Решение по дело №807/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 562
Дата: 13 май 2019 г. (в сила от 29 ноември 2019 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20192120200807
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

                                                           Р Е Ш Е Н И Е

 562                                                13.05.2019 год.                                                 гр.Бургас

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Бургаският районен съд                                                      ХLІV-ти наказателен състав   

на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание, в следния състав:

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:  КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

при секретаря Снежана Петрова, като разгледа докладваното от съдията Ненкова НАХД №  807  по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против наказателно постановление №18-0346-000529/11.02.2019 г.., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, - Г.З.К., РУ Созопол, упълномощена със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., с което за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР за извършеното нарушение са му отнети 12 контролни точки.

             С жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост, като се иска отмяна на обжалваното постановление. Посочва се, че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, като не му е бил връчен препис от талон, каквито са императивните норми на чл.6, ал.6 от Наредбата. Възразява се и че мястото на твърдяното нарушение не е описано точно, както и че не е било описано в какво качество е посоченият свидетел по акта, дали се касае за очевидец или за свидетел по акта в съответствие с разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Моли се за отмяна на атакуваното НП.

      В с.з. жалбоподателят се явява лично и с адвокат А. от БАК, който поддържа жалбата. Излага по същество възраженията, застъпени в жалбата и доразвива същите, сочи и че актът е бил нечетлив. Пледира се за отмяна на атакуваното НП.

АНО не изпраща представител.

По делото освен представените материали по административнонаказателната преписка, са били  събрани и допълнителни гласни доказателства посредством разпита в качеството на свидетел на актосъставителя- В.Й.К., работеща като мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Бургас, РУ-Созопол.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от надлежна страна и е допустима.

 Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 06.12.2018 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата 06.12.2018  г., около 23,30 часа в гр.*********“ срещу сградата на общ. Созопол, като водач на МПС, „Т.К.“, с рег. № *****, негов собствен, управлявал автомобила си, като същият отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+, С №  0454 за употребата на алкохол. Описано е в акта, и че  на водача е бил издаден талон за медицинско изследване № 0005243. В Акта, съставен от свидетеля К., било описано, че с това си действие, лицето е нарушило разпоредбите на чл.174, ал.3 от ЗДВП. До съставянето на акта се стигнало, видно от разпита на свидетеля К.,в с.з. по следния начин- на процесната дата, същата била на работа, заедно със свои колеги от още два патрула, като единият патрул спрял процесния лек автомобил за проверка, като впоследствие именно тези двама колеги на актосъставителката, били вписани като свидетели т.1 и 2 в акта- Д. В.Д. и К.К.Б., като в акта свидетелката вписала ЕГН-тата на свидетелите подчертала в акта в съответното поле, че двамата са в качеството на очевидци, което се потвърждава и от разпита и в с.з. и вписала един и същи служебен адрес и за двамата в акта. В единия патрул били именно  тези двама полицейски служители, като в другия патрул била К. с друг колега. Д. Д. спрял процесния лек автомобил „Т.“, с посочен регистрационен номер в акта за рутинна проверка. След установяване на водача- жалбоподателя Д. колегите й извикали К. за съдействие, като водачът бил сам в автомобила, тъй като се усъмнили, че водачът е употребил алкохол. Когато отишла при своите колеги, като била на 10-15 метра от тях, К. взела за проверка документите на водача, установила, че е жалбоподателят. Същият бил попитан дали ще даде проба за алкохол на място с Тест Дрегер 7410 с № 0454.Д. отказал да бъде изпробван, като посочил,  че е запознат с правата си, и че не желае да даде проба с дрегера, както и кръвна проба, за която собственоръчно се подписал в медицинския талон. Свидетелката К. сочи, в с.з., че му е издала талон за медицинско изследване, като му разяснила, че може да даде кръвна проба, след като не желае да даде проба с дрегер, както и последствията ако откаже и двата вида проби, че ще му състави акт. В талона за медицинско изследване водачът  вписал /стр. 7 от делото/, че -„отказвам да дам кръв“ собственоръчно и се разписал, като се и подписал. Свидетелката К. в горната част на талона също вписала за отказа на водача. По данни на свидетелката К. същата връчила копие от талона за изследване на водача, въпреки че той отказал да даде кръвна проба, но не го допопълнина, защото отдолу пишело дата и час на връчване и доколко време да се яви в медицинската служба. Водачът заявил, че няма да дава кръвна проба. Връчила му талона, но не го попълнила,  като сочи, че имала много работа и преди жалбоподателя проверявала и друг водач и описва, че  не знае защо не е подписала долната графа на талона и не е подчертала  описаното в бланката „получи настоящия талон“, като евентуално се касаело за неин. На място съставила акта за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДВП. Връчила на водача екземпляр от акта, същият не вписал възражения и в срока по чл. 44 от ЗАНН и не депозирал такива. Иззела на място  свидетелството за правоуправление, контролния талон, свидетелството за регистрация на МПС и двете табели с регистрационни номера. МПС-то беше негова собственост.

          Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е безспорно установено и е издал обжалваното постановление, като в НП дословно е било възпроизведено съдържанието на акта и на Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,  е било издадено наказателно постановление №18-0346-000529/11.02.2019 г.., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, - Г.З.К., РУ Созопол, упълномощена със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., с което за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР за извършеното нарушение са му отнети 12 контролни точки.

            Съдебният състав, като се запозна с материалите по делото, описани като смисъл по-горе, намира, жалбата за основателна. Това е така по следните доводи:

          В хода на производството, са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията представляващи абсолютни основания за отмяна.  Съдът макар и да намира че от писмените доказателства по делото и в частност от гласните такива на св. К. да се установяват елементите на нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДВП, то основателни са възраженията на защитата за нарушение на чл. 6 от Наредба досежно връчването, респ. невръчването на талона за медицинско изследване на жалбоподателя. Нещо повече самата свидетелка К. в с.з. заявява, че е неин пропуск непопълването до край на талона, макар и такъв да е бил издаден в горепосочения смисъл /стр. 7  от делото/. Видно от самия талон, то е попълнена само първата графа от същия, с данните на издаващия и на водача и констатацията, че последният отказва да бъде тестван с техническо средство за употребата на алкохол, за което К. е вписала изрично за резултат – „отказ“, а водачът е вписал собственоръчно и се е подписал. „Отказвам да дам кръв“. Безспорно втората част на талона и то цялата такава е останала непопълнена, като причина за което свидетелката сочи прекомерна ангажираност с проверки същата вечер. Така макар и актосъставителката да твърди, че си спомня да е връчила талон на лицето, то такова отбелязване не е извършено в самия талон, като не са положени и съответни подписи в тази насока, не е описано и къде /Спешен център/ и кога /до 45 мин/ лицето следва да се яви да даде кръв, при все че дори и същото да е вписало, че отказва проба, то това не означава, че в срока за даването и може да промени това свое разсъждение и да даде проба и не отпада от друга страна и задължението на К. за попълви талона съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Така чл.6 от ал.1 от Наредбата- При съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда и при попълването на протокола по чл. 5, ал. 2 за установяване на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по чл. 4, ал. 3 в три екземпляра, като първият се предоставя на водача, вторият се прилага към акта, съответно протокола, а третият остава за отчет. Ал.2 - В акта за установяване на административно нарушение и в протокола за установяване на наркотични вещества или техни аналози по ал. 1 контролният орган вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство или резултата от теста и номера на талона за изследване. Показанията на техническото средство се вписват в акта за установяване на административното нарушение и в талона за изследване до втория знак след десетичната запетая включително; ал.3 -В случаите по ал. 1 лицето собственоръчно вписва в талона за изследване дали приема показанията на техническото средство, или теста /в случая лицето въобще е отказало тестване с техническо средство/. Установяване с доказателствен анализатор, медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване не се извършва, когато лицето приема показанията на техническото средство, а на лицето не се връчва екземпляр от талона за изследване. Ал.4  В случай че не приема показанията на техническото средство за установяване употребата на алкохол, лицето избира дали установяването да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство и ал. 5- Контролният орган отразява в талона за изследване обстоятелствата по чл. 3, ал. 2, т. 1, 3 и 4, а обстоятелството по чл. 3, ал. 2, т. 2 се отразява от лицето. Съгласно ал.6 на същия член то- Контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва: 1. мястото, където да се извърши установяването; 2. срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи. Ал. 7- Крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. И ал. 8- Отказът на лицето да попълни, подпише или да получи талона за изследване се установява с подписа на един свидетел. В случая както основателно сочи и защита, то е налице нарушение на императивните правила на този член, като е налице в частност и нарушение на чл.6, ал.6 от Наредбата, тъй като втората част на талона /дори и да се приеме по данни на свидетелката К., че е връчила екземпляр от талона на лицето/, безспорно се установи по делото, че е останала непопълнена, което е видно както и представения – стр.7 от делото талон, така и от показанията на свидетелката в горепосочения смисъл. Следователно, идва да се приеме, че макар и по делото да е безспорно установено, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство за употребата на алкохол по смисъла на вмененото му нарушение на чл.174, ал.3 ЗДВП, съгласно която – (3) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв, то макар и формално да е налице правопораждащия фактически състав на тази разпоредба, то са допуснати нарушения на императивни правила, свързани с връчването на талона за медицинско изследване и следователно е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, което е достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП. Така следва отново да се подчертае, че макар и водачът да вписал, в талона, че  отказва да даде кръв, то след като не е попълнена втората част от талона и не му е било обяснено къде и до колко време би могъл да даде кръвно проба, ако промени своето решение, то безспорно е налице нарушение на чл.6, ал.6 от Наредбата, а оттам и на правото на защита на лицето, поради което само на това основание атакуваното НП следва да се отмени без да се навлиза в обсъждане на допълнителни доводи по същество. Би могло само в допълнение да се посочи, че останалите възражение в жалбата, съдът намира за неоснователни, като ясно е било описано мястото на проверката и индивидуализиращите белези на свидетелите по акта, както и качеството на същите- очевидци.

 

Следва да се посочи, също, че нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП не съдържа описание на две нарушения. Анализът на посочената норма обосновава наличие на алтернативност –за установяване на употребата на алкохол е достатъчно прилагането на единия от способите –използването на техническо средство или изследване на кръвта на водача. По същество в цитираната норма е предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който отказва извършването на проверка за установяване на наличието на алкохол. Самата проверка може да бъде извършена по два алтернативни начина, или чрез техническо средство, или чрез медицинско изследване на кръвта. Видно от представения талон (лист 7 от делото) същият не е бил попълнен в цялата му втора част- касаеща даването на кръв за изследване. Неспазването на процедурата е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Това от своя страна води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление поради противоречие с материалния закон. Това само по себе си води до категорична отмяна на наказателното постановление.

              Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63 ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

                ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-0346-000529/11.02.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, - Г.З.К., РУ Созопол, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., с което за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП на Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР за извършеното нарушение са му отнети 12 контролни точки.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

Вярно с оригинала!

С.П.