Р
Е Ш Е Н И Е
№………………………
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
наказателно отделение, 17-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Снежана
Колева и с участието на прокурора Станимир Д. изслуша докладваното от съдия
Петър Сантиров ВНОХД № 753 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на глава ХХI от НПК. Образувано е по жалба от 15.06.2018г. от подсъдимия Г.Д.Г.,
чрез упълномощения му защитник адв. К. С. - САК срещу присъда от 12.06.2018г.
постановена по НОХД № 6606/12г., 20-ти с-в, Софийски Районен Съд, с която е
признат подсъдимия за виновен в това, че на 01.12.2011 година около 16.00 часа
в гр. София, ж.к. „Младост“ на бул. „Александър Малинов“ се заканил с убийство
на Л.Й.С.– държал нож в ръката си и го заплашил с думите „Ще те заколя, ще те
нарежа“ и с това възбудил основателен страх у С.от осъществяването му –
престъпление по чл.144, ал.3 от НК, като на основание чл.144, ал.3, вр. чл.54
от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца,
изпълнението на което отложил за срок от 3 години.
С подадената жалба от
подсъдимия се атакува наказателно осъдителната част на постановената присъда,
като се счита, че при постановяването и е допуснато съществено процесуално
нарушени изразяващо се по същество в липса на мотиви поради липса на цялостен
доказателствен анализ и липса на обсъждане на възраженията на защитата. В
жалбата се изтъква и нарушение на процесуалния закон, а именно, че присъдата е
постановена изцяло на свидетелски показания от досъдебното производство – нарушение
на чл.281, ал.8 от НПК.
В разпоредително
заседание на 05.03.2019 година въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и ангажиране на други писмени и/или
веществени доказателства.
В съдебно заседание
защитникът на подсъдимия Г. счита присъдата за неправилна и необоснована, като
поддържа изложените доводи в допълнението към подадената въззивна жалба.
Представителят на СГП счита присъдата за правилна и законосъобразна, като
излага съображения, че възраженията на защитата са неоснователни, доколкото
отговор на тях се съдържат в мотивите към първоинстанционния съдебен акт.
Подсъдимият в лична
защита поддържа заявеното от защитнка му, а в правото си на последна дума
заявява, че иска да бъде оправдан.
Софийски Градски Съд,
след като обсъди доводите от въззивната жалба както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 НПК съдът
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейното отменяване или изменяване, поради което същата следва да
бъде потвърдена изцяло като правилна, обоснована и законосъобразна по следните
съображения:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, обсъдени в мотивите на присъдата. Установената фактическа обстановка
по делото е следната: Подсъдимият Г.Д.Г. роден на ***г***, българин, български
гражданин, средно образование, работи, не осъждан към датата на деянието. На
01.12.2011г. около 16.00 часа св. С.се намирал в ползвания от него автомобил Фолксваген
Пасат заедно със свидетелите Д. и Ж. в
гр.София, ж.к.„Младост“ на бул.“Александър Малинов“. Там се засекли с подс. Г.Д.Г..
След като подсъдимия видял свидетеля С., Г. слезнал от управлявания от него
автомобил и се насочил към автомобила, с който се придвижва св. С.. Същевременно св. С.също слязъл от автомобила.
Подс. Г. държал в ръката си голям нож и заплашил св. С.с думите „Ще те заколя,
ще те нарежа“. След изречената закана св. С.побягнал посока заведение „Мак Доналдс“
и влязъл в него. Подс. Г. го последвал и в заведението му нанесъл удари с
юмруци и прободно – прорезни рани по ръцете на св. С..
Изложената фактическа
обстановка е правилно възприета като установена от СРС, НО, 20-ти състав и
препотвърдена от въззивния съд на база събраните в съдебното и досъдебното
производство доказателства чрез съответните доказателствени средства - протоколите
за разпит на св. С., Д. и Ж. от ДП на основание чл.281, ал.4 от НПК, така и съдебно
психиатрична - психологична експертиза на св. С., СМЕ на св. С., съдебно-графическа
експертиза, протоколи за доброволно предаване, справка за съдимост на подс. Г..
Настоящият съдебен състав намира, че изводите на първоинстанционния съд досежно
изложената фактическа обстановка и установените факти се явяват сами по себе си
да са правилни и обосновани в съответствие с императивите на чл.13 и чл.14 от НПК. Извършеният от състава на СРС процесуален анализ на събраните доказателства
и доказателствени средства по делото е изключително авторитетен и кореспондиращ
на техния смисъл и значение. При оценката на доказателствените материали не е
извършено тяхно превратно тълкуване или игнориране, а е съобразено
действителното им съдържание и обективност. Съдът е изложил конкретни и ясни
съображения при оценката на доказателствените източници. При извършения
доказателствен анализ от съда е осъществено ясно и пълно очертаване на
фактическите обстоятелства от предмета на доказване по делото, които по своето
естество са пряко установени. Не се отчита и не се установява по отношение на
доказателствата и доказателствените средства да им е придадено на същите
съдържание, каквото те нямат, а в случая е съобразено с правилата на формалната
логика изводът, до който съдът законосъобразно е достигнал, а именно -
наличието на извършено от обективна и субективна страна престъпление по чл.144,
ал.3, вр. ал.1 от НК, за което е постановена и обжалваната осъдителна присъда.
Съдебният състав
кредитира показанията на свидетелите Д., Ж. и С.дадени пред орган на
досъдебното производство, доколкото същите са подробни, логични, налице е
корелация между тях, подкрепят се от Комплексната психолого-психиатрична
експертиза и Комплексна съдебна почеркова и техническа
експертиза.
В протокол от с.з
проведено на 07.02.2017г. св. С.отказва да даде показания, предвид което е
невъзможно същите да бъдат проверени. Съдебният състав кредитира показанията на
св. Д. дадени пред орган на досъдебното производство, тъй като св. Д. заявява,
че той се е подписал на празен лист, но тези му показания не се подкрепят от
обективните данни по делото, а именно от Комплексна съдебна почеркова и
техническа експертиза. Видно от същата се установява, че подписът е положен
след отпечатване на текста, а подписа положен в графата „свидетел“ е идентичен
с този на св.Д.. В показанията си св.Ж. заявява, че не е подписвал протоколи в
хода на досъдебното производство, но тези негови показания дадени пред първоинстанционния
съдебен състав се опровергават от Комплексна съдебна почеркова и техническа
експертиза. Показанията на св.Д. обективирани в протокол от с.з. проведено на 07.02.2017
година се съдържат данни за възникнал конфликт, както и мястото на възникналия
конфликт и участниците в него. С оглед изминалия период от време настоящия
съдебен състав счита, че е нормално да няма ясен и точен спомен. Това е и
причината да даде вяра на показанията дадени пред орган на досъдебното
производство. В протокол от с.з. проведено на 07.02.2017г. св.Ж. заявява липса
на спомен, което е довело до прочитане на показанията му дадени пред орган на
досъдебното производство. След прочитането на показанията на св.Ж. същият не ги
поддържа, като заявява, че не е вярно и не е подписвал такива показания. Фактът,
че подписът е положен от св.Ж. се установява от Комплексна съдебна почеркова и
техническа експертиза.
Относно обясненията на подс.Г., настоящия съдебен състав ги кредитира
единствено в частта, в която заявява, че се познават със св.С.. В останалата
част обясненията му представляват средство за защитата на лансирана от него
теза, че нито е удрял, нито заплашвал св.С.. Съдебният състав не ги кредитира,
защото липсва каквато и да е опора в останалата доказателствена маса, а
напротив тя ги опровергава. Касателно
изготвените СМЕ, СГТЕ и СППЕ съдебният състав ги кредитира като обосновани,
пълни и точно отговарящи на поставените задачи, като отговорите се основават на
теоретична подготвеност на вещите лица и на професионалния им опит.
Първоинстанционния съдебен състав правилно е изключил от доказателствената маса
два протокола от разпознаване проведено на 07.12.2011 година, тъй като в тях
действително не се съдържа час на извършване на действията и както
първоинстанционния така и настоящия съдебен състав не е в състояние да провери
спазени ли са процесуалните изисквания при осъществяване на това действие по
разследването.
Основната насока на
възраженията на защитата във въззивната жалба се основават на забраната
залегнала в чл.281, ал.8 от НПК, която забранява осъдителна присъда да се
основава само на прочетени показания по реда на чл.281, ал.4 от НПК. За да е
налице нарушение на чл.281, ал.8 от НПК следва тези показания са единствена
основа на осъждането, т.е. те да са изолирани от останалите доказателства и да липсва
тяхна подкрепеност чрез други доказателствени източници. (Решение № 394 от
27.11.2014г. по н.д. № 1205/2014г. на Върховен Касационен Съд). В настоящият
случай това не е така, тъй като показанията на св. С., Д. и Ж. не е
единствената доказателствена основа на която се основава осъдителната присъда.
Подкрепа на техните показания се явява и заключението на приетата комплексната
психолого-психиатрична експертиза изготвена от в.л. К.и Г.. Другата част от
възраженията на защитата се сочи, че липсва отговор от страна на
първоинстанционния съдебен състав на възраженията на защитата и липсва
доказателствен анализ. Първоинстанционния съдебен състав е дал пълен и прецизен
отговор на всички възражения на защитата, като подробно е анализирал
доказателствената съвкупност. Предвид това тези възражения на защитата са
неоснователни.
Възпроизведените
по-горе фактически констатации на
първостепенния съд са правилно установени, като при оценката им не са
допуснати логически грешки. Според
въззивния съд към решаващия състав не могат да се отправят
упреци във връзка с установяване на фактологията на деянията, тъй като
задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и
картината на деянията е разкрита в достатъчна степен. Описаните по-горе факти
по отношение на събитията се извеждат еднозначно и категорично от събраните по
делото доказателствени материали, като въззивната инстанция не намира никакви основания да ги променя.
В
този смисъл трайно установената съдебна практика е категорична - РЕШЕНИЕ № 372
от 01.10.2012г. по Н.Д. № 1158/2012г., Н.К., ІІІ Н.О. на ВКС, че: „Когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в
жалбата или протеста.”.
При тези съображения,
изцяло се споделят правните изводи на първата инстанция, а именно, че с
деянието си на 01.12.2011г. подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1
от НК.
Безспорно престъплението е формално и на просто извършване, и е осъществено с
отправянето на заканата „Ще те заколя, ще те нарежа“, и възприемането й от
пострадалия С.. Несъмнено съставомерността на престъплението се обуславя от
възможността тази закана да възбуди основателен страх у пострадалата, а не да е
възбудила такъв, като посочените обстоятелства и споделените изводи на СРС, че
действията на подсъдимия са осъществени с пряк умисъл, действително обуславят дадения
от СРС отговор по въпросите по чл.301
от НПК,
поради което и основания за постановяване на оправдателна за подсъдимото лице
присъда и признаването му за невиновно и оправдаването му не са налице.
Определеното наказание
на подсъдимия при условията на чл.54
от НК
в размер от 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за
срок от три години на осн. чл.66, ал.1 от НК, се прецени от настоящия състав
като съответстващо на извършеното и извършителя. Констатира се поведение, което
е обществено неприемливо и засягащо както конкретния пострадал, но и с рефлекс
върху обкръжаващите го лица. От друга страна са данните за чистото съдебно
минало на лицето към датата на деянието, при което се приема, че наказанието е
правилно определено по вид и размер.
Правилно е разрешението
на СРС в частта за разноските. С оглед изложеното и на осн. чл.338
НПК
Софийски Градски Съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
12.06.2018г. постановена по НОХД № 6606/12г., 20-ти с-в на Софийски Районен Съд
изцяло.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.