Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 189
гр.Свищов,
05.08.2019г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 23.04.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя
Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №944 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е с
правна квалификация чл.240, ал. от ЗЗД
вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, чл.59, ал.1 от ЗЗД и насрещен иск по чл. 45,
ал.1 от ЗЗД .
Ищецът Р.К. твърди,
че през 2015г. предоставил на ответницата в заем общо сумата от 2100лв.. парите
предоставил чрез пощенски запис на три пъти: на 05.10.2015г. – 600лв., на
27.10.2015г. – 1000лв. и на 02.11.2015г. – 500лв. Твърди, че съгласно
договореното ответницата е следвало да върне предоставения заем в едномесечен
срок след последния превод – до 02.12.2015г. Въпреки многократните покани и
жалби до полицията ответницата и до момента на подаване на исковата молба не
била върнала заема.
Твърди, че през
м.ноември 2016г. двамата се договорили ищецът да сключи от свое име договор за лизинг на мобилен
телефон с „В“АД, който телефон да предостави на ответницата, а същата да
заплаща месечните лизингови вноски. Освен това се договорили, че при заплащане
на последната вноска от ответницата ищецът е следвало да й прехвърли
собствеността върху телефона. Твърди, че е изпълнил своята част от договорката,
като закупил Сс фабр. №* на стойност 636лв. от „В“АД, за което бил сключен
договор № 9/08.11.2016г. След това предал вещта на ответницата. Твърди, че
ответницата не е изпълнила своето задължение да заплаща лизинговите вноски,
така като се договорили. Въпреки многократните устни и писмени покани
ответницата отказала да заплаща лизинговите вноски, не връщала и телефона, отказала
да заплати телефона. През октомври 2017г. ищецът получил покана за добровлоно
изпълнение от колекторска фирма „Ф“ за сумата от 1756лв. главница, лихви и
неустойки по посочения договор с „В“АД.
Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответницата М.Н. за сумата от 2100лв., представляваща предоставен
безлихвен заем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба и за сумата от 636лв., представляваща обезщетение
за виновно неизпълнение на договор за поръчка, изразяващ се в лизинговата цена
на GSM Ссъс сериен №*, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба.
В срока по чл. 131
от ГПК ответницата М. н е депозирала писмен отговор. Счита иска за
неоснователен. Твърди, че никога не е имала уговорка за сключване на договор за
заем с ищеца. Заявява, че двамата имали връзка, която прекратили. През цялото
време на връзката им ищецът бил финансови затруднения, дължал пари на много
хора. Твърди, че тъй като същата работела в банка тя заплащала квартирата за
съвместното им живеене, заплащала сметките му и дълговете му, предоставяла пари
на близките му, включително допуснала да бъде убедена от ответника да изтегли
кредит. Твърди, че ищецът няма доходи, поради което няма и финансовата
възможност да предостави в заем парични средства. Твърди, че през 2008г.
изтеглила кредит, като се договорили с тези пари ответника да се „изчисти“ и да
започне малък бизнес, но това никога не се случило. Твърди, че й давал малки и
нередовни суми, но не и тези които сочи в исковата молба. Твърди, че дори и да
й изпращал някакви, то същите са били за погасяване на дълга му към нея.
Твърди, че с оглед срива в отношенията им и в противоречие на житейската
логика, предвид твърденията му за устни и писмени покани, жалби до полицията и
прокуратурата, година по-късно през 2016г. да иска от него да закупи телефон на
лизинг. Твърди, че не е налице такъв договор, но дори и да се докаже, че е
налице такъв договор, то той е недействителен – нищожност поради липса на
съгласие. Твърди, че никога не е изразявала съгласие за сключване на такава
сделка. Никога не е получавала сочения от ищеца в исковата молба мобилен
телефон. Получила от него като дарение друг мобилен апарат. Приела с
благодарност, като счела това за уреждане на отношенията им във връзка с
тегления от нея кредит. Твърди, че РП-Свищов е сезирана с правния им спор и в
хода на разследването ищецът признал, че предоставения от него мобилен телефон
е бил подарък, но после се разколебал и си го иска обратно. Моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни.
Твърди, че преди
предявяване на настоящия иск ищецът си служил с обиди и заплахи, закани за саморазправа спрямо ответницата и нейните
близки.Поведението му било агресивно и злонамерено, с което причинил на нея и
семейството й неимуществени вреди, изразяващи се в страх, безпокойство от
посегателство върху нея и близките й, уронване на честта й и доброто име в обществото.
Тези негови действия породили правен интерес да заведе насрещен иск срещу
ищеца.
В срока и по реда
на чл. 211 от ГПК ответника по първоначалния иск М.Н. предяви за съвместно
разглеждане с насрещна молба иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за причинени
неимуществени вреди.
Твърди, че с Р.В.К.
имала дългогодишна връзка с очакване тя да се развие, да създадат семейство и
де се устоят. В хода на връзката К. споделил, че има сериозни проблеми от
миналото, които трябва да оправи. След това искал да започнат на чисто.
Постепенно това се превърнало в ежедневна тема на разговори как само това
пречело на тяхното бъдеще.Тъй като била банков служител, ответника постоянно я
агитирал да изтегли кредит, тъй като по лесно ще й отпуснат такъв, а след това
с този кредит да оправи дълговете му и да започнат семеен бизнес. Твърди, че се
съгласила и изтеглила 11 800 лв. и му дала тези пари. Въпреки това положението
им не се променяло – ответника не работел, бил изцяло на издръжка на ищцата и
не давал информация какво се случва с парите. Когато му задавала въпроси за
парите, той избухвал, ставал агресивен, крещял, че това не е нейна работа, да
не пита много, че няма да се отрази добре. С времето започнал да посяга и да
заплашва. Ищцата разбрала, че връзката им е безперспективна, събрала смелост и
му казала, че се връща при родителите си. Ответникът реагирал неочаквано –
поскал връзката им да продължи. След като му казала, че решението й е
непоколебимо, той започнал да я заплашва. Отначало заплахите му не я
притеснили. На няколко пъти питал дали се справя със заема и обещал, че ще
изпраща по малко пари. Така на няколко пъти с пощенски запис й изпращал пари.
Ясно било, че сама ще плаща кредита, защото ответника нямал доходи. Един ден й
се обадил и казал, че й изпратил подарък по „Еконт“, да отиде да си го вземе.
Ищцата му отговорила че не иска нищо от него, но той избухнал, казал й че й е
купил скъп телефон и да отиде да го вземе, защото скъпо щяло да й излезе.
Съгласила се с него и приела изпратения телефон.
Твърди че малко
по-късно грубият му тон станал сериозен, пишел й, заплашвал я, че ако не се
върне при него, бял ден няма да види. Заплашвал я, че ще я уволни от работа, че
ще я злепостави пред работодателите и колегите й. Твърди, че провеждал разговори
с родителите и близките й, като я наричал „помиярка“, „боклук“, „ненормална“ и,
че „се предлагала за пари“. Твърди, че
получавала закани за физическо насилие и убийство.
Ответникът живеел в
гр. К, но на няколко пъти идвал в гр. Свищов и я изчаквал да си тръгне от
работа. Причаквал я на различни места и излизал внезапно пред нея, за да я
плаши. Започнал да я заплашва, че ще
пусне жалба в полицията, че е откраднала телефона. Оказало се, че наистина е
пуснал такава жалба, в която я сочи, като лице обсебило неговата вещ. По
заплахите за злепоставяне на електронната страница на ОББ, където работела бил
депозирал сигнал, в резултат на което било възбудено вътрешно разследване до
ищцата, което приключило с отговор до него.
Твърди, че по
всякакъв начин се стремял да продължи връзката им или да предаде телефона и
парите. Твърди, че той пуснал жалби в полицията и при работодателите й. Твърди,
че тормозил родителите й и я злепоставя пред приятелите й. Издебвал я и я плашел,
заплашвал я с престъпления, нанасял й обиди и телесни повреди - била удряна на
няколко пъти от него, което пораждало основателен страх от осъществяването на
заканите му. Агресията му се прехвърлила и в интернет пространството, като
регистрирал в интернет сайт за запознанства фалшив профил от нейно име и с
нейните лични данни. Първоначално сайтът бил „елмаз.бг“, но след обаждане до
администратора от ищцата същият бил изтрит.
На 16.03.2018г. в нов профил под името „захарче.мим“ отново се появила
същата информация, като в профила пишел с разни хора и им предоставял
телефонния номер на ищцата. Твърди, че на 16.03.2018г. й се обадил и й казал,
че няма претенции към нея и си оттегля жалбата в понеделник, за което ще получа
писмо, защото такъв бил закона. В действителност в понеделник на 19.03.2018г.
ищцата получила покана за доброволно изпълнение за сумата от 2100 лева, дължима
в 14-дневен срок. Твърди, че по-късно в същия ден ответникът й се обадил и й
казал, че вече му е вързана в кърпа и в петък идва в Свищов, като ако не му
приготви парите и телефона, ще съжалява.
Твърди, че
действията му са умишлени и целенасочени, като свидетели и потърпевши на тях са
също и нейните близки. Ищцата сама издържа детето си и изплаща изтегления
кредит, като няма възможност да му дава отново пари. За да преустанови
действията си спрямо нея, ответникът поставил условие да се разпореди с
телефона си, като ако не му го върна, ще ме вкара в затвора и ще ме изгони от
работа – заплахи към които прибягва реално. Твърди, че пускането на жалбата до
работодателите й я компроментирала като лоялен служител, въпреки че при
проверката се установило, че не е извършвала никакви нарушения. Въпреки това
доброто име, което била изградила с колегите си, било накърнено. Твърди, че от
заплахите към нея и родителите й се принудила да сведе социалните си контакти
до минимум, страхувала се да остава сама
и особено когато отивала и се връщала от работа. Твърди, че от жалбите му в
полицията е викана системно на разпити, дори била включена в разпознаване на
други лица. Твърди, че живее в малък град, в който всички се познават, освен
това работи на публично място и клеветите на ответника уронват достойнството й
и я карат да се срамува от околните. Р.К. не се задоволил само с това, но стигнал
и до там да регистрира фалшиви профили от нейно име в сайтове за запознанства.
В тях представял, че ищцата предлага интимни ласки срещу заплащане, пишел с
потребители от тези сайтове от нейно име и им предоставял телефонния й номер.
С това ответникът
нарушил основен принцип да не се вреди другиму, като деянието му е умишлено,
съзнавайки обидите и клеветите и регистрирането на профил от нейно име, като с
него били увредени честта, достойнството и доброто име на ищцата. Заплахите за
саморазправа спрямо нея и близките й и преследването й по улиците на града
възбудило основателен страх у нея, което й пречело на нормалното ежедневие и
общуване, затворила се вкъщи и загубила социалната си среда. Този психически и
емоционален тормоз е в пряка и непосредствена връзка от неговите действия.
Оценява причинените неимуществени вреди на 20000 лева.
Моли съдът да
осъди Р.В.К. да й заплати сумата от
10000 лева частично обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лева,
изразяващи се в уронване честта, достойнството и доброто име на ищцата, възбуждане
и поддържане на страх от физическа саморазправа спрямо нея и нейните близки.
В срока и по реда
на чл. 131 от ГПК ответника по насрещния иск и ищец по първоначалния е
представил отговор на насрещната искова молба. Счита предявения иск за е
неоснователен и недоказан.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по
делото и видно от представените три броя заверени копия от телеграфни записи с
разписка за получаване от 05.10.2015г., 27.10.2015г. и от 02.11.2015г., на
посочените дати ищецът Р.К. е изпратил на ответницата сумите от 600лв., 1000лв.
и 500лв.
По делото е
представен договор за лизинг от 08.11.2016г. за лизинг на устройство №9 между
„БТК „ЕАД и ищеца Р.К., при който му е предоставен за ползване мобилен апарат ССс
фабр. №* на стойност 636 лева.
Видно от приетия по
делото договор за предоставяне на потребителски кредит от 23.07.2008г. на
ответницата по първоначалния иск е представен кредит от „ОББ“ АД в размер на
11800лв.
По делото са
представени постановления за отказ за образуване на досъдебно производство: от
09.08.2017г. на прокурор от РП Свищов по преписка №876/2017г. по описа на РП
Свищов, от 11.05.2018г. на прокурор от РП Свищов по преписка №304/2018г. Представено
е постановление от 01.06.2018г. по преписка №1086/2018г. на прокурор от ОП
Велико Търново потвърждаващо постановлението от 11.05.2018г. на РС Свищов.
В съдебно
заседание бяха изслушани свидетелите НЦи ВБ, водими от ищеца по първоначалния
иск.
Св.ВБ
изложи, че се бил видял и ищеца в пощата
на гр.К. Тогава му поискал в заем пари, но ищецът му казал, да почака, тъй като
една жена му поискала пари. Двамата отишли в пощата и свидетелят видял, че К.
изпраща пари на някаква жена М. Чул името на жената от служителката в пощата,
която попълвала документите. Същият не бил запознат по каква причина приятелят
му изпращал пари на тази жена. Свидетелят не можа да посочи кога се случило
това. След като К. му дал 20лв., свидетелят си тръгнал.
Св. НЦзаяви,
че познава страните. През есента на 2016г. той и ищеца чакали в гр.Видин
ответницата да пристегне от гр.Свищов. Докато тя пътувала ищецът на няколко
пъти я търсел по телефона, но телефонът на ответницата бил изключен. След като
ответницата пристигнала, тримата отишли
на кафе в заведение в гр.Видин. Там ответницата казала, че телефонът й е стар,
а ищецът й предложил да й вземе телефон Самсунг. Твърди, че ищецът предложил да
й услужи с телефон Самуснг, като не ставало въпрос за подарък, а „за временно
ползване за интервал от време“. Заявява, че ответницата ангажирала да заплаща вноски,
евентуално. Впоследствие свидетелят научил, че ищецът взел телефон, но
ответницата отказала да му го върне, не му помогнала и за заплащането на
вноските. Заявява, че след този случай повече не е виждал ответницата. Двамата
били в приятелски отношения.
В съдебно заседание бяха изслушани ангажираните от
страна на ищцата по насрещния иск гласни доказателства, приобщени посредством
разпита на свидетелите С. Н. и НВ.
Свид. С. Н. - майка на ищцата по насрещния иск излага, че
познава ответника. Същият живял на квартира в гр.Свищов една година на издръжка
на дъщеря й. Връзката им била прекратена преди около 2-3 години. Заявява, че
преди това връзката им била предимно по телефона. Заявява, че между двамата
често възниквали скандали като ответника К. се опитвал по всякъкв начин да
унижи дъщеря й. След разговори с него дъщеря й се затваряла в себе си и не
искала да разговаря с никого. Изпитвала страх. Проблемите започнали, когато
ищцата по насрещния иск се опитала да сложи край на връзката между нея и
ответника. Била свидетел на разговори вечер, които дъщеря й водела по телефона
с часове, след което тя се разстройвала и плачела. След прекратяване на
връзката ищецът бил идвал в гр.Свищов и причаквал дъщеря й. Веднъж дори дошъл в
дома им, влязъл без да бъде покане и отново започнал да обижда. Свидетелката
излага, че К. е подавал жалби срещу дъщеря й, за което тя била викана в
полицията. Освен това знаела, че К. е изпращал съобщения на дъщеря й по
телефона, които тя лично не била чела, но научила от дъщеря си, че съдържанието
им е обидно и заплашително. Твърди, че този тормоз върху дъщеря продължавал
вече 10 години.
Свид. НВ, заявява, че не се познава с Р.К.. Същият бил приятел на ищцата по насрещния иск и двамата имали общо хоби. За ответника бил чувал преди повече от две години. Ищцата била споделила с него, че К. й налага психологически тормоз – на нея и семейството й. Според свидетеля в тези заплахи бил включен и самият той, тъй като с ищцата имали общо хоби. Свидетелят твърди, че ищцата получавала от К. и вулгарни съобщения, като част от тях е виждал лично. Ищцата също му е споделяла, че ответника я преследвал в града, предупреждавал детето й да се радва, че все още нищо не му направил. Ищцата му била споделила, че срещу нея имало подадени и няколко жалби, които целели да я дискредитират пред колеги и институции. Твърди, че когато говорела за ответника правела това със страх. Освен това често се случвало да й изпращат съобщения от сайт за запознанства “Елмаз“ непознати, които заявявали, че тя им е изпращала покани.
Въз основа на така
приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от
правна страна:
По предявения иск с
правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 2100 лева, представляваща предоставен безлихвен заем, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изпащане. Заемът е реален договор, при който едната страна предоставя на
другата заместими вещи, а последната като получател се задължава да ги върне. При
наведените в отговора на исковата молба твърдения, че процесните пари не са
дадени в заем на ищцата, напротив те са част от връщането на ищеца на
предоставен от ответницата паричен заем преди това, ищеца при условията на чл.
154 ГПК следваше да докаже с допустими от закона средства, че процесните суми
са дадени като заем, предадени са на ответницата и тя ги е приела като заем.
Съдът приема, че ищеца не успя да докаже това. Действително безспорно е, че
същият на три пъти – на 05.10.2015г., на 27.10.2015г и. на 2.11.2015г. с
известие за телеграфен запис е привел на ответницата общо сумата от 2100лв. По
делото не успя да докаже, че уговорката му с ответницата е била да върне цялата
сума в срок до 02.11.2015г. Нещо повече ищецът не доказа, че изпратените от
него суми с телеграфен запис са предоставени пари в заем на ответницата. Същото
не се установява и от показанията на св. ВБ, който изложи, че действително е станал
свидетел на това, че ищецът е изпращал сумата от 600лв. от пощата в гр. К на
„някаква жена М.“, но нито уточни кога е станало това, нито посочи, че е
разбрал основанието за превода им. Действително ответницата не ангажира
доказателства, че от изтегления от нея през 2008г. кредит същата е предоставила
в заем парични суми на ищеца и че преводите от ищеца всъщност представляват
издължаване на К. към нея. При наличие на събрани по делото безспорни доказва,
че в периода на телеграфните записи –
05.10.2015г. -2.11.2015г. между страните е съществувала любовна връзка, съдът
приема, че сам по себе си факта на предаването на сумата от 2100лв. не доказва,
че страните са сключили договор за заем. Така е, защото не всяко плащане на
суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между
тях. Правните субекти си предават парични суми на различни основания. На
следващо място ищецът не доказа, че доказа по никакъв начин, и че с ответницата
са постигнали съгласие тази сума да бъде върната на 02.11.2015г. С оглед на
гореизложеното претенцията за заплащане общо на сумата 2100 лева, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане се явява
недоказана и следва да се отхвърли.
По отношение на
иска по чл.59 от ЗЗД. Според чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил
без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването. Уважаването на предявения иск следва от
доказването на следните, произтичащи от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД предпоставки: наличие на обедняване на ищеца-намаляване на имуществото му,
конкретния размер на посоченото намаляване, наличие на обогатяване в
патримониума на ответника-реално увеличение на имуществото му, размер на
обогатяването, както и посоченото имуществено разместване да произтича от един
и същ факт. Следва да не е налице основание за имуществено разместване и липса
на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Доказателствената
тежест за установяване на предпоставките за уважаване на иска се носи от ищеца
и при липса на който и да е от тези елементи, няма да е налице състава на
неоснователното обогатяване.
От събраните
доказателства се установява, че ищеца е сключил без участието на ответника
договор за лизинг на устройство №9 с „БТК „ЕАД, при който му е предоставен ССс
фабр. №* на стойност 636 лева. Според чл. 2 от Договора за лизинг клиентът има
право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство след
изплащане на пълната сума по т.1. Изплащането на последната вноска се счита за заявяване
за закупуване на устройството от страна на клиента, който придобива
собствеността върху устройството от омомента на получаване на плащането от В. Видно
от приемо-предавателния протокол ищецът е получил вещта. Ищецът твърди, че уговорката между страните е
била ищцата да заплаща лизинговите вноски за телефона, а след изплащането им,
ответникът да й прехвърли собствеността върху вещта. Ответницата от своя страна
не отрича факта, че ищецът й е предоставил процесния телефон. От така събраните
по делото писмени и гласни доказателства не може да бъде установено по
категоричен начин обедняване на ищеца. Същият не доказа, че е заплащал
лизинговите вноски, нито че е заплатил лизинговата вещ, която съгласно договора
за лизинг е собственост на лизингодателя до момента на плащане на последната
лизингова вноска. Относно другите изискуеми предпоставки на чл. 59 от ЗЗД-
наличие на обогатяване у ответника, конкретен размер и връзка с обедняването на
ищеца, ищца, чиято е доказателствената тежест не ангажира доказателства, съдът
намира не се представиха доказателстваза наличие на обогатяване на ответницата,
пряко и непосредствено свързано с обедняването на ищеца по предявената претенция.
Липсват доказателства за разместване на блага.
Съдът намира, че
искът се явява неоснователен и недоказан. Събраните доказателства не дават
никакво основание да се смята, че ищеца
е получил съгласието на ответницата за сключване на процесния договор за лизнг.
Напротив от показанията на свидетеля Цанов се установява, че ищецът е предложил
на ответницата „да й вземе телефон Самсунг“. Тя даже каза, че ще го ползва
известно време и ще му го върне.“ . Същото е в противоречие с твърденията на
ищеца, че договорката между страните била ответницата да заплаща лизинговите
вноски за телефона. Ето защо този иск също следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По отношения на
предявения насрещен иск по чл.45 от ЗЗД с цена на иска 10000 лв., предявен като
частичен от 20000 лв.
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. За да е основателен
предявеният иск следва кумулативно да са налице следните предпоставки -
противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата.
Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност
на предявения иск. С изключение на вината, който се предполага, в тежест на
ищеца по делото беше да докаже при условията на пълно и главно доказване
останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане- действия
или бездействия на ответника по делото, който да са противоправни, вреди и
причинна връзка между противоправното поведение на ответника и претърпените от
ищеца вреди.
С оглед на така събраните доказателства, настоящият състав приема за иска
за обезщетение на неимуществените вреди за частично основателен. От
свидетелските показания на свидетелите Снежна н и НВ, които съдът кредитира
изцяло като непротиворечащи и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото, че ответникът по насрещния
иск Р.К. често да унижавал ищцата в разговорите с нея по телефона, след което
същата се затваряла в себе си и плачела.
Случило се веднъж да нахлуе в дома й и да предизвика скандал. От свидетелските
показания на свидетеля Василев се установи, че след разговори с ответника К.,
ищцата се затваряла в себе си , а по лицето й се изписвал страх, очите й се
пълнели със сълзи. Тези случаи не били еднократни. Видно от писмените
доказателства след прекратяване на връзката си с ищцата, ответникът започнал й
праща многобройни съобщения с обидни квалификации, заплахи, че ще пусне жалби
срещу нея в полицията и пред работодателя й. Ищцата не успя да докаже
твърденията си, че ответникът е създал в различни сайтове за запознанства
профил на нейно име и с нейния телефон, като в резултат на това същата често
получавала покани от непознати. Не доказа и обстоятелството, че в резултат на
жалба до работодателя е предизвикала проверка на ищцата в работата й. Освен
това от представените доказателства се установи, че действително в РП – Свищов
са били образувани две проверки, но всички те са образувани по повод подадени
от ищцата жалби. Въпреки това съдът намира, че останалите негативни преживявания,
които са доказани по безспорен начин са оставили трайни последици у ищцата,
довели са до пречене на нормалното й общуване в семейството и с приятелите й, същата
се затворила се в себе си. С действията си ответника е уронил честта,
достойнството и доброто име на ищцата. В този смисъл, обосновано може да се
приеме, че са налице всички елементи от фактическия състав на деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
следва да се определи по справедливост. Съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен за сумата от 1000 лв., като бъде отхвърлен за разликата
от 10000 лв., предявен като частичен от 20000 лв.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
по насрещния иск Р.К. следва да се възложат направените от ищцата разноски
съразмерно на уважената част на иска в размер
на 131,20 лв. за адв. възнаграждение и държавна
такса. Ответникът не е претендирал разноски по делото, поради което на същия не
му се следват такива.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Р.В.К. , ЕГН ********** с постоянен адрес *** против М.П.Н., ЕГН
**********,*** иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за връщане
на сумата от 2100 лева, представляваща предоставен от К. на Н. заем, ведно със
законната лихва върху сумата считано от завеждане на делото до окончателното й
заплащане, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.В.К. , ЕГН ********** с постоянен адрес *** против М.П.Н., ЕГН
**********,*** иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати сумата от 636лв., представляваща лизинговата
цена на GSM Ссъс сериен №*, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.В.К. ,
ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплати на М.П.Н., ЕГН **********,*** сумата от 1000 (хиляда )лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване честта,
достойнството и доброто име на ищцата, възбуждане и поддържане на страх от
физическа саморазправа спрямо нея и нейните близки, като отхвърля иска в останалата му част до пълния размер от 10000
лева, предявен като частичен от 20000 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.В.К. , ЕГН
********** с постоянен адрес *** да заплати на М.П.Н., ЕГН **********,*** сумата
131,20лв. /сто тридесет и един лева/ разноски за адв.вънаграждение и държавна
такса.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: