№ 606
гр. София, 15.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110211357 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХХ”АД, ЕИК ХХХ, представлявано поотделно от
изпълнителните директори ГПМ и БИГ, срещу Наказателно постановление (НП) №38-
83/19.06.2024 г., издадено от Председателя на Държавна агенция национална сигурност
(ДАНС) ПКТ, с което на основание чл.16, вр. чл.15, ал.1, т.3 от Закона за мерките срещу
финансирането на тероризма (ЗМФТ) на въззивника е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 30 000,00 (тридесет хиляди) лева за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗМФТ.
В жалбата се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, доколкото в противовес с изискванията, поставени пред
съдържанието на санкционния акт в разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, изложените
фактически обстоятелства не съответстват на приложената спрямо тях материалноправна
норма, чието неизпълнение е вменено на въззивника. В тази връзка се сочи, че извършеното
е следвало да бъде квалифицирано като накърняващо разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗМФТ,
тъй като наредените чрез системата на „ХХ“АД парични средства не били собственост на
лицето АИХ, а му били предоставени, като изхождащи от друг наредител на превода.
Акцент е поставен и върху образуване на административнонаказателното производство в
противоречие с императивната разпоредба на чл.34, ал.2 от ЗАНН, предвид изтичането на
абсолютния давностен срок от датата на откриване на нарушителя. Обосновава се и
неправилно приложение на материалния закон, поради отхвърлената от наказващия орган
възможност фактите да бъдат подведени под хипотезата на маловажен случай, установена с
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Формулирана е молба за отмяна на издадения санкционен
акт.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С,
който поддържа жалбата и изложените в нея аргументи, като взема отношение по фактите и
приложимия закон. Не претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юрк. П.
Последната пледира за неоснователност на депозираната жалба и моли атакуваният
1
санкционен акт да бъде потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен. Излага
съображения за наличието на съставомерност досежно твърдяното неизпълнение на
вмененото на дружеството-въззивник правно задължение, за липсата на допуснати
съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на акта и формалната му
законосъобразност, а така също и за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН към
конкретния казус. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по всички изложени от въззивника аргументи.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят „ХХ”АД, било юридическо лице, регистрирано в Република
България, вписано в търговски регистър с ЕИК ХХХ. То се представлявало поотделно от
изпълнителните директори ГПМ и БИГ. Търговската му дейност била свързана с издаване,
обратно изкупуване и разпространение на електронни пари, както и предоставя платежни
услуги по чл. 4, т. 1 – 3, т.4, б.“Б“ и т.т. 5 - 8 от Закона за платежните услуги и платежните
системи (ЗПУПС). По силата на решение №258/25.10.2018 г., издадено от Управителния
съвет на Българска народна банка, дружеството получило лиценз за извършване на дейност
като дружество за електронни пари и било вписано в публичен регистър, поддържан от БНБ
по реда на чл.19 от ЗПУПС. Търговецът предоставял различни платежни услуги, сред които
„парични преводи в брой“. Въз основа на индивидуална лицензия №3-003/11.02.2010 г.,
издадена от Комисия за регулиране на съобщенията, търговецът предоставял и услуги,
уредени със Закона за пощенските услуги (ЗПУ). В това си качество „ХХ”АД се явявало
адресат на редица норми, установяващи регламент за мерките за превенция на използването
на финансовата система за целите на финансирането на тероризма. Сред тях било и
позитивното правило на чл.6, ал.1, вр.чл.4б, т.3 от ЗМФТ, задължаващо го да блокира
всички финансови средства, собственост на лица и организации, включени в списък, приет с
решение на Министерския съвет.
За периода септември 2022 - ноември 2023 г. обвързващо въззивника било решение
№652/08.09.2022 г. на Министерски съвет (МС), с което се допълвало решение №265 от 2003
на МС за приемане на списък на физическите лица, юридическите лица, групите и
организациите, спрямо които се прилагат мерките по Закона за мерките срещу
финансирането на тероризма (ЗМФТ). Новият акт бил обнародван в Държавен вестник,
бр.73 от 13 септември 2022 г. и бил публикуван на общодостъпните електронни страници на
МС, ДАНС и МВР. В актуализирания списък фигурирал и АИХ, ЕГН **********.
На 20.10.2022 г., в 17:22:32 часа, в полза на АХ, чрез платежната система на „ХХ“АД,
постъпил входящ паричен превод в брой, регистриран с №700016936028017, на стойност от
200,00 лева. Сумата постъпила по микросметка на Х, която била заверена по реда на Раздел
III, т.17 от Общите за ползване на Микросметка. Преводът бил нареден от АМАА, ЕГН
********** и бил с посочено основание „Подарък“.
Така извършената платежна операция не била идентифицирана своевременно от
въззивника, поради което и парите били изплатени на лицето, без спрямо тях да се прецени
необходимостта от прилагане на някоя от мерките, предвидени в чл.3 от ЗМФТ. Пропускът
бил констатиран от дружеството едва на 03.04.2023 г., когато данните за превода били
въведени в използваната от него за обработка на електронна информация система
WorldCheck, поддържана по договор от контрагент на „ХХ“АД - Refinitive limited.
2
По повод постъпилата информация, по реда на чл.9 от ЗМФТ, жалбоподателят
изпратил уведомление за съмнителна операция, изх.№25876/11.04.2023 г., подадено в
допълнение към уведомление с изх.№25478/11.04.2023 г. Книжата постъпили в
Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ (САД „ФР“) - ДАНС
на 13.04.2023 г., заведени с вх.№ФР-11-3819/13.04.2023 г. и вх.№ФР-11-3836/13.04.2023 г.
Със заповед №ФР-9-248/08.11.2023 г., издадена от Директора на САД "ФР" - ДАНС,
оправомощен със заповед № З-1085/18.04.2018 г. на председателя на ДАНС, било възложено
на експерти - Гергана Костадинова Пътева и свидетеля Й. К. К., извършването на проверка
на дейността на „ХХ”АД за изпълнение на задълженията му по Закона за мерките срещу
изпирането на пари през периода 13.09.2022 г. - 20.11.2023 г. Като цел на контролната
дейност било посочено установяване прилагането на мерките по ЗМФТ спрямо лица, групи
и организации, включени в допълненията на списъка по чл.4б, т.3 от ЗМФТ. По този повод
на 20.11.2023 г. проверяващите се срещнали с представители на въззивника и връчили копие
от възлагателната заповед. Проверката протекла на място, по седалището на „ХХ”АД, за
времето от 20.11.2023 г. до 23.11.2023 г.
След предоставяне на достъп до документацията на дружеството, относима към
изследвания период, споменат по- горе и запознаване с нея, проверяващите приели, че във
връзка с развиваната дейност, на 20.10.2022 г. – дата, попадаща в периода от 13.09.2022 г. до
20.11.2023 г., в гр. София, въззивникът е предоставил платежни услуги на АИХ, включен в
допълнението по списъка по чл.4б, т.3 от ЗМФТ, съгласно решение №652/08.09.2022 г. на
Министерски съвет. Констатирали, че въпреки задължението си, произтичащо от чл.6, ал.1
от ЗМФТ, дружеството не е блокирало средствата, собственост на лицето.
Описание на предприетите контролни действия, приобщените документи и
констатациите в хода на проверката било обективирано в констативен протокол рег. №ФР -
10 - 4883/21.05.2024 г. В протокола били отразени и други пропуски в дейността на
дружеството, които, обаче, не са предмет на изследване в настоящото производство.
Въз основа на така установените факти свидетел Й. К. К. съставила срещу „ХХ”АД
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №ФР-10-4885/21.05.2024 г., в
който били изложени всички обстоятелства по твърдяното нарушение, включително и тези
по извършената от ДАНС проверка. Било прието, че дружеството, в качеството си на
задължено по чл.4, т.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) лице, на
20.10.2022 г., в гр. София, не е блокирало средства в размер на 200,00 лева от получен
паричен превод в брой №700016936028017, с основание „Подарък“, с получател АИХ –
лице, включено в допълненията на списъка по чл.4б, т.3 от ЗМФТ, съгласно решение
№652/08.09.2022 г. на МС, представляващи финансови средства и други финансови активи
или икономически ресурси, по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗМФТ. Така описаното било
квалифицирано като нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗМФТ. Актът бил съставен в присъствието и
връчен на представляващ дружеството, който го подписал без възражения. Такива в писмена
форма не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление №38-83/09.06.2024 г. от Председателя на ДАНС, с което на жалбоподателя
при дословно възпроизвеждане на словесното описание на твърдяното неизпълнение на
правно задължение от АУАН, на основание чл. 15, ал.1, т.3 от ЗМФТ му била наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 30 000,00 /тридесет хиляди/ лева за неизпълнено правно
задължение по чл. 6, ал. 1 от ЗМФТ.
Препис от наказателното постановление, видно от разписка, инкорпорирана в
съдържанието му, е връчен на представляващ жалбоподателя на 08.07.2024 г. Жалбата
срещу него е подадена чрез наказващия орган в преклузивния срок по чл.59, ал.1 от ЗАНН -
на 17.07.2024 г.
Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
3
делото доказателствени материали: гласни доказателствени средства: показанията на
разпитания пред съда свидетел Й. К. (актосъставител) и в писмените доказателства по
делото, приети по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК: констативен протокол за
проверка на място по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма рег. № ФР – 10
– 4883/21.05.2024 г., Заповед относно извършване на проверка на място рег. № ФР – 9 –
248/08.11.2023 г. на Директора на САД ФР – ДАНС, Заповед относно определяне на
контролни органи на Държавна агенция „Национална сигурност” рег. № З – 2658/02.10.2023
г. на Председателя на ДАНС, Заповед на председателя на ДАНС № З – 1085/18.04.2018 г.,
писмено искане №2 на документи към Заповед №ФР – 9-248/08.11.2023 г., адресирано до
„ХХ“АД, протокол за доброволно предаване от 23.11.2023 г., писмен отговор от „ХХ“АД
относно проверка на дружеството от органи на ДАНС, изх.№89922/23.11.2023 г., с
приложения – екранна снимка на форма с клиентски данни и рисков профил на АХ, екранна
снимка на форма с дата на ограничаване на АХ за ползване на услуги, копие на лична карта
на АХ, проверка на документ за самоличност на АХ, данни в WorldCheck за АХ,
уведомления за приложени мерки по чл.3, ал.1 от ЗМФТ, с приложена към тях справка за
извършени платежни операции от АХ чрез „ХХ“АД, пълномощни за процесуално
представителство, справка от САД ФР – ДАНС, изх.№ФР-10-8469/09.09.2024 г., копие на
известие за доставяне на уведомления за приложени мерки по чл.3, ал.1 от ЗМФТ, списък на
разноски.
Съдебният състав кредитира последователните, безпротиворечиви и безпристрастни
показания на свидетеля Й. К., в които същата излага своите непосредствени възприятия във
връзка с извършената проверка на документацията по случая и установени в нейния ход
факти. Свидетелят уточнява етапите на контролната дейност, реда за инициирането й,
нейната цел и постигнатите резултати. Изрично подчертава, че сред документите, събрани
по повод проверката на дейността на „ХХ“АД, въз основа на които са направени и изводите
за пропуска от страна на въззивника, са били и уведомленията за съмнителни операции,
изпратени на вниманието на ДАНС на 11.04.2023 г. и заведени деловодно на 13.04.2023 г.
Уточнява обаче, че подадените уведомления за съмнителни операции подлежат на анализ,
включващ и проверка на съдържащата се в тях информация, но след надлежно възлагане,
като в конкретния случай не е запозната на кого те са възложени за обработка, след като са
били заведени в агенцията. Свидетелят сочи и датата на нарушението, фиксирана с оглед
момента на постъпване на превода в полза на АХ. Споделените от свидетеля сведения не са
фрагментарни и не указват наличие на заинтересованост и стремеж към изопачаване на
фактите. По изложените по- горе съображения съдът кредитира нейните показания и ги
поставя в основата на своите изводи по съществото на делото.
Допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените
писмени доказателства, които разкриват унисон с изложените от свид. К. твърдения по
фактите. Приложените копия на лична карта на АХ, представените извлечения от
електронната система на „ХХ“АД и копията на уведомления за съмнителни операции служат
за извод относно датата, на която в полза на лицето, включено в списъка към решение на
Министерски съвет №652/08.09.2022 г., е постъпил паричен превод, съвпадащ с тази, на
която е следвало сумите да бъдат блокирани от дружеството, както и относно момента, в
който получателят на сумите е идентифициран като лице, за което следва да се прилагат
мерките по ЗМФТ. Констативният протокол, съставен от експертите в отдел „Контрол върху
задължените лица по ЗМИП“, се ползва с характеристиките си на писмено доказателство-
официален документ, който пряко онагледява възприятията на контролните органи върху
дейността на проверяваното дружество, придобити в хода на извършваната от тях проверка,
съвпадащи със споделеното и от актосъставителя в съдебното следствие. Приетите към
материалите по делото Заповеди на Председателя на ДАНС и Директора на САД ФР -
ДАНС имат отношение към изясняване на въпроса относно материалната компетентност на
актосъставителя и наказващия орган към датата на иницииране на
4
административнонаказателната процедура и спрямо момента на издаването на санкционния
акт по делото. Изброените писмени доказателства са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по делото. Те разкриват синхрон помежду си и със събраните
свидетелски показания, поради което съдът обосновава своите фактически изводи и въз
основа на тях.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН
или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна
проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални
нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ.
издали двата документа. Установяването на административното нарушение ш налагане на
административна санкция за него са извършени от компетентни административни органи, на
основание чл. 16, ал. 1 от ЗМФТ.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 6 -месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно – 5 години от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал.2 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Този съд не споделя основния аргумент на въззивника за незаконосъобразност на
издадения санкционен акт, свързан с изтичането на давностните срокове за иницииране на
административнонаказателно производство. Неоснователно се явява възражението на
въззивника за недопустимо ангажиране на административноаказателната отговорност на
дружеството, респективно внасянето на твърдение, че срокът започва да тече от 13.04.2023
г., когато въз основа на изпратени на вниманието на ДАНС уведомления за съмнителни
операции, нарушението и нарушителят са могли да бъдат установени. Едва в рамките на
инициираната по заповед на Председателя на ДАНС проверка и вследствие на постъпилите
от „ХХ“АД писмени разяснения с приложени към тях документи на 23.11.2023 г.
актосъставителят е установил неспазването към 20.09.2022 г. на предвиденото в чл. 6, ал.1 от
ЗМФТ изискване за прилагане на мярката по чл.3 от същия закон, свързана с блокиране на
средствата на лице, което е включено в списъка по чл.4б, т.3 от ЗМФТ. Обстоятелството, че
ДАНС е контролен орган и разполага с достъп до електронни системи, в които се обработват
данни, респ. приема и съхранява документи, които постъпват изпратени от поднадзорните
лица в изпълнение на императивни законови повели, не означава априори възможност да се
проследява всеки отделен случай. Липсва правна норма, която да вменява на контролните
органи от специализираната администрация на ЗАД ФР – ДАНС в конкретен срок след
5
депозиране от адресатите на правилата на ЗМФТ на уведомления за съмнителни операции
служебно да предприемат задълбочено изследване на всеки сигнал и да проверяват
изпълнението на произтичащите от закона задължения на субектите по чл.4 от ЗМИП. Това
разбиране е дадено в съгласие и с чл.14а, ал.1 от ЗМФТ, уреждащ контролните правомощия
на Председателя на ДАНС по съобразяване на предписанията по ЗМФТ, който препраща
към реда за извършването на проверки, установен с нормите на глава девета от Закона за
мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Те уреждат ясно как се инициира проверка и
какво се извършва в нейния ход. Именно тази процедура е следвана и в настоящия случай,
като отклонения от нея не се наблюдават. Значение разкрива и обстоятелството, свързано със
значителния обем на постъпващата ежедневно информация в САД ФР – ДАНС, чиято
обработка и последващ анализ невинаги допуска извличане на правнорелевантни факти
само въз основа на изпратените сведения, най- малкото предвид нуждата от тяхната
насрещна проверка. Информация в тази насока може да се почерпи и от показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие актосъставител. Свид. К. не отрича факта на
постъпило уведомление за съмнителна операция от „ХХ“АД към месец април 2023 г., но е
категорична, че за него е узнала и се е убедила в достоверността на отразената в него
информация едва в хода на извършената проверка и въз основа на допълнителните
разяснения, предложени в писмена форма от въззивника. Същевременно подчертава, че
няма информация задачи в тази насока да са възлагани на другиго. Тук е мястото да се
сподели разбирането на настоящата съдебна инстанция, че разпоредбата на чл.34 от ЗАНН
поставя изискване за категорично установяване и индивидуализиране на лицето, отговорно
за противоправното деяние, а не само съществуването на възможност това да бъде сторено,
т.е. за откриване на нарушителя от органа, овластен да състави акта (в този смисъл и
съображенията, изложени в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. №
3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81
г., ОСНК, ТР № 1/27.02.2015г. по ТП№ 1/2014г. на ВКС и ВАС). Спрямо конкретиката на
случая това означава, че освен евентуално запознаване с предоставеното уведомление, за
пълното изясняване на обстоятелствата е било необходимо и извършването на допълнителни
контролни действия с оглед изключване на хипотезата, неизпълнението на задължението за
прилагане на мярката по чл.3, т.1 от ЗМФТ да се дължи не на бездействие на задълженото
лице, а на техническа грешка при обмена на подадената информация, чието възникване не е
могло да бъде предвидено при организацията на дейността по анализ на рисковете от
съответния търговец, респ. чието отстраняване е стояло извън неговите възможности. Т.е.,
откриването на нарушението изисква създаване на организация и се извършва в хода на
проверка, представляваща съвкупност от действията на органите на ДАНС, насочени към
установяване на определени факти и обстоятелства от значение за изпълнение на
задълженията, възникващи за определени категории субекти във връзка с разкриване на
финансиране на тероризъм и пране на пари. В конкретния случай достатъчност на данните,
нужни за фактически изводи, се е разкрила едва към посочената в АУАН и НП дата, на която
въззивникът е предоставил на проверяващите писмени обяснения – 23.11.2023 г., когато и
проверяващият орган е достигнал до извода за проявено бездействие от страна на
жалбоподателя. Именно на посочената дата са открити категорично и нарушението, а оттам
и неговият нарушител, поради което и предвид факта, че АУАН е издаден на 21.05.2024 г.,
към датата на издаването му не е изтекъл срокът по чл.34, ал.2, вр.ал.1 от ЗАНН. (в този
смисъл и Решение № 1355 от 13.01.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 10624/2024 г.,
Решение № 5467 от 27.09.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 5004/2021 г., Решение №
1320 от 28.02.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 11153/2023 г. и други).
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването
и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Разкрива се съвпадение
между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
6
атакуваното НП. С оглед даденото описание на нарушението е съответна и неговата правна
квалификация, поради което не се разкрива нарушение на л.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Въпросът,
дали реално изводимите от доказателствения материал факти са правилно оценени от
наказващия орган като накърняващи правилото на чл.6 от ЗМФТ, или те е следвало да бъдат
отнесени към хипотезата на чл.7, ал.1 от ЗМФТ, е такъв по съществото на правния спор и се
свързва с правилното приложение на материалния закон, без в случая да засяга формата на
актовете, издадени в хода на протеклата извънсъдебна фаза на производството.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Отговорността на „ХХ”АД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 6,
ал.1 ЗМФТ, като на основание чл. 15, ал. 1 ЗМФТ му е наложена „Имуществена санкция“ в
размер на 30 000,00 /тридесет хиляди/ лева.
Анализът на събраните по делото доказателства води до извод за безспорна
установеност на факта, че на 20.10.2022 г., в гр. София, жалбоподателят не е блокирал по
изискуемия от от закона ред финансови средства в размер на 200,00 лева, собственост на
АИХ – лице, включено в списък по чл.4б, т.3 от ЗМФТ на Министерски съвет, приет с
Решение №652/08.09.2022 г. на МС (обн., ДВ, бр.73 от 13 септември 2022 г.), с което е
нарушил императивната разпоредба на чл.6, ал.1 от ЗМФТ.
С разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗМФТ са установени видовете мерки, приложими
спрямо физически лица, юридически лица, групи или организации, които се прилагат за
постигане на целите за предотвратяване и разкриване на действия, насочени към
финансиране на тероризъм. Едно от приложимите ограничения, регламентирано с текста на
чл.3, ал.1, т.1 от ЗМФТ, е свързано с „блокиране на финансови средства и други финансови
активи или икономически ресурси“. Легална дефиниция за изброените в законовия текст
блага, върху които може да се насочи ограничението, е ситуирана в §1, т.2 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗМФТ. Тя включва в своя обхват: „имущество от
всякакъв вид, независимо материално или нематериално, движимо или недвижимо,
придобито по всякакъв начин, както и юридически документи или инструменти под
всякаква форма, в това число електронни или дигитални, удостоверяващи право на
собственост или други права върху него, включително, но не само, банкови кредити,
пътнически чекове, банкови чекове, парични преводи, дялове, ценни книжа, облигации,
менителници, акредитиви“. Категориите лица, за които се ползва мярката, са изброени
изчерпателно в чл.4б от ЗМФТ, в една от които - т.3, попадат и „физически лица,
юридически лица, групи и организации, включени в списък, приет с решение на
Министерския съвет“, който се актуализира периодично с включване или отпадане на
съмнителни субекти. Редът за прилагане на блокирането е уреден изрично в разпоредбата на
чл.6, ал.1 от ЗМФТ. Съгласно този законов текст мярката се налага по отношение на „всички
финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, които са
собственост на лицата, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, независимо в чие владение се намират,
както и всички финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси,
намиращи се във владение, държани или контролирани от лицата, посочени в чл. 4б, т.
2 и 3, както и от лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка или по тяхно указание,
с изключение на вещите и правата, върху които не може да се насочва принудително
изпълнение“. Задължени да налагат ограничението по чл.6, ал.1 от ЗМФТ са лицата по чл.4
от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), сред които, в т.2 от текста са
посочени и другите доставчици на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи.
По делото е безспорно установено, че „ХХ”АД по занятие и въз основа на
притежаваната от него лиценция, издадена от Управителния съвет на Българска народна
7
банка, извършва дейност като дружество за електронни пари. В този смисъл жалбоподателят
попада в кръга на адресатите на нормите на ЗМФТ, които при наличие на изискуемите от
закона предпоставки могат да бъдат субект на нарушението на чл.6, ал.1 от ЗМФТ.
Изпълнено е условието да е идентифициран паричен превод на сума в размер от 200,00 лева,
попадащ в обхвата на понятието по §1, т.2 от ЗМФТ „Финансови средства и други
финансови активи или икономически ресурси". Доказано е, че така установеният финансов
актив е собственост на АИХ – лице, включено в актуализирания на 20.09.2022 г. от
Министерски съвет списък на лица, за които има съмнения, че е свързано с дейности,
насочени към финансиране на тероризъм. Предвид горното, за „ХХ”АД е възникнало
задължение да блокира средствата на своя клиент АИХ към момента на постъпване на
паричните средства в микросметката му в електронната система за разплащане, което е
станало на 20.10.2022 г.
Настоящата съдебна инстанция не се съгласява с аргумента на жалбоподателя, с който
оспорва правилността на дадената от наказващия орган материалноправна квалификация на
деянието. По делото не е спорно, че в полза на АХ през системата на „ХХ“АД от АМАА е
била преведена сума в размер на 200,00 лева, като резултат от извършена от дружеството
услуга „наличен паричен превод“. Съгласно легалната дефиниция по §1, т.20 от Закона за
платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), касае се за платежна услуга, при която
„средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на името
на платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на
получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя,
и/или когато тези средства се получават от името на получателя и са на негово
разположение“. Платец по същата и разпоредил изпълнението на платежното нареждане се
явява ААА, а получател на средствата, предмет на платежната операция - АХ. Паричният
превод е извършен на правно основание, изрично посочено в съответното платежно
нареждане, което не е оспорено, а платежната операция е разрешена. С оглед спецификите
на предоставената услуга в конкретния случай, с постъпването на сумата по микросметката
на получателя на 20.10.2022 г. тази сметка е била заверена. От този момент насетне обаче
правото за разпореждане с правата върху нея се счита за прехвърлено в полза на нейния
получател, доколкото тя е на негово разположение, а не на това на платеца, който вече не
може да я оттегли, без изрично посочени основания, каквито в случая не се разкриват,
последното изрично уредено и в прилаганите към услугата общи условия на доставчика.
Именно поради това и постъпилият по сметката актив се приема за притежание на
получателя, в случая Х, както правилно е приел и наказващия орган.
Задължението, произтичащо от разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗМФТ е императивно
вменено на дружествата за електронни пари и е конституирано като самостоятелна мярка за
превенция на използването на финансовата система за целите на финансиране на тероризма.
То възниква от момента на обнародване на решението на министерски съвет в държавен
вестник и налага адресатите на нормата да създадат такава организация на своята дейност,
която да позволява изпълнението му във всеки следващ момент. Законът не предписва
начина за това, като предоставя възможност на задължените правни субекти да изберат най-
удачния и съответстващ на особеностите на тяхната дейност подход. Въпреки това
отговорността за неговата адекватност остава да тежи именно върху тях, като може да бъде
изкючена единствено в случай на форсмажорни обстоятелства, стоящи извън техния
контрол.
От анализа на събраните по делото доказателствени източници този съдебен състав
достига до извод за законосъобразност и обоснованост на тезата на наказващия орган, че
„ХХ”АД не е блокирало средствата на АХ, поради недостатъчно предприети адекватни
организационни мерки. В тази насока не могат да бъдат споделени доводите на
жалбоподателя, че дружеството е внедрило за целите на изпълнение на своите задължения
електронна система, поддържането на която е възложило на свой контрагент и която не е
8
селектирала своевременно информацията поради технически проблем. Аргументи от
подобно естество дори и да ползват отношенията, развиващите се между въззивника и
лицето, от което той е можел да изисква изпълнението на тази задача, не служат за
оправдаване неизпълнението на императивното правило, доколкото не се касае за
извънредни обстоятелства, върху които жалбоподателят не е можел да контролира. Законът
не предписва нарочен начин за извършване на проверката преди предприемането на
съответните мерки по чл.3 от ЗМФТ, поради което и неговите адресати следва да обезпечат
нужните гаранции за избягване и на най- малките рискове от евентуални технически грешки
при обработката на чувствителната информация, включително и разчитайки на човешки
ресурс, като алтернатива на интелигентни системи.
Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
санкционната разпоредба на чл. 15, ал. 1 от ЗМФТ, която препраща към визираното в чл. 6,
ал. 1 от ЗМФТ правно задължение. Налице е пълно съответствие между словесното
описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно
постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че
материалният закон също е приложен правилно.
Доколкото нарушението е допуснато в дейността на юридическо лице не следва да
бъде подлагана на изследване субективната страна на деянието, доколкото неговата
отговорност е безвиновна /чл.83, ал.1 ЗАНН/.
Независимо че административното нарушение на правилото на чл.6, ал.1 от ЗМФТ,
санкционирано по реда на чл.15, ал.1 от ЗМФТ, е формално по своя характер и за неговата
съставомерност не е необходимо настъпване на вредни последици, настоящият съдбен
състав намира, че установените фактически констатации следва да се подведат под
хипотезата на 28, ал.1 ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай. В тази насока съдът
споделя основателността на последното възражение, релевирано в жалбата срещу издадения
санкционен акт.
Нормата на чл. 28 от ЗАНН не поставя ограничение в приложното си поле с оглед
вида на нарушенията: резултатни или формални. В този смисъл, не може да се обоснове
извод, че само поради обстоятелството, че в състава на нарушението не се включва
настъпване на общественоопасни последици, извършването му не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай. Макар при обсъждане предпоставките за
ангажиране на имуществената отговорност на юридическите лица да не се изследва
субективна страна на деянието, елементът обществена опасност, като обективен такъв
винаги подлежи на анализ. Затова и законодателят не прави разлика при обсъждане на
маловажния случай на административно нарушение между особени качества на субектите на
отговорността, в частност дали са физически, или юридически лица, видно и от изрично
уреденото правило на чл.28, ал.6 от ЗАНН. Преценката за приложимостта на коментирания
институт е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за дефинирането на „маловажност” са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото
правно задължение е намерило проявление в обективната действителност – засегнатите от
деянието обществени отношения, както и всички други релевантни обстоятелства като:
време, място, обстановка, механизъм, наличието или липсата на данни за други извършени
нарушения и т.н.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за
извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на
санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
9
предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С
приложението й, всъщност субектът на нарушението бива освободен от
административнонаказателна отговорност. Изразът в закона "може" не обуславя действие
при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за
особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в
закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН, да не наложи
наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови
последици. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия
обхват се включва и проверката за законосъобразност на същата. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие
със закона. Решаващият субект не може да бъде обвързан от решението на административен
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите,
релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. В този смисъл е и основната
теза в Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г., по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на
Върховния касационен съд.
Принципът на пропорционалност при преценката за налагане на имуществена
санкция за извършеното е последователно застъпен, както във вътрешното право на
Република България (чл.35, ал.3 от НК, чл.11 ЗАНН), така и в Директива (ЕС) 2015/849 на
Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването
на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за
изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна
на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива
2006/70/ЕО на Комисията. Признатата на държавите възможност да приемат по-ниски
прагове, допълнителни общи ограничения на използването на пари в брой и допълнителни
по-строги разпоредби, не отменя задълженито им да съобразяват пропорционалността на
налаганите санкции с тежестта на всеки конкретен случай, включително съобразявайки
размера на финансовите средства, спрямо които не са били приложени своевремено мерки,
честотата на подобно поведение и пр. Задължението за предприемане на мярката по чл.6,
ал.1 от ЗМФТ при наличие на предвидените от закона основания безспорно е една от
значимите гаранции за постигане на целите, заложени от законодателя. Правилното му
изпълнение обезпечава надеждността, целостта и стабилността на кредитните институции и
финансовите институции, както и има пряко отношение към превенцията на риска от
компрометиране на стабилността и доверието във финансовата система на Европейския
съюз. Постигането на заложените от законодателя цели обаче не изключва нуждата във всеки
конкретен случай да се преценява съразмерността между налаганите санкции и степента на
обществена опасност на извършеното. Единствено по този начин ще бъде постигнат
изискуемият баланс между целта да се защити обществото от неправомерни посегателства и
нуждата от създаване на регулаторна среда, която не допуска причиняването на прекомерни
тежести върху дейността на стопанските субекти за постигането на съответствие на тяхната
дейност с установените правила (в този смисъл и съображенията в преамбюла на Директива
(ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г.) В конкретния
случай по несъмнен начин е установено, че на 20.10.2022 г. „ХХ“АД не е блокирало
постъпилите по микросметката на АХ – лице, попадащо в категорията по чл.4б, т.3 от
ЗМФТ, и на негово разположение средства, явяващи се негова собственост. Непренебрежим
обаче се явява фактът на твърде ниския размер на сумата (200,00 лева), който ведно с
инцидентния характер на несъобразената със закона проява, с основание поставя въпроса за
отсъствието на пропорционалност, по смисъла на член 5, параграф 4 от Договора за
10
Европейския съюз, между предвидения минимум на следващата се санкция от 30000,00 лева
и обществената опасност на извършеното. В тази връзка, по делото не са събрани
доказателства за други нарушения на специалното законодателство от страна на
жалбоподателя в качеството му на адресат на нормите на ЗМФТ, които да са установени и
санкционирани с влезли в сила наказателни постановления. В случая данните, съдържащи се
в констативния протокол по делото за предложено съставяне на АУАН за още две нарушения
не следва да бъдат обсъждани, доколкото по отношение на тях няма породили материални
последици актове. В този смисъл и не следва да бъдат разглеждани като отегчаващи
отговорността обстоятелства. Липсва и информация институтът по чл.28 от ЗАНН да е
прилаган до момента спрямо въззивника. Макар да касае изпълнението на различно
нормативно предписано задължение (това по чл.9, ал.2 от ЗМФТ), „ХХ“АД е изпратило
уведомление за съмнителна операция незабавно след като е установило своя пропуск в
поддържаната електронна система. Инициативата за подаване на тази информация е
предприета преди началото на административнонаказателното производство и не е наложена
от съзнанието за предстоящо упражняване на санкционно правомощие, още повече когато
именно с това действие дружеството е реализирало и своеобразно признание за
неизпълнението на задължението си по чл.6, ал.1 от ЗМФТ. Последното е видно дори при
съпоставка между датата на регистриране на уведомлението, предхождащ с месеци дори
този на изпращане на известие за предстояща проверка на неговата дейност от органите на
ДАНС. Т.е., обективирана е воля за спазване на установения в страната правов ред.
Независимо от обстоятелството, че нарушението се явява формално, в случая липсват
ангажирани твърдения и за настъпили допълнителни, макар и несъставомерни последици,
защото от неизпълнението не е застрашена във висока степен националната сигурност,
вътрешния пазар на Европейския съюз и международното развитие. Наказващият орган не е
събрал доказателства в обратната насока и не твърди подобно нещо. Извършеното от
въззивника не е повлияло съществено и върху събирането и правилното обработване на
изискуемата по закон информация. Изложените от наказващия орган аргументи за
причините, поради които отхвърля приложението на маловажния случай на
административно нарушение, са изведени не върху конкретни факти, завишаващи
относителната тежест на извършеното нарушение, а върху общи съждения за обществената
опасност на проявеното бездействие. Последната обаче е задължителен признак от
обективната страна на всяко административно нарушение. Нейното осъзнаване се проявява
посредством формулирането от законодателя на отделни състави на нарушения,
реализацията на които се санкционира. В случая се разкрива нарушение на чл.27, ал.2 и ал.3
от ЗАНН, които императивно повеляват наказващият орган да обсъди посочените в тях
обстоятелства и да мотивира своето решение за налагане на определено наказание.
Поради изложеното съдът намира, че е надценена обществената вредност на
обсъденото неизпълнение на правно задължение при определяне на „имуществена санкция”
дори и в минимален размер от наказващия орган. Разкрива се маловажност на случая и
необходимост от приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл. 63, ал. 4 от
ЗАНН, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28, б. "а" ЗАНН са налице, но
административнонаказващият орган не ги е приложил, това е самостоятелно основание за
отмяна на НП. В този случай съдът с решението си предупреждава нарушителя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Този подход следва да бъде
приложен и в конкретния казус.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.2 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри
състав
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38-83/19.06.2024 г., издадено от
Председателя на Държавна агенция национална сигурност (ДАНС), с което на основание
чл.15, ал.1 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ) на „ХХ”АД,
ЕИК ХХХ, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 30 000,00 (тридесет хиляди) лева
за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗМФТ, като неправилно и незаконосъобразно.
ПРЕДУПРЕЖДАВА жалбоподателя ХХ”АД, ЕИК ХХХ, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12