№ 619
гр. Пловдив, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330205055 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 16-2200146 от 25.08.2022г.
издадено от А. А. Ч., на длъжност *** Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Пловдив, с което на „Морамекс груп“ ООД ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление – гр.Пловдив, ***, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса
на труда е наложена административно наказание - имуществена санкция в
размер на 1 600 лв. (хиляда и шестстотин лева), за нарушение на чл.61, ал.1
от Кодекса на труда.
В жалбата се посочва, че административният орган само формално е
преразказал какво е установено и коя законова норма приема, че е нарушена,
без да обсъди въпросите – има ли нарушение на КТ, в какво се изразява, от
кого е допуснато, следва ли да се наложи санкция, на кого, на какво правно
основание и представлява ли нарушението маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно, в условията на евентуалност – нарушението да бъде
счетено за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат Д. поддържа жалбата, като сочи, че
работникът е ползвал отпуск по болест и му е изплащано обезщетение, което
1
не може да се осъществи, ако за същият работник не е представен трудов
договор, независимо от заявеното то него. Предлага съдът да постанови
решение, с което да уважи подадената жалба. *** на дружеството
жалбоподател поддържа заявеното от процесуалния представител, като сочи,
че самият работник никога не е искал да подпише нищо, както и че е искал да
бъде съкратен, за да получава обезщетение.
Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт К. оспорва жалбата, като сочи,
при проверката е установено, че в ТД НАП е регистриран трудов договор, но
последното се прави от работодателя, който посочва датата на сключване на
договора, но същия не представя самия сключен договор. В този мисъл сочи,
че макар в случая да няма спор, че трудов договор е регистриран и
обезщетение е получавано, но работникът все пак не е подписвал такъв,
лишен е от правото да разбере неговото съдържание. Още посочва, че
нарушението не може да бъде счетено за маловажно, доколкото
законодателят е предвидил, че за нарушението на чл.61, ал.1 от КТ не може
да се приложи чл.415в, ал.1 от КТ. Предлага наказателното постановление да
бъде потвърдено, като в поза на въззиваемата страна бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 29.08.2022г., видно от приложеното заверено копие на разписка, а
жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Пловдив, на 12.09.2022г., съгласно отразения входящия номер. Жалбата
също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
2
На 05.11.2021г., в гр.Пловдив, в склад за санитарни и хранителни
материали, находящ се на ***, дружество „Морамекс груп“ ООД
ЕИК:*********, като работодател, приело и допуснало до работа работникът
И. К. С., ЕГН: **********, без със същия да е сключен трудов договор, преди
постъпването му на работа.
На 29.06.2022г., свидетелят Д. Х. Д. – в качеството му на *** в
Дирекция „Инспекция по труда“, по повод сигнал, извършил проверка в
същия склад в гр.Пловдив, *** стопанисван от дружество „Морамекс груп“
ООД. При същата проверка, както и след запознаване с документи,
предоставени от „Морамекс груп“ ООД, свидетелят Д. установил, че
05.11.2021г., в гр.Пловдив, в склад за санитарни и хранителни материали,
находящ се на ***, дружество „Морамекс груп“ ООД, като работодател,
приело и допуснало до работа работникът И. К. С., ЕГН: **********, без със
същия да е сключен трудов договор, преди постъпването му на работа
С оглед на горното, на 21.07.2022г. свидетелят Д. Х. Д. съставил АУАН
№ 16-2200146 срещу „Морамекс груп“ ООД за нарушение на чл.61, ал.1 от
Кодекса на труда, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от
*** на дружеството – Н. И.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Д. Х. Д., които помни случая и описва
извършената проверка, констатираното при същата, както и съставянето на
акта. Показанията на свидетеля Д. добре кореспондират и с тези на самия
работник И. К. С. – разпитан по делото, който също сочи, че е работил в
дружеството „Морамекс груп“ ООД без да е подписвал и без да му е
предоставен трудов договор. Съдът намери показанията на свидетелите Д. и
С. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за
истинни. От същите показания се установява начина на констатиране
извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по
съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства, а именно – разчетно платежни ведомости на
дружество „Морамекс груп“ ООД за месеците ноември 2021г. – февруари
3
2022г., от които е видно, че на работника И. К. С. е начислявано и изплащано
трудово възнаграждение, съответно – установява се, че С. е работил като ***
в дружеството през същия период.
Липсата на сключен трудов договор по същество се явява отрицателен
факт, за чието установяване е достатъчно липсата на представен от
дружеството такъв трудов договор. Въпреки това, в конкретния случай,
липсата на сключен трудов договор се установява пряко и от показанията на
свидетеля С., който сочи, че не е подписвал такъв.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ, съгласно
която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила
до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в
светлината на обсъдената доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
З-0693 от 15.08.2022г. на изпълнителния *** Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, а тази на актосъставителя – от разпоредбата на чл.416,
ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.21, ал.4, т.3 от Устройствен правилник
на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която
да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
4
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което Морамекс
груп“ ООД ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление –
гр.Пловдив, *** е нарушило разпоредбата на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда –
за това, че на 05.11.2021г., в гр.Пловдив, ***, в склад за санитарни и
хранителни материали, е приело на работа работника И. К. С., ЕГН:
**********, без със същия да е сключен трудов договор, преди постъпването
му на работа.
Горната фактическа обстановка е безспорно установено, съгласно вече
коментираната доказателствена съвкупност.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя ев
смисъл, че работникът е ползвал отпуск по болест и му е изплащано
обезщетение, което не може да се осъществи, ако за същият работник не е
представен трудов договор. Както вече бе посочено – липсата на трудов
договор е отрицателен факт и последният не подлежи на „доказване“ от
въззиваемата страна. Ако жалбоподателят твърди, че такъв трудов договор
съществува и подписан от страните – следва да представи последния, а не да
се позовава на „логиката“. Още повече, действия на други институции като
НОИ, чийто ред, а също и правомерност, не подлежат на изследване по
настоящото производство, не може да съставляват „доказателство“ за
наличие на трудов договор, какъвто иначе не се установява по делото.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че административният
орган само формално е преразказал какво е установено и коя законова норма
приема, че е нарушена, без да обсъди въпросите – има ли нарушение на КТ, в
какво се изразява, от кого е допуснато, следва ли да се наложи санкция, на
кого, на какво правно основание и представлява ли нарушението маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В наказателното постановление, както и
в АУАН съвсем ясно са посочени фактите по нарушението, кога и от кого е
извършено същото, както и нарушената правна норма, което изцяло
удовлетворява изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5
и т.6 от ЗАНН.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
5
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, отчетена от законодателя при
въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. За
неговата съставомерност съвсем не е необходимо нарушението да е довело до
инцидент.
Още следва да се посочи, че доколкото установеното нарушение е
такова на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, то съгласно специалната разпоредба
на чл.415в, ал.2 от КТ – не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1 от
Кодекса на труда.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.414,
ал.3 от Кодекса на труда за така описаното нарушение е предвидено
административно наказание – имуществена санкция в размер от 1 500 лева до
15 000 лева. В случая е определена глоба над минималния размер, а именно -
такъв от 1 5600 лева. Същия размер на наказанието е незаконосъобразен като
необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви
мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното – нито във
връзка с обществената опасност на деянието, нито предвид личността на
дееца. Не с твърди поредност на нарушението, определени неблагоприятни
последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена
опасност от типичната, не се коментира личността на дееца и др.. Ето защо
съдът счете, че така определените наказание следва да бъдат коригирани към
определения от закона минимум, а именно – 1 500 лева, като намери същото в
този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла
на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на страните следва да бъдат
присъдени извършените разноски или съответно – възнаграждение защита от
юрисконсулт, съразмерно с уважената част от претенцията на
жалбоподателя.
При това съдът следва да присъди разноски на въззиваемата страна,
както искане е сторено от същата, чрез процесуални и представител.
6
Съгласно чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Съгласно чл.63д, ал.5 от ЗАНН - размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на
възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ
(Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева.
В настоящия случай, във въззивното производство наказващият орган е
защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в проведеното открито
съдебно заседание. Съдът намира, че делото макар делото да не се отличава с
особено висока правна сложност, то е налице фактическа такава, като същото
дело се разглеждано в множество съдебни заседания, на които представителят
на въззиваемата страна се е явявал. Ето защо съдът намери, че справедливият
размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 130 лева, определен
в границите на размера, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Същевременно, доколкото е жалбата се явява частично основателна и
съдът следва да измени наказателното постановление, като намали размера на
наложеното на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1 600 лева до размер от 1 500
лева, то съдът следва да присъди съразмерно на възнаграждението за защита
от юрисконсулт, която съразмерна част е в размер на 121,88 лева.
Що се отнася до разноските, направени от жалбоподателя по
настоящото дело, макар последните също да подлежат на присъждане
съразмерно уважената част на претенцията и въпреки, че такова искане е
формулирано в жабата, то поделото липсват доказателства за извършване на
такива разноски – не е представен договор за правна помощ или др.
основание. Ето защо и разноски в полза на жалбоподателя не могат да бъдат
присъдени.
Воден от изложеното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.4 от ЗАНН,
Районният съд Пловдив
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №16-2200146 от 25.08.2022г.
издадено от А. А. Ч., на длъжност *** Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Пловдив, с което на „Морамекс груп“ ООД ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление – гр.Пловдив, ***, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса
на труда е наложена административно наказание - имуществена санкция в
размер на 1 600 лв. (хиляда и шестстотин лева), за нарушение на чл.61, ал.1
от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА наложеното на основание чл.414, ал.3
от Кодекса на труда административно наказание - имуществена санкция в
размер на 1 600 лева до размер от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, като
ПОТВЪРЖАДВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА на „Морамекс груп“ ООД ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ
на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив сумата от 121,88 (сто
двадесет и един лева и осемдесет и осем стотинки) лева, представляваща
възнаграждение по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8