№ 5745
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Георги Кацаров
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело №
20231100506805 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.
Образувано е по Въззивна жалба с вх. № 138318/17.05.2023 г., подадена от И. Д. Й., чрез
назначения му по делото особен представител – адв. Д. – ответник по гр. дело № 51994/2021
г., Софийски районен съд, 175 състав срещу постановеното по него Решение №
5616/08.04.2023 г., в частта, в която е прието за установено, че ответникът дължи на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 Закон за задълженията и договорите
/ЗЗД/ вр. чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката /ЗЕ/ следните суми: 1 208, 08 лв. – цена за
доставена в периода 08.2017 г. – 04.2019 г. до имот с адрес: гр. София, ж.к. **** /аб. №
127157/ топлинна енергия, която останала незаплатена и 42, 46 лв. дължима за периода
09.2017 г. – 04.2019 г. такса за услугата дялово разпределение, заедно със законна лихва
върху двете главници от 26.10.2020 г. /датата на подаване на заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до окончателното плащане. Със същото решение
ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следните суми: 66,
16 лв. – разноски в заповедното производство и 830, 34 лв. – разноски в исковото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществени
нарушения на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че по делото липсвали
доказателства за съдържанието на общите условия, в рамките на които протичали
правоотношенията между двете страни. Счита се, че писмената форма на договора за
доставка на топлинна енергия е за неговото доказване, а не за действителността му.
Предвид изложеното се иска отмяна на процесното решение в обжалваната му част и
постановяване на ново, с което исковете в уважената им част да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва основателността на въззивната жалба,
счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно и законосъобразно,
иска оставянето на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционния
1
акт.
Третото лице-помагач по делото „Техем Сървисис“ ЕООД редовно уведомено не подава
отговор в законоустановения срок.
От фактическа страна съдът установи следното:
Производството по гр. дело № 51994/2021 г., Софийски районен съд, 175 състав е
образувано по Искова молба с вх. № 50633/07.09.2021 г., подадена от „Топлофикация
София“ АД с твърдението, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с адрес: гр.
София, ж.к. **** /аб. № 127157/, до който за периода 08.2017 г. – 04.2019 г. е доставяна
топлинна енергия, която останала незаплатена. По силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответникът е
клиент на ищцовото дружество. За посочения период в сила били Общите условия на
дружеството за битови потребители, които били публикувани във в. „Монитор“ на
10.07.2016 г. С тях било установено задължението на потребителите да заплащат
ежемесечните си задължения в 45-дневен срок от датата на публикуването на фактурите в
интернет страницата на дружеството. Обезщетение за забава се дължало само по изготвени
изравнителни сметки. На основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
между клиенти в етажна собственост ставало от топлинен счетоводител в случая „Техем
Сървисис“ ЕООД на базата на реален отчет на уредите. За топлоснабдения имот били
издадени изравнителни сметки. За процесните задължения „Топлофикация София“ ЕАД
подало на 26.10.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било
образувано ч. гр. дело № 52092/2020 г., СРС, 175 състав. Срещу издадената заповед за
изпълнение от 11.11.2020 г. било подадено възражение.
Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде установено спрямо него, че ответникът
му дължи следните суми: 1 267, 29 лв. – главница за доставена в периода 05.2017 г. – 04.2019
г. до имот-собственост на ответника, но незаплатена топлинна енергия; 200, 70 лв. –
мораторна лихва за забава за периода 15.09.2018 г. – 09.10.2020 г.; 42, 46 лв. – главница за
услугата дялово разпределение за периода 09.2017 г. – 04.2019 г. 9, 16 лв. – мораторна лихва
за периода 31.10.2017 г. – 09.10.2020 г. Върху двете главници се претендира и законна лихва
за забава от 26.10.2020 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до
окончателното плащане.
Ответникът И. Д. Й., чрез назначения му особен представител, оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва качеството си на собственик на топлоснабдения имот. Твърди,
че до имотът не била доставяна топлинна енергия за процесния период, топлинният
счетоводител не е извършвал реален отчет и общите условия не били публикувани в един
централен и един местен всекидневник. Направено е възражение за изтекла погасителна
давност.
С Определение № 25597/30.09.2022 г. по делото е конституирано „Техем сървисис“
ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
В първоинстационното производство е представен Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 21.11.1990 г., сключен между
председателя на ИК на ОбНС „Надежда“ /продавач/ и И. Д. Й. /купувач/, с който купувачът е
закупил ап. 155, находящ се в кв. „Надежда“, бл. 122. Представена е и молба от държавна
спестовна каса до Първи нотариус при СНС относно вписване на законна ипотека за имот с
адрес: гр. София, ж.к. **** по повод на предоставен на И. Й. заем за жилищно кредитиране.
С Договор № О-67/03.06.2020 г. „Топлофикация София“ ЕАД е възложила на „Техем
Сървисис“ ЕООД да извършва дялово разпределение на доставяната до сгради в режим на
ЕС топлинна енергия.
На 04.09.2002 г. ОС на Етажна собственост с адрес: гр. София, кв. **** е избрало за
топлинен счетоводител „Техем сървисис“ ЕООД. Под № 17 в списъка на гласувалите е И. Й..
С избраното търговско дружество е сключен Договор № 3838/19.09.2002 г. за доставка и
монтаж на термостатни винтили и измерватели, както и за извършване на дялово
разпределение в етажната собственост.
В съобщение към Фактура № **********/31.07.2018 г. е посочено, че за процесния
2
апартамент общата дължима сума за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. е в размер на 602,
36 лв. В съобщение към Фактура № **********/31.07.2019 г. е посочено, че за процесния
апартамент общата дължима сума за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. е в размер на 460,
58 лв.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, публикувани във в.
„Монитор“ от 11.07.2016 г.
Третото лице-помагач на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД е изпратило индивидуални
справки за използвана топлинна енергия за отоплителен сезон 2017 г. – 2018 г. и за
отоплителен сезон 2018 г. – 2019 г. и подписани от потребителя протоколи за извършен на
дати 14.05.2018 г. и 20.05.2019 г. индивидуален отчет на топломерите.
По делото е изслушана и приета СТЕ в чието заключение вещото лице е посочило, че
сградата, в която се намира топлоснабденият имот е с общ топломер, чийто показания се
отчитали дистанционно, по електронен път на първо число на месеца, следващ този, за който
са. От отчетеното количество са приспаднати технологичните разходи. Извършвана е
метрологична проверка на общия топломер. Извършвано е дялово разпределение на
доставяната до имота топлинна енергия по правилата на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и по
реда на Наредба № Е-ЗД04-1/12.03.2020 г. Общо начислената сума по фактури за периода
05.2017 г. – 04.2019 г. е 1 559, 05 лв., а сумата за получаване е 291, 73 лв.
По делото е изслушана и приета ССчЕ, според чието заключение за периода 05.2017 г. –
04.2019 г. прогнозно фактурираната сума е в размер на 1 559, 05 лв. След изготвяне на
изравнителната сметка, сумата за възстановяване е в размер на 291, 76 лв. Общо начислената
и незаплатена стойност на топлинната енергия за периода на исковата молба е в размер на
1 267, 29 лв. /с лихва от 9, 16 лв. за периода 15.09.2018 г. – 09.10.2020 г./, а за дялово
разпределение – 42, 46 лв. / с лихва от 9, 16 лв. за периода 31.10.2017 г. – 09.10.2020 г./
Законната лихва от 31.10.2017 г. до 09.10.2020 г. /датата на извлечението по сметките/ е в
размер на 209, 86 лв.
Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че топлоснабденият апартамент е
собственост на ответника. Приел е за доказано, че до него била доставяна топлинна енергия
за процесния период и стойността на същата останала незаплатена. За част от периода било
уважено възражението за настъпила погасителна давност и е отхвърлен иска за установяване
на задължение за мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл. 272
ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението,
следва да се добави и следното:
Неоснователно е възражението, че пред СРС не било доказано съдържанието на общите
условия на „Топлофикация София“ ЕАД. Коректният прочит на делото показва, че Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД
на клиенти в гр. София, публикувани във в. „Монитор“ от 11.07.2016 г. се съдържат на л. 33
и следващите. С представянето им ищецът, чиято е доказателствената тежест, е доказал
съществуването и съдържанието им.
3
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия.
Тъй като по делото е доказано публикуването на общите условия на ищцовото
дружество, правилно първоинстанционният съд е приел, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение.
Въз основа на изложеното подадената въззивна жалба се явява неоснователна, а
процесното първоинстанционно решение – правилно и законосъобразно, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски се дължат на въззиваемата страна „Топлофикация
София“ ЕАД. В своя отговор на въззиваната жалба дружеството е поискало присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 100 лв., вземайки
предвид, че е подаден само отговор на жалбата, без представител на дружеството да се е
явил в проведеното съдебно заседание. Въззивникът следва да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД и 400 лв. – внесен депозит за особен представител.
На основание чл. 77 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса по подадената въззивна жалба в размер на 50 лв.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5616/08.04.2023 г. постановено по гр. дело № 51994/2021
г., Софийски районен съд, 175 състав.
ОСЪЖДА И. Д. Й., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. **** да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата от 500 лв. – разноски за
производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И. Д. Й., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. **** да заплати на
основание чл. 77 ГПК по сметка на Софийски градски съд сумата от 50 лв. – държавна такса
по подадената въззивна жалба.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД - трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5