№ 433
гр. Плевен, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500802 по описа за 2021 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано на основание въззивна жалба на Застрахователна
компания „***“-АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.“***“№18 - ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№184/2021г. по
описа на Районен съд-гр.Левски, подадена чрез пълномощника юрк. В. Н.Д., срещу
постановеното по делото съдебно Решение № 91/29.07.2021г. по описа на същия съд, с
което е осъден да заплати на ищеца СЛ. Р. СЛ., ЕГН-********** с постоянен адрес в с.***,
Област-Плевен, ул.“***“№16, застрахователно обезщетение по застрахователна полица
№*** в размер на 18360.00лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба -05.03. 2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски
на основание чл.78,ал.1 от ГПК в размер на 1815.20лв.Въззивната жалба е регистрирана с
Вх.№2796/18.08.2021г. по входящия регистър на РС-Левски.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
и се прави искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да с отхвърли
исковата претенция на ищеца като неоснователна.Излагат се подробни съображения за
неправилност на обжалвания съдебен акт, както следва: Съдът неправилно е формирал
мотивите си, като не е съобразил възраженията на ответника в отговора на исковата молба
по отношение различието между културите, за които е заплатено обезщетение – пшеница и
за които е отказано плащане – слънчоглед. Двете култури имат специфики в развитието си,
1
поради което не може да се поставя знак на равенство в степента на увреждане. Свидетелите
не са били разпитвани във връзка с щетата, причинена на пшеницата, от тях не е изисквано
да правят сравнение, поради което необосновано е прието, че щетата на слънчогледа не е
по-малка от тази на пшеницата. Въпреки възражението на ответника, съдът е допуснал за
установяване на щетата двама свидетели, които нямат специални знания и затова преценката
на щетата не може да бъде поставена в зависимост от показанията на трети лица. Съдът не е
обсъдил възражението на ответника, че ищецът не е изпълнил задължението си по договора
за представяне на протокол за окончателен оглед.
Препис от въззивната жалба е изпратен на ответника по същата – СЛ.
Р. СЛ., ЕГН-********** с постоянен адрес в с.***, Област-Плевен, ул.“***“№16 - ищец в
първоинстанционното производство.В указания срок е постъпил писмен отговор, подаден
чрез пълномощника адв. ЮЛ. Н. от САК, със съдебен адрес в гр.София, ул.“***“ №10, ет.5,
офис ***, регистриран с Вх. № 3444/11.10.2021г. по регистъра на РС-Левски. .В него се
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се предлага да бъде
потвърдено обжалваното решение. Посочва се, че застрахованият своевременно е уведомил
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие, но протокол за окончателен
оглед не е съставен по вина на застрахователя, който в процеса де опитва да черпи права от
собственото си неправомерно поведение. Счита, че от съставния протокол за първоначален
оглед, свидетелските показания и снимковия размер, се установява щета на застрахованата
земеделска култура в по-голям размер от претендираното обезщетение от 60% от
застрахователната стойност.
Страните не са заявили нови доказателствени искания.
В съдебно заседание на въззивната инстанция не се е явил представител
на въззивния жалбоподател. Изпратена е молба, регистрирана с Вх.№8044/23.11.2021г.,
подадена от процесуалния представител юрк. В.Д., с която се поддържа въззивната жалба и
се прави искане да бъде уважена.Претендират се разноски.
Ответникът по въззивната жалба, чрез процесуалния представител адв.
ЮЛ. Н. от САК, оспорва въззивната жалба и предлага да се потвърди обжалваното решение.
Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед
изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема
следното:
Въззивната жалба на Застрахователна компания „***“-АД,
ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***“№18 - ответник в
първоинстанционното производство по гр.д.№184/2021г. по описа на Районен съд-
гр.Левски, подадена чрез пълномощника юрк. В. Н.Д., срещу постановеното по делото
съдебно Решение № 91/29.07.2021г. по описа на същия съд, регистрирана с Вх.
№2796/18.08.2021г. по входящия регистър на РС-Левски, е подадена в срок, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по
2
същество.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д. № 184/2021г.по описа на
Районен съд –гр.Левски е образувано на основание осъдителен иск с правно основание по
чл.405,ал.1 от КЗ и цена 18360.00лв., предявен от ищеца (понастоящем ответник по
въззивната жалба) СЛ. Р. СЛ., ЕГН-********** с постоянен адрес в к.***, Област-Плевен,
ул.“***“№16, срещу ответника (понастоящем въззивен жалбоподател) - Застрахователна
компания „***“-АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.“***“№18 ( неправилно посочен от ищеца като застрахователно дружество „***“-АД).
В исковата молба се твърди следното: Между ищеца СЛ. Р. СЛ. -
застрахован и ответника ЗД „***“-АД – застраховател, е сключен застрахователен договор,
обективиран в застрахователна полица №***. Застраховани са окопни култури - 306 дка
слънчоглед, засят в с.***, местност „***". Срокът на застраховката е от 24,00 часа на
датата на постъпване на дължимата застрахователна премия по банкова сметка на
застрахователя до края на обичайното време за прибиране на реколтата. Покрити рискове са
: Градушка, буря, проливен дъжд; пожар на корен.Застрахователната сума по полицата е в
размер на 30 600 лева, 100 лева на дка. На 15.05.2018 г. около 19 часа в рамките на периода
на покритие на полицата, настъпило застрахователно събитие: градушка с буря. Видно от
справка на НИМХ - БАН с изх. № ОД -03-114-1/21.05.2018 година, че на 15.05.2018година,
„между 17:40 и 18:10 часа в района на с. ***, област Плевен, има гръмотевична буря с бурен
вятър, проливен дъжд и градушка. Нанесени са щети на имущество и селскостопанска
продукция".В резултат на събитието са нанесени щети върху застрахованите 306 дка
слънчоглед в района на с. ***, местност „***", като ищецът уведомил незабавно
застрахователя за настъпилото събитие. На 17.05.2018 год. експерт на застрахователя – Г.Г.
и ищецът извършили съвместен оглед, в резултат на който изготвили и подписали
констативен протокол, в който е отразено, че събитието "градушка, буря" е настъпило на
15.05.2018 година. Констатациите са следните:: пречупени растения, откъснат вегетативния
връх, съборена листна маса. От общата засята площ - 306 дка били увредени всички 306 дка.
Устно експертът коментирал, че степента на увреждане е 60 % процента, но в нарушение на
правилата за изготвяне на констативен протокол при настъпило събитие, в самия протокол
не посочил констатираната степен на увреждане. В протокола е записано само, че
окончателна оценка на щетата ще бъде направена по време на прибиране на реколтата.На
същата дата -17.05.2018 година, е изготвен от Г. и констативен протокол за нанесена щета
от същото застрахователно събитие по друга застрахована при ответника култура- пшеница
420 дка в местността „***." И при пшеницата протоколът бил изготвен по същият начин с
констатация на щетата, но без посочване на процента увреждане, като е изписано, че
окончателна оценка ще се направи по време на прибиране на културите. Впоследствие за
пшеницата е заплатено застрахователно обезщетение, представляващо над 60 % от
застрахованата сума, като точният процент не е известен, тъй като окончателен протокол и
по тази щета не е връчван.Междувременно Г.Г. в разрез с функциите си като експерт на
3
застрахователя, правил усилени опити да продаде на ищеца препарати за растителна защита,
като поставил закупуването им като условие за нормално приключване на преписките по
щетите. Обаждал се многократно по телефон и в резултат на натиска, препаратите били
закупени. На 15.08.2018 година Г.Г. пристигнал като представител на ответника, за да
извърши втория (окончателен) оглед на слънчогледа и да определи окончателния размер на
щетата. Междувременно посевите нямали признаци за възстановяване, а напротив щетата
станала над 60 % . Г. бил заведен на място, за да констатира уврежданията, но той заявил,
че тази година има много щети, достатъчно е, че е платена пшеницата и трябвало „да
спасява компанията", като от това зависело и дали той ще остане на работа. Въпреки
очевидните щети над 60 %, Г. си тръгнал без да издаде протокол на ищеца, като му казал, че
ще го „уговарят допълнително по телефон". Такъв протокол не е известно дали е съставян.
Въпреки некоректните действия на представителя на застрахователя, застрахователното
събитие е факт, което е видно и от справка на Националния метеорологичен институт,
Филиал - Плевен. Факт е и настъпилото увреждане върху застрахованите култури.
Некоректното съставяне на протоколите не може да доведе до отпадане на отговорността на
застрахователя да изплати застрахователно обезщетение.
Петитумът на исковата молба е, съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплати ЗД“***“-АД да заплати на ищеца СЛ. Р. СЛ. дължимото
застрахователно обезщетение по застрахователна полица №*** в размер на 18 360 лева,
заедно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.Претендира направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор
на исковата молба, подаден от ответника – Застрахователна компания „***“-АД със
седалище в гр.София, чрез пълномощника юрк. В. Д., в който се изразява следното
становище: Искът е допустим, но неоснователен.Не оспорва, че от представените към
исковата молба доказателства, а и от плащането, извършено на застрахования по повод
увредената от същата щета друга култура - пшеница 420 дка в местността „***", е явно, че е
налице настъпило събитие - градушка, което ангажира отговорността на застрахователя.
Застрахованият не е изпълнил задължението си по застраховката, като не е уведомил
застрахователя за стойността на засегнатото имущество, и по-точно за количеството на
увредения слънчоглед. В Застрахователна компания „***" - АД не е постъпвала
документация, от която да е видно, че застрахованият ищец е направил искане за повторен
оглед на площите със засят слънчоглед. В дружеството липсвал и Протокол от повторен
оглед на процесните декари слънчоглед, като именно това е възпрепятствало застрахователя
да определи дължимо обезщетение на застрахования. В приложимите по „Застраховка на
окопни култури", Общи условия, изрично е описано какви следва да са действията, които да
се извършат от застрахования и застрахователя, за да бъдел формиран и определен размерът
на вредата, а оттам - и на застрахователното обезщетение.В конкретния случай
застрахователят е бил възпрепятстван да изпълни задълженията си, залегнали в т. 25 и 26 от
Общите условия, поради обстоятелството, че не е бил изготвен протокол от повторен оглед.
4
Застрахователят е приканил ищеца да му предостави необходимата за решаване на
преписката информация, като изисканата информация и документи не са представени, за
което свидетелствала имейл кореспонденция с процесуалния представител на ищеца, от
която е видно, че след получена покана по електронен път последвал отговор.Вместо това е
подаден искът, въз основа на който е образувано делото. Застрахованият не е изпълнил
задълженията си, визирани в т. 27.2 и 27.3 от ОУ, а именно - не е представил протокол от
окончателния оглед, както и други документи, поискани от застрахователя за изясняване
настъпването на застрахователното събитие и размера на вредите.Начинът, по който е
изчислена цената на иска не кореспондирала с дължимата стойност на обезщетението, което
се дължало от застрахователното дружество.Макар при застрахователя да са застраховани
две култури - пшеница и слънчоглед, и макар щети да са настъпили от едно и също събитие,
не може да се сложи знак за равенство между процента увредена продукция на двете
култури, тъй като самите процеси на растеж, зреене и събиране на реколта от двете
насаждения са коренно различни, като се разминават както по същината си, така и по
периода, в който се случвали.Затова не може да се твърди, че когато една култура е готова за
събиране,каквато е била пшеницата към датата на проведения втори окончателен оглед
(12.06.2018 г.), то й слънчогледът следва да е увреден в същото процентно съотношение.
Още повече, че това видно и от снимките на посевите към дата 12.06.2018 г. - пшеницата
била видимо узряла и готова са събиране, докато на заден план се виждало, че масивът със
слънчоглед бил все още зелен и нямало формирани узрели пити. С оглед етапа на развитие
на конкретната култура, способностите на растението да се възстанови след процесното
събитие са различни. Така например пшеницата, за която е определено и изплатено
обезщетение, е била в последна фаза на развитие преди прибиране, като възможността
насаждението да се възстанови след градушката и бурята са минимални. Същото не важи
обаче за слънчогледа,който като култура е имал поне още два месеца след датата на
окончателния оглед на пшеницата, за да се развие и да възстанови листната и стеблена маса,
а така също и да даде реколта. Когато в един посев - във фаза на усилен растеж, част от
растенията пострадат или загинат, то веднага околните растения се възползват от липсата на
конкуренция и приемат повече хранителни вещества от почвата за сметка на загиналите. В
тази връзка незасегнатите или слабо засегнатите растения имат възможността да дадат по-
големи плодове (в конкретния случай слънчогледови пити),които да компенсират в някаква
степен реколтата на загиналите растения. Окопните култури, дори и с откъснат вегетативен
връх имат възможност да развият добра стеблена и листна маса, които компенсирали част от
загубите от реколта под формата на фураж и силаж за животновъдството.Културите имали
различен период на зреене и узряване, което води до заключението, че застрахователят няма
как да приравни уврежданията на 64%(колкото са определени за пшеницата).По отношение
на твърденията, че вещото лице Г. е предлагал препарати за растителна защита на ищеца,
това обстоятелство е ирелевантно. Още повече, то касае твърдения, които се отнасят до
лице, което вече не се намира в трудови правоотношения с ответното дружество.Оспорва
иска за лихва като акцесорен на главния иск.Моли съда да отхвърли иска срещу ЗК „***"
АД като неоснователен и недоказан, като присъди на ответника направените разноски и
5
юрисконсултско възнаграждение.
По делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което
страните чрез процесуалните представители са поддържали изразените становища. Събрани
са писмени и гласни доказателства.
Граждански състав на Районен съд-Левски се е произнесъл с
обжалваното съдебно решение №91/29.07.2021г., с което е уважил изцяло предявеният иск,
като е осъдил ответника Застрахователно дружество (Застрахователна компания) „***“-АД-
София да заплати на ответника СЛ. Р. СЛ. с постоянен адрес в с.***, Област-Плевен,
застрахователно обезщетение по застрахователна полица №*** в размер на 18 360 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 05.03.2021г.,
до окончателното изплащане на сумата, както и разноски на основание чл.1815.20лв. в
размер на 1815,20 лв.
За да постанови този резултат, съдът е приел следното:
Страните по делото са валидно обвързани по силата на договор за
застраховка, обективиран в представената застрахователна полица №***,по силата на което
ищецът е застраховал окопни култури – 306 дка слънчоглед, засят в местността *** – с. ***.
Срокът на застраховката е от 24:00 часа на датата на постъпване на дължимата
застрахователна премия по банкова сметка на застрахователя до края на обичайното време
за прибиране на реколтата. Покрити рискове: градушка, буря, проливен дъжд, пожар на
корен. Застрахователната сума по полицата е в размер на 30 600 лв., 100 лв. на
декар.Установен от представените доказателства е фактът на настъпване на застрахователно
събитие.Направен е оглед от страна на застрахователя, за което е представен протокол от
17.05.2018г., когато е установено, че на 15.05.2018г. е настъпило събитие и са констатирани
начупени растения, откъснат вегетативен връх, съборена листна маса,като извършилият
огледа не е определил процент на щета. По отношение на пострадала от същото
застрахователно събитие друга селско-стопанска култура-пшеница , , същият застраховател
е заплатил на ищеца 64% щета.От разпитаните свидетели се установява, че щетата при
слънчогледа не е била по – малко от пшеницата, като свидетелите сочат, че слънчогледовите
насаждения са били „убити“, а друга част са били пречупени, като тези растения е
невъзможно да бъдат възстановени.При това положение, описаната в обстоятелствената
част на исковата молба фактическа обстановка е доказана, доказан е и размерът на
дължимото се застрахователно обезщетение и съответства на претендираната с исковата
молба сума,поради което искът следва да бъде уважен.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.
въззивен състав приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и
ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с
валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269
от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност
или недопустимост на съдебния акт.
6
Въззивният съд посочва, че обжалваното решение е допустимо, тъй
като е постановено по допустим иск на застрахования срещу застрхователя за заплащане на
застрахователно обезщетение. -Тъй като с иска се претендира обезщетение за вреди на
основание застрахователен договор, сключен през 2018г., приложим закон е КЗ в сила от
01.01.2016г. Този нормативен акт предвижда в разпоредбата на чл.380 от КЗ, специална
допълнителна предпоставка за допустимост на иска срещу застрахователя - предварително
сезиране на застрахователя по чл.380 от КЗ и изтичането на тримесечен рекламационен срок
от сезирането за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение. В случая ищецът
като застрахован е сезирал застрахователя по чл.380 от КЗ на през м. май 2018г-., тъй като
протоколът за оглед на застрахованото имущество е съставен на 15.05.2018г., а исковата
претенция е заявена на 04.03.2021г. Следователно, искът е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, съдържащи
правилни фактически и законосъобразни правни изводи, които се споделят напълно от
настоящата инстанция.
Правилно съдът е приел, а по този въпрос нее съществувал спор
между страните, че предявеният осъдителен иск намира правно основание в разпоредбата на
чл.405,ал.1 от Кодекса за застраховането. КЗ) – Иск на застрахования срещу застрахователя
за заплащане на уговорено застрахователно обезщетение.
За да бъде основателна претенцията по чл.405,ал.1 от КЗ, следва в
хода на съдебното дирене да се установи съществуването на следните фактически
предпоставки: Наличие на валидно застрахователно правоотношение между страните по
спора, по което ищецът е застрахован, а ответникът – застраховател; В периода на
валидност на застрахователната полица да е настъпило застрахователно събитие, което се
покрива от сключената застраховка; Застрахованият да е уведомил застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие; Застрахователят да е отказал плащане на
застрахователното обезщетение.
Какви са данните в случая?
Безспорни между страните са следните факти и обстоятелства,
които се установяват от направените признания и неоспорените писмени доказателства:
В случая не се спори, че страните са обвързани от валиден
застрахователен договор, сключен по реда на чл.343 и сл. от КЗ, за което е издадена
Застрахователна полица № №*** . Предмет на застраховка е селскостопанска култура – 306
дка слънчоглед в землището на с.***, Област-Плевен. Застраховката покрива следните
рискове: Градушка, буря, проливен дъжд, пожар. Застрахователната сума по полицата е в
размер на 30600.00лв.- по 100лв. на дка. Застрахователното събитие на настъпило на
7
15.05.2021г. по време на валидност на полицата. Застрахованият е уведомил застрахователя
за настъпването на застрахователното събитие. На 17.05.2018г., служебно лице на
застрахователя в присъствието на ищеца като застрахован, е извършило оглед на
застрахованото имущество и е съставил констативен протокол, в който са описани
причинените щети на застрахованото имущество. Ответникът не е заплатил
застрахователно обезщетение на ищеца. За пострадало от същото застрахователно събитие
друго имущество на застрахования – 420 дка пшеница, застрахователят е заплатил
обезщетение в размер на 64% от застрахователната стойност.
Мотивиран от горното, съдът приема, че исковата претенция по
чл.405,ал.1 от КЗ е доказана по основание, тъй като чрез пълно и главно доказване
ищецът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства: Съществуването на
валидно застрахователно правоотношение между страните по делото; Настъпване на
застрахователното събитие – градушка с буря; Причинена щета – повреждане и
унищожаване на застрахованото имущество, представляващо земеделска култура -
слънчоглед; Причинно-следствена връзка между щетата и застрахователното събитие.
Съгласно чл.394 от КЗ, при настъпването на застрахователното
събитие, застрахователят е длъжен да заплати застрахователното обезщетение съгласно
условията на договора. Следователно, ответникът не е изпълнил договорното си
задължение по застрахователния договор с ищцата и на основание чл.405,ал.1 от КЗ, следва
да бъде осъден да плати дължимото застрахователно обезщетение.
За да се произнесе относно размера на обезщетението, съдът
съобрази следното:
Съгласно чл.386 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено
в този кодекс. При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност.
В конкретния случай не е съставен нов констативен протокол по
време на прибиране на реколтата от слънчоглед. В Констативния протокол съставен от
представител на застрахователя непосредствено след настъпването на застрахователното
събитие, е отразено следното: „Обща засята площ -306дка; Увредена площ – 306 дка;
Пречупени растения, откъснат вегетативния връх, съборена листна маса“. От показанията на
свидетелите Ц. Величков Ц.ов- тракторист при ищеца и Владко Блажев Владимиров -
комбайнер при земеделската кооперация в същото село, чиито земеделски земи граничат
със слънчогледовата нива на ищеца, се установява следното: След градушката „всичко е
било убито“. Нивата е била“пълна с вода и кал“, „все едно, че е море“. „На места било
поостанало по на 4-5 метра някакви парчета от слънчогледа“. „В блоковете вода и кал и тук,
там някой слънчоглед“. След като „времето се е пооправило, отново не е имало
8
насаждения.“ „Излезли са плевели, буренясало е“. Добивът на слънчоглед реколта 2018г. за
цялото землище е бил много с- около 600-70кг за дка, а нормалният добив е бил около 270-
280 до 300кг.
Въз основа на съвкупната преценка на данните от Констативния
протокол и показанията на двамата свидетели, може да се направи извод за почти пълно
унищожаване на застрахованото имущество, представляващо посев от слънчоглед на
нивата с площ от 306дка в м. „***“ в землището на с.***, Област-Плевен. Ищецът като
застрахован обаче не претендира цялата договорена застрахователна сума, а само 60% от нея
в размер на исковата сума от 18360.00лв. Съдът намира така заявената претенцията по
чл.405,ал.1 от КЗ, за основателна и доказана.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до фактически и
правни изводи, които са напълно еднакви с тези на първоинстанционния, изложени в
обжалваното решение. Поради това последното следва да бъде потвърдено като правилно.
Възраженията на застрахователя, поддържани в двете инстанции, са
неоснователни, поради следното:
-Липсата на констативен протокол, съставен по време на прибиране
на реколтата, не следва да бъде пречка за изплащане на обезщетение, при положение, че са
налице обективните предпоставки за това – валиден застрахователен договор, настъпило
застрахователно събитие в срока на покритие на застрахователната полица, причинно-
следствена връзка между застрахователното събитие и настъпилата щета и заявено искане
от застрахования за изплащане на обезщетение. Вярно е, че окончателен протокол не е
съставен, но причината за това не следва да се вменява във вина на застрахования, тъй като
правомощието за съставяне на такъв принадлежи на застрахователя. В случая ищецът
твърди, че служителят на ответника е отказал да състави такъв. Това твърдение, изложено
в исковата молба се подкрепя от показанията на свидетел Ц. В. Ц.ов, който установява, че
през м. август 2018г.(т.е. по време на прибиране на реколтата от слънчоглед), служител на
ответника е бил на нивата заедно с ищеца и са си говорили нещо, но не му е известно
съдържанието на разговора.застрахователят не следва да черпи право от неправомерно
поведение на свой служител, независимо от твърдението му, че понастоящем последният
вече не работи при него;
- Неоснователно е оплакването, че двамата свидетели не са
специалисти и въз основа на техните показания не може да се направи извод за размера на
щетата. – Съдът формира изводът си въз основа на съвкупната преценка на данните в
констативния протокол, съставен от представител на застрахователя непосредствено след
застрахователното събитие и показанията на двамата свидетели. Последните са местни
хора, които професионално се занимават с обработка на земя и имат непосредствени
впечатления от състоянието на застрахованата култура след настъпването на
застрахователното събитие, от вида и размера на щетата, развитието на повредената
земеделска култура след събитието и количеството на получения добив.
- Във въззивната жалба са развити обстойни съображения във връзка
9
с възможността на окопните растения да се възстановяват след частично унищожаване, но
съдът посочва, че при констатирани след събитието (градушка с буря), „пречупени
растения, откъснат вегетативен връх и съборена листна маса“, вероятността за
възстановяване е невъзможна;
- Вярно е, че в хода на съдебното дирене не е установен точно
размерът на причинената щета. Констативният протокол, съставен от застрахователя след
събитието и показанията на двамата свидетели, преценени по отделно и в съвкупност
налагат извод за по-голям размер на щетата от претендирания размер на обезщетението. Т.е.
събраните доказателства сочат на почти пълно унищожаване на застрахованото имущество,
но ищецът не претендира цялата договорена застрахователна стойност, а само 60% от нея.
С оглед изхода на делото, ответникът по въззивната жалба има право
да му бъдат присъдени направените разноски за въззивна инстанция съгласно чл.78 от ГПК..
Същият претендира такива в размер на 1600.00лв.- адвокатско възнаграждение, договорено
и заплатено съгласно представения договор за правна защита и съдействие, сключен с
адвокат Ю.Н. от САК. Въззивният жалбоподател чрез процесуалния представител юрк.Д. е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съгласно чл.78,ал.5
от ГПК и е предложил същото да се намали до нормативния минимум съгласно Наредба
№1/2004г. на ВАдС. За да се произнесе по искането за разноски, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.36,ал.2 от Закона за адвокатурата,размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела, образувани по иск за парично
вземане с цена 18360.00лв. , какъвто е искът по настоящето дело, е 1080.80лв. Като
съобрази минимално допустимия размер на адвокатското възнаграждение от една страна и
фактическата и правна сложност на казуса от друга, настоящият съдебен състав приема, че
договореният размер от 1600.00лв. за процесуално представителство на ответник по
въззивна жалба, е прекомерен, поради което следва да се намали до размер на 1300.00лв.1
която сума да се присъди в полза на страната.
Настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл.280,ал.3,т.1 от ГПК, защото спорът е търговски, имащ за предмет
правоотношение, породено от търговска сделка – чл.365,т.1 от ГПК във вр.чл.чл.1,ал.1,т.6
във вр. чл.286 и чл.287 от ГПК – застрахователен договор. Тъй като цената на иска е под
20000.00лв. решението не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №91/29.07.2021г.,
постановено по гр.д.№184/2021г. по описа на Районен съд-гр.Левски.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „***“-АД, ЕИК-*** със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***“№18, ДА ЗАПЛАТИ на СЛ. Р.
СЛ., ЕГН-********** с постоянен адрес в к.***, Област-Плевен, ул.“***“№16,
РАЗНОСКИ за въззивна инстанция в размер на 1300.00лв.( хиляди и триста лв.)
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11