Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 30.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора
Костадинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15085 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявен по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК.
Ищецът „Ф.И.“ ЕАД твърди, че
на 16.09.2014 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Т.Н.В. е сключен
Договор за потребителски кредит № *********, по силата на който дружеството
предоставя на ответницата сума в размер на 1000.00 лева, която следвало да бъде
върната, ведно с уговорените лихви и такси, на 27 седмични погасителни вноски. Посочва,
че страните са уговорили следните условия по кредита: фиксирана лихва в размер
на 62.96 лева и такса за оценка на досие в размер на 50.00 лева. Допълнително е
уговорена и услуга „Кредит у дома“, представляваща домашна доставка на заетата
сума в брой и седмично домашно събиране на вноските, за която услуга също се дължи
такса в размер на 409.32 лева. Определен е размер на седмичната вноска /с падеж
23.09.2014 г./ от 56.39 лева, съответно 56.14 лева за последната. Ищецът
посочва, че съгласно чл. 27 от договора с подписването му, кредитополучателят е
удостоверил получаването на заемната сума в пълния ѝ размер. Излага, че
ответникът не изпълнил всички свои задължения и преустановил плащанията по
договора за кредит, като първата неплатена вноска е с падеж на 21.11.2014 г.
Заявява, че крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 26.03.2015 г.
Наведени са твърдения, че на
21.03.2016 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Ф.И.“ ЕАД, е сключен
договор за прехвърляне на вземания, по силата на който титуляр на вземанията по
процесния договор за паричен заем, станало ищцовото дружество. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземанията. „Ф.И.“ ЕАД направило опит да уведоми ответника, но
уведомлението се върнало като непотърсено от адресата. Поради изложеното ищецът
счита, че Т.В. следва да се счита за уведомена за извършената цесия с
получаването на препис от исковата молба.
Ищецът твърди, че по подадено
от него заявление по чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение за процесните
суми по ч.гр.д. № 6409/2018 г. по описа на ВРС, като в предоставения му от съда
срок е предявил претенциите си по реда на чл. 422 ГПК.
Отправя искане до съда за
приемане за установено, че Т.Н.В. дължи на „Ф.И.” ЕАД сумата от 894.67 лева –
главница по Договор за потребителски кредит № ********* от 16.09.2014 г.,
сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Договор за цесия от 21.03.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
04.05.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 6409/2018 г. по
описа на ВРС.
Претендира присъждане на
извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът не е депозирал писмен отговор.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 6409
по описа за 2018 г. на ВРС, 39 състав, се установява, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумaтa, предмет на настоящото производство. Същата е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил
иск по чл. 422 ГПК.
Към исковата е приложен Договор
за потребителски кредит № ********* от 16.09.2014 г. /л. 6/, по силата на който
„Провидент Файненшъл България“ ООД се е задължило да предостави на Т.Н.В. сумата
от 1000 лева. В него са отразени също размерът на уговорената възнаградителна
лихва – 62.96 лева и на дължимите такси, както следва: за оценка на досие – 50
лева и за услугата „Кредит у дома“ – 409.32 лева. Посочено е, че договорът се
сключва за срок от 27 седмици, като първото седмично плащане е с падеж 23.09.2014
г. и размерът на дължимата вноска е 56.39 лева /с изключение на последната,
която е в размер на 56.14 лева/.
Към писмените доказателства по
делото е приобщен и договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г. /л. 14-20/.
По силата на последния „Провидент Файненшъл България“ ООД е цедирало
на ищцовото дружество вземания по сключени договори за кредит, подробно описани
в приложение № 1 към договора /л. 21-23/. В последното е включен и процесният
договор за потребителски кредит, който е индивидуализиран чрез номер на
договора, дата на сключване, клиентски номер, три имена и ЕГН на
кредитополучателя.
На л. 24 от делото е приложено
пълномощно, с което „Провидент Файненшъл България“ ООД е упълномощило „Ф.И.”
ЕАД да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като подробно и добре аргументирано, сумата по процесния договор за
кредит е усвоена от ответника. Вещото лице посочва, че по договора за
извършвани плащания, като последната вноска е извършена на 21.11.2014 г.
Извършени са изчисления, от които става ясно, че общият размер на постъпилите
суми възлиза на 230 лева и с тях са погасени следните задължения по пера:
главница – 105.34 лева, договорна лихва – 12.77 лева, такса оценка на досие – 5.58
лева, такса за услугата „Кредит у дома“ – 106.31 лева. Посочено е, че към
датата на заключението размерът на непогасените суми по договора е, както
следва: главница – 894.66 лева, договорна лихва – 50.19 лева, такса оценка на
досие – 44.42 лева, такса за услуга „Кредит у дома“ – 303.01 лева, обезщетение
за забава – 87.22 лева.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Както по-горе бе изложено, в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу
ответника за сумите, предмет на настоящото производство, която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителен иск за
вземането. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от
провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.
За да бъде уважен предявеният иск,
следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) валидно
възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит, сключен между
ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД; 2) валидно сключен договор за
цесия между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ищеца, предмет на който са
вземанията по процесния договор за потребителски кредит; 3) съобщаването на
цесията на ответника; 3) настъпването на крайния срок за изпълнение на договора
за потребителски кредит.
От представените по делото
писмени доказателства се установява по безспорен начин съществуването на
облигационна връзка по договор за потребителски кредит, сключен между
„Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника. Настоящият съдебен състав намира,
че същият отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 ЗПК в редакцията на посочените разпоредби, действаща към датата на сключване
на договора. Договорът е сключен в писмена форма и клаузите му са формулирани
по ясен и разбираем начин. В него са отразени индивидуализиращите данни на
страните, посочени са срокът
на договора /27 седмици, считано от 23.09.2014 г./ размерът на получената сума,
общият размер на сумата, която следва да бъде върната, годишният процент на
разходите, както и дължимата фиксирана лихва в процентно изражение и като
номинален размер. Договорът съдържа и погасителен план, в който са описани размерът,
броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Настоящият съдебен състав намира,
че от представените към исковата молба писмени доказателства се потвърждава, че
кредиторът „Провидент Файненшъл България“ ООД е цедирал
на „Ф.И.” ЕАД вземанията си към Т.Н.В., основаващи се на процесния договор за
потребителски кредит. Както по-горе бе посочено, в приложението към
представения договор за цесия подробно са описани всички подлежащи на
прехвърляне вземания. Доколкото те са индивидуализирани с посочване номер на
договора, дата на сключването му, имена и ЕГН и клиентски номер на
кредитополучателя, не би могло да съществува никакво съмнение, че сред тях
попадат и вземанията по процесния договор за кредит.
Макар по делото да няма данни
ответникът да е получил преди образуване на производството уведомлението за
извършената цесия, приложено по делото, следва да се отчете обстоятелството, че
уведомлението е връчено в рамките на настоящото исково производство. В подкрепа
на този извод е наложилата се съдебна практика – Решение № 114/07.09.2016 г. по
т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. №
12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на
ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и
Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о.
Доколкото процесният договор за
кредит попада в предметния обхват на Закона защита на потребителите, ответникът
се ползва със специалната закрила по този закон. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договор, сключен с потребител, са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално. Следва да се отбележи, че съдът следи служебно за
наличие по делото на фактически и/или правни основания, обуславящи
неравноправност на клауза в потребителски договор, като при констатиране
наличието на неравноправни клаузи съдът следва да прогласи тяхната нищожност,
освен ако потребителят изрично не се противопостави на това.
Съгласно легалната дефиниция,
дадена в чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. В посочената разпоредба неизчерпателно са изброени отделни проявни
форми на неравноправност на клаузите в потребителския договор, като т. 13
визира клаузи, които налагат на
потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът
не изпълни своите.
От съдържанието на общите условия
към договора за потребителски кредит става ясно, че услугата „Кредит у дома“ се
предоставя по избор на клиента и представлява домашна доставка на заетата сума
в брой и седмично домашно събиране на вноските по кредита. Видно от
съдържанието на договора, стойността на посочената такса възлиза на около
½ от чистата стойност на предоставената заемна сума. В този смисъл
посочената клауза генерира допълнителен пасив за потребителя и води до опасност
от свръхзадлъжнялост. Същевременно, тя обезсмисля и основната мотивация на
кредитополучателя за сключване на договора за кредит, а именно – да си набави
средства за задоволяване на текущите си потребности. Налице е очевидна
нееквивалентност на насрещните престации на страните, доколкото таксата се
дължи за хипотетичния разход по посещение на потребителя от служител на
финансовата институция, който е възможно да не възникне в зависимост от
текущата платежоспособност на кредитополучателя. Т.е. дори да не бъде реално
предоставена услугата, потребителят ще дължи уговорената за нея такса.
От така изложените съображения
следва, че разглежданата клауза от договора противоречи на добрите нрави,
поради което и същата се явява нищожна на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП и като такава не поражда права и задължения за страните по
заемното правоотношение.
Що се отнася до клаузата от
договора, предвиждаща такса за оценка на досие, същата противоречи на
императивната разпоредба на чл. 16 ЗПК, която вменява на кредитора задължението
да оцени кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за
кредит. По съществото си договорната клауза, с която се уговаря такса за оценка
на досие, прехвърля върху длъжника риска от неизпълнение от страна на кредитора
на задължението му за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника. Наред
с изложеното, съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Предвид изложеното и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК посочената
клауза от договора е нищожна.
Предвид извода за нищожност на
клаузите, предвиждащи описаните такси, съдът намира, че от размера на
дължимите от ответника суми за главница,
договорна лихва и обезщетение за забава следва да бъдат приспаднати извършените
плащания, които са отнесени от кредитора за погасяване на двата вида такси.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза ответницата е заплатила
5.58 лева – такса оценка на досие и 106.31 лева – такса за услугата „Кредит у
дома“. Същевременно, вещото лице е изчислило, че непогасените суми по договора
за кредит са, както следва: главница – 894.66 лева, договорна лихва – 50.19
лева, обезщетение за забава – 87.22 лева. При приспадане на посочените суми,
отнесени за погасяване на двата вида такси, съдът намира, че следва да
възприеме реда, уговорен от страните в чл. 9 от общите условия, а именно:
законна лихва, договорна лихва, главница. При това следва да се приеме, че
изцяло са погасени задълженията за законна лихва, както и част от възнаградителната
лихва в размер на 24.67 лева. Изцяло дължим е обаче остатъкът от главницата в
размер на 894.66 лева.
Между изчисления от вещото лице
размер на дължимата главница и размера на предявения иск е налице разминаване
от една стотинка, но същата се дължи на разлика при закръглянето. Поради
изложеното предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид
отправеното от страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания,
дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски.
Доколкото обаче предмет на заповедното производство се явяват няколко вземания,
а искът по чл. 422 ГПК е предявен само за едно от тях, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за заповедното производство съразмерно на предявената част
от вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение – 53.93 лева. В
останалата част, по отношение на вземанията, за които не е предявен иск по чл.
422 ГПК, заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване, в т. ч. и в частта за
разноските.
Наред с изложеното на ищеца
следва да бъдат присъдени и разноски за исковото производство за заплатена
държавна такса в размер на 16.84 лева, депозит за съдебно-счетоводна експертиза
в размер на 150 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Т.Н.В., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
на ищеца „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, СУМАТА ОТ 894.67 лева /осемстотин деветдесет и четири лева и шестдесет и седем
стотинки/ – главница по Договор за потребителски кредит № ********* от
16.09.2014 г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, вземанията по
който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за цесия от 21.03.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.05.2018 г. до окончателно
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 6409/2018 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Т.Н.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, СУМАТА ОТ 53.93 лева
/петдесет и три лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща
сторени в заповедното производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.Н.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, СУМАТА ОТ 266.84 лева /двеста шестдесет и шест лева
и осемдесет и четири стотинки/, представляваща сторени в
исковото производство разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: