Р Е Ш Е
Н И Е
260244/21.5.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито съдебно заседание, на двадесет и осми април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №1176 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно
съединени осъдителни искове, с правно основание чл.109 от ЗС.
В исковата си молба ищците Н.Х.Х., ЕГН
********** и З.А.Х., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, със
съдебен адрес:***, офис 11, чрез адв.С.И. от ШАК, излагат, че съгласно НА №176,
том VII, дело №1959, вх.рег.№1796/1994 г. на
ШРС са собственици, в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ на следния
недвижим имот: Дворно място, за което е отредено дворище пл.№1480 в квартал 561
по плана на гр. Шумен, което дворище съдържа застроено и незастроено място от
143 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда, при граници: улица,
дв.пл.№1480 а, дв.пл.№1479, дв.пл.№1480б и дв.пл.№1481. Със Заповед
РД-25-199/28.03.1996 г. на Кмета на Община Шумен е одобрен план за предаване по
дворищна регулация на общинско място от 81 кв.м. към парцел XI-1480, 1479. По кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Шумен, общ.Шумен, обл. Шумен това дворно място
представлява поземлен имот с идентификатор 83510.658.300, с адрес на имота: гр.
Шумен, ул. „Ч.“, с площ от 176 кв.м., при съседи: 83510.658.410, 83510.658.310,
83510.658.303. Твърди се в молбата, че ответникът по иска- А.А.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, ползва и обитава съседен имот, представляващ къща с дворно място
от 220 кв.м., пл. №1479 в кв.561, при граници: дв.пл.№1475, 1474, 1480 а, 1480
б и 1480, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Шумен
представлява поземлен имот с идентификатор 83510.658.303, с административен
адрес на имота: ***. Този имот се водел за собственост на родителите на
ответника, но реално ползвател на имота е бил ответникът, техен син. Сочи се в
молбата, че ответникът постоянно преминавал през имота им, за да излезе на ул.
„Ч.“, за което нямал права. Нещо повече, същият си е прокарал просека- път през
северната част на имота им, на границата с парцел Х-1480а, който път бил широк
около метър и половина. Този път вече бил циментиран, като е поставена и ограда,
тип мрежа. Ищецът счита, че този път бил неоснователно прокаран и ползван,
което на практика ограничавало възможността на ищците да упражняват, в пълен
обем, правото си на собственост.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да
бъде осъден ответникът да преустанови
неоснователното си действие, представляващо неправомерно преминаване през имота
на ищците, представляващ имот с идентификатор 83510.658.300, с което
неоснователно действие препятства упражняването, в пълен обем, правото им на
собственост, както и да бъде задължен да премахне реализирания от него път за
това преминаване, както и да премахне оградата-мрежа, като по този начин
възстанови състоянието на имота, такова каквото е било преди нарушението. Претендират и разноски.
В хода
на делото поддържат претенциите си.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът
депозира отговор, в който сочи, че счита иска за недопустим и неоснователен,
излагайки аргументи. При условията на евентуалност прави възражение за
придобиване по регулация и давностно владение на спорната част от имота.
Претендира и разноски.
В хода
на делото поддържа доводите и възраженията си.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът установи от фактическа и правна страна
следното:
Искът по смисъла на чл.109 от
ЗС, т. нар. негаторен иск, предоставя защита на правото на собственост и
ограничените вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
което, без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното
използване на вещта или имота според предназначението. Такава защита може да
бъде упражнена както спрямо всяко трето лице, така и по отношение на лице,
което разполага с права по отношение на имота /съсобственик или титуляр на
ограниченото вещно право/, но ги упражнява по начин, препятстващ или
ограничаващ упражняването на субективното право на друг правоимащ /съсобственик
или собственик/.
Видно от НА за покупко-продажба на недвижим
имот №176, том VII, дело №1959/1994 г. на нотариус
при ШРС, се установи, че ищецът Н.Х. е закупил недвижим имот, представляващ
дворно място, ведно с построената в него жилищна, находящо се в гр. Шумен, за
което е отредено дворище пл.№1480 в квартал 561 по плана на гр. Шумен, което
дворище съдържа застроено и незастроено място от 143 кв.м., заедно с
построената в него жилищна сграда, при граници на дворището: улица, дв.пл.№1480
а, дв.пл.№1479, дв.пл.№1480б и дв.пл.№1481. От Протокол с дата 06.02.1997 г. на
комисия по чл.265 от ППЗТСУ, назначена със Заповед №РД-25-1047 от 06.12.1996 г.
на Кмета на Община Шумен, става ясно, че по молба на ищеца е извършена оценка
на придаваемо по дворищна регулация общинско място към парцел XI-1480, 1479 в кв. 561 по плана на гр. Шумен, което
място е с размер от 81 кв.м. Придаваемото място е оценено на сума от
44 550 лева. Така определената сума, видно от представения от ищеца частно
заверен препис на разписка с дата 09.04.1997 г., е заплатена от ищеца на Община
Шумен. От представената скица на поземлен имот №15-424917 от 26.05.2020 г.
става ясно, че по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен,
общ.Шумен, обл. Шумен това дворно място представлява поземлен имот с
идентификатор 83510.658.300, с адрес на имота: гр. Шумен, ул. „Ч.“, с площ от
176 кв.м., при съседи: 83510.658.410, 83510.658.310, 83510.658.303. Няма спор,
а се установява и от доказателствата по делото, че към датата на сключване на
горепосочената сделка и датата на заплащане на придаваемото към закупения имот
място, ищецът е имал сключен граждански брак с втория ищец З.А.Х., ЕГН **********,
т.е. така придобитият имот представлява СИО. Няма спор, а се установява и от
писмените доказателства, приобщени към делото /частно заверен препис от НА за
покупко-продажба на недвижим имот №88, том I,
дело 198/1995 г. на нотариус при ШРС и удостоверение за наследници, издадено от
Община Шумен/, че Асен А.Х. и А.А.Х., са придобили собствеността върху съседен
на ищците недвижим имот, представляващ къща с дворно място от 220 кв.м., представляващо дв.пл.№1479 в
кв. 561 по плана на гр. Шумен, при граници: дв.пл.№№1475, 1474, 1450, 1480 а,
1480 б и 1480 в. Ответникът е наследник на починалата А.А.Х., като няма спор,
че той и неговото семейство живеят и ползват същия имот. От заключението по
извършената СТЕ, се установи, че в северната част на имота на ищците /имот с
идентификатор 83510.658.300/, на границата с парцел Х-1480 А- поземлен имот с
идентификатор 83510.658.299, има изградена просека-път за преминаване от
съседния имот с идентификатор 83510.658.303, ползван от ответника с оглед
достъп до ул. „Ч.“. Тази просека служи за преминаване и достъп на ответника до
сградата в поземлен имот 83510.658.303. От заключението по допълнителната СТЕ,
става ясно, че съгласно кадастрален и регулационен план на гр. Шумен, одобрен
със Заповед №1273 от27.06.1973 г. на Министъра на архитектурата и
благоустройството, имотът на ищците и този, ползван от ответниците /имоти с
идентификатори 3510.658.300 и 83510.658.303/, са заснети като имоти с
планоснимачни номера 1479, 1480 и 1480в в кв. 561 по плана на гр. Шумен.
Имотите са включени в общ парцел за „Жилищен комплекс“. Съгласно кадастрален и
регулационен план на гр. Шумен, одобрен със Заповед №3726/24.03.1958 г. на
Министъра на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата, процесните
имоти са заснети като имоти с планоснимачни номера 1479 и част от имот 1480,
като за тях е отреден парцел ХХ-1479, 1480 в кв. 44 по плана на гр. Шумен. ВЛ
посочва, че данни за приложена улична регулация, съобразно двата плана, има
само по отношение на имот 1480 към ул. „Ч.“. На плана от 1973 г. е заснет
проход от ул. „Ч.“ към имот 1479, който първоначално е нанесен като част от
имот 1479, а в последствие, поради установяване на грешка, е извършена поправка
на плана, като е отразен като част от имот 1480 /имотът на ищците/. В съдебно
заседание ВЛ категорично заявява, че процесната просека по предходно
действащите регулационни планове /от 1973, 1996/ и по сега действащата
кадастрална карта на гр. Шумен попада в обема на собствеността на ищците.
Същата просека е част от имот с бивш кадастрален номер 1480. Към датата на изготвяне на първото заключение
просеката е с дължина около 20 метра, като ширината ѝ варира, но средно е
около метър широка. Същата просека основно служи за пешеходно преминаване.
Съдът няма основания да се съмнява в обективността и правилността на
заключенията по приетите по делото експертизи. Вещото лице ясно и обосновано
дава отговор на поставените въпроси, като заключенията са в синхрон със
събраните по делото писмени доказателства.
От събраните
гласни доказателства, показанията на разпитаната по делото Х., става ясно, че
от около 3-4 години между ищците и ответника са възникнА.спорове относно
собствеността на процесната просека. При опит на ищците да извършат ремонт на
къщата в техния имот, ответникът се противопоставил и отказал да махне
сложената оградна мрежа. От около година върху спорното място ответникът бил
сложил циментна настилка, като бил поставил и врата. От показанията на
разпитания по искане на ответника свидетел Л. И., се установи, че за влизане от
улица „Ч.“ в имота на ищците и в този, ползван от ответника съществувА.две
пътеки, по едната вървели ищците, а по другата- влизали ответника и неговото
семейство. Пътеката, по която се минавало за имота на ответника била от много
години, а оградата, телената мрежа е правена по-късно от ответника.
Ответникът
оспори правото на собственост на ищците върху описаната в исковата молба част
от имота, сочейки, че с одобряване на кадастралната карта за гр. Шумен тази
част е включена в площта на техния имот, а именно поземлен имот с идентификатор
83510.658.303, поради което ищците не са собственици на тази част, служеща за
достъп до техния имот.
Съдът счита тези
възражения, респ. доводи за придобиване собствеността от ответника на
процесната реална част за неоснователни. С т.4 от ТР№8/2014 г. от 23.02.2016 г.
по тълк.д.№8/2014 г. на ВКС, ОСГК е разяснено, че одобрените по реда на ЗКИР
кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие, т.е. от
тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Начинът на
отразяване на имота в кадастъра няма вещноправно действие и не води до промяна
в собствеността. За отразените данни за имотите в кадастралната карта
законодателят е създал в чл.2, ал.5 от ЗКИР оборима презумпция за вярност, но
неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане,
изменение или погасяване на правото на собственост. В разглеждания казус съдът
приема за безспорно установено, че ищците на годни правни основания са
придобили собствеността върху имота, включително и оспорената в настоящия
процес реална част. За този извод, съдът се съобрази със събраните по делото
писмени доказателства, установяващи придобивните основания /правна сделка и
регулация/, както и със заключенията на ВЛ по извършените СТЕ. От последните
става ясно, че оспорената просека-пътека е част от имота на ищците.
Ответникът
заявява и самостоятелни права върху процесната част, придобита въз основа на
оригинерно правно основание- придобивна давност. Придобивната давност е
оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя е способ за придобиване
на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото
упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона
период от време. За придобиването по давност е необходимо да бъде установено
владение върху един имот. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя- обективен елемент /corpus/- упражняване
на фактическа власт и субективен елемент /animus/-
намерение за своене на вещта. При преценката дали е установено владение, следва
да се вземат предвид характеристиките на владението- като непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Нормата
на чл.79, ал.1 от ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет
години, т.е. придобивната давност се характеризира с два съществени елемента-
изтичане на законно определен период от време и извършване на дейност на фактическо
господство върху определен имот, с намерение да се свои този имот /упражняване
на владение върху имота/. Правото на собственост не се придобива автоматично с
изтичане на давностния срок, тъй като давността не се прилага служебно- чл.84
от ЗС, във връзка с чл.120 от ЗЗД. В разглеждания казус, ответникът не проведе
пълно доказване на това, заявено от него придобивно основание. Действително, от
събраните писмени и гласни доказателства, се установи, че оспорената просека,
осигурява единственият достъп на ответника от улицата към имота му, като се е
ползвала от същия и неговото семейство от датата на придобиването му. Но самият
факт на ползване на имота и то единствено за преминаване към собствения на
ответника имот не представлява ясно и безсъмнено изразяване на воля за своене
на имота, респ. на спорната част от имота. От показанията на разпитаните
свидетели, се установи, че между ищците и семейството на ответника е
съществувала уговорка членовете на последното да минават по този път, за да
стигнат до имота си. Явни действия за своене на имота са изразени преди 3-4
години преди предявяване на настоящите искове, когато ответникът е циментирал
пътеката, поставил е врата и се е противопоставил на ищците да извършат ремонт
на къщата си, която е в близост до пътеката. Но за тези действия ищците са
възразили. Ето защо счита, че в случая не са налице законовите предпоставки за
придобиване от ответника на тази реална част по давност.
Ето защо съдът
стига до извода, че ищците са собственици на заявения с исковата молба имот,
включително и на оспорената просека- път през северната част на имота им, означена
в Приложение 2 към заключените от приетата СТЕ, като граничеща от север с
оградата на имот 83510.658.299 по кадастралната карта на гр. Шумен, а от юг- по
означената и номерирана с червен цвят линия по точки1-2.
Предвид
установяване собствеността върху имота на ищците и действията, извършени от
ответника, съдът счита, че предявените искове за защита правото на собственост
на ищците са основателни. В случая е прието за безспорно, че оспорената
просека- път /алея/ се ползва от ответника за преминаване, като е изграден път
за последното и е поставена ограда. Според разясненията в т.3 от ТР №4 от
06.11.2017 г., за уважаване на негаторния иск е необходимо ищецът да докаже, че
неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. В
случая естеството на нарушението /постоянно преминаване през имота на ищците,
поставяне на ограда и ограничаване достъпа на ищците до оградената част, т.е
ограничава им се правото да я ползват съобразно правата си/ е такова, че е
ясно, че с тези действия се пречи на ищците да упражняват правото си в пълен
обем. С действията си ответникът поддържа създаден от негов резултат /изградени
от негова страна път и ограда, които отказва да премахне/, без да има
облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху тази част от
имота. Правото на собственост е абсолютно и неограничено право, като задължава
всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения
на ищците имот, а последните, като собственици, не са длъжни да търпят в имота
си каквито и да било действия, които се извършват без тяхно съгласие. Самото
пряко въздействие върху имота на ищците, без тяхното съгласие и от лице, което
няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за ищците да
упражняват правото си. Ето защо и предвид наличието на предпоставките на
разпоредбата на чл.109 от ЗС, ответникът следва да бъде осъден да преустанови
неоснователното си действие, представляващо неправомерно преминаване през имота
на ищците, представляващ имот с идентификатор 83510.658.300, с което
неоснователно действие препятства упражняването, в пълен обем, правото им на
собственост, както и да бъде задължен да премахне, със собствени средства и за
собствена сметка, реализирания от него път за това преминаване, както и да
премахне оградата-мрежа, изградена в спорната реална част.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците
следва да се присъдят извършените по делото разноски, съразмерно уважената част
от исковете в размер на 870.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА
А.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да преустанови
неоснователното си действие, представляващо неправомерно преминаване през имота
на Н.Х.Х., ЕГН ********** и З.А.Х., ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес: ***, представляващ поземлен имот с идентификатор 83510.658.300 съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, с адрес на имота:
гр. Шумен, ул. „Ч.“, с площ от 176 кв.м., при съседи: 83510.658.410,
83510.658.310, 83510.658.303, както и да премахне, със собствени средства и за
собствена сметка, реализирания от него път, алея за това преминаване, означена
в Приложение 2 към заключението от приетата СТЕ, неразделна част от настоящото
решение, като граничеща от север с оградата на имот 83510.658.299 по
кадастралната карта на гр. Шумен, а от юг- по означената и номерирана с червен
цвят линия по точки1-2, както и да премахне изградената на тази част ограда-мрежа.
ОСЪЖДА А.А.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Н.Х.Х., ЕГН ********** и З.А.Х.,
ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, сумата от 870.00 лева
/осемстотин и седемдесет лева/, представляваща извършените по делото разноски
съразмерно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: