РЕШЕНИЕ
№ ................/31.07.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 17217 по
описа на съда за 2018 г.,
за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявен от И.А.Ч., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК за
приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик
на недвижим имот представляващ апартамент №4,
с обща застроена площ 49,15 кв.м., находящ се в гр.
*, с идентификатор
10135.3513.1798.14.4 по КККР на
гр. Варна, ведно с прилежащото избено помещение № 2 с площ 26,56 кв.м., както и 12,8524% идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж.
В исковата молба ищецът твърди,
че по силата
на осъществявано от 15.07.1997 г. до настоящия момент непрекъснато и явно фактическо, добросъвестно владение е собственик по давност на
процесния недвижим имот, където е настанен със семейството
си със Заповед
№*/15.07.1997 г. на Началника
на Затвора – гр. *. Поддържа, че бидейки добросъвестен владелец е извършил основен ремонт и множество подобрения в имота. Твърди, че периодично извършва
самостоятелно поддръжка на покрива на
сградата, както и че е извършвал ремонт и поддръжка на общите части.
Поддържа, че се грижи
и за околоблоковото пространство. Твърди, че никоя институция не е ремонтирала или поддържала сградата от 1997 г. досега. Сочи, че сам е закупувал
необходимите материали за ремонтните дейности
и подобренията, които били извършвани
от ищеца или майстори. Излага, че ежемесечно заплаща
на Министерство на правосъдието, чрез Затвора-* суми за консумирана ел.енергия, обезщетение за такса смет
и поддръжка. Твърди, че
повече от двадесет години никой освен него
не е полагал грижа, нито е предявявал
претенции за имота, като владението
му е осъществявано явно, необезпокоявано и неоспорвано. Излага, че преди шест
месеца узнал за съставения за
имота АЧДС № */18.04.2016 г.,
в който като правно основание било вписано влизане
в сила на кадастрална карта, но не и придобивният
способ с конкретни фактически обстоятелства. Оспорва този АЧДС, както и съставения по-рано Акт № */08.08.1956 г., издаден от МВР, за който твърди,
че касае друга жилищна сграда,
построена през 1929 г., с друга площ, която
не съществува вече и е била собственост
на МВР. Сочи, че съставянето на АЧДС № */18.04.2016 г. не прекъсва давността, тъй като заповедта
му за настаняване
е от 15.07.1997 г., както и че актът
няма правопораждащо действие, а представлява само официален свидетелстващ документ. Счита, че не са
налице основанията за издаване на
акта посочени в него, а именно чл. 68, ал.1 и чл.
71, ал.1 от ЗДС и чл. 104, ал.1, т.9 от ППЗДС, наред с което същите не
удостоверяват право на собственост и не изключват правата
на ищеца. Претендира обезсилване на АЧДС № */18.04.2016.
По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
уважен изцяло. Претендира присъждане на сторените
разноски в исковото производство.
В срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Държавата,
чрез Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, представляван от Областния управител
на област с административен център *, чрез процесуалния му представител – юрк. Сиана Стоянова, с който
искът се оспорва като неоснователен.
Излага, че с Разпореждане № 69 на МС от 06.09.1994 г. е изменено Разпореждане № * на МС от 01.04.1990 г. по отношение на т.3 от последното, така че затворите
и Главно управление „Места за изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“"
като юридически лица на бюджетна
издръжка са прехвърлени от Министерство на вътрешните работи към Министерство на правосъдието с активите и пасивите по баланса от
31.03.1990 г., както и с други
права и задължения. Излага, че ищецът е бил
настанен в процесното ведомствено жилище със Заповед № 48/15.07.1997 г. на началника на
Затвора-*, въз основа на която
на същата дата е сключен и договор за наем.
Поддържа, че АЧДС № 9041/18.04.2016 г. е официален
документ и има доказателствена сила до доказване на
противното. Оспорва владението
на ищеца. Излага, че сключеният договор
за наем с началника на Затвора-
* формира съзнание в ищеца, че е настанен
в чужд имот и това го прави
негов държател. Самият ищец в исковата молба поддържа, че заплаща ежемесечно
наем и консумативни разходи, именно съобразно уговореното по договора за
наем. В допълнение
сочи, че ищецът собствено е подал молба за
закупуване на ведомственото жилище, но процедурата не е била финализирана.
Поддържа, че в мотивите на
решението по воденото между страните адм. дело № 3073/2017г. на АСВ е посочено,
че след прекратяване
на служебното правоотношение на ищеца със Затвора-
* на 04.06.2010 г. е отпаднало
основанието на чл. 24, ал.З,
т.1 от ЗДС, на което е настанен във ведомственото жилище. Съдът е цитирал и разпоредбата
на чл. 19 от ЗДС обнародвана в ДВ бр.32 от 12.04.2005г, според която срокът за
отдаване под наем на имоти-
частна държавна собственост, не може да бъде
по-дълъг от десет години, в случая най-късно до 12.04.2015 г. Поддържа, че в административното дело са представени
доказателства, че И.Ч. многократно е уведомяван за пребиваването си без правно
основание в имот- частна държавна собственост. Твърди, че на основание чл. 86 от ЗС до 1996 г., давност за придобиване
на имоти държавна собственост не тече, а през
2006 г. с пар. 1 от ЗДЗС, е продължен срокът за спиране
на придобивната давност по отношение
на имоти частна държавна собственост до 31.12.2022 г. Оспорва като неоснователно
и искането за обезсилване на АЧДС №
9041/18.04.2016г. По изложените съображения
моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по
спора, чрез процесуалните си представители. Доразвиват доводите си в писмени
защити, съобразно предоставената от съда възможност.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Ответникът е представил Акт № */04.07.1950 г. за държавен имот на МВР – Окръжен затвор, гр. *, издаден по отношение на триетажна масивна сграда и застроена и
незастроена площ около 300 декара, включваща стопанството към затвора, както и
три жилищни сгради застроени на 44,00 кв.м., 35 кв.м. и 200,00 кв.м.
Представени са преписи от Актове за недвижими имоти
собственост на МВР № № 6 – жилищен блок № 1, 7 – жилищен блок № 2и 8 – жилищен
блок № 3, всичките от дата 08.08.1956 г., с които на
основание чл. 6 от Закона за собствеността и на чл. 21 и 23 от Правилника за
държавните имоти в полза на МВР са актувани следните имоти, находящи
се в гр. *“ - къща със застроена площ
146,00 кв.м. (четири стаи, две кухни и две антрета), жилищна сграда със ЗП от
160,16 кв.м. (четири стаи и четири кухни) и жилищна сграда със ЗП от 228,48 лв.
(осем стаи, дванадесет мази и осем кухни). В актовете е отразено, че първите
две сгради са построени през 1929 г., а третата през 1948 г., както и че
ползването им е отстъпено на Окръжен затвор – гр. *.
С Разпореждане № 15 на Бюрото на Министерски съвет от
16.03.1992
г. и Разпореждане № 69/06.09.1994г. на Министерски съвет за
определяне числеността на персонала на Централните управления на министерства,
от 01.04.1990 г. Главното управление на „Места за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода“ е прехвърлено от МВР към Министерство на правосъдието с
активите и пасивите по баланса към 31 март 1990 г., както и с другите права и
задължения.
Към доказателствата по делото е приложена Заповед №
48/15.07.1997 г. на Началника на Затвора – гр. *, с която кап. И.А.Ч. - ст. инспектор
по социалната дейност при ТПО „*“, е
настанен във ведомствено на Затвора – гр. * жилище с площ от 37,00
кв.м., находящо се на ул. „*, на основание решение на жилищната комисия при
Затвора – гр. *.
Въз основа на горната заповед е сключен представения от ответника Договор
за отдаване под наем на държавен недвижим имот от 15.07.1997 г. сключен между
ищеца и началника на затвора * по отношение на процесния недвижим имот. В договора изрично е уговорено, че
е безсрочен, както и че наемът, стойността на топлинната енергия, таксата за
смет, разходите за чистач и портиер се плащат безлихвено до всяко 25-то число
на месеца в касата на наемодателя. Представен е и анекс към този договор, също
подписан от ищеца, с който месечният наем е определен на 8880,00 лв.
С писмо изх. № 91-00-71/11.03.2015г. (л. 80) Министърът на правосъдието с
едномесечно предизвестие е прекратил договора за наем на ищеца поради
прекратяване на служебното правоотношение на ищеца със Затвора – гр. *, извършено със заповед от 04.06.2010 г. и непредставяне на информация за
последното, на основание чл. 24, ал.3, т.1 от ЗДС и
чл. 238 от ЗЗД. На ищеца е указано в срока на предизвестието да уведоми писмено
Министерство на правосъдието за датата на освобождаване на имота, с оглед
организиране на процедурата по предаването и приемането на имота.
Видно от Заповед № 10-04-1421/14.10.2015 г. Министърът на
правосъдието е упълномощил началниците на затвори и ръководителите на Областни
служби „Изпълнение на наказанията“ да го представляват включително пред
областните управители във връзка със съставянето на актове за държавна
собственост на имотите, за които липсват такива или следва да бъдат
актуализирани.
Към приетата към доказателствата по делото преписка по
издаване на Акт № * за частна държавна собственост, съставен на 18.04.2016
г. е приложена схема № * г. на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор * по КККР на гр. *, със площ от 49,15 кв.м., прилежаща изба № 2 с
площ от 26,56 кв.м. и 12,8624 % от общите части. В схемата е отразено, че
собственик на обекта е Министерство на правосъдието по силата на АЧДС № 6/08.08.1956 издаден от МВР.
От АГКК по служебен път е постъпила схема № * г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, със площ от 49,15 кв.м., прилежаща изба № 2 с площ от 26,56 кв.м. и
12,8624 % от общите части. В схемата е отразено, че собственик на обекта е
Държавата, чрез Министерство на правосъдието по силата на от Акт № * за частна държавна собственост, съставен на 18.04.2016
г.
С искане до областния управител на област с
административен център * вх. № * г. Затворът – *, чрез своя Началник, е
поискал от Областния управител на област * да изготви акт за частна държавна собственост по отношение на недвижим
имот находящ се в гр. *, представляващ жилище със ЗП от 49,15 кв.м., заведно с принадлежащата му изба № 2 с площ 26,56 кв.м. и
12,8524 % от общите части.
По делото е приобщен препис от Акт № 9041 за частна
държавна собственост, съставен на 18.04.2016 г. с право основание чл. 68, ал.1
и чл. 71, ал.1 от ЗДС, чл. 104, ал.1, т.9 от ППЗДС и Разпореждане №
69/06.09.1994 г. на Министерски съвет, за СОС с идентификатор * по КККР на гр. *, с площ от 49,15 кв.м.,
ведно с прилежаща изба № 2 с площ от 26,56 лв. и 12,8524 % ид.ч.
от общите и правото на строеж. Посочено е, че сградата е двуетажна, с масивна конструкция
от 1929 г. Отразено е, че предходният съставен АДС е № 6/08.08.1956
г.
Видно от Констативен протокол от 26.01.2017 г., съставен от комисия,
сформирана въз основа на Заповед № 228/13.10.2016 г. на Началника на Затвора –
гр. *, при проверка на
ведомствени жилища на Министерство на правосъдието, находящи
се на адрес * е установено, че имот в бл.* се обитва
от И.А.Ч., бивш служител на Затвора – гр. *.
Видно от декларация от дата 30.01.2017 г. до Председателя
на жилищната комисия на Министерството на правосъдието, ищецът и съпругата му * са декларирали с подписите си, че са настанени в процесното
жилище, както и че не притежават собствено жилище, вила или парцел, нито право
на ползване върху такива.
С писмо изх. № 9100-7/06.04.2017 г. Министърът на
правосъдието е увдомил Областния управител на област * за това, че са прекратени договорите за наем на четирима бивши служители
на Затвора – гр. *, включително на ищеца
за жилище, находящо се в гр. *, ап.*. С писмото е посочено още, че въпреки пратените
предизвестия лицата продължават да държат жилищата без основание, поради което
се моли областния управител да упражни правомощията си по чл. 80 от ЗДС като ги
изземе.
Със Заповед № РД-17-7706-278/12.09.2017 г. Областният
управител на област * е наредил изземването на процесното
жилище от ответника, който го държал без основание, след прекратяване на
служебното му правоотношение.
По делото е представен препис от Решение № 1962/22.10.2017
г. по адм.д. № 3073/2017 г. по описа на Административен
съд – *, с което по жалба на И.Ч. е отменена Заповед № РД-17-7706-278/12.09.2017
г. на Областния управител на област *.
От АГКК по служебен път е постъпила схема № * г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, със площ от 49,15 кв.м., прилежаща изба № 2 с площ от 26,56 кв.м. и
12,8624 % от общите части. В схемата е отразено, че собственик на обекта е
Държавата, чрез Министерство на правосъдието по силата на от Акт № * за частна държавна собственост, съставен на
18.04.2016 г.
Ищецът по делото е ангажирал и гласни доказателства в процеса посредством
разпита на свидетелите *
Първият свидетел поддържа, че познава ищеца от 1990 г. Знае, че през 1997
г. на И.Ч. било предоставено ведомствено жилище във връзка с трудовото му правоотношение
със Затвора – гр. *. Свидетелят помогнал на ищеца за пренасяне на багажа и
необходимият основен ремонт на жилището, включително на ел. и ВиК инсталацията. Не знае някой да е предявявал претенции
към жилището. Сочи, че ищецът има партида на свое име за процесното
жилище
Свицетелката * сочи, че поддържа приятелски отношения с ищеца от 1986 г. Знае, че от 1997
г. той живее във ведомствено жилище на Затвора – *, непосредствено зад Затвора, където свидетелката е ходила на гости няколко
пъти. Излага, че жилището е предоставено на ищеца във връзка с трудовото му
правоотношение със Затвора – гр. *. Сочи, че в жилището
били видими извършените от ищеца ремонти, както и положените грижи за жилището като
от собственик. Излага, че е смятала ищеца за собственик на жилището и поддържа,
че никой не е предявявал претенции за него до завеждане на делото, нито е
полагал грижи. Поддържа, че ищеца си плаща тока по партида в Затвора.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
За успешното провеждане на
положителния установителен иск с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК ищецът следва да установи, че въз основа на изтекла в негова
полза придобивна давност от 1997 г. е станал
собственик на жилище с идентификатор *по КККР на гр. *, чрез трайно, явно и спокойно владение
с намерение за своене.
В случая страните не спорят, а и съдът
намира за безспорно установено от подробно коментиранта
по-горе доказателствена съвкупност, че със Заповед № 48/15.07.1997
г. на Началника на Затвора – гр. Варна ищецът е настанен в процесното жилище с
идентификатор * по КККР на гр. *, с оглед съществуващото между него
и Затвора - гр. * служебно правоотношение. По делото не е налице
спор и, че последното е прекратено със заповед от 04.06.2010 г., видно от
приложеното на л. 80 по делото писмо от Министъра на правосъдието до ищеца.
Спорни по делото обаче са следните
правнорелевантни факти, възложени в тежест на
доказване на ищеца, а именно: 1) наличие на установено владение върху процесното жилище, което да е противопоставено на ответника,
както и 2) изтичането от този момент в полза на ищеца на придобивна
давност по смисъла на чл. 79 от ЗС. Посочените обстоятелства съдът намира за
недоказани по следните съображения:
От представените по делото Заповед № 48/15.07.1997
г. на Началника на Затвора и подписания от ищеца Договор за
отдаване под наем на държавен недвижим имот от 15.07.1997 г. съдът намира за
установено по несъмен начин, че между И.Ч. и Държавата,
чрез Началника на Затвора – гр. *, е възникнало наемно
правоотношение за процесния недвижим имот, по силата
на което ищецът се е задължил да плаща в полза на ответника месечен наем от
2065,00 лв. (неденоминирани) за ползването на
жилището, който договор считано от 01.01.1998 г. е
изменен в частта за дължимата месечна цена фиксирана на 8880,00 лв.
(неденоминирани). Договорното правоотношение сочи за наличие на изрични
волеизявления на страните в смисъл да установят помежду си отношения като на
наемател и наемодател, поради което следва да се счита, че от 15.07.1997 г. Държавата,
чрез Началника на Затвора – гр. * е
предала фактическа власт върху процесния имот на
ищеца на валидно облигационно основание със задължение да я върне. Последното е
направило ищеца само държател на имота с оглед липсата на субективния елемент за
своене като фактически състав на владението, в който
смисъл е константната съдебна практика - Решение №118/21.05.2013 г. по гр.д.
№1535/2013 г. на II ГО, ГК на ВКС, Решение №136/16.06.2014 г. по гр.д.№436/2014
г. на I ГО, ГК на ВКС; Решение № 270 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1162/2009 г., ГК, II г. о. Т.е. считано от сключване на договора на 15.07.1997
г. ищецът не е започнал да владее процесния недвижим
обект като свой по смисъла на чл. 68, ал.1 от ЗС, следователно на тази дата не
е поставено началото на давностен срок за придобиване
на имота, така както се твърди с исковата молба.
При това положение, в тежест на наемателя-ищец по положителния установителен иск е да установи, че след настъпването на
падежа на задължението за връщане на вещта по договора за наем от 15.07.1997 г.
е демонстрирал държането ѝ като своя именно спрямо Държавата, на която в натоящия процес противопоставя давностното
си владение. В този смисъл са и Решение № 291/09.08.2010 г. по гр. д. №
859/2009г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 12/19.02.2014 г. по гр.д.№ 1840/2013 г.
на ВКС, І г.о., Решение № 115 от 28.10.2016 г. по гр.д. № 977/2016 г. на ВКС, ІІ
г.о. и др. Простият факт на неизпълнение на облигационното задължение за
връщане на вещта след прекратяване на договора за наем, обаче, не представлява само
по себе си действие на т.нар. преобръщане на владението (interversio
possessionis). За да настъпи промяната в основанието
на държането, упражнявано от наемателя, е необходимо той да престане да държи
вещта за наемодателя и да започне да я държи за себе си, като извърши активни
действия, с които отрича владението на наемодателя, които действия да достигнат
до знанието на последния. Продължаването на фактическата власт след изтичане на
срока на договора, без извършване на други съпътстващи действия, с които
несъмнено се показва намерение за своене, не е
достатъчно за да се превърне държането във владение. Т.е. за да е налице трансформиране на
държането, установено по силата на облигационно правоотношение, във владение,
то държателят следва по ясен, категоричен и безпротиворечив
начин да е демонстрирал чрез конкретни действия намерението си за своене. Такива действия например биха представлявали
действия на разпореждане с имота, поставяне на обозначителни
табели и заграждения, отказ да бъде допуснат собственика до имота, изрично
заявяване на права спрямо собственика, ползване на имота по начин, който ясно
показва, че изключва правата на собственика и др. Това обаче също не е достатъчно.
Необходимо е още тези действия да са стигнали до знанието на собственика, т.е.
промяната в намерението, с което се държи имота да се манифестирана и
владелецът да противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се
придобие по давност правото на собственост, фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно. Намерението да се
държи вещта като своя не може да има действие спрямо лицето по отношение, на
което съществува скритостта, тъй като е недопустимо да се черпят права докато
този, на когото се противопоставят, не може да се защити.
Ако отнесем горното към събраната доказателствена
съвкупност, то по делото не се доказва, че след 15.07.1997 г. ищецът е предприел
действия, с които да е манифестирал активно намерението си за своене на апаратамента с идентификатор
* по КККР на гр. * пред ответника, с когото е
бил в служебно правоотношение до 04.06.2010 г., така че да отрече недвусмислено правото на собственост
на *. Безспорно не представляват такива действия и твърденията на ищеца, че е
плащал за консумативни разходи, както че е извършвал ремонти в процесното жилище и по общите части на сградата. Това е
така, защото задължението на ищеца за заплащане на консумативните разходи за
жилището и извършването на текущи ремонти почива на облигационно основание -
чл.2 и чл. 3, ал.1, „ж“ от Договора за наем от 15.07.1997 г. и е поето именно
към ответника. За това и спрямо ответника извършването на посочените действия
от ищеца има характера единствено на добросъвестно изпълнение на порети договорни задължения в рамките на същестуващата между двете страни облигационната връзка.
Заплащането на консумативни разноски и извършването на ремонтите в имота биха
могли да се квалифицират като действия, установяващи външно афиширано намерение
за владеене спрямо собственика му, само при положение, че те се предхождаха от вече
установена еднолична фактическа власт от ищеца, манифестираща намерение, че вещта
се владее като своя. В случая обаче, от събраните по делото доказателства не се
установява индиция за подобна демонстрация на
намерение за своене спрямо Държавата, с изключение на
мотивите на съдебното решение постановено по адм.д. №
3073/2017 г. по описа на Административен съд – * (л. 50), където в доклада на подадената от ищеца И.Ч. жалба срещу
заповедта за изземване по реда на чл. 80 от ЗДС ищецът е заявил че притежава
жилището по давност. В мотивите на решението, които представляват официален
свидетелстващ документ в частта, с която съдът е предал изявленията на страните
пред него, обаче са налице и противоположни твърдения на жалбоподателя, а
именно че е настанен в процесното жилище по силата на
безсрочен договор за наем. При това положение съдът приема, че до получаването
от ответника на препис от исковата молба в хода на настоящия процес –
18.01.2019 г., в отношенията между И.Ч. и Държавата, възникнали по повод
ползването на процесното жилище, считано от
15.07.1997 г., ищецът не е манифестирал еднозначно и по несъмнен за Държавата
начин намерението си за своене на жилището, така че да е отрекъл найната власт върху вещта. Напротив.
По делото са налице доказателства изходящи от самия ищец, че същият е препотвърдил
по отношение на Държавата качеството си на наемател на процесния
имот, видно от представената декларация от 30.01.2017 г. до Председателя на
жилищната комисия към Министерство на правосъдието (л. 56-57), с която И.Ч. е
декларирал, че е настанен в процесното жилище от
жилищния фонд на Министерство на правосъдието, както и че не притежава право на
собственост върху жилище. Посредством извършеното собственоръчно писмено
признание пред самия ответник, посочен от ищеца като конкурент за твърдяното
право на собственост, че ведомственото жилище е ползвано на облигационно
основание, поради липса на собствено такова, е изключена възможността съдът да
приеме, че към датата на деклариране ищецът е противопоставил владение на
Държавата в рамките на сроковете по чл. 79 от ЗС.
В обобщение на горното съдът намира, че ищецът не е доказал едностранно да е обърнал държането на апаратамента с идентификатор * по КККР на гр. * във владение за себе си (било то
добросъвестно или недобросъвестно) до предявяването на исковата молба по чл.
124, ал. 1 от ГПК през 2018 г., което изключва същият към този момент да е станал
негов собственик въз основа на кратката или дълга придобивна
давност по смисъла на чл. 79 от ЗС. Доколкото ищецът е релевирал
единствено давността като основание на положителния установителен
иск за собственост върху процесния имот претенцията
следва да се отхвърли като неоснователна.
За пълнота следва да се посочи, че
ищецът бе страната в производството, а не ответника (както неоснователно се
поддържа от ищеца в исковата молба и в писмените бележки), която пълно и главно
следваше да докаже твърдяното си право си на собственост за успешно провеждане
на предявения положителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1
от ГПК. Поради това след като ищецът не е изпълнил възложената му доказателствена тежест дори относно доказването на факта,
че е установил владение върху процесното жилище преди
дата 18.01.2019 г., то категорично се налага правният извод,
че липсва вещно право, което ищецът може да се противопостави на ответника, също претендиращ, че е собственик
на апартамента с идентификатор
* по КККР на гр. Варна. Респективно преценката
за основателността или не на предприетото от ищеца оспорване на представените
актове за държавна собственост, които Държавата твърди да я легитимират за
собственик на процесното жилище, отпада от въпросите относими към решаването на спора по същество.
Предвид изхода на спора и направеното искане по чл. 78, ал.3 от ГПК, на оветника
следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски от 150,00 лв. за осъщественото
представителство от юрисконсулт, като размерът на възнаграждението е определен по
реда на чл. 37 от ЗПрП.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.А.Ч., ЕГН
**********, с адрес: *** срещу
Държавата
иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК
за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът
е собственик на недвижим имот представляващ апартамент №4, с обща застроена площ 49,15 кв.м., находящ се в гр. *, с идентификатор * по КККР на гр. *, ведно с прилежащото избено помещение № 2 с площ 26,56 кв.м., както и 12,8524% идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.А.Ч., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати на Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, сумата от 150,00 лв. (сто и петдесет лева), представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал.
3 вр.
ал.8 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: