Решение по дело №319/2019 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 295
Дата: 29 ноември 2019 г. (в сила от 1 януари 2020 г.)
Съдия: Ася Тодорова Стоименова
Дело: 20197110700319
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                         295 от 29.11.2019 г., гр. Кюстендил

 

 В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на първи ноември хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                             СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретаря Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 319 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба от И.С., роден на *** г. в Република Северна Македония, чрез адвокат В.М.,***, срещу отказ за влизане в страната с рег. № 0115319002323, издаден на 10.06.2019 г. от Валери Стоянов Кирилов – контролиращ служител в Главна дирекция (ГД) „Гранична полиция” при граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) „Гюешево”. Излагат се твърдения за незаконосъобразност на отказа, доколкото И.С. е български гражданин, и се иска отмяна на същия. Не се претендират разноски по производството на делото.

Ответникът – Валери Стоянов Кирилов – контролиращ служител в ГД „Гранична полиция” при ГКПП „Гюешево”, оспорва жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

            Жалбоподателят е гражданин на Република Северна Македония. Същият е придобил българско гражданство по натурализация с Указ № 137/17.11.2011 г. на Вицепрезидента на Република България, но на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за българското гражданство (ЗБГ) натурализацията е отменена с Указ № 114/19.07.2018 г. на Вицепрезидента на Република България. С. е притежавал лична карта с №*********/21.12.2017 г., като от 11.07.2019 г. същата е със статус „унищожен” поради отмяната на натурализацията.

На 10.06.2019 г. Валери Кирилов е бил началник смяна на ГКПП „Гюешево” и е осъществявал граничен контрол на втора линия. На същата дата в 08:00 часа жалбоподателят е пристигнал на ГКПП „Гюешево”, като пешеходец, от Република Северна Македония за влизане в Република България. При извършената гранична проверка в АИС „Граничен контрол” било установено, че личната му карта протича по категория „N”, с идентификационен номер ********* и коментар: „Документ, обявен за недействителен”, както и че С. има ХИТ по сигнал, въведен в Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) от Италия в съответствие с чл. 24 от Регламент 1987/2006 – мярка „гражданин на трета страна със забрана за влизане или пребиваване на територията на Шенген”, шенгенски идентификационен номер ITPCEP10E074169000001. Изпратен бил формуляр 24 за информация с Бюро „СЕРЕНЕ”. Въз основа на установеното контролиращият служител Валери Кирилов е издал процесния отказ за влизане в страната. В отказа е посочено, че на 10.06.2019 г. в 08:34 часа, на ГКПП „Гюешево”, пред служителя се е представил Ilia Stoilkov, роден на *** г. в Република Северна Македония, с гражданство – Република Северна Македония, с национален паспорт номер С0391930, издаден на 13.12.2017 г. в Република Северна Македония, като същият е уведомен, че съгласно чл. 96 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген (КПСШ) му се отказва влизане в страната, тъй като е вписан със забрана за влизане в страната в Шенгенската информационна система. Отказът е връчен на лицето срещу подпис, като е посочено, че може да го обжалва според предписанията на националните правни наредби. Жалбата против отказа е подадена на 21.06.2019 г. пред Административен съд Кюстендил.

Така установената фактическа обстановка се възприе въз основа  на приетите като доказателства по делото административна преписка, удостоверение с № 484/2008 г. и справка с изх. № 11-00-1487/15.10.2019 г., издадени от Министерството на правосъдието, и справка с УРИ 227-000-7474/03.10.2019 г., издадена от Министерството на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК (в отказа не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва), срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК

Разгледана по същество на посоченото в нея основание и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С оспорения акт на жалбоподателя е отказано влизане в Република България, тъй като е вписан със забрана за влизане в страната в ШИС. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 96 от КПШС, съгласно парг. (параграф) 1 от която данните за чужденци, за които е подаден сигнал за целите на отказ за влизане, се въвеждат в ШИС на основание национален сигнал, който се извършва въз основа на решения на компетентни административни органи или съдилища, в съответствие с процедурата по националното законодателство.

В Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) не е предвиден ред за обжалване на отказите за влизане в страната и те не представляват принудителна административна мярка по смисъла на чл. 39а, ал. 1 от ЗЧРБ. Същевременно в Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България (ППЗЧРБ), където са предвидени редът и условията за издаване на такива откази, също не е предвидена изрично възможност те да бъдат оспорени по административен или съдебен ред. Такъв ред не е предвиден и в Инструкция № 8121з-813 от 09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, издадена от министъра на вътрешните работи и обнародвана в ДВ, бр. 55 от 21.07.2015 г. (Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г.). Ето защо, съобразно принципа на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България след като с административния акт се засяга правната сфера на жалбоподателя и обжалването му не е изключено изрично със закон, то оспорването и настоящото производство се явяват допустими. В допълнение следва да се има предвид, че съгласно чл. 14, пар. 1 - 3 от Регламент (ЕО) № 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) на гражданин на трета страна, който не отговаря на условията за влизане, установени в чл. 6, пар. 1, и не спада към категориите лица, посочени в чл. 6, пар. 5, се отказва влизане на териториите на държавите членки, като отказът се предоставя чрез стандартен формуляр, съдържащ се в приложение V, част Б, попълнен от органа, упълномощен от националното законодателство да налага отказ за влизане, и лицата, на които е издаден отказ, могат да го обжалват, като обжалването се извършва в съответствие с националното право. Регламентът има директен ефект и по силата на примата на правото на ЕС над вътрешното законодателство е пряко приложим при противоречие с националноправна норма, т.е. дори и да беше изрично предвидено в българското законодателство, че отказите за влизане в страната не подлежат на обжалване, то по силата на чл. 14, пар. 3 от Кодекса на шенгенските граници следва да се признае правото на жалба срещу него.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ППЗЧРБ чужденец, който не отговаря на изискванията за влизане в Република България, не се допуска в страната от органите за граничен контрол, като за отказа се попълва единен стандартен формуляр за отказ за влизане на границата съгласно част Б от приложение V от Кодекса на шенгенските граници. Нормата на чл. 3, ал. 1 от ППЗЧРБ определя като компетентни да издават откази за допускане в страната органите за граничен контрол. Контролни правомощия в тази връзка са предвидени и в разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи, която предвижда, че за осъществяване на граничен контрол полицейските органи извършват гранични проверки на лицата, предметите в тяхно владение и превозните средства и не допускат преминаването им през граничните контролно-пропускателни пунктове, когато те не отговарят на условията, предвидени в нормативен акт, или са налице мерки, ограничаващи движението им през държавната граница. Аналогична е и разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Инструкция № 8121з-813 от 09.07.2015 г., съгласно която в случаите, когато при гранична проверка се установи неизпълнение на някое от условията за влизане или наличието на забрана за влизане на чужденец в Република България, граничният полицай съставя „Единен стандартен формуляр за отказ за влизане в страната по образец, копие от който се съхранява на ГКПП и обработва документите на чужденеца в съответствие с взетото решение за отказ за влизане.

Обжалваният отказ е издаден от компетентен орган – инспектор в Гранично полицейско управление  – Гюешево при Регионална дирекция „Гранична полиция” към ГД „Гранична полиция”, който е осъществил граничната проверка на македонския гражданин на ГКПП „Гюешево”. Обективиран е в писмена форма, в утвърдения единен стандартен формуляр – част Б от Приложение V от Кодекса на шенгенските граници, и съдържа всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.

Отказът е издаден при точно приложение на материалноправните разпоредби. По смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЧРБ чужденец е всяко лице, което не е български гражданин. От приетата като доказателство по делото справка, издадена от Министерството на правосъдието, се установи, че към датата на издаване на процесния отказ С. е чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЧРБ, тъй като не е български гражданин (същият е придобил българско гражданство по натурализация с Указ №137/17.11.2011 г. на Вицепрезидента на Република България, но на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗБГ натурализацията е отменена с Указ №114/19.07.2018 г. на Вицепрезидента на Република България). Същевременно към тази дата С., като гражданин на Република Северна Македония, е гражданин на трета страна по смисъла на чл. 2, т. 6 от Кодекса на шенгенските граници. Съгласно посочената норма „гражданин на трета страна” означава всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на чл. 20, пар. 1 от ДФЕС и което не попада в обхвата на приложение на т. 5 от чл. 2, т.е. което не се ползва с правото на свободно движение съгласно правото на Съюза.

Едно от условията за влизане на граждани на трети на територията на държавите членки съгласно чл. 6, пар. 1, буква г) от Кодекса на шенгенските граници е да не са регистрирани в ШИС като лица, за които има сигнал за отказ за влизане. По смисъла на чл. 2, т. 7 от Кодекса на шенгенските граници „лица, за които има сигнал за отказ за влизане” означава всеки гражданин на трета страна, който е регистриран в Шенгенската информационна система в съответствие със и за целите, установени в членове 24 и 26 от Регламент (EC) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 19 от ЗЧРБ се отказва влизане в страната на чужденец, когато е лице, за което е подаден сигнал в Шенгенската информационна система за отказ за влизане. От доказателствата по делото е видно, че към 10.06.2019 г. жалбоподателят е чужденец, гражданин на трета страна – на Република Северна Македония, и че същият е лице, за което е подаден сигнал в ШИС за отказ за влизане на територията на Шенгенското пространство, въведен от Италия по чл. 24 от Регламент (ЕО) 1987/2006 г. Отбелязването във формуляра за отказ на две фактически основания – (Е) не разполага с необходимите документи за удостоверяване на причината и условията за пребиваване, и (Н) вписан е със забрана за влизане в страната в SIS (ШИС), не води до порок на акта. Същите представляват алтернативно предвидени основания и наличието на което и да е от тях е достатъчно, за да обоснове отказ за влизане в страната на чужденеца. Следва да се има предвид, че при издаването на отказ за влизане в страната административният орган се произнася в условията на обвързана компетентност – наличието на вписана забрана за влизане в страната в ШИС задължително предпоставя постановяването на такъв отказ. Отказът е съобразен и с преследваната от закона цел – да не се допусне влизане в страната на лица, по отношение на които има наложена забрана за влизане.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният отказ е законосъобразен, поради което жалбата против същия следва да бъде отхвърлена на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК и

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от И.С., роден на *** г. в Република Северна Македония, чрез адвокат В.М., срещу отказ за влизане в страната с рег. № 0115319002323, издаден на 10.06.2019 г. от Валери Стоянов Кирилов– контролиращ служител в ГД „Гранична полиция” при ГКПП „Гюешево”.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: