилата за движение: -чл.
20, ал.2 изр. последно от ЗДвП: „Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“- като не направил това и не намалил
своевременно скоростта, и чл. 77 от ЗДвП: „При заслепяване водачът е
длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре“- като не намалил
скоростта и не спрял при възникналата необходимост за това, които са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие и
резултата от същото, като по непредпазливост е причинил
смъртта на пострадалия А.С.Т.
и средна телесна повреда на пострадалия С.А.Т., изразяваща се в контузия на главата,
шията, гръдния кош и крайниците, сътресение и контузия на мозъка, отток на
мозъка, представляващи разстройство на здравето временно опасно за живота, като
деянието е извършено в пияно състояние, и от него са настъпили
смърт на едно лице и телесна повреда на друго лице. С което е осъществил от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на
престъплението по чл.343,
ал.4, във вр. ал.3, б.“б“, предл. I-во, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Касае се до непредпазливо общоопасно деяние, което се осъществява чрез
управление на превозното средство, при което чрез нарушаване правилата за движение на превозното средство и правилата
за безопасност на движението /престъпление по транспорта/, се е стигнало едновременно
до телесна повреда и засягане живота на едно лице, като вследствие на деянието това
лице е починало. Деянието е извършено и при едновременната наличност на друго
квалифициращо обстоятелство, повишаващо обществената му опасност, както и тази
на дееца, тъй като е извършено в пияно състояние/установено по надлежния ред/. Престъплението
по основния състав на чл. 342, ал.1 от НК е резултатно- на поставяне в
опасност. Престъплението по чл.343,
ал.4, във вр. ал.3, б.“б“, предл. I-во, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК
е
квалифициран случай на общоопасно засягане посредством управление на
транспортно средство, извършено по непредпазливост, при което се стига до реално увреждане. Разпоредбата на ал.4 пък е още една
разновидност на ал.3 на чл. 343, тъй като в тази хипотеза се наказва деецът,
който с действията си едновременно е причинил смъртта на едно / или повече/лица
и телесна повреда на
едно/ или повече/ лица. Налице е такова нарушаване на правилата за движение, което е не само е създало
възможност за настъпване на каквато и да е телесна повреда/ или телесни
повреди/ и смърт, но и реално е довело до такива. Предвид гореизложеното съдът прие за напълно законосъобразна и
съответстваща на високата обществена опасност на деянието и на дееца, посочената
квалификация на деянието.
ОТНОСНО ФОРМАТА НА
ВИНАТА:
Формата и видът на вината при това
престъпление са непредпазливост, но могат да бъдат и евентуален умисъл.
При
така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че деецът –
подсъдимият В. е извършил деянието виновно, но по непредпазливост. Съгласно чл.11, ал.3 от НК деянието е
непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но се е надявал да ги
предотврати. В случая съдът намира, че е налице по- скоро втората форма на вината-
небрежност, а именно-налице е предвиждане от подсъдимия на опасните
последици, но и нехайно, лекомислено отношение към евентуалното настъпване на
вредоносния резултат, а от гледна точка на гражданската /деликтната/
отговорност за вреди е налице т. нар. „груба небрежност”. С оглед на
което съдът намира, че подсъдимият В. е осъществил състава на престъплението,
за което съдът го призна за виновен,
както от обективна така и от субективна страна
при наличието на вина под формата на небрежност по смисъла на чл. 11,
ал.3 пр.2 във връзка с престъпление по чл.343, ал.4, във вр. ал.3,
б.“б“, предл. I-во, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като съгл.
ал.4 на чл.11 от НК непредпазливите деяния се наказват само в предвидените от
закона случаи.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Разпоредбата на чл.343,
ал.4, във вр. ал.3, б.“б“, предл. I-во, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК
предвижда
налагането на наказание „лишаване от
свобода” в размер „ от три до
петнадесет години”. В случая подсъдимият П.Д.В. е с чисто съдебно
минало/реабилитиран/, към момента срещу него няма образувани и незавършени
досъдебни производства. Същият е вдовец в напреднала възраст/ 72
годишен/, и е с добри характеристични данни като човек: макар и
пенсионер, упражнява общественополезен труд, ползва се с добро име
сред съселяните си, социално активен и обществено полезен е/видно от
представената личностна характеристика от кмета нас. **/; разбира и осъзнава
тежко станалото като изразява искрено съжаление и разкаяние. Още на ДП е
направил самопризнания по фактите, макар и като причина за настъпилото ПТП
да е посочил обстоятелства, които не биха могли да се възприемат за
извинителни, но впоследствие е поискал делото да се разгледа по реда на
съкратеното съдебно следствие. Последното обаче е в границите на неговата
защитна позиция с оглед смекчаване на наказанието, което е единственото му
искане към съда. Не на последно място в случая е и наличното съпричиняване
от пострадалите, което също бе отчетено от съда като смекчаващо вината
обстоятелство. Въпреки това съдът прие, че никоя от горепосочените причини няма
характер на изключително смекчаващо вината обстоятелства, и същите не са
многобройни такива, налагащи определяне на наказанието при условията на чл. 55
от НК.
Направеното от подсъдимия
самопризнание на фактите като форма на съдействие при установяване на обективната истина не е
спомогнало своевременно и съществено за разкриване на деянието още в хода на
досъдебното производство, а е следствие от ефективната дейност на компетентните
органи, поради което същото не би могло да се третира като смекчаващо
обстоятелство. Благоприятната последица от този вид самопризнание е
предопределена от закона /чл. 373, ал. 2 НПК/, поради което не може да бъде
отчетена повторно при индивидуализация на санкцията съобразно изискванията на
чл. 373, ал. 2 от НПК като смекчаващо вината обстоятелство.
При определяне на наказанието съдът отчете и наличните в случая отегчаващи
вината обстоятелства, свързани с личността на дееца, а именно лошите
характеристични данни на същия като водач на МПС. На първо място, такова е предишното
осъждане на подсъдимия за друго престъпление по транспорта, което отново е
свързано с употреба на алкохол/представляващо квалифициращо
обстоятелство в случая и отчетено в квалификацията на деянието/- това по НОХД №
677/ 2007 г. по описа на РС-Стара Загора,/ за което е настъпила реабилитация по
чл. 88а от НК/. На второ място, това е справката му за административен
нарушител, от която е видно, че подсъдимият В. е административен нарушител с
налагани няколко
административни наказания за допуснати от него нарушения на ЗДвП, от които по- същественото е това за нарушение по чл. 171, ал.т.1, б.
“б” от ЗДвП през 2007 г., което е свързано с употреба на алкохол/ с АУАН У
5700444/ 20.02.2007 г./. То е последвано от съставения АУАН Г 180240/
11.08.2016 г., във връзка с който е издадено НП № 16-1228-002176/ 16.08.2016
г., неотразено в справката/но представено от защитата и прието като писмено
доказателство по настоящото дело/, което е по повод процесното ПТП, видно от което
подсъдимия В. е лишен от право да управлява МПС за максималния срок от 12
месеца. В него е отбелязано, че причина за налагане на това административно
наказание е високото съдържание алкохол/отчетено чрез техническо средство/.
Действително останалите нарушения в справката за стари периоди и във връзка с по-
незначителни нарушения. Посоченото по- горе дава основание да се приеме, че
подсъдимият е деец с лоши характеристични данни специално за
престъпленията по транспорта. Както в миналото си, така и при извършването
на деянието, показва склонност за нарушаване на основни правила за безопасност
на движението, най- вече на управление на ППС след употреба на алкохол. След
налагането на санкциите не се съобразява с понесената за тях отговорност и не
зачита тези правила. Наложеното му наказание лишаване от свобода при условията
на чл. 66, ал.1 от НК за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК не е довело до
превъзпитанието му. Налице е и тежък
съставомерен резултат/макар и да не
е един от най- тежките/-смъртен резултат на едно лице и средна телесна повреди
на друго лице, причинени по непредпазливост,
макар и при съпричиняване от страна на пострадалите и при обективна възможност
същите да бъдат избегнати. Не може да бъде пренебрегната и високата
степен на обществена опасност на деянието и социалният му отзвук. Въпреки това, предвид гореизложеното относно
смекчаващите вината обстоятелства в случая, и при съпоставката му с други деяния
от същия вид, съдът прецени, че с оглед целите на специалната и генералната
превенция /чл.36 от НК/ наказателната отговорност спрямо подсъдимия В. следва да
бъде реализирана в рамките на предвиденото в закона наказание „ от три до петнадесет години”, но при значителен превес на смекчаващите вината и отговорността
обстоятелства. Предвид гореизложеното съдът определи основното наказание
на подсъдимия В. „Лишаване от свобода” при условията на чл. 54 от НК в
размер на 4 години 6 месеца/предвид
това, че средата на наказанието е 9 години/. Този размер съдът прецени за достатъчен
с оглед постигане на превъзпитателната и превантивната функция на наказанието спрямо
подсъдимия В. като счете, че с него могат да бъдат постигнати целите му. С оглед задължителната редукция предвид начина на
протичане на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК и чл. 58а, ал.1, от НК, след като определи размера на наказанието “Лишаване от свобода” при
условията на чл.54 от НК от 4 години 6 месеца, същото бе намалено с 1/3, поради което окончателния размер на
наказанието лишаване от свобода бе определен в размер на 3/ТРИ/ ГОДИНИ.
Тъй като в случая са налице
основания за отлагане изпълнението на така наложеното наказание по чл.66, ал.1
от НК, предвид наличието на визираните в тази разпоредба
предпоставки за приложение на тази разпоредба, както и с оглед гореизложеното
относно личността на дееца, съдът постанови наложеното на подсъдимия В. наказание лишаване от свобода да
не бъде изтърпяно от него
ефективно, а да бъде
отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за максималния изпитателен срок
от 5/ПЕТ/ години, считано от
влизане на присъдата в законна сила. Действително обществената опасност на
деянието е висока. От друга страна обаче, преценката на данните за
личността на подсъдимия дава основание да се направи извод, че неговото
поправяне и превъзпитание може да бъде постигнато и без същият да бъде изолиран
от обществото. Налице са следните обстоятелства, даващи основание да бъде
направен такъв извод: чисто съдебно минало и добри характеристични данни на
подсъдимия като личност, напреднала възраст и разклатено здраве, проявено
искрено разкаяние и съжаление за постъпката му, а също така и обстоятелството,
че същият е лишен от възможност да управлява ППС по административен ред. Всички
те дават основание да се приеме, че корекционният ефект на наказанието както на
плоскостта на специалната, така и на генералната превенция, може да бъде
постигнат без ефективно изтърпяване на лишаването от свобода, а подсъдимия единствено
следва да бъде лишен за по- дълъг период от възможността да управлява МПС. Съдът
счете, че този вид и начин на изтърпяване на наложеното наказание с така
дадената повторна възможност за поправяне и превъзпитание наказанието би
изиграло своя превъзпитаващ и превантивен ефект спрямо осъдения и би
предотвратило за в бъдеще такова поведение, при което отново би се стигнало до
подобен резултат.
Предвид задължително
предвиденото за това престъпление допълнително наказание- лишаване от
правоуправление, на основание чл.343г,
във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът наложи това наказание в размер,
който е съобразен с разпоредбата на чл. 49 от НК, и то за достатъчно дълъг
период от време- 4 години,
считано от влизане на присъдата в сила, като приспадна времето, през което за
същото деяние подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред. Този размер
съдът определи, изхождайки от личността на дееца, лошите му характеристични
данни като деец и нарушител по транспорта, и липсата на настъпила корекция в
поведението му като водач на пътя, както и с оглед тежкия съставомерен
резултат, до който се е стигнало в случая. На
основание чл. 59, ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което
подсъдимия В. е бил задържан и е била взета мярка за неотклонение “Домашен
арест”, считано от 15.08.2016 г. до
15.11.2016 година, което да му бъде зачетено /евентуално/ като изтърпяна
част от наказанието лишаване от свобода.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Тъй като подсъдимият В. е признат за виновен и
му е наложено съответното наказание по НК, на основание чл.189, ал.3 от НПК същият бе осъден да заплати в полза на държавата по бюджетната сметка на МВР направените по досъдебното производство
разноски - за възнаграждение на експерти, в размер на сумата от 974, 39 лв.,
а така също и тези, направени от
частните обвинители С.А.Т. и М.А.Т.- за адвокатско възнаграждение на повереника им в
размер на по 1000 /хиляда/ лева за всеки един от тях.
ОТНОСНО
ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като
такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимия В., проявеното
лекомислено и небрежно отношение към задълженията му като водач на МПС, и незачитане
правилата за движение по пътищата.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
/ СП. ДРАГОТИНОВА/