№ 1074
гр. Русе, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520103827 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл. 415, вр.
чл. 422, ал. 1 от ГПК и материалноправно такова – чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1
от ЗЗД от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. чрез клона си в Република България,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк
София, сграда 14, представлявано от законния представител Д*Д* чрез юрисконсулт Н.
АНГ. М. против Д. ХЮСН. АД., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Русе, бул. Х.Б. № 60,
бл. **, вх. 3, ет. 2, ап. 4.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
14149297, сключен на 11.11.2016 год., отпуснал на ответника кредит в общ размер 17 000.00
лева, който трябвало да бъде върнат в срок от 93 месеца, обхващащ периода от сключване на
договора до 05.11.2024 год. Месечните вноски са в размер на 2**.16 лева. Усвояването на
посочената сума А. е удостоверила с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на
изпълнението".
Ищецът заявява, че ответникът е платил само 16 вноски по договора, последната от които на
05.03.2018 год. На основание чл. 5 от договора вземането на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А., клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска. Останало задължение в размер на 14982.21 лева за главница, 5510.59 лева-
възнаградителна лихва за периода 05.04.2018 год.- 05.11.2024 год. и 3749.32 лева- мораторна
лихва за периода 05.05.2018 год.- 05.01.2021 год.
Ищецът твърди, че за посочените суми се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от
1
ГПК, издадена срещу ответника по ч.гр.д. № 384/2021 год. по описа на РРС, която заповед
му била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите по
заповедта за изпълнение. Претендира деловодните разноски в исковото и заповедното
производства.
В условията на евентуалност, ако бъде прието, че предсрочната изискуемост на вземането
не е надлежно обявена на ответника, предявява осъдителни искове за същите суми. Счита,
че осъдителният иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем,
чрез връчване на препис от същия на ответната страна. Твърди се, че ответникът дължи и
обезщетение за забава.
Претендират се съдебните разноски.
В указания срок ответникът не е подал отговор, не оспорва исковете, няма доказателствени
искания.
Съдът, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода
на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и
в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото заверен препис от Договор за потребителски паричен
кредит № PLUS- 14149297, сключен на 11.11.2016 год., ищцовото дружество е отпуснало
паричен кредит за потребителски цели на ответника в размер на 17 000. 00 лева. Сумата е
изплатена от кредитора по начина, уговорен в договора, с което кредиторът е изпълнил
задължението си по него. Усвояването на посочената сума ответникът е удостоверил с
полагането на подписа си в договора. Въз основа на сключения между страните договор, за
ответника възникнало задължението да погаси заема на 96 месечни анюитетни вноски -
всяка по 2**.16 лева, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с
оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите – 11.11 % и годишния лихвен
процент – 9.84 %, посочени в параметрите по договора.
От приетите по делото доказателства, се установява, че ответникът е преустановил
плащането на вноските по кредита, след като е погасил незначителна част от дължимите
месечни вноски – 16 броя. След като е преустановила плащанията си, е останало непогасено
задължение по кредита.
Съгласно чл. 5 от сключения договор, вземането на ищеца е станало изискуемо в пълен
размер, тъй като кредитополучателят е просрочил две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората пропусната месечна вноска- 05.05.2018 год.
Ищцовото дружество е изпратило на ответника Покана за доброволно изпълнение, в която
изрично е обявил вземането си за изискуемо и е поканил длъжника да го погаси, но не са
налице данни поканата да е била получена от ответника.
Тъй като ответникът не е изпълнила задълженията си по сключения договор за кредит,
ищцовото дружество /видно от приложените по делото писмени доказателства по ч.гр.д. №
384/2021 год. по описа на Районен съд Русе/ е пристъпило към принудително събиране на
вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление за издаване на Заповед за
2
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Образувано е частно гражданско дело № 384/2021 г. по описа
на РРС. По цитираното дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
179 от 28.01.2021 г. Тъй като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 7 във вр. с ал. 5 от ГПК, на ищцовото дружество е указана възможността
на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си, което е
сторено от ищеца.
Въз основа на установените факти, от правна страна съдът съобрази следното от правна
страна:
По отношение допустимостта на предявения иск: същият е допустим, тъй като е налице
правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването
му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК за предявяване на установителен иск за
съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК е установяване
съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение на парично задължение.,
издадена по ч. гр. д. № 384/2021 г. по описа на РС- Русе вземания към датата на подаване на
заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на
заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на
отразеното в нея вземане /чл. 416 от ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването
на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на предявения иск: уважаването на иск с правно основание
чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК се предпоставя от установяване на съществуването
на вземането. Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането чрез
ангажиране на съответните доказателства.
В този смисъл предявеният иск е допустим и подаден в законоустановения срок, но е
частично основателен, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че е възникнало
облигационно правоотношение между страните. Ищецът е отпуснал на ответника
потребителски паричен кредит в размер на 17 000. 00 лева, която сума кредитополучателят е
усвоил. Това обстоятелство се установява от самите клаузи на сключения между страните
договор за отпускане на кредит, където изрично е посочено, че усвояването на посочената
сума се удостоверява от кредитополучателя с полагането на подпис в поле "Удостоверение
на изпълнението", което ответникът е направил /подписите на кредитополучателя не са
оспорени от ответната страна/. Горното обстоятелство се установява от всички приети по
делото доказателства, свидетелстващи, че на ответника е бил предоставен паричен кредит в
размер на по посочена от него банкова сметка. При това положение, съдът приема, че на
ответника е предоставена заемната сума.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания
за действителност на ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря
на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.
3
Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна
облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави договорът
недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.
Съгласно 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална
дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и
възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора
за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Посочването на
размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на
потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на
ГПР в договора за потребителски кредит е условие за действителността на самия договор, а
неспазването му води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
В случая в договора за кредит формално фигурира размерът на ГПР – 11.11 %, но в него не
са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са
описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в Приложение № 1 към закона, поради което не
може да се приеме, че са спазени особените изисквания на закона съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК. Нито в договора, нито в условията по договора за кредит, имащи характер на общи
условия, не е посочено какви точно разходи, освен възнаградителната лихва, са включени в
ГПР и какво е стойностно измерение в проценти на всеки един от формиращите ГПР
компоненти. Така например в договора за кредит е уговорено заплащане на такса
ангажимент в размер на 425.00, като заплащането й представлява разход за
кредитополучателя и е била известна на кредитора към момента на сключване на договора
за кредит. Въпреки това в договора и условията по него липсва каквото и да е посочване
дали таксата е включена в размера на ГПР и какъв процент от размера на кредита
представлява тя на годишна база. Това, освен че противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
лишава кредитополучателя, а и съда от възможността да извърши преценка за
съответствието на договора с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за
максималния размер на разходите по кредита. Поради това съдът приема, че договорът за
потребителски кредит е сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК.
4
При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит както и на поетите с него
права и задължения съдът счита, че същият има правната характеристика на договор за
потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят
с изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит в релевантната за
периода редакция. Съответствието на договора с добросъвестното упражняване правата на
ответника- кредитор, а оттам и с добрите нрави, се включва в основанията за нищожността
му, предвидени и по специалния закон като общо към частно основание за нищожност.
Не би могла да се приложи в случая и разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Съгласно чл. 26,
ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожността на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните и части. В случая не е налице нито
една от тези две хипотези- нищожните клаузи на процесния договор относно определянето
на годишния процент на разходите да бъдат заместени по право от повелителни норми на
закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него е включена
тази клауза като се изходи от характера на този договор, който е възмезден и включването
на клаузи за договаряне на ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК. Предвид на това в случая е неприложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и
нищожността на посочената по- горе клауза на процесния договор обуславя
недействителност на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата
на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма
изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона,
то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените е и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК- за определяне на годишен процент на
разходите.
Когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. На основание чл. 23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По
делото е установено, макар и без извършването на съдебноикономическата експертиза, че
кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 17 000. 00 лева. Тази сума
представлява чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК и се дължи на
кредитора. От размера на чистата стойност на кредита следва да бъдат приспаднати
направените до момента плащания от ответника, които са в размер на 4098.** лева /16
месечни вноски/. Следователно в полза на ищеца следва да бъде признато вземане в размер
на разликата от 12 901.44 лева. Като недължими по силата на чл. 23 от ЗПК следва да бъдат
отречени вземанията за възнаградителна и мораторна лихва.
По изложените съображения съдът намира, че искът за главница следва да бъде уважен до
размера от 12 901.44 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда- 26.01.2021 год., до окончателното плащане, а за
разликата над този размер до предявения- 14 982.21 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Акцесорните искове за възнаградителна лихва в размер на 5510.59 лева за периода от
5
05.04.2018 г. до 05.11.2024 г. и за мораторна лихва в размер на 3749.32 лева за периода от
05.05.2018 г. до 15.01.2021 г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни с оглед
установената по делото недействителност на договора за кредит.
Макар исковете, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, да са отхвърлени, съдът намира, че
не дължи произнасяне по заявените при евентуалност осъдителни искове за тези вземания,
доколкото същите са предявени под условие, че не се установи надлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, а както се посочи договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, не е породил желаните от страните
правни последици и обявяването на предсрочна изискуемост е без правно значение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските в
исковото и заповедното производство, включително юрисконсултско възнаграждение
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, съразмерно на
уважената част от исковете. В заповедното производство те са в размер на 308.03 лева (50.00
лева юрисконсултско възнаграждение и 258.03 лева- държавна такса). В исковото
производство разноските с в размер на 437.86 лева (100.00 лева- юрисконсултско
възнаграждение, 258.03 лева- държавна такса и 79.83 лева- възнаграждение на вещото лице).
Разноски в полза на ответника не се присъждат, тъй като искане за това не е направено, а и
няма данни да е сторил такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Х. Алиева, ЕГН
********** от гр. Русе, бул. Х.Б. № 60, вх. 3, ет. 2, ап. 4 дължи на БНП Париба Пърсънъл
Файненс, Париж, Франция, действащ чрез регистрирания в Република България клон БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А. , клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от
законния представител Д*Д* чрез юрисконсулт Н. АНГ. М., сумата 12 901.44 лева,
представляваща чистата стойност на кредита по Договор за потребителски паричен кредит
№ PLUS- 14149297 от 11.11.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 26.01.2021 г., до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 179/28.01.2021 г. по реда на
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 384/2021 г. по описа на Районен съд- Русе, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над 12 901.44 лева до предявения размер от 14 982.21 лева,
както и исковете за съществуване на вземане за възнаградителна лихва в размер на 5510.59
лева за периода от 05.04.2018 г. до 05.11.2024 г. и за мораторна лихва в размер на 3749.32
лева за периода от 05.05.2018 г. до 15.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение № 179/28.01.2021 г. по реда на
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 384/2021 г. по описа на Районен съд- Русе.
ОСЪЖДА Д.Х. Алиева, ЕГН ********** от гр. Русе, бул. Х.Б. № 60, вх. 3, ет. 2, ап. 4 да
6
заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс, Париж, Франция, действащ чрез регистрирания
в Република България клон БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. , клон България, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 14, представлявано от законния представител Д*Д* чрез юрисконсулт Н.
АНГ. М. сумата 308.03 лева- разноски по ч.гр.д. № 384/2021 год. по описа на РРС и сумата
437.86 лева- разноски по гр.д. 3827/2021 год. по описа на РРС, съразмерно с уважената част
от исковете
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7