Решение по дело №227/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, … ноември 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА

при участието на секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия Радева т.д. № 227 по описа за 2020 г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са главни кумулативно съединени искове с правно основание чл.285 и чл.86 ЗЗД и в условието на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „Л.С.“ ЕАД, ЕИК********, твърди, че във връзка с проект „Реконструкция и разширение на летище София“, който включва и изграждане на съоръжения за метеорологическо, светотехническо и навигационна оборудване, международни договори, осигуряващи неговото финансиране и одобрената от правителството на Република България (РБ) схема за финансиране на разходите, налага сключване на организационно споразумение за възлагане на дейностите, свързани с техническо осигуряване на въздушното движение в района на летище София, на 19.12.2002г., с ответника Д.П. "Р.ЗА В.Д.“ ЕИК ********(ДП „РВД“).

В исковата си молба ищецът твърди, че предмет на договора, съобразно чл.1 от него, е поръчка на организацията на строителството, изграждането, доставката и монтажа на съоръженията, подготовката и въвеждането в експлоатация на Техническо осигуряване, принадлежащо към проекта „Реконструкция и разширение на летище София“ (с допълнително споразумение №3 от 02.09.2005г., разпоредбата е изменена).

Съобразно раздел I, б.“Б“ от споразумението, проектът предвижда към новата сграда на пътническия терминал и новата писта за излитане и кацане, да бъдат изградени съответните прилежащи съоръжения за метеорологично оборудване, светотехническо осигуряване и навигация, които са предназначени да обслужват въздушното движение в района на летището и които за краткост се наричат „Техническо осигуряване“.

Видно от раздел I, б. “В“ и „Г““ от споразумението, осигуряването на СМР по проекта в частта „Техническо осигуряване“ е за сметка на средствата (от такси за навигационна обслужване и др.), с които се финансира дейността на ДП“РВД“ - чл.122а, ал.3 във вр. с чл.122а, ал.2 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ), като по силата на чл.122а, ал.3 от този закон, разходването на средства е възложено на ДП“РВД“, а изпълнението на проекта по пълномощие и безвъзмездно, е възложено на „Л.С.“ ЕАД.

Съобразно легалната дефиниция по чл.53, ал.2 ЗГВ „Техническо осигуряване“, предмет на споразумението, на РМС №790 и на проекта, представлява съвкупност от активи, чието осигуряване, поддръжка и експлоатация (обслужване) представлява част от основната дейност на ДП „РВД“, което е видно и от вписания в Търговския регистър (ТР) предмет на дейност на ответника, както и от чл. 4 от Правилника за устройството, функциите и дейността на ДП „РВД“ (изд. от МТИТС, обн. в ДВ, бр. 16 от 25.02.2014г„ изм. и доп, бр.6 от 18.01.2019г.), съгласно който основният предмет на дейност на предприятието е: управление на въздушното движение за постигане на безопасност, ефективност и редовност на полетите в обслужваното гражданско въздушно пространство; планиране осигуряване, внедряване, експлоатация и поддържане на съоръжения, системи и оборудване на комуникационно, навигационно, обзорно, енергийно, метеорологично и аеронавигационно осигуряване на обслужваното въздушно движение и съпътстваща инфраструктура; събиране на такси за аеронавигационно обслужване по чл.120, ал.2 от ЗГВ и др. Към настоящия момент изключение прави единствено светотехническата система, която с Решение на МС № 662/06.08.2012 г. (публично достъпно на сайта на МС www.govemment.bg - Информационна система за правна информация) е отнета от ДП „РВД“ и е предоставена безвъзмездно за ползване като актив на „Л.С.“ ЕАД.

Ищецът твърди, че развитието на проекта е наложило сключване на още три допълнителни споразумения към него - № 1 от 02.06.2003г., № 2 от 08.08.2003г. и № 3 от 09.02.2005г.

Организационното споразумение и допълнителните споразумения към него са определили механизъм, според който се определя прогнозното процентово участие на страните във финансирането на проекта към даден момент от изпълнението на работите по проекта. В последното изменение на Организационното споразумение, извършено с допълнително споразумение № 3 от 02.09.2005г. действащият процент за участие в проекта е 16.41% за Доверителя (ДП „РВД“) и 83.59% за Довереника (“Л.С.“ ЕАД), съгласно чл.2, ал.4. Предвидено е актуализиране на процентното участие на страните във финансирането на проекта да се извършва е Допълнително писмено споразумение, въз основа на издадена му заповед/и за промяна от Инженера, чиято обща стойност променя сумата за СМР и доставки по договора с повече от един милион щатски долара (чл.2, ал.5 от ДС № 3 към ОС). Последният актуализиран процент за участие се ползва до следващата му актуализация за разплащане на сумите, както от Общите позиции, така и за Непредвидените работи от договора за строителство на ЛОТ Б2 (чл.2, ал.7 от ДС № 3 към ОС). В случай на увеличаване или намаляване на количествата по КСС към договора или възлагане на допълнителни видове работи, или отпадането на такива, разликата между действително изразходваните средства за тези работи и средствата за работите, предвидени по договора и при условията на чл. 52.1. и 52.2 от него, е за сметка, респективно в полза на страната, финансираща съответната позиция (чл. 2, ал. 12 от ДС № 3 към ОС). Работата по активи, които не са собственост, не се експлоатират от страните по това Организационно споразумение, включени не в КСС към договора за строителство на ЛОТ Б2, но касаещи двете страни и са безспорно необходими за завършването на обекта, се финансират също от страните процентно по участието им в проекта (чл.2 ал.З от ДС № 3 към ОС). Определянето на окончателното процентово участие на страните във финансирането на работите по Договора и уравняването се извършва след внасяне при Довереника на сертификат за окончателно плащане. След одобряване на сертификат за окончателно плащане от страните, дължимите суми по него следва да се заплатят на база установено прогнозно разпределение към този момент (чл.2, ал.8 от ДП № 3 към ОС). При удължаване на срока за строителство на проекта, водещо до допълнителни разходи, уреждането на финансовите взаимоотношения между страните се регламентира с допълнително споразумение (чл. 2, ал. 11 от ДС № 3 към ОС).

Ищецът твърди, че на 14.03.2003г., въз основа на проведен търг от Министерство на транспорта е прието тръжно предложение от джойнт венчъра „М.А.А.-Х.и С.“, регистрирано в Кувейт и А., дружество за общо предприемачество, регистрирано в ОАЕ, нар. за кратко МАК/А. и е сключен Договор за строителство по проект „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София. Лот Б2 - Нова пистова система и прилежащи работи” (нар. по-долу Договор за строителство на Лот Б2) между избрания изпълнител и „Л.С.“ ЕАД, в качеството на възложител. Договорът за строителство на ЛОТ Б2 е сключен по правилата на ФИДИК и е по измерване (т.е. Инженерът сертифицира фактически изпълнените СМР). Договорът за строителство на ЛОТ Б2 не е завършил съгласно разписаните условия на ФИДИК. Изпълнителят МАК/А. е завел дело пред Международния арбитражен съд (МАС) към Международната търговска камара (МТК), Париж срещу „Л.С.“ ЕАД преди издаването на сертификата за окончателно плащане. Исканията на МАК/А. са били за преразглеждане на решения на Инженера по проекта. С Арбитражно решение от 28.09.2011г., и Допълнителното решение към него от 11.07.2012г. на МАС към МТК част от тях са били потвърдени, а други изменени, в резултат на което окончателната стойност на обекта е претърпяла промяна, съобразно диспозитива и мотивите на постановените от МАС актове.

Ищецът твърди, че във връзка с постановеното арбитражно решение от 28.09.2011г., в т.ч. и допълнителното решение към него от 11.07.2012г., е било образувано производство по екзекватура пред Софийски градски съд. С Решение № 857/11.06.2014г. на СГС, TO, VI-2 състав, по т.д. № 6378/12 г. е признавал и допуснал за изпълнение арбитражното решение на територията на Република България. Последното е влязло в сила на 03.02.2017г., във връзка с постановено Определение № 59 от 03.02.2017г. на ВКС, ТК, I отделение по т.д. № 788/2016г.

Ищецът твърди, че въз основа на приключилото производство по екзекватура за „Л.С.“ ЕАД е възникнало основание да извърши цялостно плащане по присъдените с арбитражното решение и допълнителното решение към него суми към МАК/А. с преводни нареждания от 02, 06 и 08 март 2017 г. Постановеното арбитражно решение и допълнителното решение към него безспорно водят до увеличаване на разходите за финансиране на обекта. С извършеното плащане по решението „Л.С.“ ЕАД е покрило разходи, част от които счита, че следва да се възстановят от ДП „РВД“ за вписаните в активите му обекти по проекта.

За ЛОТ Б2 има издадени 4 броя разрешения за ползване на обекта от ДНСК - от 25.08.2006 г., от 20.11.2006 г., от 20.09.2007 г. и от 14.03.2008 г. Заемите за финансирането на проекта са изплатени както следва: през 2014г. от КФАИР за Лот Б2 и през 2016 г. от ЕИБ за Лот Б1, като, считано от 06.09.2016 г., „Л.С.“ ЕАД управлява и експлоатира гражданско летище за обществено ползване на основание чл. 43 д от ЗГВ. Сформираната съвместна работна група между представители на „Л.С.“ ЕАД и ДП „РВД“ не е довела до окончателно разрешаване на двустранните отношения между страните, съответно подписване на допълнително споразумение, което се установява от разменената кореспонденция между страните ( писма, вх. № 100-15983/ 31.07.2018г., писмо, изх. № 100-26641/ 17.12.2018г. и писмо, вх. № 100-27077/21.12.2018г). Видно от писмо ДП „РВД“, вх. № 100-15983/31.07.2018г., държавното предприятие е признало за дължими част от сумите, присъдени с арбитражното решение и допълнителното решение към него, като е извършило плащане в общ размер на 226 440.53 щ.д. и 21 603.97 лева ( с ДДС), след приспаднат аванс в размер на 195 943.30 щ.д. за работи по сертификат за окончателно завършване на работите, признати от Арбитражния трибунал стойностни искове над сертифицираното от Инженера (без разходите за удължаването на срока на строителството), ДДС и задържани гаранционни суми до междинен платежен сертификат № 26 на 10 август 2018 г.), но е отказало плащане на други суми, за които „Л.С.“ ЕАД е извършило разход, с аргумента, че не е допринесло с каквито и да било свои действия и бездействия за забава на изпълнението на проекта „Реконструкция, развитие и разширение на летище София, ЛОТ Б2-Нова пистова система и прилежащи работи“ и следователно за него няма основание за плащане на претендираните суми, както и свързаните с това лихви и разноски.

Претенциите си към ДП „РВД“ ищецът обосновава с обстоятелството, че ДП „РВД“ е част от проекта „Реконструкция и разширение на Летище София. Лот Б2 - Нова пистова система и прилежащи работи”. За това свидетелства и РМС № 790 от 01.12.2000г„ с което е одобрена схемата за финансиране на разходите по проект „Реконструкция и разширение на летище София“ с предвидени суми за осигуряване от ДП „РВД“ на основание чл.122а, ал.3 ЗГВ. Макар и формално ДП „РВД“ да не е страна по арбитражното дело и по договора за строителство, държавното предприятие има своите ангажименти във връзка с приключването на проекта, както и отношенията, които пряко и непосредствено произтичат от финализирането му, което несъмнено включва зачитане силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение на българския съд за признаване и изпълнение на територията на Република България на Арбитражното решение и Допълнителното решение към него, с които се изменя крайната стойност на обекта, предмет на строителството. В тази връзка ищецът счита, че Арбитражното решение и Допълнителното решение към него, които по своята същност, в съвкупност, представляват акт, заместващ решенията на инженера, следва справедливо да обвързват всички лица, които са част от проекта - ползващи, стопанисващи и/или управляващи изградената инфраструктура и обекти - публична държавна собственост.

На второ място, следва да се отчитат правоотношенията между ДП „РВД“ и „Летище София“. По смисъла на Организационното споразумение, довереникът „Л.С.“ ЕАД е действало от свое име, в качеството на възложител при изпълнение на договора за строителство на Лот Б2, но за чужда сметка, относно дейностите по „Техническо осигуряване“, за които правата и задълженията настъпват директно в патримониума на доверителя ДП „РВД“. На това основание доверителят ДП „РВД“ е задължен да възстанови на довереника „Л.С.“ ЕАД средствата, които последният е платил в резултат на изпълнението на проекта в частта „Техническо осигуряване“, както и да му възстанови всички направени разходи (в т.ч. всички разходи, които представляват пряка и непосредствена последица във връзка с крайния резултат по реализирането на поръчката). На основание чл. 285 ЗЗД задължение на доверителя е да осигури средствата, необходими за изпълнението на поръчката и да заплати направените в тази връзка разноски заедно е лихвите и вредите, които е претърпял довереника във връзка е изпълнението на поръчката. Независимо, че ДП „РВД“ не е страна в арбитражното производство, счита че с оглед гореизложеното, то дължи окончателно плащане по реализирания проект, с оглед поетите ангажименти по Организационното споразумение и схемата за финансиране, приета от Министерски съвет е РМС № 790 от 01.12.2000г.

След като отношенията между страните „Л.С.“ ЕАД и ДП „РВД“ възникнали на основание сключен Финансов договор, Договор за заем, Споразумение за управление, Споразумение за заемане на средства, Решение № 790/01.12.2000г. на МС, Договор за строителство на Лот Б2, се уреждат на плоскостта на договор за поръчка (нар. Организационно споразумение) в случая намира приложение разпоредбата на чл.285 от ЗЗД, която вменява в задължение на доверителя ДП„РВД“ при поискване: да достави на довереника „Л.С.“ ЕАД средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, респективно да възстанови средствата, които са платени вместо него от довереника при изпълнение на поръчката или които доверителят е осъден да заплати по сключената от него изпълнителна сделка; да му заплати направените разноски заедно е лихвите и вредите, които е претърпял във връзка е изпълнението на поръчката.

С настоящите претенции „Л.С.“ ЕАД търси уреждане на отношенията с ДП „РВД“, въз основа на присъдените суми по Арбитражното решение, Допълнителното решение към него и сключеното Организационно споразумение, защото смята, че Арбитражното решение и Допълнителното решение към него са относими към построения обект, разпростират последиците си върху всички участници в проекта, ползващи обекта, поради което следва да се реализира окончателното разпределение на участието в проекта във връзка със сключеното Организационно споразумение.

Ищецът твърди, че е несправедливо и неправилно „Л.С.“ ЕАД да извършва плащане за активи, които се ползват от ДП „РВД“ и са свързани с неговата дейност. Счита, че последиците от реализирането на проекта, не изключват от участие доверителя ДП „РВД“, именно с оглед сключеното Организационното споразумение, което следва да се съобрази към нововъзникналите обстоятелства и безспорното участие и отговорност на държавното предприятие при реализирането на проекта.

Ето защо ищецът твърди, че има вземане спрямо ответника, основаващо се на нормата на чл.285 ЗЗД и чл.86 от същия закон на сумите, предявени в писмо, изх. № 100- 26641/17.12.2018г. (доказателство № 13.2), с което е даден срок за доброволно плащане - 30 дни от датата на получаване на писмото, като до настоящия момент плащане не е извършено на следните суми:

Претендира сумата от 112 015.19 щ.д. - представляващи платени от „Л.С.“ ЕАД разходи за работи по преместване на комуникационните кабели от ТП 4 (старо) за ПРЦ Кривина, предназначени да обслужват работата на системите за Управление на въздушното движение /УВД/, попадащи в предмета на дейност на ДП „РВД“.

Съгласно работната програма на Изпълнителя МАК/А. по Договора за строителство на Лот Б2, изпълнението на пътека за рулиране „Н“ в участъка от края на старата ПИК (/писта за излитане и кацане) до праг 27 е щяло да отнеме около пет месеца, което е означавало, че Летище София е трябвало да работи в крайно затруднени условия през тези месеци само с една пътека за рулиране „D“. Това е наложило да бъдат преместени съществуващите оперативни кабели от Изпълнителя по строителния договор за Лот Б2, с цел съхраняване на съществуващата конфигурация на навигационните системи, ползвани от ДП „РВД“ до въвеждане на новата ПИК. Искането за това преместване е направено от ДП „РВД“ и „Л.С.“ ЕАД. Видно от водени протоколи: Протокол от проведена среща от 20.12.2003 г. и Протокол от проведена среща от 17.04.2004 г., отразяващи напредъка на СМР и въпроси свързани с изпълнението на строителството, на които са присъствали представители на Инженера, „Л.С.“ ЕАД и ДП „РВД“ са обсъждали въпросите с преместването на кабелите към Кривина. Нещо повече ДП „РВД“ са се съгласили с това преместване и не са възразили против изпълнението на тези видове работи.

В Протокола от 20.12.2003г. подписан от представител на ДП „РВД“ (директорът на държавното предприятие) изрично е посочено, че договорът за строителство на Лот Б2 не включва отклоняване на тези кабели и ще се наложи да бъдат извършени допълнителни разходи. ДП „РВД“, с оглед наложилото се преместване на кабелите, са заявили кои от тях следва да продължат задължително работа, като са информирали Инженера на обекта, каква инструкция да отправи към изпълнителя, а именно да отклонят кабелите на юг от новата пътека за рулиране, на Протокола от 17.04.2004г., подписан също от законно представляващия държавното предприятие, е посочено, че изпълнителят е завършил полагането на отклонените комуникационни кабели на изток от подстанция ТП4 и се очаква до 19.04.2004г. специалистите на ДП „РВД“ да са приключили работите по надзора на изпълнението на връзките.

Конкретните изпълнени работи по проекта са включени от Инженера в Междинен платежен сертификат № 16 с дата 08.08.2005г., в раздел External Electrical Power Supply - ЕЗ, по позиции № 3, № 4, № 16, № 17, № 18, № 19, № 23 и № 24, с посочено описание на работата, количествата, стойността и преразпределението в зависимост от естеството на работата към „Л.С.“ ЕАД и/или ДП „РВД“, като общата стойност на сертифицираната работи по горепосочените позиции, неплатени от ДП „РВД“, възлиза на 112 015.19 щ.д. По Междинен платежен сертификат № 16 е извършено плащане от „Л.С.“ ЕАД на 03 и 04 октомври 2005 г. и са издадени фактури към ДП „РВД“ № **********/15.09.2005 г. и Кредитни известия № **********/04.11.2005 г. и № **********/04.11.2005 г„ връчени чрез писма изх. № 1331/03.10.2005 г. и изх.№ 100-15082/04.11.2005 г. (след връщане на фактури с писмо вх.№ 100-14016/14.10.2005 г.). Същите позиции се съдържат и в Платежен сертификат за окончателно завършване на работите от 07.08.2008г., съгласно позиции на стр. 100 в размер на 107 789, 21 USD /доказателство № 17/. ДП „РВД“ не е одобрило и не е извършило плащане за процесиите кабели посочени в Платежен сертификат за окончателно завършване на работите. Независимо от това, претенцията на „Л.С.“ ЕАД остава в размер на 112 015.19 щ.д„ защото това са реално платените от дружеството средства, съгласно представените доказателства.

Следва да се има предвид, че преместването на комуникационните кабели за ППРЦ Кривина касае системите за Управление на въздушното движение (УВД). Ако тези работи не са били изпълнени, системите за УВД не биха могли да работят. Кабелите обслужват само системите за УВД, а не са мрежа, към която се присъединяват различни потребители. Тези кабели са неразделна част от системите за УВД и формират цената на обекта, изграждан за системи на ДП „РВД“, поради което те следва да са в негова тежест. Преместването на комуникационните кабели за ППРЦ Кривина са посочени като СМР в Междинен платежен сертификат № 16 - отчетени и сертифицирани (одобрени/приети) от Инженера като допълнителни позиции, които не са били заложени в първоначалната КСС от проектанта НАКО. Договорът за строителство на Лот Б2 е съгласно Правилата на ФИДИК (отбелязано и в параграф 96 от Решението на арбитражния съд) и е по измерване на извършените реално на обекта СМР (което е уговорено в чл. 55.1, 56.1, 57.1, 57.2, 57.3 и 57.4 от Договора за строителство на Лот Б2 и същите клаузи от Договора са цитирани на стр. 78 и 79 от Решението на арбитражния съд), а именно сертифицират се фактически изпълнените СМР от Инженера. В сертификатите има позиции както с намалени количества, така и с увеличени, свързани със СМР за обектите на ДП „РВД“.

Договорът за строителство на ЛОТ Б2 е по измерване и е допустимо да се изпълняват нови видове работи, непредвидени в КСС - в Доп. споразумение № 3 в § 2, чл.2, ал.1 и ал.2 към Организационното споразумение между страните се допуска изпълнението на допълнителни работи, невключени в КСС, чието изпълнение се извършва след съгласуване със ДП „РВД“, по искане на ДП „РВД“ или предписани допълнително от Инженера по реда на чл.51.1, във вр. с чл. 2.1., б. „г“, предл. 9 от Договора за строителство на ЛОТ Б2. Тези кабели са изпълнени от Изпълнителя и са неразделна част от системите за УВД. Нямат друго предназначение, освен да обслужват системите за УВД. Кабелите са 100% актив (ресурс), собственост - стопанисван и управляван от ДП „РВД“, придобит с реализация на Договора за строителство на ЛОТ Б2 и се използват за осъществяване предмета на дейност на ДП „РВД“. За позицията на „Л.С.“ ЕАД, държавното предприятие е било уведомявано многократно с писма и протоколи от съвместни работни групи.

Следващата претенция е за сумата от 1 006 888.00 щ.д., представляващи извършени от „Л.С.“ ЕАД разходи за присъденото от МАС в Арбитражно решение и Допълнителното решение към него касателно шесто удължение на срока на строителството, свързан с иск на МАК/А. по Договора за строителство на Лот Б2 за извършена забавена проверка на инструменталната система за кацане ILS/DME09 - дейности по провеждане на облитания или т.нар. летателна проверка.

Съгласно чл. 52 от ЗГВ, гражданското въздушно пространство се обслужва с необходимите средства за комуникация, радионавигация, радиолокационен обзор, енергийно, светотехническо и метеорологично осигуряване на полетите. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез издаване на наредба/би, определя условията и реда за извършване на изпитания на средствата, посочени тук по-горе и за начина на организиране и провеждане на наземни и летателни проверки на тези средствата. ДП „РВД“ като ползвател на съоръжението ILS (публична държавна собственост), част от Техническото осигуряване по проекта „Реконструкция, развитие и разширение на летище София, ЛОТ Б2-Нова пистова система и прилежащи работи“ и на основание чл.53, ал.2 от ЗГВ е било длъжно да извърши летателна проверка, за да получи удостоверение за експлоатационна годност на съоръжението от ГД „ТВА“ и да осигури внедряване му. Съгласно разписаните императивно условията и реда в чл.1, ал.2, т.2, чл.5, ал.З, т.14 и чл.7 от Наредба № 141 от 27.03.2002 г. за удостоверяване експлоатационната годност на навигационни съоръжения за въздушна навигация и кацане - проверката за облитане е задължителна за ILS от ползвателя на съоръжението и е условие за издаване на удостоверение за експлоатационна годност. Не се разрешава използване на съоръжение, за което няма издадено удостоверение за експлоатационна годност по реда на тази наредба. В същото време дейността по облитане е била задължителна и по договора за строителство на Лот Б2 за приемането на изпълнените СМР.

Присъдените от МАС разходи за шесто удължение на срока на строителството за извършена забавена проверка на инструменталната система за кацане ILS/DME09 са изцяло свързани с дейността на ДП „РВД“ и затова счита, че държавното предприятие дължи плащане, защото шестото удължаване е свързано със системата ILS/ DME09/, 100% актив на ДП „РВД“, а горепосочената сума е присъдена с Арбитражното решение и Допълнителното решение към него, които заместват сертифициране от Инженера, поради което разходите следва да са изцяло за сметка на ДП „РВД“.

В правомощията на МАС е да преразгледа и коригира решения, мнения, инструкции, сертификатите или оценките на Инженера. При извършения анализ на поисканото шесто удължение (т.295 до т.308 от решението) МАС е решил, че към датата на пренасочване на полетите 31.08.2006г., трябва да се добави разумен срок за провеждане на облитанията и заключава, че това удължение трябва да е 35 дни, т.е. до 05.10.2016г. От тези 35 дни само 26 са признати за удължение с разходи, съгласно т.325, период 4: „Ответникът е длъжен да плати разходи за 26 дни от този период, защото в резултат на неизпълнение на задълженията си да оказва съдействие и да предотвратява закъсненията, изпитателните полети са били забавени“. В т.9 от дизпозитивите на постановените арбитражни решения, МАС отчасти е подкрепил иск № 6 на МАК/А. относно искането за удължаване на срока за завършване, което е намерило отражение в присъдените за плащане суми по стойността на обекта.

Преразглежданото и ревизирано решение на Инженера е свързано и с работа и закъснения от „РВД“ по отношение на набавяне на системата за приземяване по инструменти. Ищецът „Л.С.“ ЕАД е осъдено да заплати разходи по шесто удължение, по причина, че не е спазило задълженията си да сътрудничи и предотвратява забавяния, при провеждане на облитанията, съгласно т.306 и т.308 от Арбитражното решение, което всъщност са действия, свързани изцяло с дейността на ДП „РВД“, съгласно цитираните по-горе разпоредби на българското законодателство. Представя разчет на стойността на иск „Разходи за шесто удължение на срока за строителство“, съгласно Арбитражното решение и Допълнителното решение към него.

Извършеният разчет на изчисляване на стойността на иска „Разходи за шесто удължение на срока на строителството, изчислени в щатски долари, съгласно решението на Трибунела е следното: 35 дни присъдено удължаване (решението на Трибунала, раздел F Удължение на срока, п.306; 26 дни с присъдена компенсация – решение на Трибунала, раздел G Разходи за удължение, п.324 период 4). Общият размер на разходите, свързани с удължаването на срока на строителството, в т.ч. по елементи, съгласно цитираните параграфи е сумата от 1 006 888 щатски долара, формирани от стойностите, посочени в таблицата на стр.10 от исковата молба.

Прави следната обосновка, касателно сумите, посочени в таблицата: При изчисление на разходите във връзка с присъдените в полза на ищеца в арбитражното производство , удължения МАС фиксира 4 периода (със съответните номинални стойности в дни с разходи за удължаване). От тях четвъртият период е обект на разглеждане в настоящата искова молба, а именно от 2006/09/01 до 2006/11/30, за който МАС присъжда 26 дни с компенсация.

Съгласно експертните оценки и Трибунала, разходите за удължение са разделени по пера: „Машини и оборудване”, „Работна сила”, „Режийни” и „Увеличените разходи за битум и дизелово гориво ”. Машини и оборудване - т. 376. Работна сила - т. 382. В тези две позиции е оценката на Трибунала, експертите и Инженера, за разходи свързани с разходите за машините , оборудването и работна сила , наети от ищеца или използвани от неговите подизпълнители, които поради забавата са били „в престой“ или не са били използвани оптимално на обекта или, както Инженера в решението си от май 2007 г. , заявява: машините и работната сила „на практика не произвеждат“, докато продължават да стоят на обекта; ето защо това е „разход“ за изпълнителя. Режийни- т. 396. Това перо включва оценка на експертите, приета от Трибунала, за направените от Ищецът разходи за режийни, поради удължаването на Проекта и най- вече това са разходите свързани с функционирането през периода на закъснението на главния офис на ищеца в Кувейт. Увеличени разходи -т. 410 и 418. Трибуналът приема пряка причинно-следствената връзка между увеличените разходи и закъсненията, предвид повишаване на цените на битум и дизелово гориво за периода на закъснението.

Претендира и 1 298 352.84 лева, представляващи извършени от „Л.С.“ ЕАД разходи за съдебни разноски и лихви във връзка с постановеното и влязло в сила Арбитражното решение и Допълнителното решение към него (които дават окончателната стойност на обекта) и последвалото производство по екзекватура, които разходи имат пряко касателство към активи, придобити от РДВ, имащи отношение към основния предмет на дейност на ДП РВД по проекта и по Организационното споразумение, която претендирана тук сума е пропорционална на задължението на ДП „РВД“ по исковете по т.1 и т.2 по- горе.

Следващата претенция е за лихви в общ размер на 458 645,14 лв., дължими на основание влязло в сила Арбитражното решение и Допълнителното решение към него и изчислени по определения в т.18 /iv/ от диспозитива на Арбитражното решение арбитражното решение начин (лихвен процент), за периода посочен там, а именно считано от 14.09.2007г. до 02.03.2017г. вкл. (датата на плащане от Л.С. ЕАД е 02, 06. и 08 март 2017г.), от които: 425 462.11 лева, равностойност на 229 304.00 щ.д., за лихва върху сумата от 1 006 888.00 щ.д. за шесто удължение; 33 183.03 лева, равностойност на 17 884.09 щ.д., за лихва върху сумата 78 530.07 щ.д. на признатите и платени от ДП „РВД“ суми, съгласно изложеното в раздел I, т. 8 от исковата молба.

Следващата претенция е за съдебни разноски и адвокатски хонорари в общ размер на 839 707, 70лв., разбита по пера, както следва: 50 355.84 лева, равностойност на 27 270.67 щ.д. от платения авансов депозит за арбитражни разноски от МАК/А. в размер на 390 000.00 щ.д., присъден за плащане от „Л.С.“ ЕАД по т.19 от диспозитива на Арбитражното решение; 788 230.67 лева равностойност на 349 454.99 британски лири, от присъдените разноски на МАК/А., като страна в арбитражното дело общо в размер на 4 997 582.77 британски лири по т.20 от дизпозитива на Арбитражното решение; 1 121.19 лева от платените в размер на 16 034.23 лева присъдени разноски на МАК/А. в производството пред българските съдилища за признаване и допускане за изпълнение на територията на Република България на решенията на МАС при МТК, в Париж.

За определяне на дължимата сума е приложен процентен дял на ДП „РВД“ от 6.99248%, изчислен на база частта (стойността) на ДП „РВД“ в общата стойност на определените над сертифицирани работи - признати искове по Арбитражното дело (15 522 647.66 щ.д.), която част на ДП „РВД“ е в размер на 1 085 418.07 щ.д., от които 1 006 888.00 щ.д. разходи за 6-то удължаване и 78 530.07 щ.д. за извършени работи за активи на ДП „РВД“, така както са определени от Арбитражния съд.

Сумата от 15 522 647.66 щ.д. е сбор от сумите по т.5, 6, 7, 8, 10 (без сертифицираните от Инженера 1 609 362.00 щ.д., посочени в § 661 и 13 от Адендума към решението на Арбитражния съд. Частта от сумата 78 530.07 щ.д. за ДП „РВД“ в т. 13 от Адендума, която е определена от „Л.С.“ ЕАД е приета и платена от държавното предприятие.

Представя справка в табличен вид с разчет за процентния дял на ДП „РВД“ от 6.99248% върху стойността на присъдените по Арбитражното решение допълнителни суми за работи и за разходи за удължаване на срока на изпълнение на строителството (доказателство № 19 -19а и 196) изчислен по аналогия на чл.2, ал.9 от Допълнително споразумение № 3 към Организационното споразумение от 19.12.2002г. за възлагане дейностите, свързани с техническото осигуряване за обслужване на въздушното движение в района на летище София. Тъй като разписаните правила за приключване на договора за строителство на Лот Б2 се променили с постановеното арбитражно решение, както и стойността на обекта, плащането по окончателен сертификат се замени с плащане по допуснатото до изпълнение на територията на Р. България арбитражно решение.

Съгласно чл.285 от ЗЗД доверителят ДП „РВД“ е длъжен да обезщети довереника „Л.С.“ ЕАД за вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката. Вредите, представляващи направените разноски за съдебна защита са налични към момента на предявяване на исковата молба, видно от приложените платежни нареждания за извършени разплащания.

Организационното споразумение и допълненията към него имат сила на закон за страните които са ги сключили, по смисъла на чл.20а от ЗЗД. Това споразумение не е прекратено или развалено и облигационната връзка, която е породена между страните продължава да съществува. Затова основанията за плащане при реда и условията уговорени в споразумението остават приложими. Единствената настъпила промяна в обстоятелствата е образуваното арбитражно производство и постановеното арбитражно решение, с което са преразгледани и коригирани решения, мнения, инструкции, сертификати и оценки на инженера по договора за строителство на Лот Б2. Това развитие на практика е довело до нова увеличена стойност на обекта. И тъй като този обект включва изграденото „Техническото осигуряване“ представляващо придобити активи, свързани с основната дейност на ДП „РВД“, то държавното предприятие дължи възстановяване на платените от „Л.С.“ ЕАД негови активи и разходи във връзка с тях, съгласно признатото и допуснато до изпълнение на територията на Република България решение на арбитражния съд. Зачитането на силата на присъдено нещо е с голямо правно и обществено значение. Благодарение на него силата на присъдено нещо рефлектира върху всички области на правото и породените правоотношения, по смисъла на чл.297, ал. 1 от ГПК. Обективна и невиновна е отговорността за плащане на ДП „РВД“ към „Л.С.“ ЕАД, въз основа на влязло в сила решение, съгласно подписано споразумение между страните.

Следващата претенция е за обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на 304 469.38 лева, от които 19 326.74 лева изчислени по т.1 от настоящия иск, 196 740.07 лева изчислени по т.2 от настоящия иск и 5 301.35 лева изчислени по т.3.2.1; 82 983.18 лева изчислени по т.3.2.2; 118.04 лева изчислени по т.3.2.3 от настоящия иск, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от деня, следващ изтичане на срока за доброволно изпълнение (доказателство № 13.2) до завеждане на исковата молба.

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжника дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забава. Дори да се приеме, че няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен. Относно изчисления размер на претендираната лихва, представя справка.

Въз основа на изложеното за „Л.С.“ ЕАД е налице правен интерес от водене на настоящия иск. Ответникът не е платил всички дължими суми за реализираните дейности и придобити активи по проект „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София. Лот Б2 - Нова пистова система и прилежащи работи”, свързани с дейността му и дължими въз основа на сключеното Организационно споразумение и допълненията към него във връзка с влязлото в сила съдебно решение за признаване и допускане до изпълнение на територията на Република България на решението на арбитражния съд. С последното е определена окончателната стойност на обекта, която подлежи на плащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 285 ЗЗД доверителят ДП „РВД“ е длъжен да осигури средствата, необходими за изпълнението на поръчката и да заплати на довереника направените в тази връзка разноски, заедно е лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката. Във всички случаи за доверителя ДП „РВД“ съществува задължението да възстанови на довереника „Л.С.“ ЕАД направените разноски заедно е лихвите и вредите, които е претърпял във връзка е изпълнението на поръчката.

Моли съда, след като се убеди в основателността на претенцията ни, да осъди ответника ДП „РВД“ да заплати на „Л.С.” ЕАД сумата от 3 655 171.86 лева, на основание чл.285 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съставляваща неплатената цена от: 112 015.18 щ.д. представляващи равностойността на 183 578.57 лева за работи по преместване на комуникационните кабели; 1 006 888.00 щ.д. представляващи равностойността на 1 868 771.07 лева, разходи за присъденото от Трибунала в Арбитражното решение шесто удължение на срока на строителството, свързани с актив и действия изцяло с дейността на ДП „РВД“.

1. 1 298 352.84 лева представляващи изчислени съдебни разноски и лихви, съответстващи на задължението на ДП „РВД“ по исковете по т. 1 и т.2,

2. 304 469.38 лева обезщетение за неизпълнение на паричното задължение за исковете по т.1, т.2 и т.3 , на основание чл.86 от ЗЗД, както и законната лихва от датата на образуване на делото до окончателното плащане на сумата.

При условие на евентуалност, ако съдът не констатира наличие на договорна обвързаност между страните по делото, моли съда да му присъди съдебно заявената сума на извъндоговорно основание - чл.59 ЗЗД, подлежащ на възстановяване спестен разход на ответника в размер на 3 655 171.86 лева, представляващ неплатената цена за работи по преместване на комуникационните кабели, разходи за присъденото от МАС в Арбитражното решение и Допълнителното решение към него шесто удължение на срока на строителството и изчислени съдебни разноски и лихви, съответстващи на задължението на ДП „РВД“ по предходните позиции, свързани с основни дейности на ДП „РВД“, съгласно ЗГВ и задълженията произтичащи от естеството на възложеното „Техническо осигуряване“, съгласно одобрена схема за финансиране на разходите по проект „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София“ с предвидени суми за осигуряване от ДП „РВД“ на основание чл. 122а, ал.З от ЗГВ, с РМС № 790 от 01.12.2000г., ведно с лихвата по чл.86 от ЗЗД. Налице е обогатяване на ДП „РВД“ за сметка на „Л.С.“ ЕАД - държавното предприятие ползва съоръжения, изградени по проект „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София. Лот Б2 - Нова пистова система и прилежащи работи”, за които е платило „Л.С.“ ЕАД, а се водят като активи на ДП „РВД“. За всяко изградено съоръжение относимо към дейността на ДП „РВД“ стоят съответните изпълнени СМР по Договора за строителство на Лот Б2, а крайната цена на обекта е посочена в арбитражното решение. Обедняването на „Л.С.“ ЕАД е в причинно-следствена връзка с обогатяването на ДП „РВД“ и произтича от едни и същи общи факти. „Л.С.“ ЕАД с извършеното плащане по съдебното решение е намалило имуществото си с частта, дължима от ДП „РВД“ по проекта „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София. Лот Б2 - Нова пистова система и прилежащи работи”. В настоящия случай, обедняването на ищеца е свързано с обогатяването на ответника, който е получил изградени съоръжения по договора за строителства на Лот Б2 без да плати изцяло тяхната цена, даже нещо повече през годините въз основа ползването на тези съоръжения, събира приходи, на основание чл. 122а, ал.3 от ЗГВ. Разходите платени по влязлото в сила съдебно решение за признаване и допускане до изпълнение на територията на Република България на решението на арбитражния съд са безспорно необходими и ответникът е следвало да ги понесе от своето имущество. Налице е връзка между обедняването и обогатяването, която произтича от един общ факт или обща група от факти свързани с реализирането на проект „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София. Лот Б2 - Нова пистова система и прилежащи работи“, естеството на изпълнените СМР по договора за строителство на Лот Б2, схемата за финансиране на обекта и обвързваща сила на постановеното съдебно решение. При определяне размера на вземането по чл.59 от ЗЗД ищеца търси сума в размер на обедняването си, представляващо заплатените суми по влязлото в сила съдебно решение за признаване и допускане до изпълнение на територията на Република България на решението на арбитражния съд, свързани с дейността на ДП „РВД“, работи по преместване на комуникационните кабели, ведно с обезщетение за неизпълнение на паричното задължение по чл.86 от ЗЗД в размер на 3 655 171.86 лева. Обогатяването на ответника е много по-голяма по стойност сума от обедняването на ищеца, тъй като ДП „РВД“ по време на водене на делото в Арбитражния съд, Париж от получаване на разрешенията за ползване на обекта, издадени от ДНСК до настоящия момент ползва изградените съоръжения от реализирания договор за строителство на ЛОТ Б2 и събира приходи под формата на такса, съгласно чл.120, ал.2 във вр. с чл.122а, ал.З ЗГВ. Физическото ползване на активите и тяхното предназначение са определящи при формиране на размера на дължимото обезщетение. Претендира законната лихва от датата на образуване на делото до окончателното заплащане на сумата и направени по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока за отговор ответникът Д.П. „Р.ЗА В.Д.“ ЕИК ********(ДП“РВД“), оспорва изцяло предявените от „Л.С.” ЕАД искове в общ размер на 3 655 171, 86 лв. от които главница 3 350 702, 48 лв. и лихви 304 469, 38 лв. по основание и размер, като моли съда да постанови решение, с което да остави изцяло без уважение същите, като неоснователни, поради изтекла погасителна давност и недължимост, поради следните съображения:

Не оспорва изложената по т. 1.1. и т. 1.2. в исковата молба хронология относно приетите и обнародвани международни договори и нормативни актове, издадени във връзка с реализиране на проект „Реконструкция и разширение на Летище София“. Не оспорва и факта, че с Решение № 790 на МС от 1 декември 2000 година е одобрена схема за финансиране на разходите по Проект „Реконструкция и разширение на Летище София”, в която като сума, осигурявана от ДП „РВД“ за метеорологично, светотехническо и навигационно оборудване за терминал и пистова система са предвидени общо 12 200 000 евро. Сочи, че изрично в т. 2 от Приложението „Това покрива допълнителни разходи по проекта, невключени в разчета на NACO и 2 % инфлация по разходи за проекта“. Не оспорва и изложеното относно предмета на дейност на предприятието, регламентиран в чл. 53, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ). В тази връзка не оспорва, че с Решение № 662 на МС от 6 август 2012 година от ДП „РВД“ са отнети имоти и вещи - публична държавна собственост, представляващи сгради, съоръжения и системи на визуалните аеронавигационни средства (светотехническо осигуряване), намиращи се на територията на „Л.С.“ ЕАД и са предоставени на министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като впоследствие са предоставени на „Л.С.“ ЕАД по силата на договор, сключен между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и дружеството - ищец. В допълнение на изложеното в исковата молба сочи, че в т. IV. от същото изрично е указано: „Финансовите задължения, съгласно Решение № 790 на Министерския съвет от 2000 г. за одобряване на Схема за финансиране на разходите по проект „Реконструкция и разширение на Летище София”, свързани със светотехническото оборудване и прилежащите съоръжения, посочени в приложение № 1, се поемат от „Л.С.” ЕАД и са за сметка на таксите по чл. 120, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване“.

Ответникът твърди следните факти:

На 19.12.2002 г. между страните по настоящото дело е подписано Организационно споразумение за възлагане на дейностите, свързани с техническо осигуряване за обслужване на въздушното движение в района на Летище София, изменено и допълнено с три допълнителни споразумения към него от 02.06.2003 г., 08.08.2003 г. и 19.02.2005 г.

На 14.03.2003 г. между М.А.А.-К.и С. за Д.Т., Д.К.енд И.страктърс У.Л.Л. - със седалище и адрес на управление Кувейт и А. Д.К.Къмпъни У.Л.Л. - със седалище и адрес на управление ОАЕ (наричани общо МАК/А.) и „Л.С.“ ЕАД е сключен договор за строителство по проект Летище София „Реконструкция, развитие и разширение Лот Б2, Строителство на нова писта, система от пътеки за рулиране и съпътстващи работи“.

Във връзка с възникнали между страните по договора за строителство спорове е постановено влязло в сила окончателно Арбитражно решение от 28.09.2011 г. и допълнително решение от 11.07.2012 г. на Международния арбитражен съд към Международната търговска камара - Париж по арб.дело №15178/EC/GZ/GFG, признато и допуснато за изпълнение на територията на Република България с влязло в сила на 03.02.2017 г. Решение № 857/11.6.2014 г. по т.д. 6378/2012 г. на СГС, TO VI-2 състав (оставено в сила с Решение № 1966/13.10.2015година по в. т. д. № 4069/2014 г. на САС ТО-5 състав, което не е допуснато до касационно обжалване съгласно Определение № 59/03.02.2017 г. по т. д. № 788/2016 г., на ВКС, I-во т.о., ТК).

Излага доводи за изтекла погасителна давност - обща петгодишна и кратката по чл.111, б.“б“ и „в“ ЗЗД към датата на подаване на исковата молба -31.01.2020 година.

Според съдебните актове, постановени в производството по екзекватура, посочените арбитражни решения притежават характеристиките непререшимост, окончателност на арбитражния спор и задължителна сила спрямо участвалите в спора страни. Точно тези характеристики формират обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на съдебните решения в българската правна система, изпълват със съдържание еквивалентния израз „влязло в сила решение“ и придават присъщите на юрисдикционния акт правни последици - сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила. Съгласно константната съдебна практика съдът по екзекватура няма качеството на контролна инстанция по отношение на арбитражния акт и не действа като инстанция по същество, за да навлиза в самия правен спор и да преценява правилността на решението на арбитражния съд, а признаването на акт на чуждестранен орган представлява декларативно по характер волеизявление на съответния съдебен орган за зачитане правните последици на този акт.

Арбитражно решение от 28.09.2011 г. и Допълнително решение от 11.07.2011 г., с които „Л.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на МАК/А. суми, включително и претендираните по настоящото дело от ДП „РВД“, са влезли в сила и са станали задължителни за страните в момента на връчването им (чл. 41, ал. 3 от ЗМТА). Арбитражно решение от 28.09.2011 г. е връчено на двете страни по спора („Л.С.“ ЕАД и МАК/А.) на 03.10.2011 г., а Допълнително решение от 11.07.2011 г. е връчено на 20.07.2012 г. на МАК/А. и съответно на 18.07.2012 г. на „Л.С.“ ЕАД. Датите на връчване са установени от съда по делото по екзекватура, например от САС в Решение № 1966/13Л0.2015г., постановено по т.д. № 4069/2014 г., където на стр. 10/11 въз основа на Удостоверение от 07.11.2012 г. изпратено от Главния секретар на Международния арбитражен съд към МТК, Париж, до СГС се удостоверяват датите на връчване на страните по арбитражното дело. В същото удостоверение е възпроизведен и текстът на чл. 28, ал. 6 от Правилника за арбитраж, а именно че „всяко едно арбитражно решение е задължително за страните. Отнасяйки спора към арбитраж по този правилник, страните се задължават да изпълняват без закъснение всяко едно арбитражно решение, като ще се счита, че те са се отказали от правото си на всякаква форма на търсене на защита, дотолкова, доколкото този отказ може да бъде валидно направен. “ Цитираното отбелязване в Удостоверението от 07.11.2012 г. на Главния секретар на МАС към МТК, Париж, а именно, че окончателното решение и допълнителното към него са задължителни за страните е в съответствие с чл. 41, ал. 3 от ЗМТА, който постановява, че с връчването арбитражното решение на страните, то влиза в сила и става задължително за тях. Правилно в производството по екзекватура САС на стр. 13, 14 и 15 от решението си след анализ на представените удостоверения от Главния секретар на МАС към МТК, Правилника на МАС към МТК, както и на относимите правни норми постановява, че окончателното решение и допълнението към него притежават „задължителност“ по отношение на страните в производството, което означава, че след като им е съобщено решението, то ги обвързва и те са длъжни да се съобразяват с него. Същото е окончателно, влязло е в сила между страните по спора и съответно същото е основание за доброволно изпълнение на присъдените с него задължения. Изводите на съда по екзекватура са в пълен унисон с чл. 41, ал. 3 от ЗМТА и константната съдебна практика. Така например в Определение от 06.11.2006 г. на САС по ч. гр.д. № 1531/2006 г. съдът приема, че според чл. 28, параграф 6 от Правилника на МАС към МТК арбитражното решение „има задължителна сила за страните и ги обвързва, т.е. ползва се със сила на присъдено нещо, а също така подлежи на незабавно доброволно изпълнение. В същия смисъл е Определение № 942 от 30.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3585 / 2013 г. на Върховен касационен съд, както и множество други влезли в сила съдебни актове. Ето защо е неправилно и твърдението на ищеца в 1.7 от исковата молба, че въз основа на приключилото производство по екзекватура за „Л.С.“ ЕАД е възникнало основание за плащане на присъдените с Арбитражното решение и Допълнителното решение към него суми към МАК/А.. Задължението за заплащане на присъдените суми за „Л.С.“ ЕАД е възникнало още с влизане в сила на Арбитражното решение и Допълнителното решение към него, което е станало на 18.07.2012 г.

Горният анализ е необходим, за да се установи категорично кога е възникнало задължението за заплащане от „Л.С.“ ЕАД към МАК/А., а това е датата 18.07.2012г., когато на „Л.С.“ ЕАД вече са били съобщени Арбитражно решение от 28.09.2011 г. и Допълнително решение от 11.07.2011 г. на МАС към МТА, Париж. На тази дата е имало влязло в сила окончателно осъдително решене, което със сила на присъдено нещо е задължило ищеца по настоящето дело да плати на МАК/А. съответните суми, между които и сумите, претендирани от ДП „РВД“ по настоящото дело. Съответно на тази дата е възникнало и вземането на „Л.С.“ ЕАД към ДП „РВД“ по исковете, предмет на настоящото дело. Както самият ищец твърди в исковата си молба Арбитражното решение и Допълнителното решение към него по своята същност в съвкупност представляват акт, заместващ решенията на Инженера. Така към 18.07.2012 г. „Л.С.“ ЕАД е имало възможност да предяви претенциите си, произтичащи от влезлите в сила две арбитражни решения и заместващи решения на Инженера към ДП „РВД“. Ако „Л.С.“ ЕАД е смятало, че с решенията на МАС към МТА, Париж, е осъдено да плати нещо, което ДП „РВД“ следва да му плати, независимо на какво основание, същото още тогава е имало възможност да предяви претенциите си към ДП „РВД“. Дали претенциите си „Л.С.“ ЕАД основава на договор за поръчка въз основа на сключеното между страните по настоящия спор Организационно споразумение от 19.12.2002 г. или основанието на същите е чл. 59 от ЗЗД е без значение за обстоятелството, че ако такова вземане съществува, то е възникнало към дата 18.07.2012 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 285 от ЗЗД доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката и да му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката.

С арбитражните решения МАС към МТА преразглежда и коригира решенията, мненията, инструкциите, определенията, сертификатите или оценките на Инженера по договора по ФИДИК, като включва суми в окончателната сметка, които възлага на „Л.С.“ ЕАД за заплати на изпълнителя по договора за строителство. Арбитражните решения по своята същност в съвкупност представляват акт, заместващ решенията на Инженера. Така на практика се увеличава стойността на договора. Претендираните с исковата молба вземания са за суми, платени въз основа на присъденото с арбитражните решения. Разгледани на плоскостта на дължимото по силата на чл. 285 от ЗЗД, това са средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката и са били дължими от ДП „РВД“ от момента на влизане в сила на арбитражните решения.

Съгласно разпоредбата на чл. 285 от ЗЗД, ДП „РВД“ би било длъжно да плати (ако се приеме, че изобщо дължи някакво плащане, което не е така) при поискване от страна на довереника - „Л.С.“ ЕАД. Тъй като ДП „РВД“ не участва по никакъв начин в арбитражното производство пред МАС към МТА, Париж, арбитражните решения не са били съобщавани на него, така за ДП „РВД“ възниква едно задължение за плащане на средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, за заплащане на разноски и вреди, за което задължение ДП „РВД“ дори може да не е знаело. Ето защо по силата на сключеното Организационно споразумение и разпоредбата на чл. 285 от ЗЗД е налице уговорка, че вземането става изискуемо след покана. В настоящия случай дори задължение за плащане за ДП „РВД“ да е възникнало, то би станало изискуемо след изрична покана за плащане. Ето защо в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, която постановява, че ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Задължението за плащане е възникнало с влизането на сила на Арбитражното решение и Допълнителното решение, а именно на 18.07.2012 г., ето защо общият петгодишен давностен срок за главниците, присъдени с решенията е изтекъл след пет години, а именно на 18.07.2017 г. като към момента на подаване на исковата молба в съда на 31.01.2020 г. претенциите, предмет на настоящия правен спор са погасени по давност, поради което на самостоятелно основание предявените по настоящото дело искове следва да бъдат оставени без уважение.

ДП „РВД“ не е страна нито по арбитражното дело пред МАС към МТА, Париж, нито по делото за екзекватурата в Р България. То е трето, неучастващо в правния спор лице и постановените съдебни решения нямат сила на присъдено нещо спрямо него и до момента. ДП „РВД“ не е участвало в каквото и да е качество нито в арбитражното дело, нито в делото по екзекватурата, нито е било другар на някоя от страните, нито е било привличано като подпомагаща страна. Съдебен спор, по който ДП „РВД“ е страна за първи път е налице с предявяването на исковата молба по настоящото дело, а именно 31.01.2020 г. за вземания, които са станали изискуеми на 18.07.2012 г., следователно същите са погасени по давност.

В исковата си молба ищецът по настоящото дело твърди, че е осъден да плати нещо, което ДП „РВД“ трябва да му възстанови на основание Организационно споразумение от 19.12.2002г., сключено между ДП РВД, в качеството му на доверител, и „Л.С.“ ЕАД, в качеството му на довереник. Сумите, предмет на настоящия съдебен спор се дължали тъй като „Л.С.“ ЕАД е действало като представител от свое име, но за сметка на ДП „РВД“ относно дейностите по „Техническо осигуряване“, за които правата и задълженията настъпвали директно в патримониума на доверителя. Последното твърдение е неправилно, тъй като в случая „Л.С.“ ЕАД не действа като пряк, а като косвен представител от свое име, но за чужда сметка. Ето защо правата и задълженията не настъпват директно в патримониума на Доверителя, а възникват в патримониума на довереника, който след това трябва да ги прехвърли на доверителя с т. нар. отчетна сделка и който има правата по чл. 285 от ЗЗД.

Ответникът оспорва предявените искове поради недължимост на претендираните суми, тъй като той не е страна по договора за строителство от 14.03.2003 г. между „Л.С.“ ЕАД и МАК/А. за Проект Летище София Реконструкция, развитие и разширение Лот Б2, строителство на нова писта, система от пътеки за рулиране и съпътстващи работи.

По силата на властнически акт - Решение № 790 на МС от 1 декември 2000 година на предприятието е възложено да участва в схема за финансиране на разходите по Проекта с определени суми за метеорологично, светотехническо и навигационно оборудване за терминал и пистова система, като изрично в т. 2 от Приложението е записано, че това покрива допълнителни разходи по проекта, невключени в разчета на Проектанта NACO и 2 % инфлация по разходи за проекта. Това участие на ДП „РВД“, във финансирането на проекта, не го прави част от самия проект, нито страна по договора за строителство от 14.03.2003 г. между „Л.С.“ ЕАД и МАК/А., а още по-малко го обвързва с постановените в последствие арбитражни решения.

В изпълнение на Решение № 790 на МС от 1 декември 2000 година между ДП „РВД“ и „Л.С.“ ЕАД на 19.12.2002 г. е сключено Организационното споразумение за организацията на строителството, изграждането, доставката и монтажа на съоръженията, подготовката и въвеждането в експлоатация на Техническото осигуряване (т.1, букви А, Б, В и Е от споразумението). Но задължението за финансиране на част от Проекта не възниква по силата на това споразумение, а по силата на решението на МС и то в определения в същото размер. Следователно, основанието за плащане от ДП „РВД“ към ищеца трябва да бъдат изведени именно от него. В тази връзка следва също така да се подчертае, че Организационното споразумение предхожда сключването на договора за строителство от 14.03.2003 г. (между „Л.С.“ ЕАД и МАК/А.). В него, както личи и от заглавието на документа, са уредени организационни въпроси - начина на предварително съгласуване на работите за метеорологично, светотехническо и навигационно оборудване, финансирани от ДП „РВД“ въз основа на решението на МС, начина на предаване на документи и извършване на плащанията, както и в чл. 2, ал. 11 (изм.) задължение за сключване на допълнително писмено споразумение за уреждането на финансовите взаимоотношения при удължаване на срока за строителство, водещо до допълнителни разходи, каквото обаче не е било подписано между ДП „РВД“ и ищеца, въпреки че сроковете по договора за строителство между „Л.С.“ ЕАД и МАК/А. са удължавани. Тези удължавания не са в пряка причинно-следствена връзка с действия или бездействия на ДП „РВД“, поради което предприятието не може да носи отговорност за възникналите вреди.

По т. 1 от исковата молба претенция за 112 015,19 щатски долара представляващи платени разходи за работи по преместване на комуникационни кабели от ТП 4 (старо) за ППРЦ Кривина.

Платени разходи за работи по преместване на комуникационни кабели от ТП 4 (старо) за ППРЦ Кривина не е по причина, дължаща се на действия или бездействия на ДП РВД и следователно не е налице пряка причинна връзка, поради следното:

С Договор № 286 от 12.11.1999 г., Главна дирекция „Главна въздухоплавателна администрация“ и Главна дирекция „Р.НА В.Д.“ (чийто правоприемник е ДП „РВД“), възлагат на ЕТ „Д.-**“ да изработи кадастрален план на подземните проводи и съоръжения (ППС) в границите на местност „Летищен комплекс“ в рамките на приложената схема приложение № 1 към договора, въз основа на оферта до „Л.С.“ ЕАД, която е приложение № 2 към договора. Също така с този договор, фирмата изпълнител се задължава да регистрира изработения и приет план за ППС в кадастралния план на град София. Видно от положените на стр. 3 подписи този договор е съгласуван от представители на ищеца, един от които е изпълнителният директор, който представлява дружеството по закон, а останалите са главен счетоводител, юрист и представител на ИПРЛС.

С писмо вх. № 80-4059 от 28.09.2000 г., фирмата - изпълнител е изпратила до ДП „РВД“, с копие до изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД и ГД „ГВА“, окончателните материали, по изпълнението на договора. С приемо- предавателен протокол от 21.12.2000 г., фирмата - изпълнител е предала изработения кадастрален план на ППС за цялата територия на летище София, а комисия, в чиито състав е бил и старши специалист в отдел „ИПРЛС“ към летище София, са приели задачата за изпълнена. Ответникът твърди, че тръжните документи, за Проекта за реконструкцията и разширението на ЛОТ Б2, са с дата месец май 2001 г. (видно от Приложение № 8 от исковата молба, стр. 734 от делото), т.е. и Възложителят и Изпълнителят, както и Проектантът на проекта са били длъжни и са могли да имат предвид кадастралния план ППС, при планиране на дейностите в тази част от пистата. Също така несъмнено самия субект „Л.С.“ ЕАД е имал и е бил наясно с подробния устройствен план на собствената си територия. В тази връзка подчертава също и факта, че съгласно Закон за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и константната съдебна практика, записването в кадастралните регистри има информационно-оповестително и декларативно действие, а законът е уредил и публичен достъп до цялата информация, свързана с местоположението, границите, предназначението и титулярите на вещни права върху недвижими имоти, както и обектите, разположени на и под повърхността на съответния поземлен имот. Видно обаче от изложеното в исковата молба (стр. 8) преместването на кабелите не е било заложено в КСС по договора за строителство от Проектанта, съответно ищецът не е положил дължимата грижа това да бъде извършено, като се опитва да възложи отговорността за заплащане на извършените впоследствие работи по преместването на кабелите на ДП „РВД“ с аргумента, че те са „собственост на предприятието и то ги стопанисва“, което е неоснователно.

Преместването на кабелите се е наложило във връзка с изпълнение на строително- монтажни работи за удължаване на стара писта за излитане и кацане (ПИК) и изграждането на новата пътека за рулиране (ПР) „Н“, като същевременно кабелите са били оперативни и необходими за работата на системите за УВД.

Невярно е твърдението на ищеца, че ДП „РВД“ е направило искането за преместването на кабелите. Видно от протокол от проведена среща на 17.12.2003 г. в т.6, ДП„РВД“ е изразило становище, че кабелите следва да останат в оперативна експлоатация. Инженерът по проекта е лицето, което е направило това искане, в резултат на което ДП „РВД“ единствено е обявило, че Инженерът е този, който следва да инструктира Изпълнителя за преместването по определен начин. Тук следва да се подчертае, че преместването на процесиите комуникационни кабели не са предмет на договора за строителство и не са дейности, планирани за изпълнение. Безспорен е фактът, че те обслужват системи и съоръжения на ДП “РВД“, но ищецът повратно тълкува това в контекста на дължимото за преместването им. Единствено изпълнението на дейностите по реконструкция и разширение на летище София налагат релокирането на процесиите комуникационни кабели. В тази връзка погрешно е и твърдението на ищеца, че обектът е „изграждан за системи на РВД“. Невярно е и изложеното в исковата молба заключение, че кабелите са „изпълнени от Изпълнителя“, след което са придобити от ДП „РВД“ с реализацията на Договора за строителството на ЛОТ Б2, тъй като те изначално са били част от патримониума на предприятието. Факт, който и самия ищец е изложил в исковата си молба, изпадайки в явно противоречие. С оглед на изложеното претенцията за изплащане на сумата от 112 015,19 щ. д. следва да бъде оставена без уважение.

В допълнение следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 73 от Закона за устройство на територията ЗУТ), която недвусмислено сочи, че когато при строителство е необходимо да се измени положението или устройството на изградени подземни и надземни мрежи и съоръжения, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за негова сметка. Тук следва да се отбележи, че изложеното в исковата молба по отношение на приложението на Правилата на ФИДИК, е ирелевантно в тази връзка, тъй като те касаят единствено измерването на реално извършените СМР и по този начин формирането на размера на дължимото, а не посочват отговорността за понасянето на финансовата тежест. Също така не изключват приложението на тази императивна разпоредба на ЗУТ, която е установена в публичен интерес. Отново следва да бъде подчертан и факта, че ДП „РВД“ не е страна по договора за строителство от 14.03.2003 г. между „Л.С.“ ЕАД и МАК/А..

Не на последно място следва да се отбележи, че съобразно § 7 ал. 3 във връзка с ал. 2, т.1 от Допълнително споразумение № 3 от 09.02.2005 г. към Организационното споразумение № 258 от 19.12.2002 г. страните са се съгласили нови видове работи, извършени до момента на подписване на допълнителното споразумение, каквито са горе споменатите дейности по преместването на комуникационните кабели, да се заплатят или да бъде мотивирано отказано заплащане, като последното е сторено многократно от доверителя по Организационното споразумение. В никакъв случай обаче не е упоменато безусловното покриване на разходи от ДП РВД.

С оглед на изложеното претенцията на „Л.С.“ ЕАД е неоснователна и недоказана.

В случай, че съдът не приеме изложеното дотук оспорване на предявената претенция за 112 015,19 щатски долара, представляващи платени разходи за работи по преместване на комуникационни кабели от ТП 4 (старо) за ППРЦ Кривина, моли да се остави изцяло без уважение, като погасена въз основа на изтекла в полза на ДП „РВД“ обща петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.

Видно от изложеното в исковата молба ищецът твърди, че конкретните изпълнени работи са включени от Инженера в междинен платежен сертификат № 16 от 08.08.2005 г., по който е извършил плащания към изпълнителя на 03 и 04 октомври 2005 г. и са издадени фактури и връчени на ДП „РВД“ съответните фактури. Следователно от този момент ищецът е обеднял за сметка на ДП „РВД“ и съответно за него е възникнало вземане към предприятието, което вече е било изискуемо (т.е. настъпил е моментът, в който може да иска изпълнение) и още тогава е имал възможност да предяви. Без значение е дали претенцията се основава на договор за поръчка въз основа на сключеното Организационно споразумение от 19.12.2002 г. или на основание чл. 59 от ЗЗД. По силата на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД от този момент е започнал да тече давностният срок. Ето защо общият петгодишен давностен срок е изтекъл след пет години, а именно на 03 и 04 октомври 2010 г. Следователно претендираните вземания са погасени въз основа на изтекла в полза на ДП „РВД“ обща петгодишна погасителна давност, поради което претенцията следва да се остави без уважение.

По т. 2 от исковата молба претенция за 1 006 888 щатски долара разходи за присъдено с Арбитражните решения шесто удължение на срока за строителство за забавена проверка на инструменталната система за кацане ILS/DME09 във връзка с провеждане на облитания (летателна проверка).

Оспорва изцяло претенцията като неоснователна и недоказана като (освен изложеното за липсата на задължителна сила на арбитражните решения по отношение на ДП „РВД“) твърди, че закъснението по т.нар. шесто удължение на срока за строителство не е по причина, дължаща се на действия или бездействия на предприятието - ответник, а на „Л.С.“ ЕАД, което е осъдено не за дейностите по самото облитане, а вследствие на забава и причинени вреди на Изпълнителя поради престой на ангажирана от него техника. Следователно не е налице пряка причинна връзка между извършените дейности по летателна проверка на система за кацане ILS/DME09 и причинената забава, поради следното:

Безспорен факт е, че инструменталната система за кацане ILS/DME09 се експлоатира от ДП „РВД“, но видно от представените към настоящия отговор доказателства за периода на проекта ЛОТ Б2 датата на летателната проверка е променяна многократно от Изпълнителя МАК/А. или Инженера - „Консорциум COWI - КЕО - STROL“ (CKS).

Първоначално заложените дати за извършване на летателна проверка за м.май 2006 г. са изместени за м.ноември 2006 г„ поради липса на техническа готовност на Изпълнителя на проекта ЛОТ Б2, които са хронологично описани по-долу.

С писмо с вх. № 80-3708/11.07.2005 г. (изх. № 100-9084/08.07.2005 г. на ищеца) още през 2005 г. „Л.С.“ ЕАД информира ДП РВД за писмо на МАК/А. с ревизирана работна програма на дейностите, с приложен график към писмото, според която инструменталната система за кацане ILS/DME09 трябва да е готова за летателна проверка за 12.05.2006 г. (ID 75, 13.1. Second flight test). След извършен анализ на информацията от експертен технически съвет (ETC) на ДП РВД, обективиран в Протокол от 13.07.2006 г. е установено, че не е налице обективна възможност за извършване на проверката, поради следните причини: неяснота как ще се осъществи прехода от съществуващата писта за излитане и кацане (ПИК) към новата без прекъсване на експлоатационния процес, липса от представената работна програма на дейности - подготвителни работи за инсталиране на AWOS, за които е представен проект от ДП РВД, дейности в ТП 4, изграждане на ел. захранващи кабели за средно напрежение, изграждане на комуникационните кабели (RCMS кабели), инсталиране на RCMS за AGL в ЕЦ за УВД, инсталиране на RCMS за NAV в ЕЦ за УВД. Отговор в този смисъл е изпратен до ищеца с изх. № 80-0423-2271/14.07.2005 г. (вх. № 100-9327/14.07.2005 г. в „Л.С.“ ЕАД). Отлагането в конкретния случай не се дължи на ДП РВД.

С писмо с вх. № 80-2202/03.04.2006 г. (изх. № 100-4673/31.03.2006 г. по описа на ищеца), „Л.С.“ ЕАД информира ДП РВД за писмо на Инженера с № PIU 3538 от 28.03.2006 г. с ревизирана работна програма и приложен график, подписана от Изпълнителя и Инженера и план за летателна проверка на ILS09, с което има отлагане за периода 20.10-27.10.2006г. След извършена проверка на място във връзка с това писмо е установено, че не е възможно извършване на обличането предвид множеството пречки, обективирани в Информация за СМР на новата ПИК към 26.06.2006 г. Отлагането е поради недовършени работи от Изпълнителя.

С писмо с вх. № 80-3631/13.06.2006 г. (изх. № 100-8500/13.06.2006 г. по описа на ищеца) от „Л.С.“ ЕАД е постъпила нова информация в ДП „РВД“ за писмо на Инженера реф.РШ3646/СРАН/07.06.2006 с уведомление, потвърждаваща че няма да има готовност за летателна проверка на ILS09 по- рано от ранния ноември 2006 г. Отлагането не е по причини, за които ДП „РВД“ носи отговорност.

С ново писмо с вх. № 80-6460/24.10.2006 г. (изх. № 1 GO- 15 63 6/23.10.2006 г. по описа на ищеца) ищецът отново информира ДП „РВД“ за писмо на Инженера с реф.РШ3865/Ш/18.10.2006 с поредно уведомление за готовност за летателна проверка на ILS/DME09 за 30.10.2006 г. и писмо на МАК/А. реф. № CKS/PJN/aa/L-5301-06 от 18.10.2006 г. Отлагането не се дължи на ДП „РВД“.

Следват нови писма с уведомления за готовност за летателна проверка на ILS09: с вх. № 80-6650/01.11.2006 г. (изх. № 100-16123/31.10.2006 г. по описа на ищеца) „Л.С.“ ЕАД информира ДП „РВД“ за писма на Инженера реф.РШ3868/СРАН/24.10.2006 г. и PIU3872/CFAH/25.10.2006 г. и на МАК/А. с реф. № CKS/PJN/aa/L-5331-Об от 25.10.2006 г. с посочени дати на готовност за 03.11.2006 г., а с писмо с вх. №80-6784/07.11.2006 г. (изх. № 100-16450/06.11.2006 г. по описа на ищеца), ДП РВД е информирано за писма на Инженера реф.РШ3872/СРАН/53498/1.1.2 от 25.10.2006 г. и реф.РШ3891/СРАН/53498/1.1.2 от 03.11.2006 г. и на Изпълнителя реф.№ CKS/PJN/aa/L-5331-Об от 25.10.2006 г., CKS/PJN/aa/L-5365-06 от 02.11.2006 г. с приложен график и CKS/PJN/aa/L-5372-Об от 03.11.2006 г.) с потвърждение на уведомление за готовност за летателна проверка на ILS09 за 03.11.2006 г. Подчертава, че потвърждаването за готовност за извършване на летателната проверка е едва от 02.11.2006 г. видно от писмо на Изпълнителя МАК/А. реф. № CKS/PJN/aa/L-5365-06 от 02.11.2006 г. до Инженера. Едва тогава, при завършен цялостен етап на наземна проверка на ILS/DME09 е възможно реално да се извърши и летателната такава (чл. 16, ал. 3 от Наредба № 141 от 27.03.2002г. за удостоверяване експлоатационната годност на навигационни съоръжения за въздушна навигация и кацане). И в тези случаи отлагането не се дължи на действие или бездействие на ДП „РВД“.

При всяко писмено уведомление за всяка актуализация на датите ДП „РВД“ е отчитало съответните факти и обстоятелства и е предприемало своевременни дейности за реорганизиране на летателната проверка съвместно с отговорните държавни организации (Авиоотряд 28). Съгласно чл. 64б от ЗГВ Авиоотряд 28 е авиационен оператор, който осъществява полетите със специално предназначение и извършва облитане на радио и светотехнически средства. Системата Normarc NM 3625В FANFIS, с която се извършват летателните изпитвания на ILS/DME09 е монтирана и инсталирана в самолет Фалкон 2000 LZ- OOI, който се експлоатира от Авиоотряд 28 като лаборатория за облитане на радио и светотехническите средства. Поради тази причина за всяка процедура по облитане трябва да са налице подходящи метеорологични условия, успоредно с което ДП „РВД“ да извърши съответните запитвания, уточнения и графици с Авиоотряд 28 при съобразяване с въздушния трафик в района на София, както и не на последно място да заплати определена цена за полета на самолета.

С оглед на изложеното, причината за забавата при извършване на летателната проверка не се дължи на бездействие на ДП „РВД“, а на страните по договора за строителство. На по- силното основание даже може да се обоснове извод за причинени на предприятието вреди и негативни последици от нееднократната промяна на графика и съответно многократно задействане на процедура по реорганизиране и координиране на нови дати за извършване на летателната проверка. Ето защо и претенцията на ищеца по т. 2 от исковата молба за 1 006 888 щатски долара разходи за присъдено с Арбитражните решения шесто удължение на срока за строителство за забавена проверка на инструменталната система за кацане ILS/DME09 във връзка с провеждане на облитания следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

По т. 3 разходи за съдебни разноски и лихви, извършени от „Л.С.“ ЕАД в арбитражното производство и последващото такова по екзекватура в размер на 1 298 352, 84 лева.

Оспорва изцяло претенцията като неоснователна и недоказана като твърди, че така претендираните разходи не са по причина, дължаща се на действия или бездействия на ДП „РВД“ и следователно не е налице пряка причинна връзка, поради което не могат да бъдат претендирани от предприятието нито на договорно, нито на извъндоговорно основание, по следните съображения:

На първо място с Решение № 790 на МС от 1 декември 2000 година на ДП „РВД“ е възложено да финансира част от Проекта „Реконструкция и разширение на Летище София” за метеорологично, светотехническо и навигационно оборудване за терминал и пистова система, но не и други разноски (включително и такива по последващи арбитражни спорове между страните по договора за строителство от 14.03.2003 г. „Л.С.“ ЕАД и МАК/А., а още по-малко по производство по екзекватура).

ДП „РВД“ не е страна по договора за строителство и не е причинило възникване на споровете между страните по него. Също така не е страна по арбитражното дело и в производството по екзекватура на арбитражните решения и това не е спорно в настоящото дело. Поради тази причина за ДП „РВД“ никога не е съществувала правна възможност по някакъв начин да участва или да влияе на хода на арбитражното или съдебното производства (то е трето, неучастващо в правния спор лице, не е било другар или привличано като подпомагаща страна на главна страна) и постановените арбитражни и съдебни решения нямат сила на присъдено нещо спрямо него и до момента. Следователно разходите по тях не са в пряка причинно-следствена връзка с действия или бездействия на ДП „РВД“. На още по-силното основание такива не могат да бъдат претендирани от предприятието.

Освен изложеното моли съда да вземе предвид и изложеното по т. I от настоящия отговор относно изтекла в полза на ДП „РВД“ погасителна давност в частта, касаеща разноските и разходите за арбитражното производство пред Международния арбитражен съд към МТК, Париж.

Обстоятелството, че решенията на МАС към МТА, Париж, не са имали изпълнителна сила на територията на Р България, тъй като към 18.07.2012 г. не са били преминали през производство по екзекватура по никакъв начин не възпрепятства „Л.С.“ ЕАД да претендира вземането си от ДП „РВД“, ако прецени, че наистина има такива. Същите са влезли в сила на 18.07.2012 г. и от тази дата „Л.С.“ ЕАД има задължение да плати доброволно присъдените с решението суми, включително и разноските по тях. Това, че същото не е заплатило доброволно присъдените с решенията суми и се е водило производство по екзекватура няма никакво отношение към дължими разноски от ДП „РВД“ към „Л.С.“ ЕАД. Също така твърди и че ДП „РВД“ не е причина за производството по екзекватура и следователно не дължи разноски за него. По т. 4 обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на 304 469, 38 лева на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от деня, следващ срока за доброволно изпълнение, именно 18.01.2019 г., до завеждането на исковата молба.

Предявените искове за заплащане на лихви са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение по следните съображения.

Главниците са недължими, по изложени по- горе съображения, а претенциите в исковата молба относно тях са неоснователни. С погасяването на главните задължения се погасяват и акцесорните задължения за лихва. Всяко задължение за лихва предполага наличието на друго главно задължение - за главница, поради което е и акцесорно, зависи от главния дълг и се дължи заедно с него. От акцесорния характер на задължението за лихва следват различни последици: 1.задължение за лихви не може да възникне, без да е налице парично вземане за главница (респ. вземане за заместими вещи); 2. ако се погаси главното задължение се погасява и задължението за лихви; 3. ако главното задължение отпадне с обратна сила, ретроактивно отпада и акцесорното задължение;

Тъй като искът за лихви за забава е акцесорен и е обусловен от изхода по главния иск за съществуването на парично вземане, каквато е и трайната и непротиворечива съдебна практика, то не е възможно искът за лихви да е основателен, ако е неоснователен иска за главницата. Тъй като по настоящото дело исковете за заплащане на главница са неоснователни, то съоветно неоснователно е и акцесорното задължение за заплащане на лихва.

В допълнителната искова молба ищецът заема следното становище по възраженията на ответника:

Относно погасителната давност:

Правните последици на съдебното и арбитражното решение не са напълно идентични. С изпълнителна сила се ползва само арбитражното решение, което е постановено от арбитражен съд, чието седалище е в България, а не и арбитражното решение, постановено от арбитражен съд със седалище в друга държавата. Спрямо нашия правопорядък то е чуждо арбитражно решение. За да се ползва у нас със силата, която има, то трябва да бъде признато и изпълнението му допуснато от български държавен съд.

Производството относно признаване и допускане изпълнението на чуждестранно решение (съдебно или арбитражно) е известно още като производство по екзекватура. Целта на производството е да бъдат зачетени у нас последиците на чуждестранното арбитражно решение. То има процесуални и публичноправни последици, които се състоят в силата на присъдено нещо и изпълнителната му сила. Позовава се на съдебна практика.

Цитираната от ответника разпоредба на чл.41, ал.3 от ЗМТА е неприложима в настоящия казус, тъй като очевидно не става въпрос за постановено на територията на страната арбитражно решение, което има пряка правна сила и поражда правни последици като сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила от момента на влизането му в сила и без да е необходимо друг акт на държавен съд за одобряването на арбитражното решение, респективно за допускане на екзекватурата му. В настоящия случай са приложими разпоредбите на чл. 51 ЗМТА, Глава дванадесета от КМЧП, Нюйоркската конвенция ратифицирана от Република България и обн. в ДВ, бр.2 от 08.01.1965г. и чл. 404, т. 2, предложение второ от ТПК.

Съгласно правната доктрина, арбитражният орган черпи правомощията си да разгледа и разреши материалноправния спор от арбитражното споразумение (т. нар. договорно правораздаване), а не по силата на публичноправни функции. Затова, освен че арбитражните решения имат частноправен характер и не проявяват характеристиките на държавен властнически акт, те са външни за държавната юрисдикционна власт. По тази причина арбитражните решения не произвеждат правни последици като при един разрешен окончателно от държавен орган правен спор, освен в случаите когато държавният правораздавателен суверенитет е допуснал това. В производството по екзекватура се проверява дали постановеното международното арбитражно решение не нарушава изискванията за законност, справедливост и обществения ред в съответната държава.

Признаването на чуждестранен акт се изразява в признаването на силата на пресъдено нещо на чуждестранния акт; признаване на конститутивното действие, по силата на което действие възниква, прекратява или се изменя едно право и зачитане на стабилността на решението. Чрез допускането на изпълнение на чуждестранното решение последното се превръща в изпълнително основание у нас. Допускането на изпълнение има смисъл за тези чуждестранни решения, които подлежат на материално изпълнение, решения с осъдителен диспозитив, който може да бъде приведен в принудително изпълнение и каквото е постановеното арбитражно решение по настоящия казус.

Последиците от повдигане на възражения против допускане на екзекватура на международното арбитражно решение се свързват с това, че до окончателното влизане в сила на решението на българския съд, с което същото може да се признае и допусне за изпълнение, няма да бъде зачетена неговата изпълнителна сила.

По отношение на чуждестранните арбитражни решения, чието допускане се иска е налице следната особеност в ГПК - съгласно чл.405, ал.4 изр.второ от ГПК изпълнителния лист, издаден въз основа на актове по чл.404, т.3 не се предава на кредитора, докато решението по допускане на изпълнението не влезе в сила. Изпълнителният лист в настоящия случай би бил издаден именно въз основа на акт по чл.404, т.З от ГПК - решение на чуждестранно арбитражно съдилище. Т.е. за разлика от режима на местните съдебни и арбитражни решения, при които изпълнителният лист може да се издаде още при приключване на въззивната инстанция, относно чуждестранните арбитражни решения, изпълнителният лист се предава на кредитора едва след окончателното влизане в сила на решението за признаване и допускане на изпълнение (след приключване на касационното производство). Съответно по влязло в сила решение на българския съд, с което не се признава и допуска чуждестранно арбитражно осъдително решение на територията на РБ, т.е налице са основания за отказ от екзекватура не може да има изпълнително производство и за длъжника няма да има правно основание за плащане на присъдени суми с чуждестранно арбитражно решение. При последната хипотеза, „Л.С.“ ЕАД не е имало да има задължение за плащане и съответно претенции към ДП „РВД“.

С оглед изложеното, за „Л.С.“ ЕАД влязлото в сила решение по екзекватура на 03.02.2017 г. е основанието за извършеното плащане по Арбитражното решение от 28.09.2011г. и Допълнителното решение към него от 11.07.2012г. и съответно не е приложимо възражението на ответника за изтекла в негова полза обща петгодишна погасителна давност по чл. 110 и тригодишна по чл.111, ал.1, б. „б“ и „в“ от ЗЗД, считано от постановяване на арбитражното решение.

Изискуемостта на вземането по чл.114 от ЗЗД обвързва с извършеното плащане от „Л.С.“ ЕАД на 02, 06 и 08 март 2017г. по решенията и писмена поканата към ДП „РВД“ за плащане.

Няма основания да се приема възражението на ДП „РВД“ за изтекла погасителна давност, но дори да се приеме, че такава е текла от уведомяването на „Л.С.“ ЕАД за постановеното Допълнение към арбитражното решение на 20.07.2012г„ то давността е била прекъсната, съгласно чл.116, б. „б“ от ЗЗД, с предявяване на иск и образуваното производство по екзекватура по т.д. № 6378 по описа за 2012г. на СГС, TO, VI- 2 състав. А от прекъсване на давността започва да тече нова давност - чл. 117 от ЗЗД. Времето, изтекло преди прекъсването и времето, изтекло след това, не могат да се събират, за да се противопостави възражение за изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години. Разпоредбата има предвид съдебни решения, които са станали окончателни и подлежат на изпълнение, като началният момент на давността е датата на влизането им в сила.

Производството по екзекватура се характеризира като исково и се развива по нормите на общия исков процес. Съгласно приложението на разпоредбата на чл. 115 от ЗЗД, давност не тече, докато трае съдебния процес относно вземането.

Искът за 112 015.19 щ.д. - представляващи платени от „Л.С.“ ЕАД разходи за работи по преместване на комуникационните кабели от ТП 4 (старо) за ППРЦ Кривина, предназначени да обслужват работата на системите за Управление на въздушното движение (УВД) е дължим на основанията, изложени в исковата молба, като с настоящата прави следните пояснения:

ДП „РВД“ сочи като причина за отказ за плащане на допълнителни работи за преместване на комуникационните кабели от ТП 4 (старо) за ППРЦ Кривина, че изпълнителят е бил длъжен да предвиди работите по преместването в КСС. Твърди се и че преместването на комуникационните кабели от ТП 4 (старо) за ППРЦ Кривина се е наложило във връзка с изпълнението на СМР за удължаване на старата писта за излитане и кацане (ПИК) и изграждането на новата пътека за рулиране (Н). Твърди се също, че кабелите са били оперативни и необходими за работа на системите за УВД.

Видно от направеното изявление, може да се направи заключението, че системите за УВД не могат да работят без кабелите, и последните са присъщо необходими на системата, независимо от факта, че не са предвидени в КСС. Т.е. за да работи системата е било необходимо да се положат такива кабели. Полагането явно е било необходимо след като се твърди, че преместването на комуникационните кабели от ТП 4 (старо) за ППРЦ Кривина се е наложило във връзка с изпълнението на СМР за удължаване на старата писта за излитане и кацане (ПИК) и изграждането на новата пътека за рулиране (Н). Следователно до тук е ясно, че кабелите за системите за УВД за присъщо необходими и без тях системата няма да работи, поради което трябва да се преместят. След като договорът за изпълнение на СМР е по измерване, то тези работи могат да се остойностят при известното количество СМР и разходи за МС и труд, както се е случило по договора за строителство на Лот Б2. Преместването на кабелите представлява изграждане на нова система и/или добавянето на кабели към съществуващата, която изпълнена работа безспорно е свързана с разходи.

Отсъствието на извършени работи по КСС не е причина за отказ, когато същите работи се явяват основни и присъщо необходими за работата на системата. Очевидно, ако не са били положени новите кабели, системата е нямало да работи. Не споделя логиката на ДП „РВД“ при отказа за плащане (СМР невключено в КСС, не са предмет на договора за строителство) защото същата води до извод, че поради безспорната необходимост от оперативно действие на системите за УВД е трябвало ДП „РВД“ само да осигури полагането на новите кабели, тъй като конкретните системи поддържани и ползвани от държавното предприятие съществуват за да обслужват водещия обект - летище София, като обслужват въздушното движение в района на летище.

В Допълнително споразумение № 3 в § 2, чл.2, ал.1 и ал.2 към Организационното споразумение между страните се допуска изпълнението на допълнителни работи, които не са включени в КСС, чието изпълнение се извършва след съгласуване със ДП „РВД“, по искане на ДП РВД или предписани допълнително от Инженера по реда на чл. 51.1 от Договора за строителство на ЛОТ Б2.

В Допълнително споразумение № 3 в част Спогодба §7, ал. 3 е предвидено, че допълнителните нови видове работи, извършени до момента на сключване на това споразумение - 09.02.2005г. и предназначени за доверителя се заплащат от него чрез сертификатите за междинно плащане, по начините и сроковете, определени в Организационното споразумение.

Следователно, ДП „РВД“ и „Л.С.“ ЕАД в самото Организационно споразумение са допуснали да има възможност да се заявяват нови видове работи, непредвидени в КСС и присъщо необходими за обекта, което условие е налице и в двата случая.

Не са представени доказателства, че ДП „РВД“ не е искало да се местят тези кабели. Няма и възражения по извършените СМР, одобрявани са всички договори документи, следователно ДП„РВД“ дължи заплащане за тези дейности. Съдебното решение само е признало видове работи, количество, цени, допълнителни разходи и т.н. така както са извършени, и след като арбитражното решение е акта, който замества сертификатите на Инженера, то те следва да се платят от ДП „РВД“. Твърденията за изтекла погасителна давност, приема за неоснователни съгласно изложеното в т. 1 тук по-горе.

По отношение приложението на чл.73 от ЗУТ, счита същия за неприложим в случая, тъй като летище София не е улица, и в положените в него подземни и надземни мрежи имат специфична, изключителна функция и не засягат общинската улична мрежа. Законът в случая не може да се приложи по аналогия. Разпоредбата е изрична за конкретно определени обекти при градското устройство и строителство в урбанизираните територии. Изгражда се нов обект - пистова система и свързаните с нея съоръжения. За изграждането на обекта има сключен Договор за строителство на ЛОТ Б2. „Л.С.“ ЕАД е страна по този договор, но тези видове работи се изграждат за ДП „РВД“ и уреждането по плащането на новите допълнителни видове работи са за сметка на лицето, което ще ги ползва и експлоатира, тъй като тези работи са част от системите за УВД. Ако тези работи не са били изпълнени, системите за УВД нямаше да работят. Кабелите са обслужвали само системите за УВД, а не са мрежа към която се присъединяват различни потребители. Кабелите са неразделна част от системите за УВД и без тях системите нямаше да съществуват като системи, както и кабелите формират цената на обекта, изграждан за ДП „РВД“, всичко това води до извода, че дължимите суми за този обект на строителството са за сметка на ДП „РВД“.

По РМС № 790 на МС от 01.12.2000г. е предвидено, че средствата за метеорологично, светотехническо и навигационно оборудване е за сметка на ДП „РВД“. Няма посочено преразпределяне на средства от това РМС за тези системи към „Л.С.“ ЕАД или друго лице.

Съгласно предмета на сключеното Организационно споразумение от 19.12.2002г. за възлагане на дейностите, свързани с техническо осигуряване за обслужване на въздушното движение в района на летище София, Доверителят - ДП „РВД“ възлага на „Л.С.“ ЕАД организацията на строителството, изграждането, доставката и монтажа на прилежащите съоръжения за метеорологично оборудване, светотехническо осигуряване и навигация, които са предвидени за обслужване на въздушното движение в района на летището. Кабелите обслужват системите за УВД.

Искът за 1 006 888.00 щ.д., представляващи извършени от „Л.С.“ ЕАД разходи за присъденото от МАС в Арбитражно решение и Допълнителното решение към него шесто удължение на срока на строителството, свързан с иск на МАК/А. по Договора за строителство на Лот Б2 за извършена забавена проверка на инструменталната система за кацане ILS/DME09 - дейности по провеждане на облитания или т.нар. летателна проверка е дължим на основанията изложени в ИМ, като с настоящето прави следните пояснения:

Видно от доказателствата представени от ДП „РВД“ и изложените твърдения относно това на коя институция са възложени летателните проверки, съгласно българското и европейското законодателство, безспорно отхвърлят отговорността на „Л.С.“ ЕАД за причините довели до забава на летателната проверка. ДП „РВД“ са приемали без възражения изменението на датата за извършване на летателната проверка от страна на Изпълнителя - Мак/А. и/или Инженера, т.е. те са се съгласили с този резултат, следователно са допуснали и в бъдеще да бъдат присъдени допълнителни разходи ( по договора за строителство на Лот Б2) вследствие на забавата и следователно трябва да понесат отговорността си за тези действия, като платят сумите присъдени по арбитражното решение за шесто удължение на срока на строителството на Лот Б2.

„Л.С.“ ЕАД е държано отговорно за забавеното облитане като страна по договора за строителство на Лот Б2 и ответник в арбитражното производство, но реално действията и/или бездействията на другите участници в строителството - Изпълнител ,Инженер и ДП „РВД“ са довели до забавата, причина арбитражния трибунал да присъди удължение на срока на строителството с разходи.

С настоящето ДП „РВД“ не е в позиция да оспорва и променя мотивите на влязлото в сила арбитражно решение и допълнението към него / на основание Решение № 857/11.06.2014г. на CГC, TO, VI-2 състав, по т.д. № 6378/12г., с което се признава и допусна за изпълнение арбитражното решение на територията на Република България. Последното е влязло в сила на 03.02.2017г.. във връзка с постановено Определение № 59 от 03.02.2017г. на ВКС, ТК, I отделение по т.д. № 788/2016г./, то дължи изпълнение по него доколкото последното посочва окончателната стойност на изградения обект, част от който са системите на ДП „РВД“ посочени в Решение № 790 от 01.12.2000г. на Министерския съвет и Организационното споразумение.

Искът за 1 298 352.84 лева, представляващи извършени от „Л.С.“ ЕАД разходи за съдебни разноски и лихви във връзка с постановеното и влязло в сила Арбитражното решение и Допълнителното решение към него (които дават окончателната стойност на обекта) и последвалото производство по екзекватура, които разходи имат пряко касателство към активи, придобити от ДП „РДВ, “имащи отношение към основния предмет на дейност на ДП РВД по проекта и по Организационното споразумение, която претендирана тук сума е пропорционална на задължението на ДП „РВД“ по исковете по т.1 и т.2 по-горе/ е дължим на основанията изложени в ИМ, като с настоящето прави следните пояснения:

Арбитражното решение и Допълнителното решение към него, категорично и безспорно съдържат разрешаване на въпроси, свързани с изградени системи по проекта „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София. Лот Б2 - Нова пистова система и прилежащи работи” които са част от метеорологичното оборудване, светотехническото осигуряване и навигацията, предвидени за обслужване на въздушното движение в района на летището, т.нар техническо осигуряване. Това са системата за контрол и безопасност /RCMS/, поисканото шесто удължаване, поради забавена летателна проверка, електрическите работи, удължавания свързани с електрическите работи и монтаж на системата за дистанционно управление и наблюдение на наземното осветление на летателното поле /AGL/ и др.

ДП „РВД“ е било част от целия строителен процес и това се установява от разменената кореспонденция и подписаните протоколи от работни срещи по договора за строителство на Лот Б2. Затова твърдението, че държавното предприятие не е причина за възникналите спорове и разходите по тях не са пряко причинно-следствена връзка с действията и/или бездействията на ДП „РВД“ не отговаря на изложената фактическа обстановка. „Л.С.“ ЕАД не твърди че ДП „РВД“ е страна по договора за строителство на Лот Б2 или в арбитражното производство, но обосновава своите искания с правните основания изложени в ИМ.

С РМС № 790 на МС от 01.12.2000г. на „Л.С.“ ЕАД също не са били одобрявани суми за водене на арбитражни спорове, но това не е аргумент за отказ на плащането на разноските присъдени по арбитражното и съдебно производство.

ДП „РВД“ въпреки че твърди че арбитражното решение е неотносимо към него го е приело и е признало за дължими част от сумите присъдени с Арбитражното решение и Допълнителното решение към него /доказателство № 13.1 от ИМ/. Настоящия иск е за позиции, по които страните не са постигнали съгласие.

В своя допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът излага следните съображения:

Няма спор в доктрината, а и в съдебната практика, че с изпълнителна сила на територията на Република България се ползват само арбитражните решения, постановени от арбитражни съдилища, чиито седалища са в България. Решенията на арбитражните съдилища, постановени от арбитражни съдилища в други държави, не се ползват от изпълнителна сила докато не преминат през производство по екзекватура в България. Съгласно разпоредбата на чл. 404, т. 3 от ГПК, подлежат на принудително изпълнение решенията на чуждестранните арбитражни съдилища, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България. Изпълнение на чуждестранни арбитражни (както и чуждестранни съдебни решения) на територията на Р България се допуска в съответствие с чл. 51, ал. 3 от Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА) и при прилагане на Глава дванадесета от Кодекса за международно частно право (КМЧП) чрез производство по екзекватура. По своята правна същност признаването на акт на чуждестранен орган представлява декларативно по характер волеизявление на съответния орган за зачитане правните последици на този акт. В производството по екзекватура, съдът няма право да преценява правилността на решението, чиято екзекватура се иска, а проверката по чл. 117, т. 2 от КМЧП се свежда до връчването на препис от исковата молба, редовно призоваване и съответствие с основни принципи, свързани със защитата. Категорично не може да бъде споделено изложеното в допълнението към исковата молба становище на ищеца, че арбитражният орган черпи правомощията си да разгледа и разреши материалноправен спор от арбитражното споразумение, а не по силата на публичноправни функции и поради това арбитражните решения имали частноправен характер и не проявявали характеристиките на държавен властнически акт. Напротив, по силата на закона, а именно чл. 19 от ГПК, се предоставя възможност при определени в закона правила да бъде дерогирана правораздавателната власт на българските съдилища. Ето защо, арбитражното споразумение не е просто едно частноправно споразумение, а процесуален договор, допуснат и уреден от законодателя, чрез който правораздавателната функция се възлага на орган извън националната правораздавателна система. Това правораздаване се извършва по определени в закона и уговорени между страните правила и съответно резултатът от така извършеното правораздаване има своето съществено значение. То представлява алтернатива на правораздаването, осъществявано от държавната съдебна система и е възможно само при наличие на законова разпоредба, която предвижда арбитражно правораздаване. Разбира се, арбитражното правораздаване притежава своите специфики, но също като едно съдебно решение, арбитражното решение е окончателно и слага край на спора, тъй като резултатът от него е едно решение, притежаващо характеристиките непререшимост, окончателност и задължителна сила спрямо участвалите в спора страни. Това е установено както от разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от ЗМТА за международни търговски арбитражни спорове, когато мястото на арбитража е на територията на Р България, така и от съответните законови разпоредби и разпоредби от правилниците на арбитражните съдилища извън територията на Р България. В Удостоверение от 07.11.2012 г., изпратено от Главния секретар на Международния арбитражен съд към МТК, представено в производството по екзекватура на Арбитражно решение от 28.09.2011 г. и Допълнително решение от 11.07.2011 г. пред САС по в.т.д. № 4069/2014 г., ТО, 5-ти състав, е възпроизведен и текста на чл. 28, ал. 6 от Правилника за арбитраж към МТК, Париж, а именно че „ всяко едно арбитражно решение е задължително за страните. Отнасяйки спора към арбитраж по този правилник, страните се задължават да изпълняват без закъснение всяко едно арбитражно решение, като ще се счита, че те са се отказали от правото си на всякаква форма на търсене на защита, дотолкова, доколкото този отказ може да бъде валидно направен. Цитираното отбелязване в Удостоверението от 07.11.2012 г. на Главния секретар на МАС към МТК, Париж, а имено, че окончателното решение и допълнителното към него са задължителни за страните не би могло и да бъде различно, защото това е целта на арбитражното правораздаване, а именно арбитражното решение да е окончателно и да слага край на спора. Именно затова то е алтернатива на държавното съдебно правораздаване, защото постановеното от арбитражния съд решение притежава характеристиките непререшимост, окончателност на арбитражния спор и задължителна сила спрямо участвалите в спора страни. Точно тези характеристики формират обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на съдебните решения в българската правна система, изпълват със съдържание еквивалентния израз „влязло в сила решение“ и придават присъщите на юрисдикционния акт правни последици - сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила. Точно това установяват и в производството по екзекватура на Арбитражно решение от 28.09.2011 г. и Допълнително решение от 11.07.2011 г. САС (Решение№ 1966/13.10.2015 г. на САС по в.т.д. №4069/2014 г., ТО, 5-ти състав) и ВКС (Определение № 59/03.02.2017 г. по т.д. № 788/2016 г., ВКС, ТК, 1-во отд.).

Спрямо чуждестранното арбитражно решение, абсолютно аналогично на чуждестранното съдебно решение, следва да бъде успешно проведено производство по екзекватура, за да бъде допуснато до изпълнение на територията на Р България. Съгласно константната съдебна практика, съдът по екзекватура няма качеството на контролна инстанция по отношение на арбитражния акт и не действа като инстанция по същество, за да навлиза в самия правен спор и да преценява правилността на решението на арбитражния съд, а признаването на акт на чуждестранен орган представлява декларативно по характер волеизявление на съответния съдебен орган за зачитане правните последици на този акт, като решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита. В КМЧП не се прави разлика между производство по екзекватура по чуждестранно съдебно решение и чуждестранно арбитражно решение, като за българския правов ред има пълно съвпадение между последиците от двете, допускат се до изпълнение и стават изпълнително основание в пределите на Република България по един и същи ред и едни и същи правила. Това е още един довод, че арбитражното решение, макар и постановено от чуждестранен арбитражен съд, има същите правни последици като едно съдебно решение, постановено от съдебен орган, но не от българската правораздавателна система. То е задължително за страните и същите следва незабавно да се съобразят с него и да го изпълнят, но ако искат да стане изпълнително основание на територията на България, арбитражното решение, също както и съдебното, следва да премине през производство по екзекватура. Такова производство може изобщо да не се наложи да се проведе в случай, че страните по него изпълнят доброволно. В този случай ще се спестят разноски по производството по екзекватура, както и лихви за забава, но в никакъв случай плащането няма да бъде без основание само поради причината, че по отношение на съответното решение не е извършено производство по екзекватура. Нещо повече, следва да се постави въпроса по дадено арбитражно/съдебно решение, ако производството по екзекватура в някоя държава не приключи успешно и същото решение не бъде допуснато до изпълнение, а длъжникът по него междувременно е платил доброволно, то същият ще може ли да иска връщане на присъденото и платено вече като платено без основание. Отговорът на този въпрос е отрицателен, защото основанието е налице - влязло в сила решение (без значение съдебно или арбитражно).

Всички тези разсъждения са необходими, за да се установи момента, в който за „Л.С.” ЕАД е възникнало задължение за плащане по Арбитражно решение от 28.09.2011г. и Допълнително решение от 11.07.2011 г., а това безспорно е момента, в който същите са влезли в сила. Съгласно Удостоверение от 07.11.2012 г., изпратено от Главния секретар на Международния арби Именно 18.07.2012 г. е датата на която съгласно чл. 28, ал. 6 от Правилника за арбитраж на Международния арбитражен съд към МТК, Париж, страните се задължават да изпълняват без закъснение арбитражното решение. Това, че „Л.С.“ ЕАД не е изпълнило доброволно, което е наложило водене на дело по екзекватура и трупане на допълнителни задължения за разноски, такси и лихви по никакъв начин не променя датата от която „Л.С.“ ЕАД е било длъжно да плати присъдените суми с Арбитражно решение от 28.09.2011 г. и Допълнително решение от 11.07.2011 г. В този смисъл абсолютно неоснователно е твърдението в допълнителната искова молба, че без успешно проведено производство по екзекватура ищеца нямаше да има задължение за плащане към своя кредитор и съответно претенции към ДП РВД. Напротив, производството по екзекватура не е било необходимо и ищецът е длъжен да плати по силата на влезлите в сила арбитражни решения на първо място, защото притежават вече разгледаните правни характеристики и на второ място, защото както сам твърди в исковата си молба, същите заместват волята на Инженера по договора за строителство. Това, че не е изпълнил задълженията си за плащане доброволно въз основа на подлежащите на изпълнение арбитражни решения е по негова воля и в тази връзка той е причина за провеждане на производството по екзекватура.

Предвид изложеното, именно 18.07.2012 г. е датата, от която започва да тече погасителната давност по предявените по настоящото дело искове срещу ДП РВД, като общият петгодишен давностен срок за главниците, присъдени с решенията е изтекъл след пет години, а именно на 18.07.2017 г., като към момента на подаване на исковата молба в съда на 31.01.2020г. претенциите, предмет на настоящия правен спор, са погасени по давност, поради което на самостоятелно основание предявените по настоящото дело искове следва да бъдат оставени без уважение.

Твърдението на ищеца, че давността е прекъсната на основание чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, с предявяване на иск и образуване на дело по екзекватура по т.д. № 6378 по описа за 2012 г. на СГС, TO, VI-2 състав, не може да бъде споделено. Това е така, поради обстоятелството, че както е обърнато внимание в отговора на исковата молба, а и по-горе в настоящото изложение, в производството по признаване и допускане на изпълнение на чуждестранни решения съдът не навлиза в разглеждане съществото на спора (Решение № 101 от 09.02.2010 г. по гр.д. № 919/ 2009 г. на ВКС). Това не е същински процес, предявеният иск е вече разрешен от чуждестранен съд, затова съдът по екзекватурата не действа като контролна инстанция по същество, а решението за екзекватура е декларативно по характер волеизявление на съответния орган за зачитане правните последици на този акт. В производството по екзекватура съдът няма право да преценява правилността на решението, чиято екзекватура се иска, а проверката по чл. 117, т. 2 от КМЧП се свежда до връчването на препис от исковата молба, редовно призоваване и съответствие с основни принципи, свързани със защитата. Ето защо, разпоредбата на чл. 116, б. „б“ от ЗЗД в случая е неприложима. По силата на същите съображения, противно на твърденията на ищеца, са неприложими и разпоредбите на чл. 115,6. „ж“ и чл. 117 от ЗЗД по отношение на производството по екзекватура, тъй като това не е същински съдебен процес относно вземането.

Ако съдът не възприеме тази теза, то ответникът заявява, че поддържа другата такава - за недължимост на съдебно претендираните суми.

ДП „РВД“ не е страна по договора за строителство от 14.03.2003 г. между „Л.С.“ ЕАД и МАК/А. за Проект Летище София Реконструкция, развитие и разширение Лот Б2, строителство на нова писта, система от пътеки за рулиране и съпътстващи работи и че по силата на властнически акт - Решение № 790 на МС от 1 декември 2000 година, на предприятието е възложено да участва в схема за финансиране на разходите по Проекта с определени суми за метеорологично, светотехническо и навигационно оборудване за терминал и листова система, като изрично в т. 2 от Приложението е записано, че това покрива допълнителни разходи по проекта, невключени в разчета на Проектанта NACO, и 2 % инфлация по разходи за проекта. Това участие на ДП РВД във финансирането на проекта не го обвързва с постановените в последствие арбитражни решения.

Задължението за финансиране на част от Проекта е възникало по силата на решението на МС и то в определения в същото размер, а не въз основа на Организационното споразумение за организацията на строителството, изграждането, доставката и монтажа на съоръженията, подготовката и въвеждането в експлоатация на Техническото осигуряване (т.1, букви А, Б, В и Г от споразумението). Видно от чл. 2, ал. 11 (изм.) от същото е уговорено задължение за сключване на допълнително писмено споразумение за уреждането на финансовите взаимоотношения при удължаване на срока за строителство, водещо до допълнителни разходи, каквото обаче не е било подписано между ДП РВД и ищеца, въпреки че сроковете по договора за строителство между „Л.С.“ ЕАД и МАК/А. са удължавани. Тези удължавания не са в пряка причинно- следствена връзка с действия или бездействия на ДП РВД, поради което предприятието не може да носи отговорност за възникналите вреди.

Отново излага възражения по всички пера на претендираните парични суми. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноските по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

По делото не е налице спор относно това, че между Република България, Европейската инвестиционна банка и „Л.С.“ ЕАД е сключен финансов договор за финансиране на проект за реконструкция и разширение на Летище София (ратифициран със закон, приет от 38-то Народно събрание на 5.11.1997 г. - ДВ, бр. 104 от 11.11.1997 г., в сила от 14.11.1997 г.), издаден от Министерството на транспорта, обн. ДВ. бр. 6 от 16.01.1998г., в сила от 14.11.1997 г., изм. и доп., ДВ. бр.51 от 3.06.2003 г. По силата на процесния договор заемополучателят Република България, представлявана от министъра на транспорта и съобщенията и крайният бенефициент „Л.С.“ ЕАД, акционерно дружество със 100 % държавно участие, планират разширение на летище София, проектиране и построяване на нова сграда за терминал и изграждане на нова писта. Изчислената обща стойност на проекта е в размер на 192 000 000 евро.

Съобразно постигнатото споразумение е прието, че разходите по проекта следва да се финансират по следния начин: 38 000 000 евро- собствени средства на заемополучателя/крайния бенефициент, 52 000 000 евро- средства, принос на ФАР, под формата на безвъзмездна помощ от ФАР и средства, принос от ИСПА, под форма на безвъзмездна помощ от ИСПА, 42 000 000 евро – от Кувейтски фонд за арабско икономическо развитие и 60 000 000 евро- за попълване на финансирането, които заемополучателят е поискал от банката, под формата на заем.

Съгласно чл. 1 от договора банката отпуска на заемополучателя кредит в размер на 60 000 000 евро за частично финансиране на проекта. Уговорено е между страните, че изплащането на паричните суми става на не повече от 15 транша, всеки от тях в размер на поне 1 000 000 евро, но не повече от 10 000 000 евро. За изплащане на всеки от траншовете заемодателят следва да получи писмено искане от крайния бенефициент, джиросано от заемополучателя.

Съгласно Приложение А към договора за финансиране проектът обхваща развойно планиране на разширението на Летище София, проектирането и построяването на сграда за нов терминал и подобряване на съществуващата пистова система.. В това приложение е обозначено както обхвата на проекта и неговия капацитет – т.3, а в т.4 и е определен график относно начало на изготвяне на плана на работите, начало на строителните работи и пускане в пълна експлоатация на новите съоръжения. В приложение Б е определен погасителният план.

С договор за заем (по проект развитие на летище София), сключен на 22.06.1998г., между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие (КФАИР) и приложенията към него /ратифициран със закон, приет от 38-то НС на 28.10.1998г., обн. ДВ, бр. 129 от 04.11.1998г./, обн. ДВ бр. 135 от 17.11.1998г., изм. ДВ. бр. 16 от 18 Февруари 2005г. и измененията към него, ратифицирани със закон, приет от 39-то НС от 28.01.2004г., ДВ, бр. 11 от 10.02.2004г. и ратифицирани със закон, приет от 39-то НС от 13.01.2005г., ДВ, бр.10 от 28.01.2005г., е уговорено Фондът да отпусне на Държавата кредит на стойност 12 300 000 кувейтски динара. Съгласно Приложение № 2 към договора финансирането се осигурява за изпълнение на проект за разширението и развитието на летище София и се състои от следните елементи: осигуряване на парцели земя, необходими за проекта; инженерно-строителни работи за изграждане на пътнически терминал с капацитет 2,5 милиона пътници годишно; укрепване и удължаване на сегашната писта за кацане; построяване на нови пътеки за рулиране и разширяване на вече съществуващите такива и на пероните; паркинг и пътен достъп до националната пътна мрежа, разнообразна инфраструктурна мрежа - електричество, водоснабдяване, канализация и телефони; доставяне и монтаж на електромеханични съоръжения и трансмисионни съоръжения за новата терминална зала; осветление на пистата, пътеките за рулиране и перона; консултантски услуги за подготовка на подробна проектантска документация и на тръжните документи, както и за контрол върху изпълнението; ведомствена подкрепа на "Летище София" - ЕАД и обучение на неговите кадри в областта на управление на летищата. Кредитополучателят се задължава да заплаща годишна лихва в размер на 4 % от целия размер на непогасената заемна сума и която започва да се начислява върху всяка сума от датата на изтеглянето ѝ. Към лихвата се добавя 0,5 % върху изтеглената непогасена сума за посрещане на разноски на администрацията на кредитодателя и услугите по изпълнението на договора за кредит. Таблица № 1 към процесния договор представлява график за погасяване на заемните суми, в който е предвидено, че изплащането на кредита става на шестмесечни погасителни вноски с падеж м. февруари и м. август. В графика за плащане на посочени 28 погасителни вноски, 27 от тях в размер на 440 000 кув.д. всяка, а последната 28-ма – 420 000 кув.д. Уговорено е, че лихвите и другите разноски следва да бъдат плащани на посочените в Таблица № 1 падежни дати за погасителните вноски за главницата. Според записаното в чл. 3, т.1 кредитополучателят има право да тегли необходимите суми за покриване на предишни плащания или за посрещане на плащания, необходими за финансиране на проекта. При направено искане от кредитополучателя за теглене на парични средства при обстоятелствата и условията на договора, фондът може да излезе с окончателен писмен ангажимент, неподлежащ на преразглеждане, по силата на който да плати на кредитополучателя или на друго лице стойността на финансираните от този кредит стоки. Тегленето става с писмена молба по образец заедно с необходимите документи след изразходването на предоставените суми за проекта. Съгласно чл. 3, т. 6 от договора кредитополучателят се задължава да използва сумите, които му се отпускат единствено за финансиране на разумните разходи, необходими за изпълнението на проекта. Придобиването на стоки става със споразумението между страните, което подлежи на корекция по силата на допълнително споразумение. Кредитополучателят се задължава да използва стоките, които получава по този начин, единствено за изпълнение на проекта. Уговорено е, че фондът изплаща на доказано основание сумите по кредита било на самия кредитополучател, било на упълномощено от него лице. Страните по процесния договор са споразумели за извършване на рекредитиране на средствата от кредита в „Л.С.“ ЕАД, по силата на договор за рекредитиране, подписан между кредитополучателя и дружеството с условия за кредитиране и клаузи, съответстващи на условията на основния кредит. Кредитополучателят се задължава да изпълни сам или чрез посредника проекта в съответствие с правилните финансови норми и инженерни изисквания. Страните по договора сформират управителен комитет, който да съдейства и координира правителствените учреждения, звена и органи и други организации за изпълнение на проекта. Кредитополучателят осигурява възможност за наблюдение изпълнението на проекта. Задължава се да създаде и звено вътре в комитета за управление изпълнението, което да бъде отговорно за всички финансови, управленски и контролни въпроси. Страните са се съгласили, че подписването на предприемачески договори за изпълнение на проекта, финансирани от кредита, стават с одобрението на кредитодателя. В срока от 6 месеца след приключване на работата по проекта кредитополучателят предоставя на Фонда доклад, съдържащ сравнение между действително направените разходи и предварително уговорените такива. Според чл. 3, т. 24 кредитополучателят налага на „Л.С.“ ЕАД задължението да изпълни проекта, да го въведе в експлоатация и да го поддържа в съответствие с норми, приети от кредитодателя. С предизвестие до кредитополучателят Фондът може да прекрати отпускането на парични средства по кредита, ако е налице цялостно или частично неизпълнение на задълженията за погасяване на главницата, лихвите или другите разноски или на клаузите от договора. При невъзможност за уреждане на разногласия или искания по процесния договор с дружеско споразумение случаят се отнася към арбитраж, състоящ се от трима арбитри – по един, назначен от всяка от страните и един по споразумение между тях.

По делото е приложен Договор № 286/12.11.1999 г. между Главна дирекция „Главна въздухоплавателна администрация“ и Главна дирекция „Р.НА В.Д.“ и ЕТ „Д.-**“ за изработване на кадастрален план на подземните проводи и съоръжения (ППС) в границите на местност „Летищен комплекс“. По силата на процесния договор, дружеството-изпълнител се задължава да регистрира изработения и приет план за ППС в кадастралния план на град София. Видно от положените подписи под договора, същият е съгласуван от представители на ищеца, един от които е изпълнителният директор, който представлява дружеството по закон, а останалите са главен счетоводител, юрист и представител на ИПРЛС.

С Писмо вх. № 80-4059 от 28.09.2000 г. от ЕТ „Д.-**“ до ответника, с копие до изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД и ГД „ГВА“, дружеството-изпълнител по договора за изработване на кадастрален план е изпратило окончателните материали, по изпълнението му.

С приемо-предавателен протокол от 21.12.2000 г., дружеството-изпълнител по договора за изработване на кадастрален план е предало изработения кадастрален план на ППС за цялата територия на летище София, а комисия, в чиито състав е бил и старши специалист в отдел „ИПРЛС“ към „Л.С.“ ЕАД, са приели задачата за изпълнена.

С изменение на договора за заем между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него (ратифицирано със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 28 януари 2004 г. - ДВ, бр. 11 от 2004 г. е сила за Република България от 10 февруари 2004 г.) е променена крайната дата на завършване на проекта от 2002 г. на 2005 г., както и разпределението на средствата за изпълнение на проекта, а именно: Общи и подготвителни работи – 803 000 кув.д., работи ниско строителство, свързани с пистата, пътеките за рулиране, пероните и прилежащата инфраструктура – 10 388 000 кув.д., работи ниско строителство и електромеханични работи, свързани със станцията за пожарна и аварийна безопасност – 152 000 кув.д., консултантски услуги за Лот Б2 – 642 000 кув.д., неразпределени резерви – 315 000 кув.д.

В Споразумение за изменение на договора за заем между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него (Ратифицирано със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 13 януари 2005 г. - ДВ, бр. 10 от 2005 г., в сила за Република България от 28 януари 2005 г.) е констатирано, че е налице значително забавяне от началото на реализацията на проекта с неблагоприятен ефект върху първоначалната програма за неговото изпълнение, което налага изменение на графика за погасяване, предвиден в таблица № 1 към Договора за заем, посредством намаляване на погасителните вноски през първите три години и последващо увеличение на вноските до края на периода за изплащане на заема. Първите шест от тях са в размер на по 200 000 кувейтски динара, а оставащите двадесет и две до края – в размер на 504 500 кувейтски долара всяка. Крайният срок за теглене на суми от заема, посочен в чл. 3, т. 9 от първоначалното споразумение, се удължава до 31 декември 2006 г.

По делото е представено Споразумение за управление между Правителството на Република България, в качеството на заемополучател и „Л.С.“ ЕАД, в качеството на краен бенефициент, по силата на което страните определят и уреждат правата, задълженията и условията, при които заемополучателят управлява летище София по смисъла на чл. 16а, т. 9 от ЗГВ, във връзка с чл. 43д от ЗГВ, а крайният бенефициент упражнява правото на ползване върху летището и го управлява по смисъла на параграф 11 от преамбюла на Финансовия договор, във връзка с чл.43д от ЗГВ и условията на Споразумението за заемане на средства, получени от заем по чл. б. 10 от Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и "Летище София" – ЕАД за финансиране на проект “Реконструкция, развитие и разширение на Летище София“, (обн., ДВ, бр. 6 от 7б. 01. 1998 г., изменен и допълнен със Споразумение № 1 за изменение на Финансовия договор, ратифицирано със закон, обн. ДВ, бр. 13 от 11. 02. 2003 г., обнародвано в ДВ, бр. 51 от 3. 06.2003 г.). Страните са се договорили, че заемополучателят отстъпва на крайния бенефициент правото на ползване върху всички активи, публична държавна собственост, които съставляват:

а) Съществуващото гражданско летище за обществено ползване - Летище София, състоящо се от съоръженията, сградите и земята върху и под която са построени съоръженията и сградите, ведно с прилежащата им земя,- съгласно заповед № РД - 14-3 от 31. 01. 2000 г. на министъра на транспорта и съобщенията, изменена със заповед № РД - 14 - 9 от 19. 12. 2000 г. на министъра на транспорта и съобщенията и съгласно предавателно-приемателни протоколи, подписани между “Л.С." ЕАД и Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД “ГВА“).

б) Реконструкцията и разширението на съществуващото летище София, състоящи се в терминала за пътници по т. 3. 1. и одобряване на пистата по т. 3. 2. от Техническото описание, Приложение А към чл. 1. 01. от финансовия договор, ведно с всички принадлежащи към тях съоръжения, сгради и земя върху и под която те ще бъдат построени в изпълнение на проекта и с всички свързани с тях поземлени имоти на заемополучателя в границите на обекта.

Правото на ползване върху обекта, предмет на това споразумение, се отстъпва за срок от датата на сключването му до погасяването на заема, предмет на финансовия договор. Стойността на правото на ползване на обекта за срока към момента на подписване на това споразумение е в размер на 38 229 хиляди евро. Сумата в размер на 38 229 хиляди евро ще се преизчислява в съответствие с реализираните вноски на крайния бенефициент, в резултат от ревизиите по “Сметка за изчисляване на правото на ползване“ от дългосрочния бизнес план на крайния бенефициент и в размер до свободните средства на последния след погасяване на неговите задължения по закон, в съответствие с чл. 2 и с чл.6.07 от Финансовия договор. В случай че това споразумение бъде прекратено преди края на периода на заема, стойността на правото на ползване трябва да се намали до стойността на вноските, които крайният бенефициент вече е направил във връзка с плащанията по обекта, погасяване на лихвите по заема, а също така и други плащания по публичния актив, наредени от министъра на транспорта и съобщенията. Страните са се споразумели, че крайният бенефициент поема задължението вместо да плати правото на ползване, предмет на това споразумение, да извърши погасяване на заемите по проекта и/ или на други наредени от заемополучателя задължения за обекта.

Съгласно споразумението крайният бенефициент се задължава да ползва обекта със следното предназначение и задължения:

1. за да изпълни задачите по осъществяването на Проекта, съобразно решенията на Управителния комитет по проекта, създаден със заповед № РД-08-999 от 27.11.1997 г. на министъра на транспорта;

2. за изпълнението на възложените му функции на летищна администрация;

3. за дейностите по управлението и експлоатацията на летището, определени в това споразумение, съгласно издадената лицензия за летищно предприятие;

4. за извършване на търговските дейности по наземно обслужване, определени в това споразумение, съобразно издадените лицензии;

5. за други съвместими търговски дейности, както и за отдаване под наем на търговски обекти в обекта по реда и при условията на чл. 16, ал. 4 от Закона за държавната собственост.

Крайният бенефиециент се задължава да извършва дейностите по поддържане на летателното поле и развитие на инфраструктурата на летището ограничаване и отстраняване на препятствия, поддържане на визуалните сигнални средства, осигуряване на полетите на територията на летището и в неговата околност, охрана на летището, сигурността на полетите, възлагане разработването и осъвременяването на генералния и кадастралния план на летището. Същият осъществява задълженията си със средствата от летищните такси по чл. 120, ал. 1 от ЗГВ, приходите от наземно-обслужване и други търговски авиационни услуги и средствата от неавиационните търговски сделки, като ги използва по предназначението им. Крайният бенефициент се задължава да извършва обслужване на задължението по смисъла на чл. 6.07 от Финансовия договор и да извършва плащане на лихви и главници, съгласно чл. 6.01 от Споразумението за заемане на средства, като при недостиг заемополучателят взима необходими решения по реда и при условията на Споразумението за заемане на средства, получени от заем. В изпълнение на чл.1.04.А, б. "д" от Финансовия договор със заповед № РД- 08 - 999 от 27.11. 1997 г. на министъра на транспорта е учреден Управителен комитет на проекта. Управителният комитет участва във всички действия по планиране развитието на летище София, свързани с реализацията на проекта. Управителният комитет координира и направлява работите по изпълнението на Проекта, на Финансовия договор, на Договора за заем и на всички актове на заемополучателя, свързани с проекта и взаимодейства пряко с всички участници. За поддържане на необходимото равнише на средствата на крайния бенефициент, в съответствие с чл. 6. 07. от Финансовия договор. Заемополучателят отстъпва на крайния бенефициент, като му предоставя правото да събира и използва (усвоява) таксите по чл. 120, ал. 1 от ЗГВ по предназначението им в съответствие с Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационното обслужване в Република България.

По делото е приложено Споразумение за заемане на средства, получени от заем между Правителството на Република България, в качеството на заемополучател и „Л.С.“ ЕАД, в качеството на краен бенефициент, по силата на което заемополучателят възлага на крайния бенефициент да изпълни „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София“, срещу правото да се използват средствата, получени от Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка в размер на 60 милиона евро. Уговорено е, че крайният бенефициент встъпва в задълженията на заемополучателя и се задължава солидарно с него да изпълни проекта и да погаси заема при условията на Финансовия договор и на това Споразумение. Съгласно чл. 2.01, б. а) крайният бенефициент ще съставя и подписва всяко писмено искане за изплащане на сума за кой да е от траншовете по Финансовия договор, а заемополучателят ще потвърди (джироса) искането във формата и при минималното съдържание на образеца за подлежащите на уточняване в искането: размер на транша, сума на авансов разход, ако има такъв, валута, предварително посочен от банката лихвен процент, предпочитана дата на изплащане и други конкретни условия на искането. Предвидени са и специални условия за първия и за останалите след него траншове. Съгласно чл. 3 крайният бенефициент поема задължението да уведомява заемополучателя и банката незабавно след узнаване за всяко превишение на разходите за обекта по смисъла на чл. 6.03 от финансовия договор. Заемополучателят се задължава да използва получените суми от заема единствено за плащане с тях на разходите за обект в съответствие с подробния финансов план и според доказателствата за наличие на условия за плащане. Уговорено е, че крайният бенефициент ще съгласува всяко нареждане за плащане на разходи с възложителя по договора за изпълнение на строителството – Министерството на транспорта и съобщенията. Крайният бенефициент се задължава в съответствие с условията на финансовия договор от името на заемополучателя със средствата от таксите по чл. 120. ал. 1 от ЗГВ и другите парични средства от авиационни и неавиационни доходи в обекта по смисъла на чл. 6.08 от Финансовия договор да извършва плащания за лихви, главницата на 24 вноски и всички други разходи от 1.07, 1.06 и 1.07 от финансовия договор. При неизпълнение на крайния бенефициент, същият ще обезщети заемополучателят за отговорността към Банката, която е породена и понесена от такова неизпълнение на солидарно задължение, което е възникнало по причина на крайния бенефициент и въпреки, че Заемополучателят е спазил условията на това Споразумение. Заемополучателят ще обезщети крайния бенефициент за отговорност, която е породена и понесена от такова неизпълнение на солидарно задължение, което е възникнало по причина на Заемополучателя и въпреки, че крайният бенефициент е спазил условията на това Споразумение. Споразумението е от 12.11.2003г.

С Решение № 790 от 01.12.2000 г. на Министерския съвет е одобрена „Схема за финансиране разходите на проекта „Реконструкция и разширение на летище София“. Съобразно това решение необходимите средства за държавния бюджет в размер на 46 141 хил.евро следва да се осигурят като капиталов трансфер за 2001г. – 35 000хил.лв., а за 2002 и 2003г- - съобразно възможностите на държавния бюджет за съответната година. Одобрената от МС схема за финансиране разходите на проекта е следната- за нов пътнически терминал и прилежащи съоръжения, част от средствата, които следва да се осигурят са от ДП „Р.НА В.Д.“ осигуряват средства в размер на 4 200 хиляди евро за метеорологично, светотехническо и навигационно оборудване и 2 419 хиляди евро, а друга част - от дивиденти от „Л.С.“ ЕАД – за 2000-20003 – в размер на 29 113 хил. евро; за нова пистова система и прилежащите съоръжения ДП „Р.НА В.Д.“ следва да осигуряват средства в размер на 8 000 хиляди евро за метеорологично, светотехническо и навигационно оборудване и 1 081 хиляди евро за оборудване на пистова система, от дивидентите на „Л.С.“ ЕАД средствата са в размер на 17 058 хиляди евро; за направата на нов терминал и нова пистова система ДП „Р.НА В.Д.“ осигуряват средства в размер на 12 200 хиляди евро за метеорологично, светотехническо и навигационно оборудване и 3500 е хиляди евро за оборудване на пистова система, като от дивидентите на „Л.С.“ ЕАД средствата са в размер на 46 171 хиляди евро.

С Организационното споразумение от 19.12.2002 г., изменяно и допълвано с 3 бр. допълнителни споразумения: № 1 от 02.06.2003г., № 2 от 08.08.2003 г. и № 3 от 09.02.2005г., ДП „Р.НА В.Д.“, в качеството на доверител, възлага на „Л.С.“ ЕАД, в качеството на довереник, базирайки се на т.3.2 от Националния план за регионално развитие за периода 2000 – 2006г., прието с ПМС №208/1999г.; Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и „Л.С.“ ЕАД; договор за заем между Република България и Кувейтски фонд за арабско икономическо развитие и свързаните с тях международни и вътрешни актове, Проектът за реконструкция и разширение на летище София, определен от генералния план на летище София, наричан проекта. Страните са взели предвид това, че проектът предвижда към новата сграда на пътническия терминал и новата писта за излитане и кацане да бъдат изградени съответните прилежащи съоръжения за метеорологическо оборудване, светотехническо осигуряване и навигация, които са предназначени за обслужване на въздушното движение в район на летището и които ще бъдат наричани за краткост „Техническо осигуряване; отчел е наличие а решение №790/01.12.200г. на МС, с което е одобрена схема на финансиране на разходите по проекта, съобразно която техническото осигуряване е за сметка на средствата по чл.122а, ал.3 ЗГВ, като е одобрил средствата за техническо осигуряване за СМР по проекта в тази част да са от средствата по чл.122а, ал.3 ЗГВ.

С оглед на факта, че съгласно нормата на чл.122а, ал.3 ЗГВ разходването на средствата по чл.122а, ал.3 ЗГВ е предоставено на доверителя (ДП“РВД“), а съгласно условията на преждецитираните договори на довереника (“Л. С.“ ЕАД) е възложено да изпълни проекта по пълномощие и безвъзмездно, са приели, че се изисква доверителят (ДП“РВД“) да възложени на довереника (“Л. С.“ ЕАД) да изпълни съответното принадлежащо към проекта техническо осигуряване, при определението от доверителя организационни условия по това споразумение и съответно, без право, на възнаграждение за довереника, с оглед характера на техническото осигуряване на принадлежност към обекта по пълномощно №79-00-880 от 04.05.1999г., издадено от министъра на транспорта, страните са се съгласили за следното:

Доверителят (ДП“РВД“) възлага на довереника („Л.С.“ЕАД) да поръча от свое име и за сметка на доверителя организацията на строителството, изграждането, доставката и монтажа на съоръженията, подготовката и въвеждането в експлоатация на техническото осигуряване, принадлежащо към проекта съгласно условията на това споразумение – чл.1.

Съгласно чл. 2 от споразумението при възлагане на всяка отделна част от техническото осигуряване доверителят ще съгласува чрез двама свои представители схемата за начина на ценообразуването на строително-монтажните работи (СМР), включени в стойностните сметки по договора за изпълнение на Проекта, както и конкретните предметни и стандартизационни изисквания и условия.

Ако не следва друго от съгласуване на страните, ДП „РВД“ ще извършва конкретизирането по предходната алинея, като овласти двама свои представители да участват във вземане и изпълнение на решенията, по следните дейности: 1/.при провеждане на тръжните процедури за закупуване на стоките, осигуряване на услугите и заповядване на работите по реда на чл.6.04 от Финансовия договор с ЕИБ за изграждане на новияпътнически терминал и съгласно приложение №1 към договора за заем с КФАИР за изграждане на пистовата система и прилежащите съоръжения за метеорологично, светотехническо и навигационно оборудване; 2/. при одобряване на условията на договорите за стоките, услугите, работите, съоръженията и оборудването по т.1, по-горе.

С ал. 3 на чл.2 от споразумението страните са се съгласили, че съгласно решенията по чл.2, страните следва да уговарят конкретните изисквания и условия по ал.1 в допълнение към това споразумение за съответния обект, етап, участък, стоки, услуги или работи- предмет на самостоятелно договаряне и изпълнение.

ДП “РВД“ е поело задължение, с нормата на чл.3 от споразумението, да оказва необходимото съдействие при поискване от страна на довереника „Л.С.“ ЕАД, при уточняване на техническите задания, схеми, чертежи, скици на детайли и други документи, съдържащи изходните данни, които са необходими за точното, пълно, качествено и навременно изпълнение на действията, възложени на довереника.

Съгласили са се, че при липса на друга уговорка, че доверителят чрез двама свои представители ще извършва постоянно, докато трае изпълнението на поръчката, необходимото съгласуване по надлежното изпълнение по договора и отчитането на изпълнените работи, стоките и услугите, както и ще проверява дали стоките, услугите и работите, представени за приемане от довереника съответстват на определените съгласно договорите по чл.2, ал.2 и ще одобрява или отказва одобрението им писмено в съответните приемателни актове.

С нормата на чл.5 от споразумението доверителят ДП“РВД“ е поел задължение да заплаща всички приети стоки, услуги и работи, застраховки и поддръжка, съобразно уговореното в това споразумение и договорите по чл.2, ал.2 и ал.3 от него, въз основа на представените първични отчетни документи за изпълнението, представени от довереника.

С разпоредбата на чл.6 от споразумението е уреден начина на плащане и необходимите документи, които доверителят следва да получи, за да извърши плащане, а именно: фактура, издадена от довереника, в която следва да се посочи номера на фактурата, издадена от изпълнителя, платежния сертификат, касаещ конкретното плащане, като се посочи и сметката, по която следва да се преведе претендираната за плащане сума; посочено е какво следва да съдържа платежното нареждане, издадено от доверителя, с което той ще нареди плащане.

Страните са приели, че всеки от тях поема задължение да уведоми другата страна незабавно за всяко възникнало затруднение, пречка относно изпълнението на изискванията на доверителя по чл.2 от споразумението, за всяко обстоятелство, което застрашава интереса, относно липса на точно изпълнение и др., посочени в нормата на чл.7, ако с алинея 4 на тази разпоредба са приели, че решенията или предписанията на лицето, което упражнява строителен надзор са задължителни за страните.

С разпоредбата на чл.8 от договора страните са приели, че след издаване на акт за разрешаване на ползването на обект от техническото осигуряване довереникът е поел задължение да предаде на доверителя този обект, заедно с всички тръжни, проучвателни, проектни и други строителни книжа, договори за възлагане на доставките и работите, фактури и митнически документи за доставката и услугите., като страните са приели, че с извършване на тези отчетнически действия доверителят поема владението на активите от състава на техническото осигуряване и според нуждите ще поддържа, поднови или подмени тези активи в експлоатацията на обекта.

Страните са приели, че това споразумение съставлява неразделна част от споразумение за управление, предвидено в Преамбюла и в чл.6.10 от финансовия договора за проекта и че същото влиза в сила при и от момента на сключване, одобрение и влизане в сила на споразумението за управление и ако и доколкото това споразумение не противоречи н споразумението за управление и е одобрено като съответстващо на него.

Приели са, че споровете по това споразумение ще се решават от министъра на транспорта и съобщенията.

На 02.06.2003г. страните сключват допълнително споразумение, с което допълват споразумението от 19.12.2002г., в частта касаеща чл.6 от него, като добавят нови алинеи, съгласно които се съгласяват за следното: с алинея 2, да се извърши авансово плащане от страна на ДП „РВД“ на сумата от 910 566,18 щатски долара и от страна на „Л.С.“ ЕАД на 4 386 733,82 щатски долара, като последната сума се финансира от КФИАР в размер на 3 742 699,79 щатски долара и от „л.С.“ ЕАД в размер на 644 034,03 щатски долара.

С ал. 3 са се съгласили, че активиране на правата по посочената банкова гаранция в общ размер на 5 297 300 щатски долара довереникът „Л.С.“ ЕАД се задължава неотменимо и безусловно в срок от три работни дни от ефективно постъпване по банковата му сметка на сумата, съдържаща се в иска за усвояване на тази банкова гаранция, да възстанови на доверителя ДП „РВД“ съответната полагаема се част от сумата на преведеното от доверителя авансово плащане, а именно 910 566,18 щатски долара и съответния ДДС, съответстваща на работите, финансирани от доверителя по съгласуваната КСС с писмо на доверителя № 80-04-4048/20.12.2002г., като при забава в изпълнение на това задължение са уговорили довереникът да заплати на доверителя неустойка в размер на законната лихва за периода на забава.С ал.4 са приели, че плащанията следва да се извършват директно към изпълнителя, едновременно от довереник и доверител.

На 08.08.2003г. страните сключват допълнително споразумение №2 към организационното споразумение от 19.12.2002г., с което добавят нова алинея 5 към чл.6 от това организационно споразумение, съгласно която в случай на активиране на правата по учредената в полза на довереника банкова гаранция за изпълнение №3351/13.03.2003г. от страна на посочената банка, както и на активиране на правата по увеличенията в стойността на гаранцията за изпълнение, съгласно чл.10.1 от Договор ЛОТ В? – „Нова писта, система за рулиране и прилежащите работи“, довереникът се задължава неотменимо и безусловно в срок от три работни дни от ефективното постъпване по банковата му сметка на сумата, съдържаща се в иска за усвояване на банковата гаранция, да възстанови в щатски долари на доверителя съответната полагаема се част от тези права и начисления ДДС за съответната част от работите, финансирани от доверителя по съгласуваната КСС с писмо на доверителя № 80-04-4048/20.12.2002 г., като при забава е поето задължение от довереника да заплати неустойка за периода на забава в размер на законната лихва.

На 09.02.2005г. страните сключва допълнително споразумение №3, с което изменят организационното споразумение от 19.12.2002г. по следния начин:

Нормата на чл.1 добива следното съдържание: Доверителят (ДП“РВД“) възлага на довереника („Л.С.“ЕАД) да поръча от свое име и за сметка на доверителя организацията на строителството, изграждането, доставката и монтажа на съоръженията, подготовката и въвеждането в експлоатация на техническото осигуряване, принадлежащо към проекта и описано в коригираната КСС- Приложение №1, съгласно условията на това споразумение и неразделна част от него и договора за изпълнение на ЛОТ Б-2 (наричан „договора“), сключен между „Л.С.“ ЕАД и МАК – А.“, Агентското споразумение по чл.60.16 към договора и всички съгласувани с ДП „РВД“ споразумения към този договор.

Със създадената нова ал.2, с която страните уреждат отношенията, свързани с работите, касателно метеорологичното, светотехническтото и навигационно оборудване, които финансира доверителят ДП „РВД“, на основание решение №790/01.12.2000г. на МС и съдържащите се в КСС, дейности, обозначени като техническо оборудване, като приемат те да се проверяват и съгласуват от доверителя, както следва: предварително съгласуване на работите, което означава, че довереникът поема задължение да представи на доверителя всички документи, които са получени от Инженера за видовете работи, различни от договорените, ревизирания график за изпълнение на договора, както и техническите характеристики на машините, съоръженията и оборудването, съставляващи част от техническото осигуряване, в срок от 5 дни от получаването им; а доверителят поема задължение , писмено да одобрява или мотивирано да отказва да одобри предложените видове работи, различни от договорените, ревизирания график за изпълнение на договора, както и техническите характеристики на машините, съоръженията и оборудването, съставляващи част от техническото осигуряване, в срок от 7 дни от получаването им, в резултат на което за довереника, след получаване на становището на доверителя и в съответствие с него, да одобри или не предложенията на Инженера относно видовете работи, различни от договорените, ревизирания график за изпълнение на договора, както и техническите характеристики на машините, съоръженията и оборудването, съставляващи част от техническото осигуряване.

По отношение на плащанията приетото от страните съгласуване се изразява в следното: довереникът е поел задължение да представи на доверителя платежния документ и всички документи, касаещи видовете и количества работи и техническите характеристики на елементите от техническото осигуряване, в .т.ч. и всички документи за действително извършени работи по чл.56,.1 вр. с чл.51.2 и чл.551. от договора в срок от 5 дни от получаването им от Инженера, а доверителят е поел задължение да провери платежния сертификат по отношение на всички необходими проверки в съответствие с Приложение №3-контролен лист, одобрен от страните по този договор и в до 7 работни дни от получаване на документите, които са му представени от довереника, доверителят, в съответствие с чл.60.2 от договора, изразява писмено становище за видовете количества работи, както и техническите характеристики на машините, съоръженията и оборудването, съставляващи част от техническото осигуряване, като становището на доверителя, в срок до 5 работни дни от получаването му от довереника, се изпраща от негово име на Инженера по договора.

С това допълнително споразумение страните са изменили текста на чл.2, който е добил следното съдържание, а именно:

Страните по настоящето споразумение не могат да възлагат нови видове работи, невключени в КСС, освен работи възложени по реда на чл. 51.1 вр. с чл.2.1, б.“Г“, предл.9 от договора; работи, касаещи доверителя, които се предписват допълнително от Инженера на обекта в съответствие с чл.51.1 от договора към определение позиции от КСС, следва предварително писмено да се съгласуват с доверителя; работи по активи, които не са собственост или не се експлоатират от страните (довереник и доверител), включени или не в КСС към договора, но касаещи двете страни и са безспорно необходими за завършване на обекта, се финансират от страните, съгласно действащия към момента процент за участие в проекта. Страните са приели, че прогнозното процентното участие на страните във финансирането на проекта, посочено като процент в КСС се актуализира, както следва – 16,41% за доверителя (ДП“РВД“) и 83,59% за довереника (Л.С.“ ЕАД).

Прието е, че следващо актуализиране на процентното участие на страните във финансирането на проекта ще се извършва с допълнително писмено споразумение въз основа на получените от довереника издадени заповед или заповеди за промяна от инженера, чиято обща стойност променя сумата за СМР и доставки по договора с повече от 1 000 000 щ.д.- ал.5 на чл.2.

С ал.6 на цитираната норма са се съгласили, че на основата на актуализираното прогнозно процентно участие във финансирането на проекта, определено между страните на базата на участието им в общата прогнозна стойност на СМР и доставки по договора, части от А1 до ЕЗ на КСС, чрез фактурите по последващите междинни сертификати, ще се извършва уравняване между платените суми и сумите, които са дължими на основата на последното актуализирано прогнозно процентно участие във финансирането на Проекта. Уравняването се извършва към 30 ноември 2004 г., до Сертификат 12 включително.

Съгласно ал.8 е постигнато съгласие че определянето на окончателното процентно участие на страните във финансирането на работите по договора и уравняването се извършва след внасяне при довереника на сертификата за окончателно плащане. След одобряване на сертификата за окончателно плащане от страните, дължимите суми по него се заплащат на база на установеното прогнозно процентно разпределение към този момент.

С нормата на ал.9 е прието, че окончателното процентно разпределение се извършва в срок до 15 работни дни от извършеното плащане по сертификата за окончателно плащане към изпълнителя по договора, въз основа на окончателното процентно разпределение, приложено към работите и сумите по целия договор в срок от 10 работни дни, след срока по ал.9, чрез ефективно плащане срещу представена фактура (ал.10), като при удължаване на срока за строителство на проекта, водещо до допълнителни разходи, уреждането на финансовите взаимоотношения между страните се регламентират с допълнително писмено споразумение (ал.11).

С нормата на ал.12 страните са приели, че в случай на увеличаване или намаляване на количествата по КСС към договора или възлагане на допълнителни видове работи, или отпадането на такива, по реда на чл. 2 от настоящото допълнително споразумение, разликата между действително изразходваните средства за тези работи и средствата за работите, предвидени по договора и при условията на чл. 52.1 и 52.2 от него е за сметка, респективно - в полза на страната, финансираща съответната позиция.

С нормата на ал.13 са се съгласили, че в случаите на предложен от Инженера проект на Заповед за промяна по реда на чл. 51.1. от договора, касаещ КСС, същият се предоставя предварително на доверителя за писмено становище и препоръки, които се представят на довереника до 7 работни дни от датата на получаване. Писменото становище и препоръките се изпращат от името на довереника на Инженера, а издадената от последния заповед се предоставя на доверителя. Доверителят заплаща сумите по междинните сертификати в съответствие с издадената заповед за промяна на работите, за съгласуваните количества и цени, финансирани от доверителя, а за несъгласуваните количества и цени - след предоставяне на съответна писмена обосновка едновременно с представените сертификати за междинно плащане.

С нормата на ал.14 са се съгласили, че в случаите на изменение на количества, извършени при условията на чл. 56.1., във връзка с чл. 51.2. от договора, довереникът се задължава да уведомява писмено доверителя за започване на работи, предмет на финансиране от доверителя. Доказателствата за тези работи се представят на доверителя едновременно със сертификата за междинно плащане.

С това допълнително споразумение е изменен и допълнен и текстът на чл.4, а именно:

Изменя се алинея 1 на текста и се създава ал.2, съгласно която е предвидено, че при неодобряване на сертификат за междинно плащане или отделни неговия позиции от страна на доверителя, същият следва писмено да уведоми довереника за своите възражения, а довереникът от своя страна поема задължение да спази процедурите по чл.60.2, б.“б“ от договора с цел сторниране на неодобрените суми, като предостави на доверителя копие от осъществената с Инженера кореспонденция по този случай. Прието е, че доверителят има право, при два поредни сертификата, след заявено неодобрение и при липса на сторниране на неодобрените суми, да извърши прихващане на същите от следващите дължими плащания по междинни сертификати, но само ако не е налице постановен мотивиран писмен отказ от страна на Инженера да коригира съответния сертификат.

В нормата на чл.6 са направени изменения и допълнения, като ал. 4 се изменя в следния смисъл: След подписване на това допълнително споразумение дължимите плащания се извършват директно от доверителя към довереника във валута( стойността без ДДС) и в лева( само за ДДС-то), срещу представени от довереника фактури във валута и лева за включения ДДС.

Със създадените нови ал. №№ 6,7,8 и 9 страните са се съгласили, че база за извършените плащания на работите и гаранцията за изпълнение по проекта, са междинните и окончателния сертификат по чл.60 от договора и съгласно това споразумение; за да се извърши плащане довереникът следва да представи фактура, а доверителят следва да извърши плащане по нея в срок до 6 работни дни от получаването и като краен срок е датата на заверяване на банковата сметка на довереника със съответната сума.

По отношение на съгласуване и плащане на елементите от техническото осигуряване страните са приели, с ал.8, да е в следната последователност:

Преди започване на преговори за подписване на договор за доставка на съответните елементи от техническото осигуряване, довереникът да изиска от съответния доставчик подробно техническа спецификация на доставката и представи да я представи на доверителя за съгласуване, като са уговорени последиците от неизпълнение на това задължение от страна на довереника. С т.4 от нормата на тази алинея доверителят е поел задължение да възстанови на довереника стойността на доставките за елементите от техническото осигуряване, след отразяването им в сертификат за междинно плащане и удържане на сумите съгласно чл.60.1 и чл.60.12 от договора (платен аванс и гаранционни суми). Съгласили са се, че отношенията ще се уреждат чрез директно плащане от доверител към довереник във валута, срещу издадена за това фактура, а ДДС плащането- в левове. Срокът за извършване на плащането е до 7 работни дни от получаване на фактурите, ведно с доказателства за извършените разходи, като са уговорили лимит на сумите за възстановяване, който не може да надвишава сумите, заложени в КСС, с изключение на случаите на промяна по чл.2, ал.13. При неизпълнение на поетото задължение за заплащане на суми, които са съгласувани, дължими и документално доказани пред доверителя но останали неплатени от него, последният е приел, че дължи неустойка за забава за периода на забава, в размер на законната лихва.

Променен е текстът на чл.7 от споразумението от 19.12.2002г., като изразът „ по чл.2, ал.1“ се заменя с израза „ по чл.2, ал.2…“, а текстът на чл.9 добива следната редакция: От момента на предходния чл.8 доверителят вписва в активите си обектите от състава на техническото осигуряване и според нуждите ще поддържа, поднови или подмени тези активи в експлоатация на обекта, в съответствие с гаранционните условия.

По отношение на видовете работи, посочени в Приложение №4, които доверителят е отказал да заплати, а са заплатени изцяло от довереника, страните са уговорили определени условия, предпоставки за плащане, срокове за плащане, като в алинея 3 на това споразумение е посочени, че допълнителните нови работи, извършени до момента на сключване на това споразумение и предназначени за доверителя се заплащат от него чрез сертификатите за междинно плащане, по начини и срокове, посочени в това споразумение, което влиза в сила от подписването му от двете страни.

Истинността на организационното споразумение и неговите изменения и допълнения не са оспорени в хода на производството.

По делото не е налице спор относно това, че на 14.03.2003г., след проведена тръжна процедура от Министерството на транспорта е прието тръжно предложение от джойнт венчъра „М.А.А.- Х. и С., регистрирано в Кумайт и А., дружество за общо предприемачество, регистрирано в ОАЕ (МАК/А.), като на посочената дата е сключен договор за строителство по проект „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София. ЛОТ Б2 – Нова пистова система и прилежащи работи“, по силата на който настоящия ищец е възложил на това обединение да извърши договора за строителство на ЛОТ Б2. Съгласно клаузите на този договор при спор между възложителя и чуждестранен изпълнител, спорът е уговорено да бъде отнесен към Арбитражния съд към Международната търговска камара в Париж и да бъде разгледан съгласно правилата на камарата, като за приложимо право е определено българското право.

По делото не е налице спор относно това, че във връзка с изпълнение на този договор е възникнал спор между настоящия ищец и търговските дружества, които са участвали в гражданско дружество „М.А.К. и С. У.Л.Л. и А. Д.К.Ко. У.Л.Л.“, в качеството им на изпълнители на договора.

Във връзка с този спор е образувано арбитражно дело № 15178/EC/GZ, пред Международният арбитражен съд към Международната Търговска Камара в Париж, Франция.

Във връзка с това, на 28.09.2011г. Международният арбитражен съд към Международната Търговска Камара в Париж, Франция, по дело № 15178/EC/GZ, по искане за арбитраж, предявено на основание договор „Проект за реконструкция, развитие и разширение на летище София, Лот В2: Строителство на нова пистова система и свързаните с нея спомагателни работи“ от 14.03.2003г. и представените документи, представляващи част от договора, от ищците „М.А.А.-К.и С. за Дженерал Трейдинг, Д.К.едн И.С.У.Л.Л.(Кувейт) и „А. Д.К.К.У.Л.Л.“(Обединени Арабски Емирства), срещу ответника „Л.С.“ ЕАД, е постановил окончателно решение от 28.09.2011г. и Допълнителното решение към него от 11.07.2012 г., с което е осъдил ответника в арбитражното производство да заплати на ищците сумата от 30 253 617,06 щ.д. и лихви, както и разходи за арбитража.

От приобщеното към настоящето дело т.д.№6378/2012г. по описа на СГС, ТО, 6-2 състав (делото за екзекватура) се установява, че при постановяване на решението на МАС по спора между настоящия ищец, в качество на възложител по договора за СМР и чуждестранното обединение, съдружниците по което се явяват изпълнители по договора за СМР по проект „Реконструкция и разширение на летище „София“, МАС е обсъждал въпроса, свързан с твърденията на ищеците касателно шестото удължаване на срока. Съобразно мотивите на постановеното решение, ищците са твърдели, че забавата от 03.11.2006г. до 30.11.2006г. се дължи изцяло на закъснението на „Летище София“ в извършване на летателните изпитания, за които ищците са били готови на 03.11.2006г. Пояснено е, че за графика на ищците е бил критичен фактът, че „зона А 11 не е готово за осветление на рульожката“ (стр. 157 от арбитражното решение).

Позицията на „Летище София“ заявена в арбитражното производство е била, че ищците не са били имали право на нещо повече от предоставеното им от Инженера.

Изложените от МАС (т. 305 от решението) мотиви по претенциите на ищците за продължаване на срока, са че летателните изпитания и успешното им провеждане, не са могли да настъпят преди 31.08.2006г. Поради това към датата на отклоняване на полетите ( 31.08.2006г.) следва да се добави разумен срок за провеждане на летателни изпитания. МАС е приел, че следва да разгледа и забавата, настъпила по- късно, съображения за която са изложени в т.303 от мотивите на решението, а именно забавата от 26 дни. Въз основа на изложените мотиви МАС приема, че „Летище София“ следва да заплати на ищците разходите по удължаванията за посочените в таблица на стр.174 периоди, като четвъртият период, който е от 01.09.2006г. до 30.11.2006г., обхваща 26 дни, удължаване, с посочено основание за ангажиране на неговата отговорност – неизпълнение на задълженията му за сътрудничество и предотвратяване на забавянията, при което летателните изпитания са забавени.

Процесното арбитражно решение е признато и допуснато за изпълнение на територията на Република България, на основание чл.51, ал.3 ЗМТА вр. с чл.3 от Конвенцията за изпълнение и признаване на чуждестранни арбитражни решения, вр. с чл.119 и сл. КМЧП, с влязло в сила на 03.02.2017 г. Решение № 857/11.6.2014 г. по т.д. 6378/2012 г. на СГС, TO VI-2 състав (оставено в сила с Решение № 1966/13.10.2015година по в. т. д. № 4069/2014 г. на САС ТО-5 състав, което не е допуснато до касационно обжалване съгласно Определение № 59/03.02.2017 г. по т. д. № 788/2016 г., на ВКС, I-во т.о., ТК).

По делото са приложени преводни нареждания - изх.№ 100-4343 от 02.03.2017г. нареждане за презграничен превод, изх. № 100-4344/02.03.2017г. нареждане за превод, изх.№ 100-4345/02.03.2017г. нареждане за превод, изх.№ 100-4342/02.03.2017г. нареждане за междубанков кредитен превод в чуждестранна валута, изх.№ 100- 4341/02.03.2017г. платежно нареждане, изх.№ 100-4347/06.03.2017г. нареждане за презграничен превод, платежно нареждане до ОББ от 02.03.2017г. , платежно нареждане от 08.03.2017г. до „Юробанк България“ АД /вх.0200-42/08.03.2017г., изх. № 100-4347/06.03.2017г. нареждане за презграничен превод. Същите удостоверяват извършени плащания въз основа на присъдените с арбитражното решение на Международният арбитражен съд към Международната Търговска Камара в Париж, Франция, по дело № 15178/EC/GZ суми от ответника( по арбитражното дело) „Л.С.“ ЕАД към джойнт вентчъра, включващ „М.А.А.-К.и С.“ за общотърговска дейност, строителство и индустриални конструкции ООД и „А.“ ООД.

От протокол от проведена среща на 17.12.2003 г., в която са участвали представители на ищеца и ответника, се установява, че е докладвано, че електрозахранването в Подстанция ТП 4 за ТП 5 (Кривина) е изолирано и че МАК/А. може да отстрани кабела. Ответникът е съобщил, че наличните комуникации, минаващи на изток от близката Подстанция ТП 4 до Кривина, които трябва да останат в експлоатация са: 1 бр. кабел х 37 четворки проводници х 1,2 кв. мм, медни, северно от ТП 4; 1 бр. кабел х 37 четворки проводници х 1,2 кв. мм, медни, южно от ТП 4; 2 бр. кабел х 14 четворки проводници х 1,2 кв. мм, медни, южно от ТП 4. CKS е посочило, че тези кабели ще трябва да бъдат изместени за извършване на изкопни работи за новата пътека за рулиране G и новата пътека за рулиране H (изток).

С писмо с вх. № 80-3708/11.07.2005 г. (изх. № 100-9084/08.07.2005 г. на ищеца) „Л.С.“ ЕАД информира ответника за писмо на МАК/А. с ревизирана работна програма на дейностите, с приложен график към писмото, според която инструменталната система за кацане ILS/DME09 трябва да е готова за летателна проверка за 12.05.2006 г. (ID 75, 13.1. Second flight test).

С писмо до ищеца с изх. № 80-0423-2271/14.07.2005 г. (вх. № 100-9327/14.07.2005 г. в „Л.С.“ ЕАД) ответникът го уведомява, че поставеният срок за детайлно разглеждане на представените от първия материали, а също и не ставало ясно как ще се осъществи преходът от съществуващата ПИК към новата ПИК на летище София, без да се прекъсва експлоатационната дейност. В Работната програма не са планирани и редица дейности за изграждане на ел кабели, комуникационни кабели и др.

В Протокол от 13.07.2006 г. от експертен технически съвет (ETC) на ответника е установено, че не е налице обективна възможност за извършване на летателна проверка, поради следните причини: неяснота как ще се осъществи прехода от съществуващата писта за излитане и кацане (ПИК) към новата без прекъсване на експлоатационния процес, липса от представената работна програма на дейности - подготвителни работи за инсталиране на AWOS, за които е представен проект от ДП „РВД“, дейности в ТП 4, изграждане на ел. захранващи кабели за средно напрежение, изграждане на комуникационните кабели (RCMS кабели), инсталиране на RCMS за AGL в ЕЦ за УВД, инсталиране на RCMS за NAV в ЕЦ за УВД.

С писмо с вх. № 80-2202/03.04.2006 г. (изх. № 100-4673/31.03.2006 г. по описа на ищеца), „Л.С.“ ЕАД информира ответника за писмо на Инженера с № PIU 3538 от 28.03.2006 г. с ревизирана работна програма и приложен график ведно с информация за СМР на новата ПИК към 26.06.2006 г., подписани от Изпълнителя и Инженера и план за летателна проверка на ILS09, с което има отлагане за периода 20.10-27.10.2006г.

С писмо с вх. № 80-3631/13.06.2006 г. (изх. № 100-8500/13.06.2006 г. по описа на ищеца) от „Л.С.“ ЕАД е постъпила нова информация при ответника за писмо на Инженера реф.РШ3646/СРАН/07.06.2006 с уведомление, потвърждаваща че няма да има готовност за летателна проверка на ILS09 по- рано от ранния ноември 2006 г. Отлагането не е по причини, за които ДП „РВД“ носи отговорност.

С ново писмо с вх. № 80-6460/24.10.2006 г. (изх. № 1 GO- 15 63 6/23.10.2006 г. по описа на ищеца) ищецът отново информира ответника за писмо на Инженера с реф.РШ3865/Ш/18.10.2006 с поредно уведомление за готовност за летателна проверка на ILS/DME09 за 30.10.2006 г. и писмо на МАК/А. реф. № CKS/PJN/aa/L-5301-06 от 18.10.2006 г.

Следват нови писма с уведомления за готовност за летателна проверка на ILS09: с вх. № 80-6650/01.11.2006 г. (изх. № 100-16123/31.10.2006 г. по описа на ищеца), с които „Л.С.“ ЕАД информира ответника за писма на Инженера реф.РШ3868/СРАН/24.10.2006 г. и PIU3872/CFAH/25.10.2006 г. и на МАК/А. с реф. № CKS/PJN/aa/L-5331-Об от 25.10.2006 г. с посочени дати на готовност за 03.11.2006 г.

С писмо с вх. №80-6784/07.11.2006 г. (изх. № 100-16450/06.11.2006 г. по описа на ищеца), ответникът е информиран за писма на Инженера реф.РШ3872/СРАН/53498/1.1.2 от 25.10.2006 и реф.РШ3891/СРАН/53498/1.1.2 от 03.11.2006 г. и на Изпълнителя реф.№ CKS/PJN/aa/L-5331-Об от 25.10.2006 г., CKS/PJN/aa/L-5365-06 от 02.11.2006 г. с приложен график и CKS/PJN/aa/L-5372-Об от 03.11.2006 г.) с потвърждение на уведомление за готовност за летателна проверка на ILS09 за 03.11.2006 г. Подчертано е, че потвърждаването за готовност за извършване на летателната проверка е едва от 02.11.2006 г. видно от писмо на Изпълнителя МАК/А. реф. № CKS/PJN/aa/L-5365-06 от 02.11.2006 г. до Инженера. Едва тогава, при завършен цялостен етап на наземна проверка на ILS/DME09 е възможно реално да се извърши и летателната такава (чл. 16, ал. 3 от Наредба № 141 от 27.03.2002г. за удостоверяване експлоатационната годност на навигационни съоръжения за въздушна навигация и кацане).

С писмо с вх. № 80-02-3-3909/07.11.2006 г. от ДП „РВД“ (в отговор на писмо изх. № 100-16450/06.11.2006 г. по описа на ищеца с приложени към него писма от Инженера и Изпълнителя) е изпратена информация от ответника до ищеца за невъзможност за извършване на проверката предвид ангажираност за изпълнение на специални полети на самолет Фалкон 2000 LZ-OOI, както и съвместни учения на НАТО и българските ВВС в периода 08-09.11.2009 г. и уведомление, че тестовете ще се извършат в периода 13-15.11.2006 г.

Видно от протоколи от летателна проверка с номера № 59, 60 и 61 от 14.11.2006 г. летателната проверка на инструменталната система за кацане ILS/DME09 е извършена с положителен резултат на същата дата.

По делото са приложени 4 броя разрешения за ползване на процесния обект, представляващ „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София. ЛОТ Б-2-строителство на нова пистова система и съпътстващи работи, пусков комплекс“, от ДНСК - № СТ-12-591от 25.08.2006 г.; № СТ-12-855/20.11.2006 г.; № СТ-12-826/20.09.2007 г., и № СТ-12- 203/14.03.2008 г.

С писмо, вх. № 100-15983/ 31.07.2018г. от ДП „Р.НА В.Д.“ до „Л.С.“ ЕАД ответникът е признал за дължими част от сумите, присъдени с процесното Арбитражно решение и Допълнителното решение към него, като е извършил плащане в общ размер на 226 440.53 щ.д. и 21 603.97 лева (ДДС) (след приспаднат аванс в размер на 195 943.30 щ.д. за работи по сертификат за окончателно завършване на работите, признати от Арбитражния трибунал стойности искове над сертифицираното от Инженера (без разходите за удължаването на срока на строителството), ДДС и задържани гаранционни суми до междинен платежен сертификат № 26 на 10 август 2018 г.), но е отказал плащане на други суми, за които „Л.С.“ ЕАД е извършило разход, с аргумента, че не е допринесло с каквито и да било свои действия и бездействия за забава на изпълнението на проекта „Реконструкция, развитие и разширение на летище София, ЛОТ Б2-Нова пистова система и прилежащи работи“ и следователно за него няма основание за плащане на претендираните суми, както и свързаните с това лихви и разноски.

В отговор с писмо, изх. № 100-26641/ 17.12.2018г. ищецът е изразил позицията си, че е извършил изцяло плащане на присъдените с арбитражното решение суми, които следва да се считат съгласно Организационното споразумение, сключено между тях, за задължения на ответника, поради което последният следва да му ги възстанови в 30-дневен срок. Не приема изложените в предходното писмо аргументи на ДП „Р.НА В.Д.“.

С Писмо, вх. № 100-27077/21.12.2018г. ответникът потвърждава позицията си, изразена в първото си писмо до ищеца, като отново отказва да заплати претендираните суми и лихви.

Съгласно Протокол от проведена среща от 20.12.2003 г., подписан от представител на ответника (директора на ДП) се установява, че договорът за строителство на Лот Б2 не включва отклоняване на тези кабели и ще се наложи да бъдат извършени допълнителни разходи. ДП „РВД,“ с оглед наложилото се преместване на кабелите, са заявили кои от тях следва да продължат задължително работа, като са информирали Инженера на обекта, каква инструкция да отправи към изпълнителя, а именно „да отклонят кабелите на юг от новата пътека за рулиране.“

От Протокол от проведена среща от 17.04.2004 г. подписан от представляващия ответника, е посочено, че изпълнителят е завършил полагането на отклонените комуникационни кабели на изток от подстанция ТП4 и се очаква до 19.04.2004г. специалистите на ответника да са приключили работите по надзора на изпълнението на връзките.

По делото са приложени Междинен платежен сертификат № 16 с дата 08.08.2005г., ведно с писмо на инженера с вх.№ 100-10766/10.08.2005г.,от които се установява кои са конкретните изпълнени работи по процесния проект в раздел External Electrical Power Supply - ЕЗ, по позиции № 3, № 4, № 16, № 17, № 18, № 19, № 23 и № 24, с посочено описание на работата, количествата, стойността и преразпределението в зависимост от естеството на работата към „Л.С.“ ЕАД и/или ДП „РВД“. Общата стойност на сертифицираната работи по горепосочените позиции, неплатени от ответника е в общ размер 112 015.19 щ.д.

Видно от платежни нареждания за извършени плащания от „Л.С.“ ЕАД на 03 и 04 октомври 2005 г. с изх. № 100-13341 и авизо за платежно нареждане до „ОББ“ АД са извършени плащания по процесния Междинен платежен сертификат № 16 от 08.08.2005 г. За извършените плащания са издадени фактура към ответника № **********/15.09.2005 г., както и кредитни известия № **********/04.11.2005г. и № **********/04.11.2005 г. Същите са връчени на последния с писма изх. № 1331/03.10.2005 г. и изх.№ 100-15082/04.11.2005 г. С Писмо вх.№ 100- 14016/14.10.2005 г. ответникът е изразил намерения за заплащане на 405 737, 63 щ.д. неустойка по договора и на основание Междинен платежен сертификат № 16 от 08.08.2005 г., но за позиции 1 и 2 отказва да направи плащане, тъй като в посочения платежен сертификат вече са разпределени парични средства по тези позиции.

За посочените вече платени позиции е издаден платежен сертификат за окончателно завършване на работите от 07.08.2008г. придружен с писмо на Инженера вх.№ 100-11421/07.08.2008г.

Ищецът е изпращал до ответника писмо изх.№ 100-10503/18.07.2008г., писмо изх.№ 100- 16699/12.11.2008г., писмо изх. № 100-18406/03.12.2008г., с които е аргументирал необходимостта при извършване на СМР по проекта да бъдат преместени съществуващи оперативни кабели по позиции с № 3, 4, 16, 17, 18, 19, 23 и 24 от раздел External Electrical Power Supply – ЕЗ, отразени в Междинен платежен сертификат № 16 от 08.08.2005 г.

От приложения по делото протокол от създадена съвместна работна група от 2010 г. от представители на страните по делото се установява, че ответникът отказва да заплаща суми от Общите позиции по КСС за обекта, произтичащи от удължаване на срока на договора, освен ако не бъде установена пряка причинно-следствена връзка при тяхно действие или бездействие довело до необходимост от удължаване на договора. По отношение на незаплатените от ответника позиции от Междинен платежен сертификат № 16 от 08.08.2005 г. от раздел External Electrical Power Supply – ЕЗ, то представителите на ответника отказват плащането им, а според становището групата на ищеца и инженера посочените суми следва да бъдат заплатени от него.

Съгласно заключението на вещото лице С.М. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, е направило уговорка, че ако съдът приеме, че ответникът дължи на ищеца заплатени разходи, свързани с преместване на комуникационните кабели, то техните размери, на база арбитражното решение и допълнителното такова е следното:

Заплатените от „Л.С.“ ЕАД разходи за работа по преместване на комуникационните кабели от ТП 4 (старо) за ППРЦ Кривина, предназначени да обслужват работата на системите за управление на въздушното движение (УВД), които попадат в предмета на дейност на ДП „РВД са в размер на 112 015,19 щ.д.

Същите са включени от Инженера в Междинен платежен сертификат № 16 от 08.08.2005 г. в раздел Е по позиции № 3, 4, 16, 17, 18, 19, 23 и 24. Тези позиции вещото лице е обощило в таблица 1 към заключението си (стр.3-4 от заключението), като е посочило конкретните работи по преместване на комуникационните кабели, стойността за което е общо в размер на 112 015,19 щатски долари. Посочило е, че от ГД „М.А.АЛ - Х. И С. И А. ДЖ.К.КО“ са издадени фактура № SA 046/15.09.2005 г. с обща стойност 2 169 419349 щ.д и данъчна фактура № **********/15.09.2005 г. с предмет на доставката „За междинно плащане Сертификат № 16 по договор „Реконструкция Развитие и Разширяване на Летище София ЛОТ Б2 — изграждане на нова писта и свързани работи“ със стойност 2 734 736,76 лв. и начислен ДДС - 745 841,23 лв. Общата дължима сума е 3 480 577,99 лв.

На 03.10.2005 г. „Л.С.“ ЕАД е извършило превод по ДДС - сметка на „М.А.А. — Х. и С.“ на 745 841,20 лв. Посоченото основание е „фактура № **********/15.09.2005 г.“. На 04.10.2005 г. по банкова сметка *** „М.А.А. — Х. и С.“ е наредена сума от 340 466,57 щ.д. Посоченото основание е „фактура № **********/15.09.2005 г.“

От страна на ищеца по делото са издадени следните фактури и кредитни известия с получател ответника № **********/15.09.2005 г. – 458 982,96 щ.д., № КИ **********/04.11.2005 г. – -62 183,60 щ.д. и № КИ **********/04.11.2005 г. – -53 245,33 щ.д. Извършената от вещото лице справка в хронологичния регистър във валута на „Л.С.“ ЕАД за периода от 01.09.2005г. – 30.09.2005г. и от 01.11.2005г. – 30.11.2005г. установява, че ищецът е извършил счетоводни записвания, свързани с данъчна фактура №**********/15.09.2005 г., както и с фактура №71798/15.09.2005г. на стойност 458 982,96 щ.д. и кредитните известия под №№ 73220 и 72971 от 04.11.2005г., издадени към ответника, с които е намалена данъчната основа на фактурата на 343 554,03 щ.д.

Съгласно Арбитражното решение и Допълнителното решение на МАС „Л.С.“ ЕАД е длъжно да плати разходи за 26 дни от този период, защото в резултат на неизпълнение на задълженията си да оказва съдействие и да предотвратява закъсненията, изпитателните полети са били забавени. Сумата от 1 006 888,00 щ.д. представлява сбор от суми, посочени като дължими от „Л.С.“ ЕАД в Решението на Трибунала, от които:

- 251 752,00 щ.д. - дължима сума за 26 дни, за период 4, по отношение на машините и оборудването - т. 376 (л. 462 в том II);

- 72 679,18 щ.д. - дължима сума за 26 дни, за период 4, по отношение на работната сила - т. 382 (л. 464 в том II);

- 85 093,63 щ.д. - дължима сума за 26 дни, за период 4, по отношение на режийни разходи за централния офис, т. 395 (л. 468 в том II);

- 578 733,00 щ.д. - дължима сума за 26 дни, за период 4, по отношение на машините и оборудването - т. 396 (л. 468 в том II);

- 10 048,89 щ.д. - дължима сума за период 4, по отношение на увеличена цена на битума, т. 410. (л. 471 в том II). Същата е изчислена за 26 дни от общият размер на сумата, която следва да се включи за битума - 234 603,02 щ.д.;

- 8 581,54 щ.д. - дължима сума за 26 дни, за период 4, по отношение на увеличена цена на дизела, т. 418 (л. 472 в том II). Същата е изчислена за 26 дни закъснение от общият размер на сумата, която следва да се включи за дизелово гориво — 200 345,88 щ.д.

Сумата от 1 298 352,84 лв., представляващи извършени от „Л.С.“ ЕАД разходи за съдебни разноски и лихви във връзка с арбитражно производство и последващото такова по екзекватура, съставлява:

- лихви в общ размер на 458 645,14 лева, лихви дължими на основание влязло в сила Арбитражното решение и Допълнителното решение към него, изчислени по определения в т. 18 диспозитива на Арбитражното решение начин, от които 425 462,11 лева, равностойност на 229 304,00 щ.д. за лихва върху сумата от 1 006 888,00 щ.д. за шесто удължение, за периода от 14.09.2007 г. до 06.03.2017 г. (дата на плащане от „Л.С.“ ЕАД), както и 33 183,03 лева, равностойност на 17 884,09 щ.д. за лихва върху сумата от 78 530,07 щ.д. за признатите и платени от ДП „РВД“ суми, за периода от 14.09.2007 г. до 06.03.2017 г. (дата на плащане от „Л.С.“ ЕАД). Вещото лице е констатирало, че с нареждане за презграничен превод от 06.03.2017г. ищецът е заплатил сумата от 5 423 548 щ.д., представляваща лихва по арбитражните решения.

Съдебни разноски и адвокатски хонорари в общ размер на 839 707,70 лв., от които:

- 50 355,84 лева, равностойност на 27 270,67 щ.д. от платения авансов депозит за арбитражни разноски от МАК/А. в размер на 390 000,00 щ.д. от общо 780 000,00 щ.д., присъден за плащане от „Л.С.“ ЕАД по т. 19 от диспозитива на Арбитражното решение (л. 558 в том II). Преводът на сумата от 390 000,00 щ.д. е извършен на 02.03.2017 г.;

- 788 230,67 лева, равностойност на 349 454,99 британски лири от присъдените разноски на МАК/А. в размер на 4 997 582,77 британски лири по т. 20 от диспозитива на Арбитражното решение(л. 558 в том II). С платежно нареждане от 08.03.2017 г. „Л.С.“ ЕАД е извършило превод по банкова сметка *** „Joint Venture „M.A.А.-К.& Sons WLL and А.General Contracting Co WLL“ на сума от 11 272 547,70 лв. с посочено основание „присъдени разноски на МАК/А/ХМАК в производство пред МАС Париж по дело № ... “;

- 1 121,19 лева, представляващи част от платените в размер на 16 034,23 лева присъдени разноски на МАК/А. в производството пред българските съдилища за признаване и допускане за изпълнение на България на решенията на МАС при МТК В Париж. Г 02.03.2017 г. Платежното нареждане за сумата от 16 034, в том I.

За определяне на дължимата сума за съдебните разноски и адвокатския хонорар от „Л.С.“ ЕАД е приложен процентния дял на ДП „РВД“ в общата стойност на признатите искове по Арбитражното дело - 6,99248 %.

Според експертизата общият размер на обезщетението по чл. 86 от ЗЗД за неизпълнение на паричното задължение по т. 4, за исковете по т. 1, т 2 и т. 3, е 304 493,73 лв, като начинът на формиране се намира в таблица 6 от заключението.

Съгласно заключението на вещото лице инж. Д.М. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, съществуващите, комуникационни, ел. кабели, разположени на изток от съществуващата писта до съществуващия ТП4, както и самият ТП4 е следвало да бъдат премахнати, за да се изгради удължението на старата писта, означено в чертежите с ново предназначение - „пътека за рулиране Н“, тъй като същите попадат в трасето на новопредвиденото удължение. По отношение на съществуващите ел. кабели, които са продължавали на изток от ТП4 - към ел. подстанция Кривина, в проекта не е било предвидено същите да бъдат преместени.

Според вещото лице по време на строителството, след обсъждане на въпроса относно съществуващите ел. кабели, разположени на изток от ТП4 до с. Кривина, които е следвало да бъдат премахнати, е взето решение същите да бъдат изместени до въвеждане в експлоатация на новата писта, за да не се прекъсва работата на съществуващите системи за управление на въздушното движение на старата писта, които са били захранвани от тези кабели. Т.е. причината за изместването на процесиите ел. кабели е необходимостта от запазване и ненарушаване на работата на оперативните системи на съществуващата писта, по време на изграждането на новата писта и на удължението на съществуващата писта.

Вещото лице е заключило, че част от съществуващите ел. кабели, положени на изток от съществуващия ТП4 към с. Кривина, са обслужвали системите за управление на въздушното движение на старата писта и са били активни и необходими за работата им.

Съгласно заключението по експертизата не е било възможно системите за УВД да работят по време на строителството на пътеката за рулиране „Н“, без да бъдат изместени процесните кабели, тъй като както вече бе посочено по-горе, трасето на същите е попадало под новопредвидения източен край на новата пътека за рулиране Н, както и под южния край на новопредвидената пътека за рулиране G.

Вещото е достигнало до извод, че поддръжката и ползването на инструменталната система за кацане ILS/DME09 се осъществява от ДП „Р.НА В.Д.“. Летателните проверки, вкл. летателната проверка на инструменталната система за кацане ILS/DME09, следва да се извършва от ГД "ГВА" или призната организация съгласно Наредбата по чл. 16в, ал. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване, независима от собственика на съоръжението, ползвателя и одобрената организация по чл. 3, т. 1, в присъствието на инспектор от ГД "ГВА", притежаващ квалификация "борден оператор" (F/OL).

От заключението на вещите лица Д.М. и С.М. по допуснатата комплексна съдебно-техническа експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, се установява, че системите, захранвани със съществувалите ел. кабели, отразени в подземния кадастър на летището са обслужвали следните конкретни системи за управление на въздушното движение:

- ММ 27 - среден маркер на съществувалата инстументална система ILS 27, на старата ПИК 27, разположен на изток от праг 27 на същата.

- LO 27 „SOF“ - приводна радиостанция с работна честота 350 KHZ, разположена на 3 600 м. по продължението на старата ПИК

Горните системи и съоръжения са се наблюдавали и управлявали дистанционно от обект Кривина на ДП „РВД“, посредством тези комуникационни кабели. С тях се е осъществявала и комуникационната свързаност между ЕЦ за УВД София и обект Кривина на ДП „РВД“. В предмета и в рамките на одобрения технически проект за обект: „Летище София - Реконструкция, развитие и разширение“, попадат както части от съществувалата система ILS 27, така и част от ел. инсталации, захранващи елементи от системите за управление на въздушното движение на летището, които системи са били част от предмета на дейност на ГД „РВД“. Процесните ел. кабели са част от системите за управление на въздушното движение на летището, без която същите не биха могли да функционират.

Съгласно заключението конкретните работи по преместването на комуникационните кабели, в размер на 112 015,19 щ.д., са включени от Инженера в Междинен платежен сертификат № 16 от 08.08.2005 г. в раздел Е, по позиции № 3 – Изток до ТР4 (TWG) Доставка и полагане на кабел 37x4x1,2 на стойност 45 035,87 щ.д., № 4 – Изток до ТР4 (TWG) Доставка и полагане на кабел 14 х 4 х 1,2..2 на стойност 24 803,82 щ.д., № 16 – Culvert 3-5 Доставка и полагане на кабел 6*10KV 1 х 95 мм кабел на стойност 3 169,70 щ.д., № 17 – Culvert 3-5 Доставка и полагане на кабел 6*10KV 1 х 185 мм кабел на стойност 1 882,10 щ.д., № 18 – Culvert 3-5 Доставка и полагане на кабел 14 х 4 х 1,2 Протокол 12.07.2004 на стойност 2 405,20 щ.д., № 19 – Culvert 3-5 Доставка и полагане на кабел 37 х 4х 1,2 Протокол 12.07.2004 на стойност 4 567,50 щ.д.,№ 23 – De - ice платформа запад: Доставка на 6/10 kv 1 х 182мм кабел по протокол 17.12.2004 на стойност 24 522,40 ж и № 24 – Преместване на съществуващ комуникационен кабел между ТРЗ И ТР „Локатор“ юг от нова платформа, включително пресичане с новия път обслужващ платформата и новата обхождаща писта В — TZB 7x41.2 кабел С-К букви МАК 2703 27.12.2004 на стойност 5 628,60 щ.д.

Според вещите лица срокът за изпълнение на дейностите по одобрения технически проект за обект: „Летище София - Реконструкция, развитие и разширение“, вследствие на забавата в извършването на Полетното изпитание на ILS 09 (/система за приземяване по инструменти), е 18 дена след предвидения период в одобрената Работна програма. Видно от представените по делото писмени документи, ревизирането на Работната програма за обекта, респ. промяната на първоначално предвиденият период за извършване на полетното изпитание, се дължат на забава в изпълнението на различни видове СМР от Изпълнителя, като забавата, дължаща се само на забавеното извършване на полетното изпитание, следва да се изчислява спрямо ревизирания период за извършването му в тази част съдът не кредитира заключението, тъй като вещите лица са извършили правен извод относно наличие на основание за неизпълнение, макар и този извод да може да бъде тълкуван като установяване на факти, а именно, че липсата на осъществяване на летателната проверка и по причини, посочени в тези изводи, а именно- деяние на трети за делото лица).

Съгласно заключението в т.305 от решението на арбитражният орган, вещите лица са приели, че съдът посочва, че към датата на пренасочване на полетите - 31.08.2006г. следва да се предвиди разумен срок за извършване на облитанията и като отчита обстоятелството, че на практика облитанията са се извършили в срок от 35 дена от уведомлението на 25.10.2006 г., Арбитражният трибунал дава допълнително удължение на срока от 35 дена - до датата 05.10.2006 г., въз основа на това, че облитанията са се провели по-късно от датата, на която е било възможно да бъдат проведени. За приетото от Съда удължение на срока на строителството на проекта, вследствие забавата на провеждане на обличанията, в отделен раздел е определена стойността на това удължение. В т.324 от Решението, Съдът е посочил, че макар че е решил, че срокът за удължение на работите вследствие на забавата от извършване на обличанията следва да е 35 дена, този срок трябва да се ограничи до 26 дена, тъй като такъв е срокът на удължението, одобрено от Инженера, а за разликата не е направено искане от Изпълнителя. В следващите точки Съдът е определил необходимите разходи, които Ответникът дължи за удължението на срока от 26 дена, по отделни позиции. В таблицата по т.376 от Решението е определена сумата, която се дължи за машините и оборудването, ползвани на обекта, за забавата от 26 дена, а именно - 251 752 щ.д. В таблицата по т.382 от Решението е определена сумата, която се дължи за престоя на работната сила, ползвана на обекта, за забавата от 26 дена, а именно - 72 679,18 щ.д. В таблицата по т.395 от Решението е определена сумата, която се дължи за режийни разноски за поддръжка на главния офис, за забавата от 26 дена, а именно - 85 093,63 щ.д. В т.396 от Решението е определена общата сумата, която се дължи за режийни разноски, за забавата от 451 дена, а именно - 6 274 494 щ.д., като в тази сума е включена и сумата за режийни разноски, определена в предходната т.395 от Решението. При това положение, сумата за режийни разноски, извън разноските за главния офис, за забавата само от 26 дена, е съответно от 324 959 щ.д. В т.410 от Решението е определена сумата, която се дължи за увеличена цена за битум, ползван на обекта, за забавата от 451 дена, а именно - 174 300 щ.д. Ползвайки метода на изчисление, възприет от Съда, за забавата от 26 дена, съответната сума е от 10 049 щ.д. В т.418 от Решението е определена сумата, която се дължи за ползваното дизелово гориво, на обекта, за забавата от 451 дена, а именно - 148 857 щ.д. Ползвайки метода на изчисление, възприет от Съда, за забавата от 26 дена, съответната сума е от 8 582 щ.д. Съгласно гореизложеното, присъдените за заплащане от ищеца по делото разходи, за забавата, дължаща се на забавеното извършване на полетните изпитания, е в общ размер на 753 114,81 щ.д. или кръгло - от 753 115 щ.д.

Съобразно заключението по експертизата не е извършвано плащане от страна на ответника, за заплащане на стойността на извършените СМР за преместване на комуникационните кабели. От представената от „Л.С.“ ЕАД Оборотна ведомост във валута на счетоводна сметка 498712 - „Непр. от РВД строит. писта-осв. система“ за периода 01.02.2022 г. - 28.02.2022 г. (генерирана на 12.03.3022 г.) е видно, че е налице крайно дебитно салдо в размер на 112 015,18 щатски долара, което представлява осчетоводено вземане на ищеца от ДП „Р.НА В.Д.“.

Съгласно експертизата на проведени заседания, с участието на представители на страните по делото, на Инженера на проекта и на строителния инженер - проектант на същия, с дати - от 17.12.2003 г. и от 15.04.2004 г., след проведените обсъждания по въпросите, касаещи преместването на процесните комуникационни кабели, Инженерът е взел решение и е указал на Изпълнителя кабелите да бъдат изместени.

Стойността на фактура № **********/15.09.2005 г„ издадена от ГД „М.А.АЛ - Х. И С. И А. ДЖ.К.КО“ с предмет на доставката „За междинно плащане Сертификат № 16 по договор „Реконструкция Развитие и Разширяване на Летище София ЛОТ Б2 - изграждане на нова писта и свързани работи“, е заплатена изцяло от „Л.С.“ ЕАД, в т.ч и конкретните работи по преместването на комуникационните кабели в размер на 112 015,19 щ.д. Стойността по позиции на комуникационните кабели и дейността по изтеглянето им, съдържащи се в МПС 16, е общо 99 252,31 щ.д, а в позиции със стойности в МПС № 26 – 107 789,21 щ.д. В протокол от 10.05.2016 г., от проведена работна среща на представители на ДП „РВД“ и „Л.С.“ ЕАД с цел уреждане на финансовите взаимоотношения между страните, отново е повдигнат въпроса за спорните позиции за комуникационни кабели за Кривина в размер на 112 015,19 щ.д. В протокола е уточнено, че нерешен остава въпросът за отказаните работи в размер на 107 789,21 щ.д. С писмо изх. № 26-00-251/12.09.2012 г. на генералния директор на ДП „РВД“ до изпълнителният директор на„Л.С.“ ЕАД е уточнено, че „ При определяне стойността на активите, придобити по проекта от сертифицираните от Инженера работи за NAMA в размер на 7 253 475,09 щ.д. без ДДС, в сертификата за съществено завършване на работите, са изключени следните спорни суми, а именно 107 789,21 щ.д. без ДДС - СМР по преместването на комуникационните кабели за Кривина, преминаващи по съоръженията (в предходните Сертификати тази стойност е 112 015,19 щ.д. без ДДС).

При извършената проверка в счетоводството на ДП „РВД“ вещите лица са установили, че процесните комуникационните кабели не са намерили счетоводно отражение в счетоводните документи на дружеството и същите не са заприходени в имуществото на ответника.

Съгласно Договор за обект „Летище София“ - „Реконструкция, развитие и разширение Лот Б2 - Строителство на нова писта, система от пътеки за рулиране и съпътстващи работи“, съставен по правилата на ФИДИК, вещите лица са заключили, че ако не са установени от страна на Инженера неизправности при изпълнение на работите, описани в СМП, със същия се приемат работите и те подлежат на заплащане. Независимо от това обаче, съгласно текста на т.60.2 от Договора, всички количества, описани в СМП, както и плащанията, които са били направени, са условни и всяка грешка в измерване и/или изчисление в СМП трябва да се коригира в следващия СМП или в Окончателния сертификат. Т.е. окончателното приемане на видовете работи се извършва с Окончателния сертификат.

В експертизата е уточнено, че инструменталната система за кацане ILS е част от навигационните системи за управление на полетите. Съгласно Обяснителната записка на одобрения технически проект за обект: „Летище София - Реконструкция, развитие и разширение - Лот Б2“, част „Навигация и метеорология“, по отношение на инструменталната система за кацане ILS, с проекта е предвидено следното:

- преместване на съществуващите ILS /система за приземяване по прибори/ от писта 27 на новата писта 09;

- монтиране на нови ILS Кат. III на новата писта 27.

В записката е посочено, че съществуващите ILS Кат. II могат да се използват, като след преместването им ще се използват, за да се постигне статут на работните характеристики на съоръжението - Кат. I за писта 09 /запасно направление за подход/. Предвижда се преместване на цялото оборудване /кабините и антените/. Маркировъчните конуси на сега съществуващите ILS ще се изхвърлят и ще бъдат подменени със съвместените антени на DME и глисадните предаватели и честотно ще се сдвоят с курсовия предавател. Приема се, че в сегашните кабини за глисадни предаватели има достатъчно място за допълнително оборудване. Направлението за основен подход ще се оборудва с оборудване с работни характеристики Кат. Ill ILS. Както при посоката на подход с ILS на писта 09, вместо маркерните конуси ще се използва DME. Подходите към писта 09 ще бъдат само от Кат. I. Видно от приложените по делото 4 бр. Разрешения за ползване за целия обект, с Разрешение за ползване от 20.09.2007 г. е въведен в експлоатация подобект „Преместване на съществуващ ILS 09“.

В заключението на вещите лица е изложено, че всички активи по Лот Б 2 са остойностени по сертификата за съществено завършване на работите № 27 от 30.05.2008 г. и коригиран от Инженера, К.К.С., от 07.08.2008г. Фактурите и кредитните известия, издадени до Сертификат 26 включително, са осчетоводени от ДП „РВД“ в счетоводна сметка 207 - „Разходи за придобиване на дълготрайни активи“ по съответните валутни курсове от датите на фактурите. Част от писмо изх. № 26-00-251/12.09.2012 г. на генералния директор на ДП „РВД“ до изпълнителният директор на „Л.С.“ ЕАД са 4 броя приложения. Стойността на придобиване на активите е намерила отражение по дебита на счетоводна сметка 203 - „Сгради“ и 204 - „Машини, съоръжения и оборудване“

В Приложение № 1 е посочена отчетната стойност на активите, част от които е и инструменталната система за кацане ILS/DME09. Оборудването, включено в тази система е включено в позиции от 62 до 65 и е на обща стойност 304 739,93 щ.д. С Писмо изх. № 26-00-251/12.09.2012 на Генералния директор на ДП „РВД“ до Изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД е изключена сумата от 107 789,21 щ.д. без ДДС - СМР по преместването на комуникационните кабели за Кривина, преминаващи по съоръженията.

Съгласно заключението по експертизата първоначално е издадена фактура № **********/15.09.2005 г. Посочен е следният предмет: „Договор Лот В2 нова пистова система и съпътстващи работи от 14.03.2003 г. Плащане съгласно фактура № SA046/15.09.2005 г. по МПС 16/08.08.2005 г., издадена от COW1 КЕО STROL consort и съгласно организационно споразумение между РВД и Летище София от 19.12.2002 г. с приложения 1 от 02.06.2003 г., 2 от 08.08.2003 г. и 3 от 09.02.2005 г.. Извършени работи за РВД в размер на 592 236,08 щ.д. по курс 1.60012 за 1 щ.д. и намаление на предплатен аванс в размер на 74 029,51 щ.д. по курс 1.6544 за 1 щ.д. Дължима сума към Летище София по тази фактура е сумата на ДДС в размер на 165 034,87 лева“. Стойността по договор е 592 236,08 щ.д., в това число задържана сума от 10 % съгласно договора, в размер на 59 223,61 щ.д. Предплатеният аванс е 41 029,51 щ.д. Крайната стойност на фактурата е 458 982,96 щ.д. Издадени са два броя кредитни известия към фактура № ********** от 15.09.2005 г., за размера на непризнатите работи - общо 112 015,19 щ.д. Сумата от 343 554,03 щ.д представлява задължението по фактура № ********** от 15.09.2005 г., след приспадане на СМР за преместване на кабели, непризнати от ДП „РВД“. Процесните 112 015,19 щ.д. не са включени в сумата от 343 554,03 щ.д.

Вещите лица са заключили: При извършената проверка в счетоводството на ДП „РВД“ е представен дневник на счетоводна сметка 401/11 - „Доставчици“, анал. Летище София, за периода от 01.09.2005 г. до 31.12.2005 г., че са извършвани счетоводни записвания със сумите на ДДС, посочени като дължими в самите фактури и кредитни известия. Видно от записванията в дневник на сметка 405 „Доставчици от чужбина“ за контрагент Летище София, за периода от 01.09.2005 г. до 31.12.2005 г., на 02.12.2005 г. е извършено плащане на сумата от 454 514,59 щ.д., с равностойност 760 308,098 лв. Посоченото основание е „плащане за извършени работи по МПС № 16 и договор с Летище София. Не е налице дължим остатък по фактура № **********/15.09.2005 г.

В заключението по експертизата е установено, че общата дължима сума по фактура № ********** от 15.09.2005 г., издадена от ГД „М.А.АЛ - Х. И С. И А. ДЖ.К.КО“ е 3 480 577,99 лв. Изцяло е заплатена стойността на фактура № ********** от 15.09.2005 г., в т.ч. и конкретните работи по преместването на комуникационните кабели в размер на 112 015,19 щ.д.

Вещите лица са изложили, че останалите актувани видове работи с МПС № 16 в позиции 16,17,18,19,23 и 24, касаят ел. кабели, които е следвало да бъдат изместени, тъй като попадат под новопредвидения за изграждане мост над р. Искър. За същите няма данни дали и някои от тях са били необходими за работата на системите за управление на въздушното движение, т.е. дали и някои от тях е следвало да останат в експлоатация по време на строителството.

Съобразно заключението преместването на процесните комуникационни кабели се е наложило поради обстоятелството, че същите са били разположени в трасето на новопредвидената пътека за рулиране „Н“ и ако не са били изместени, при строителството на тази пътека, същите биха били прекъснати и премахнати, което би довело до спиране работата на системите по управление на въздушното движение.

СЕ намира, че причините за забавяне на облитането в периода от 18.10.2006 г. до 31.10.2006 г. не се дължи на технически причини, а на причини, свързани с представителя на Инженера, който е следвало да присъства при извършване на облитането. От разменените писма е видно, че облитането технически е било възможно да бъде извършено най- рано в периода, залегнал в ревизираната работна програма - 20.10.2006 г. до 27.10.2006 г., ако на обекта е имало представител на Инженера. От разменената кореспонденция е видно, че едва на 01.11.2006 г. ДП „РВД“ е получило писмото, в което се потвърждава датата за техническата готовност за извършване на облитането - 03.11.2006 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Ищецът предявява осъдителни претенции, които основава на договорно (чл.285 ЗЗД) и извъндоговорно основание (чл.59, ал.1 ЗЗД), предявени при условията на евентуалност, като претендира съдебно заявените суми, твърдейки, че те представляват разходи / вреди, които е направил/ заплатил обезщетение, във връзка с изпълнение на задълженията, които произтичат от договор между страните наименован „Организационно споразумение“, сключено на 19.02.2002 г. Направените разходи от него са във връзка с изпълнение на Договор за строителство по проект „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София. Лот Б2 - Нова пистова система и прилежащи работи” (нар. по-долу Договор за строителство на Лот Б2), сключен между избрания изпълнител МАК/А., в качество на изпълнител и „Л.С.“ ЕАД, в качеството на възложител.Претендира и обезщетение за забава в плащането на паричните вземания, на основание чл.86 ЗЗД.

По осъдителните претенции по чл.285 ЗЗД и чл.86 от същия закон, като главният иск, твърди да е свързан със сключената мандатна сделка от 19.12.2022г., изменявана и допълване с три последващи допълнителни споразумения.

Относно характера на това споразумение, сключено на 19.12.2002г.

Съгласно сключеното между страните организационно споразумение за възлагане на дейностите, свързани с техническо осигуряване за обслужване на въздушното движение в район на летище София, сключено между ищеца, в качество на довереник и ответника, в качество на доверител, на основание чл.122а, ал.3 ЗГВ, разходването на средствата, свързани с изграждането на новата сграда на пътническия терминал и новата писта за излитане и кацане, което налага да бъдат изградени съответните прилежащи съоръжения за метеорологическо оборудване, светотехническото осигуряване и навигация, предназначени за обслужване на въздушното движение в района на летището и които страните са обозналичи като „Техническо оборудване“, въз основа на решение №790/01.12.2000г. на МС, с което е одобрена схема за финансиране на разходите по проекта, по която техническото осигуряване е за сметка на средствата по чл.122а, ал.3 ЗГВ, МС е одобрил средствата, необходими за осигеряване на СМР на проекта в частта „Техническо осигуряване. Страните с разпоредбата на т.1, б.Г“ от споразумението (преамбюл на договора), са се съгласили, че на довереника е възложено да изпълни проекта по пълномощие и безвъзмездно. Приели са, че това налага доверителят да възложи на довереника да изпълни съответното принадлежащо към проекта „Техническо оборудване“, при определените от доверителя организационни условия съгласно това споразумение и съответно без право на възнаграждение за довереника, с оглед характера на техническото осигуряване на принадлежност към обекта, съгласно пълномощното, издадено от министъра на транспорта.

По силата на постигнатото съгласие доверителят е възложил на довереника да поръча, в качество на възложителя по договора за СМР, от свое име и за сметка на доверителя организацията, строителството, изграждането, доставката и монтажа на съоръженията, подготовката и въвеждането в експлоатация на техническото оборудване.

Конкретните изисквания по възлагане на всяка отделна част от техническото оборудване, провеждане на тръжните процедури, одобряване на условията на договорите в резултат на тези процедури, страните са очертали с нормата на чл.2 от споразумението

С нормата на чл.3 от това споразумение доверителят е поел задължение да оказва съдействие при поискване от страна на довереника, при уточняване на различни детайли от възложената му работа.

С нормата на чл.5 от споразумението е прието, че доверителят ще извърши плащане на всички приети стоки, услуги и работи, застраховки и поддръжки, съобразно уговореното и по договорите по чл.2, ал.2 и 3 от споразумението и въз основа на представените му отчети за изпълнението от страна на довереника.

Тълкувайки, на основание чл.20 ЗЗД, клаузите на договора, поотделно и в съвкупността, съобразявайки се с целта на сключеното спорзумение, съдът приема, че възникналата между страните договорна връзка съдържа в себе си както характериските на договора за изработка, така и тези на договора за поръчка, като тези характеристики намират проявление, с оглед на това какви са конкретните дейности, които довереникът е извършил въз основа на възложението на доверителя, а именно – дали тези дейности са свързани с организацията на строителството, осъществяване на същото, изграждането, доставката и монтажа на съоръженията, подготовката и въвеждането в експлоатация на съоръженията, включени в Техническото оборудване, тъй като част от тези дейности, дори при осъществяване на някоя от част от дейностите, могат да имат характер на фактическо действие (изработка) или правно действие (сключване на сделка/и, респ. осъществяване на правна постъпка, напр. плащане).

Въз основа на тази формулировка съдът приема, че между страните е възникнало сложно правоотношение, по силата на което ответникът, в качество на доверител, възлага на ищеца, в качество на довереник- изпълнител, да изпълни техническото оборудване, принадлежащо (част от проекта – договор за СМР с третото неучастващо по делото лице, имащо качество на изпълнител по договора за изработка), като при изпълнение на възложената му работа довереникът следва да се ръководи от параметрите на сключеното споразумение при изпълнение на необходимите работи по „Техническото оборудване“. Възложената на довереника работа същият следва да изпълни безвъзмездно.

Следователно сключеният между страните е двустранен, безвъзмезден, консенсуален, носещ характеристиките на договора за изработка и договора за поръчка, в зависимост от това какво точно изпълнява довереника- изпълнител и въз основа на възложената му от доверителя работа. Спазената от страните писмена форма е за доказване на договора, с оглед стойността на същия, но не и форма за действителност, тъй като подобно изискване законът не възлага.

Допълнителното споразумение от 02.06.2003г. е свързано с плащанията, които следва да осъществят страните по организационното споразумение, без да се изменят съществените характеристики на сключената сделка. Допълнителното споразумение от 08.08.2003г. касае банковата гаранция, издадена в полза на довереника и поетите от довереника задължения да възстанови.

С третото допълнително споразумение от 09.02.2005г. страните променят параметрите на сделката, като изменят и допълват разпоредбата на чл.1 от договора, като редуцират възможностите на довереника във връзка с възложената му работа, засилвайки правомощията на доверителя при осъществяване на възложената от довереника работа, чрез необходимост от съгласуване, проверяване от страна на доверителя, като възложените от доверителя дейности следва да се лимитират с коригираната КСС към споразумението, както и договора заза изпълнение на ЛОТ Б-2 (наричан „договора“), сключен между „Л.С.“ ЕАД и МАК – А.“, Агентското споразумение по чл.60.16 към договора и всички съгласувани с ДП „РВД“ споразумения към този договор.

По отношение на плащанията приетото от страните съгласуване се изразява в следното: довереникът е поел задължение да представи на доверителя платежния документ и всички документи, касаещи видовете и количества работи и техническите характеристики на елементите от техническото осигуряване, в .т.ч. и всички документи за действително извършени работи по чл.56.1 вр. с чл.51.2 и чл.551. от договора в срок от 5 дни от получаването им от Инженера, а доверителят е поел задължение да провери платежния сертификат по отношение на всички необходими проверки в съответствие с Приложение №3-контролен лист, одобрен от страните по този договор и в до 7 работни дни от получаване на документите, които са му представени от довереника, доверителят, в съответствие с чл.60.2 от договора, изразява писмено становище за видовете количества работи, както и техническите характеристики на машините, съоръженията и оборудването, съставляващи част от техническото осигуряване, като становището на доверителя, в срок до 5 работни дни от получаването му от довереника, се изпраща от негово име на Инженера по договора.

Съгласно ал.8 е постигнато съгласие, че определянето на окончателното процентно участие на страните във финансирането на работите по договора и уравняването се извършва след внасяне при довереника на сертификата за окончателно плащане. След одобряване на сертификата за окончателно плащане от страните, дължимите суми по него се заплащат на база на установеното прогнозно процентно разпределение към този момент.

С това допълнително споразумение е предвидена известна рестрикция на правата на довереника при изпълнение на възложената работа и засилен контрол от страна на доверителя, чиито проявни форми са описани по- горе от съда, поради което същите не следва да бъдат повтаряни. Страните с последното изменение и допълнение на договора са се съгласили, че ищецът придобива качество на скрит пълномощник ( чл.292, ал.2 ЗЗД), което има за последица промяна във възникване на правата и задължението по сделките и правните постъпки, осъществени от ищеца и тяхното отражение в правната сфера на настоящия ответник.

Претенциите (главни и евентуални), които предявява настоящия ищец са във връзка с извършени от него плащания на парични средства, представляващи заплащане на извършена по договора за СМР работа и такива, които представляват заплатени от него обезщетения на изпълнителя по договора за СМР, въз основа на признатото и ползващо се с изпълнителна сила решение на МАС- Париж, както и разноски в арбитражното производство и производството по екзекватура.

Ищецът твърди, че основанията да претендира съдебно завените вземания от ответника е това, че са касае за извършени от него разходи във връзка с изпълнение на възложените от него СМР касаещи Техническтото оборудване, извършени от изпълнителя по договора за изработката; че тези разходи са реални; че е налице договорна обвързаност между страните по делото, поради което е налице хипотеза по чл.285 ЗЗД, евентуално по чл.59 ЗЗД; че е налице произнасяне от АС относно дължимостта на тези разходи/ обезщетение от възложителя на изпълнителя по договора за изработка, което решение на арбитражния орган е санкционирано от български съд, поради което ответникът, макар и да не е страна в тези производства е обхванат от силата на пресъдено нещо (СПН и свързаната с нея изпълнителна сила), а ако не е, то той дължи претендираните суми на договорно, респ. извъндоговорно основание, тъй като тези разходи са пряко свързани с изпълнение на възложената му работа по силата на организацинното споразумение, респ. са му спестени от ищеца без да е налице основание за това спестяване.

Въз основа на така извършеното обобщение на тезата на ищеца, която се оспорва пунктуално от ответника, съдът намира за необходимо да извърши разграничение на заявените тези и претендираните суми по различни критерии, а именно:

Първият критерий по отношение на всяка от претендираните суми е този дали те попадат в присъдените от МАС с арбитражното решение на изпълнителя по договора за СМР касателно летище София.

Вземане, което не попада в постановеното решение от МАС.

Претендира сумата от 112 015.19 щ.д. - представляващи платени от „Л.С.“ ЕАД разходи за работи по преместване на комуникационните кабели от ТП 4 (старо) за ПРЦ Кривина, предназначени да обслужват работата на системите за Управление на въздушното движение /УВД/, попадащи в предмета на дейност на ДП „РВД“.

Статутът на ответника като Д.П. е създаден със ЗГВ като юридическо лице по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, което изпълнява държавни функции по предоставяне на аеронавигационни услуги в обслужваното гражданско въздушно пространство на РБ.

Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗГВ основният предмет на дейност на ДП "РВД" включва дейности, свързани с управлението на въздушното движение за постигане на безопасност, ефективност и редовност на полетите в обслужваното гражданско въздушно пространство и други. Управлението на въздушното движение (УВД) е съвкупност от бордни и наземни функции (обслужване на въздушното движение, управление на въздушното движение и управление на потока на въздушното движение) за осигуряване на безопасност и ефективност на движението на въздухоплавателните средства във всеки етап на полета. ДП „РВД“ осъществува осигуряване, поддръжка и експлоатация на съответните съоръжения, системи и оборудване за комуникационно, навигационно, обзорно, енергийно, метеорологично и аеронавигационно осигуряване на полетите и съпътстващата ги инфраструктура.

Освен това, съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗГВ комуникационната осигуреност е основна част от предмета на дейност на ДП "РВД", а именно: включено е и планиране, осигуряване, внедряване, експлоатация и поддържане на съоръжения, системи и оборудване за комуникационно, навигационно, обзорно, енергийно, метеорологично и аеронавигационно осигуряване на обслужваното въздушно движение и съпътстващата инфраструктура и комуникационно обслужване, навигационно обслужване и обслужване по обзора.

Съобразно изслушаната по делото СТЕ разходите за работи по преместване на комуникационните кабели от ТП 4 (старо) за ПРЦ Кривина, предназначени да обслужват работата на системите за Управление на въздушното движение /УВД/, попадащи в предмета на дейност на ДП „РВД“ се явяват необходими за изпълнение на договора за СМР. Вещото лице дава заключение, че това преместване е било предмет на обсъждане и за тази дейност специалистите на ответното дружество са оказали пълно съдействие, продиктувано от това да не се прекъсва работата на съществуващите системи за управление на въздушното движение на старата писта, които са били захранвани от тези кабели. Вещото лице е направило извод, че причината за изместване на процесните кабели е необходимостта от запазване и ненарушаване на работата на оперативните системи на съществуващата писта, по време на изграждане на новата писта и удължаване на съществуваща писта. Въз основа на протокола от 17.03.2003г., обективиращ проведена среща от представители на страните по делото, на Инженера на проектанта и на строителния инженер- проектант на същия, на която среща е обсъждан напредъка на проекта и въпросите за преместването на кабелите, е прието, че част от съществуващите кабели, положени на изток от съществуващия ТП4 към с.Кривина, са обслужвали системите на управление на въздушното движение на старата писта и са били активни и необходими за работата им. Съобразно заключението на ТЕ не е било възможно системите на УВД да работата по време на строителството на пътеката за рулиране „Н“, без да бъдат изместени процесните кабели, защото трасето на същите е попадало под новопредвидения край на новата пътека за рулиране „Н“, както и под южния край на новопредвидената пътек за рулиране G.

Следователно, налице е пряка причинно-следствена връзка между изпълнението на възложените СМР (включително и по так. нар. „Техническо обслужване“) по проекта за летище София и преместване на комуникационните кабели от ТП 4 (старо) за ПРЦ Кривина, предназначени да обслужват работата на системите за управление на въздушното движение (УВД), които са част от дейността на ответника, като това преместване е било необходимо и за продължаване на дейността на ответника. Следователно, това преместване е част от предмета на организационното споразумение и неговото осъществяване е пряко свързано с точното изпълнение на договора от страна на ищеца, така и със запазване интереса и правата на ответника по аргумент на нормата на чл.282 ЗЗД, за което е взел съгласието на доверителя.

По отношение на това, че претендираната сума, представлява разход за ищеца, който действително е извършен, то по делото не е налице спор. Безспорно е установено, че сумата от 112 015.19 щ.д.(в левова равностойност от 183 578,57лв.) е заплатена от ищеца, който факт се установява от заключението от ССчЕ, съобразно което тази сума е заплатена по силата на Междинен платежен сертификат №16 от 08.08.2005г. по договор за реконструкция, развитие и разширяване на летище София ЛОТ 2 – изграждане на нова писта и свързани работи" на изпълнителя по този договор, за което е издадена данъчна фактура № **********/15.09.2005г. на стойност 3 480 755,99лв. с ДДС, като преводите са направени от ищеца на 03.10.2005г. за 745 841,20лв. и на 04.10.2005г. за сумата от 340 466,57 щ.д.

Вещото лице е установило, че на 15.09.2005г. ищецът е издал към ответника фактура №********** а стойност от 458 982,96лв. с две кредитни известия от 04.11.2005г., с които е намалена данъчната основа до размер на сумата от 343 554,03лв.

Сумата от 112 015.19 щ.д. не е предмет на арбитражното решение на МАС.

При извод на съда за това, че заплатената от ищеца на изпълнителя по договора за СМР сума от 112 015,19 щ.д. се явява разход, направен от довереника във връзка с възложената му работа по организационното споразумение, която съгласно нормата на чл.282 ЗЗД, е била необходима и в съответствие със сключеното организационно споразумение, както и в изпълнение на договора за реконструкция, развитие и разширяване на летище София ЛОТ 2 – изграждане на нова писта и свързани работи" (макар и не пряко попадаща в предмета на договора, но свързана с изпълнение на същия), може да се направи извод, че ищецът е извърши това плащане и то се явява направен от него разход във връзка с действието на организационното споразумение. Самото плащане представлява правна постъпка, за която са приложими правилата на сделките. Ето защо за ищеца е възникнало право да претендира този разход от ответника ( по аргумент от нормата на чл.285 ЗЗД във връзка с чл.5 от първоначалното споразумение, с което ответникът е поел задължение да понесе разходите, направени от ищеца във връзка с изпълнение на договора)..

Настоящият състав на съда не възприема възраженията на ответника, че преместването на кабелите не е част от КСС, съгласно допълнителното споразумение към организационното споразумение. Ограничението, което се въвежда с допълнителното споразумение, с което ищецът променя статута си и става скрит пълномощник на ответника, поставя такова изискване във връзка с разходите на довереника от влизането му в сила, а именно от 09.02.2005г. Проблемът с комуникационните кабели е възникнал преди това, като на проведените срещи по този повод, през 2003година, ответникът не се е възпротивил на необходимостта от такова преместване, което е обяснимо с това, че преместването е свързано, от едно страна, с възможността за изпълнение на договора за СМР на летището и от друга страна – с възможността ответникът да осъществява своята дейност по управление на въздушното движение. Именно по тези две причини, съдът е посочил по- горе, че тези разходи са били абсолютно необходими и за ищеца като възложител по договора за СМР и за ответника, с оглед статута му, регламентиран със ЗГВ и във връзка със сключеното организационно споразумение. Друг факт е, моментът на извършеното плащане на тези разходи и това обстоятелство е свързано с изпълнение на възложените СМР, както и възможността тези СМР да са извън КСС по договора за СМР, с оглед правилата ФИДИК, приети като начина на регулация на договора за СМР. В случая се касае за мандатни отношения без пряко упълномощаване, при които последиците от извършените от довереника правни действия настъпват в неговия патримониум, а не в патримониума на доверителя. Последният обаче, в отношенията му с довереника, се счита за титуляр на правата и задълженията, възникнали от сключените по негово възлагане договори (чл. 292, ал. 2 изр.2 ЗЗД).

При извод на съда за основателност на претенцията за това вземане, то съдът следва да обсъди направеното от ответника своевременно възражение за изтекла погасителна давност.

Разрешенията на чл.114 ЗЗД относно погасителната давност почиват на принципа, че давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск. Този момент е обусловен от вида на правоотношението, от характера на субективното право. При облигационните правоотношения правото на иск възниква от деня, в който вземането е станало изискуемо – чл.114,ал. 1 ЗЗД. Вземането, което е без срок е изискуемо с възникването му. Вземане, което възниква след нарушение на длъжника става изискуемо от този момент и от тогава започва да тече и давностния срок.
По облигационното правоотношение може да е уговорено, че вземането става изискуемо след покана. В този случай съгласно чл.114,ал.2 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало.

В настоящия случай с допълнителното споразумение от 09.02.2005г. с което страните са внесли изменение и допълнение в сключеното между тях организационно споразумение и което се явява действащият към него момент регламент на облигационната връзка, изменението и допълнението засяга и въпроса за плащанията, които доверителят дължи на довереника. Съгласно чл.4 от споразумението, страните са приели, че след подписване на това допълнително спораземение на 09.02.2005г. дължимите плащания се извършват директно от доверителя към довереника срещу представени от последния фактури във валута и лева. Съгласили са се, че заплащането на работите и гаранцията по проекта се извършва въз основа на междинни и окончателния сертификат по чл.60 от договора и съгласно уговореното в това споразумение.

Въз основа на така приетото съдът намира, че се касае за две различни хипотези касателно плащанията. Първата е хипотеза, която касае въобще необходимост от плащания, свързани с договора за СМР и огранизационното споразумение, а втората хипотеза, при която се изисква необходимост от представяне на сертификатите за плащане, касае само заплащания на извършената работа от изпълнителя по договора за СМР, както и гаранцията по този договор.

С нормата на чл.4, ал.7 страните са се съгласили, че съгласно ал.1 от същата разпоредба доверителят следва да представи на довереника фактура за плащане, а доверителят се задължава да извърши плащане на сумата по фактурата в срок от 6 работни дни от получаването и и крайният срок е датата на заверяване на банковата сметка на довереника със съответната сума.

Следователно, страните са извършили относително определяне на падежа на плащане – чрез посочване на необходимостта от представяне на фактура, в настоящия случай за извършени от довереника разходи, на доверителя и срок от 7 работни дни, в които доверителят следва да извърши плащане на тази сума.

По делото не е налице спор, че тази фактура е достигнала до ответника на 15.09.2005г. (такова е и твърдението на ответника в депозираната писмена защита по делото), но тази страна се позовава на чл.6 от оргнизационното споразумение, а съдът приема, че действащата норма, която регламентира плащанията е чл.4, ал.7, поради което приема, че получаването на фактурата е началото на срока, в който да се извърши плащане, който е 7 работни дни. Съобразно това съдът приема, че падежът за изпълнение на това парично задължение е датата 26.09.2005г.(понеделник).

Съобразно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД от тази дата започва да тече 5-годишният срок на погасителната давност, който е изтекъл на 26.09.2010 г.

Исковата молба е подадена далеч след изтичане на този срок – на 31.02.2020 година, поради което съдът приема, че правопогасителното възражение на ответника касателно това вземане от 112 015.19 щ.д. (в левова равностойност от 183 578,57лв.) се явява основателно- доказан е периодът на бездействие на кредитор на паричното вземане, който има за последица невъзможност това вземане да дири съдебна защита чрез провеждане на исков процес, респ да бъде принудително удовлетворено. Поради това съдът приема, че претенцията по чл.285 ЗЗД за сумата от 112 015.19 щ.д. (в левова равностойност от 183 578,57лв.) се явява неоснователно предявена, като погасена по давност.

Вземания претендирани от ищеца, които попадат в решението на Арбитража.

В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи следното:

И по отношение на тези вземания ответникът прави възражения, включително и такива, основаващи се на института на погасителната давност, поради което страните са развили съображения касателно последиците от постановеното решение от страна международния арбитраж по договора за СМР, сключен от настоящия ищец, като възложител и изпълнителите по този договор, възможността за доброволно изпълнение на арбитражното решение, необходимостта от провеждане на производството по екзекватура пред САС и последиците от решението, включително и за дирените от ищеца разноски в двете производства, представляващи понесени от тази страна разходи, довели до намаляване на неговото имущество.

По арбитражното производство и постановените от арбитражния орган решения.

Трайно установено е виждането в доктрината и съдебната практика, че арбитражното решение влиза в сила с връчването му на страните по спора, като се приема, че то е окончателно, не подлежи на обжалване, подлежи на доброволно изпълнение.

Изпълнението на арбитражно решение, постановено в чужбина е обезпечено чрез Йю-Йорската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения от 1958г. която е ратифицирана от Република България през 1961 година. Признаването и допускане на изпълнение на чуждо арбитражно решение става съобразно сключените от Републиката двустранни и многостранни международни договори, като компетентен да се произнесе като признае чуждо арбитражно решение и/ или да допусне изпълнение на същото е СГС.

По настоящето дело не е налице спор относно това, че са постановени две решения от МАС- арбитражно решение и допълнително такова, като в производството по екзекватура, приобщено като доказателство към настоящето, СГС, ТО, 6-2 състав е констатирал, че датите, на които са връчени решенията на АС на настоящия ищец и МАК/А. са както следва: арбитражното решение е връчено на 03.10.2011г., а допълнителното решение е връчено на 20.07.2012г. на МАК/А. и на 18.07.2012 година на „Л.С.“ ЕАД.

В тази връзка ответникът прави извод, че от този момент вземането на МАК/А. е станало изискуемо и е могло да бъде доброволно изпълнено от настоящия ищец, поради което от този момент за него е възникнало право на иск срещу ДП“РВД“ за сумите, присъдени с арбитражните решения, чийто размер е определен на база приетото от страните по арбитражното решение участие в разходите по проекта.

На тази теза ищецът противопоставя доводи относно необходимостта от провеждане на производсвото по екзекватура и неговите последици, както и твърдение, че предявяването на иска по чл.51, ал.3 ЗМТА води до прекъсване на давностния срок, по аргумент от нормата на чл.11, б. „б“ ЗЗД.

По конкретните претенции на ищеца, които извежда от арбитражното решение и от решението на съда по екзекватура.

По отношение на вземането от 1 006 888.00 щ.д., представляващи извършени от „Л.С.“ ЕАД разходи за присъденото от МАС в Арбитражно решение и Допълнителното решение към него шесто удължение на срока на строителството, свързан с иск на МАК/А. по Договора за строителство на Лот Б2 за извършена забавена проверка на инструменталната система за кацане ILS/DME09 - дейности по провеждане на облитания или т.нар. летателна проверка.

Присъдената в тежест на ищеца от АС сума е за 26 дни забава (престой), в резултат, на което изпълнителят на СМР по договора е претендирал обезщетение от възложителя, като АС е приел за установено, че е налице виновно бездействие на възложителя и настоящ ищец, поради което претенцията на МАК/А. е частично уважена за посочената забава ( бездействие). В резултат на това бездействие на възложителя изпълнителят е претърпял имуществени вреди, свързани със заплащане на разходи от изпълнителя за механизация и оборудване; за труд; режийни разходи; режийни разходи за централния офис на изпълнителя и офиса в Кувайт; режийни разходи съгласно изчисленията на Томас- експерт на МАК/А.; общи разходи; увеличена цена на битум; увеличена цена на дизел, в стойности, посочени в решението на Трибунала и съответно в обстоятелствената част на исковата молба, по пера (шесто удължаане на срока). За да присъди претендираното от изпълнителя по договора за СМР обезщетение, АС е приел, че ищецът, като възложител по договора за изработка, не е изпълнил задължението си да окаже съдействие на изпълнителя.

Ответникът категорично възразява тези заплатени от ищеца обезщетения, претендирани от него като вреди, настъпили в резултат на изпълнението на договора за СМР ,касателно летище София, да са в пряка – причинно следствена връзка с поведениео на доверителя по организационното споразумение и в този смисъл да е налице основание за ангажиране на имуществената му отговорност, на основание чл.285 ЗЗД вр. с чл.82 от същия закон.

По делото не е налице спор относно това, че инструменталната система за кацане ILS/DME09 се експлоатира от ДП „РВД“.

Съгласно чл.53, ал.2 ЗГВ (в редакцията към процесния период от време – ДВ., бр.37 от 5 май 2006г.) основният предмет на дейност на ДП "РВД" включва дейности, свързани с управлението на въздушното движение за постигане на безопасност, ефективност и редовност на полетите в обслужваното гражданско въздушно пространство и други.

Съгласно чл.16 от Наредба №141/27.03.2002г. за удостоверяване експлоатационната годност на навигационните съоръжения за въздушна навигация и кацане ( ДВ бр. 70 от 2006 г.), издадена на министъра на транспорта и съобщенията, летателната проверка е задължителна за установяване есплоатационната годност на съоръженията по чл.1 от Наредбата, като процесната система за кацане ILS е посочена в т.2 на чл.1 от Наредбата.

Съгласно чл.16, ал.2 от Наредбата летателна проверка представляват всяка от посочените в този текст от нормативния акт дейности. Съобразно ал.3 на чл.16 летателни проверки при въвеждане в експлоатация се провеждат след наземна проверка на характеристиките на съоръжението с цел получаване на пълна и изчерпателна информация относно работата на съоръжението и за установяване на съответствие на мястото за разположение на оборудването с експлоатационните изисквания на Анекс 10 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване и произтичащите от него изисквания на производителя на съоръжението.

Съгласно чл.17, ал.1 от Наредбата. (ДВ, бр. 70 от 2006 г.) летателните проверки на съоръженията се извършват от ГД „ГВА“ или призната организация съгласно наредбата по чл. 16в, ал. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване, независима от собственика на съоръжението или ползвателя, в присъствието на инспектор от ГД "ГВА", притежаващ квалификация "борден оператор" (F/OL).Начинът, по който се извършват летателните проверки е чрез полет от подготвен за това летателен екипаж със самолет лаборатория, оборудван със система за летателна проверка на навигационните съоръжения за въздушна навигация и кацане (NFIS), притежаваща удостоверение за експлоатационна годност (ал.2 на чл.17).

Нормата на чл.17, ал.5 сочи, че летателните проверки се извършват по всяко време на денонощието, като при провеждане на летателните проверки през нощта полетите се изпълняват по правилата за полети по прибори, на височина над препятствията не по-малка от 300 m.

Съгласно чл.18, ал.1 от Наредбата, преди започване на летателна проверка екипажът на самолета лаборатория съгласува с органите за обслужване на въздушното движение въпросите по осигуряване, взаимодействие, последователност за провеждане на летателната проверка и други въпроси, които са свързани с изпълняване на задачите. Със следващите алинеи на цитираната разпоредба се сочи последователността на действията по извършване на летаталната проверка и финализиране на същата, като след завършване на летателната проверка инженерът- борден оператор определя експлоатационното състояние на съоръжението и изготвя протокол със съдържанието по чл.20 от Наредбата.

По делото не е налице спор относно това, че съгласно чл.64б ЗГВ Авиоотряд 28 е авиационният оператор, който осъществява полетите със специално предназначение и извършва облитане на радио и светотехнически средства. Не се спори относно това, че системата Nfrmarc NM 3625B FANFIS ( собственост на ответника), с която се извършват летателните изпитвания на ILS/DME09 е монтирана и инсталирина в самолет Фалкон 2000, който се експлоатира от Авиоотряд 28.

Във връзка с оспорванията на ответника, че носи отговорност за констатираната забава от АС, обективирана в двете арбитражни решения на Трибунала, ответникът е представил кореспонденцията, която е осъществена между него и ищеца по повод необходимите облитания за осъществяване на дължимата летателна проверка.

От така представените писма, изходящи от участниците в проекта за СМР касателно летище София се установява, че датата на летателната проверка е променяна по различни причини, както от изпълнителя МАК/А., така и по причини, възникнали от Инженера, което е довело да промяна на периодите, в които е следвало да се осъществи тази проверка – от. М. май 2006г. на ноември 2006г. Представените от ответника частни документи, не са оспорени от ищеца, поради което съдът кредитира същите. От тези документи се установява, че:.

С писмо с вх. № 80-3708/11.07.2005 г. (изх. № 100-9084/08.07.2005 г. на ищеца) още през 2005 г. „Л.С.“ ЕАД информира ДП „РВД“ за писмо на МАК/А. с ревизирана работна програма на дейностите, с приложен график към писмото, според която инструменталната система за кацане ILS/DME09 трябва да е готова за летателна проверка за 12.05.2006 г. (ID 75, 13.1. Second flight test). След извършен анализ на информацията от експертен технически съвет (ETC) на ДП „РВД“, обективиран в Протокол от 13.07.2006 г. е установено, че не е налице обективна възможност за извършване на проверката, поради следните причини: неяснота как ще се осъществи прехода от съществуващата писта за излитане и кацане (ПИК) към новата, без прекъсване на експлоатационния процес, липса от представената работна програма на дейности - подготвителни работи за инсталиране на AWOS, за които е представен проект от ДП „РВД“, дейности в ТП 4, изграждане на ел. захранващи кабели за средно напрежение, изграждане на комуникационните кабели (RCMS кабели), инсталиране на RCMS за AGL в ЕЦ за УВД, инсталиране на RCMS за NAV в ЕЦ за УВД, като в този смисъл ответникът е изпратил на ищеца отговор, получена от последния на 14.07.2005г.Не се установява, че посочените писмото причини са породени от ответника.

С писмо с вх. № 80-2202/03.04.2006 г. (изх. № 100-4673/31.03.2006 г. по описа на ищеца), „Л.С.“ ЕАД информира ДП „РВД“ за писмо на Инженера с № PIU 3538 от 28.03.2006 г. с ревизирана работна програма и приложен график, подписана от Изпълнителя и Инженера и план за летателна проверка на ILS09, с което има отлагане за периода 20.10-27.10.2006г. Във връзка с това писмо е установено, че причина за отлагането и недовършени от изпълнителя на СМР работи.

С писмо с вх. № 80-3631/13.06.2006 г. (изх. № 100-8500/13.06.2006 г. по описа на ищеца) от „Л.С.“ ЕАД е постъпила нова информация в ДП „РВД“ за писмо на Инженера реф.РШ3646/СРАН/07.06.2006 с уведомление, потвърждаваща че няма да има готовност за летателна проверка на ILS09 по- рано от ранния ноември 2006 г. Следователно, причината за отлагането е извън действията/ бездействията на ответника.

С ново писмо с вх. № 80-6460/24.10.2006 г. (изх. № 1 GO- 15 63 6/23.10.2006 г. по описа на ищеца) ищецът отново информира ДП „РВД“ за писмо на Инженера с реф.РШ3865/Ш/18.10.2006 с поредно уведомление за готовност за летателна проверка на ILS/DME09 за 30.10.2006 г. и писмо на МАК/А. реф. № CKS/PJN/aa/L-5301-06 от 18.10.2006 г. Причините за промяна на графика за летателната проверка са извън ответника.

Следват нови писма с уведомления за готовност за летателна проверка на ILS09: с вх. № 80-6650/01.11.2006 г. (изх. № 100-16123/31.10.2006 г. по описа на ищеца) „Л.С.“ ЕАД информира ДП „РВД“ за писма на Инженера реф.РШ3868/СРАН/24.10.2006 г. и PIU3872/CFAH/25.10.2006 г. и на МАК/А. с реф. № CKS/PJN/aa/L-5331-Об от 25.10.2006 г. с посочени дати на готовност за 03.11.2006 г., а с писмо с вх. №80-6784/07.11.2006 г. (изх. № 100-16450/06.11.2006 г. по описа на ищеца), ДП „РВД“ е информирано за писма на Инженера реф.РШ3872/СРАН/53498/1.1.2 от 25.10.2006 г. и реф.РШ3891/СРАН/53498/1.1.2 от 03.11.2006 г. и на Изпълнителя реф.№ CKS/PJN/aa/L-5331-Об от 25.10.2006 г., CKS/PJN/aa/L-5365-06 от 02.11.2006 г. с приложен график и CKS/PJN/aa/L-5372-Об от 03.11.2006 г.) с потвърждение на уведомление за готовност за летателна проверка на ILS09 за 03.11.2006 г. Ето защо съдът приема за основателно възражението на ответника, че потвърждаването за готовност за извършване на летателната проверка е едва от 02.11.2006 г. видно от писмо на Изпълнителя МАК/А. реф. № CKS/PJN/aa/L-5365-06 от 02.11.2006 г. до Инженера. Едва тогава, при завършен цялостен етап на наземна проверка на ILS/DME09 е възможно реално да се извърши и летателната такава (чл. 16, ал. 3 от Наредба № 141 от 27.03.2002г. за удостоверяване експлоатационната годност на навигационни съоръжения за въздушна навигация и кацане).

Въпреки кратките срокове, след формално изразената финална готовност от Инженера и Изпълнителя за проверка на ILS/DME09, първоначалната летателната проверка на системата е своевременно и приоритетно организирана от ДП „РВД“, видно писмо от същата дата изх. № 80- 02-3-3909/07.11.2006 г. (писмото е в отговор на разгледаното по-горе писмо изх. № 100-16450/06.11.2006 г. по описа на ищеца с приложени към него писма от Инженера и Изпълнителя). Със същото е изпратена информация от ДП „РВД“ до ищеца за невъзможност за извършване на проверката предвид ангажираност за изпълнение на специални полети на самолет Фалкон 2000 LZ-OOI, както и съвместни учения на НАТО и българските ВВС в периода 08-09.11.2009 г. и уведомление, че тестовете ще се извършат в периода 13-15.11.2006 г. Тук следва да се отбележи, че съгласно чл. 2, ал. 1, буква „б“ от Организационното споразумение уговореният срок за отговор е в срок до седем работни дни след получаването на документите по б.”а” от същия. В съответствие с отговора на ДП „РВД“ в посоченото писмо летателната проверка на инструменталната система за кацане ILS/DME09 е извършена с положителен резултат на 14.11.2006 г., за което има протоколи от летателна проверка с номера №№ 59, 60 и 61/14.11.2006 г. Обективираните от ответника твърдения, че в периода, който е посочен за летателна проверка е налице обективна невъзможност да се извърши летателна проверка, поради заетостта на Фалкон-а и поради съвместните учания на българските ВВС и НАТО, като обстоятелства, които са възпрепятствали осъществяване на летателната проверка, не са оспорени като съществуващи, обективни причини, които са довели да забава. Едновременно следва да се посочи, че причината за тази забава, не е обстоятелство, което може да бъде вменено във вина на ответника, най- малко, поради това, че по делото не е установено при пълно и главно доказване, че същият е бил в състояние да преодолее или избегне причините, посочен от него, които са направили невъзможно облитането да се осъществи на 03.11.2006г. Едновременно с това следва да се посочи и фактът, че ищецът, имащ качество на възложител по договора за СМР вече е бил в забава, както и вредоносното поведение на участник в процеса на строителството, а именно представителя на Инженера, който не се е явил за осъществуване на летателната проверка в дните, преди посочената от ищеца/довереник дата, както и от поведението на самите изпълнители по договор за СМР, които също са били в забава.

Забават е установено от заключението от къмпелксната СЕ, като в това заключение вещити лица са напривил и някои правни изводи, които съдът не съобразява и не кредитира в тази част експертизата.

При така установеното по делото не може да се приеме тезата на ищеца, че ответникът, в качество на доверител по мандатното правоотношение, е причинил виновно забава в осъществяване на летателната проверка. В тежест на ищеца е да установи вреда – заплатените на изпълнителя обезщетения във връзка със забавата (шестото удължаване на договора за СМР), който факт е установен в процеса, но в това производство следва да установи при пълно и главно доказване, че е налице виновно бездействие, от страна на доверителя, представляващо неизпълнение на поето с мандантоно правоотношение задължение за действие, което не е осъществено от доверителя и че настъпилите вреди се явяват последица, която е породено от това бездействие, явяващо се необходима и достатъчна причина за настъпване на вредоносния резултат. Т.е. наличие на пряка- причинно следствена връзка между заплатената от ищеца обезщетение от 1 006 888.00 щ.д., като тези вреди са били предвидими към момента на сключване на договора. Като само неизпълнението на поетото от доверителя задължение се явява достатъчно и необходимо условие за настъпване на вредата, без да има намеса на други фактори в причинната връзка между неизпълнението и вредоносния резлат на ищеца.

В настоящия случай не се установява обстоятелството, че бездействието на ответника е необходимото и достатъчно условие за вредоносния за ищеца резултат. Събраните по делото доказателства установяват компекс от фактори, довели до забавата и престоя на изпълнителя (липса на присъствие на Инжерена по различни причини, неизпълнение на СМР от изпълнителя и др.), като последното обстоятелство е следвало да бъде въведено от ищеца в арбитражното производство, което страната е сторила, но това е довело единствено до редукция на периода за продължаване на срока на договора. След като АС е приел, че възложителят дължи обезщетение поради виновното си неизпълнение на договорни задължения, то в настоящия процес ищецът- възложител, следва да установи при пълно и главно доказване, че това неизпълнение е в резултат на виновно поведение на доверителя по организационното споразумение. Пълно и главно доказване на така въведеното твърдение от ищеца в процеса, тази страна, на основание нормата на чл.154 ГПК, не е провела.

Ето защо съдът приема, че тази част от претенцията се явява неоснователна, поради това, че не се установяват кумулативните предпоставки на разпоредбата на чл.82 ЗЗД, вр. с чл.285 ЗЗД. Ето защо искът в тази му част следва да се отхвърли.

Но дори да се приеме, че ответникът е способствал по решителен начин за забавата, което настоящият състав не споделя (поради това, че летателната проверка е извършена на 14.11.2006г. и ответникът не е доказал невъзможността да е по причина наангажираността на Фалкон-а и на извършените съвместните учения на НАТО и българските ВВС – при пълно и главно доказване), то претенцията на ищеца касателно сумата от 1 006 888.00 щ.д. (1 868 771,07лв. равностойност в национална валута), то тогава съдът следва да разгледа правопосителното възражение на ответника за изтекла погасителна давност.

В тази насока ответникът твърди, че давността е започнала да тече от датата на решението на АС, а именно18.07.2012г., с оглед последиците на арбитражното решение и неговия задължителен характер, независимо от липсата на продведена екзекватура на територията на Републиката, на което ищецът противопоставя възражение, че ответникът е признал решението на арбитражния орган, което е изразено чрез заплащане на част от сумите, а именно парична сума от 226 440,53 щ.д. и 21 603,97 лв. ДДС, като излага и доводи относно това, че изискуемостта на вземанията на изпълнителя МАК / А. е свързана с решението на съда по екзекватурата, както и с извършените от ищеца плащания на сумите по арбитражното решение, които са осъществени на 02, 06 и 08 март 2017г., като именно от тези дати зпочва да тече погасителната давност.

Както е посочено по- горе основните характеристики на арбитражното решение са, че то влиза в сила с връчването му на страните по спора, като се приема, че то е окончателно, не подлежи на обжалване, подлежи на доброволно изпълнение.

Най- общо казано арбитражът е разглеждане и решаване на един спор със СПН от трето лице, определено/ определени по волята на страните. Арбитражът представлява проява на недържавно, доброволно, договорно и частно правораздаване, като проведеното арбитражно производство е несъдебен процес, който има исков характер, основан на арбитражно споразумение. Правните последици на постановеното арбитражно решение са приравнени на съдебното решение. Арбитражното производство се урежда от ЗМТА, както и от редица международни и двустранни договори. В определени направления в арбитражното производство се намесва държавен орган – съда, който разполага с властнически правомощия и тази намеса и проява на съдействие и на контрол.

По отношение на проведеното производство по екзекватура и неговите последици, касационната инстанция с решение №630/28.07.2004г., постановено по гр.д.№1832/2003г., ТК, второ т.о. на ВКС е приела, че: „ Производството за екзекватура, т.е. по признаване и допускане изпълнението на чуждестранни съдебни и арбитражни решения, е уредено в ГПК като особено исково производство, по което със сила на пресъдено нещо се решава спорът дали чуждестранното решение следва да бъде зачетено - признато и изпълнено. Чрез производството за екзекватура при определени условия може да бъде зачетена у нас силата на пресъдено нещо и конститутивното действие на чуждестранно съдебно или арбитражно решение, както и да му се придаде качеството на изпълнително основание. Предмет на производството за екзекватура е правото на молителя да бъде зачетено чуждестранното решение. Това ще рече, че той упражнява свое процесуално потестативно право, чиято цел е да се даде правна важимост на чуждестранното решение, посредством решението на компетентния по смисъла на чл. 304 ГПК български съд.

Целта на производството за екзекватура е да се разреши спор за наличието или отсъствието на потестативното право, за зачитане на правните последици на чуждестранното решение. Действащата нормативна уредба у нас определя параметрите на производството за екзекватура. Съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК съдът при разглеждане на делото не влиза в обсъждане на съществото на спора, който е разрешен от чуждестранния съд, но само проверява дали представеното решение не съдържа постановления, противни на законите на Република България или на добрите нрави. От посочената разпоредба следва, че в производството за екзекватура съдът не може да проверява правилността на чуждестранното решение, като съответно пререшава спора, който вече е разрешен от чуждия правораздавателен орган.

Установената с ГПК вътрешна нормативна уредба на производството за екзекватура се отнася и до случаите, когато предмет на производството е чуждестранно арбитражно решение. В този случай приложение намират и някои правила от международно правно естество. Най-важният международен договор, предвиждащ признаване и допускане изпълнението на арбитражни решения, е Нюйоркската конвенция от 1958 г., ратифицирана от Република България и обнародвана през 1965 г. Тази Конвенция съгласно Конституцията е част от нашето вътрешно право - чл. 5, ал. 2. Нормите на Конвенцията имат предимство пред тези на вътрешното законодателство, ако последните й противоречат. Принципът за приоритета на международния договор спрямо националния закон е възприет от Конституцията - чл. 5, ал. 4.

Съгласно чл. 2 от Конвенцията, всяка от договарящите държави признава писменото съглашение, според което страните се задължават да отнасят в арбитраж всички или някои от споровете, които са възникнали или могат да възникнат между тях по повод на едно определено договорно или друго недоговорно правоотношение, отнасящо се до въпрос, който може да бъде разрешаван по арбитражен ред.

Конвенцията утвърждава ролята на арбитража като доброволна, правораздавателна институция. Страните, които са възприели Конвенцията, са длъжни да признават силата на чуждестранни арбитражни решения и да допускат техните изпълнения, съобразно с процесуалните правила, които се прилагат на територията, където се иска това признаване и изпълнение, при спазване на изискванията, установени с международната конвенция.

В чл.5 от Конвенцията са посочени основанията, при наличието на всяко от които да бъде отказано признаването и изпълнението на чуждестранното арбитражно решение“.

Решението е постановено по реда на ГПК (отм.), съгласно разпоредбите на чл.303 и сл.

Независимо от това съдът приема, че въпреки отмяната на нормативната база, въз на която ВКС се е произнесъл ( ГПК отм.), касационната инстанция е определила характеристиките на производството по екзекватура, които са останали актуални, с оглед на това, че разкривайки особеностите на производство по екзекватура, съдът се е позовал на Нюйоркската конвенция от 1958 г., ратифицирана от Република България и обнародвана през 1965 г., която е основание и нормативна база и при актуалната уредба на арбитражното производство, регулирано с нормите на чл.51, ал.3 ЗМТА и КМЧП.

Чрез провеждане на производството по екзекватура се придава правна значимост на чуждестранното решение, чиято цел е да се даде правна важимост на чуждестранното решение, посредством решението на компетентния български съд, чиито решения по екзекватура са проява на националната юрисдикционна власт. Тази последица е производна от обстоятелството, че арбитражните решения се постановяват от органи, които са чужди на държавния суверенитет и чрез производството по екзекватура на постановеното решение на арбитражния орган се придава действие, което е подобно на действията на съдебното решение. Именно това е и смисълът на чл.3 от Нюйоркската конвенция, която под признаване разбира държавата по признаването да допусне арбитражното решение да се превърне в част от действащият на територията на държавата регламент, като му придаде задължителна сила и го санкционира властически.

Въпросът е дали това решение по екзекватура е било необходимо, за да възникне задължението на настоящия ищец да извърши плащане на сумите, посочени в двете решения на Трибунала?

Отговорът на този въпрос е посочен от самия ищец, който чрез производството по екзекватура е направил опит за защити своите права, като постави под контрола на българския съд решенията на АС, както чрез въвеждане на относителни основания за това дали тези решения, следва да прибоият правна значимост на територията на РБ, така и чрез нормата на чл.5, т.2 от Конвенцията - за защита на обществения правопорядък на държавата по екзекватурата, за които съдът следи служебно (решение №7 от 11.07.2017г. по т.д.№1649/2016г., Т.К., първо т.о. на ВКС).

С влязло в сила решение на 03.02.2017г. по делото за екзекватура – т.д.№ 6378/2012г. по описа на СГС, ТО, 6-2 състав, решенията на МАС са се „сдобили“ със сила на пресъдено нещо на територията на РБ и са признати за изпълнително основание за провеждане на принудително изпълнение срещу длъжника, като в това производство съдът по екзекватура не осъществява ревизия на постановените от МАС актове, т.е. не разглежда спора по същество отново. Следвателно, в резултат на решението по екзекватура постановените решения от МАС проявяват своя правен ефект между страните на територията на РБ, както стават и задължителни за съда.

Следващият въпрос е дали признаването и допускане на изпълнение на тези арбитражни решения, в резултат на решението на СГС, води до промяна в датите на изискуемостта на вземането на МАК/А. спрямо настоящия ищец?

С решение № 60065/01.07.2021г. по т.д.№2883/2019г., Т.К., второ т.о. на ВКС, приема, че :“ Съгласно чл. 1 от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения същата се прилага относно признаването и изпълнението на арбитражни решения, постановени на територията на държава, различна от държавата, в която се иска признаването и изпълнението на решенията, по спорове, страни по които могат да бъдат както физически, така и юридически лица, както и за арбитражни решения, които не се смятат за национални решения в тази държава, в която се иска тяхното признаване и изпълнение. Под признаване на чуждестранно решение конвенцията има предвид зачитане на силата на пресъдено нещо, а под изпълнение - допускане на принудително изпълнение на чуждестранното арбитражно решение.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗМТА този закон се прилага за международния търговски арбитраж, основан на арбитражно споразумение, когато мястото на арбитража е на територията на Република България. При изрично посочване в арбитражната клауза, че мястото на арбитража е в [населено място], Република България, страните подчиняват арбитражното решение на Закона за международния търговски арбитраж. В посочения смисъл са доводите и съображенията, изложени в решение № 91/26.07.2019 г. по т. д. № 251/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., които настоящият съдебен състав споделя. Мястото на арбитража предопределя приложимия към него закон - законът на държавата, в която е мястото на арбитража, който ще е приложим, както по отношение на контрола при иск за отмяна на неговото решение, така и относно последиците на арбитражното решение. В горепосочената хипотеза постановеното от международен арбитражен съд със седалище на институцията /мястото на нейната регистрация/ в чужбина, но с уговорено в арбитражното споразумение място на арбитража на територията на Република България решение представлява арбитражно решение, към което следва да бъдат прикрепени директно, без опосредяващи процедури, предвидените в националния правен ред на Република България последици относно непререшаемостта на спора и изпълняемостта на решението. С връчването на арбитражното решение то влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение - чл. 41, ал. 3, изр. 3 ЗМТА“. Въз основа на така приетото по цитираното решение, след като е преценил, че арбитражното споразумение между страните по делото е за място на арбитража на територията на РБ, то за случая намират приложение нормите на ЗМТА, а не Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни абитражни решения (Нюйоркската конвенция), поради което следва да се приложи нормата на чл.41, ал.3, изр. 3 ЗМТА, която предвижда, „че с връчването на арбитражното решение на една от страните то влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение. Арбитражното решение поражда правни последици, които се състоят в сила на пресъдено нещо и в изпълнителна сила на решението, а когато предявеният иск е конститутивен, то има и конститутивно действие. Силата на пресъдено нещо на арбитражното решение има същото съдържание като силата на пресъдено нещо на съдебното решение, същите обективни предели и подлежи на зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи като съдебното решение /решение № 131 от 05.06.2012 г. по гр. д. № 1000/2011 г. на ВКС /. Разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК очертава субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. дело № 1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Съобразно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право“. Постановеното в тези случаи арбитражно решение се явява годно изпълнително основание и въз основа на него може да бъде издаден изпълнителен лист по чл.404 и сл. ГПК.

Направеното тълкуване на нормата на чл.41, ал.3, изр.3 ЗМТА с преждецитираното решение и последиците от арбитражното решение явно касаят случай, при който е неприложима процедурата по Нюйоркската конвенция, какъвто не е настоящият случай. Следователно, тези последици, посочени в нормата на чл.41, ал.3 ЗМТА, на които се позовава и ответникът са неприложими в настоящия случай.

Производството по екзекватура е особено исково производство, в което със сила на пресъдено нещо се решава спорът, дали чуждестранното решение следва да бъде зачетено ( признато и изпълнено). Съществуването на упражненото от ищеца процесуално потестативно право, целящо да се придаде правно значение на чуждестранното решение чрез решението на нашия съд, зависи от наличността на условията, при които нашият закон допуска да се зачете чуждестранното решение. Постановеното решение от съда по екзекватура има последиците по чл.298 ГПК.

Тези съображения не изключват възможността ищецът, като длъжник по решенията на арбитражния орган да изпълни доброволно, след получаване на решението, тъй като процедурата по екзекватура не се явява необходима предпоставка за доброволно изпълнение. Следователно, въз основа на постановените арбитражни решения от АС, за ищеца МАК/А. са възникнали вземания, които са признати за установени и дължими с тези решения, връчени на страната. Както е подчертал и съдът по екзекватурата – стр. 14 от решение №1966/13.10.2015г. по в.т.д.№4069/2014г. по описа на САС (въззивното решение) съгласно нормата на чл.28, ал.6 от правилника на МАС при МТК, който страните в аритражното производство са приели за приложим с арбитражното споразумение, „Всяко едно арбитражно решение е задължително за страните. Отнасяйки спора към арбитраж по този Правилник, страните се задължават да изпълняват без закъснение всяко едно арбитражно решение, като ще се счита, че те са се отказали от правото на всяка форма на защита, доколкото този отказ може да бъде направен.“ Въз основа на тази клауза съставът на САС е приел, че постановените от арбитражния орган решения, въз основа на цитираната разпоредба, има за последица, че съобщеното им решение ги обвързва и те са длъжни да се съобразяват с него, както и че това решение е окончателно.

След като решението обвързва страните в арбитражното производство (сред които ответникът не присъства) и след като те са длъжни да се съобразяват с него, а то постановява задължения от парично естество, които ищецът има към МАК/ А., това води до следващия извод, че тези вземания на кредитора по договора за изработка касателно летище София, са установени и са изискуеми. След като са изискуеми, те следва да бъдат платени. Ето защо съдът приема, че изискуемостта на задълженията, като установени с окончателните актове на Трибунала, е подлежала на доброволно изпълнение от датата на връчване на решенията, които имат окончателен характер, а именно – връчването е извършено на страните на 03.10.2011г. на МАК/А. и на ищеца- арбитражното решение, а допълнителното такова – на 20.07.2012г. на ищеца и на МАК/А. – на 18.07.2012г. Следователно датата на връчване на допълнителното решение е датата, която сочи настъпилата изискуемост на вземанията на МАК/А., включващи и сумата от 1 006 888.00 щ.д. (1 868 771,07лв). Именно от тази дата започва да тече и погасителната давност за ищеца, касателно евентуална претенция за това вземане, която да им основанието си в разпоредбата на чл.285 ЗЗД. Този извод съдът гради на разпоредбата на чл.114 ЗЗД, която определя изискуемостта като начало на срока на погасителна давност и тъй като се касае за вземане, за което не е налице изначално уговорен падеж, то следва да намери приложение разпоредбата на организационното споразумение, а именно чл.4, уреждаща начина на плащане, след като се осъществи отчет от страна на довереника и представяне на разходно-оправдателни документи. Фактът, че ищецът не е изпълнил доброволно задълженията си, установени с арбитражното спораземение, както и проведеното производство по чл.51, ал.3 ЗМТА, което е приключило с признаване и допускане до изпълнение на арбитражните решения, не водят до извод за различен падеж, тъй като признаването няма субективен обхват, който да засяга ответника, а допускането да изпълнение касае принудителното изпълнение, а не и доброволното такова. Ето защо това решение не води до промяна в момента на изискуемост на вземанията на МАК/А., респ. на задълженията на ищеца и при така изложеното съдът приема, че правопогасителното възражение на ответника касателно това вземане се явяв основателно, тъй като давността е започнала да тече от настъпилата въз основа на арбитражните решения изискуемост на вземанията на МАК/А..

Смисълът на проведена екзекватура и постановените от компетентния съд решения в това производство не водят до настъпване на нов падеж на вземанията, а оттам и на нов срок на давността. Както приема с определение №200/17.03.2011г. на ВКС, първо т.о., ТК, проверката по чл.V на Нюйоркската конвенция респ.чл.120 вр.чл.117 КМЧП обхваща условията за признаване и допускане на изпълнението, а не процесуалните предпоставки за образуването на това производство, извън формалните такива по чл.119 ал.2 КМЧП и при лимитативност на възраженията – чл.121 ал.2 и ал.3 КМЧП…. Искът за допускане на изпълнението му, обаче, не може да бъде квалифициран като установителен в който случай правният интерес би съставлявал абсолютна процесуална предпоставка, а по-скоро, като специфичен конститутивен иск. И пак следва да се отбележи – искът е за допускане на изпълнението на територията на Република България. Дали въз основа на положително решение по спора ще бъде допуснато издаването на изпълнителен лист - чл.51 ал.1 ЗМТА, ще бъде ли образувано производство по индивидуално принудително изпълнение, това са въпроси извън настоящето производство. Становището на състава на І т.о. е, че допускането на изпълнение на територията на Република България обхваща и двата вида принудително изпълнение - индивидуално или универсално с оглед статута на ответника. В случай, че ответникът е в процедура по несъстоятелност, ако бъде допуснато, изпълнението на чуждестранното арбитражно решение подлежи на реализация по реда на чл.685 и сл ТЗ в който случай действително би била приложима хипотезата на чл.637 ал.5 ГПК, но както неколкократно бе посочено – касае се за обстоятелства, които могат да възникнат след постановяване на съдебното решение и то само в случай, че арбитражното решение бъде признато и изпълнението му – допуснато“.

Определението е постановено в хипотеза, при която длъжникът е в производство по несъстоятелност, но това обстоятелство е без значение, тъй като съставът на ВКС е приел, че претенцията за допускане и признаване на решението на арбитражния орган е обоснована именно с възможността за принудителното му изпълнение, а това означава, че с производството по екзекватура съдът, чрез признаване на решението на арбитража го въздига до акт, който е част от правния мир на държавата и като такъв приема, че същият има качество на изпълнително основание и признатите на ищеца вземания подлежат на принудително изпълнение. Резултата от производството по екзекватура е признаване на правната значимост на постановения акт и допускайки принудителното му изпълнение, без да създава, респ. променя датата на изискуемостта на вземанията по осъдителното решение.

По отношение на твърдението на ищеца, че с предявяване на иска по чл.51, ал.3 ЗМТА, намира приложение нормата на чл.116, б.“б“ ЗЗД, поради което с уважаване на иска започва да тече нова петгодишна давност.

Давността е институт на материалното право, чиято регулация се осъществява с императивни разпоредби и е форма на защита на длъжника, породена от бездействието на кредитора, намерило проява в посочения от законодателя срок. Този институт е значим в отношенията между страните в материалноправната връзка, но не и по отношение на останалите правни субекти.

Ето защо съдът намира, че подобен довод, като този, въведен от ищеца в допълнителната искова молба, касателно вземане, които произтича от различна договорна връзка, с различна страна се явява неуместно е несъстоятелно, дори и да се приеме, че искът по чл.51, ал.3 ЗМТА се явява проявна форма на посоченото от законодателя с разпоредбата на чл.116, б.“б“ ЗЗД.Както вече бе многократно посочено, предмет на производството по чл.51, ал.3 ЗМТА, е съществуването на упражненото от ищеца процесуално потестативно право, целящо да се придаде правно значение на чуждестранното решение чрез решението на нашия съд, зависи от наличността на условията, при които нашият закон допуска да се зачете чуждестранното решение и след признаване на решението да се осъществи неговото принудително изпълнение, но същото не представлява акт на прекъсване на погасителната давност, касателно вземане на ответника в производството по екзекватура спрямо друго, чуждо на този процес лице.

При така изложеното съдът обобщава следното- основният му извод, е че в този процес не е доказано, че забавата в изпълнение на задълженията на ищеца, в качеството му на възлжител на МАК/ А. по проекта за СМР на летището, изразяваща се в неоказване на дължимото съдействие на изпълнителя, дала основание на арбитражния съд да го осъди да заплати обезщетение на изпълнителя, се дължи на виновно неоказване на съдествие/ забава от страна на ответника. Но дори и да се приеме, че е налице забава от страна на ответника, то по делото е установено, че задълженията на ищеца към МАК/ А., са възникнали към 18.07.2012г. и петгодишната давност на реципрочното вземане на ищеца към ответника е погасено по давност, изтекла преди поздаване на настоящата искова молба в съда, а именно на 18.07.2017г., при датата на постъпване на исковата молба 30.01.2020г. Датата на плащане на задълженията на ищеца към МАК/А. е различна от датата на изискуемостта, поради което се явява ирелевантно при обсъждане на възражението на изтелка погасителна давност.

По отношение на претендираните от ищеца вземания спрямо ответника, представляващи претърпени от него вреди, а именно заплатени разноски в арбитражното дело и в производството по екзекватура, а именно сумата от 1 298 352, 84 лв.

Ответникът не е бил страна в производството пред МАС, както не е бил и страната в производството по екзекватура, поради което постановените от арбитражния орган решения и съдът по екзекватура нямат действие спрямо него.

Отговорността за разноски е обективна отговорност от имуществен характер, която следва следва да понесе страната, предизвикала неоснователно спора.

ВКС, с решение І54/17.06.2016г. по гр.д.№5091/2015г., Г.КV, четворто г.о., приема:“…, че направените разноски при водене на едно дело представляват намаляване на имуществото на страната, но не е допустимо отделно и извън конкретното производство да се търси тяхното възстановяване, рес. да се претендират като умещствено обезщетение, освен при злоупотреба с права. Съдебната практика (напр. - решение № 67 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 г., IV г. о., решение № 414 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1049/2008 г., IV г. о.)/ и правна теория са константни в разбирането си, че отговорността за разноски по делото представлява правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноскина тази страна, в чиято полза съдът е решил делото. Отговорността за разноски представлява гражданско правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Фактическият състав, от който тя се поражда, включва - неоснователно предизвикан правен спор,разноски причинени от воденето на делото по повод на този спор и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращата страна. Отговорността за разноски е обективна, невиновна отговорност и не е отговорност за вреди, защото има за предмет само направените по делото разноски. Тази отговорност може да съществува само по висящ процес и затова не може да се търси в отделно производство. Тя включва направените по делото разходи за внесена държавна такса, изплатен адвокатски хонорар, изплатени възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели в открито съдебно заседание, хонорар на преводач и т.н. Всички суми, изплатени на някое от тези основания, представляват разноски, които страната прави по повод на делото и се дължат от страната, която с поведението си неоснователно е причинила възникването на съдебния спор.

Ищецът претендира тези суми, твърдейки, че в резултат на проведените пред МАС и СГС производства е претърпял вреди от имуществен характер, поради което, на основание чл.82 вр. с чл.285 ЗЗД, претендира те да бъдат заплатени от ответника, в качеството му на доверител. Тази конструкция на претенцията, макар и обяснима, не намира опора в доказателствата по делото.

Както е посочено и по- горе отговорността за разноски се явява производна от изхода на процеса, независимо дали е пред съд или друг правораздавателен орган, който страните по спора са приели за компетентен да разреши спора.

При извод на съда за липса на основание за ангажиране отговорността на ответника за забавата и неоказаното от ищеца съдействие при изпълнение на договора за СМР на летището ( летателната проверка), то липсва основание за производните от него разходи по процеса пред АС и последвалото го производство по екзекватура, явяващи се акцесорни (не биха съществували, тъй като са обусловени от претенцията в размер на 1 006 888.00 щ.д. (1 868 771,07лв.- касателно арбитражното производство, тъй като производни и обусловени от извода относно виновно неизпълнение на задължението на ответника, произтичащо от свързващата го с ищеца облигационна връзка).

По подобен начин стои и въпросът с разноските в производството по екзекватура.

По делото не са събрани никакви доказателства относно това, че е налице неизпълнение на задължението на ответника, произтичащо от мандатното правоотношение, което да е довело в резултат на прякапричинно- следствена връзка до провеждане на производството по екзекватура, в което ищецът е понесъл и заплатил разноски на другата страна.

Поради извод на съда за липса на съставомерно поведение у ответника, което покрива елементите от състава на претенцията за обезвреда, основаваща се на договорна основание, а именно чл.285 вр. с чл.82 ЗЗД, чиито елементни, съдът е посочил по- горе, поради което не намира за необходимо да ги повтаря.

Ето защо и тази част от иска по чл.285 ЗЗД се явява неоснователно предявена, като недоказана.

По отношение на акцесорните претенции по чл.86 ЗЗД – то същите се явяват неоснователно предявени, поради предпоставящия този извод извод на съда за неоснователност на главните претенции от парично естество. Ето защо тези искове следва да бъдат отхвърлени.

Изводът на съда за неоснователност на главния иско по чл.285 ЗЗД се явява вътрешно необходимото налично процесуално условие за разглеждане на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД.

С разпоредбата на чл.59 ЗЗД законодателят е предвидил възможност, чрез кондикционнния субсидиарен иск ( по арг. от разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗЗД), всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Съгласно Постановление №1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС, явяващо се основополагащ търкувателен акт, задължителен за органите на съдебната власт и др., в т.1 е прието, че когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл.59 ЗЗД. Текстът намира приложение например в случаите, когато незадължено по закон да дава издръжка лице издържа нуждаещ се вместо законно задължения; когато държател подобри чужд имот; когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание и т.н. В тези случаи обогатяването е налице не само при увеличение на имуществото на едно лице; но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Съгласно т.8 на Постановлението правото на иск по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който да може да се защити….. Необходимо е да се обърне внимание, че субсидиарен характер има само искът по чл.59, ал.1 ЗЗД, а не и трите иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД…. Искът по чл.59, ал.1 ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито въобще с друг иск. По този начин се осуетява чрез законна норма всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, макар да не съществува конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Съгласно 10 от Постановлението, Пленумът на ВС е приел, че във връзка с правилото на чл.59, ал.2 ЗЗД съществуват неправилни решения в смисъл, че ако при възникване на вземането ищецът е разполагал с иск, с който да може да се защити, но при предявяването му вземането е погасено по давност, той може да предяви иска по чл.59, ал.1 ЗЗД. Това е неправилно. Погасяването на правото на иск поради изтичането на преклузивен или давностен срок не е равнозначно на липсата на иск. Напротив, ищецът е имал на разположение определен иск, но е пропуснал да го предяви в един или друг срок. Законът е предоставил правото на иск по чл.59, ал.1 ЗЗД само на тези ищци, които въобще не са могли да защитят своето право, а не и на тези, които са могли да сторят това, но са пропуснали да го сторят в установените от закона срокове.Съгласно т.11 от Постановление, правилото на чл.59 ЗЗД намира приложение само в случаите, когато ищецът не разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се. Възможността на ищеца да се защити с иск на известно основание (непозволено увреждане, договорно отношение) спрямо друго лице не го лишава от правото да иска от неоснователно обогатилия се връщане на полученото от него до размера на обедняването. Посочената възможност на неоснователно обеднелия не може да означава, че обогатилият се е освободил от своето задължение.

Въз основа на така приетото и задължително за съдилищата разбиране относно приложимостта на института на неоснователното обогатяване, като източник на облигационно правоотношение между страните, базирайки се на установената фактическа обстановка, съдът намира за необходимо да посочи следното относно предявения при условие на евентуалност кондикционен иск, а именно:

По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 112 015.19 щ.д. (в левова равностойност от 183 578,57лв.).

Както е посочено по- горе това вземане на ищеца има за основание сключеното от него с ответника организационно споразумение и претендираното от него основание за плащане е в нормата на чл.285 ЗЗД, но поради изтекъл срок на погасителна давност, съдът е приел, че искът се явява неоснователен.

Както е приел Пленумът на ВС в преждецитираното Постановление искът по чл.59, ал.2 ЗЗД, както разпорежда законъ,т е субсидиарен, а това означава, че той може да се реализира като средство за защита, когато страната не разпорага с друга възможност, за да се въведе правното положение в съотвествие със забната за неоснователно обогатяване. Щом законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, недопустимо е приложението на общия състав на чл.59 ЗЗД( т.9, изречение последно от Постановлението)..

Поради това, че ищецът е пропуснал да предявен осъдителна претенция преди изтичане на срока по чл.110, ал.1 ЗЗД и съдът макар, да е достигнал до извод, че такова вземане следва да бъде уважено, е съобразил правопогасителното възражение на ответника, не води до възникване на ново процесуално право за ищеца да дири заплащане на тази сума, чрез предявяване на иско по чл.59, ал.1 ЗЗД.

След като страната е имала процесуалната възможност да дири плащане на тази сума въз основа на договорно основание чрез иска по чл.285 ЗЗД, но не е сторила своевремнно това, то предявеният иск касателно 112 015.19 щ.д. (в левова равностойност от 183 578,57лв.) се явява процесуално недопустим и в тази част производството по делото следва да бъде прекратено.

По отношение на останалите суми, а именно 1 006 888.00 щ.д. (1 868 771,07лв.), представляващо заплатено от ищеца на МАК/А. обезщетение по договора за СМР на летището и разноските по арбитражното производство и производството по екзекватура в размер на 1 298 352,84лв., олщо.

При изложени мотиви на съда, които изключват тези вземания да имат произход договора, с който страните са обвързани, то съдът намира, че в предявеният за тези суми кондикционен иск се явява допустим.

По основателността му.

Съобразно т.5 от Постановлението е необходимо да се установи, че обогатяването не е следствие на обедняването и обратно. Както едното, така и другото са последица на друг факт или на други факти. Поради това по делата за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти.

Безспорно вярно е твърдението на ищеца, както е прието и с Постановление, че обогатяване е налице не само при увеличение на имуществото на едно лице, но и тогава, когато на същото са спестени разходи.

В случая ищецът твърди именно тази хипотеза, като твърди, че извършените от него разходи са спестените на ответника такива във връзка със системите, които той обслужва.

За да приеме съдът за доказана тази претенция се позовава на експертизата, която е установила разходите на ищеца.

Елементите от състава на претенцията по чл.59, ал.1 ЗЗД включват обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на другото лице и липса на основание за обогатяването, както и отсъствие на друга възможност да бъдат защите интересите и правата на обеднелия.

Всъщност, за да се намери връзката между обедняването на ищеца (разходите са безспорно установени в този процес, поради извършеното от ищеца плащане на МАК/А.) и обогатяването на ответника, следва да бъде установено по категоричен начин, че тези разходи е следвало да направи ответникът, въз основа на определени факти или група от факти, които са идентични с основанията, въз основа на които ищецът е направил разходите вместо ответника, поради което предявява претенцията по чл.59, ал.1 ЗЗД. Това налага още веднъж да бъде посочен характера на извършените разходи, а те се формират от заплатеното от ищеца обезщетение на МАК/А., поради неоказано съдействие, а другата част от претендираната сума са заплатени от ищеца разноски в арбитражното производство и в производството по екзекватура. Следователно, тези разходи, с оглед характера им, не сочат на необходимост те да бъдат понесени от ответника. Не е установена в този процес нормативна или друга обусловеност тези разноски да са за сметка на имуществото на ответника, нито от негови специфични качества или потребности, независимо от спецефичния характер на осъществяваната от него търговска дейност. Не е установено единство на фактическия състав довела до обедняването на ищеца и обогатяване на ответника.

Ето защо в тази част съдът приема за неоснователно предявена, макар и допустима и като последица от това в тази част искът по чл.59, ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

При извод на съда за неоснователност главния иск и на част от евентуалния иск, както и на и частична недопустимост на последния, то разноските, които и двете страни в производството са претендирали своевременно и са представили списъци, следва да бъдат определени на основание нормата на чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК – в полза на ответника.

Тази страна претендира разноски в размер на заплатенитедепозити за допуснатите експертизи.

Размерът на тези разноски е сумата от 900лв., която ответникът е внесъл по набирателната сметка на СГС. Ето защо ищецът следва да му заплати тази разноски, направено в настоящето производство.

Води от изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** 1540, Аерогара София, бул.“********, срещу Д.П.“ Р.НА В.Д.“ ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.285 ЗЗД, за заплащане на сумата от 3 655 171,86лв.( три милиона шестстотин петдесет и пет хиляди сто седемдесет и един лева и осемдесет и шест стотинки), формирана като стойност от: сумата от 112 015,18 щатски долара (183 578,57лв.) представляваща разходи на ищеца за преместване на комуникационни кабели от ПТ 4 (старо) за ППРЦ Кривина, предназначени да обслужват работата на системите на Управление на въздушното движение, попадащи в предмета на дейност на ответника; сумата от 19 326,74лв. обезщетение по чл.86 ЗЗД за забава в плащенията на сумата от 112 015,18 щ.д. за периода от 18.01.2019г. до датата на подаване на исковата молба; сумата от 1 006 888 щатски долара ( 1 868 771,07лв.), представляващи заплатени от ищеца разходи/ обезщетение въз основа на присъдено от МАС в Арбитражно решение и Допълнително решение по арбитражно дело касателно шесто удължение на срока на строителството, свързан с иск на МАК/А. по Договора за строителство на Лот Б2 за извършена забавена проверка на инструменталната система за кацане ILS/DME09 - дейности по провеждане на облитания или т.нар. летателна проверка; сумата от 1 298 352,84лв., представляваща извършени от ищеца разходи за съдебни разноски във връзка с постановеното и влязло в сила арбитражно решение и допълнително решение към него пред МАС и последвалото производство по екзекватура по т.д.№6378/2012г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав и лихви за периода на забава, както следва: сумата от 425 462,11лв., равностойност на 229 304 щатски долара, представляваща обезщетение за забава в плащането на сумата от 1 006 888 щатски долара и сумата от 33 183,03лв., представляващи равностойност на 17 884,09щ.д. за лихва на признатите и платени от ответника сума и съдебни разноски и адвокатски хонорар общо в размер на 839 707,790лв., заплатени от ищеца в арбитражното производство пред МАС и в производството по т.д.№ 6378/2012г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав; както и обезщетение за забавено плащане на сумата от 1 006 888 щатски долара (1 868 771,07лв.), на сумата от 1 298 352,84лв., за периода на забава от 18.01.2019г. до датата на подаване на исковата молба в СГС – 30.01.2020г. общо в рзамер на 304 469,38лв., поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА му.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.227/2020г. по описа на СГС, поради недопустимост, на предявения от „Л.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** 1540, Аерогара София, бул.“********1, срещу Д.П.“ Р.НА В.Д.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД касателно обезщетение в размер на сумата от 112 015,18 щатски долара (183 578,57лв.) представляваща разходи на ищеца за преместване на комуникационни кабели от ПТ 4 (старо) за ППРЦ Кривина, предназначени да обслужват работата на системите на Управление на въздушното движение, попадащи в предмета на дейност на ответника.

Прекратителният акт на съда, имащ характер на определение, подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** 1540, Аерогара София, бул.“********, срещу Д.П.“ Р.НА В.Д.“ ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за обезщетение за заплащане на сумата от 3 471 593,29лв., представляващи сумарна величина от следните разходи, а именно: 1 006 888 щатски долара ( 1 868 771,07лв.), за извършени от ищеца разноски за заплатени от ищеца разходи/ обезщетение въз основа на присъдено от МАС в Арбитражно решение и Допълнително решение по арбитражно дело касателно шесто удължение на срока на строителството, свързан с иск на МАК/А. по Договора за строителство на Лот Б2 за извършена забавена проверка на инструменталната система за кацане ILS/DME09 - дейности по провеждане на облитания или т.нар. летателна проверка; сумата от 1 298 352,84лв., представляваща извършени от ищеца разходи за съдебни разноски във връзка с постановеното и влязло в сила арбитражно решение и допълнително решение към него пред МАС и последвалото производство по екзекватура по т.д.№6378/2012г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав и лихви за периода на забава, както следва: сумата от 425 462,11лв., равностойност на 229 304 щатски долара, представляваща обезщетение за забава в плащането на сумата от 1 006 888 щатски долара и сумата от 33 183,03лв., представляващи равностойност на 17 884,09щ.д. за лихва на признатите и платени от ответника сума и съдебни разноски и адвокатски хонорар общо в размер на 839 707,790лв., заплатени от ищеца в арбитражното производство пред МАС и в производството по т.д.№ 6378/2012г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав; както и обезщетение за забавено плащане на сумата от 1 006 888 щатски долара (1 868 771,07лв.), на сумата от 1 298 352,84лв., за периода на забава от 18.01.2019г. до датата на подаване на исковата молба в СГС – 30.01.2020г. общо в рзамер на 304 469,38лв.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 и 4 ГПК, „Л.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** 1540, Аерогара София, бул.“********, да заплати на Д.П.“ Р.НА В.Д.“ ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, разноски по водене на делото в размер на 900лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	260665
Дата:	7 ноември 2022 г.
Съдия:	Елена Тодорова Радева

Дело:	20201100900227
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	3 февруари 2020 г.

Решение по дело №227/2020 на Софийски градски съд

Съдържание на акта