МОТИВИ по НОХД № 2009/2016г. по описа на Районен съд гр.Монтана – І ви–
н.с.
Районна прокуратура – гр. Монтана е внесла обвинителен
акт в съда против А.С.И. xxx за това, че за периода от месец май 2016г. до края
на месец ноември 2016г., включително в гр. Бойчиновци, Област Монтана, след
като е осъден с влязло в сила на 12.03.2015г. съдебно решение по гражжданско
дело № 564/2014г. по описа на Районен съд - гр. Монтана да заплаща месечна
издръжка на свои низходящи - малолетните си деца С. А. С. на 9 години в размер
на 60,00 лева и М. А. С. на 7 години в размер на 80,00 лева - общо 140,00 лева
за двамата, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
вноски, а именно 7 месечни вноски по 140,00 лева или всичко в размер на 980,00
лева, като деянието е извършено повторно
– престъпление по чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия производството пред първоинстанционния
съд е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК и в частното с приложение на
процедурата по чл.371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвинението. Намира същото за доказано по категоричен и несъмнен
начин.Доколкото подсъдимия не оспорва фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт предлага наказанието да бъде пробация при кумулативното налагане
на първите две пробационни мерки в размер на по две години за всяка от тях.
Защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на
наказание пробация.
Подсъдимият, в своя лична защита, изразява съжаление
за стореното и моли съда да му наложи минимално наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.С.И. е роден на xxxгxxx, живее в същия
град с настоящ адрес xxx, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, безработен, осъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx.
С Акт за брак № 02/12.08.2006г. свидетелката Ц.Б.К. и
подсъдимият А.С.И. сключили граждански брак, през време на който им се родили
две деца - С. А. С., роден на xxxг. и М. А. С., роден на xxxг.
През време на брака отношенията между съпрузите се
влошили, в резултат на което с Решение от 18.02.2015г. на Районен съд - гр. Монтана,
постановено по гр.д.№ 564/2014г., влязло в законна сила на 12.03.2015г. бракът
бил разтрогнат.Съгласно решението на съда, подсъдимият И. бил осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 60,00 лева за сина си С. и 80,00 лева за сима си М.
или общо 140,00 лева, считано една година назад от завеждане на исковата молба,
т.е от 21.10.2013г. до настъпване на обстоятелства, имащи значение за нейното
изменяване или прекратяване. Родителските права били предоставени на майката. Сумите
по издръжката е следвало да се плащат на Ц.Б.К. в качеството й на майка и
законен представител на децата им.
В хода на досъдебното производство била разпитана в
качеството на свидетел майката на двете деца Ц.К.. В своите показания
свидетелката твърди, че подсъдимият не е заплащал дължима издръжка за периода
от 12.03.2015г. до месец февруари 2016г., за което е бил осъден. През месец
март 2016г.подсъдимият е заплатил на майката сумата от 140,00 лева, като видно
от приложената разпечатка /отчет по сметка - л.24 от ДП/ на Първа
инвеестиционна банка - това е било конкретно за месец март 2016г., а през месец
юни 2016г. е заплатил издръжка за месец април 2016г. /л.26 гръб на ДП/.Други
плащания във връзка с дължимата издръжка
подсъдимият не е извършил, което подтикнало свидетелката да депозира
нова молба до Районна прокуратура - гр.Монтана.
Видно от приложената справка за съдимост на подсъдимия
е, че е осъждан неколкократно с влязли в сила присъди, като по НОХД №
393/2016г. по описа на Районен съд - гр.Монтана, в сила от 19.04.2016г., е
осъден за престъпление по чл.183, ал.1 от НК на наказание ,,пробация" при
кумулативното налагане на първите две пробационни мерки за срок от девет
месеца.Периодът, през който подсъдимият е следвало да заплаща издържката си е
бил от 12.03.2015г. до месец февруари 2016г.В срока за изтърпяване на
наказанието по тази присъда подсъдимият И. е извършил и насотящето
престъпление.
По случая било образувано досъдебно производство № 833/2016г.
по описа на РУ – гр.Монтана, пр.пр.№ 1933/2016г. по описа на Районна
прокуратура - гр.Монтана, като на 23.11.2016г. било повдигнато обвинение срещу
подсъдимия А.С.И. за неплащане на дължима издръжка при условията на повторност
- престъпление по чл.183, ал.4 вр. с ал.1 от НК.
В хода на наказателното производство подсъдимият
депозирал обяснения, била разпитана свидетелката Ц.Б.К. и били събрани писмени
доказателства.
Горната фактическа обстановка се установява по
категоричен и несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание, депозираните
обяснения при разпита му в качеството на обвиняем в хода на досъдебното
производство, от показанията на свидетелката Ц.К., както и от събраните и
приобщени реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства. В своите обяснения дадени в хода на досъдебното производство
подсъдимият признава, че не е заплащал издръжка, тъй като не е бил трудово
ангажиран през процесния период. От показанията на разпитаната свидетелка Ц.Б.К.
се доказва, че през инкриминирания период подсъдимият не е заплащал дължимата
от него издръжка на двете си деца. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелката, тъй като същите са конкретни, ясни и последователни и изясняват в
най – пълна степен всички факти и обстоятелства, във връзка с възприетите
действия на подсъдимия. Показанията й се подкрепят и от приобщените по
досъдебното производство писмени доказателствени средства.
Съдът намира,
че горепосочените доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
категорично установяват описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което и изцяло основава на нея своите
фактически правни изводи.
Първоинстанционното производство е протекло по
предвидения в чл.372, ал.4 във вр. с чл.371 т.2 НПК алтернативен процесуален
ред, предпочетен от подсъдимия.Пред съда той е признал изцяло фактите по
повдигнатото им обвинение, така като тези факти са очертани в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се е съгласил за тях да не се събират допълнителни
доказателства.Съдът от своя страна, констатирайки обоснованост на направеното
от подсъдимия признание от валидно събраните на досъдебното производство
доказателства, е приложил съкратената процедура на съдебно следствие в
избраната от подсъдимия форма.
При така признатите факти от подсъдимия, които съдът е
намерил за подкрепени от събрания по делото доказателствения материал, същият е
разполагал с единствената възможност да приеме именно тази фактическа
обстановка, която е била отразена и описана в обвинителния акт. Подсъдимият е
изразили изричното си съгласие съдебното производство да бъде проведено по реда
на чл.371 т.2 НПК.Признал е и изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид характера на проведеното производство по реда
на чл.371 т.2 от НПК съдът с нарочно определение е обявил, че с оглед факта, че
направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, то при постановяване на присъдата ще се ползва от
самопризнанието, без да се събират доказателства относно фактическите
положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При така описаната и възприета от съда фактическа
обстановка и с оглед направения анализ на доказателствата съда намира, че с
деянието си подсъдимият А.С.И. осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 от НК.
От обективна
страна изпълнителното деяние се изразява в противоправно бездействие,
вследствие на което макар и престъплението да е формално по своя вид, са
настъпили вредни последици, изразяващи се в наполучаване на съдебно призната
издръжка от децата на подсъдимия.
Престъплението е извършено при наличието на
квалифициращ признак, тъй като деецът е бил предходно санкциониран с влязла в
сила осъдителна присъда на 19.04.2016г.постановена по НОХД № 393/2016г. по
описа на Районен съд - гр.Монтана, с налагане на наказание пробация при
кумулативното налагане на първите две пробационни мерки за срок от девет
месеца.С присъдата е извършено групиране на наказанията по влязла в сила
присъда, постановена по НОХД № 427/2016г. по описа на Районен съд - гр.Монтана,
в силаот 21.03.2016г.като е определено едно общо наказание пробация при
кумулативното налагане на първите две пробационни мерки за срок от девет
месеца.Съгласно задължителната за съда практика обективирана в Тълкувателно
Решение № 19 от 27.ІІІ.1974г. по н.д.№ 12/74г. на ОСНК на ВКС престъплението е
извършено повторно по чл.183, ал.4 във вр. с чл.28 от НК, когато деецът не
изпълни задълженията си по издръжката в определния срок, след като е бил осъден
за такова деяние.Видно от писмените доказателства по делото е, че периодът на
инкриминираното деяние е след като деецът е бил осъден с влязло в сила решение
по гражданско дело, поради което и следва да носи не гражданска, а наказателна
отговорност. /с аргумент от Решение № 484 от 16.Х.1980г. по н.д.№ 486/80г. І
н.о./ По делото не бяха ангажирани доказателства за наличие на обективна
невъзможност от страна на подсъдимия да заплаща дължимата от него издръжка. Освен
това от данните по делото е видно, че същият е заплащал част от сумите, а и
обстоятелството че е упълномощил защитник в хода на досъдебното производство,
чието възнаграждение е било заплатено ,,на ръка” по категоричен начин разсейва
съмнението в съда, че финансовото му положение е в степен, която да препречи
изпълнението на задължението му.
От субективна страна изпълнителното деяние се счита за
извършено при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият А.С.И. е съзнавал, че дължи
издръжка на двете си деца, веднъж вече е бил осъждан за същото престъпление и
въпреки това е продължил с противоправното си бездействие.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
съобрази от една страна наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл.54, ал.1 от НК, а от друга предвиденото в
разпоредбата на чл.373, ал.2 вр. с чл.58а, ал.1 от НК намаляване на определеното наказание с една трета.
Преценявайки горните обстоятелства съдът отчете от
една страна отегчаващите отговорността обстоятелства: високата спетен на обществена
опасност на деянието и дееца и предишните му осъждания, а като смекчаващи
такива доброто му процесуално поведение, направеният опит да заплати поне част
от дължимите вноски по издръжката, както и изразеното съжаление за стореното,
което също следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство,
тъй като е направено още в хода на досъдебното производство.
По отношение на вида и размера на наказанието
санкционната част на правната норма по чл.184, ал.4 от НК предвижда наказание
лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено
порицание.
Съобразявайки алтернативните
санкции на правната норма съдът намира, че следва да определи наказание при
условията на чл.58а, ал.1 във вр. с чл.54, ал.1 от НК като наложи по - лекото
измежду двете алтернативни наказания, а именно пробация, при кумулативното
налагане на първите две задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2 т.1 и
т.2 от НК - ,,задължителна регистрация по настоящ адрес" и ,,задължителни
периодични срещи с пробационен служител".
Съдът намира, че определяне на наказание лишаване от
свобода би се явило несъразмерно тежко, а редуцирането му по чл.55, ал.1 т.2 б.
,,б" от НК не би могло да бъде наложено, тъй като в случая не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и най -
лекото предвидено в закона наказание не се явява несъразмерно тежко.
Независимо от
това обаче, размерът на по - лекото наказание следва да бъде определен в
неговата максимална продължителност по чл.42а, ал.3 т.1 от НК, а именно три
години.При законоустановеното задължение на съда за намаляване на определеното
наказание с една трета по реда на чл.58а, ал.1 от НК при разглеждане на делото
по съкратената процедура по чл.371 т.2 от НПК окончателното наказание пробация в
размер на две години, при периодичност на срещите по първата пробационна мярка
,,задължителна регистрация по настоящ адрес", изразяваща се периодични
срещи с пробационне служител или упълномощено от него длъжностно лице три пъти
седмично, се явява справедливо и в най – пълна степен би постигнало целите на
наказанията по чл.36, ал.1 от НК. При постановяване на присъдата си съдът не
намери за удачно да налага на подсъдимия друга пробационна мярка, наред с
първите две задължителни, тъй като това би затруднило подсъдимия да успее в най
– пълна степен да погасява задълженията си по издръжката.
При определяне на наказанието съдът съобрази, че наред
с двете алтернативни наказания законът предвижда и налагане на кумулативно
наказание ,,обществено порицание".
Поради тази причина и с присъдата си съдът наложи на
подсъдимия А.И. и наказание ,,обществено порицание", което да бъде
изтърпяно чрез прочитането му по местния радиовъзел.
При тези мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: