Р Е Ш Е Н И Е
04.08.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Велики Преслав трети състав
На 09 (девети) юли Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т.
Йорданова-Момова
гражданско дело номер 82 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл.
422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. При
условията на евентуално съединяване на искови претенции, са предявени и искове
с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК
исковата молба ищецът „Б.П.П.Ф.” С.А.,
Република Франция чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А. – клон България твърди, че на 14.04.2015
г. сключило с ответницата С.Х.И. договор за потребителски заем, по силата на
който предоставило на последната сума в размер на 7000,00 лева. Страните по
договора се договорили общата дължима сума от И. да бъде разсрочена на 60
месечни вноски съобразно уговорен погасителен план. Част от уговорената
главница в размер на 1409,94 лв. била удържана от ищеца за погасяване на
задължения по друг договор между страните. Освен това, в главницата била
включена сума в размер на 2352,00 лв., представляваща застрахователна премия и
сума в размер на 245,00 лв., представляваща такса ангажимент. Ответницата
платила 11 вноски, като на 20.04.2016 г. преустановила плащанията. Поради това,
ищцовото дружество обявило кредита за предсрочно изискуем. И. дължала и
обезщетение за забава. Поради това, ищецът депозирал пред ВПРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло
чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 746/2017 г. по описа на съда. Заповедта
била връчена на И. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови
решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за
установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу
ответницата, за чието плащане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 746/2017 г. по описа
на ВПРС: в размер на 6711,01 лв., представляващо задължение за връщане
на заета сума по договора за кредит; в размер на 6318,23 лв., представляващо задължение за плащане на лихва върху заета
сума по договора за кредит; в размер на 652,66 лв., представляващо
задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение на парично задължение в
срок, за периода 20.05.2016 г. – 11.10.2017 г. по договора за кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска (депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 20.10.2017 г. до окончателното плащане,
като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното
производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. При условията на
евентуалност, в случай на отхвърляне на описаните установителни претенции, моли
съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответницата С.И. да му
заплати цитираните по-горе суми,
както и разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба. Назначеният й особен представител подава отговор на исковата молба, в който оспорва претенциите като неоснователни. На първо място, счита, че не са налице доказателства за представителна власт на пълномощника. Оспорва исковете по същество, считайки, че лицето, подписало договора за кредит от страна на ищеца не разполага с представителна власт. Позовава се на нищожност на редица клаузи от договора поради неравноправност и нарушаване на ЗПК. Прави възражение за прихващане с дължимата от И. сума, представляваща главница по договора с платените от нея суми, представляващи лихви и такси въз основа на недействителни клаузи. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения по
делото договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит и ползване на кредитна карта PLUS-11243901 от 14.04.2015
г. е, че „Б.П.п.ф.“ ЕАД *** предоставило на С.Х.И. сума в размер на 7000,00
лева. В параметри и условия е посочено, че в тази главница са включени: сума в
размер на 2352,00 лв. – застрахователна премия и сума в размер на 245,00 лв. –
такса ангажимент. Предвидено е, че срокът на договора е 60 месеца, като размера
на месечната погасителна вноска възлиза на 300,30 лв., като е посочен и размер
на лихвения процент. В чл. 2 от договора е посочено, че кредитополучателят дава
съгласие за удържане на цитираните суми, както и на сумата 1409,94 лв., за
погасяване на задълженията й по друг договор с ищеца. Сумата, посочена като
застрахователна премия е включена в размера на месечната погасителна вноска.
Предвидената сума, представляваща такса ангажимент се удържа от кредитора при
предоставяне на кредита, като срещу плащането й кредиторът фиксира лихвения
процент за срока на договора. Според чл. 5 от договора, при забава на една или
повече погасителни вноски, заемополучателят дължи лихва за забава. Съгласно
същият текст, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежа на втората непогасена вноска, вземането става предсрочно изискуемо. Към
договора е приложен сертификат от 14.04.2015 г., който удостоверява, че
застрахователи се съгласили да застраховат ответницата със застраховка „Защита
на плащанията“. Видно от приложената покана от 12.10.2016 г., ищецът поканил
ответницата да изпълни задълженията си, като липсват доказателства за
изпращането й.
Съгласно заключението на
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на сключения
между страните договор за кредит, на 14.04.2015 г. последната усвоила сума в
размер на 5345,06 лв., равняваща се на разликата между сумата на договорения
кредит – 7000,00 лв. и сумите 1409,94 лв. за погасяване на задължения по друг
кредит на ответницата и сума в размер на 245,00 лв. – такса ангажимент. По
счетоводни данни на ищцовото дружество е налице отразяване на задължения на С.И.
към ищеца, както следва: главница – 6711,01, включваща главница кредит –
6475,81 лв., главница застраховка – 235,20 лв.; договорна лихва в размер на
6318,23 лв. и мораторна лихва – 652,66 лева. Вещото лице сочи, че на 12.11.2016
г. е налице извършено плащане на сума в размер на 300,00 лв. от страна на
ответницата по договора за кредит.
По делото е изготвена и
съдебно-графична експертиза, според заключението по която шрифтът в процесния
договор, ведно с условия към него е определен като серифен (наборен)
„Гарамонд“, кегел 12, а в сертификата „Таймс ню роман“ кегел 7.
От приложеното ч.гр.д. № 746/2017
г. по описа на ВПРС се установява, че „Б.П.П.Ф.” С.А.,
Република Франция чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А. – клон България подало по реда на чл. 410
от ГПК заявление на 20.10.2017 г., по което била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 356/27.10.2017 г. срещу ответницата за
сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове,
законната лихва,
считано от 20.10.2017 г. до окончателното плащане и за
разноски в общ размер 323,64 лв., направени в заповедното производство. Заповедта
е връчена на И. по реда на чл. 46, ал. 5 от ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от „Б.П.П.Ф.” С.А., Република Франция чрез „Б.П.П.Ф.“
С.А. – клон България по реда и в срока по чл. 415, ал.
1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца, в
качеството му на кредитор срещу ответницата С.Х.И. в качеството ѝ на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 356/27.10.2017 г. по
ч.гр.д. № 746/2017 г. на ВПРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав,
предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителните
искове са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват
вземания в полза на ищеца срещу ответницата, произтичащи от договор за потребителски
кредит от 14.04.2015 г.
Предявяването на иск по реда на чл.
415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета
на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба
вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1
от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 746/2017 г. на ВПРС,
представените писмени документи в настоящото исково производство и изготвените
заключения по експертизи.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:
Доказа се, че на 14.04.2015
г. между „Б.П.п.ф.“ ЕАД *** и ответницата С.Х.И. бил сключен договор за
потребителски кредит, като бил уговорен срок за погасяване на кредита – 60 месеца.
Възражението на особения
представител на ответницата за противоречие на договора за кредит с нормата на
чл. 22 от ЗПК се явява неоснователно. Подписаният
от кредитополучателя договор съдържа ясна информация за конкретния размер на
всяко едно задължение и основанието за неговата дължимост, като е представено и
детайлно описание на всеки компонент на задълженията, включително чрез
предоставяне на погасителен план. Чрез заключението на изготвената
съдебно-графична експертиза се установи и съответствието на договора с
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно изискванията за размера на шрифта
на договора, като това изискване е единствено спрямо този договор, но не и към
застрахователен такъв. Договорът е в съответствие и с предвиденото в чл. 11 от ЗПК, поради което настоящият състав не намира противоречие на договора като цялост
с изискванията на ЗПК, поради което и не са налице неравноправни, респ. нищожни
клаузи от същия. На действителността на договора не се отразява и
обстоятелството, че на ответницата не е предоставен преди сключването му
стандартен европейски формуляр по чл. 8, ал. 2 от ЗПК. По отношение на
възражението на особения представител на ответника за нищожност на договора за кредит,
като противоречащ на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК: същото е неоснователно,
тъй като чрез заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че уговореният между страните размер на ГПР е в по-нисък размер от
петкратния размер на законната лихва.
При предоставяне на
уговорените суми по договора, ищцовото дружество удържало сума в размер на
245,00 лв., описана като такса ангажимент. В договора е отразено, че тя
съставлява такса за извършено от кредитора „фиксиране на лихвения процент за
срока на договора“. Съгласно, обаче, нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Предвидената в процесния договор
такса ангажимент представлява именно такса за действия, свързани с управление
на кредита. Поради това, удържаната сума в размер на 245,00 лв. е недължима от С.И..
Установи се, че по
банкова сметка ***, възлизаща на 5345,06 лв.
По делото се установи, че след 23.03.2016 г. (освен
платена сума на 12.11.2016 г.) не са извършвани плащания по договора, поради
което следва да се приеме, че И. не изпълнила задължението си да върне заетата
сума. Съобразно предвиденото в договора, заемодателят упражнил правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Тази предсрочна изискуемост, обаче, не е
съобщена на ответницата преди депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. До връчването на съобщението на особения представител на ответницата,
са падежирали всички вноски по кредита, поради което изискуемостта им е
настъпила по силата на договора.
Чрез заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се
доказа, че размерът на дължимата сума от ответницата, представляваща неплатена
главница по договора възлиза на 6711,01 лв. Особеният
представител на ответницата прави възражение за прихващане с платените
от нея суми по договора и дължимата от нея сума като главница по договора. Съдът намира същото за частично основателно,
тъй като се доказа, че И. дължи връщане на главница по договора и платените от
нея вноски до 23.03.2016 г. са в съответствие с клаузите му. Чрез заключението
на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, обаче, се установи, че
е налице извършено плащане и на сума в размер на 300,00 лв., което не е взето
предвид от кредитора при предявяване на исковете. Освен това, в съответствие с
изводите, направени по-горе, И. не дължи и сумата в размер на 245,00 лв.,
удържана като такса ангажимент. Тоест, сумите 300,00 лв. и 245,00 лв., като
недължимо платени от С.И. следва да бъдат върнати от ищеца. Ето защо,
възражението за прихващане е частично основателно и следва да бъде признато за
установено между страните, че съществува вземане на „Б.П.П.Ф.” С.А.,
Република Франция чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А. – клон България от С.Х.И. за парична сума в размер на 6166,01 лв., представляващо
задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 14.04.2015 г.
сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.10.2017
г. до окончателното ѝ
изплащане. Претенцията, в останалата й част до пълния предявен за установяване
размер следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Досежно претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
240, ал. 2 от ЗЗД:
В конкретния случай,
страните по валидно сключения договор за заем свободно уговорили размера на т.
нар. възнаградителна лихва – чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. Доказа се настъпването на
изискуемостта на уговорената договорна лихва за претендирания период.
Предвид така установеното
по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо,
по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане
на „Б.П.П.Ф.” С.А., Република Франция чрез „Б.П.П.Ф.“
С.А. – клон България от С.Х.И. за парична сума в размер на 6318,23
лв., представляващо задължение за плащане на лихва върху заета сума по договор за кредит от 14.04.2015
г.
Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Относимата разпоредба на
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва,
считано от деня на забавата. В процесния случай се установи, че страните
уговорили такова обезщетение при неизпълнение, именно в размер на законната
лихва. Ищецът, обаче, претендира по делото обезщетение за забава върху размера
на целия дълг на ответницата, позовавайки се на обявена предсрочна изискуемост,
каквато не е настъпвала. Ето защо, съдът приема, че искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Поради
уважаване на установителните претенции, съдът не дължи произнасяне по
предявените осъдителни такива по отношение на исковете за главница и договорна
лихва. Касателно депозирания иск за плащане на мораторна лихва важат изводите,
изложени при отхвърляне на установителния иск. Поради това и този иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал.
8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр.
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и
количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от
пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство,
съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице,
следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение
за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв.
При направеното искане от
ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на „Б.П.П.Ф.”*** направените разноски по
настоящото исково производство, съразмерно с уважената част от исковете, в
размер на 1083,05 лв. и по заповедното производство, съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 299,68 лв.
Ответницата следва да бъде
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВПРС сума
в размер на 120,00 лв., представляваща платено възнаграждение по изготвената по
делото СГЕ.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на С.Х.И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и „Б.П.П.Ф.
С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” клон на чуждестранен търговец с ЕИК *********, със
седалище:***, адрес на управление:***, Бизнес парк София сгр. 14,
представлявано от Димитър Тодоров Димитров, Нели Панчева Недялкова и Жозе Мануел
Салоио, че съществува вземане на „Б.П.П.Ф. С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ от С.Х.И. в
размер на 6166,01 лв. (шест хиляди сто шестдесет и шест лева и една стотинка),
представляващо парично задължение за връщане на заета сума по договор за кредит
от 14.04.2015 г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 20.10.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 356/27.10.2017
г. по ч.гр.д. № 746/2017 г. по описа на Районен съд – В. Преслав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск до пълния предявен за установяване размер 6711,01 лв. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН поради погасяване на сума
в размер на 545,00 лв. чрез възражение за прихващане.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Х.И. с ЕГН **********
и „Б.П.П.Ф. С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ с ЕИК ********* че съществува вземане на „Б.П.П.Ф.
С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ от С.Х.И. в размер на 6318,23 лв. (шест хиляди триста
и осемнадесет лева и 23 стотинки), представляваща договорна лихва
върху заета сума по договор
за кредит от 14.04.2015 г., сключен между страните, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 356/27.10.2017
г. по ч.гр.д. № 746/2017 г. по описа на Районен съд – В. Преслав.
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „Б.П.П.Ф. С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ с ЕИК
********* срещу С.Х.И. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, ЗА ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „Б.П.П.Ф. С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ
от С.Х.И. в размер на 652,66 лв. (шестстотин петдесет и два лева и 66
стотинки), представляващо задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение
на парично задължение в срок, за периода 20.05.2016 г. – 11.10.2017 г. по
договор за кредит от 14.04.2015 г. сключен между страните, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 356/27.10.2017
г. по ч.гр.д. № 746/2017 г. по описа на Районен съд – В. Преслав.
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „Б.П.П.Ф. С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ с ЕИК
********* срещу С.Х.И. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.
чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сума в размер на 652,66 лв. (шестстотин
петдесет и два лева и 66 стотинки), представляваща задължение за плащане на
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 20.05.2016
г. – 11.10.2017 г. по договор за кредит от 14.04.2015 г. сключен между
страните.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца
„Б.П.п.ф. С.А., клон България” КЧТ, разноски в настоящото производство –
възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА С.Х.И. да заплати на „Б.П.п.ф.
С.А., клон България” КЧТ направените в настоящото исково производство деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 1083,05 лв. (хиляда
и осемдесет и три лева и 05 стотинки).
ОСЪЖДА
С.Х.И. да заплати на „Б.П.п.ф. С.А., клон България” КЧТ, направените деловодни
разноски по ч.гр.д. № 746/2017 г. на ВПРС, съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 299,68 лв. (двеста деветдесет и девет лева и 68 стотинки).
ОСЪЖДА
С.Х.И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВПРС сума
в размер на 120,00 лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: