Решение по дело №16948/2012 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№5807/16.12.2013г.

гр. Варна

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря О.Ж., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16948 по описа на Варненски районен съд за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 29373/ 19.11.2012 год. от Б.Г.Г., Г.П.Г., ЕГН: **********,*** и З.П. *, ЕГН: **********,*** срещу Л.И.Б., ЕГН: **********,***, Р.И.М., ЕГН: **********,*** и В.И.Р., ЕГН: **********,***, с искане до съда да постанови решение, с което за признае за установено в отношенията между страните наличието на престъпни обстоятелства – че наследодателката на ответниците * е представила пред ПК – Варна неверни данни, като е поискала със заявление вх. № 10211/22.11.1991 г. реституирането на лозе – овощна градина с площ 2500 кв. м., в м. *, като за целта е удостоверила в заявлението, че * М. е бил собственик на посочения в заявлението имот.

         Ищците твърдят, че са наследници по закон на П. * *, починал през 2003г. и на когото е предоставено правото на ползване върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, м.*, с площ 760кв.м и съседи Г.* и Ив.М.. С решение от 1999г. е бил отхвърлен искът на ответницата В.Р. срещу ищците за предаване владението върху спорния имот. С решение, постановено по в.гр.д. №350 по описа на ВОС за 2009г., влязло в законна сила, е признато за установено спрямо ищците, че ответниците Л.Б. и Р.М. са собственици на 2/3 ид. ч. от имот №197 по ПНИ на м.*, гр.Варна, по наследяване * М.. През 1965г. * М. се е разпоредил с процесния поземлен имот, за което ответниците и тяхната наследодателка * са знаели, но въпреки това последната декларирала пред ПК – Варна правото си на възстановяване по реституция на лозе – овощна градина с площ 2500м. в м. *, включващ и имот №197 по ПНИ на м.*, който се твърди, че е собствен на ищците. Във връзка с подаденото от * заявление пред административния орган по реституцията е образувана преписка №7680 по описа на ВРП за 2012г., по която е постановен отказ да се образува ДП, поради смъртта на * и поради изтекла давност. С оглед изложеното ищците претендират да бъдат установени сочените престъпни обстоятелства, които са от значение за отмяната по реда на чл.303 и сл. ГПК на решението от 26.05.2009г, постановено по в.гр.д. №350 по описа на ВОС за 2009г., образувано по жалба срещу решение №3538/17.12.2008г. по гр.д. №8329 по описа на ВРС за 2007г., 12-ти с-в.

         Ответниците – Л.Б., Р.И.М. и В.Р., депозират писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излагат съображение за недопустимост на предявените срещу Р. искове, тъй като тя не е била страна по гр.д. № 8329 по описа на ВРС за 2007 г., 12-ти с-в. Навеждат доводи за недопустимост на нстоящото производство, доколкото считат, че въпросът за наличието на материалните предпоставки за реституция е бил предмет на посоченото дело, поради което отправените едва с настоящата искова молба възражения са преклудирани с влизане в сила на решението по делото. Освен това възразяват, че настоящите ищци не са можели да релевират съображения за материална незаконосъобразност на решението на ПК– Варна за реституиране на процесния имот. Изразяват и становище за неоснователност на исковете, тъй като постановлението по прокурорската преписка не обвързва съда. Освен това твърдят, че заявлението до ПК има характер на частен диспозитивен документ, поради което по реда на настоящото производство не може да се установява неговата невярност, а декларация досежно на заявените данни * не е подавала. Относно решението на ПК – Варна навеждат идентични възражения. По същество молят за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на исковете.

         Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

         Видно Удостоверение № 2027/ 4.07.2007 год., В.И.Р., Р.И.М. и Л.И.Б. са законни наследници на *.

         Със заявление № 10211/ 22.11.1991 год., *, ЕГН:: ********** отправила искане до Общинска поземлена комисия за възстановяване на следния имот – лозе с овощна градина, с площ от 2500 дка, в м. *, *.

         С Решение № 124/ 20.10.1993 год. на ПК гр. Варна е възстановено правото на собственост на наследниците на * М. в съществуващи стари реални граници на лозе, с площ от 2.500 дка, V кат., находящо се в терен по § 4,м. *, който имот включва пл. № *, при граници: изток – пл. № *, запад – път и пл. № *, север – път, юг – пл. № * и пл. № *; пл. * и *, при граници: изток – път, пл. № *, *, запад – пл. № *, *, *, север – път, юг – пл. *. Решението е издадено въз основа на заявление вх. № 10211/ 22.11.1991 год. от *, като имота е установен с НА № * год.

Видно от Удостоверение № * г. Б.Г. *, Г.П.Г. и З.П.Г. са законни наследници на П. * Г..

         С решение от 26.05.2009 год., постановено по в. гр. д. № 350/ 2009 год. на ВОС

         От заключението на вещото лице по изготвената в хода на процеса съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда като обективно всестранно и компетентно изготвено се установява, че е налице частична идентичност между реституирания с Решение № 124/ 20.10.1993 год. на ПК гр. Варна и имотите по НА № * год., с които * М. се е разпоредил в полза на децата си.

         Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

         Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК.

         В случая, с оглед наведените в исковата молба съображения, следва да се приеме, че се твърди осъществяване на престъпно обстоятелство, отговарящо на състава на чл. 313, ал. 1 НК.

         Наличие на представки по чл. 24, ал. 1 т. 3 и 4 НПК по отношение на наследодателят на ответниците. Ищците имат правен интерес да предявят иск по чл.124, ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство, релевантно към основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, по отношение на всички ответници, до колкото всички те са законни наследници на * М., а подадено заявление за възстановяване ползва всички наследници.

         В случая, предметните предели на търсената защита обхваща установяване на извършено от престъпно деяние, както това би се установило с присъда, при липсва на изключващите наказателното преследване причини.

         Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпраделение на доказателствената тежест в процеса, ищците следва установят в условията на пълно и главно доказване, наличие на следните предпоставки, а именно, че * умишлено е съставила документ с невярно съдържание - заявление № 10211/22.11.1991 год., посочвайки, че * М. е бил собственик на описания в исковата молба имот - лозе с площ от 2.5 дка, в м. *, землище *, и го е употребила – депозирала пред ПК – гр. Варна, с цел удостоверяване истинността на някои обстоятелства.

         В тежест на ответниците е да установят възраженията си, в т. ч. – всички относими към предмета на спора правоунищожаващи, правоизключващи и правопогасяващи факти.

         В конкретната хипотеза, се твърди, че наследодателят на ответниците е потвърдил неистина в писмена декларация, депозирана пред орган на власт, с която по силата на нормативен акт се удостоверява на обстоятелства, свързани с правото на собственост по отношение на процесното лозе.

         Между страните липсва спор относно обстоятелството, че * е представила пред ПК – Варна заявление вх. №10211/22.11.1991 г. за реституирането на лозе – овощна градина с площ 2500 кв. м., в м. *, притежавано от * М.. Въз основа на заявлението е издадено и позитивното за заявителя Решение № 124/ 20.10.1993 год. на ПК гр. Варна, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на * М. в съществуващи стари реални граници върху имота, посочен в заявелнието.

         Когато се претендира установяването на престъпно обстоятелство по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, съдът трябва да се произнесе по наличието или отсъствието на всички елементи на фактическия състав на престъплението както обективните, така и субективните – знанието на определени факти от претендирания деец /в този смисъл Решение № 265/ 10.09.2012 год. гр.д. № 703 по описа за 2011 год., ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Сам по себе си факта на депозиране на писмена декларация /в случая – заявление/ не е достатъчен за да се приеме, че е извършено престъпно деяние, независимо дали изложените обстоятелства отговарят на фактическото и правно положение. В тази връзка, по делото не са ангажирани доказателства, в това число и гласни такива, от които да се установи субективния елемент – вината на дееца, под формата на пряк умисъл, а именно че лицето е съзнавало, че с подаване на разглежданото заявление застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения правов ред или други интереси, защитени от правото, предвиждал е тези негативни последици и е искал настъпването на тези последици.

         По изложените съображения се налага извода, че ищците не установиха субективния елемент от състава на престъпното деяние, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

         С оглед изхода на спора и отправеното искане, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците извършените по делото разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие договореното и заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение е 2000.00 лева, част от които – в размер на 1000.00 лева са присъдени с протоколно определение от 20.03.2013 год., влязло в законна сила. Ето защо, в полза на ответниците следва да бъде присъдена сумата от 1000.00 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОТХВРЪЛЯ предявения от Б.Г.Г., Г.П.Г., ЕГН: **********,*** и З.П. *, ЕГН: **********,*** срещу Л.И.Б., ЕГН: **********,***, Р.И.М., ЕГН: **********,*** и В.И.Р., ЕГН: **********,*** за признаване на установено в отношенията между страните наличието на престъпни обстоятелства – че наследодателката на ответниците * е представила пред ПК – Варна неверни данни, като е поискала със заявление вх. № 10211/22.11.1991 г. реституирането на лозе – овощна градина с площ 2500 кв. м., в м. *, като за целта е удостоверила в заявлението, че * М. е бил собственик на посочения в заявлението имот, на основание чл. 124, ал. 5 ГПК.

         ОСЪЖДА Б.Г.Г., Г.П.Г., ЕГН: **********,*** и З.П. *, ЕГН: **********,*** да заплатят на Л.И.Б., ЕГН: **********,***, Р.И.М., ЕГН: **********,*** и В.И.Р., ЕГН: **********,*** сумата от 1000.00 /хиляда/ лева, представляваща извършени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: