№ 541
гр. София, 20.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Антон Н. Урумов
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20221100605714 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от частните тъжители Ц. С. Н., С. Н.
Н. и Б. С. Н., чрез процесуалния им представител адв. В.И. – от САК, срещу присъда на
СРС, НО, 96 състав, постановена на 05.10.2022 г. по НЧХД № 12994/2021 г. по описа на
СРС, НО, 96 състав, с която подсъдимият Г.М.А. е признат за невиновен в това, че на
19.06.2021 г., в публикация в електронното издание „Ф..бг“ със заглавие „От кого държавата
пази Ц. – от Ч. или от Магнитски?“, е казал нещо унизително за честта и достойнството на
Ц. С. Н., С. Н. Н. и Б. С. Н., като е употребил следните изрази, с които е засегнал честта и
достойнството на Ц. С. Н.: „Оттук нататък на сцената излезе Ц. Н., наричан Ц. по
прякора на своя баща С. Н., който в зората на „демокрацията и пазарната икономика“ и
по-нататък, бе дясна ръка на Ч. в ,,Еврофутбол“ и в други бизнеси. Доскорошният
лейтенант на Б. се изтъпани пред камерите и социалните мрежи като „активен борец“
срещу Злодея и негова потенциална жертва, Добре, ама Ц. трябва да свидетелства срещу
себе си, защото той дължи бизнеса и милионите си не на друг, а точно на своя „душманин“
В. Б.. Защото именно Ч. осигури чрез креатурите си във Властта и медиите монополна
позиция за хазартната империя „Еврофутбол“, разширена по-късно чрез казина, онлайн
залагания и масовата истерия около картончетата на „Националната лотария“. А
младият Н. произлиза именно от това котило и му дължи всеки лев от своето богатство“,
„И нещо особено интересно – той бе позициониран на единия фланг на футбола, успоредно
с друг фаворит на Системата — К.Д.. По този начин двамата „благодетели“ се впиха
като кърлежи в и без това колабиращия организъм на най-важния спорт“, „В същото
време младшият партньор в комбината — Ц., който се обръща към Д. с уважителното
„шефе“, извиси конфликта на интереси до нечувани висоти. В момента „защитеният
свидетел“ е спонсор едновременно и успоредно на Лигата и БФС?! Независимо, че е
фактически собственик на клуб, макар и прикрит зад юридическа мъгла?! Ето как
двамата „благодетели“ изнасилват българския футбол с парите, заработвани не без
помощта на Б. Б.“, „(...) Що за общество е това, което приема като нещо съвсем
нормално Б. да си назначава аверите на карти и мачлета в БФС и управата на Спортния
тотализатор (пак тия лесни хазартни пари!), в митници, специални служби и
министерства, а двама богопомазани като Д. и Н. да се разпореждат с целия български
футбол? И не само, защото търговското лого на Ц. още малко и ще измести националния
1
флаг...“, както и следните изрази, с които е засегнал едновременно честта и достойнството
на Ц. С. Н., С. Н. Н. и Б. С. Н.: „Мнозина софиянци се чудят по каква причина автомобили
на МВР висят от година и половина на две места в столичния квартал „Лозенец“.
Отговорът вероятно ще изненада неизкушените по темата – с парите на данъкоплатците
„нашата полиция“ охранява базите на така наречените Цеки, по-специално Ц. Н., лицето
на новия монопол в хазарта. Вероятно в качеството му на „защитен свидетел“ срещу В. К.
Б., всеизвестен и като Ч....“, „И май точно за тази цел бе активиран Ц. Н., за когото
залогът е двоен — хем се измъква от опеката на Б., хем наследява дивидентите от
Монопола. Наистина, джакпот! Хубаво, ама нали е ясно, че „защитен свидетел срещу
мафията“ може да бъде само член на същата банда, познаващ кухнята отвътре.
Всъщност, от кого държавата пази Ц. – от Ч. или от „Магнитски“, като обидата е
разпространена по друг начин – чрез електронно новинарско издание, като на основание
чл.304 от НПК, подс. Г.М.А. е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.148, ал.1, т. 2, пр. 2, във вр. чл 146, ал. 1, пр. 1 НК.
С така постановената присъда подсъдимият Г.М.А. е признат за невиновен и в това,
че на 19.06.2021 г., в публикация в електронното издание „Ф..бг“ със заглавие „От кого
държавата пази Ц. – от Ч. или от Магнитски?“, е разгласил позорни обстоятелства за Ц. С.
Н., С. Н. Н. и Б. С. Н., чрез употребата на следните изрази: „Мнозина софиянци се чудят по
каква причина автомобили на МВР висят от година и половина на две места в столичния
квартал „Лозенец“. Отговорът вероятно ще изненада неизкушените по темата — с
парите на данъкоплатците „нашата полиция“ охранява базите на така наречените Цеки,
по-специално Ц. Н., лицето на новия монопол в хазарта. Вероятно в качеството му на
„защитен свидетел“ срещу В. К. Б., всеизвестен и като Ч....“, „ И май точно за тази цел бе
активиран Ц. Н., за когото залогът е двоен – хем се измъква от опеката на Б., хем
наследява дивидентите от Монопола. Наистина, джакпот! Хубаво, ама нали е ясно, че
„защитен свидетел срещу мафията“ може да бъде само член на същата банда, познаващ
кухнята отвътре. Всъщност, от кого държавата пази Ц. — от Ч. или от „Магнитски“?“,
като клеветата е разпространена по друг начин – чрез електронно новинарско издание, като
на основание чл.304 от НПК, подс. Г.М.А. е оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл.147, ал. 1, пр. 1 НК.
С така депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда, се
изразява недоволство от същата, като се твърди, че е постановена при условия на
незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост. Отправя се искане за отмяна на
атакуваната присъда, като се пояснява, че допълнителни съображения към жалбата, ще
бъдат изложени след запознаване с мотивите към така постановената оправдателна присъда.
След образуване на съдебното производство пред СГС във връзка с така подадената
въззивна жалба срещу постановената от СРС, НО, 96 състав, присъда, е постъпило
допълнение към жалбата от частните тъжители Ц. С. Н., С. Н. Н. и Б. С. Н., чрез
процесуалния им представител адв. В.И. – от САК – вх. № 2238/11.01.2023 г., в което се
излагат подробни съображения по същество на делото. Изтъква се, че в мотивите към
обжалваната присъда, Районният съд безкритично е кредитирал очевидно защитната теза на
подсъдимия, която е изпълнена с неверни твърдения и такива без никаква връзка с
конкретната инкриминирана публикация. Твърди се, че Съдът е игнорирал обясненията на
подсъдимия, които безспорно излагат лична, ярка неприязън към частните тъжители,
основана на негово субективно, лично негативно отношение. Твърди се също, Съдът
превратно смислово е тълкувал използваните от подсъдимия изразни средства, в явно
противоречие с тяхното семантично значение и с дадената от съдебната практика
квалификация на подобни изрази. Изтъква се, че СРС неправилно и незаконосъобразно е
аргументирал извода, че подсъдимият е бил добросъвестен при избора си на изразни
средства.
Излага се, че направения анализ от първоинстанционния съд, изложен в мотивите към
2
присъдата, съставлява превратен прочит на действителното съдържание на понятието
„господстващия морал в обществото“, тъй като на практика отрича основни ценности на
гражданското общество, без защита на които всеки журналист в частност, под претекст, че
използва „метафори“, „алегории“ или че е уж „виден публицист“, безпрепятствено ще може
да използва всякакви обидни и клеветнически епитети и твърдения, провокирани от
неговото субективно лично негативно отношение към жертвата на тези престъпления.
В допълнението към въззивната жалба се сочат подробни аргументи относно
обективната съставомерност на инкриминираните деяния. В тази връзка се претендира, че
използваните от подсъдимия изрази: „дясна ръка“, „лейтенант“ на „Б. – Ч.“, които са
насочени към тъжителя Ц. Н., недвусмислено се възприемат за позорящо обстоятелство и
предизвикват отрицателната оценка на обществото. Акцентира се, че според обществения
морал, да си сочен за помощник на лице, ноторно обявено за извършител на тежки
престъпления, е квалификация, която може да има само и единствено недвусмислен
отрицателен и обиден характер, и/или да се възприема като позорящо обстоятелство, и
съответно предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото.
Твърди се също, че Районният съд неправилно е анализирал като несъставомерен
израза „същото това котило“, с който се визира и персонифицира произхода на тъжителя Ц.
Н., тъй като същият има несъмнено обидно значение когато се използва за хора, а
същевременно е присъщ за животни.
Изтъква се, че СРС в резултат на изопачаване на използваните думи и на аргументите
на частното обвинение, е извел довод, че изразът: „ама нали е ясно, че защитен свидетел
срещу Мафията може да бъде само член на същата банда“, не представлява позорящо
клеветническо твърдение, в разрез със съдебната практика, която счита идентични по
смисъл изразни средства за осъществяващи престъпление. В тази връзка се претендира, че с
конкретния израз подсъдимият е осъществил както състава на престъплението „обида“, така
и състава на престъплението „клевета“, тъй като съдържанието му има идентично смислово
значение, ако се каже, че всеки защитен свидетел срещу Мафията е член на Мафията (т.е.
мафиот), като това значение има обективно обидно и засягащо честта и достойнството
характер, и в същото време съставлява и твърдение за неистинско и позорящо
обстоятелство. Излагат се аргументи въз основа на установена съдебна практика, която не
препятства в определени случаи да бъде прието, че може да е налице идеална съвкупност
между двете престъпления по отношение на този инкриминиран в тъжбата като „обида“ и
като „клевета“ изказ, като се изразява съображение и за това, че да се нарече едно лице
„член на мафията“, т.е. мафиот, това изявление засяга едновременно и самооценката на
визираното лице, и обществената оценка за него, в който смисъл е възможно да е налице и
идеална съвкупност от обида и клевета. В допълнение към изложените аргументи се
твърди, че с инкриминирания израз се визират и тримата тъжители, тъй като макар и
косвено, но съвсем ясно и персонифицирано и другите двама тъжители са наречени
„мафиоти“, понеже били също така „защитени свидетели“.
В допълнението към жалбата се излагат съображения и за това, че Районният съд в
разрез с действителния текст на процесната статия, е извел довод, че с нея подсъдимият е
анализирал „значим обществен проблем“, а именно – включването на тримата тъжители в
българския разширен списък, популярно наречен „Магнитски“. В подкрепа на тези
аргументи, се излага, че в тази статия не се коментират обстоятелствата, при които тримата
тъжители са били включени във въпросния списък, като този въпрос не е бил никога
„обществен проблем“, още по-малко „значим“, по който начин Съдът неоснователно е
кредитирал защитната теза на подсъдимия, с която той се е опитал да обясни
инкриминираното съдържание на статията. Сочи се, че от текста на процесната статия, в
действителност ясно се разчита, че същата визира главно и в лично качество тъжителя Ц. Н.
с епитети, твърдения и внушения, с които несъмнено се създава едно крайно негативно
отношение в обществото към него, както и към другите двама тъжители, което се приема, че
е и целта на тази статия.
Застъпват се доводи, че първоинстанционният съд също така необосновано и
3
неправилно е заключил, че в процесната статия подсъдимият бил анализирал отношенията
на тъжителите с лицето В. Б., тъй като същата не съдържа никакъв анализ в този смисъл,
нито по делото има доказателства подсъдимият да е извършил необходимата задълбочена
проверка преди написването и публикуването й.
Твърди се също, че Районният съд неправилно и неоснователно е кредитирал
обясненията на подсъдимия за ощетяване на държавния бюджет от дружества, на които
тъжителите и лицето В. Б. били действителни собственици, като кореспондиращи с
доказателства по делото в същия този смисъл.
В допълнението към жалбата се излагат подробни аргументи и относно субективната
страна на инкриминираните деяния. Според застъпените от жалбоподателите доводи,
умисълът на подсъдимия се установява от използваните в статията изразни средства, които
имат крайно негативен заряд, както и от неубедителните, недостоверни и противоречиви
обяснения на подсъдимия, който в своето изявление „Цялата футболна и спортна среда е
просмукала от присъствието на Н.и и техните търговски символи, които присъстват от
едната граница на България до другата“, дава ясен израз на своята лична неприязън към
тримата тъжители. Акцентира се в този смисъл, че с израза „просмука“ се подчертава крайно
негативното отношение на подсъдимия към дейността на тъжителите като спонсори на
българския футбол, при наличието на множество други дружества, които финансират същия
този спорт и които не са засегнати от процесната статия.
Сочи се, че първостепенният съд не правилно е приел обясненията на подс. Атанасов
за логични и недостоверни, при все изложените и подчертани несъответствия, неверни
твърдения и неубедителни аргументи, които се съдържат в неговата защитна теза.
Излагат се и съображения, че инкриминираните изрази са несъвместими с приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане честта и
достойнството на личността, с оглед на което и предвид всички изложени аргументи в
депозираните въззивна жалба и допълнение към нея, се отправя искане за отмяна на
атакуваната присъда и за постановяване на нова такава, с която въззивният съд да признае
подсъдимия Г.М.А. за виновен в извършването на инкриминираните престъпления обида и
клевета, за които му е повдигнато конкретното обвинение.
В подадената въззивна жалба и в допълнението към нея, не се сочи необходимост от
събиране на нови доказателства.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, след като се запозна с материалите по делото, НАМИРА за
установено следното:
Видно от приложените по делото книжа и извършени отметки, в процеса по
администриране на настоящото дело от първостепенният съд, са допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на част от страните в процеса, а
именно – на упълномощения защитник на подс. Г.М.А. – адв. С.Т. – от САК, който е
напълно самостоятелна страна във водения процес. Това е така, доколкото препис от
мотивите към постановената първоинстанционна присъда, не са връчени, респ. изпратени
за връчването им на посочената страна в процеса, която съгласно НПК, както вече бе
изложено, е самостойна страна в този процес и на която следва да се предостави правото да
организира защитата и процесуалната си позиция пред въззивната инстанция, с което
първоинстанционния съд е допуснал отстранимо съществено процесуално нарушение,
налагащо връщане на делото на Районния съд за неговото надлежно администриране.
Крайният съдебен акт, в случая обжалваната присъда на СРС, НО, 96 състав, постановена на
05.10.2022 г. по НЧХД № 12994/2021 г. по описа на СРС, НО, 96 състав, представлява
единство между диспозитив и мотиви към нея, за което следва да бъдат уведомени всички
страни в процеса, в частност – не само подсъдимия Г.М.А., но и неговия защитник – адв.
С.Т. – от САК, както и частните тъжители. По делото не са налице данни адв. Т. – от САК,
като самостоятелна и различна страна от неговия доверител – подс. Г.А., във водения
наказателен процес, да е уведомяван въобще, че мотивите към присъдата са изготвени, което
4
съществено ограничава и неговите права в качеството му на защитник, съответно и тези на
неговия доверител, предвид обстоятелството, че същия след запознаване с изготвените
мотиви, има право да ревизира както становището си по същество, така и да изложи
възражение във връзка с депозираната от частните тъжители въззивна жалба срещу
постановената първоинстанционна присъда; да изложи съответни доводи по същество и/или
да направи нови доказателствени искания, а наред с това и да оспори процесуалната
редовност и допустимост на депозираната жалба, и да изрази своето становище по същество
на направените в нея възражения. В този смисъл, посочената страна – адв. С.Т. – от САК, в
качеството му на упълномощен защитник на подс. Г.М.А., следва да бъде лично уведомен
за изготвените мотиви към постановената първоинстанционна присъда, в насока
предоставяне на възможност за пълностойна реализация на правата му, и чрез него – тези на
неговия доверител, във воденото наказателно производство.
На следващо място, и не по-малко по значение обстоятелство, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
констатира, че на адв С.Т. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подс.
Г.М.А., не е връчен и препис от основната въззивна жалба – вх. № 283929/20.12.2022 г.,
входирана в СРС. Безспорно, както вече бе отчетено, адв. Т. е взел участие в хода на
съдебния процес пред първата инстанция, като самостоятелна страна в него, в което си
качество има правото да бъде запознат непосредствено с подадената от частните тъжители
Ц. С. Н., С. Н. Н. и Б. С. Н., чрез процесуалния им представител адв. В.И. – от САК,
въззивна жалба, в частност – с изтъкнатите в нея доводи и съображения, срещу които има
право да възрази, както и с направеното в нея искане. С това бездействие, първостепенният
съд е допуснал отстранимо, съществено нарушение на процесуалните правила, поради
неизпълнение на задължението си по чл. 321 от НПК – да съобщи на всички
заинтересовани страни /в случая на упълномощения защитник/, за постъпилата въззивна
жалба срещу постановената първоинстанционна присъда. Тук следва да се отбележи, че
препис от въззивната жалба действително е връчен на подс. Г.М.А., но това действие не
санира порока, съобразно регламента на цитираната по-горе процесуална норма. Факт е и, че
първостепенният съд е разпоредил преписи от подадената въззина жалба срещу
постановената първоинстанционна присъда, както и от мотивите към нея, да бъдат връчени
на всички страни, каквато страна се явява безсъмнено и адв. С.Т. – от САК, в качеството му
на упълномощен защитник на подс. Г.М.А.. Няма никакви данни, обаче, въпреки това
разпореждане, посоченият защитник да е бил търсен на известния за него адрес, респ. да е
бил уведомяван по друг начин за постъпилата въззивна жалба от частните тъжители срещу
постановената първоинсатнционна присъда, съответно за изготвените към тази присъда
мотиви, при все, че е ясен неговия служебен адрес и телефон. Необяснимо, защо при дадени
указания освен за връчването на мотивите към постановената от СРС присъда на всички
страни, както и на препис от подадената въззивна жалба срещу тази присъда, това не е
сторено, което обуславя извода за неизпълненост на процедурата по чл.321 от НПК.
Безусловно в този смисъл следва, на адв. С.Т. – от САК, в качеството му на
упълномощен защитник на подс. Г.М.А., да бъдат връчени както изготвените мотиви към
постановената първоинстанционна присъда, така и да бъде връчен препис от депозираната
срещу тази присъда основна въззивна жалба, подадена от частните тъжители Ц. С. Н., С.
Н. Н. и Б. С. Н., чрез процесуалния им представител адв. В.И. – от САК, за да бъде
изпълнена изрядно процедурата по чл.321 НПК.
Като не е изпълнил това си задължение, така Районният съд е нарушил разпоредбата
на чл. 321 от НПК – да съобщи на всички заинтересовани страни /в случая на
упълномощения защитник на подсъдимото лице/, за постъпилата въззивна жалба срещу
постановената първоинстанционна присъда, и за изготвените мотиви към тази присъда,
което представлява съществено нарушение по процедура, налагащо прекратяване на
въззивното съдебно производство и връщане на делото на първостепенният съд – за
неговото надлежно и законосъобразно администриране.
С оглед на изложеното ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира, че производството по
настоящото въззивно дело следва да бъде прекратено, а делото – върнато на СРС за неговото
5
надлежно администриране и за изпълнение на дадените по-горе указания относно
връчване, респ. изпращане на препис от подадената основна въззивна жалба от
частните тъжители Ц. С. Н., С. Н. Н. и Б. С. Н., чрез процесуалния им представител адв.
В.И. – от САК, срещу постановената първоинстанционна присъда, лично на
упълномощения защитник – адв. С.Т. – от САК, както и за личното му уведомяване за
изготвените мотиви към постановената първоинстанционна присъда – съгласно
изискванията на НПК.
По изложените съображения Софийски Градски Съд, І-ви въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по ВНЧХД № 5714/22 г. по описа
на СГС, НО, І-ви въззивен състав.
ВРЪЩА делото на Софийския Районен Съд – за надлежно законосъответно
администриране на съдебните книжа по делото, съгласно посочените по-горе указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6