№ 727
гр. София, 08.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Кристина Гюрова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604965 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по частен протест, с вх. № 101622/03.12.2021 г., подаден от
представител на Софийска районна прокуратура, срещу определение от 26.11.2021 г.,
постановено по НЧД № 12909/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 101 състав, с което е отменено постановление на СРП от 12.08.2021 г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
15044/2021 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 4356/2021 г. на СРП.
В протеста се изразява несъгласие с атакуваното определение. Поддържа се, че
предаването на инкриминираната сума от 6000 лв. от свидетеля Л.И.Л.. на свидетеля П.
К. Б., за което била съставена и процесната разписка от 01.08.2019 г., не се отрича от
нито един от разпитаните по делото свидетели, а авторството на приобщения документ
се потвърждава от изготвената графическа експертиза. Сочи се, че макар в
постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство да са
изложени и двете версии на страните относно причината за предаване на процесната
сума от 6000 лв., а именно като насрещна престация по договор за покупко-продажба
на автомобилни гуми и като заем, то прокурорът е застъпил становището, че възприема
тезата на пострадалия, в която връзка се излага, че представителят на държавното
обвинение изцяло е коментирал въпроса дали въвеждането в заблуждение е целяло
сключване на договор за заем или причиняване на имотна вреда. Твърди се, че макар,
че след получаване на инкриминираната сума свидетелят П. К. Б. не е изпълнил
задължението си да я върне в срок, то по делото не може да се докаже по безспорен
начин, че при сключване на процесния договор Б. не е имал изначално намерение да
изпълнява поетите по него задължения, респ. че целта му е била единствено да
1
мотивира свидетеля Л. да се разпореди с въпросната парична сума в негова полза.
Застъпва се становището, че между страните е възникнало облигационно отношение по
договор за заем, което било отразено и в отмененото постановление, като според
прокурорът не всяко неизпълнение на договорно задължение представлява
престъпление по НК. В този смисъл се излага, че след като свидетелят Л. твърди, че
свидетелят Б. не е изпълнил поетото си задължение по сключения помежду им договор
да върне получената в заем сума, то за Л. съществува възможност да потърси защита в
един граждански процес по реда на ГПК, чрез предявяване на иск за осъждане на
ответната страна, а не чрез подаване на сигнали до органите на ДП. В заключение се
оспорват изводите на първоинстанционния съд, залегнали в атакуваното определение,
поради което се прави искане за неговата отмяна и потвърждаване на постановлението
на СРП, с което е прекратено наказателното производство като правилно и
законосъобразно.
Препис от частния протест е изпратен и връчен на Л.И.Л... Депозирани са
писмени възражения, в които се моли протестът да бъде оставен без уважение и
потвърждаване на определението на първостепенния съд като правилно и
законосъобразно.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите в частния протест и
доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:
Досъдебно производство № 15044/2021 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. №
4356/2021 г. на СРП, е образувано, на основание чл. 212, ал. 1 НПК, за това, че на
01.08.2019 г., в гр. София, било възбудено заблуждение у Л.И.Л.., като с това на
същата дата /01.08.2019 г./ в гр. София му била причинена имотна вреда в размер на
6000 /шест хиляди/ лева - престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
По досъдебното производство няма привлечено към наказателна отговорност
лице.
В хода на разследването са разпитани свидетелите Л.И.Л.., П.Ф.В., П.К.Б. и
Г.Т.М., проведена е очна ставка между свидетелите Л.И.Л.. и П.К.Б., изготвена е
графическа експертиза, и са приобщени писмени доказателства.
С постановление на СРП от 12.08.2021 г., на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.
1, т. 1, пр. 2 НК, наказателното производство по досъдебно производство № 15044/2021
г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 4356/2021 г. на СРП е прекратено.
В крайния си акт, прокурорът е приел, че от събраните в хода на разследването
доказателства се установява, че между свидетелите Л.И.Л.. и П. К. Б. са възникнали
валидни гражданскоправни отношения по повод сключен между тях устен договор за
заем. Посочено е, че свидетелят Л. е предоставил на свидетеля Б. инкриминираната
парична сума от 6000 лв., която последният получил и удостоверил това чрез
съставянето на нарочна разписка. Според изложеното в прокурорския акт на
2
пострадалия Л. не е причинена имотна вреда, доколкото за предоставената сума от
свидетеля Б. била издадена разписка, която била получена от свидетеля Л. и същият не
е възразил по отношение на липсата на изрично записан срок за връщане на паричната
сума. Освен това пострадалият разполагал с правото да предяви претенцията си пред
компетентния граждански съд, в случай на отказ от доброволно изпълнение, каквито
данни били налице, и съответно тя да бъде удовлетворена по принудителен ред. В
постановлението за прекратяване на наказателното производство се навеждат още и
пространни доводи в насока, че в процесната хипотеза не е налице наказателна измама
по см. на чл. 209, ал. 1 НК, а евентуално въведеното у Л. заблуждение за това къде и за
какво ще бъдат похарчени паричните средства представлява гражданскоправна измама,
доколкото целта на дееца не била придобиване на имотна облага, а имитиране на
основание за сключване на договора. Не можело като вреда за измамения да се приеме
за съставомерно неизпълнението на договорно поето имуществено задължение от
дееца, макар и с намерение то да не се изпълни, защото законът изисквал имотната
вреда да е настъпила вследствие активно поведение – разпоредително действие на
измамения, в чието разпореждане се намира чуждото за дееца имущество, към което то
е мотивирано от измамливите действия на последния. В тази връзка се излагат
принципните различия между наказателната и гражданската измама, и се поддържа, че
в настоящия случай тъкмо съставянето на процесната разписка от 01.08.2019 г.
оборвало предположението, че Б. не е имал изначално намерение да върне паричните
средства. Според прокурора не може да бъде направен еднозначен и несъмнен извод,
че при сключване на процесния договор за заем, свидетелят Б. изначално не е имал
намерение да изпълнява поетите от него задължения, респ. че целта му е била
единствено да мотивира Л. да се разпореди с инкриминираната сума в негова полза.
Вярно било, че след получаване на процесната сума свидетелят Б. не е изпълнил
задължението си да я върне в срок, но в този случай следвало да се приеме, че е налице
неизпълнение на валидно възникнали между страните облигационни отношения по
договор за заем от 01.08.2019 г. В заключение се посочва, че между свидетелите
Л.И.Л.. и П. К. Б. съществува единствено гражданскоправен спор за дължими парични
суми, който следвало да се разреши по предвидените в ЗЗД правила, чрез
регламентираните в ГПК процесуални способи за защита, но не и да се прибягва до
използване на наказателния процес като средство за уреждане на гражданскоправни
спорове.
Атакуваното постановление е било обжалвано от Л.И.Л.. пред Софийски
районен съд, който с определение от 26.11.2021 г., постановено по НЧД № 12909/2021
г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 101 състав е отменил
постановлението за прекратяване на наказателното производство и е върнал делото на
държавния обвинител с указания по приложението на закона. Първоинстанционният
съд е приел, че в постановлението, с което е прекратено наказателното производство,
3
не са обсъдени подробно и задълбочено събраните доказателства в тяхната цялост и
взаимовръзка, не е посочено кои доказателства се кредитират и кои не, и въз основа на
какви съображения, не е изяснено дали събраните до този момент доказателства са
противоречиви или не, на какви изводи водят те и какво се установява въз основа на
тях. Посочил е, че от показанията на разпитаните свидетели и събраните до момента
писмени доказателства възникват повече въпроси и неясноти, отколкото установени
обстоятелства от предмета на доказване, както и че не са изяснени ключови моменти от
предмета на доказване, а вместо това са изказани предположения, съмнения и догадки,
което рефлектирало върху направените правни изводи. Изложил е, че липсва описание
на фактическата обстановка, която прокурорът приема за установена от наличните
доказателствени източници. Мотивирал е също, че не са изчерпани всички способи за
събиране и проверка на доказателствата, визирани в НПК, поради което
постановлението е издадено преждевременно и при непълнота на доказателствения
материал. В заключение районният съд е приел, че постановлението следва да бъде
отменено и делото върнато на прокурора с указания по прилагането на закона.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Частният протест е подаден от процесуално-легитимирана страна, в
законоустановения срок по чл. 243, ал. 7 НПК, в надлежна писмена форма, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което въззивният състав го намира за допустим.
Разгледан по същество същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Аргументите на съда в
тази насока са следните:
Въззивният съд се солидаризира изцяло с изводите на първоинстанционния съд,
залегнали в атакуваното определение. Според настоящата инстанция правилно
районният съд е приел, че постановлението на СРП, с което е прекратено
наказателното производство, е незаконосъобразно и необосновано, тъй като в него
липсва описание на фактическата обстановка, която прокурорът приема за установена
от наличните по делото доказателства, в същото не са обсъдени подробно и
задълбочено събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не е посочено
кои от тях се кредитират и кои не, и въз основа на какви съображения, както и че не са
изчерпани всички способи за събиране и проверка на доказателствата, поради което
постановлението е издадено преждевременно и при непълнота на доказателствения
материал.
На първо място, следва да се посочи, че е верен изводът на първоинстанционния
съд, че в атакуваното прокурорско постановление липсва излагане на фактическа
обстановка, която прокурорът приема за установена въз основа на събраните по делото
доказателства. Видно от съдържанието на постановлението е, че то не съдържа
приетите за установени от прокурора фактически обстоятелства по делото. Следвало е
прокурорът да изложи ясна, конкретна и непротиворечива фактическа обстановка, за
която да посочи въз основа на кои доказателства е установена. Вместо такава в случая
прокурорът се е задоволил да посочи, че на инкриминираната дата 01.08.2019 г. Л.И.Л..
предал на П.К.Б. сумата от 6000 лв., за което била съставена разписка от същата дата
със съответното й съдържание, както и да цитира свидетелските показания на Л.И.Л.. и
4
П.К.Б., като е посочвал твърдяното от свидетелите по време на разпита им.
Правилно, на следващо място, контролираният съд е посочил, че в
постановлението за прекратяване прокурорът не е направил задълбочен анализ на
събраните доказателства, не е коментирал противоречията в показанията на
разпитаните по делото свидетели, като липсва и изрично посочване кои доказателства
се кредитират и кои не. В настоящия случай, противоречията между двете
противоположни групи гласни доказателства – показанията на свидетелите Л.И.Л.. и
П.Ф.В., от една страна, и тези на свидетелите П.К.Б. и Г.Т.М., от друга, не са
коментирани задълбочено, а единствено е направено дословно възпроизвеждане на
споделеното от свидетелите при техния разпит и то само за причината за предаване на
сумата от 6000 лв. Не са анализирани обаче противоречията в показанията на тези
свидетели относно останалите обстоятелства съпътстващи получаването на паричните
средства, като основанието за даването им, мястото на предаването, конкретните лица,
които са присъствали на срещата, поето ли е задължение за връщането им, уговорен ли
е срок за това, както и начинът на предаването им. Не се посочва на кои от тези гласни
доказателства се дава вяра и кои се отхвърлят като недостоверни с оглед останалата
доказателствена маса, като видно от прокурорския акт единствено се сочи, че
предаването на процесната сума не се отричало от нито един от разпитаните свидетели,
авторството на съставената за предаването на сумата разписка от 01.08.2019 г. се
потвърждавало от назначената по делото графическа експертиза, както и че
противоречията в показанията на сочените свидетели не били отстранени въпреки
проведената очна ставка между свидетелите Л. и Б.. С това и прокурорът е приел, че е
изчерпил задължението си да извърши цялостен, всестранен и обективен анализ на
тези доказателства. Следва да се отбележи, че въведената с общи твърдения
констатация, че СРП не кредитира твърденията, че процесната сума от 6000 лв. касае
сключен договор за покупко-продажба не санира горните пропуски и не може да
запълни липсата на задължителен анализ при противоречиви доказателства. Извод за
доказателствена непълнота е и липсата на анализ на показанията на свидетеля П.Ф.В.,
за който се твърди не само да е свидетел-очевидец, присъствал на предаването на
сумата, но се сочи тъкмо той да е лицето дало процесната сума на Л., за да я предаде
последният на Б.. Такъв анализ въобще няма, а същият е съществен за преодоляване
разминаванията между показанията на свидетелите Л. и Б., както и с оглед разкриване
на обективната истина. Що се отнася до показанията на свидетелите Б. и М. – същите
не само, че не са обсъдени детайлно, но не са и съпоставени с останалите събрани по
делото доказателства.
В случая правилно е и констатирано от първия съд, че прокурорският акт е
съставен преди да се съберат от прокурора и анализират в пълнота всички относими
доказателства за разкриване на обективната истина. Въззивният съд изцяло споделя
фактическите и правни изводи на районния съд като счита, че в случая не е проведено
едно пълно, обективно и всестранно разследване, макар да са извършени процесуално
следствени действия в хода на досъдебното производство, и намира, че следва да бъдат
проведени допълнителни процесуално следствени действия. В настоящата хипотеза са
налице събрани по делото гласни доказателствени средства, които са противоречиви, и
разминаванията между тях не са отстранени, други – въобще не са обсъдени от
прокурора, за което и в прокурорския акт липсват мотиви, отсъстват приобщени
писмени доказателства от значение за предмета на доказване, поради което остава
неясно какво приема и какво не прокурорът, за да стигне до крайния си извод.
Следователно не е извършен, от една страна, цялостен анализ на относимия към
5
предмета на доказване материал, а от друга, поради липсата на събрани допълнителни
доказателствени материали е невъзможно да се установи действителната фактическа
обстановка и разкрие обективната истина. В случая остават непроверени данните в
показанията на свидетелите Л. и Б., чрез събиране на допълнителни доказателства.
Налице е противоречие между свидетелските им показания, за отстраняването на които
не са извършени възможните процесуални-следствени действия. С цел проверка на
заявеното от свидетелите и за отстраняване на несъответствията в показанията им,
както правилно е посочил и СРС, следва да бъде проведен разпит на свидетеля И.Б., за
който се твърди да е запознал свидетелите Л. и Б.. Необходимо и с оглед на наличните
разминавания между показанията на свидетелите Г.Т.М. и П.К.Б. относно датата на
пътуване до гр. София, както и предвид обстоятелството от допълнителна информация
касателно твърдяната от тях продажба на автомобилни гуми, мястото на което гумите
са били доставени, лицето, на което са продадени, както и конкретни факти около
продажбата, е и провеждането на повторен разпит на свидетеля Г.Т.М., както и на
свидетеля П.К.Б.. Доколкото и във връзка със заявеното от свидетеля Г.Т.М. за това, че
заедно със свидетеля Б. са пътували до гр. София със собствения на последния
автомобил и за продажба на въпросните автомобилни гуми, следва да се ангажират
доказателства за това има ли регистрирано на инкриминираната дата движение по
пътищата на страната на посочения от М. товарен автомобил с рег. № ****. Във връзка
пък с изложеното от Л., че предоставил паричната сума на Б. за операция на неговия
баща и с оглед на това, че Б. твърди, че причината за дадената сума е била договор за
продажба на автомобилни гуми, а неговият баща е починал през 1996 г., следва да се
изискат доказателства бащата на Б. бил ли е починал към 01.08.2019 г. Едва след
събиране на всички доказателства по делото от държавния обвинител, би могло да се
прецени, кои са относими и кои не към изясняване на правнорелевантните за нуждите
на производството факти и обстоятелства, в противен случай би се стигнало до
предварително игнориране на доказателствени източници, информацията в които към
настоящия момент е неизвестна за органа на разследването. Ето защо СРП не е
извършила пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандартите на чл.
14, ал. 1 НПК, като не е събрала и проверила всички възможни и необходими за
конкретния случай доказателства.
Отделно от всичко гореизложено, следва да бъде отбелязано, че към настоящия
момент и при тази налична доказателствена маса, изводът на държавното обвинение,
че в случая се касае единствено за възникнал между свидетелите Л. и Б.
гражданскоправен спор за дължими парични суми, съответно че на пострадалия не е
причинена имотна вреда, и в процесната хипотеза не е налице наказателна измама по
см. на чл. 209, ал. 1 НК, а евентуално въведеното у Л. заблуждение за
предназначението на предоставените от него парични средства представлява
гражданскоправна измама, е погрешен и не се споделя от този състав на съда.
За да е осъществен престъпният състав на чл. 209 НК, а именно измама, е
необходимо деецът да възбуди и поддържа заблуждение у някого, с което да създаде
неправилна представа у измаменото лице за правното основание или условията, при
които то ще извърши акт на имуществено разпореждане. Вследствие именно на
формираната невярна представа относно гражданскоправните релевантни
обстоятелства от значение за осъществяване на имущественото разпореждане,
адресатът на измамата следва да извърши акт на разпореждане, в резултат на което да
се стигне до имотна вреда. За измамата е характерно, че без въвеждането в
заблуждение измаменото лице не би се разпоредило с имуществото си.
6
В конкретната хипотеза от съществено значение е да се разграничи измамата от
неизпълнението на договор. Съгласно правната теория и утвърдената съдебна
практика, поемането на едно задължение може да осъществи състава на
престъплението по чл. 209 НК, ако лицето още при поемането на задължението няма
намерение да се задължи по него. Съществено при разграничаване на наказателната
измама от неизпълнението на договорни задължения е, че деецът по чл. 209, ал. 1 НК,
който използва договорните отношения с измамлива цел, поначало няма намерение да
изпълнява задълженията си по договора. Следователно за да е налице престъплението
по чл. 209, ал. 1 НК следва да са събрани несъмнени доказателства, че още към
момента на поемане на задължението деецът или не е имал намерение до го изпълни
или не е имал обективна възможност да стори това.
Както правилно е посочил и прокурорът не всяко неспазено обещание и
неизпълнение на поети договорни задължения може да послужи за ангажиране на
наказателна отговорност за измама, а само онова, без което договорът не би бил
сключен и не би се стигнало до имотна вреда. Преценката за това дали е налице измама
следва да се прави на плоскостта на действителните намерения на дееца и реалната му
възможност да изпълни поетите задължения. Затова е важно да се направи комплексна
оценка на всички обстоятелства, обуславящи възникването на облигационната връзка,
както и причините, поради които се е стигнало до неизпълнение на договора. На
изследване подлежат и обстоятелствата на какво се дължи пълното неизпълнение,
респективно неточното изпълнение, има ли частично изпълнение на задълженията по
договора, какво е последващото поведение на дееца, наличието или липсата на
недобросъвестност на дееца по време на договорните му отношения с пострадалото
лице и др.
В случая, от доказателствата по делото несъмнено се установява, че Л. и Б. са
влезли в договорни отношения, като настоящият съдебен състав намира, че
законосъобразното и коректно изследване на обстоятелството за наличие или липса на
изначално измамно намерение е от съществено значение за процесния казус, доколкото
въз основа на него следва да се направи извод дали простото неизпълнение на
задължението на Б. би могло да се квалифицира като углавна измама или че в
конкретната хипотеза е налице единствено общо неизпълнение на облигационни
задължения.
Според въззивния съд в хода на разследването е установено П.К.Б. да е въвел в
заблуждение Л.И.Л.., че дадените от последния на Б. парични средства в размер на
6000 лв. са били предназначени за извършването на операция на бащата на Б., заради
претърпяна автомобилна катастрофа, които обаче не са разходвани по предназначение,
като по този начин на Л.И.Л.. е причинена имотна вреда, каквато се изисква, за да е
съставомерно деянието по чл. 209, ал. 1 НК. Установява се, че при процесния случай Б.
е изтъкнал точно определена причина, която да използва като привидно основание за
получаване на паричната сума – за операция, която е необходимо да се извърши на
неговия баща. Очевидно е, че това основание не е било вярно, доколкото не само в този
смисъл са показанията на свидетелите Л. и Веселинов, но и самият Б. в разпита си
сочи, че баща му е починал през 1996 г., поради което се налага изводът, че реално Б. е
формирал невярна представа у пострадалия относно основанието за имущественото
разпореждане, което по мнение на настоящия състав - няма как да се обясни с друго,
освен с изначална липса на намерение у Б. за връщане на взетата сума. Противно на
възприетото от прокуратурата, че на Л. не е причинена имотна вреда, доколкото за
предоставената сума свидетелят Б. издал разписка, която била получена от Л. и същият
7
не е възразил по отношение на липсата на изрично записан срок за връщане на
паричната сума, въззивната инстанция счита, че липсата на изначално намерение на
дееца да се издължи по договора прави ирелевантно уговаряне на конкретен срок за
връщане на заетата сума. Според въззивната инстанция Б. е въвел в заблуждение
пострадалия относно основанието, за което са необходими средствата, като е използвал
такива аргументи, които да въздействат житейски силно върху Л. и да го мотивират да
даде сумата, въпреки че тези аргументи не са били верни. Нещо повече – по делото не
са събрани никакви доказателства, които да сочат, че реално към момента на
получаване на сумата Б. е имал реална възможност да се издължи, което в комбинация
с неверните причини, поради които е искал сумата, недвусмислено сочи на
единствената цел - получаване на имотната облага, без да намерение да се изпълни
насрещно задължение (връщане на заетата сума). В подкрепа на този извод е и фактът,
че въпреки дългия изминал период и въпреки многократните покани – Б. реално не е
възстановил и върнал заетата сума. В конкретния случай доказателствата по делото
сочат, че Б. е целял формирането на неправилна представа у Л., че ще използва заетата
сума за операция на неговия баща. Видно от показанията на свидетелите Л. и
Веселинов, Б. е поискал сумата за да бъде използвана тя за извършването на спешна
операция на неговия баща, като е поел задължение да я върне на Л. „до ден-два“ след
получаването й. Всичко това, съобразено наред и с обстоятелствата на пълно
неизпълнение на договора, фактът на незабавното усвояване на сумата, съчетано с
невлагането й в дейността, за която е била заплатена, по-нататъшното поведение на Б.,
обстоятелството, че пострадалото лице многократно е отправяло покани за
възстановяване на платената по договора сума, отричането дължимостта на
съответното задължение, е достатъчно, за да се приеме, че е налице състав на
престъплението по чл. 209, ал. 1 НК и води до единствен извод, че у свидетеля Б. е
била налице и специалната цел да се облагодетелства за сметка на лицето, към което се
е задължил. Индиция за липса на намерение да изпълни обещаното е и
обстоятелството, че Б. и впоследствие не е изпълнил конкретното задължение, като не
е заплатил на Л. дължимата сума. На последно място, и в разрез с възприетото от СРП,
е необходимо да се уточни, че умисълът за измама не може да бъде изключен априори
само заради това, че Б. е издал разписка на Л. за получената сума. Напълно възможно е
подобни действия да са насочени единствено към поддържане на заблуждението у
пострадалия и в този смисъл да се явяват елемент от механизма на измамата, а не да
обективират намерение за изпълнение на задължението по договора.
Всичко това мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че не се касае до
гражданскоправни отношения, отговорността за неизпълнение по които да бъде
реализирана в рамките на гражданския процес. За разлика от прокурора въззивната
инстанция счита, че от събраните до този момент по делото доказателства се
установява да е извършено деяние, което да осъществява от обективна и субективна
страна състава на престъплението измама по чл. 209, ал. 1 НК, и не може да се твърди,
че в процесната хипотеза пострадалият трябва да брани правата си по
гражданскоправен ред, тъй като се касаело за възникнали между него и свидетеля Б.
валидни гражданскоправни отношения по повод сключен помежду им устен договор за
заем, тоест налице било гражданскоправна, а не наказателна измама.
По всички изложени по-горе съображения, Софийски градски съд намира, че
обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а частният протест да бъде
оставен без уважение.
Така мотивиран, и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Софийски градски съд
8
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.11.2021 г., постановено по НЧД №
12909/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 101 състав, с
което е отменено постановление на СРП от 12.08.2021 г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 15044/2021 г. по описа на
03 РУ-СДВР, пр. пр. № 4356/2021 г. на СРП.
ВРЪЩА делото на СРП за изпълнение на дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Препис от настоящото определение да се изпрати на СРП и на пострадалото
лице.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9