О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
Година 10.01.2019 Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд
Петнадесети граждански състав
В закрито заседание в следния
състав
Председател: Олга Златева
като разгледа докладваното от
съдия Златева
гражданско дело номер 4305 по
описа за 2017 година.
Предявен
е иск от Е.С. *** против М.С.С. и С.Г.С. ***. По делото е постъпил отговор от
ответниците. С определение от 21.11.2018г. като трети лица помагачи по делото
са конституирани К.И.К. и нотариус .... Постъпил е отговор от нотариус ....
Съдът
намира, че следва да се приемат като доказателства по делото представените
документи. Следва да бъде дадена възможност на ищцовата страна да води двама
свидетели и на ответниците - да водят по двама свидетели в съдебно заседание, както
и да бъде изискано от нотариус ... нотариално дело №577/2016г. Следва да се изиска
пр.пр.№3875/2016г. по описа на РП Стара Загора. Следва да се укаже на страните,
че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при
необходимост и право на това.
Воден
от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
като доказателства по делото: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №182, том ІV, рег.№7692, дело №577/2016г., допълнителна заповед
№СД-121/14.06.1988г., постановление за отказ за образуване на ДП
№3875/11.01.2017г., решение №137/16.07.2004г. по гр.д.№1132/2004г. на СтРС, удостоверение
изх.№ДО012145БЦ/10.10.2017г, схема №15-465192-25.09.2017г., писмо
изх.№10-11-668/18.01.2018г., препис-извлечение от акт за сключен граждански
брак, издаден въз основа на акт №0775/20.08.1988г. на Община Стара Загора, удостоверение за постоянен адрес
изх.№21/18.01.2018г., удостоверение за настоящ адрес изх.№22/18.01.2018г., договор
за наем на недвижим имот от 11.01.2009г., договор за наем на недвижим имот от
10.12.2013г., предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
26.05.2016г., нотариален акт за покупко-продажба том ІІІ, №99, регистър №3490,
дело №487/1934г., нотариален акт за дарение на недвижим имот №44, том ІІ, дело №637/1968г., нотариален акт
за дарение на недвижим имот №14, том ІІІ, дело №1008/1985г., нотариален акт за
дарение на недвижим имот №62, том VІ, дело №2159/1976г.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна да води двама свидетели и на ответниците - да
водят по двама свидетели в съдебно заседание.
ИЗИСКВА от нотариус ...
нотариално дело №577/2016г.
ИЗИСКВА за прилагане пр.пр.№3875/2016г.
по описа на РП Стара Загора.
Съобщава на страните проект за
доклад по делото:
Предявен е иск от Е.С.
*** против М.С.С. и С.Г.С. *** по чл. 108 от ЗС. По делото е постъпил отговор
от ответниците. С определение от 21.11.2018г. като трети лица помагачи по
делото са конституирани К.И.К. и нотариус ....
Ищцата твърди, че заедно с бившия си съпруг К.И.К., на
основание допълнителна заповед №СД - 121/14.VIII.1988 г., издадена съобразно
разпоредбата на чл. 100 от ЗТСУ /отм./ №СД-230/3.Х.1986
г. получили в собственост гараж и склад ….На основание чл. 130 от ЗТСУ /отм. / на ищцата и съпруга й било отстъпено право на
строеж върху гаража на земя от 23.03 кв.м., и за 6.47 кв.м. от общите части на
сградата на жилищния блок на Първа зона на гр. Стара Загора в посочения по -
горе парцел. С Решение № 137/16.VII.2004 г. по гр. д.
№1132/2004 г. по описа на PC- Стара Загора бракът на ищцата с К.И.К. бил прекратен, и до момента
не били водили дело за делба на гаража, и на
апартамент, находящ се в същата сграда, който апартамент се владеел от дъщерята на ищцата .... С бившия й съпруг се разбрали да отдават гаража под
наем и парите от наема да предоставят на бащата на бившия й съпруг - ... К.И.,
които да ползва за лекарства и лечение. Преди около две години ... К.И. починал,
но не се били уточнявали до момента какво да правят с гаража. През целия период
от време, считано от момента на придоб...ето на гаража, същият бил даван под
наем на лицето М.С.С. и нейния съпруг С.Г.С., които знаели кой е собственик на
гаража и че е придобит по време на брака между бившите съпрузи. След смъртта на
... К.И. ищцата разговаряла с ответницата М.С.С., в присъствието на дъщеря си ...,
като й напомнила, че с бившия съпруг са съсобственици при равни права на
процесния гараж, и че следва да получава половината от наема, който след смъртта
на ... К.И. се получавал от К.И.К.. През м.септември
Моли се съдът да постанови решение, с което да постанови ответниците да предадат
на ищцата владението върху собствената й 1/2 идеална част от процесния гараж и складово помещение, котито се владеели от ответниците без правно основание.
Постъпил е отговор
от ответницата М.С., с който се
оспорва изцяло предявеният иск по основание и размер, като се счита за неоснователен и недоказан, както и твърдението на ищцата, че същата е съсобственик на
процесния имот. Неоснователни, недоказани
и неверни били и твърденията, че сумата, с която е
изплатен гаражът, е изплащана само с пари на ищцата от
детските влогове на дъщеря й ... и сина й ..., неверни, неоснователни и недоказани били и твърденията, че ответницата
като наемател на процесния гараж знаела, че имотът е СИО, а след развода - съсобствен. Сочи се, че от 2009г. дружеството „СВЕ ФЛЕКС
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, собственост на съпруга на ответницата С.Г.С., било наемател на процесния гараж, ползван лично от ищцата,
и в него паркирала управляваните от нея автомобили. На 10.12.2013г.,
лично тя сключила с К.И.К.
договор за наем на процесния гараж, и продължила
да ползва същия лично. През
цялото време заплащала договорената наемна цена, като по изрично искане на К.И.К.,
сумите били давани на ...
К.И., баща на К.К..
Винаги контактувала само и
единствено с К.К. и баща му, като с първия уговаряла наемните условия, а на
втория предавала парите от наема. Никога
не била имала уговорки с ищцата за каквото и да е,
никога същата не се била афиширала като
наемодател, никога не била заявявала по никакъв
повод, че е собственик на имота и не се била легитимирала като собственик на имота. К.И.К. бил
обезщетен с процесния имот на основание чл 100 ЗТСУ /отм/. Съгласно съдебна
практика по чл.100 ЗТСУ /отм./ придобитите недвижими имоти, получени като обезщетение по чл.100 ЗТСУ /отм./ не били СИО, и ако ищцата твърдяла
обратното, в нейна тежест било да го докаже. Извън горното, исковата молба била неоснователна, тьи
като ответниците придобили процесната 1/2 идеална част от имота по давност, чрез давностно
владение. Дори и хипотетично процесната 1/2 ид част да е била някога собственост на ищцата, към
настоящия момент ответницата и съпругът й придобили целия имот по давност, вкл. и процесната
идеална част. Видно от представените по делото доказателства, първоначално праводателят на
ответницата К.К., а след това ответницата и съпругът й,
владяли процесния имот повече от десет години
необезпокоявано. Дори и според ищцата, К.К. владеел имота от юли 2004г. необезпокояван, без по никакъв
начин ищцата да е проявявала каквито и да е било претенции или да е
претендирала да е собственик на процесния имот, и К.И.К. владял имота като
свой, необезпокоявано. К.И.К. владял имота като свой през периода 2004-2016г. Обстоятелството, че през определен период от време е отдавал имота под
наем, не означавало,
че не е владял имота като свой. Дори напротив - владението включвало и правото да ползва плодовете от имота. През периода от 10.12.2013г. до
02.06.2016г. ответницата била наемател на процесния имот и
отношенията във връзка с наемане на процесния имот били единствено и само с К.И.К.,
но никога и със съпругата на К.К.. Никога ищцата не била оспорвала пред ответницата
или пред който и да е друг собствеността върху процесния имот до датата на
покупко - продажбата на имота. По същия начин, дори и след датата на покупката
от страна на
ответницата на процесния имот,
никой, включително
и ищцата, не била
предявявала претенции по отношение на имота. Вследствие на това, срокът на ответницата, на съпруга й
и на праводателя, през който владеели имота необезпокоявано, бил повече от 10 години. - на праводателя К.К. - от
2004г. до 02.06.2016г., а ответницата и съпругът й - от 02.06.2016г. /датата на покупка/ и до настоящия
момент.
Моли се съдът
да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като изцяло
неоснователен и недоказан. Претендират се
направените по делото разноски.
В постъпилия от
ответника С.С. отговор се оспорва
изцяло предявеният иск по основание и размер, и същият се счита за неоснователен и недоказан, както и твърдението на ищцата, че същата е
съсобственик на процесния имот, че сумата, с която е бил
изплатен гаража, е изплащана само с пари на ищцата от детските влогове на
дъщеря й ... и синът й ..., че съпругата на ответника М.С. като наемател на процесния гараж знаела, че имотът е СИО, а след развода - съсобствен. Сочи се, че от 2009г. дружеството „СВЕ ФЛЕКС
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, в което едноличен собственик бил ответникът, било
наемател на процесния гараж, като гаражът се
ползвал лично от съпругата М.С.. На 10.12.2013г.
съпругата на
ответника М.С., в качеството на наемодател, сключила с К.И.К.
договор за наем на процесния гараж, и продължила
да използва гаража. През цялото време
съпругата на
ответника заплащала договорената наемна цена, като по изрично искане на К.И.К.,
сумите давала на ... К.И., баща на К.К.. Доколкото му било известно,
съпругата М.С. нямала никакви уговорки с ищцата за каквото и да
е, никога същата не се била представяла и не
изявявала претенции, че тя е собственик на имота. Следвало да се
има предвид, че К.И.К. бил обезщетен с процесния
имот, на основание чл.100 ЗТСУ /отм/. Съгласно съдебна практика по чл.100 ЗТСУ
/отм./ придобитите недвижими имоти,
получени като обезщетение по чл.100 ЗТСУ /отм./ не били СИО, и ако ищцата твърдяла
обратното, в нейна тежест било да го докаже. Извън горното, исковата молба била
неоснователна и на друго основание - тъй като ответникът и съпругата му М.С.
придобили процесната 1/2 идеална част от имота
по давност, чрез давностно владение. Дори и хипотетично процесната 1/2 ид. част да е била някога собственост на ищцата, към
настоящия момент ответникът и съпругата
му придобили целия имот по давност, включително и процесната 1/2
идеална част. Видно от представените по делото доказателства, първоначално К.К.,
а след това ответникът и съпругата му, владяли процесния имот повече
от десет години необезпокоявано. Дори и според ищцата, К.К. владеел имота от юли 2004г. необезпокояван, без по никакъв
начин ищцата да е проявявала каквито и да е било претенции или да е
претендирала да е собственик на процесния имот, и К.И.К. е владял имота като
свой, необезпокоявано. Обстоятелството, че пред определен период от време е
отдавал имота под наем, не означавало, че
не е владял имота като свой. Дори напротив - владението включвало и правото да ползва плодовете от имота. През периода от 10.12.2013г. до
02.06.2016г. съпругата на ответника М.С. била
наемател на процесния имот и отношенията им във връзка с наемане на процесния
имот били единствено и само с К.И.К., но никога и със съпругата на К.К.. Никога
ищцата не била оспорвала пред ответника или пред който и да е друг, собствеността върху
процесния имот до датата на покупко - продажбата на имота. По същия начин, дори
и след датата на покупката от страна на съпругата му на процесния имот, никой включително и ищцата, не бил предявявал претенции по отношение на имота.
Вследствие на това, неговият, на съпругата му и на праводателя й срок, през който владяли имота необезпокоявано, бил повече от 10 години. - на праводателя на съпругата му К.К. - от 2004г. до 02.06.2016г., а ответникът и съпругата му - от 02.06.2016г. /датата на покупка/ и до настоящия момент.
Моли се съдът
да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като изцяло
неоснователен и недоказан. Претендират се
направените по делото разноски.
Постъпил е отговор от третото
лице помагач нотариус ..., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи се , че К.И.К. се
легитимирал като собственик на процесния гараж с Допълнителна заповед № СД- 121
от 14.06.1988г. на основание чл.100 от ЗТСУ, издадена въз основа на влязлата в
сила заповед за отчуждаване и обезщетяване № СД- 230 от 03.10.1986г., съгласно
която К.И.К. получил като обезщетение гаража, вследствие на извършена процедура
по отчуждаване на имот, дворно място с къща, собственост на родителите му ... К.И.
и Йорданка Янева ...ова. При обезщетението с апартаменти и гараж, освен
родителите му, обезщетени с апартамент, по силата на горецитираната заповед №
СД- 121 от 14.06.1988г. с гараж бил
обезщетен и пълнолетният им син, който по това
време бил женен за ищцата. От обследване на документите по обезщетението и от
факта, че не са налице никакви данни да е извършено доплащане със семейни
средства, било безспорно, че в случая се касае до изцяло
личен имот на К.И.К. и бил налице
класически случай на пълна трансформация- негово
лично имущество, придобит срещу обезщетение на родителите му за отчужден техен
имот. Цитира се
съдебна практика. Потвърждение
на този извод при изповядване на процесната сделка бил и фактът, че
докато е била наемателка на гаража, ответницата-
купувач на същия гараж превеждала наема на бащата на продавача. Никакви
претенции нямало тогава за наема от страна на ищцата. Бракът на последната със собственика- продавач бил прекратен на 20.06.2006 г. и
оттогава единственият, който стопанисва гаража, плаща данъците,
отдава го под наем и указва на наемателката на кого
да превежда наема, бил К.И.К.. Това бил и собственикът по
документ за собственост- Допълнителната заповед по чл.100 ЗТСУ (отм.). Освен
наличие на пълна трансформация в негова полза, тук исковата претенция била пред наличие на погасена давност. От 2006г. единствен
владелец, ползвател и едноличен собственик бил само
и единствено К.И.К.. Претенцията се счита
напълно неоснователна на две основания-
индивидуална собственост на К. и подсилена с давностно владение единствено и
само в негова полза върху процесния имот. В потвърждение на категоричното решение, че процесният гараж е еднолична собственост на К.И.К., се представя цялата история на собствеността, включително
и до отчуждаването на имота на баща му. С нотариален акт № 99, т.ІІІ, per. 3490 по н.д.№ 487/30.V1II.1934 г. по описа на нотариус при
Ст.Загорския окр. съд, дядото на К.И.К.- К.И. ... закупува дворно място от 330
кв.м, находящо се в … К.И. ... подарявал на сина си ... К.И. 1/2
ид. част от същото това дворно място, на …. С
нотариален акт № 62,
т.VI, н.д.№
2159/1976 г. по описа на нотариус при Старозагорския районен съд бащата и
майката на К.И.К. му даряват ¾ идеални части от същото дворно място и от всички
постройки в него. С нотариален акт № 14 , т.ІІІ,
н.д.№ 1008/1985 г. по описа на нотариус при Старозагорския районен съд К.И.К. дарява
на баба си ... ...а 1/4 идеална част от
собствените си 3/4 идеални части от същото дворно място
(останалата ид.ч. била
на баща му). От 1984г. К.И.К. бил вече женен за ищцата и очевидно от този имот, предмет
на отчуждаване, тя нямала нищо. Нищо и не била наплащала при обезщетяването и процесния гараж си
оставал изцяло индивидуална собственост на К.И.К..
Цялостното прецизно обследване на собствеността при отчуждаването и после при
обезщетяването водело само и единствено до този извод, поради което се моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан.
По делото не е
постъпил отговор от третото лице помагач К.И.К..
В тежест на ищцата
е да докаже, че е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, на твърдяното
придобивно основание, и че ответниците владеят /държат/ имота.
Ответниците, с оглед твърденията си в
отговора, следва да оспорят собственическото качество на ищцата, да докажат
наличието на правно основание за упражняване на фактическа власт върху имота –
в случая, предвид техните твърдения, че са собственици на имота, както и че са
владели имота те и праводателят им в сочения в отговора период, присъединяване
владението на праводателя и основанието за това, т.е. възражението за
придобивна давност.
Третите лица помагачи следва да
помагат на ответниците, подалият отговор, следва да докаже наведените с
отговора му положителни факти в негов интерес.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 13.02.2019
г. от 14.30ч., за която дата да се
призоват страните и третите лица помагачи.
ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните и третите лица помагачи препис от определението, а на ищеца –
препис от отговорите на исковата молба и приложенията, на страните – препис от
отговора на третото лице помагач и приложенията.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: