Р
Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година |
09.11.2023 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
Административен |
Съд |
|
Състав |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
На |
11.10 |
Година |
2023 |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
В открито
заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Членове |
Виктор
Атанасов Мария
Божкова |
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Секретар |
Мариана Кадиева |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Прокурор |
Бонка
Василева |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
КАН |
дело
номер |
99 |
по
описа за |
2023 |
година. |
|||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Депозирана е касационна жалба от директора на
Регионална здравна инспекция - Кърджали против Решение № 6/26.05.2023 г.,
постановено по АНД № 14/2023 г. по описа на Районен съд – Крумовград. С
цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 41-1/14.03.2023 г.,
издадено от директора на РЗИ - Кърджали, с което на Д.Б.О. от ***, за извършено
нарушение на чл. 30 във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 от
ЗКНВП, на основание чл. 108 от ЗКНВП е наложена глоба в размер на 2 000 лв.
Счита
решението на районния съд за незаконосъобразно, постановено в нарушение на
закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Сочи, че от мотивите на съда не ставало ясно, защо е
прието, че извършеното деяние от Д.О. е маловажен случай в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. От приетите по делото
доказателства, а именно Досъдебно производство № **/*** г. по описа на РУ -
Крумовград било видно, че извършеното от Д.О. е маловажен случай по НК, но било
безспорно установено, че същото е годно да влече административнонаказателна
отговорност по ЗАНН.
Оспорва изцяло изводите на съда, излагайки
съображения, че в конкретния случай процесното нарушение
не можело да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретното деяние не притежавало никакви обективни белези,
които да го отличават от общите случаи на нарушения по посочената в ЗКНВП разпоредба.
Счита, че този състав на нарушение имал и характеристиките и на престъпление.
Релевира доводи, че с действията си Д.О. е засегнал важни обществени отношения,
свързани със здравето на гражданите. Деянието не било лишено от обществена
опасност, която опасност в настоящия случай се характеризирала с увреждане на
собственото здраве, като крайния резултат бил влошаване на здравето на
обществото с включените в това неблагоприятни социални тенденции и потенциални
опасности, характерни за поведение под въздействие на наркотични вещества. В
този смисъл намира, че реализирането на административнонаказателна
отговорност за такова деяние би действало предупредително върху останалите
граждани.
Моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение
№ 6/26.05.2023 г., постановено по АНД № 14/2023 г. по описа на Районен съд –
Крумовград, след което потвърди Наказателно постановление № 41-1/14.03.2023 г.,
издадено от директора на РЗИ - Кърджали, с което на Д.Б.О. от ***, за извършено
нарушение на чл. 30 във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 от
ЗКНВП, на основание чл. 108 от ЗКНВП е наложена глоба в размер на 2 000 лв.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
При условията на алтернативност въвежда възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Б. поддържа
депозираната жалба. Излага съображения, че действително, притежаваното от Д.О.
наркотично вещество било с ниска стойност, но в конкретния случай счита, че
това обстоятелство е неотносимо. Съществен по делото бил
факта, че извършеното деяние било противоправно,
обществено опасно и обявено от закона за наказуемо. От субективна страна
нарушителят е действал умишлено, тъй като той е съзнавал обществено опасния
характер на поведение, предвиждал е опасните последици, като е съзнавал, че
притежаването на наркотично вещество е забранено по закон. С оглед изложеното,
моли съда да отмени обжалваното решение и потвърди процесното
НП.
Ответникът по
касация, редовно призован, не изпраща представител. От пълномощника адв. М.Б. са постъпили Писмени бележки с вх. №
2640/05.10.2023 г., в които са изложени доводи за необоснованост и недоказаност
на касационната жалба. Искането е съдът да отхвърли касационната жалба, като
присъди деловодни разноски.
Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В.,
оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Крумовград да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно. Релевира
съображения, че в обжалвания съдебен акт са възприети правилно фактите относно
развитото административнонаказателно производство,
като е направен законосъобразен извод за възможността и необходимостта от
прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, което е дало основание за отмяна
на НП и за предупреждаването на наказаното лице. Предвид това намира обжалвания
съдебен акт за правилен и обоснован и като такъв счита, че следва да бъде
оставен в сила.
Административен
съд - Кърджали, в настоящия съдебен
състав, след като извърши проверка на
атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни
основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за
която то е неблагоприятно
и като такава е процесуално
допустима.
Релевираните от касатора основания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуванато
решение, нарушения на материалния и процесуалния закон, по съществото си представляват
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.
2 от НПК.
Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд – Крумовград е отменил
Наказателно постановление № 41-1/14.03.2023 г., издадено от директора на РЗИ -
Кърджали, с което на Д.Б.О. от ***, за извършено нарушение на чл. 30 във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, на основание чл. 108 от
ЗКНВП е наложена глоба в размер на 2 000 лв.
Районният съд е приел, че извършването на
административното нарушение е доказано по несъмнен и безспорен начин, но е
приел, че в конкретния случай деянието разкрива характеристиките на маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка е посочил, че от събраните
доказателства по делото се установявало, че количеството на откритото
наркотично вещество се явява малозначително и
нарушението представлява явно маловажен случай, предвид незначителната
обществена опасност, с оглед личността на жалбоподателя, който не е осъждан и се
ползвал с добри характеристични данни, а също така и с оглед липсата на настъпили
вредни последици от същото. По тези съображения е счел, че обжалваното НП
следва да бъде отменено.
Приел е, че следва да приложи разпоредбата на чл.
63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН като се предупреди нарушителя, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай,
в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че
оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на
районен съд е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано
лице и в законоустановения срок жалба, т. е. не са
налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този
съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите
за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната
жалба на директора на РЗИ – Кърджали са неоснователни и релевираните
отменителни основания не са налице. В тази връзка
като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и
субективна страна, но същото следва да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 във вр. с § 1, т. 4 от ЗР на ЗАНН, районният
съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата.
Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както
и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение.
Касационният съдебен състав изцяло
споделя изводите на районния съд, поради
което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
За прецизност и предвид въведените в
касационната жалба доводи, административният съд намира за необходимо да
отбележи следното:
На Д.Б.О. е било наложено административно наказание
за извършено нарушение по чл. 30 във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП. Нормата на чл. 30
от ЗКНВП въвежда забраната за производството, преработването, търговията,
съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето,
превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на
растенията, наркотичните вещества и техните препарати от списъка по чл. 3, ал.
2, т. 1. Съгласно последната разпоредба, с наредба, приета от Министерския съвет,
се определя редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
като наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци, както
следва: 1. Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
От приетите в производството пред районния съда
доказателства се установява безспорно, че на 24.12.2022 г. в гр. Крумовград, Д.Б.О. от
***, без надлежно разрешение по ЗКНВП, е държал високорисково наркотично
вещество по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП,
включено в Списък I по чл. 3, ал. 2, т. 1 от закона – *** с нетно тегло 0. 03
грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент *** 60.5 %
/тегловни проценти/.
Съгласно § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на
ЗКНВП „Наркотично вещество“ означава всяко упойващо и психотропно вещество,
включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и
всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал.
2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има
стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система,
предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната
дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни
въздействия върху човешкия организъм. *** представлява наркотично вещество, включен
в Списък I по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП - Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Както бе посочено по-горе, в конкретния случай Д.О.
е осъществил от обективна и субективна страна деянието по чл. 30 от ЗКНВП
притежание /държане/, тъй като е упражнил фактическа власт върху процесното високорисково наркотично вещество,
представляващо ***. Липсва спор относно обстоятелството, че за притежанието на
наркотичното вещество ответникът по касация не е имал надлежно разрешително,
издадено по реда и условията на ЗКНВП. Административното нарушение е
осъществено при форма на вината пряк умисъл – О. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал тяхното настъпване, респ. съзнавал е, че притежаването на
наркотично вещество, без съответното разрешително е забранено от закона.
Настоящият съдебен състав намира преценката на
районния съд за наличието на маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на
ЗАНН по отношение на конкретния случай, за обоснована и съответна на
доказателствата по делото.
В тази връзка следва да се отбележи, че преди
приемането за наличието на предпоставките за приложението на квалификацията на
по чл. 28 от ЗАНН, респ. за приемането на съответното деяние като „маловажен
случай“ следва да бъде извършена преценка на относимите
към тежестта на административното деяние обстоятелства - времеви и пространствени
измерения, механизма, при който е реализирано нарушението, съответните
характерни признаци на предмета на нарушението, липсата или незначителността на
настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите на извършителя, които
подлежат на съвкупен анализ, ведно с конкретните данни за личността на дееца. „Маловажен
случай“ на административно нарушение по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН ще е
налице, когато извършеното деяние, преценено при съвкупен анализ на
горепосочените релевантни факти, представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
В връзка с горното е безспорно, че количеството и
стойността на наркотичното вещество не могат да бъдат единствени и водещи
критерии за преценката относно квалифицирането на деянието като „маловажен
случай“, но в конкретния случай притежаваното наркотично вещество е крайно
незначително като количество - *** с нетно тегло 0. 03 грама, налице са добри
характеристични данни за извършителя по местоживеене и чисто съдебно минало на
дееца, като същевременно с това липсват данни за обществен и/или социален
отзвук и настъпили вредни последици.
Гореизложеното обоснова извод за наличието на маловажен
случа по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, поради което отменяйки процесното НП с мотива, че е налице маловажен случай на
административно нарушение и предупреждавайки нарушителя, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай,
в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание, районният съд е действал
законосъобразно и в съответствие с чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.
Предвид горното, настоящият съдебен състав
намира депозираната касационна жалба от директора на РЗИ - Кърджали за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Крумовград, като законосъобразно,
респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и с оглед
надлежно въведеното искана за присъждане на деловодни разноски от пълномощника
на ответника по касация, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК, следва да бъде осъдена РЗИ –
Кърджали да заплати на Д.Б.О. от ***, разноски за производството пред
касационния съд в размер на 500 лв., произтичащи от заплатено възнаграждение за
адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.10.2023 г.
Заплатеното от лицето възнаграждение е в размер на 600 лв., което е над
минималния предвиден размер в чл. 18, ал. 2 във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., поради което и с оглед
надлежно въведеното възражение за прекомерност, ниската правна и фактическа
сложност на делото и осъществените процесуални действия от пълномощника, разноските
следва да бъдат присъдени в минимален размер, изчислен на основание чл. 18, ал. 2 във вр.
с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6/26.05.2023 г., постановено по АНД № 14/2023 г. по описа на
Районен съд – Крумовград.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – Кърджали, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на Д.Б.О., с ЕГН **********, с адрес: ***, ***, деловодни
разноски в размер на 500 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.