Решение по дело №16030/2019 на Софийски градски съд

                                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                    №………………

    гр. София, 25.06.2020 г. 

 

                                   В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав: 

                 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                            ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                МЛ.СЪДИЯ:   ИВА НЕШЕВА

 

при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 16030 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 48250/22.02.2019 г., постановено по гр. д. № 26381/2018 г. по описа на СРС, 33 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл.415 и чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу Д.Г.И., ЕГН **********, със съд. адрес *** **********че Д.Г.И. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 743.01 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. ведно със законна лихва от 13.2.2018 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 990,68 лв., дължи мораторна лихва в размер на 116.24 лв. за периода от 16.9.2015 г. до 31.1.2018 г., като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 154,99 лв., дължи сумата от 35.61 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. ведно със законна лихва от 13.2.2018 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 47,48 лв., дължи мораторна лихва в размер на 7.17 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 31.01.2018       г., като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 9,56 лв., за недвижим имот в гр.София, бул.Витоша №*******, аб.№ 095922, за които суми е издадена заповед от 20.02.2018 г. постановена по ч.гр.д. № 9986/2018 г. по описа на СРС, 33 състав.

С постановеното решение е осъдена Д.Г.И. да заплати на „Т.С.” ЕАД, направените по делото разноски в размер на 525 лв., включително разноски по ч.гр.д. № 9986/2018 г. по описа на СРС, 33 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице — помагач - „Т.с.“ ЕООД, ***.

 

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответника Д.Г.И., в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове. Същото се оспорва и като необосновано. Изложени са подробни възражения, за това че исковете не са доказани по основание и размер. Моли за отмяна на постановеното решение от СРС и постановяване на решение, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни изцяло.

Въззиваемият „Т.С.“ ЕАД не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба. В свое становище от 05.06.2019 г. изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца - „Т.с.“ ЕООД не е изразил становище по подадената въззивна жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 ЗЕ за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул.Витоша №*******, аб.№ 095922 по договорни отношения между страните през периода от м.05.2014г. до м.04.2017г., като дължи сумата 990,68 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. ведно със законна лихва от 13.02.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 154,99 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 31.01.2018 г., сумата от 47,48 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. ведно със законна лихва от 13.02.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9,56 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 31.01.2018 г.

Във връзка с подаденото на 13.02.2018г. заявление, по ч. гр. д. № 9986/2018 г. на СРС, 33 с-в, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на Т.С. ЕАД срещу длъжника Д.Г.И. за заплащане на дължимите суми, срещу която е било подадено възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Според указаното в разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя е било указано да предяви иск за установяване на вземанията си с разпореждане от 21.03.2018 г.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, на 25.04.2018 г., в приложимата към момента на завеждане на делото редакция ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред срещу посочения длъжник. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

В производството се установява чрез представения нотариален акт за дарение на недвижим имот, че ¾ ид.ч. собствени на С.Н.Г.са прехвълени в полза на ответницата Д.Г.И., като дарителката си е запазила вещното право на ползване. Видно от удостоверение за наследници от 20.12.2016 г., издадено от СО, район Триадица, дарителката С.Н.Г.е починала на 03.08.2007 г., като нейн законен наследник е дъщеря й Д.Г.И.. Така, в проведеното производство е установено, че ответницата е собственик на имота, за който са били доставяни количества ТЕ възлизащи на стойност, посочена от приетите в производството СТЕ и ССчЕ, които настоящият състав кредитира по реда на чл.202 ГПК.

Възраженията на ответника, че в производството не е установено обстоятелството, че същият притежава правото на собственост върху имота, съдът намира за недоказани и съответно – неоснователни.

Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на възникнало по реда на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), чл.150, ал.1 от ЗЕ облигационно правоотношение с „Топлофикация София” с предмет: доставяне на топлинна енергия за битови нужди при действие на Общите условия за продажба на топлинна енергия на Т.С. ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР в сила от 13.02.2008 г. и  одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. при отсъствие на сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл.106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.) или чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).

Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и топлопреносно предприятие. Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".

С оглед тези констатации, при съобразяване установеното, че дължимите суми не са погасени, съдът намира че предявените претенции са основателни за посочените в ССчЕ суми, дължими за потребена в имота ТЕ.

С оглед установеното облигационно правоотношение между страните, при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са основателни в посочената част за исковите периоди до горепосочените размери, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му част, като правилно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

               Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

 

                                                             Р Е Ш И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА Решение № 48250/22.02.2019 г., постановено по гр. д. № 26381/2018 г. по описа на СРС, 33 състав, в частта, с която е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу Д.Г.И., ЕГН **********, със съд. адрес *** **********че Д.Г.И. дължи на „Т.С.” ЕАД:

-      сумата от 743.01 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 13.02.2018 г. до изплащане на вземането,

-      мораторна лихва в размер на 116.24 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 31.01.2018 г.,

-      сумата от 35.61 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. ведно със законна лихва от 13.02.2018 г. до изплащане на вземането,

-      мораторна лихва в размер на 7.17 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 31.01.2018 г. за недвижим имот в гр.София, бул.Витоша №*******, аб.№ 095922, за които суми е издадена заповед от 20.02.2018 г. постановена по ч.гр.д. № 9986/2018 г. по описа на СРС, 33 състав.

В останалата част, като необжалвано решението е влязло в законна сила.

      Решението е постановено при участието на трето лице — помагач на ищеца - „Т.с.“ ЕООД.

Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

      

                                                     

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.