Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 25.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, IV„Г” въззивен състав в публично заседание на петнадесети
май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с-я БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря А.
Петрова, като разгледа докладваното от мл. съдия Петрова ч.гр.д. № 5862 по описа на СГС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал.2 и ал.4 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Д.К.Г.
и третите за изпълнителното производство лица – С.С.Г., Н.Х.К. и И.Ж.К. с вх. №
3787 от 20.02.2017г., подадена чрез ЧСИ М.М..
В жалбата длъжникът Д.Г. твърди, че насрочването
на опис- оценка на собствения му недвижим имот с единтификатор 02659.2193.546 ,
която да бъде проведена на 27.02.2017г. от ЧСИ М. с рег.№ 786 на НК по и.д. №
20167860400739 е действие, насочено срещу несеквестеруем имот и като такова е
незаконосъобразно, затова следва да бъде отменена, а действията по изнасянето
му на публична продан от ЧСИ – преустановени.
От своя страна третите за
изпълнението лица - С.С.Г., Н.Х.К. и И.Ж.К. в сезиращата съда жалба, както и в
молба – уточнение от 23.10.2017г., депозирана по делото, твърдят че са
съсобственици на недвижимия имот заедно с жалбоподателя Д.К.Г.. Заявяват
изрично, че не са страна в изпълнителното дело, по което единствен длъжник е Д.
Г. и че към момента на опис – оценката на имота от 30.03.2017г. са собственици
на построената в парцела сграда, която им е единствено жилище. Искането им е да
бъде спряна продажбата на недвижимия имот на публична продан от ЧСИ.
Взискателят, П.Т.Т. оспорва жалбата,
като недопустима. По същество при евентуалност твърди, че изпълнителното дело
касае вземания, произтичащи от деликт, поради което длъжникът не се ползва от закрилата
на несеквестеруемостта. Твърди още, че принудителното изпълнение на съсобствена
вещ е регламентирано изрично в ГПК и не нарушава правата на съсобствениците на
длъжника. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално – без
уважение.
На основание чл. 436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил кратки мотиви, като заявява, че жалбата
е недопустима. По същество намира, че е неоснователна, т.к. твърдението за
несеквестеруемост на единственото жилище е неоснователно, доколкото се касае до
изпълнение, насочено единствено върху идеална част от имота.
Жалбата е подадена в преклузивните
срокове по чл. 436, ал. 1 ГПК, като е заплатена и дължимата държавна такса. По
отношение на тази част от нея, която съдържа оплакването до съда на длъжника Д.К.,
съдът намира, че тя е насочена срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи
на обжалване, по смисъла на чл.435,
ал.2, т.2 от ГПК, предвид което се явява допустима, но по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната процесуална
норма не следва да се изпълнява принудително върху имущество на длъжника, което
се смята за несеквестеруемо. Нормата на
чл.444 от ГПК очертава кръга на това имущество, като т.7 изрично сочи, че
изпълнението не може да бъде насочено върху единственото жилище на длъжника
–физическо лице, ако той и никой член от неговото семейство, с които живее
заедно нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него.
Съгласно чл.445, ал.2, т.1 от ГПК предвижда, че от забраната на чл.444, т.7 от ГПК не може да се ползва длъжник по задължение за вреди от непозволено
увреждане.
Изпълнително дело № 20167860400739 е
образувано по молба от 26.07.2016г., подадена от взискателя П.Т.Т. до ЧСИ М.М.,
с рег.№ 786 КЧСИ, с район на действие СГС и приложения към нея изпълнителен
лист от 08.07.2016г, на СРС, 40 състав, издаден по гр.д.№ 19775/ 2012г. От него е видно, че длъжникът Д.К.Г. е бил
осъден да заплати на П.Т.Т. на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 2000
лева, частична претенция от 13074 лева – обезщетение за претърпени имуществени
вреди, 1000 лева, частична претенция от 8000 лева – разноски за премахване на
сграда, 1000 лева, частична претенция от 3000 лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
20.04.2012г. до окончателното им изплащане. В хода на образуваното от ЧСИ М.
изпълнително дело е установено, видно от договор за покупко- продажба на
недвижим имот частна собственост, че Д.К.Г., И.Ж.К. и Н.Х.К. *** имот, частна
общинска собственост, парцел XIII- 1187 от квартал 8 (осми) в
гр.Банкя, с площ от 810кв.м., при граници на парцела : от две страни улици и
парцел XII-1186 по
плана на гр.Банкя, одобрен със заповед № 4200/26.07.1977г, находящ се в гр.Банкя, ул.“м-р ********при следните
идеални части : за Д.К.Г. 55,68 % и.ч.от имота, за И.Ж.К. и Н.Х.К. 44,32 % и.ч.
от имота.
При това положение, насочването на
изпълнението към посочения недвижим имот с насрочване опис – оценка на същия от
ЧСИ М., за която всички съсобственици са редовно уведомени, в идеалната част,
собствена на длъжника Д.К.Г. не попада в обхвата на действията, предвидени в
чл.444 от ГПК, дотолкова доколкото в случая се търси изпълнение на задължение
на Г. на деликтно основание, предвид което и съобразно изричната новела на
чл.445, ал. 2, т.1, пр.2 от ГПК, не е незаконосъобразно, а напълно допустимо
действие. В подкрепа на това становище и задължителните указания на т.1 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2013 г., ОСГТК.
При тези мотиви
настоящият съд намира жалбата, подадена от Д.К.Г., в частта й касаеща насочване изпълнението по и.д. № 20167860400739
върху имущество, което се смята за несеквестеруемо, за неоснователна.
Сезиращата съда жалба с вх.№ 3787-
20.02.2017г., в частта й, в която е подадена от И.Ж.К., Н.Х.К. и С.С. Г., съдът
намира за недопустима по следните съображения:
С разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК
законодателят е предвидил и гарантирал правната възможност на трето на
изпълнението лице, което упражнява фактическата власт върху имота, спрямо който
са насочени действията по принудително изпълнение, да защити упражняваното от
него владение върху недвижимата вещ. Именно защото се защитава владението като
фактическо отношение, ирелевантно е обстоятелството, дали третото лице
притежава противопоставими на взискателя вещни или облигационни права върху
обекта на принудителното изпълнение, какъвто е случаят, уреден в правната норма
на чл. 523, ал. 2 ГПК. Този извод следва и от чл. 435, ал. 5, изр. 2 ГПК, която
предписва, че ако третото лице пропусне срока за обжалване, то може да защити
своето владение като фактическо отношение чрез предявяване на посесорен иск.
Настоящият
състав на съда намира, че за такова владение по делото доказателства не са
събрани. Нормата на чл. 435, ал.4
от ГПК изисква да е налице владение, което включва упражняване на
фактическа власт върху имота от третите лица. В случая третите лица се
позовават само и единствено на владение, основано на признато за установено
право на собственост върху имота на основание правна сделка, т.е. на владението
като правомощие на собственика на имота. Те обаче не доказват да са упражнявали
лично или чрез другиго фактическа власт върху имота към момента на налагане на
възбраната върху имота – (06.12.2016г. видно от постановление за налагане на
възбрана приложено на л.7 от изпълнителното производство).
За
да бъде допустима защитата по чл. 435, ал.4 от ГПК чрез жалба срещу
действията на съдебния изпълнител не е достатъчно жалбоподателят да е носител
на правомощието "владение" като елемент на правото на собственост, а
е необходимо да е установено и фактическа власт върху имота, каквато в случая
жалбоподателите не доказват.
Освен
това, следва да се отбележи, че както вписаната възбрана върху имота на ул.
„М-р *********, в гр.Банкя, така и описът – оценка, извършен на имота от ЧСИ М. са действия по изпълнение,
насочени единствено към идеалната част, собствена на длъжника Д. Г., което
съгласно чл.50 ал.1 от ГПК е законосъобразно и допустимо действие.
По аргумент от чл.437, ал.4 от ГПК решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Решението, в частта му в която същото има
характера на преграждащо пътя на производството определение подлежи на
обжалване с частна жалба пред САС.
Така
мотивиран СОФИЙСКИ ГРАДКСИ СЪД, IV-
Г въззивен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 3787 от 20.02.2017г. по описа на ЧСИ М.М. с рег. № 786 на
КЧСИ, депозирана по изп.д. № 20167860400739 от длъжника Д.К.Г., в частта й в
която се обжалва действие по изпълнение срещу несеквестеруемо имущество на
длъжника, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 3787 от 20.02.2017г. по описа на ЧСИ М.М. с рег. № 786 на
КЧСИ, депозирана по изп.д. № 20167860400739 от третите за изпълнението лица - И.Ж.К.,
Н.Х.К. и С.С. Г., в частта й в която се обжалва действие по изпълнението по
реда на чл.435, ал.4 от ГПК, като процесуално недопустима.
РЕШЕНИЕТО, в частта му в която същото има характера на
преграждащо пътя на производството определение подлежи на обжалване с частна
жалба пред САС в едноседмичен срок от уведомяване на третите за спора лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: