Р Е
Ш Е Н И Е
№ 261151 20.10.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд XXXVIII - ми граждански състав
На двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа гражданско дело № 8578/2020 г. по описа на Бургаския районен съд,
докладвано от съдията Ковачева,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на М.Г.Х., ЕГН **********,
адрес: ***, представлявана от кмета Д.Н., с която се иска от съда да осъди ответника да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 11242,10 лева, представляващи претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в увреда на собствения й лек автомобил „**”, рег. № **от
преминаването му през канализационна шахта, и сумата от 800 лева,
представляващи неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на
инцидента.
Твърди се, че на 15.12.2020 г. около 7.20 часа
ищецът управлявал лекия си автомобил към работното си място – ЦПЗ Бургас, като
на 100-150 метра преди достигането му преминала през необезопасена канализационна
шахта, която била издигната над асфалта. Активирали се двата аирбега, били
нанесени върху автомобила щети, посочени подробно в исковата молба. Х. се
изплашила много от инцидента, треперела от уплаха. Моли се за уважаване на
претенциите.
Ответната община чрез процесуален представител е
оспорила претенцията. Посочено е, че искът е неоснователен. Оспорени са
изложените в исковата молба твърдения за претърпян инцидент на сочената дата.
Посочено е, че не е налице причинна връзка между настъпилата вреда и
състоянието на пътното платно. Оспорен е и размерът на претенциите.
Изложени са доводи за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца.
Моли се съда да отхвърли предявения иск и присъди
на ответника направените разноски.
Посочено е, че за участъка, в който е настъпило твърдяното ПТП, е сключен договор за пътно поддържане с „Консорциум Пътстрой П“ ДЗЗД. Дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 31 от договора за извършване на регулярни обход и ремонтни дейности. Ето защо е предявил в условията на евентуалност обратен иск срещу „Консорциум Пътстрой П“ ДЗЗД със собственици „СМК Монтажи” АД, ЕИК **и „Пътстрой“ ООД, ЕИК **да заплатят според участието им в консорциума присъдените в полза на М.Х. суми и разноски, както и сторени от Община Бургас деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците по обратния иск чрез процесуален
представител са взели становище за неоснователност на главните претенции.
Посочено е, че не е установен размерът на претърпените щети по автомобила, не е
установена и причинно-следствената връзка между инцидента и състоянието на
пътя. Не са установени и претърпените неимуществени вреди.
Моли се съда да отхвърли предявения обратен иск
като неоснователен. Община Бургас не е изпълнила задължението си по договора да
представи доклад за необходимите ремонтни дейности и възлагателно писмо за
извършването им.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Приложен е
констативен протокол, издаден на 23.12.2020 г. от началник сервиз „Кале ауто“
ООД, в който са описани щетите по автомобила след извършен оглед на стойност
общо 11242,50 лева.
По делото е
разпитан свидетелят **. Тя е посочила, че е колежка на ищцата и в деня на
инцидента през зимата на 2020 г. пътувала заедно с Х. в нейната кола за
работното им място в ЦПЗ – Бургас. Било около 7:20 сутринта, на метри от
сградата, малко преди централния вход на ЦПЗ, преди бариерата се разминавали с друга
кола. Пътят не бил много широк и Х. карала бавно. Минали върху шахта, колата изтрещяла,
скъсала се тапицерията, изскочили възглавници. Колата спряла точно върху
шахтата. Двете се притеснили много и слезли от колата, защото се появил пушек.
Помислили, че нещо ще се запали. Пушекът излизал оттам, откъдето били излезли
възглавниците, вътре в купето. Самата кола започнала да издава някакъв звук, чул
се силен писък. Ушите й заглъхнали от силния шум и от звука, който издала
колата. През това време минал един лекар и казал, че ще се обади на майстор, а те
да избутат колата до паркинга. М. преместила колата до паркинга, преместила я
на ход бавно.
Полицаи и
майстори не са ходили на място. Не знае М. как си е прибрала после колата. В
момента не карала тази кола. Доколкото разбрала, колата не подлежи на ремонт.
Вещото лице
по приетата съдебно-техническа експертиза е изложило, че мястото, на което е
настъпило увреждането, представлява издаден капак на шахта в дясно на пътното
платно посока ЦПЗ. Същата е издадена на около 10 см височина и се намира на
около 20-30 см от бордюра. Посочил е, че ограничението на скоростта в участъка
е 20 км/ч. Счита, че, ако автомобил премине през шахтата с 30 км/ч и повече,
може да се отворят въздушните възглавници, но другите щети, описани от ищеца,
не биха могли да възникнат. За да настъпят, трябва да има много силен удар
отдолу. При удар на предно колело в препятствие като процесното става възможно
увреждане на гумите и/или джантите, както и увреждане на предпазните кутии на
двигателя и скоростната кутия. Ако автомобилът се движи със скорост до 20 км/ч,
няма да има увреждания. Посочил е, че според него автомобилът се е движел с
висока скорост. Прави заключение, че по-голямата част от претендираните
увреждания нямат общо с механизма на процесния пътен инцидент, а са следствие
на други инциденти или от нормално физическо износване.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск, предмет на настоящото дело, черпи правното си основание от разпоредбите на чл. 49
във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. С твърденията,
изложени в исковата молба, ищцата се е позовавала на бездействието на ответника
по предприемането на необходимите действия и мероприятия по укрепването и
поддържане изправността на процесния пътен участък в парк
„Езеро“, път към ЦПЗ - Бургас. Съгласно
разпоредбата на чл. 49 ЗЗД възложителят на някаква работа отговаря за вредите,
причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49
ЗДД е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна
функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни
и виновни действия и бездействия – настъпва в резултат на виновно причинени
вреди от страна на натовареното лице при или по повод изпълнението на
възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се породи тази
отговорност,
са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по
чл. 49 ЗЗД, е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по
повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна
връзка между тях.
В настоящия
случай безспорно е, че на мястото, по което е минавала ищцата с автомобила си, е имало необезопасена,
издадена на 10 см над асфалта канализационна шахта, находяща се на 20-30 см от
бордюра. Това се установява и от заключението по
назначената съдебна автотехническа експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата „изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
организират от съответната община”. В този смисъл ответникът дължи осигуряване обезопасяването и стопанисването на местата, отредени за пътища в границите на населеното
място, където се е случил процесният инцидент.
Обезщетението за причинените неимуществени вреди следва да се вмени за плащане
на Община Бургас, тъй като с
бездействието на лицата, на които е възложила поддържане в добро състояние на пътя,
е причинило посоченият в исковата молба инцидент. Механизмът на увреждането се установява по
безспорен начин от разпита на свидетеля, чиито показания съдът кредитира изцяло
като пълни и непротиворечиви. Същият е посочил, че при пътуване към ЦПЗ –
Бургас, на метри от сградата, колата преминала върху шахта, чул се силен шум,
скъсала се тапицерията, изскочили възглавниците, като колата спряла точно върху
шахтата. За категоричното установяване на настъпило ПТП не е необходимо
представяне на протокол за ПТП, съставен от органите на КАТ.
Причинно-следствената връзка между инцидента и част от описаните от
ищеца вреди се установява от съдебно
автотехническата експертиза, в която е посочено, че описаните увреждания – краш
сензор страничен, airbag централа и странична седалка, странична завеса, преден колан ляв, е
възможно да са получени по време и начин, както се съобщава от ищеца.
Останалите увреждания обаче, свързани с увреждане на двигател и скоростна
кутия, не могат
да бъдат приети за относими към процесния инцидент, а са следствие или от
предходни инциденти, или от нормално физическо износване на автомобила. Ето
защо съдът счита, че ищецът не е установил при
условията на пълно главно доказване твърдяните факти, както и
причинно-следствената връзка между
произшествието и всички цитирани в уточнението към исковата молба вреди. На следващо място,
въпреки изрично разпределената от съда доказателствена тежест, единственото
ангажирано от ищцата доказателство във връзка с определяне размера на щетите е
представената количествена сметка от сервиз, в която са посочени щети по
автомобила и стойност за отстраняването им, но съдът не следва да кредитира
същата в частта, в която са установени по пера щетите, доколкото не е
установено същите да са в причинна връзка с процесния инцидент. Освен това документът
представлява само оферта за ремонт на автомобила, но не би могъл да установи,
че ищцата действително е направила разходи за поправката му в посочения размер
(още повече, че същата не твърди автомобилът да е отремонтиран). Същият е
оспорен своевременно от страна на ответника, поради което и е следващо ищецът
да ангажира допълнително доказателства за установяване размера на претенцията
си. Съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за размера на
претърпените щети, но такива не са ангажирани. Следва да се отбележи също, че посоченият
от ищеца размер на вредите, които вещото лице Г. е установил, че биха могли да
настъпят вследствие на процесното ПТП и са пряка и непосредствена последица от
него, като обща стойност надхвърля пазарната стойност на автомобила към момента
на инцидента. Дължимото от ответника обезщетение следва да е равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието, но не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. Съгласно практиката на ВКС в случая е меродавна
не възстановителната, а действителната стойност на вещта, по която вещ от
същото качество и вид може да бъде купено (в този смисъл напр. решение №
37/23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г., I т. отд., ВКС). По делото обаче не е
установено каква е стойността на автомобил с подобни характеристики, не е
установено дали увреждането на автомобила представлява „тотална щета“, не са
изложени и подобни твърдения своевременно. Ищцата е посочила, че автомобилът е
предаден на скраб, за което е получена цена от 500 лева, представила е и доказателство
в подкрепа на твърдението си, но това е сторено несвоевременно – съгласно
разпоредбата на чл. 127 ГПК ищецът е длъжен да посочи всички обстоятелства, на
които основава иска си, и да представи всички доказателства, които го
установяват, като след доклада на съда и разпределението на доказателствената
тежест е длъжен да изчерпи доказателствените си искания. В чл. 147 ГПК е
посочено, че нови обстоятелства и нови доказателства могат да се навеждат, само
ако са нововъзникнали. В случая ищецът е навел твърдения, че колата е предадена
на скраб и че е станала непотребна вследствие на претърпяното ПТП много след подаване
на исковата молба и доуточняването й в изпълнение на указанията на съда, поради
което и тези твърдения не следва да се вземат предвид от съда. Съответно не са
ангажирани годни доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца. Налице са
множество противоречия в изложеното от ищеца в хода на производството (в
исковата молба е посочено, че след инцидента автомобилът е продължил движението
си на собствен ход, впоследствие – че не е включвал първа и втора скорост,
поради което е било невъзможно предвижването му, в същото време оглед на
автомобила е извършен от сервиз в гр. Сливен), а съгласно разпоредбите на
процесуалния закон ищецът следва да изчерпи всички свои твърдения още в
исковата молба. Поради това и не са ангажирани надлежни доказателства, които да
установят каква е действителната пазарна стойност на автомобила към момента на
инцидента, която стойност следва да определи и размера на иска съгласно
посочената по-горе практика на ВКС. Поради това и като недоказана по размер исковата
претенция следва да се отхвърли.
Неоснователен се явява и искът за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
инцидента. От събраните гласни доказателства не се установи притеснението и уплахата
на ищеца да са с висок интензитет – същата е отзвучала в рамките на няколко минути след инцидента, без
наличие на каквито и да било продължителни или трайни увреждания и усложнения,
без последващи оплаквания. В случая
не са налице никакви негативни последици за ищеца – емоционални или физически,
поради което обезщетение за неимуществени вреди не се дължи.
На следващо място за пълнота следва
да се посочи, че съдът намира за доказано възражението на ответника, че
процесното ПТП се дължи изключително на вина на водача на увреденото МПС.
Дори да се приеме,
че ПТП е настъпило поради неравности на пътя и по-специално наличие на необезопасена шахта, следва да се има предвид, че повредите нямаше да да настъпят, ако шофьорът се движеше със съобразена скорост. Налице е съпричиняване от страна на
пострадалото лице за настъпване на вредоносния
резултат. Според настоящия съдебен
състав настъпването на щетите, които според вещото лице Г. е възможно да са в
причинно-следствена връзка с описания от ищеца инцидент – въздушни възглавници,
преден ляв колан, страничен краш сензор, се дължи на виновното поведение на Х.
– същата не е спазила правилата за движение по пътищата, като се е движела със
скорост над разрешената. Видно от заключението на вещото лице указаната
задължителна скорост за участъка с табела е 20 км/ч, а ищцата се е движела със
скорост над 30 км/ч. Тя не се е съобразила с препятствията по пътя, въпреки че
познава същите, доколкото всеки ден пътува до работното си място ЦПЗ – Бургас. Х.
е нарушила разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21 ЗДвП, като с това е причинила
вредоносния резултат, доколкото вещото лице Г. е посочило, че ако се беше
движила със скорост до 20 км/ч, щетите не биха възникнали. Същата е можела да
заобиколи препятствието или да намали скоростта, но не е сторила това. Ето защо съдът счита за основателни възраженията на процесуалния представител на ответната община, че инцидентът се дължи на виновното поведение на ищцата.
Тези обстоятелства налагат извод за наличие на изключителна вина на
водача на пострадалия автомобил за причиняване на вредоносния резултат.
Ето защо съдът счита, че исковете за
обезщетяване на претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди
вследствие на процесния инцидент са изцяло неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Поради отхвърляне на главните искове не следва да се разглеждат по същество предявените в условията на евентуалност обратни искове.
На ответната община се дължат разноски в размер на 150 лева за заплатено възнаграждение за вещо лице и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
На третите лица помагачи разноски не се дължат, тъй като обратните искове не са разгледани по същество.
По изложените съображения Бургаският районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ исковете на М.Г.Х., ЕГН **********, адрес: ***, представлявана от кмета Д.Н., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 11242,10 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреда на собствения й лек автомобил „**”, рег. № **от преминаването му през необезопасена канализационна шахта на 15.12.2020 г. около 7.20 часа до ЦПЗ – Бургас, и сумата от 800 лева, представляващи неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на инцидента.
ОСЪЖДА М.Г.Х., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Община Бургас, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Александровска” № 26, представлявана от кмета Д.Н., съдебно-деловодни разноски в размер на 350 лева (триста и петдесет лева).
Решението е постановено при участие
на „СМК
Монтажи” АД, ЕИК **и „Пътстрой“ ООД,
ЕИК **, в качеството им на участници в „Консорциум Пътстрой П“ ДЗЗД, като трети лица – помагачи на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н.К.
Вярно с оригинала!
С. Добрева