Мотиви към решението № 34/ 03. 02.2020г. по
АНД № 13/ 2020г. по описа на РС - Монтана
Производството
е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура град Монтана Постановление от 06.01.2020г.
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по чл.78а ал.1 от НК на М..А.М..
за престъпление по чл.343 ал.1, б.б.,пр.2, във връзка с чл.342, ал.1, пр.3,
във връзка с чл.11 ал.3, пр.2 от НК.
Районна прокуратура град Монтана чрез представителя си поддържа
постановлението и предлага на съда след като го признае обвиняемия М..А.М.. за
виновен, да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание към минимума предвиден в закона.
Обвиняемият М..А.М.. се признава за виновен за извършеното деяние, като се
възползва от правото да не дава обяснения. Упълномощеният му защитник моли съда
да постанови решение, с което да му наложи минималното предвидено в правната
норма наказание, както и да съобрази обстоятелството, че работи като „шофьор” и
няма наказания по ЗДвП.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на защитника
на обвиняемия и становището на прокурора, намира за установено следното:
Обвиняемият
М..А.М.. е правоспособен водач на МПС и има издадено свидетелство за управление
№ ********* за категориите „В” и „М.”, валидно до 03.08.2026г. Работи като „шофьор”
в търговското дружество „Б. Л. М.” ЕООД.
На 03.09.2019г. обвиняемият М.. се прибрал след работа и около 19.40 -19.50
часа потеглил с лек автомобил марка „П.”, модел xxxx , с рег. № XXXX ,
собственост на И. Н. И., за село Липен, обл.Монтана, за да нахрани отглежданите
там животнИ. На автомобила били монтирани четири гуми със зимна шарка от
различни производителИ.
Около 20.05 часа обвиняемият М.. xxx, като се движили по ул.”Първа” със скорост
от около 80 км/час. По същото време пострадалия Х. И. Д. си играел с други деца
- свидетеля И. Т. Р. и свидетеля Ц. П. К. на същата улица. Докато другите деца
седели на пейка свидетеля Д. взел тротинетката на свидетеля К. и се возил с нея
по улицата. Движил се по улица „Първа” в посока центъра на селото и решил да
пресече и се върне при другите деца. Обвиняемият М.. забелязал придвижването на
свидетеля Д. и предприел маневра аварийно спиране, но поради високата скорост
на движение и зимните гуми не успял да спре преди мястото, където Д. пресичал
улицата, и го ударил.
Свидетелят И. П. Л. по същото време се движил по ул.”Първа” в посока
гр.Монтана. Той забелязал падналото на пътното платно дете и сигнализирал на
тел.112. Обвиняемият М.. слязъл от автомобила и отишъл при падналия свидетел Д.,
като казал да уведомят чрез тел. 112 центъра за спешна медицинска помощ. След
пристигането на полицейски служители и линейка на мястото на произшествието
дошла и майката на свидетеля Д. - свидетелката И. Д. Г.
Пристигналите на мястото на произшествието полицейски служители - свидетелите А.
Д. и П. П. запазили местопроизшествието и проверили обвиняемия М.. за наличието
на алкохол с техническо средство, като пробата била отрицателна.
Пострадалият М.. бил лекуван в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев” АД Монтана, където
установили наранявания основно в областта на главата.
На досъдебното производство е назначена съдебно - медицинска експертиза от
вещото лице Румен Ангелов, от заключението, на която се установява, че пострадалия
има причиняване на средна телесна повреда от видовете - разстройство на
здравето, временно опасно за живота и счупването на челюст, както и на лека
телесна повреда от вида - временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
На досъдебното производство е изпълнена и авто-техническа експертиза вещото
лице Емил Караенев, от заключението на която се установява, че причината за
извършеното пътно произшествие било движението с превишена скорост от обвиняемия
М.., поради което не успял да предприеме аварийно спиране при появата на
опасността на пътя - появата на малолетния пострадал, като монтираните
неподходящи гуми на автомобила са допринесли за несвоевременното спиране в
опасната зона.
Съдът изцяло възприема експертните заключения по
назначените и изпълнени на досъдебното производство експертизи, като обективни
и компетентно даденИ.
Изложената фактическа обстановка се
установява от свидетелските показания на А.
П. Д., П. К. П., И. Т. Р., Ц. П. К., Х. И. Д., И. Д. Г., И. П. Л., както и от приложените по делото
доказателства и доказателствени средства.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите. Същите обективно,
безпристрастно и компетентно дават показания за фактите, които са им станали
лично известнИ. В тази насока е и самопризнанието на обвиняемия, независимо от
факта, че се възползва от правото да не дава обяснение.
От обективна страна обвиняемият М.. е осъществил състава на престъплението,
като на 03.09.2019г. в с.Стубел, обл.Монтана, при управление на лек автомобил,
при движение с превишена скорост в населено място и нарушил правилата за
движение по пътищата - чл.21 ал.1 от ЗДвП и чл.117 от ЗДвП, като причинил средна
телесна повреда на движещия се в същата посока с детска тротинетка по пътното
платно Х. И. Д. на 11 години от с.Стубел, общ.Монтана.
От субективна страна обвиняемият М..А.М.. е извършил деянието по непредпазливост,
тъй като е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотвратИ.
Налице са условията на чл.78а от НК -
обвиняемият е пълнолетно лице, за престъплението по чл.343в
ал.2 oт НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години и пробация. Деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по раздел ІІ на гл. XI
от НК, естеството на извършеното деяние не предполага наличие на съставомерни имуществени щети за възстановяване.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че обвиняемият М..М.. следва
да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, като му
бъде наложено от съда административно наказание от вида и в минимален размер,
предвиден в чл.78а ал.1 от НК .
При това тълкуване на
закона, съдът признава за виновен обвиняемия М..А.М.. за извършеното деяние по чл.343
ал.1, б.б.,пр.2, във връзка с чл.342, ал.1, пр.3, във връзка с чл.11 ал.3, пр.2
от НК, като намира, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1, б. ”а” – б.
”в” от НК – Т.е следва да бъде ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и да му се
наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1 100.00 / хиляда и
сто / лева, съобразявайки и разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК.
При
определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът съобрази, че обвиняемият
М..А.М.. е извършил престъпно деяние за първи път, признава вината си, поради
което съдът наложи размер на глоба при минимума съобразявайки изискването на
чл.78а ал.1 от НК. Съдът не определи по–голям размер глоба, считайки, че и
наложения е съобразен с тежестта на извършеното деяние от обвиняемия М..А.М.. и
другите обстоятелства по чл.27 ал.2 от ЗАНН, освен това липсват данни по
делото, които да обосновават налагането на по – голям размер глоба.
Съдът лиши на основание чл.78а ал.4 във връзка с чл.343г от НК обвиняемия М..А.М..
от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, считано от момента на
изземване на СУ на МПС.
При
определяне размера на това наказание съдът съобрази факта, че обвиняемият
работи като „шофьор” и не е системен нарушител на правилата за движение по
пътищата – арг.справка да нарушител л.29-30 от ДП. Определяне на по–висок
размер на това наказание би довело преустановяване на трудовата дейност на
обвиняемия, което по своя характер ще се окаже наказание несъразмерно тежко на извършеното.
Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемия М..А.М.. да ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК
по сметка на ОД на МВР-Монтана
направените разноски по досъдебното производство в размер на 658.56 лева, както
и по
5.00 лева държавна такса в
случай на всеки служебно издаден изпълнителен лист в полза на РС-Монтана.
По горните мотиви съдът постанови решението сИ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: