Номер 300617.08.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградПърви въззивен граждански състав
На 17.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско дело №
20201200500811 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.278 вр. чл.279 вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „А1.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, чрез адв.А.П.,
против Разпореждане №1886 от 12.05.2020 г., постановено по ч.гр.д.№346/2020 г. по описа
на РС – Р. в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу П. Д. Б. , ЕГН **********, с адрес: гр.Р. ул.“.. II“ №4, ет.1, ап.3, за
сумата от 315, 92 лв., представляваща сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги №********* от 29.10.2016 г.
Недоволен от обжалваната част от разпореждането е останал жалбоподателя, който
излага доводи за неговата незаконосъобразност. Поддържа становище, че е необоснован
изводът на съдебния състав, според който клаузите за дължимост на въпросните неустойки
имат неравноправен характер.Като резултат се иска отмяна на разпореждането в атакуваната
част, с която заявлението е отхвърлено, и уважаване на последното и по отношение на
въпросните неустойки, ведно с присъждане на сторените разноски.
На основание чл.413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на
длъжника.
Благоевградският окръжен съд, след като прецени наличните доказателства по
делото и приложимите разпоредби на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от
лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в
атакуваната част (арг. от чл.413, ал.2 ГПК).
Следва да се изтъкне, че в производството по разглеждане на частни жалби въззивният
съд е длъжен служебно да провери изцяло валидността, допустимостта и правилността на
1
атакуваното разпореждане и, ако намери основания за неговата незаконосъобразност, и без
да са наведени доводи за това от жалбоподателя, е длъжен да го ревизира.В тази насока е и
приетото в Тълкувателно решение №6 от 15.01.2019 г. по тълк.д.№6/2017 г. на ВКС,
ОСГТК, докладвано от съдия Г.Н., съобразно което ограниченията относно обхвата на
дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.2 ГПК, не се прилагат в
производството по частна жалба.
Настоящата инстанция намира, че постановеното разпореждане в атакуваната част е
валидно, допустимо и правилно, а жалбата неоснователна, по следните съображения:
Производството по ч.гр.д.№346/2020 г. по описа на РС – Р. е образувано въз основа на
заявление по чл.410 ГПК, подадено от „А1.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за изрично посочените в него суми, сред
които и за сумата от 315, 92 лв., представляваща сбор от неустойки за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги №********* от 29.10.2016 г.
РС – Р. е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
за така посочената сума от 315, 92 лв. за неустойки, по подробно изложени съображения, че
искането за заплащане на неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на договора по
вина на потребителя, се основава на неравноправна клауза.
Настоящата съдебна инстанция намира, че заповедният съд правилно и
законосъобразно е отказал издаването на заповед по чл.410 ГПК за сумата, представляваща
неустойка, позовавайки се нищожна клауза.В тази връзка са изцяло несъстоятелни доводите
на жалбоподателя, свеждащи се до незаконосъобразност на атакувания акт в обжалваната
част, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК заповедният съд не издава
заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и
когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това.
Сочените процесуални норми задължават заповедния съд да извърши преценка дали
искането в заявлението не противоречи на закона или на добрите нрави.В случая с
обжалвания акт решаващият съд е направил правилна преценка, че клаузата,
регламентираща задължения за заплащане на неустойка в размер на 315, 92 лв. от страна на
длъжника противоречи на добрите нрави.
Видно от депозираното заявление заявителят претендира заплащане на неустойка в
размер на общо 315, 92 лв., дължима за прекратяване на сключения с абоната – длъжник по
негова вина договор. В заявлението се сочи, че дължимата неустойка включва сумата в
размер на 106, 59 лв., представляваща трикратен размер на месечните абонаментни такси и
209, 33 лв. – неустойка дължима поради възстановяване на стойността на отстъпките от
2
абонаментни планове и пазарните цени на крайните устройства, както и стойността на
невърнато техническо оборудване, предоставено за временно ползване.
В чл.6.3.1 от Приложение №1 към договор №********* от 29.10.2016 г. е предвидено,
че при прекратяване на услугите, предоставени от ищеца по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти /без отстъпки/, дължими до края на срока на
договора, като ако са касае за абонати – физически лица, същата не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаментни такси.Освен това е предвидено, че в
посочената хипотеза абонатът дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките
от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства.Съдът намира, че
така предвидената в договора клауза за неустойка при прекратяване на договора по вина или
инициатива на потребителя противоречи на добрите нрави и в този смисъл е изцяло
нищожна.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, а именно – такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства,
при съобразяване на примерно посочени критерии.При тази преценка следва да се изходи
преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните
престации. Мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга.От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или няколко /в случая три/ неплатени
по договора абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.Следователно
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе
очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на
предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост.Поради
това такава клауза е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26,
ал.1, пр. 3 ЗЗД.
Отделно от изложеното, следва да се изтъкне, че съгласно чл.143, ал.1 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.Една от хипотезите за неравноправна клауза е тази визирана в чл.143, ал.2, т.5
ЗЗП, а именно, когато клаузата задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая, както се
3
посочи по – горе, неустойката обхваща най-много 3 абонаментни стандартни такси без
отстъпка, което е в размер на повече от задължението за заплащане на предоставени услуги
за период от 6 месеца т.е. на основната престация. В този смисъл съдът намира, че клаузата
предвижда заплащането на необосновано висока неустойка, поради което същата е
неравноправна.
Нищожна на същото основание се явява и клаузата за заплащане на неустойка,
представляваща възстановяване стойността на отстъпките от абонаментни планове и
пазарните цени на крайните устройства, както и стойността на невърнато техническо
оборудване, предоставено за временно ползване в размер определен от заявителя – 209, 33
лв. Така регламентираната клауза е твърде неясно формулирана, като при сключване на
договора абонатът не е бил наясно какъв би бил размерът на същата при евентуалното
прекратяване на договора /не е ясно какви и дали са ползваните отстъпки за абонаментни
планове и цени на устройства/. Освен това тази претенция не е пряко свързана с присъщите
функции на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото
евентуалното ползване на отстъпки е свързано със самото сключване на договора, а при
невръщане на предоставено устройство мобилният оператор би могъл да иска връщането
му, респ. да претендира дължимата сума за устройството до края на срока на договора за
продажба на изплащане, но не и да претендира стойността му под формата на неустойка.
В допълнение на изложеното следва да се посочи и следното. От съдържанието на
договор за мобилни услуги №********* от 29.10.2016 г., както и от общите условия към
него, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по
облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато
другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено
единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е
длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента – оставащите
абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, отстъпката от
абонаментния план и цената на устройството и стойността на невърнатото техническо
оборудване. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца,
липсва. Ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора
поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.
Договорът за мобилни услуги следователно е бланков, а съдържанието му не е
предварително договорено между страните.Физическото лице-потребител не е имало
възможност да влияе върху неговите разпоредби. Клаузите му не са индивидуално
договорени.Налага се извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с
П. Д. Б. , се е възползвал от положението си на икономически по-силна страна, имаща
възможност да влияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме.
Именно поради тези обстоятелства „А1.Б.“ ЕАД е предвидило в предварително изготвения
бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен
по негова вина.
4
Предвид на изложеното по-горе следва да се направи извода, че е налице противоречие
между клаузата за неустойка и добрите нрави, поради което не е налице валидно
неустоечното съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази
си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка.
Съобразно изложено по-горе и при съвпадение на крайните изводите на въззивната
инстанция с тези на заповедния съд, разпореждането на последния в обжалваната му част, с
която е отказано издаването на заповед за изпълнение за възнаграждение за заплащане на
неустойка в размер на 315, 92 лв. следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1886 от 12.05.2020 г., постановено по ч.гр.д.
№346/2020 г. по описа на РС – Р. в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение срещу П. Д. Б. , ЕГН **********, с адрес: гр.Р. ул.“.. II“ №4, ет.1,
ап.3, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 315, 92 лв. (триста и
петнадесет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща сбор от неустойки за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №********* от 29.10.2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5