Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3321 08.08.2019
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина
Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 11474 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ЕИК ********* против Г.В.Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация
по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с
чл. 9, чл. 10, чл.11, чл.33 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 15.02.2017 г. между ответника и трето лице – кредитор „Банка ДСК”
ЕАД бил сключен договор за стоков кредит №******, при ОУ и спазване на ЗПК.
Била предоставена сумата от 3355,01 лева
за закупуване на стока /2 телевизора/ от магазин „Зора ММС” ООД на обща
стойност 3048 лева. Следвало да бъде върната ведно с еднократна застрахователна
премия от 307,01 лева, на 18 месечни вноски, включващи главница и договорна
лихва.
Ответникът
не извършил плащания. На осн. чл. 12.1 ОУ, предвид допуснатата забава над 90
дни, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем от 04.01.2018 г., за което
длъжникът бил уведомен. Било начислено и обезщетение за забава.
С Приложение № 1.1 от 10.12.2017 г. към рамков договор
за цесия от 29.09.2017 г., вземанията били прехвърлени на ищеца, за което
ответникът бил уведомен.
Поради
липсата на погасяване, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 2147/07.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 3427/2018 г. по описа
на ПРС, V гр. състав за следните суми: 2998,35
лв. – главница; 429,80 лв. – договорна лихва за периода 15.03.2017 г. -
10.12.2017 г. и 84,39 лева -
обезщетение за забава за периода 15.03.2017 г. - 23.02.2018 г., връчена редовно
по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им, ведно със
законната лихва върху главницата от 02.03.2018 г. до погасяването. Претендират
се разноските в заповедното и настоящото производство.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, чрез назначения особен
представител. Оспорва исковете по основание и размер. Договорът не съдържал
задължителните реквизити по чл. 11 ЗПК. Липсвали доказателства за реално
предаване на описаните вещи на потребителя. Не се установявало и прехвърляне на
вземанията с договора за цесия, който бил твърде общ. Нямало данни за
уведомяване на кредитополучателя за сключването й, както и волеизявление на
банката за обявена предсрочна изискуемост. Моли се за отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 3427/2018 г. на ПРС, V гр. с., вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена
редовно при условията на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК и исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
На основание чл. 153,
вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване
е отделено обстоятелството, че: на 15.02.2017 г. между ответника и трето лице –
кредитор „Банка ДСК” ЕАД бил сключен договор за стоков кредит №******.
От
същия /л.6/ се установява възникването на твърдяното облигационно
правоотношение. Договорът носи подпис за ответника, който не е оспорен в
преклузивния срок, поради което го обвързва с включените в него права и
задължения. След подробен анализ, съдът не достигна до извод за нарушаване на
някое от изискванията на чл. 10, 11 и сл. ЗПК, които да доведат до
недействителност на правоотношението, съгл. чл. 22 от същия закон. Посочени са
– дата и място на сключване, вид на кредита, данни за страните, срок, общия му
размер и условията за усвояване, конкретните стоки и услуги с тяхната цена,
лихвеният процент и условията за прилагането му, ГПР, условията за издължаване;
приложен е конкретен и ясен погасителен план /л.7/, от който е видно колко, в
какъв размер са вноските, кога трябва да се платят и как се разпределят между
отделните задължения, съдържа се информация за правото на потребителя да получи
информация, за правата му и начина на предсрочно прекратяване; адрес на КЗП,
както и подписи на страните. Приложените ОУ, неразделна част от договора, също
съдържат подпис на ответника, при което той е запознат със съдържанието им и е
обвързан от съответните клаузи. Ето защо, договорът е валиден, не страда от
пороци по см. на ЗПК, като възражението в ОИМ не се споделя.
Предоставен
е стоков кредит от 3355,01 лева, от които – общо 3048 лева за закупуване на два
телевизора от магазин „Зора ММС” ООД с посочени стойности и 307,01 лева –
еднократна застрахователна премия. Плащането на вещите се установява с
категоричност от представения служебен бон /л.12/, в който изрично са описани
същите, цената им, продавачът, получателят – ответник и извършването на
банковия превод. Предаването на телевизорите също се доказва, т.к. в този
документ се съдържа подпис на ответника за получател, който също не е оспорен в
срок, при което се удостоверява реалното предаване. В тази насока, възраженията
в ОИМ се опровергават. Съдът приема, че договорът е породил действие между
страните, като ответникът дължи плащане на цената на вещите, ведно с
договорната лихва.
На 29.09.2017 г. между банката и
ищеца е сключен рамков договор за цесия. Твърди се, че с приложение № 1.1. от
10.12.2017 г. вземанията спрямо ответника били придобити от АКПЗ. Такъв
правопораждащ факт обаче не се
установява. По делото е налице доп. споразумение /дори да се приеме като „приложение”/,
но от различна от твърдяната дата –
12.12.2017 г. /л.16 – л.18/. При това положение не се доказва един от
елементите на ФС на претенцията, т.к. твърденията на ищеца са недоказани в
пълнота. Фактически и юридически, приложението е документът, който
индивидуализира вземанията спрямо ответника – по основание и размер, като
именно той би удостоверявал реалното придобиване на същите от АКПЗ, т.к.
рамковият договор е общ и лишен от конкретика. Доколкото приложението
отграничава задълженията и чрез подписването му кредиторът се заменя, същото
следва да съдържа определени реквизити и да установява твърденията в ИМ. В
случая се касае за разминаване в съществен елемент от договора за прехвърляне –
датата на реалното придобиване на вземанията от ищеца. Тя е основополагаща - от
една страна, т.к. е посочена в заявлението, заповедта, от които съдът е изцяло
обвързан и с които трябва да има пълно припокриване, т.к. в противен случай би
се стигнало до подмяна на основанието и постановяване на недопустимо решение, а
от друга – т.к. удостоверява прехвърлянето именно на вземанията по договора за
кредит спрямо ответника. Предвид констатираното различие, един от съставните
елементи на основанието на претенциите е недоказан.
Налице е разминаване
от два дни, което обаче се отразява на преценката за материалната легитимация на ищеца, да е кредитор именно на
процесните вземания въз основа на твърдяната цесия. Датата на сключване на приложението
към цесията е един от съществените елементи на правоотношението –
индивидуализиращ белег, част от ФС на претенциите.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти,
каквито се твърдят в ИМ. В случая, един от тях не е установен, поради което
и пълно и главно доказване не е проведено, въпреки изричните указания в тази насока по чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада по
делото /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 1310/04.02.2019 г. – л.61-62/.
Съдът не би могъл да уважи
претенцията като приеме априори, че прехвърлянето е принципно осъществено,
макар и на друга дата, т.к. би се стигнало до подмяна на заявеното основание.
Противното би означавало и да не се отчете съдържанието на представените
писмени документи, на които ищецът се позовава, за да обоснове дължимостта на
сумите. Горното би излязло и извън диспозитивното начало. Процесуалният закон
ограничава правомощията при произнасяне по съществото на един правен спор и
очертава рамките, в които е допустимо съдът да се произнесе - само до заявеното искане, т.е. съобразно формулирания,
на основата на конкретни фактически
обстоятелства и твърдения, петитум
и с оглед представените доказателства. Тъй като приетите не подкрепят изцяло
изложените в ИМ твърдения, по правилата на чл. 154 ГПК, следва неблагоприятен
за ищеца изход.
Предвид изложеното и доколкото не
се установява съществен елемент от ФС на претенциите, исковете са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени. Обсъждане на останалите предпоставки и възражения
е безпредметно.
По отговорността
за разноски:
Принципно се
дължат на ответника, но няма доказателства за сторени такива.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********
против Г.В.Г., ЕГН ********** искове за признаване за установена в отношенията
между страните дължимостта на следните суми: 2998,35 лв. – главница по договор за стоков кредит от 15.02.2017
г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на 10.12.2017
г. с приложение № 1.1 към рамков договор за цесия от 29.09.2017 г. на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД; 429,80 лв. – договорна лихва за периода
15.03.2017 г. - 10.12.2017 г.; 84,39
лева - обезщетение за забава за периода 15.03.2017 г. - 23.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
от постъпване на заявлението - 02.03.2018 г. до погасяването, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2147/07.03.2018 г. по ч.гр.д.№
3427/2018 г. по описа на ПРС, V гр. състав.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!
КГ