№ 158
гр. Пловдив, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария П. Петрова
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500193 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
С Решение № 46/14.04.2022 г., постановено по т.д. № 2130/2020 г.
по описа на Върховния касационен съд – ІІ т.о., е отменено Решение №
83/24.07.2020 г. по в.гр.д. № 213/2020 г. по описа на Пловдивския апелативен
съд, образувано при първоначалното разглеждане на въззивната жалба на А.
за п. п. и к. - С. срещу Решение № 166/07.02.2020 г., постановено по гр.д. №
73/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХV гр.с., като делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд Пловдив, със
задължителни указания относно приложението на процесуалния закон,
касаещи обсъждане своевременно на релевирани от жалбоподателя доводи и
възражения досежно несъществуването на вземанията по договорите за цесия,
за антидатирането на същите, за нищожността ми поради липса на предмет, за
недостоверната дата на представените от ответниците приходни и разходни
касови ордери и споразумения за признаване на дълг и др., всички свързани с
поддържани в исковата молба и във въззивната жалба твърдения за
нищожност на процесния договор като привиден и за съществуването на
1
действително съглашение на страните по него по договор за дарение, който е
валиден, но относително недействителен по отношение на ищеца. В
решението на ВКС не са дадени задължителни указания за събиране на нови
доказателства при повторното разглеждане на делото
Въззивна жалба вх.№6817/26.02.2020г. от А. за п. п. и к. - С. е
подадена против Решение № 166/07.02.2020 г., постановено по гр.д. №
73/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХV гр.с., с което се
отхвърлят предявените от „А. за п. п. и к.“, ЕИК ... /с предишно наименование
„А. за п. и с. к.“/, с адрес: гр.С., ул.“В.“№23, представлявана от
изпълнителния директор П.С.А. против „Г. –...“ЕООД, ЕИК ... със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул.“И.Р.“№26 и Б. А. П., ЕГН ********** от гр.С.,
ул.“М.Т.“№118, ет.1, ап.2 искове по чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за
относително недействителна спрямо ищеца на сделката, извършена с
нотариален акт №... от 30.08.2018г. на нотариус С.З., с която „Г. –...“ЕООД е
прехвърлило на Б. А. П., ЕГН ********** вместо плащане на задължението,
което дружеството им към последния съгласно договори за прехвърляне на
вземане от 19.02.2018г. в размер на общо 41 000,00 лева, следния недвижим
имот: сграда с идентификатор №.... по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.П., ул.“И.Р.“, със застроена площ от 197 кв.м., разположена в
поземлен имот с идентификатор №..., с предназначение – друг вид
производствена, складова инфраструктурна сграда, брой етажи – 1, която
съгласно титул за собственост представлява обект – нежилищна постройка
със застроена площ от 199 кв.м., построен по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ,
отменен с Постановление №500 на Министерски съвет от 1997г., получил
постоянен градоустройствен статут в недвижим имот – частна общинска
собственост, находящ се в гр.П., а именно – дворно място застроено и
незастроено цялото от 14 500 кв.м., представляващо УПИ ..., кв.592 по плана
на Пета гр.част, гр.П., при граници на имота: от север – ул.“А.“, от изток –
ул.“Б.“, от юг – ул.“И.Р.“, от запад – ул.“П.“, както и при евентуалност, за
обявяване за относително недействителна спрямо ищеца на посочената
сделката, до размер на 2/3 ид.части от имота.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и
необосновано поради погрешни изводи на съда за неоснователност на
исковата претенция и поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила по изложените в жалбата съображения,
2
поради което моли съда да го отмени изцяло и да постанови друго, с което да
уважи предявения иск с правно основание чл. 135, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за
прогласяване на относителната недействителност на сделката с процесния
имот, а ако бъде отхвърлен главният иск, да бъде уважен евентуалният иск за
обявяване на относителната недействителност на разпоредителната сделка за
съответна на разликата между платената по нотариалния акт сума от 41 000
лв. и данъчната оценка на имота от 123 717,60 лв., ако се приеме, че покупко-
продажбата от 41 000 лв. е действително възмездна и в тази си част не
прикрива безвъзмездно разпореждане при незнание на приобретателя Б. П. за
увреждащия спрямо ищеца характер на разпореждането с недвижимия имот.
Въззиваемият „Г. – ...“ ЕООД счита, че жалбата е неоснователна,
поради което моли съда да я отхвърли и да потвърди изцяло обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Въззиваемият Б. А. П. не е взел становище по жалбата.
При новото разглеждане на делото, жалбоподателят е депозирал
становище, с което поддържа изложените до момента в исковата молба и
жалбата доводи, както и искането си за отмяна на първоинстанционното
решение и уважаване на предявените искове.
От въззиваемите страни „Г. – ...“ ЕООД и Б. А. П. е депозирано
становище, с което се оспорва жалбата и се иска да се потвърди
първоинстанционното решение.
След преценка на материалите по делото, направените от
страните твърдения и възражения, развитите в жалбата срещу
първоинстанционното решение доводи в аспекта на чл.269 ГПК, както и
задължителните указания на ВКС, Пловдивският апелативен съд намира
следното:
Против двамата ответници „Г. – ...“ ЕООД и Б. А. П. са предявени
обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.135, ал.1
ЗЗД – главен иск за обявяване за относително недействителен по отношение
на ищеца на договор за прехвърляне собствеността на недвижим имот -
сграда с идентификатор №.... по кадастралната карта и кадастралните
3
регистри на гр.П., ул.“И.Р.“, със застроена площ от 197 кв.м., разположена в
поземлен имот с идентификатор №..., сключен между „Г. – ...“ ЕООД, като
прехвърлител и Б. А. П., като приобретател, извършено с нот. акт №... от
30.08.2018г. на нотариус С.З., срещу погасяване на задължение на парично
задължение на прехвърлителя към приобретателя, както и съединен при
условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен главния иск, иск по чл.135,
ал.1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца
на същия договор, до размер на 2/3 ид. части от посочения недвижим имот.
По делото не е спорно, а и се установява от представените
доказателства, че с нотариален акт №... от 30.08.2018г. на нотариус С.З., „Г.
...“ЕООД, действащо чрез управителя си З.Л., е прехвърлило на Б. А. П.
собствеността върху описания по-горе недвижим имот, вместо плащане на
задължението, което дружеството има към П. съгласно договори за
прехвърляне на вземане от 19.02.2018г. и подписаното във връзка с тях
споразумение от 30.03.2018г., което задължение възлиза в общ размер на
41 000 лева. Посочена е данъчна оценка на прехвърления имот в размер на
123 717,60 лева.
Съдът намира, че твърденията на ищеца, че се явява кредитор на
първия ответник „Г. ...“ЕООД се потвърждават от представените с исковата
молба писмени доказателства. Така, съгласно изпълнителен лист от
23.07.2007г., издаден по т.д.№402/2005г. по описа на Окръжен съд –
гр.Пловдив, „Г. ...“ООД е осъдено да заплати на А. за с. к.“ – гр.С. сумите:
6784,81 щатски долара – незплатени осма, девета и десета годишна вноска
по договор за приватизационна продажба от 03.12.1998г.; 31167,60 щатски
долара съгласно чл.25 от договора от 03.12.1998г., ведно със законна лихва
от 08.12.2005г. до окончателното изплащане; 3223,65 щатски долара –
вноски по цената по договор от 30.06.1999г.; 21771,02 щатски долара –
неустойка, ведно със законна лихва от 08.12.2005г. до окончателното
изплащане; 160 лева – разноски. Съгласно изпълнителен лист от
30.06.2005г., издаден по т.д.№12/2003г. по описа на Окръжен съд –
гр.Пловдив, „Г. ...“ООД е осъдено да заплати на А. за с. к.“ – гр.С. сумите:
3310 щатски долара на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и 11800 щатски долара
на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, произтичащи от договор за приватизация от
30.06.1999г.; 600 лева – разноски.
4
Според удостоверение изх.№10744/28.06.2019г. по изп. дело
№298/2014г. по описа на ЧСИ С.Г., с р-н ОС-Пловдив, изп. дело е образувано
на основание горепосочените изп. листове, издадени въз основа на съдебни
решения по т.д. №12/2003г. и т.д. №402/2005г. на ОС-Пловдив, като взискател
е А. за п. и с. к., ЕИК:..., а длъжник е „Г. ...“ООД, ЕИК:..., със седалище и
адрес на управление гр.П..
По делото няма спор, че с §5 от ПЗР на Закон за публичните
предприятия /ДВ бр.79 от 08.10.2019г./, А. за п. и с.к. се преименува на А. за
п. п. и к..
Няма спор в съдебната практика, че вземането на ищеца по иска по
чл.135 ЗЗД, т.е на кредитора, не е в предмета на този иск, съответно при
уважаването му или отхвърлянето му не се формира СПН по този въпрос. В
тази връзка, в мотивите по т.2 на Тълкувателно решение №2/2017 от
09.07.2019 год. по т.д. №2/2017г. на ВКС, ОСГТК, се приема следното:
„Павловият иск е облигационен иск, който представлява средство
за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема
увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява
удовлетворението от него. По принцип правото на кредитора да иска
обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на
длъжника по реда на чл.135 ЗЗД е предпоставено от наличие на
действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно;
не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение.
Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането
съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по
чл.135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му
право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или
друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението,
легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото
единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за
вземането)/. Той може да приеме обратното само ако вземането е
отречено със сила на пресъдено нещо.“
С други думи, в настоящото производство, образувано по
предявените от ищеца главен и евентуален искове по чл.135, ал.1 ЗЗД, съдът
изследва само дали вземането на ищеца произтича от твърдените факти,
5
съответно дали тези факти се потвърждават от събраните по делото
доказателства. Както се посочи по-горе, в конкретния случай, ищецът е
представил писмени доказателства, от които се установява, че има издадени в
негова полза изпълнителни листове за парични вземания към първия
ответник, поради което следва да се приеме, че вземанията му, с които се
легитимира като негов кредитор, произтичат от твърдените в ИМ факти. По
отношение релевираните от ответниците възражения срещу съществуването
на вземанията на ищеца по посочените изп. листове, в смисъл, че вземанията
са погасени по давност, същите не могат да бъдат обсъждани в настоящото
производство по изложените по-горе съображения, че са извън предмета на
делото.
Доколкото съгласно чл.133 ЗЗД, цялото имущество на длъжника
служи за общо обезпечение на неговите кредитори, разпореждането от страна
на първия ответник „Г. ...“ООД посредством атакуваната сделка с част от
имуществото му, съставляващо описания по-горе недвижим имот, чрез
прехвърляне на собствеността му на втория ответник Б. П., безспорно
уврежда ищеца, като кредитор с парични вземания към първия ответник, тъй
като го лишава от възможността да се удовлетвори за вземанията си от
посочения имот. В случая, за това дали с процесната сделка е налице
увреждане на кредитора (ищеца), е без значение дали срещу прехвърленото
имущество в патримониума на първия ответник е постъпило еквивалентно по
стойност имущество от същия или друг вид, тъй като това не променя факта,
че кредиторът е лишен от възможността да насочи изпълнение за
удовлетворяването на вземането си спрямо отчуждения имот.
В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е изложил
твърдения относно несъществуването на вземанията по договорите за цесия,
срещу погасяване на които ответникът „Г.-...“ЕООД е прехвърлило процесния
имот на ответника Б. П., за антидатирането на самите договори, за
нищожността им поради липса на предмет, за недостоверната дата на
представените от ответниците приходни и разходни касови ордери и
споразумения за признаване на дълг и др., всички свързани с поддържани в
исковата молба и във въззивната жалба твърдения за нищожност на
процесния договор като привиден и за съществуването на действително
съглашение на страните по него по договор за дарение, който е валиден, но
относително недействителен по отношение на ищеца. Тези възражения
6
всъщност очертават и спорния въпрос по делото, а именно – дали атакуваната
сделка е възмездна, тъй като от отговора му зависи дали приобретателя на
имота Б. П. е необходимо да е знаел за увреждането на кредитора на първия
ответник или това е без значение в аспекта на преценката за осъществяване
фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД. Указанията на касационната
инстанция при новото разглеждане на делото са именно за обсъждане на тези
възражения.
Във връзка с гореизложеното, съдът взе предвид, че от страна на
ответника „Г.-...“ЕООД са представени по делото в оригинал 2 бр. договори
за прехвърляне на вземане, с посочена дата на сключване на всеки от тях -
19.02.2018г..
Първият от договорите е сключен между страни В. ВА. Л., като
цедент и Б. А. П., като цесионер и според обективираното съдържанието на
същия, с него цедентът прехвърля на цесионера свое вземане към длъжника
„Г.-...“ЕООД в общ размер на 38000 лв, представляващо предоставен паричен
заем за погасяване на задължения на „Г.-...“ЕООД по ДРА №954/2004г. на
ТДД П. и образувано във връзка с това изп. дело №3975/2005г. по описа на
ДСИ при РС-Пловдив, както и за заплащане на осигурителни вноски за
периода 01.05.2005г.-31.05.2006г., за което са съставени и осчетоводени от
дружеството приходен касов ордер №3/2 от 15.12.2007г., приходен касов
ордер №3/2 от 21.12.2007г., приходен касов ордер №3/1 от 03.04.2008г. и
приходен касов ордер №3/7 от 22.04.2008г., срещу заплащане от страна на
цесионера на цена от 9900 лв в деня на подписване на договора.
Вторият договор за прехвърляне на вземане е сключен между Б.П.
Л.а, като цедент и Б. А. П., като цесионер и според съдържанието му, с него
цедентът прехвърля на цесионера свое вземане към длъжника „Г.-...“ЕООД в
размер на 3000 лв, представляващо остатъчно задължение от предоставен
паричен заем, за което са съставени и осчетоводени от дружеството приходен
касов ордер №3/4 от 30.09.2008г., срещу заплащане от страна на цесионера на
цена от 1500 лв в деня на подписване на договора.
От ответника „Г.-...“ЕООД са представени уведомителни писма по
чл.99, ал.3 ЗЗД и по двата договора, които е видно, че изхождат от цедентите
по двата договора В. ВА. Л. и Б.П. Л.а, до длъжника „Г.-...“ЕООД и с които
последното е уведомено за извършените цесии, като върху всяко от тях е
7
отразено, че са съставени на 19.02.2018г. и че са получени лично от З.П.Н., в
качеството на представляващ, на дата 21.02.2018г.
Заключенията на допуснатата по делото пред първата инстанция
съдебно-графологична експертиза потвърждават, че подписите в посочените
2 договора, поставени за цедент съответно от В. ВА. Л. и Б.П. Л.а, както и за
Б. А. П., като цесионер са поставени от тези лица.
Представено в оригинал от ответника „Г.-...“ЕООД е и споразумение
с посочена дата 30.03.2018г., между Б. А. П., като кредитор и „Г.-...“ЕООД,
като длъжник, с което страните по същото са приели за установени помежду
си определени факти, свързани с горепосочените договори за цесия и
съществуването на прехвърлените с тях вземания, както и са уговорили
погасяването на задълженията на „Г. - ...“ЕООД към Б. А. П. да стане чрез
прехвърляне от страна на дружеството на собствеността на недвижим имот, за
което страните се задължават да сключат окончателен договор до 12ч. на
31.08.2018г.
Освен въпросното споразумение, от ответника „Г. - ...“ЕООД са
представени в оригинал и още 2 споразумения, с посочена дата 15.05.2012г.
на всяко от тях, първото между „Г. ...“ЕООД и В. ВА. Л., а второто – между
„Г.-...“ЕООД и Б.П. Л.а, свързани с признаване съществуването на парични
задължения на „Г. - ...“ЕООД към посочените лица, съответно в размер на
38000 лв и в размер на 3000 лв и уговаряне на срок за погасяването им.
Във връзка с горепосочените договори за цесия и твърденията на
ответното дружество, че със същите на Б. П. са прехвърлени вземания към „Г.
- ...“ЕООД, от последното са представени по делото и други писмени
доказателства, а именно – приходни и разходни касови ордери (ПКО и РКО),
за които се твърди, че доказват възникването и съществуването на
вземанията, придобити от ответника Б. П..
Конкретно, представени са заверени копия на ПКО №3/2 от
15.12.2007г. за 10000 лв, ПКО №3/2 от 21.12.2007г. за 10000 лв, ПКО №3/1 от
03.04.2008г. за 20000 лв и ПКО №3/7 от 22.04.2008г. за 6000 лв. Видно от
външна страна, същите са издадени от организация „Г. ...“ЕООД, за
получаване от В. ВА. Л. на посочени в тях суми общо в размер на 46000 лв. В
първите три ПКО е посочено „за/срещу заем – относно погасяване на ДРА
954/04 и ДРА 472/04 НАП и ИД 3975/2005“, а в четвъртия - „за/срещу заем-
8
погасяване осигурителни вноски период 01.01.05г. – 31.05.06г. Г.-...“.
Представени са и три РКО, които от външна страна изхождат от „Г. -
...“ЕООД, а именно: №3/1/01.11.2009г. - за плащане на В. ВА. Л. на сумата от
2000 лв за възстановяване на сума по заем, №3/10/29.12.2008г. - за плащане на
същия на сумата от 2000 лв за възстановяване на сума по заем и №3/6 от
30.04.2009г. за плащане на същия на сумата от 2000 лв за възстановяване на
сума по заем.
От „Г. - ...“ЕООД е представен по делото също и ПКО с №3/4 от
30.09.2008г., издаден от името на “Г. ...“ЕООД, за да се приеме от Б.П. Л.а
сума от 4400 лв „за/срещу временен заем“, както и РКО за възстановяване на
сумата от 1400 лв на същата по заем от 09.08.
В съдебната практика се приема безспорно, че договорите имат
характер на частни диспозитивни документи, а ПКО и РКО – на частни
свидетелстващи документи. Коментираните по-горе споразумения имат
смесен характер, тъй като съдържат, както съглашения относно уреждане на
облигационни правоотношения между страните по тях, така и установителна
част, в която се признава взаимно съществуването на определени факти
(задължения). Съгласно чл.180 ГПК, частни документи, подписани от лицата,
които са ги издали, съставляват единствено доказателство, че изявленията,
които се съдържат в тях, са направени от тези лица, т.е същите имат само
формална доказателствена сила. Частните документи, независимо дали са
диспозитивни или свидетелстващи, нямат материална доказателствена сила
по см. на чл.179 ГПК, т.е. законът не предвижда изявленията, които са
материализирани в частен документ да имат задължително обвързващо за
съда действие. В практиката се приема, че „задължително“ за автора/издателя
на изявлението/документа действие, макар и не равносилно на материалната
доказателствена сила по чл.180 ГПК, е налице, когато частният документ
съдържа неизгодни за него изявления/признания за факти, т.е. в тези случаи
частния документ може да му бъде противопоставен.
Относно договорите, сключени в обикновена писмена форма, в
трайната си практика, ВКС приема, че съставляват частни документи и се
ползват с доказателствена сила само по отношение на авторството им.
Такъв документ не доказва нито фактите, които са предмет на
направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на
9
документа (Решение № 748/ 17.02.2011г. по гр. д. №801/2009г. на ВКС, IV
г.о., Решение № 197/ 23.12.2014г. по гр.д. №7364/2013г. на ВКС, ІІІ г.о.). Тъй
като частните документи не се ползват с обвързваща материална
доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти,
последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение
№50/21.07.2017г. по гр.д. №4880/2014г. на ВКС, ІV г.о., решение
№270/19.02.2015г. по гр.д. №7175/2014г. на ВКС, ІV г.о.).
В настоящия случай, процесните договори за цесия, споразуменията
между ответниците и трети лица, както и това между двамата ответници, РКО
и ПКО, посочени по-горе, са частни документи, не са подписани от страна на
ищеца, а изявленията и фактите, съдържащи се в тях, които ищецът е
оспорил, са изгодни само за представилата ги страна, която поради това, на
общо основание, съгласно чл.154 ГПК, носи тежестта да ги докаже. Тези
документи не притежават обвързваща за съда материална доказателствена
сила относно съдържащите се в тях изявления и удостоверени факти, нито
могат да бъдат противопоставени на ищеца, чийто подпис не носят. Освен
това, нито един от горепосочените документи не притежава достоверна дата.
По въпроса за достоверната дата на частните документи, съдът взе
предвид, че съгласно чл.181 ГПК, „Частният документ има достоверна дата
за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е
подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг
факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа.“ В трайната си практика по въпроса кои лица са „трети” по
смисъла на чл.181 от ГПК и за доказателствената сила на частните документи.
(напр. Решение № 235/04.06.2010г. по гр.д. №176/2010г. на ВКС, ІІ г.о.), ВКС
приема, че „трето лице” по смисъла на чл.181 ал.1 от ГПК е това, което
черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи
могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им
предшества датата на документа. Касае се до неучаствали в съставянето
на документа лица, които биха могли да бъдат увредени от неговото
антидатиране.“
В настоящия случай, ищецът „А. за п. п. и к.“ няма права спрямо
10
лицата, подписали визираните по-горе договори за цесия, споразумения,
уведомления по чл.99 ЗЗД, ПКО и РКО, възникването на които да зависи от
датата на съставяне на тези частни документи, поради което и не се явява
„трето лице“ по см. на чл.181 ГПК. Независимо от това, доколкото се касае за
частни документи, които не притежават материална, а само формална
доказателствена сила (че подписалите ги лица са автори на изявленията в
същите), то изявленията и фактите, които са материализирани в тях, нямат
задължително обвързващо за съда действие, вкл. относно датата на
извършването им, посочена в тях. В тази връзка, в практиката си, ВКС
приема, че страната не следва да разчита на доказателствената сила на
представен по делото частен документ, когато е съставен в свидетелство
на факт, който насрещната страна оспорва, защото съдът няма
задължението да приеме за осъществен оспорения факт, нито за вярна
датата на съставянето му (Решение №213/15.01.2018г. по гр.д. №856/2017г.
на ВКС, ІІІ г.о.). Доказателствената тежест за установяване на датата на
съставяне на документа и верността на съдържанието му е за лицето,
което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите,
удостоверени или обективирани в частния документ.
Съдът намира, че посочването в процесния нот. акт за прехвърляне
на недвижим имот от 30.08.2018г., че имотът се прехвърля вместо плащане на
задължението, което „Г. – ...“ЕООД има към Б. П. „ съгласно договори за
прехвърляне на вземане от 19.02.2018г. и подписано във връзка с тях
споразумение от 30.03.2018г.“, не изпълнява изискването на чл.181 ГПК за
възпроизвеждане на съдържанието на тези документи в официален документ,
тъй като такова възпроизвеждане на практика не е налице, доколкото не са
възпроизведени никакви конкретни основни елементи от въпросните
договори – напр. страни, предмет, основни задължения на всяка страна, вкл.
не става ясно колко на брой са тези договори от 19.02.2018г., споменати в
нот. акт. Съответно, съдът намира, че за достоверна дата на тези частни
документи следва да се приема не посочената във всеки от тях, а датата, на
която са представени в производството пред първоинстанционния съд – в о.з
на 04.07.2019г., което означава, че към датата на сключване на атакуваната с
иска по чл.135 ЗЗД сделка (30.18.2018г.), тези договори не са съществували.
Поради това, същите не доказват, че приобретателят на имота Б. П. е бил
титуляр на вземания към „Г. – ...“ЕООД, общо в размер на 41000 лв, срещу
11
погасяване на които му е прехвърлена собствеността върху процесния имот, в
каквато връзка са били представени по делото.
Дори обаче да се приеме като достоверна дата на договорите за
цесия и споразумението от 30.03.2018г. датата на съставяне на нот. акт, в
съдържанието на който са споменати – 30.08.2018г., тези частни документи не
са подписани от страна на ищеца и доколкото съдържат изгодни за страната,
която ги представя, факти, по силата на общия принцип, установен в чл.154
ГПК, в тежест именно на тази страна бе да докаже в рамките на съдебното
производство осъществяването на тези факти, на които основава исканията и
възраженията си. Това означава че ответникът, който ги представя, следваше
да докаже не само че договорите за цесия са сключени на посочената в тях
дата, но и да докаже съществуването на вземанията, прехвърлени с тях на
ответника Б. П. от В. ВА. Л. и Б.П. Л.а, срещу погасяването на които е
прехвърлена собствеността върху процесния имот от първия ответник „Г. –
...“ЕООД. Такова доказване от страна на ответниците обаче не е проведено по
делото нито пред първата, нито пред настоящата инстанция.
В тази връзка, съдът намира, че всички горепосочени ПКО и РКО,
представени по делото от ответника „Г. - ...“ЕООД, доколкото представляват
частни свидетелстващи документи, нямат задължителна за съда материална
доказателствена сила да се приемат за осъществени удостоверените в тях
факти (предаване на парични суми на „Г. - ...“ЕООД, както и основанието за
това) Освен това, доколкото въпросните ПКО и РКО също така нямат
достоверна дата, не може да се приеме, че са съставени на посочените в тях
дати и че удостоверените с тях факти са се осъществили тогава. Ето защо,
съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства, които да
доказват реалното получаване на сумите, описани в ПКО, от страна на „Г. -
...“ЕООД на посочените в ПКО дати, както и относно основанието за това,
което означава, че не е доказано сключването на договорите за заем между
ответното дружеството и горепосочените физически лица. Липсват също така
доказателства в счетоводството на „Г. - ...“ЕООД да е надлежно отразено
получаването на заеми от В. ВА. Л. и Б.П. Л.а през 2008г. (съобразно
посочените в ПКО дати), съответно и тези физически лице да са записано в
счетоводството му като кредитори с вземания по дадени на дружеството
заеми. Не се доказва изобщо и съществуването на задължения на дружеството
по ДРА 954/04, ДРА 472/04 НАП и ИД 3975/2005“, както и задължения за
12
осигурителни вноски период 01.01.05г. – 31.05.06г., за погасяване на които да
са получени такива заеми от посочените лица.
По изложените по-горе съображения, съдът приема за основателно и
доказано твърдението на ищеца за антидатирането на договорите за цесия и
за недостоверност на датите на представените по делото от „Г. - ...“ЕООД
приходни и разходни касови ордери и споразумения за признаване на дълг,
тъй като от ответниците не бяха ангажирани доказателства за съставянето на
тези документи на датите, посочени в тях.
Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира за основателни и доказани поддържаните в исковата молба и
във въззивната жалба твърдения на ищеца за нищожност на процесния
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на парично
задължение, сключен между ответниците, като привиден и за съществуването
на действително съглашение между страните по него по договор за дарение.
От събраните по делото доказателства, анализирани по-горе, е видно, че
макар и формално сключена като възмездна, с оглед изразената от страните
по нея воля, процесната сделка в действителност се явява безвъзмездна, тъй
като приобретателят Б. П. не е бил титуляр на вземания към прехвърлителя
„Г. – ...“ЕООД, срещу погасяване на които му е прехвърлена собствеността
върху имота. Ето защо, волеизявлението на П., че приема прехвърления му
недвижим имот вместо плащане на вземането, което има към „Г. – ...“ЕООД,
придобито на основание договори за прехвърляне на вземане от 19.02.2018г.,
в общ размер на 41000 лв, не е довело до погасяване на никакви задължения
на прехвърлителя към него. При това положение, прехвърлянето на
собствеността върху имота в негово полза се явява безвъзмездно.
Следователно, сключеният между страните договор, представляващ такъв за
даване вместо изпълнение по см. на чл.65 ЗЗД, е привиден и поради това
нищожен, като между страните е налице прикрито действително
правоотношение с характер на договор за дарение, целта на което е имотът,
предмет на същия, да напусне патримониума на първия ответник, за да стане
невъзможно за ищеца, като негов кредитор да се удовлетвори от него за
вземанията си. Прехвърлянето на собствеността върху имота в полза на Б. П.,
при липса на задължения към него от страна на „Г.-...“ЕООД, които да бъдат
погасени срещу прехвърлянето на собствеността, несъмнено сочи на
безвъзмездност на последното, което покрива фактическия състав на
13
договора за дарение по чл.225, ал.1 ЗЗД. В случая, прикритото дарение е
валидно, но е относително недействително по отношение на ищеца, тъй като с
безвъзмездното прехвърлянето на имота, дружеството намалява имуществото,
от което неговият кредитор (ищецът) може да се удовлетвори за вземанията
си. Предвид установената по делото безвъзмездност на атакуваната сделка, по
арг. за противното от чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД, знанието на приобретателя за
увреждането не е необходимо.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че предявеният от А.
за п. п. и к. главен иск с правна квалификация чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване за
относително недействителна по отношение на ищеца на сделката за
прехвърляне собствеността на недвижим имот - сграда с идентификатор №....
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., ул.“И.Р.“, със
застроена площ от 197 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор
№..., сключена между „Г. – ...“ ЕООД, като прехвърлител и Б. А. П., като
приобретател, с нот. акт №... от 30.08.2018г. на нотариус С.З., срещу
погасяване на задължение на парично задължение на прехвърлителя срещу
приобретателя, се явява основателен и доказан и следва да се уважи.
Ето защо, тъй като окръжният съд е стигнал до противоположен
извод, следва първоинстанционното решение да се отмени изцяло, вкл. в
частта за разноските, вместо което да се обяви за относително недействителна
по отношение на ищеца А. за п. п. и к. сделката за прехвърляне собствеността
на недвижим имот - сграда с идентификатор №.... по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.П., ул.“И.Р.“, със застроена площ от 197 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор №..., сключен между „Г. – ...“
ЕООД, като прехвърлител и Б. А. П., като приобретател, с нот. акт №... от
30.08.2018г. на нотариус С.З., срещу погасяване на задължение на парично
задължение на прехвърлителя срещу приобретателя.
С оглед уважаване на главния иск, не са налице предпоставките за
произнасяне по съединения с него евентуален иск за обявяване за
относително недействителна спрямо ищеца на посочения договор, до размер
на 2/3 ид.части от имота.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, на
ищеца следва да се присъдят разноските пред първата инстанция, общо в
14
размер на 1805,18 лв, от които 1237,18 лв за държавна такса, 123 лв
държавна такса за вписване на исковата молба, 40 лв държавна такса за в
производството по обезпечение на бъдещ иск, 15 лв за вписване на
обезпечителна заповед, 10 лв за издаване на 2 бр. съдебни удостоверения, 20
лв такса за издаване на скица и 360 лв юрисконсултско възнаграждение ,
разноските за въззивното производство общо в размер на 978,59 лв, от 618,59
лв държавна такса и 360 лв юрисконсултско възнаграждение , за въззивното
производство при повторното му провеждане - 360 лв юрисконсултско
възнаграждение, разноските за водене на делото пред ВКС общо в размер на
1008,59 лв, от които 30 лв такса за допускане до касационно обжалване,
618,59 лв държавна такса за касационно обжалване и 360 лв юрисконсултско
възнаграждение в производството пред ВКС, отговорността за които
разноски следва да се разпредели по равно между двамата ответници.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 166/07.02.2020 г., постановено по гр.д.
№ 73/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХV гр.с., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по
отношение на „А. за п. п. и к.“, ЕИК ... /с предишно наименование „А. за п. и
с. к.“/, с адрес: гр.С., ул.“В.“№23, представлявана от изпълнителния директор
П.С.А., сделката, извършена с нотариален акт №... от 30.08.2018г. на нотариус
С.З., с която „Г. –...“ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул.“И.Р.“№26 е прехвърлило на Б. А. П., ЕГН ********** от гр.С.,
ул.“М.Т.“№118, ет.1, ап.2, собствеността върху следния недвижим имот:
сграда с идентификатор №.... по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.П., ул.“И.Р.“, със застроена площ от 197 кв.м., разположена
в поземлен имот с идентификатор №..., с предназначение – друг вид
производствена, складова инфраструктурна сграда, брой етажи – 1, която
съгласно титул за собственост представлява обект – нежилищна
постройка със застроена площ от 199 кв.м., построен по реда на чл.120, ал.4
15
от ППЗТСУ, отменен с Постановление №500 на Министерски съвет от
1997г., получил постоянен градоустройствен статут в недвижим имот –
частна общинска собственост, находящ се в гр.П., а именно – дворно място
застроено и незастроено цялото от 14 500 кв.м., представляващо УПИ ...,
кв.592 по плана на Пета гр.част, гр.П., при граници на имота: от север –
ул.“А.“, от изток – ул.“Б.“, от юг – ул.“И.Р.“, от запад – ул.“П.“ , вместо
плащане на задължението, което „Г. –...“ЕООД има към Б. А. П. съгласно
договори за прехвърляне на вземане от 19.02.2018г. в размер на общо 41 000
лева.
ОСЪЖДА „Г. – ...“ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.“И.Р.“№26 да заплати на „А. за п. п. и к.“, ЕИК ..., с
адрес: гр.С., ул.“В.“№23, представлявана от изпълнителния директор П.С.А.,
сумата от 902,59 лв разноски пред първата инстанция за държавни такси,
юрисконсултско възнаграждение, както и по производството за обезпечаване
на бъдещ иск, сумата от 489,30 лв разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, сумата от 180
лв юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство при
повторното му провеждане, сумата от 504,30 лв разноски за водене на делото
пред ВКС, включващи такса за допускане до касационно обжалване,
държавна такса за касационно обжалване и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. А. П., ЕГН ********** от гр.С., ул.“М.Т.“№118, ет.1,
ап.2 да заплати на „А. за п. п. и к.“, ЕИК ..., с адрес: гр.С., ул.“В.“№23,
представлявана от изпълнителния директор П.С.А. сумата от 902,59 лв
разноски пред първата инстанция за държавни такси, юрисконсултско
възнаграждение, както и по производството за обезпечаване на бъдещ иск,
сумата от 489,30 лв разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство, сумата от 180 лв
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство при повторното
му провеждане, сумата от 504,30 лв разноски за водене на делото пред ВКС,
включващи такса за допускане до касационно обжалване, държавна такса за
касационно обжалване и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд,
при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17