Р Е Ш Е Н И Е
Номер 54 от 10.01.2020
г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети
състав, на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря С.Х. и прокурор Андрей
Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело
номер 2814 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Н.Д.Ч. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник – адв. С.И. *** със съдебен адрес *** против Решение № 1203/ 07.10.2019 г., постановено по НАХД № 3360/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-0769-003860/01.10.2018 год. на Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт изцяло и да отмени процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание, касатора, редовно призован се представлява от упълномощения си процесуален представител – адв. С.И., който поддържа жалбата по изложените доводи и аргументи, не ангажира допълнителни писмени доказателства и формулира искане за отмяна на оспорения съдебен акт и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касация – Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ редовно призован не се явява и не се представлява, не изразява становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на Н.Д.Ч. против Наказателно постановление № 18-0769-003860/01.10.2018 год. на Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на лицето за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява осъщественото административно нарушение.
Решението на Районен съд Бургас е правилно и следва да се остави
в сила.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е
решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е изследвал фактическата обстановка и е описал същата в мотивната част на оспореното решение. Изложените от решаващия съд мотиви, относно липсата на допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения се споделят и от настоящия касационен състав. Обсъдени са и събраните по делото доказателства.
От анализа на установената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка се установява, че административнонаказателната отговорност на Н.Д.Ч. е ангажирана за това, че на 02.07.2018 год. около 23.30 часа по ул. „Патриарх Евтимий“ управлява собствения си лек автомобил „Форд Фюжън“ с рег. № А 4668 МС, като при проверка отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол с „Алкотест дрегер 7510“ с фабр. № ARBB 0076 чрез измерването му в издишания въздух. На Ч. е бил връчен талон за медицинско изследване № 0002715. Установено е било също, че водача не носи и контролен талон към СУМПС.
В сезиращата настоящия състав касационна жалба на първо място е заявено допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на посочено точно място на извършеното административно нарушение. Заявено е, че в НП е посочено, че касатора е извършил нарушението на ул. „Патриарх Евтимий“, но не е посочено пред кой точно номер или пресечка с друга улица е установено това. Настоящият касационен състав не споделя така заявеното възражение, като счита, че начина на описване на мястото изпълва изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В случая е ирелевантно пред кой точно номер на ул. „Патриарх Евтимий“ водача Ч. е спрян за проверка. Същественото е, че именно по посочената улица, касатора е управлявал собствения си автомобил и след като е спрян за проверка е отказал извършване на проверка за установяване на употреба на алкохол.
Съдът не споделя и следващото възражение за наличие на процесуално нарушение поради неспазване на едномесечния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на наказателното постановление. Както правилно и обосновано е приел първоинстанционния районен съд, едномесечния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на наказателното постановление е инструктивен и неговото неспазване не обосновава незаконосъобразност на издаденото след този срок наказателно постановление.
Несъстоятелно се явява и последното възражение на касатора, а именно за наличието на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, обосноваващ маловажен случай. Правилно и законосъобразно първоинстанционния районен съд е приел, че в случая констатираните деяния не се отличават от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
В този смисъл настоящия касационен състав намира нарушенията за доказани поради което правилно процесното наказателно постановление е потвърдено от първата инстанция.
Предвид установеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила, а жалбата като неоснователна – да се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ
от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1203/07.10.2019 г., постановено по НАХД № 3360/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.