НОХД № 2122/2018 г.
по описа на Районен съд П.
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура П. обвинителен акт срещу подсъдимия В.Д.Г. с ЕГН: **********, роден
на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, работещ, за това, че на 01.08.2018 г. на ул. „П.“ № 9 в гр. П., е отнел
чужда движима вещ - велосипед на стойност 200,00 лева, от владението на А.О.М.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по
чл. 194, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи
наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като
му се възложат и разноските.
По делото няма приет за съвместно разглеждане
граждански иск и няма конституиран граждански ищец. Няма конституиран частен
обвинител.
Защитата пледира, че фактическата обстановка по делото
е изяснена и с оглед събраните доказателства се установява безспорно, че
подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Счита, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което
следва да се наложи наказание в минимален размер.
Делото се разглежда в отсъствието на подсъдимия при
условията на чл.269, ал.3, т.4, б. „а“ от НПК, тъй като Г. не е намерен на
адреса му, след щателно издирване не е открит в страната и се установи, че е
напуснал Република България, като местоживеенето му в чужбина не е известно и
не може да бъде призован.
Районен съд П., като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалият А.О.М. е роден в Сирия, но от 2013 г.
живее в България. Той работи в заведение за дюнери, находящо се на ул. „П.“ № 9
в гр. П.. През 2018 г. А.М. си купил употребяван велосипед от пазара в гр. П..
Велосипедът бил черен, с 21 скорости, тип „планински байк“. Пострадалият А.М.
ходел с него на работа. На 01.08.2018 г. А.М. бил на работа в заведението за
дюнери в гр. П.. Той оставил велосипеда пред заведението, без да го заключва.
Около 18.00 часа пострадалият А.М. си тръгнал пеша от заведението, като оставил
велосипеда на свой колега, за да се прибере с него. Около 22.30 по ул.
„Пловдивска“ покрай заведението за дюнери минал подсъдимият В.Д.Г.. Той видял
незаключения велосипед и решил да го открадне. Подсъдимият Г. се качил на
велосипеда и потеглил. На следващия ден той видял в градинка до училище
„Климент Охридски“ в гр. П. свидетелите Г.П. и А.А.. Подсъдимият Г. им
предложил да купят велосипеда, като казал, че е негов, а парите му трябвали, за
да замине за Германия. Свидетелят А. се съгласил и купил колелото срещу сумата
от 10.00 лева. По-късно той продал колелото на човек от гр. Самоков. Пострадалият
А.М. разбрал за кражбата на колелото и подал жалба в полицията. Жалбата била
възложена за работа на свидетеля К.У., полицейски служител в РУ на МВР П.. На
полицейския служител били предадени записите от охранителната камера на
заведението, в което работи А.М.. У. извършил издирвателни мероприятия и провел
беседа с подсъдимия В.Г.. Подсъдимият Г. разказал на полицейския служител как и
откъде е взел велосипеда и признал, че го е продал на свидетеля А.А..
По делото е изготвена оценителна експертиза, от
заключението на която е видно, че стойността на отнетия велосипед възлиза на
200.00 лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: показанията
на свидетелите А.М., А.А., Г.П. и К.У.,
както и от писмените такива – жалба, протокол за доброволно предаване, с
приложен към него компактдиск (ВД), справка за съдимост, ДСМПИС,
характеристична справка, справка от системен оператор при РУ на МВР П., г. по
описа на РУ на МВР-П., постановление за прекратяване на наказателното
производство.
Събраните по делото горепосочени доказателства са без
противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние и участието на подсъдимия като автор в неговото
извършване. Съдът кредитира показанията на свидетелите А.М., А.А., Г.П. и К.У.,
които са без вътрешно противоречие, ясни, конкретни и логични. Те взаимно се
допълват и разкриват в пълна степен горепосочената обстановка.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
С действията си подсъдимият В.Д.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият В.Д.Г. ***, е отнел
чужда движима вещ - велосипед на стойност 200,00 лева, от владението на А.О.М.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои. Съдът намира за
безспорно установени всички елементи на престъпния състав.
Изхождайки от действията на подсъдимия, които показват
какво е отношението му към деянието и престъпния резултат, съдът намира, че
престъплението от субективна страна е извършено виновно, при форма на вината
пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Интелектуалният
момент на умисъла е включвал представите, че подсъдимият е бил наясно, че велосипедът
не е негова собственост и въпреки това е прекъснал владението на досегашния му
собственик без неговото съгласие. Във волево отношение подсъдимият е желаел да
отнеме велосипеда и да го присвои, като се разпореди впоследствие със същия. Именно
продаването му на свидетеля А. за сумата от 10,00 лв. потвърждава тези изводи.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред и на чуждото право
на собственост.
По наказанието:
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на
чл.36, ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи
неговото определяне.
Съдът прецени като сравнително висока обществената опасност на извършеното от
подсъдимия деяние. Касае се за престъпление пряко свързано с правото на
собственост на гражданите и неговата неприкосновеност.
Съдът прецени като сравнително ниска обществената опасност на подсъдимия,
който е неосъждан, но има недобри характеристични данни, като спрямо същия има
прекратено НП от РП П. също за кражба, като материалите са изпратени на
Началника на РУ на МВР П. за прилагане на разпоредбата на чл.218б НК.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимия
деяние, данните за личността му, като отчете като отегчаващо обстоятелство
наличието на предходно деяние кражба, за което НП е прекратено от РП П., като
материалите са изпратени на Началника на РУ на МВР П. за прилагане на
разпоредбата на чл.218б НК и недобрите характеристични данни. Непризнаването на
деянието, липсата на разкаяние от страна на подсъдимия не са отегчаващи
отговорността обстоятелства, но настоящият съдебен състав не констатира
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Смекчаващи вината
обстоятелства се явяват чистото съдебно минало и ниската стойност на
извършената кражба – вещ на стойност 200 лв., което е под минималната за
страната заплата. Очевидно е, че към извършването на настоящото престъпление
подсъдимият е бил подтикнат от желанието да се облагодетелства незаконното за
сметка на другите членове на обществото.
Наказанието, което се предвижда за извършеното
престъпление по чл.194, ал.1 от НК, е лишаване от свобода за срок до осем
години. Размерът на наказанието лишаване от свобода следва да бъде определен
отчитайки отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки високата
степен на обществената опасност на деянието, подбудите за негово извършване и
данните за личността на подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Ръководейки
се от всичко това, съдът прие, че най-подходящото е наказание лишаване от
свобода за срок от пет месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на
така наложеното наказание да се отложи за изпитателен срок от три години. Така
определеното наказание съдът намира, че съответства на тежестта на самото
престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на обществена опасност. Предходно
деяние кражба, за което НП е прекратено от РП П., като материалите са изпратени
на Началника на РУ на МВР П. за прилагане на разпоредбата на чл.218б НК и
недобрите характеристични данни, както и начинът и мястото на извършване на
процесното деяние обуславят извод за престъпна упоритост и дързост при
осъществяването му. Ето защо съдът намира, че едно по-леко наказание не би
могло да отговори на целите на наказанието по чл.36 от НК.
При тези данни съдът намира, че така определеното
наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото. С налагането му подсъдимият Г. ще има възможност да осмисли
постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Същият очевидно не се е поправил и
превъзпитал напълно след предходното му деяние, като отново е престъпил към
извършването на престъпление. Така прецененият изпитателен срок, а именно три
години, е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата цел, преследвана от
закона – да се отнеме възможността на лицето да върши престъпления. Възпитателната
работа с условно осъдения ще следва да се възложи на Наблюдателната комисия при
Община П..
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК съдът следва да осъди подсъдимия да заплати
сторените по делото разноски в размер на 57,96 лева (петдесет и седем лева и
деветдесет и шест стотинки), платими по сметка на ОД на МВР - гр. П., както и
сумата в размер на 20,00 (двадесет) лева представляваща разноски за явяване на
вещото лице в съдебно заседание, платими в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд – П..
Вещественото доказателство –
компакт-диск, който е приложен по делото, ще следва да остане по същото.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: