№ 264
гр. Ямбол, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20212330101154 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД против Г. СТ. АТ., с която се претендира да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2021 г. на ЯРС -262, 47 лв. –
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, както и законна лихва и разноски
в заповедното производство .
В исковата молба се посочва, че по заявление на ищеца е издадена ЗИ по
горепосоченото ч.гр.д. Между страните били сключени договори за мобилни услуги ,
по силата на които ответникът бил абонат на дружеството. Въз основа на договорите
ответникът ползвал предоставените от дружеството – ищец услуги, които били
надлежно фактурирани. За периода 25.12.2018 – 24.03.2019 год. били издадени
подробно описани 3 бр. фактури. Ответникът не заплатил претендираните суми.
Излагат се подробни съображения за основателността на иска. Иска се уважаването
му, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок ответникът не е депозиран отговор на исковата молба.
В съдебно, ищецът не изпраща представител.
Ответникът , редовно уведомен, не се явява и не изразява становище по иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.
№***/2021 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата от 262, 47 лв. - главница, както
и 205 лв. – разноски по делото. Предвид , че длъжникът е бил уведомен по реда на чл.
1
47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е
предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е договор за мобилни услуги, сключен между ищеца и ответника на
26.12.2018 г., по силата на който операторът се е задължил да предоставя на абоната
електронни съобщителни услуги за срок от 24 месеца , при условията на договора и
ОУ- неразделна част от него. Представен е и договор за мобилни услуги сключен
между същите страни на 11.01.2019 год. за срок от 24 месеца както и Приложение
ценова листа . Видно от декларация – съгласие от 11.01.2019 год. ответникът е
получил екземпляр от ОУ на оператора и ги е приел.
Представени са още фактура от 25.01.2019 год. с получател ответника, на
стойност 75,25 лв. – разговори, данни , месечни такси ; фактура от 25.02.2019 г. за
сумата общо 233, 31 лв. – месечен абонамент , разговори, данни, задължения от
предходен период, фактура от 25.03.2019 г. за сумата 276, 33 лв. – месечен абонамент,
разговори данни и задължения по предходен период получател ответника, както и
фактура от 25.05.2019 г. на стойност 736, 44 лв., от който 473,97 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за услуги и 262, 47 лв. – задължения от
предходен период с ДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване съществуването на вземането си по оспорената ЗИ, а именно,
че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, с
твърдените съществени уговорки, че е изправна страна по договора, вкл. размера на
претенцията си.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да
иска обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца произтича от сключени между страните договори
за предоставяне на мобилни услуги. Същите са валидни и пораждат правни последици,
като се има предвид и че не са оспорени в съответните процесуални срокове, а именно
с отговора на исковата молба. Изпълнението на задължението си за предоставяне на
услугите на ответника ищецът установява с представените фактури/също неоспорени/,
в които подробно са посочени времето на разговорите, вида на ползваните услуги,
стойността на избрания месечен абонаментен план и др. Не са представени
доказателства за плащане на стойността на предоставените услуги, нито се твърди от
ответната страна да е извършено плащане. Следователно възникналото вземане не е
погасено. Поради това искът за заплащане на възнаграждение на предоставените
далекосъобщителни услуги в размер на 262, 47 лв. е основателен и следва да се уважи.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
2
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 205 лв.
С оглед уважаването на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата
инстанция в размер на 205 лв. – заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. СТ. АТ. , ЕГН **********,
че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и адрес
на управление: град София, сумата от 262, 47 лв. - главница, ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението – 12.01.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г. СТ. АТ., ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: град София сумата от
205 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Г. СТ. АТ., ЕГН **********, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София сумата от 205
лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3