№ 1361
гр. Бургас, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120108751 по описа за 2021 година
Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по
повод искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за приемане за установено по
отношение на ответника Р. Ч. Р. ЕГН **********, с адрес: град * че дължи на ищеца по
договор за паричен заем № 107721 от 25.01.2017 година, сключен със „ Сити кеш“ ЕООД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия, сумата 4 500 лева,
представляваща главница, сумата 784, 38 лева, представляваща договорна лихва за периода
от 24.02.2017 година до 24.10.2017 година, сумата 1088, 36 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислена за периода от 25.02.2017 година до датата на подаване на
заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 година до 14.07.2020 година, не е
начислявана законна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане,
плащане на които е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК № 2003 от 06.08.2021 година
и Заповед № 2928 от 22.10.2021 година, постановени по частно гражданско дело № 5312 по
описа на Бургаски районен съд за 2021 година, както и за присъждане на разноските,
направени в заповедното и исковото производство.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК. Предявеният
установителен иск е допустим, предвид разпореждане плащане на посочените по – горе
суми със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, подаване на
възражение от длъжника и предявяване на иск за установяване на вземанията от кредитора в
срок.
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба са следните: На 25.01.2017 г.
1
между „Изи Асет Мениджмънт" ООД, като заемодател, и Р. Ч. Р., като заемател, е сключен
Договор за паричен заем № 107721, за което ищецът счита, 1 че е направено при спазване
разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит.
Съгласно сключения договор за паричен заем, заемодателят се е задължил да предостави на
заемателя паричен заем в размер на 4 500.00 лв. Ищецът посочва, че с полагане на подписа
си ответника е декларирал, че е получил сумата, предоставена по договора. Насрещното
задължение на заемополучателя е за връщане на сумата с договорна лихва в общ, фиксиран
размер от 784, 38 лева на 9 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер от 587,
15 лева с падежи в периода от 24.02.2017 година до 24.10.2017 година. За периода от
25.02.2017 година до датата на подаване на заявлението в съда е начислена лихва за забава в
общ размер от 1088, 36 лева, като за периода на извънредно положение лихва за забава не е
начислена. В заявлението е посочено, че с Приложение № 1 от 04.03.2020 година към
Договор за цесия 24.09.2019 година, вземанията по договора за заем са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Писмото, изпратено от ищеца като цесионер и
пълномощник на цедента, до ответника за уведомяването за настъпване на предсрочна
изискуемост е получено лично от него на 20.03.2020 година. Поради изложеното ищецът
предявява исковете си. В исковата молба ищецът е посочил доказателства.
В преклузивния двуседмичен срок от получаване на препис от исковата молба
ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат Б.Б., дава писмен отговор, в който
оспорва иска. Счита, че договора за паричен заем е недействителен поради подробно
изложените в отговора основания и на самостоятелно основание поради изтекъл
погасителен давностен срок. По отношение на довода за нищожност на договора на първо
място в отговора е посочено, че при посочване на ГПР не са взети предвид допускания,
използване при изчисляване на ГПР на разходите по описания в Приложение №1 от ЗПК
метод. Поради това процесуалният представител на ответника счита, че договора не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Конкретизира, че действителната сума,
която е следвало да бъде върната по договора, е в размер от 9914, 43 лева, предвид
уговорената в договора неустойка и което счита също за аргумент, че ГПР не е в уговорения
в договора процент. Счита, че уговорената неустойка всъщност е възнаграждение за
предоставения кредит, умишлено обособена като отделно вземане, с цел да заобиколи
ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК. На следващо място в писмения отговор е изложен
довод за недействителност на клаузата за договорна лихва, тъй като накърнява добрите
нрави с оглед уговорения размер на това задължение от 40, 08 %. В писмения отговор
процесуалният представител на ответника излага, че по договора е платена сума от 1 856, 42
лева, с която следва да се приеме, че е погасена част от главницата, а не че са платени
задължения за неустойка, които клаузи са нищожни. За неустойките е изложен правен
довод, че противоречат на чл.21 от ЗПК и са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.5
от ЗЗП, тъй като размерът е необосновано висок. По отношение на неустойката за забава са
изложени подробни доводи за това, че уговорката за дължимостта й цели заобикаляне на
ограничението на чл.33 от ЗПК. По тези подробно изложени съображения ответникът, чрез
процесуалния си представител, счита, че договора е недействителен на основание чл.22 от
2
ЗПК и на основание чл.23 от ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита. В писмения
отговор са изложени подробно съображения за несъответствие с чл.11, ал.1, т.9, чл.11, ал.1,
т.11, чл.11, ар.1, т.12, чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК. По тези съображения в писмения отговор е
посочено, че потребителят дължи връщане само на сумата, получена по кредита, но не
дължи лихви и други разходи по кредита. В писмения отговор са посочени доказателства.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му
представител поддържа предявения иск, дава становище по постъпилия писмен отговор и
излага подробни доводи за основателност на предявените искове.
В съдебно заседание ответникът, представляван от адвокат Б.Б., поддържа
становището по иска, дадено в писмения отговор. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове.
По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав
приема следното:
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от
Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност по
основателността и доказаността на предявените искове, предвид и приложимия материален
закон, настоящият състав приема следното:
Настоящият състав приема, че ответникът е уведомен за цесията по смисъла на чл.99,
ал.3 от ЗЗД с получаване на препис от исковата молба и приложенията, чрез процесуалния
представител, който факт е настъпил в хода на процеса, и следва да бъде взет предвид на
основание чл. 235, ал.3 от ГПК. Сключването на договора за цесия се установява от
приложените по делото доказателства - Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.09.2019 г., сключен между „Сити Кеш” ООД и
„Агенция за събиране на вземания” ООД, в което е посочено името на ответника,
потвърждение за сключване на цесия и договора за цесия.
Видно от приложената по делото уведомително писмо обратна разписка ответникът е
уведомен за цесията на 20.03.2020 година
От приложените към делото договор за кредит за паричен заем № 118871 от
25.01.2017 година, сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, от една страна като заемодател и
ответника, от друга – като заемополучател, се установява, че страните са постигнали
съгласие за предоставяне на заем в сумата от 4 500 лева. Сумата е получена от заемателя,
което следва от чл.4, ал.1 от договора, в който е посочено, че с полагане на подписа си на
договора ответната страна удостоверява, че е получила в брой заемна сума в размер от 4 500
лева и се задължава да я заплати на заемодателя, съгласно уговореното в договора.
Страните са постигнали съгласие задължението да бъде погасено от заемателя на 9
броя вноски, всяка в размер 587, 15 лева. В чл.3, т.7 е посочен фиксиран годишен процент
3
по заема – 40,08 %, в чл.3, т.7 е посочен ГПР 48,714 % .
В раздел IV, т.8 от общите условия е посочено, че ГПР не може да бъде променен,
освен при условията на сключения договор за заем или по взаимно съгласие на страните.
Изложено е, че заемателят не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни лихви,
такси, комисионни, застрахователни премии и други, които не са посочени в договора за
заем при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е известно, че е
оторизиран представител на заемодателя. Заемодателят не носи отговорност за направени
такива плащания, когато техния вид основание и размер не са определени в договора.
В чл. 10 от Общите условия е посочено, че страните се съгласяват, че всички
задължения по договора /главница, дължимата към момента договорна лихва, обезщетения
за забава и дължими неустойка/ стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на
забава на плащане на: 4 погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата погасителна
вноска при ежеседмично плащане; 3 погасителни вноски, считано от падежа на третата
погасителна вноска при двуседмично плащане; 2 погасителни вноски, считано от падежа на
втората вноска при ежемесечно плащане на вноските по договора за заем, като подписвайки
договора за кредит заемателят е декларирал, че безусловно се съгласява с тази разпоредба,
без да е необходимо заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на
автоматично настъпване на предсрочната изискуемост.
Изложено е още, че при настъпване на това събитие заемодателят има право да
начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява заемателя за това в размер
на 20 % от дължимата до пълното погасяване на задълженията по договора сума,
представляваща непогасена главница, договорна лихва и неустойка по чл.8 от договора, в
случай, че има начислена такава /чл.7, ал.4 от договора и чл.14 от Общите условия/.
Неустойките, уговорени в договора, не са предмет на настоящото производство.
В заключението на вещото лице, изготвила допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, е посочено, че извършените плащания от Р. Ч. Р. по договора са в
размер от 1 856, 42 лева.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че
договорът за потребителски кредит съдържа „годишният процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по
– горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
4
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тези
основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,71 %.
Поради липсата на ясна формулировка в договора как е формиран конкретния размер
на ГПР настоящият състав приема, че договора е недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато говорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът
дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора и в случая е в размер
4 500 лева.
По изложените съображения ответникът дължи на ищеца сумата, получена по
кредита след приспадане на платената сума или общо задължение в размер от 2 643,58 лева.
Към настоящия момент са настъпили падежите на всички вноски за главница по
договора, поради което и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК този факт следва да бъде взет
предвид и сумите да бъдат присъдени. В този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение по
тълкувателно дело № 8/2017 на ВКС, ОСГТК.
По отношение на лихвата за забава с правно основание чл. 86 от ЗЗД настоящият
състав приема следното:
Лихвата за забава е дължима върху главница в размер от 2 643,58 лева за периода от
01.09.2019 година /денят, следващ датата, на която е настъпила последната вноска по
договора за заем/ до деня, предхождащ датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение – 22.07.2021 година. Задължението е в размер от 507,43 лева. До
пълния предявен размер на тази претенция задължението следва да бъде отхвърлено.
Дължима е и лихва за забава, считано от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 23.07.2021 година до окончателното плащане
на задължението.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноски, направени по водене на делото от ищеца, съответно на
уважената част от иска.
Разноските, направени от ищеца по водене на делото, са в общ размер от 402, 55 лева,
от която: сумата 152, 55 лева, представляваща платена държавна такса, сумата 150 лева,
представляваща възнаграждение за вещо лице и сумата 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено по правилото на Наредбата за изплащане на правната помощ.
Съответно на уважената част от исковете, които са предявени за сума в общ размер от 6
372,74 лева, и уважената част от претенциите от 3 151, 01 лева, следва да бъдат присъдени
разноски в размер от 199,04 лева. До пълния предявен размер претенцията за разноски
следва да бъде отхвърлена.
5
Съответно на уважената част от исковете ответникът следва да плати на ищеца и
разноски, съответна на уважената част от исковете. Разноските, посочени в заповедта по
чл.410 от ГПК, са в общ размер от 220, 61 лева, от които сумата 65 лева и сумата 155, 61
лева. Съответно на уважената част от исковете ответникът следва да плати на ищеца сумата
109,08 лева.
Съответно на отхвърлената част от иска ищецът следва да плати на ответника разноски.
Направените от него разноски са в общ размер от 799 лева, от които сумата 150 лева,
представляваща платено възнаграждение за вещо лице и сумата 649 лева за платено
адвокатско възнаграждение. Исковете са отхвърлени за сумата 3 221,73 лева при предявен
размер от 6 372,74 лева. Съответно на отхвърлената част от исковете ищецът следва да
плати на ответника сумата 403,93 лева, представляваща разноски, направени по водене на
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Ч. Р. ЕГН **********, с адрес:
град * че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, по договор за паричен заем по
договор за паричен заем № 107721 от 25.01.2017 година, сключен със „Сити кеш“ ЕООД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия, сумата 2 643, 58 лева
/две хиляди шестстотин четиридесет и три лева, петдесет и осем стотинки/, представляваща
главница, сумата 507,43 лева /петстотин и седем лева, четиридесет и три стотинки/,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 01.09.2019 година до 22.07.2021
година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 23.07.2021 година до окончателното й
плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 2003 от 06.08.2021 година,
постановена по частно гражданско дело № 2021 по описа на Бургаски районен съд за 2021
година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“
№25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за приемане за
установено по отношение на ответника Р. Ч. Р. ЕГН **********, с адрес: град * че дължи
на ищеца на основание договор за паричен заем № 107721 от 25.01.2017 година, сключен
със „Сити кеш“ ЕООД, сумата 784, 38 лева /седемстотин осемдесет и четири лева, тридесет
и осем стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 24.02.2017 година до
24.10.2017 година, сума в размер разликата между присъдената сума от 507,43 лева
6
/петстотин и седем лева, четиридесет и три стотинки/ до пълния предявен размер на това
вземане от 1088, 36 лева /хиляда осемдесет и осем лева, тридесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 25.02.2017 година до
30.08.2019 година.
ОСЪЖДА Р. Ч. Р. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, кв. „Изгрев“, бл.51, вх.2,
ет.2 да плати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, офис4, ет.2, представлявано от управителя сумата 199,04 лева /сто деветдесет и
девет лева и четири стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото и
сумата 109,08 лева /сто и девет лева и осем стотинки/, представляваща разноски, направени
в заповедното производство.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, офис4, ет.2, представлявано от управителя, да плати на Р. Ч. Р. ЕГН **********,
с адрес: град * сумата от 403,93 лева /четиристотин и три лева, деветдесет и три стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7