№ 54
гр. П., 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ в публично заседание на шести
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20213520200227 по описа за 2021 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е
образувано по жалба на ОГН. ИЛ. ОГН. от гр.П., против НП № *** г. издадено от
Началник група към ОДМВР Т., сектор „ПП“, с което са му наложени отделни
административни наказания ГЛОБА размер на 50 лв. и са отнети 6 к.т. по Наредба № Iз-2539
на МВР - на основание чл.183,ал.4,т.7,пр.1 от ЗДвП, и ГЛОБА в размер на 10 лв. – на осн.
чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП за това, че „ на 13.11.2020 г., в 11.58 ч.,в гр.П., бул.“**“№96 с
посока на движение към ул.“Л.К.“ управлява л.а.“***“ с рег.№ А 0164 НМ, собственост на
Г.Н.Х от гр.Бургас, като по време на движение на МПС не използва обезопасителен колан,
с който е оборудван автомобила.Не носи СУМПС и контролен талон към него“ –
нарушения по чл.137А, ал.1 и по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.
В депозираната бланкетна жалба се оспорват извършените нарушения, като се
твърди, че при ангажиране на отговорността на водача са допуснати съществени
процесуални нарушения. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв.Цв. Х. от ТАК, която поддържа жалбата на заявените в нея основания и пледира за
отмяна на НП.
Въззиваемата страна редовно призована, не ангажира становище по жалбата,
не изпраща процесуален представител в с.з.
Районна прокуратура П., уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат
представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
1
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално
допустима. Жалбоподателят ОГН. ИЛ. ОГН. живеел в гр.П., бил правоспособен водач на
МПС за категории „А“, „АМ“, „С“, „М“, „В“ и „ТКТ“, придобити преди повече от 30 г., като
до извършване на настоящите нарушения бил санкциониран многократно за различни по
вид на нарушения на правилата за движение по пътищата (справка за нарушител л.11-13).
На 13.11.2020 г. жалбоподателят управлявал МПС – л.а. „***“ с рег. № А 0164
НМ, собственост на Г.Н.Х от гр.Бургас, когато около 11.58 ч., при движение по движение по
бул. „**“ в гр.П. бил спрян за проверка от полицейски служители извършващи контрол на
преминаващите ППС. При извършената проверка полицаите М.С. и А.А. установили, че
водачът не е поставил обезопасителния колан, с който било оборудвано МПС. Наред с това,
при извършената допълнителна проверка водачът О. не могъл да представи СУМПС и
контролния талон към него. При тези обстоятелства на водача бил съставен АУАН
/приложен/, с който отговорността му била ангажирана за нарушения по чл.137а,ал.1 и
чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който се запознал с него и го
подписал без възражения, като не депозирал допълнителни писмени такива и в 3-дневният
срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН. При тези обстоятелства било издадено и атакуваното в
настоящия процес НП № 20-1292-001990/ 27.11.2020 г. издадено от Началник група към
ОДМВР Т., сектор „ПП“, връчено на 20.08.2021 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
показанията на изслушания в с.з. актосъставител М.С. св.А. А., както и от приложените и
приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, като същата не се оспорва от
нарушителя. Показанията на актосъставителя и свидетеля са последователни, логични и
непротиворечиви, като кореспондират и с писмените доказателства по делото, поради което
съдът им дава вяра. Двамата полицейски служители лично са възприели неизползването на
обезопасителен колан от страна на водача, което са отразили в съставения АУАН, както и са
установили липсата на СУМПС и контролен талон към него.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност за извършеното нарушение не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание. Първото и основно основание за законосъобразност на всяко
НП е да бъде издадено от компетентен орган, като компетентността може да произтича
както пряко от закона [случай, в който се презюмира], така и да бъде делегирана. В
настоящият случай това основно изискване е спазено, тъй като атакуваното НП е издадено
от компетентен да го издаде орган–Началник група „Пътна полиция“ към ОДМВР Т., на
когото съгласно чл.189,ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № ** г. на Министъра на
2
вътрешните работи, са делегирани права по смисъла на чл.47,ал.2 ЗАНН. Не са налице
обстоятелства, които да поставят под съмнение автентичността на съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП. Наред с това съдът приема, че при съставяне на АУАН
не са допуснати нарушения, които да не са преодолими по реда на чл.53,ал.2 от ЗАНН, а от
друга страна НП съдържа всички реквизити, изискуеми от чл.57 от ЗАНН, т.е. налице е
яснота относно вмененото като извършено нарушение от страна на жалбоподателя.
за нарушението по чл.137а,ал.1 от ЗДвП
Съгласно чл.137а,ал.1 от ЗДвП, съгласно който–„ Водачите и пътниците в
МПС от категории М1,М2,М3 и N1,N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с МПС са оборудвани, като в ал.2 изчерпателно са посочени
изключенията от вмененото на водачите задължение, като е видно, че нито едно от тях не
касае настоящият случай. След като управляваното МПС попада в категория М1 /по арг. от
чл.149,ал.2,б.“а“ от ЗДвП/ и след като същото е било оборудвано с обезопасителен колан, то
водачът О. следва да отговаря за неизпълнение на визираното задължение във връзка със
санкционната норма на чл.183,ал.4,т.7 пр.1 ЗДвП, по която е санкциониран именно с глоба
от 50 лв. и са му били отнети 6 к.т. на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.В конкретният
случай съдът приема, че е налице пълно съответствие между фактическата обстановка,
констатирана от контролните органи и правната квалификация, дадена от наказващия орган
в издаденото НП.
От друга страна съдът счита, че наложеното за това нарушение
административно наказание следва да бъде изцяло потвърдено. Съобразявайки изложеното
по-горе, съдът прие, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.137а,ал.1 ЗДвП като
на посочената дата и място е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан. От
субективна страна деянието е извършено непредпазливо, под формата на небрежност, тъй
като жалбоподателят е бил длъжен да знае нормативните разпоредби, касаещи управлението
на автомобил в страната. От друга страна съдът намира, че административнонаказващият
орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като е определил наказанието за
извършеното нарушение точно във фиксирания му размер от 50 лв. и е отнел 6 к.т.,
доколкото липсва оперативна самостоятелност на АНО. В конкретният случай извършеното
нарушение по чл.137а,ал.1 от ЗДвП разкрива висока степен на обществена опасност,
доколкото застраша живота и здравето на самия нарушител, което от своя страна изключва
възможността отговорността му да отпадне с предупреждение съгласно чл.28,б.”а” от ЗАНН,
поради което обжалваното НП следва да бъде потвърдено в тази му част като правилно и
законосъобразно.
за нарушението по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.
Съдът намира за доказано по несъмнен начин и извършването на нарушение по
чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, за което и на осн.чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП жалбоподателят е бил
наказан с наказание глоба в размер на 10 лв. Инкриминираното нарушение вменява
3
задължение на всеки водач /а не например на собственик или ползвател/ да носи и
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон и
доколкото не е спорно, че жалбоподателят е управлявал л.а. в момента на проверката, то
правилно отговорността му е ангажирана. За нарушението по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП
законодателят също не е предвидил минимум и максимум на наказанието и не е
предоставил на наказващия орган оперативна самостоятелност да определи размера и вида
на санкциите за установеното нарушение, поради което и това наказание е правилно
определено. В този случай размерът на налаганата санкция показва, че законодателно е
отчетена по-ниската степен на обществена опасност на нарушенията от този вид, поради
което се явява неоснователно искането на защитата за допълнително смекчаване
отговорността на жалбоподателя чрез приложение на чл.28,б.“а“ от ЗАНН. Ето защо
издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено и в
тази му част.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № *** г. издадено от Началник група към ОДМВР Т., с което
и на основание чл.183,ал.4,т.7,пр.1 от ЗДвП и чл.183,ал.1,т.1, пр.2 от ЗДвП, на ОГН. ИЛ.
ОГН. от гр.П., ул.“***“ № 93, ЕГН-**********, чрез пълномощник адв.Ц.Х. от ТАК са били
наложени наказания ГЛОБА размер на 50 лв. и са отнети 6 к.т. по Наредба № Iз-2539 на
МВР, и ГЛОБА в размер на 10 лв. за нарушения по чл.137А, ал.1 и по чл.100,ал.1,т.1 от
ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4