№ 774
гр. Бургас, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120202097 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на Я. К. Я. ЕГН ********** против
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, серия К № ******* на ОД МВР Бургас, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. лева за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В депозираната до съда жалба моли за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен и
неправилен. Претендира разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Депозирано е писмено становище от адв. П.П. от АК Сливен, с което счита, че
е опорочена процедурата по издаване на ЕФ, не бил съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба 8121з-532 от 17.05.2019г., не бил съставен видеозапис, ЕФ не съдържал всички
реквизити, неправилно било използвано АТСС и същото не отговаряло на изискванията.
Моли ЕФ да се отмени като претендира разноски съгласно договор за правна защита и
съдействие за платено възнаграждение в размер на 600 лева.
За наказващия орган, редовно призован, не се явява представител. Депозирано е
становище с представяне на преписката за неоснователност на жалбата като моли да се
потвърди издадения ЕФ.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 07.05.2023г., жалбата е подадена на
19.05.2023г., депозирана е в преклузивния четиринадесетдневен срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
На жалбоподателя Я. К. Я. е издаден Електронен фиш за налагане на административно
наказание „глоба” за това, че на 26.03.2023 г. в 11:45 ч. в гр. Бургас, ПП I-9, км. 233+300 от
ПВ С. към ПВ С., при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в
населено място до 80 км/ч отчетен толеранс – 3 км/ч на измерената скорост, с МПС
Фолксваген голф, лек автомобил рег.номер ******** е извършено нарушение за скорост,
1
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120сс68 - разрешена скорост
80 км./ч, установена скорост 92 км./ ч и превишена скорост 12 км./ч. като МПС е
собственост на жалбоподателя. Посочено е, че нарушението е извършено в едногодишен
срок от влизане в сила на ЕФ К ******* на 03.05.2022г. На жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.
182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било водач на МПС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства.
Съдът, при служебната проверка констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа
реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП –посочени са данните за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
Сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена,
адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се
обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените
изисквания за неговата форма по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДП, същият вече е
административен акт, годен да породи съответните правни последици. Ето защо са
неоснователни възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност и че липсват
реквизити на фиша.
Електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя като
собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се установява
последният да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието
на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или
мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушението да не се
предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС.
В случая безспорно се установява, че процесното нарушение е било констатирано с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, 120сс68, за което е надлежно съставен
протокол Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015 г.,
придружен със снимка за разположението на АТСС, ясно са посочени въведените
ограничения и разположението на техническото средство, поради което в съответствие с
нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден електронен фиш. С изменението на ЗДвП и
приемане на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата се регламентира реда за заснемане на скоростта на движение с мобилни
технически средства и липсва пречка нарушението да бъде установено именно с мобилно
техническо средство.
Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство и заснета снимка.
От представената по делото снимка се вижда ясно изображение на рег. номер на процесния
автомобил, а именно ********.
Касае за технически изправно АТСС, за което по делото са налични писмени
2
доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка
от 12.09.2022 г.), които съдът напълно кредитира.
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост от 80 км/ч за движение по пътищата в населени места, по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
Предвид изложеното са неоснователни възраженията за липса на техническа годност на
АТСС, липса на съставен протокол за неговото използване, както и относно липса на
реквизити в ЕФ, направена е снимка както на разположението на уреда, така и на
нарушението. Установява се превишение на скоростта с 12 км/ч.
По тези съображения съдът намира, че са спазени изискванията за издаване на ЕФ,
нарушението е установено от събраните по делото доказателства.
Правилно е посочена нарушената разпоредба. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. Правилно нарушението е квалифицирано под
материалната норма на чл.21 ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно
описано. Направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е за да обуслови, че в случая
скоростта от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26 ("Забранено е движение със скорост, по-
висока от означената") и е различна от така посочените в ал.1 на същия член на закона ( в
този смисъл Решение № 1056 от 6.08.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1060/2020 г.).
В самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е извършено препращане към
ал.1 на същата разпоредба и квалификацията е правилна.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че неправилно АНО е приложил
санкционната норма като е нарушил правилата за „повторността“. Съгласно § 6, т. 33 от ДР
на ЗДвП – „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.
174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което
на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. За да може законосъобразно да се
квалифицира едно нарушение, като „повторно“ следва АНО да посочи фактите, които го
мотивират да приеме тази квалификация и да ги докаже. Наказващият орган съгласно чл. 60,
ал. 2 ЗАНН е представил цялата преписка като липсват в преписката и по делото
доказателства за това, че е налице издаден ЕФ К ******* и е влязъл в сила на 03.05.2022г. В
тежест на наказващия орган е да докаже всички факти и обстоятелства, които се вменяват
във вина на санкционираното лице, но като липсват доказателства сочещи за наличието на
предходен влязъл в сила акт, то е неоснователно да се ангажира отговорността на
нарушителя при условията на повторност.
Според съдебния състав този порок обаче не води до пълна отмяна на ЕФ, тъй като
нарушителят е запознат с фактите на конкретното нарушение – касае за управление на МПС
е превишена скорост и това обстоятелство налага преквалификация на нарушението (така
Решение № 375/02.03.2018 г. по к. н. а. х. д. № 13/2018 г. на АдмС-Бургас, Решение №
186/06.02.2020г. по КНАХД 3104/2019 на БАС). Изрично Тълкувателно решение №
8/2021г. по т.д. 1/2020г. на ВАС приема, че при липса на съществено изменение на
съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК
във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо административно нарушение, т.е. районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление.
Поради гореизложеното този състав счита, че деянието следва се преквалифицира от
такова извършено в условията на „повторност“ – чл. 182, ал. 4 ЗДвП – в такова по основния
състав - чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, регламентиращ наказание при превишаване на максимална
3
скорост в населено място от 11 до 20 km/h -с глоба 50 лв., както е в случая, респективно
размерът на наложената „Глоба“ да се измени от 100 лева на 50 лева.
На основание чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските.
Случая на изменение на НП не е изрично регламентиран от законодателя в ЗАНН и
АПК, поради което следва да се вземе предвид препращането към ГПК съгласно чл. 144
АПК. Гражданският процесуален кодекс в чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК предвижда, че
заплатените от ищеца и ответника такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат се заплащат съразмерно с уважената, респективно с отхвърлената част от иска.
Съдът счита, че производството по ЗАНН е специално, същото в частта за разноските
препраща към АПК, който от своя страна препраща към ГПК и следва да се приложат
правилата, предвидени в ГПК.
Предвид изменението на наказателното постановление, е уважена частично
претенцията на жалбоподателя, като в същото време е прието, че е налице и основание за
ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност. Изменението на ЕФ, с
което се намалява размера на санкцията, съдържа имплицитна частична отмяна на акта.
Поради това при наличието на изменен ЕФ, неговите адресати разполагат с процесуална
възможност за обезщетение за претърпени вреди и разноските следва да се разпределят по
съразмерност (арг. Решение от 07.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 326 / 2020 г. на III състав на
Административен съд - Стара Загора; Определение № 10291 от 01.08.2018 г. по адм. д. №
8147/2018 на Върховния административен съд; Решение № 101 от 05.06.2020 г. по к. адм. н.
д. № 69 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил; Определение № 2105 от 14.12.2020
г. по к. ч. адм. н. д. № 2307 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив;
Определение от 22.05.2020 г. по к. ч. адм. н. д. № 10095 / 2020 г. на Административен съд -
Велико Търново; Определение от 20.07.2020 г. по к. ч. адм. д. № 10156 / 2020 г. на
Административен съд - Велико Търново и др.). Ето защо в полза на жалбоподателя следва да
се присъди възнаграждение за адвокат, съразмерно на отменената част от наказателното
постановление, а именно 300 лева като липсва.
Съразмерно на потвърдената част от ЕФ се дължат разноски на наказващия орган,
който не претендира такива и не му се присъждат.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № ******* на ОД МВР Бургас, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ на Я. К. Я., ЕГН ********** е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
ПРЕКФАЛИФИЦИРА приложимата санкционна норма от чл. 182, ал. 4 ЗДвП в чл. 182, ал.
1, т. 2 ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложената „Глоба“ от 100 /сто/ лева на 50
/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на Я. К. Я., ЕГН ********** сумата в размер на
300 /триста/ лева разноски за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4