Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260034
гр. Пловдив 19.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в
открито заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЕМИЛ МИТЕВ
при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша
докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 695 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
|
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „З.“ АД
против решение № 20235 от 16.07.2020 г., постановено по търг. д. № 61 по описа
за 2019 г. на Смолянския окръжен съд, в частта с която „З.”
АД, ЕИК ***, е осъдено както следва:
- на основание чл. 432 във вр. с чл. 498 КЗ да заплати на С.А.Б., ЕГН **********, сумата 50 000 лева, частичен иск от 250 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на М. Д.К. – внук, настъпила при ПТП на 31.07.2018 г., по вина на водача на автомобил П.с ДК № ***, със сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № ***/07.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2018 г. до окончателното й заплащане;
- на основание чл. 432 във вр. с чл. 498 КЗ да заплати на Б.Б.Б., ЕГН **********, сумата 50 000 лева, частичен иск от 250 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на М. Д.К. – внук, настъпила при ПТП на 31.07.2018 г., по вина на водача на автомобил П.с ДК № ***, със сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № ***/07.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2018 г. до окончателното й заплащане;
- на основание чл. 432 във вр. с чл. 498 КЗ да заплати на Н.М.К., ЕГН **********, сумата 50 000 лева, частичен иск от 250 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на М. Д.К. – внук, настъпила при ПТП на 31.07.2018 г., по вина на водача на автомобил П.с ДК № ***, със сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № ***/07.08.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2018 г. до окончателното й заплащане;
- на основание чл. 432 във вр. с чл. 498 КЗ да заплати на М.Х.К., ЕГН **********, сумата 50 000 лева, частичен иск от 250 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на М. Д.К. – внук, настъпила при ПТП на 31.07.2018 г., по вина на водача на автомобил П.с ДК № ***, със сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № ***/07.08.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2018 г. до окончателното й заплащане;
- да заплати по сметка на Окръжен съд Смолян сумата 8000 лева, представляваща държавна такса за производството и 600 лева - разноски за съдебна експертиза;
- да заплати на адвокат Т.Г.Г., адвокатско възнаграждение в размер на 8120 лева.
Представителят на дружеството поддържа становището, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Искането е да се отмени и се постанови друго решение, с което се отхвърлят предявените искове, както и на дружеството да се присъдят направените деловодни разноски пред двете инстанции.
Въззиваемите С.А.Б., Б.Б.Б., Н.М.К. и М.Х.К. чрез процесуалния си представител изразяват становище, че обжалваното решение е правилно и молят същото да се потвърди, както и да им се присъдят направените деловодни разноски.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните,
приема за установено следното:
Производството пред Смолянския окръжен съд е образувано по предявени от С.А.Б., Б.Б.Б., Н.М.К. и М.Х.К. против „З.“ АД активно субективно съединени искове за заплащане на сумите от по 50 000 лв. за всеки от ищците, като част от обезщетения в общ размер от по 250 000 лева, за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания от загубата на внука им М.К..
Исковете се основават на следните, установени по делото факти:
В резултат на ПТП на 31.07.2018 г., причинено от Л.У.при управление на лек автомобил „П.“ ***, вследствие от причинените от произшествието травми, е настъпила смъртта на намиращият се на тротоара пешеходец М. Д.К..
Безспорно установена е родствената връзка между С.А.Б., Б.Б.Б., Н.М.К. и М.Х.К. с пострадалия М. Д.К. – първите двама са негови дядо и баба - родители на майката на пострадалия, а Н.М.К. и М.Х.К. – също дядо и баба - родители на баща му.
Няма спор също, че към момента на настъпването на ПТП, собственикът на лек автомобил „П.“ ***, при управлението на който е настъпило ПТП, довело до вредоносния резултат, е имал сключен договор по риска „Гражданска отговорност” със „З.” АД договор по риска „Гражданска отговорност” по Застрахователна полица № ***.
От събраните по делото доказателства, включително и от тези, съдържащи се в материалите на досъдебното производство, а и от заключенията на съдебно-техническата и съдебно-медицинската експертиза, категорично се установява, както вината на делинквента Л.У.за настъпилото ПТП, така и причинната връзка между деянието и вредоносния резултат – смъртта на пострадалия М. Д.К..
Във въззивното производство ответникът „З.” АД поддържа всички заявените възражения относно наличието на правопораждащите застрахователната отговорност на дружеството спрямо ищците факти: че, предвид събраните доказателства, ищците не попадали в кръга лица, легитимирани да претендират застрахователно обезщетение; както и че размерите на присъдените обезщетения не били съобразени с действащите разпоредби на закона.
Смолянският окръжен съд е изложил мотивирани
съображения и е формирал фактически и
правни изводи относно всяко от поддържаните възражения, които се подкрепят напълно от настоящия състав на
Пловдивския апелативен съд, като във връзка с поддържаните в настоящото
производство твърдения и възражения от страните, се налагат следните
допълнения:
Неоснователни
са преди всичко поддържаните в подкрепа на въззивната жалба възражения,
оспорващи активната материалноправна легитимация на ищците по предявените
искове.
С Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е
прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №
4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени.
Принципът, от който е изхождал Върховният съд при определяне кръга на правоимащите да получат обезщетение, е този на справедливостта, основаващ се на идентичността в отношенията, създадени между пострадалия при непозволено увреждане и други лица, извън кръга на тези по т. 2 от ППВС № 4/61 год. Установяването на такава идентичност е въпрос на преценка за всеки конкретен случай, предвид наличието на родство между пострадалия и всяка от ищците, продължителността на съвместното им съжителство или връзка, отношения на привързаност и полагане на взаимни грижи и пр.
Отношенията между пострадалия М. Д.К. приживе с ищците, са изследвани обширно и детайлно от първоинстанционния съд на базата на подробни и достоверни свидетелски показания от близки до тях лица, като изводите на съда в тази връзка са прецизни и обосновани, поради което се споделят напълно от въззивната инстанция.
Спецификата на тези отношения в случая се определя не само от формалния характер на конкретните роднински връзки баба и дядо – внук, не просто от обичайното ежедневно общуване между тях, но преди всичко от изградените трайни и взаимни чувства на обич, доверие, духовна близост, привързаност и сигурност, свързани и с принадлежност към съответната родова общност.
От събраните по делото доказателства се установява, че между Н.К. и М.К. – баба и дядо по бащина линия, и техния внук, съществувала трайна и дълбока емоционална връзка и близост, взаимни чувства на обич, доверие и привързаност, които са се запазили до смъртта на момчето. Тази връзка е намирала израз в честото, почти ежедневно присъствие на детето в дома на неговите баба и дядо, в техните грижи и внимание към него, в приобщаването на детето към труда на възрастните хора в личното им стопанство и в поддръжката на семейното имущество. Тези отношения на близост, взаимопомощ и споделяне на радости и грижи, не само са оказвали благотворно влияние върху характера на момчето, но и са се превърнали в източник на положителни емоции, на радост от живота, на чувства на взаимно уважение и привързаност.
Благодарение на всеотдайността, вниманието и грижи на баба Н. и дядо М. от една страна, както и на привързаността, обичта и доверието на детето към родителите на неговия баща - от друга, в случая между тях действително се е създала трайна и дълбока връзка и чувства, много близки до отношенията между родители и дете.
Много силна и близка, надхвърляща традиционните за съвременното българско семейство отношения, е била и връзката между другите баба и дядо – ищците Б.Б. и С.Б. и техния внук М.. Според показанията на свидетеля Х.– съсед на Б.в гр. Ч., М. посещавал всяка седмица дядо си С. и баба си Б., заедно ходели на разходки, посещавали вилата им, правели барбекю, спортували. Освен, че се радвал на грижите и вниманието им, М. също редовно помагал и на тези свои баба и дядо в домакинската работа. Свидетелят установява, че между Б.Б. и С.Б. от една страна и техния внук М. – от друга, е била изградена силна емоционална връзка, както и хармонични отношения на взаимна обич и привързаност, и на духовна близост.
От установените по
делото факти относно отношенията между ищците и пострадалия при ПТП М.К., се
налага извод за наличието на такива дълбоки емоционални и житейски връзки,
наподобяващи в голяма степен връзките между роднини от тесен семеен кръг,
заради съдържанието на които, всеки от ищците да търпи морални болки и
страдания от смъртта на своя внук, сравними по интензитет и продължителност с
болките и страданията на най-близките от този кръг при същите трагични
обстоятелства.
Изводът е, че ищците попадат в категорията на лицата, визирани в посочената трайна и задължителна съдебна практика, имащи право на обезщетение за претърпените вследствие смъртта на техни близки вреди.
Другият спор е свързан с размера на дължимото обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди, съответно за дължимия размер на застрахователното обезщетение.
Несъмнено е, предвид установеното от доказателствата по делото, че всеки от ищците преживява много тежко смъртта на своя внук.
Установено е, че Н. и М. К.са била жизнени, енергична и общителна хора. След смъртта на внучето им, животът им коренно се е променил – „прекършила се предишната им жизнерадост“, „затворили“ са се. Вследствие стреса и мъката от загубата на любимия внук, са се появили и здравословни проблеми - М.К. заболял от хипертония, а Н. получила диабет, обездвижила се е, била на хемодиализа.
Смъртта на детето се е отразила крайно негативно на живота и на другите двама ищци - С. и Б. Б.. Дамата също преустановили контактите си с външни хора, „затворили са се в себе си“, изгубили съня си, влошило се здравословното им състояние.
От показанията на разпитаните свидетели се установя, че ищците не могли да преодолеят настъпилите негативни промени в живота им, не е успяват да преборят случилото се, да възстановят стимула си към живот, предишната си енергия и настроение.
Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ.
Определяйки размера
на дължимите обезщетения за всека от ищците, Смолянският окръжен съд се е
съобразил с всички, установени по делото обстоятелства, относно характера и степента
на индивидуално понесените от ищците душевни болки и страдания, които са
определящи за размера на обезщетенията, с оглед изискването за справедливост по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД и утвърдената в тази насока съдебна практика.
Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователни съдържащите се във въззивната жалба на ответника оплаквания относно несъответствието между определеното обезщетение и разпоредбите на закона, както и с критериите за справедливост, зададени от трайната съдебна практика на ВС и на ВКС.
На първо място, не може да бъде споделено изразеното от ответника становище, че съдът е определил обезщетението в нарушение на разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г.
Тази разпоредба предвижда, че до
влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а,
ал. 4 КЗ /разширения кръг лица/ се определя в размер до 5000 лева, като е
придадено обратно действие на разпоредбата за съдебните искове, предявени след
21.06.2018 г.
Настоящата инстанция споделя извода
на Смолянския окръжен съд за неприложимост на разпоредбата по § 96 ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г.
В
член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от втората Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г.
относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава
застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“. В
чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО са
предвидени минимални застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за
един пострадал или 5 000 000
евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите са и лимитите,
посочени в чл. 1 параграф 2 от
предходната директива – 84/5/ЕИО. Посочените в директивите лимити за
минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното ни
право – чл. 266 КЗ, отм. и чл. 492 от сега действащия Кодекс за застраховането.
Доколкото в цитираните директиви не
е предвидена възможност за установяване на максимален размер на обезщетението
за неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен такъв размер, съдът
приема, че Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г., не
е в съответствие с общностното право. Вярно е, че директивите нямат пряко
приложение във вътрешните отношения и не съдържат пряка уредба на правните
отношения, а техни адресати са държавите-членки, които трябва да ги
транспонират. При определени предпоставки обаче е допустимо изключение от този
принцип. Тези предпоставки са посочени в практиката на СЕС /дело С-188/89/, а
именно: директивата да не е транспонирана или да е транспонирана неточно,
частично или неправилно; съответните й разпоредби, подлежащи на пряко
прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да предоставят права на отделни
субекти, противопоставими на държавата-членка, неин орган или организация,
намираща се под юрисдикцията или контрола на тази държава или притежаващи
особени правомощия, които надхвърлят правомощията, характерни за отношенията
между частни лица.
Уредбата на лимитите на
застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност“, съдържаща се в
цитираните по-горе разпоредби на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива
2009/103/ЕО, отговоря на всички посочени изисквания. Тези разпоредби са
повелителни, достатъчно ясни и точни и се отнасят до права на частни лица,
респ. на лица, пострадали от ПТП, затова следва да се приеме, че те по
изключение имат пряко действие. По тази причина Апелативният съд приема, че не
следва да съобразява размера на обезщетението, ограничено с нормата по § 96 ал.
1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г.
Този извод е съобразен и с решение
на Съда на ЕО от 24.10.2013 г. по дело С – 277/12 /***/, което е задължително
за съда съгласно разпоредбата на чл. 633 ГПК, уреждаща действието на решението
по преюдициално запитване. Предмет на цитираното дело на Съда на ЕО е
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от съд от Л..
Решението по преюдициалния въпрос е, че член 3, параграф 1 от Директива 72/166
и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в
смисъл, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие,
само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1,
параграф 2 от Втора директива 84/5.
По изложените съображения Пловдивският
апелативен съд приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди на
ищеца следва да бъде определено не в границите, установени по § 96, ал. 1 от
ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г., а по справедливост, съобразно принципа по
чл. 52 ЗЗД, при отчитане на установените
обективни факти и обстоятелства по конкретното дело, икономическото положение в
страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента
на настъпване на ПТП, обсъдени по-горе.
В случая подлежат на остойностяване неимуществените вреди, които ищците са претърпели в резултат от смъртта на своя близък родственик. Тези вреди, представляващи душевни болки и страдания, емоционален срив и други подобни негативни промени в техния психичен и емоционален статус, в случая намират конкретен израз не само в мъката от загубата на един изключително близък човек, но и в загубата на много важна за всяка от тях емоционална, морална и житейска подкрепа.
Следва да се отбележи, че при определяне размера на обезщетението за всяка от ищците е отчетена и спецификата на отношенията им с пострадалия, с оглед индивидуалните особености на житейска им, емоционална и духовна връзка, родство, възраст, продължителност и интензитет на връзката и пр.
Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищеца неимуществени вреди, настоящият състав намира, че определените от първоинстанционния съд персонални обезщетения в размер от по 50 000 лева за всеки от ищците, съставляват справедливи парични еквиваленти за тяхното възмездяване.
Крайният извод е, че при постановяване на
решението си, първоинстанционният съд е съобразил всички относими към спорното
правоотношение факти и е достигнал до обосновани и законосъобразни фактически и
правни изводи. В този смисъл обжалваното решение е правилно и следва да се
потвърди.
Предвид
обстоятелството, че защитата на ищците е осъществена при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв., в полза на процесуалния им представител адвокат Т.Г.Г. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение което, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв., възлиза на 8120 лева.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20235 от
16.07.2020 г., постановено по търг. д. № 61 по описа за 2019 г. на Смолянския
окръжен съд, в частта с която „З.” АД, ЕИК ***, е
осъдено както следва:
- на основание чл. 432 във вр. с чл. 498 КЗ да заплати на С.А.Б., ЕГН **********, сумата 50 000 лева, частичен иск от 250 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на М. Д.К. – внук, настъпила при ПТП на 31.07.2018 г., по вина на водача на автомобил П.с ДК № ***, със сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № ***/07.08.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2018 г. до окончателното й заплащане;
- на основание чл. 432 във вр. с чл. 498 КЗ да заплати на Б.Б.Б., ЕГН **********, сумата 50 000 лева, частичен иск от 250 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на М. Д.К. – внук, настъпила при ПТП на 31.07.2018 г., по вина на водача на автомобил П.с ДК № ***, със сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № ***/07.08.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2018 г. до окончателното й заплащане;
- на основание чл. 432 във вр. с чл. 498 КЗ да заплати на Н.М.К., ЕГН **********, сумата 50 000 лева, частичен иск от 250 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на М. Д.К. – внук, настъпила при ПТП на 31.07.2018 г., по вина на водача на автомобил П.с ДК № ***, със сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № ***/07.08.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2018 г. до окончателното й заплащане;
- на основание чл. 432 във вр. с чл. 498 КЗ да заплати на М.Х.К., ЕГН **********, сумата 50 000 лева, частичен иск от 250 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на М. Д.К. – внук, настъпила при ПТП на 31.07.2018 г., по вина на водача на автомобил П.с ДК № ***, със сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № ***/07.08.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2018 г. до окончателното й заплащане;
- да заплати по сметка на Окръжен съд Смолян сумата 8000 лева, представляваща държавна такса за производството и 600 лева - разноски за съдебна експертиза;
- да заплати на адвокат Т.Г.Г., адвокатско възнаграждение в размер на 8120 лева;
ОСЪЖДА „З.” АД, ЕИК ***, да заплати на адвокат Т.Г.Г. от САК, в качеството и на процесуален представител на С.А.Б., Б.Б.Б., Н.М.К. и М.Х.К., адвокатско възнаграждение в размер на 8120 лева.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.