Определение по дело №353/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК и е образувано по постъпила частна жалба от представителя по пълномощие на К. Д. К. от гр. К. срещу определение № 163/ 19.11.2010 година, постановено по гр.д. № 891/2010 година по описа на РС-Кърджали, с което е прекратено производството по делото.

Определението се обжалва като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Съдът неправилно приел в мотивите си, че подаденото от К. К. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по повод на което било образувано ч.гр.дело №655/2010 год. по описа на РС-Кърджали, било нередовно, тъй като не сочело конкретните факти, от които се претендирало паричното вземане. В конкретния случай не било налице смесване на основанията, от които произтичало паричното вземане, тъй като в самото заявление изрично било посочено, че то произтича от договор за покупко-продажба на акции от капитала на "Р." -К. от 02.06.2003 год., с конкретно посочени задължения на продавача и купувача в т.12 от заявлението. Депозиранато заявление, към което били приложени договор за покупко-продажба на акции от капитала на "Р." -К. от 02.06.2003 год., пълномощно и документ за внесени държавни такси, отговаряло на изискванията на чл.410 във вр. с чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128 от ГПК. Именно поради обстоятелството, че заявлението е отговаряло на изискванията на чл.410 от ГПК, състав на РС-Кърджали, в съотвествие с чл.411, ал.2 от ГПК, издал в полза на заявителя заповед за изпълнение против М. Г.. В този смисъл съдът, пред който било висящо производството по повод на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, нямал право и не можел да се позовава на нередовност на съдебния акт- процесната заповед за изпълнение, постановена от друг състав на съда. Поради тази причина след като заявителят спазил изискванията на чл.410 от ГПК във вр. с чл.127, ал.1 и ал.3 във вр. с чл.128 от ГПК, предявеният установителен иск се явявал допустим, а относно неговата основателност и доказаност, следвало съдът да се произнесе с решение с оглед на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното жалбодателят моли въззивния съд да постанови определение, с което да отмени атакуваното определение на РС-Кърджали от 19.11.2010 год., постановено по гр.дело №891/2010 год., като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и върне делото на РС-Кърджали за извършване на съдопроизводствените действия и за произнасяне по съществото по спора, ведно с всички законни последици от това.

С отговор на частната жалба от другата страна, същата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата страна моли обжалваното определение като правилно да бъде потвърдено.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.04.2010 година по ч.гр.д. № 655/2010 година по описа на Районен съд - Кърджали е разпоредено длъжникът М. К. Г. от гр. Кърджали да заплати на К. Д. К. от гр. Кърджали сумата от 5000 лв., представляваща задължение по договор за покупко-продажба на дялове от капитала на „Р.”-К от 02.06.2003 година, 4 510.68 лв. – лихва за периода от 03.06.2003 година до 12.04.2010 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2010 година до окончателното й изплащане, държавна такса в размер на 190 лв. и 500 лв. – адвокатско възнаграждение. Заповедта е издадена въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от заявителя К. Д. К. от гр. Кърджали чрез пълномощника адв. Н.М. от АК-Кърджали. В заявлението са описани обстоятелствата, възприети от съда при издаване на заповедта и е приложен писмен договор за покупко-продажба на акции от 02.06.2003 година, по силата на който М. Г. продала на К. К. 500 акции от капитала на „Р.”- К с номинална стойност всяка от 10 лева. Вписано в договора е още, че акциите са изплатени изцяло и в брой на продавача. Срещу така издадената заповед постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника Г., която възразила, че не дължи сумата. В срока по чл. 415 ГПК заявителят предявил иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземането. В исковата молба ищецът изложил аналогични на изложените в заявлението по чл. 410 ГПК обстоятелства.

С определение № 163/19.11.2010 година, постановено в производството по чл. 422 ГПК, първоинстанционният съд приел, че липсва идентичност между паричното вземане като цяло по заповедта по чл. 410 ГПК и това, претендирано, че съществува спрямо ответника по иска по чл. 422 ГПК, като заявените в исковата молба факти били нови за ответника и не били фактите, по които ответникът възразил с възражението по чл. 414 ГПК, както и че било налице смесване на два юридически състава – неоснователно обогатяване и неизпълнение на договор. Приел, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е нередовно, а предявяването на установителен иск за вземане, което не е посочено в заповедта е лишено от правен интерес, поради което ищецът нямал правен интерес от търсената защита, поради което искът по чл. 422 ГПК е оставен без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

При тези данни по делото, частната жалба срещу прекратителното определение на районния съд, е основателна. Несъмнено в случая каÛто от заявените обстоятелства по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба по чл. 422 ГПК става ясно, че между страните е подписан писмен договор за покупко-продажба на акции, стойността на които е изплатена изцяло на страната, продала акциите. Именно поради твърдение, че акциите фактически не са прехвърлени на купувача-заявител в заповедното производство, последният поискал платеното по договора за продажбата им по реда на чл. 410 ГПК. Аналогични обстоятелства са изложени в исковата молба, с която заявителят предявил иск по чл. 422 ГПК поради постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, че не дължи сумата. Няма съмнение, че в случая става въпрос за едно и също вземане, в основата на което е договорът за покупко-продажба на акции от 02.06.2003 година, тъй като предявяването на иска по чл. 422 ГПК е естественото продължение на заповедното производство и само по този начин заявителят има интерес и може да установи съществуването на вземането си, заявено в заповедното производство. Именно в исковото производство ищецът-заявител е доразвил доводите си за ненастъпване на прехвърлителния ефект на договора за покупко-продажба на акции поради неспазване на предвидената от закона форма, което довело, поради изпълнение на неговото задължение да плати тяхната стойност, до неоснователно обогатяване на продавача с последната. Не става ясно впрочем, от мотивите на първоинстанционния съд кои са новите обстоятелства, по които ответникът по иска по чл. 422 ГПК се запознал за първи път с исковата молба. Ако се касае за обстоятелството, изложено в обстоятелствената й част относно посочване на сумите от 500 лв. /абзацът преди петитума/ и претендираната сума от 5000 лв. като главница в петитума, то това е било основание евентуално за оставане на исковата молба без движение и даване на съответните указания от страна на съда за отстраняване на очевидната фактическа грешка в изписване на претендираната сума и петитума, но не и за приемане на иска като недопустим. Въпрос на редовност на исковата молба, но не и на допустимост, е и констатацията на съда за евентуално смесване на основанията, от които произтича вземането. В тази връзка съдът по заповедното производство не дължи обсъждане действителността на договора за покупко-продажба на акции поради естеството на самото производство, като заповед не се издава само при наличието на пречките по чл. 410 ал.2 ГПК. Очевидно съдът в заповедното производство е преценил, че такива не са налице и са налице останалите условия по чл. 410 ГПК, поради което е издал заповедта за изпълнение на парично задължение. Напротив, произнасяне относно действителността на договора и действието на същия дължи съдът именно в производството по чл. 422 ГПК, и пораждането или непораждането на прехвърлителния ефект на договора и свързаните с това правни последици е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на иска. Ето защо дължи произнасяне по съществото му.

Предвид горното, следва да бъде отменено определение № 163/ 19.11.2010 година, постановено по гр.д. № 891/2010 година по описа на РС-Кърджали, с което е оставен без разглеждане предявеният от К. Д. К. установителен иск по чл. 422 ГПК като недопустим и е прекратено производството по делото, което следва да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и решаването му по същество.

Воден от изложеното, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 163/ 19.11.2010 година, постановено по гр.д. № 891/2010 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което е оставен без разглеждане предявеният от К. Д. К. срещу М. К. Г. установителен иск по чл. 422 ГПК като недопустим и е прекратено производството по делото и го ВРЪЩА същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и решаването му по същество.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.