Р Е
Ш Е Н
И Е № 561
гр.Видин,
14.08.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публичното
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година в състав
:
Председател:
Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова като
разгледа докладваното от
съдията Стоянова гр.дело № 741 по описа за 2020год., и за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от К.Н.В. *** против „Видахим”
АД - Видин с правно основание чл. 200, ал. 3 от КТ.
Твърди
се от ищеца, че вследствие на дългогодишна работа в ответното дружество като „химикалист”, е получил професионално заболяване „Хроничен
бронхит” и „Базална Пневмосклероза”, установени с Протокол на ДК № 2/21.05.1992г.
и Акт за професионално заболяване № 35 от 28.05.1992г. Сочи се, че заради тези
заболявания се е наложило да бъде трудоустроен на друга по-ниско платена длъжност до уволнението му от ответника през 1999г.
Поддържа се, че с последователни ЕР на ТЕЛК от м. юни 2007г. му е призната ТНР заради професионалното
заболяване. С ЕР № 0365 от 11.03.2016г. на ТЕЛК Общи и професионални болести
при УБ „Св. Иван Рилски” ЕАД - София на ищеца е призната намалена
трудоспособност 47% ,а с ЕР на ТЕЛК от
2018г. отново му е призната ТНР.
Посочва,
че заради заболяванията не е могъл да си намери подходяща работа и така търпи имуществени вреди.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за
претърпените имуществените вреди в резултат на професионалните му заболявания и
усложненията им за периода от 01.02.2020г. до 01.05.2020 г., изразяващи се в
невъзможността да упражнява професията си, на която е получил посочените
професионални заболявания и да има доходи от трудовото възнаграждение, което би
могъл да получава, ако не бил получил професионалното заболяване на белите си
дробове и можел да работи според квалификациите си в ответното дружество или при
друг работодател, ведно със съответните добавки за професионален опит и стаж в
размер на по 355.08 лева месечно, или общо 1075.24 лева, ведно със законната
лихва за забава, считано от първия ден на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.
Ответната
страна в законния едномесечен срок не е подала отговор на исковата молба.
Редовно призовани, представител не се е явил в съдебно заседание и не е взел
становище по исковата претенция.
С
протоколно определение от 29.07.2020г. по искане на ищеца съдът е допуснал увеличение
в размера на исковата претенция като
същата се счита предявена общо за исковия период за сумата от 1123.50 лева.
По
делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно – икономическа експертиза.
Съдът ,
след като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните
доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено следното:
Не е
спорно, че вследствие на работа при
ответното дружество на длъжност „химикалист”, ищецът е получил професионално
заболяване „Хроничен бронхит” и „Базална Пневмосклероза”, установени с Протокол
на ДК № 2/21.05.1992г. и Акт за професионално заболяване № 35 от 28.05.1992г. Същият
е с трайна неработоспособност заради полученото професионално заболяване
„Хроничен бронхит”.
От
представената служебна бележка от Д“Бюро по труда“ – Видин, се установява, че
ищецът поддържа регистрация като безработен от 2001г. до момента.
Вещото
лице по назначената и изслушана съдебно-икономическа, която съдът възприема
като обективно и компетентно изготвена,
след направена справка с доказателствата по делото, проверка при
ответника, както и в НАП и ТП на НОИ – Видин за получавана от ищеца
пенсия през исковия период, е дало заключение за размера на брутното трудово
възнаграждение, което би получавал ищеца за исковия период като за база за сравнение се вземе минималния
осигурителен праг за сходна длъжност -
„машинен оператор, приготвител на смеси”, в която е включена и функцията за
длъжността на ищеца и имащо приблизителен трудов стаж като този на ищеца.
Според заключението общият размер на БТВ за исковия период е 2258.22 лева.
Вещото
лице е посочило също, че за исковия период ищецът получава лична пенсия за инвалидност в общ размер на 1094.68
лева. Не се е установило ищецът да е
работил и да е получавал доходи от трудово правоотношение за исковия период.
Разликата
между заплатата, която ищецът би получавала на заеманата длъжност и
получаваната лична пенсия по инвалидност за процесния период възлиза на сумата
в общ размер от 1163.54 лева.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:
Предявен е иск за
заплащане на обезщетение по чл. 200 от КТ за причинени имуществени вреди,
настъпили в резултат на получените професионални заболявания, изразяващи се в
разликата между получаваната от ищеца пенсия по инвалидност и трудовото
възнаграждение, което би получавал, ако не би заболял.
От събраните по делото доказателства,
безспорно се установи, че е налице неработоспособност у ищеца за претендирания
период вследствие получено
професионално заболяване в
ответното дружество на длъжността „химикалист” и поради това търпи вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда, включително пропусната полза и обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване.
В т. 6
на Постановление № 4 от 30.10.1975г на Пленума на ВС, която не е загубила
действието си и намира приложение и понастоящем при КТ, е посочено, че се дължи
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Когато се касае за намаление на трудоспособността на работник,
вредите се състоят в разликата между получаваното трудово възнаграждение преди
увреждането и размера на отпуснатата пенсия.
Тази разлика се дължи до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за изслужено
време и възраст, като този срок може да бъде продължаван най-много с толкова
време, колкото би било необходимо за достигане на пълния трудов стаж по чл. 2
от ЗП от 1957г. Това е така, защото именно поради увреждането
от полученото професионално заболяване ищецът е лишен от възможността да работи
до навършване на възраст за пенсиониране
за осигурителен стаж и търпи имуществени вреди от лишаването му от тази
възможност. Именно разликата между трудовото възнаграждение, което би получил
ищеца ако би бил здрав и отпуснатата пенсия поради заболяването му се явява
компенсация за претърпените имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
С оглед
на горното, настоящият съдебен състав намира, че са налице условията
на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя за заплащане на
обезщетение за претендираните от ищеца имуществени вреди на
посоченото основание.
При определяне
размера на обезщетението, съдът намира, че на ищеца ще следва да се присъди
разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил ако
работеше при ответника и пенсията по инвалидност.
Вещото лице е посочило, че за
исковия период общият размер на брутното трудово възнаграждение, което би
получил ищеца е 2258.22 лева. Получаваната от ищеца пенсия по
инвалидност за същия период е в общ размер от 1094.68 лева. Разликата между
тези две суми е вредата, която търпи ищеца заради полученото професионално
заболяване и същата възлиза на сумата от 1163.54 лева, но с оглед заявения
размер на исковата претенция от ищеца за сумата в общ размер от 1123.50
лева, същата ще
следва да бъде уважена до тази сума.
Предвид на горното, предявения
иск ще следва да бъде уважен в пълен размер.
По направеното искане за
допускане на предварително изпълнение на решението, съдът намира следното:
При условията на чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
възнаграждение и обезщетение за работа. Не всяко обаче от обезщетенията по глава Х-та от Кодекса на труда, дължащо се по
повод трудово правоотношение е обезщетение за работа по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК. Вземанията по чл. 242, ал. 1 ГПК, за които е предвидено
предварително изпълнение са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни
нужди, свързани с обезпечаване нормалното съществуване на индивида. /Определение № 485 от 30.07.2010 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК/. В конкретния случай, вземането на ищеца е точно
такова, тъй като същото представлява разликата между трудовото възнаграждение,
което би получавало като здрав и получаваната пенсия. Поради това, на основание чл. 242, ал. 1 от КТ ще следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца ще следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 400.00 лева.
Ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на държавата по бюджетна сметка на ВРС сумата от 50.00 лева, представляваща ДТ и
сумата от 80.00 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, внесено от бюджета.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Видахим”
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Видин, ул. Бдин № 12, офис 12 да заплати на К.Н.В. с ЕГН **********
*** сумата от 1123.50 лева за
периода от 01.02.2020г. до 01.05.2020г., представляваща разликата между
трудовото възнаграждение, ведно с добавките за професионален опит и стаж, което
ищецът би могъл да получава, ако не бе се разболял от професионалните
заболявания „хроничен бронхит” и „базална пневмосклероза” и пенсията по
инвалидност, която получава за същия период, ведно със законната лихва за
забава, считано от първия ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася обезщетението
до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА „Видахим” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Видин, ул. Бдин № 12, офис 12 да заплати на К.Н.В. с ЕГН ********** сумата от 400.00 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА„Видахим” АД
с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Видин, ул. Бдин № 12, офис 12 да заплати по сметка на ВРС разноски по производството
в размер на 50.00 лева – държавна такса и 80.00 лева – разноски за вещо лице.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението по отношение на присъденото обезщетение, като решението в тази част подлежи на
обжалване с частна жалба пред Видински окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Решението
може да бъде
обжалвано пред ОС- Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :