МОТИВИ

към Присъда № 55 на С. районен съд от 16.10.2017 г.

по НОХД № 434/2017 г. по описа на същия съд

 

С обвинителен акт на С. районна прокуратура С.Д.Г. *** е обвинен в престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

С протоколно определение, постановено в с. з. на 24.07.2017 г., малолетната К.С.Г., представлявана от нейната майка и законен представител Ц.П.Н., е конституирана като частен обвинител по делото.

Пред съда подсъдимият, в присъствието на упълномощения му защитник адв. Е. М., заявява, че признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласието си за тези факти да не се събират доказателства.

Съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените от подсъдимия самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е постановил провеждане на съкратено съдебно следствие.

В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен и следва да бъде признат за виновен в извършването му. Счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „пробация” в размер, близък над минималния.

Ц.Н. – майка и законен представител на малолетното дете -  частен обвинител К.Г. – заявява пред съда, че обвинението е доказано и че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание, което да способства изплащането на издръжката на детето.

Защитникът на подсъдимия – адв. Е.  М., изразява становище, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „пробация” и изтъква, че то е по-подходящо от евентуална глоба, която би могла да му бъде наложена съгласно чл. 55 от НК с оглед проведеното съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Счита, че процесуалното поведение на подсъдимия и положените от него усилия за заплащане на издръжката, които са останали неуспешни предвид материалното и социалното му положение, обосновават индивидуализация на наказанието „пробация” в минималния предвиден в закона размер.

При упражняване на правото си на последна дума подсъдимият моли да му бъде наложено наказание „пробация”.

По реда на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият признава следната фактическа обстановка:

Малолетната К.С.Г. е дъщеря на подсъдимия С.Д.Г., родена на *** г. от съжителството му с Ц.П.Н..

С влязло в сила на 16.07.2008 г. определение, постановено на 08.07.2008 г. по гр. д. № 187/2008 г. по описа на РС – С., била одобрена спогодба, по силата на която подсъдимият се задължил да заплаща на малолетната си дъщеря К.С.Г., чрез нейната майка и законен представител Ц.П.Н., месечна издръжка в размер на 45 лв., считано от 01.05.2008 г., ведно със законната лихва при забава, до възникване на законни и обективни предпоставки за изменение или прекратяване на издръжката.

След одобряването на спогодбата, подсъдимият не изпълнявал задълженията си, произтичащи от нея.

За периода от 16.07.2008 г. до 20.03.2017 г., т. е. за 106 пълни месеца, общият размер на задълженията на подсъдимия за месечна издръжка на детето му К.Г. бил 4800 лв.

За целия този период са изплатени суми по банков път в общ размер 1215 лв., постъпили с платежни нареждания и извлечения за превод на суми в „ЦКБ” АД, клон С., по дати както следва: на 11.01.2010 г. – 900 лв.; на 05.02.2010 г. – 45 лв., на 08.03.2010 г. – 45 лв.; на 12.05.2010 г. – 90 лв.; на 09.06.2010 г. – 45 лв.; на 10.09.2010 г. – 45 лв. и на 06.10.2010 г. – 45 лв. Въпреки че в обвинителния акт не е посочено кой е извършил тези плащания, от писмо изх. № 0404-36/23.03.2017 г. от Кмета на Община С. /л. 39 от ДП/, както и от съдържанието на извлечението по сметка в „ЦКБ” АД, клон С., с титуляр Ц.П.Н. /л. 27-30 от ДП/  се установява, че плащанията са извършени от Община С..

Останалата част в размер 3585 лв. от издръжката на детето за същия период останала дължима от подсъдимия и не била платена от него. 

В хода на наказателното производство до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд подсъдимият е погасил част от задължението си за издръжка на малолетното си дете К.Г. за горепосочения период, визиран от обвинението, като е платил общо 800 лв., както следва: 100 лв. – с пощенски запис от 29.05.2017 г., 100 лв. – с пощенски запис от 20.07.2017 г., 500 лв. – с пощенски запис от 13.09.2017 г. и 100 лв. – на 16.10.2017 г. по банков път.

Подсъдимият С.Д.Г., с ЕГН **********, е роден на 14 януари 1986 г. в гр. С., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неженен, неосъждан, с начално образование, не работи.

Съдът приема така изложената фактическа обстановка за безспорно установена въз основа на направеното от подс. Г. самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство № 338 ЗМ-26/2017 г. на РУ – С. гласни доказателства: показания на свидетелите Ц.Н. и Ц. Н. и обяснения на подсъдимия С.Г.; експертно заключение на вещото лице Цв. Н. по счетоводно-оценителната експертиза; писмени доказателства  – копие на заверен препис от протокол от съдебно заседание, проведено на 08.07.2008 г. по гр. д. № 187/2008 г. по описа на РС – С. /л. 9-10/; удостоверение за раждане на К.С.Г. /л. 22/; извлечение по сметка в „ЦКБ”, клон С. за извършен превод от Община С. на Ц.П.Н. за издръжка на малолетната й дъщеря К.С.Г. /л. 27-30/; писмо изх. № 46-00-19/15.03.2017 г. от Зам.-директора на ТД на НАП – С. /л. 32/; удостоверение, изх. № СФД17-ДИ11-60-1/05.04.2017 г. от С. община, Дирекция „Общински приходи”, отдел „Методология” /л. 33/; разпечатка от информационната система на НОИ с данни за подсъдимия, изпратена с писмо изх. № 1029-22-654#1/17.03.2017 г. от директора на ТП НОИ – С.-област /л. 35-37/; писмо, изх. № 0404-36/23.03.2017 г. от кмета на Община С. /л. 39/; справка за съдимост на подсъдимия /л. 46/, 2 бр. характеристични справки за подсъдимия /л. 13 и л. 48/, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия /л. 50/, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство – нотариална покана от подсъдимия до Ц.Н., копия от разписки за извършени парични преводи чрез пощенски записи от 29.05.2017 г., 20.07.2017 г. и 13.09.2017 г., както и вноска бележка от 16.10.2017 г.

При така установената фактическа обстановка, правните изводи на съда са следните:

 Подсъдимият С.Д.Г. е осъществил съставомерните от обективна страна признаци на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.

С влязло в сила на 16.07.2008 г. определение, постановено на 08.07.2008 г. по гр. д. № 187/2008 г. по описа на РС – С., е одобрена спогодба, по силата на която подсъдимият се е задължил да заплаща на малолетната си дъщеря К.С.Г., чрез нейната майка и законен представител Ц.П.Н., месечна издръжка в размер на 45 лв., считано от 01.05.2008 г. Одобрената от съда спогодба има последици на влязло в сила съдебно решение, включително подлежи на принудително изпълнение по арг. от чл. 404, т. 1 от  ГПК, следователно с одобряването на спогодбата подсъдимият е осъден да заплаща издръжка на детето си.

Подсъдимият не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на дъщеря си К.С.Г. в размер на повече от две месечни вноски в периода, за който се отнася обвинението, а именно от 16.07.2008 г. до 20.03.2017 г.

Трайно продълженото в горепосочения период бездействие на подсъдимия, изразяващо се в неизпълнение на задължението му за плащане на издръжка на месечни вноски, е осъществено от него съзнателно, тъй като подсъдимият е знаел, че е осъден да заплаща издръжка на детето си, но не е платил изискуемите вноски за издръжката.

Съзнателното неизпълнение на задължението за заплащане на присъдена издръжка на низходящ в размер на повече от две месечни вноски е съставомерно от обективна и субективна страна като престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Ето защо съдът намира, че подсъдимият С.Д.Г. виновно е извършил престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

За това престъпление алтернативно са предвидени наказания лишаване от свобода до една година или пробация.

Подсъдимият не е заплатил на ненавършилото пълнолетие свое дете К.С.Г. дължимата и съдебно установена издръжка за инкриминирания период, поради което не са налице основания за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК /в този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 2 от ППВС № 7/1985 г./. Подсъдимият не е изпълнил това свое задължение в цялост за инкриминирания период и до постановяване на присъдата от първоинстанционния съд, поради което не са налице основания за прилагане на поощрителната разпоредба на чл. 183, ал. 3, изр. първо от НК. Само за пълнота следва да се отбележи, че извършените от подсъдимия частични плащания на издръжката на детето му в хода на наказателното производство до постановяване на присъдата на първоинстанционния съд не следва да намерят отражение в диспозитива на присъдата чрез промяна на фактическите рамки на внесеното обвинение.

 При определяне на вида на наказанието, което да наложи на подсъдимия измежду алтернативно предвидените в закона – „лишаване от свобода” или „пробация”, съдът взе предвид сравнително невисоката степен на обществена опасност на дееца като извършител на престъпление, както и следните смекчаващи обстоятелства – критичност към деянието, проявена в стремеж за отстраняване на неговите неблагоприятни последици за детето чрез изпълнение на една макар и не особено значителна част от задължението до постановяване на присъдата на първоинстанционния съд, недобро социално положение и липса на трудова заетост, която да му осигурява относително постоянни доходи за изпълнение на задължението за издръжка.

Ето защо при горепосочените обстоятелства, които съдът прие за смекчаващи отговорността на подсъдимия при избора на наказание между алтернативно предвидените в чл. 183, ал. 1 от НК наказания „лишаване от свобода” и „пробация” и на основание чл. 54 от НК съдът му наложи по-лекото от наказанията, предвидени в чл. 183, ал. 1 от НК, а именно – „пробация“. Тези смекчаващи обстоятелства обаче не са нито изключителни, нито многобройни, поради което не обосновават извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание – пробация, ще се окаже несъразмерно тежко за подсъдимия, за да бъде то заменено с глоба от 100 лв. до 500 лв. на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “в” от НК. В частност, категорично не може да се приеме, че изплащането в хода на съдебното производство до постановяване на присъдата на част от издръжката на детето за инкриминирания период, съставляваща 22 % от общия й непогасен размер за този период, има такова отражение върху съвкупността от смекчаващи обстоятелства, което по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК да ги определи като „изключителни” или „многобройни” и да детерминира несъразмерна тежест и на най-лекото наказание, предвидено за престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.

При определяне на конкретния брой, видове и продължителност на пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 – 6 от НК, съдът взе предвид вече изложените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и социалното и материално негово положение. Съдът обаче отчете и твърде продължителния период на инкриминирано неизпълнение на задължението на подсъдимия за заплащане на издръжка на детето му, в част от който издръжката е била поета от Община С. /вж. гореобсъденото писмо от кмета на общината, л. 39 от ДП/ – като обстоятелство, което е релевантно като отегчаващо такова не за избора на вида наказание измежду алтернативно предвидените в закона „лишаване от свобода” и „пробация”, а за определяне на вида и продължителността на пробационните мерки.

Поради това и все пак при превес на смекчаващите обстоятелства съдът определи на подсъдимия следните пробационни мерки с продължителност над минималната /6 месеца/, но и значително под средната /1 година и 9 месеца/ съгласно чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и 2 от НК - “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице в периодичност два пъти седмично; “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година, а така също определи на подсъдимия и пробационна мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност 100 часа годишно за срок от 1 година, която е минимална съгласно чл. 42а, ал. 3, т. 3, вр. ал. 2, т. 6 от НК. Определянето на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото с минимална продължителност съгласно закона е според съда наложително, за да допринесе за осъзнаване от подсъдимия, че с раждането си децата престават да бъдат само естествен резултат на стремеж за възпроизводство и стават отговорност преди всичко за родителите си. Подсъдимият е млад, здрав и безработен, поради което тази пробационна мярка нито е неизпълнима, нито ще ограничи някаква негова сериозна трудова заетост, за каквато няма данни по делото.

С оглед изложените по-горе съображения за съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът намери за неподходящо определяне на пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 3-4 от НК – “ограничения в свободното придвижване” и “включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие”. Подсъдимият не работи по трудов договор, поради което съдът не му определи пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 5 от НК, а именно „поправителен труд”, която съгласно чл. 43, ал. 1 от НК се изпълнява по конкретната месторабота на осъдения. Затова и с оглед липсата на трудова заетост на подсъдимия съдът му определи, както се посочи по-горе, пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК – „безвъзмезден труд в полза на обществото”.

Предвид обстоятелството, че с оглед изявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК съдът е постановил определение по чл. 372, ал. 4 от НПК и е проведено съкратено съдебно следствие, в съответствие с чл. 373, ал. 2 от НПК наказанието на подсъдимия е определено при условията на чл. 58а от НК. В чл. 58а, ал. 1 от НК е предвидено намаляване на определеното наказание на подсъдимия с една трета само ако то е „лишаване от свобода”. За случаи като конкретния, когато съдът е приел, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, с оглед които и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко за подсъдимия и поради това в съответствие с чл. 54 от НК му е наложил алтернативно предвиденото по-леко наказание „пробация”, по силата на изричната разпоредба на чл. 58а, ал. 5 от НК /която също е приложима за индивидуализацията на наказанието в хипотезите на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК/, това наказание не подлежи на намаляване с една трета.

Съдът намира, че така наложеното на подсъдимия наказание, а именно “пробация” при пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година, която да се изпълни чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице в периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и „безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност 100 часа годишно за срок от 1 година, е справедливо и е от естество да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР – С. сумата 68,77 лв. за направените по ДП № 338 ЗМ-26/2017 г. по описа на РУ – С. разноски за възнаграждения на вещо лице по счетоводно-оценителната експертиза.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: