№ 1962
гр. Пловдив, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330203320 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. З. П., ЕГН: **********, с адрес – **, срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4696369 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от
Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 600лв.
/шестстотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че обжалвания електронен фиш е неправилен и
незаконосъобразен, в който смисъл се взема становище и предлага същият да
бъде отменен. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат П.
поддържа жалбата, като сочи, че нарушението не е доказано. В този смисъл
подържа, че от писмо на Областно пътно управление – Пловдив се
установява, че пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта, е
неподвижно закрепен на км. 49+860 м. в посока Пловдив – Труд, в протокола
за използване на техническо средство за контрол е отразено, че мястото за
контрол е на републикански път ІІ-64 км. 49+800 м. в посока село Труд, но
последното не отговаря на статичното изображение, което сочи различно
1
място – приблизително около км. 50+415, където е разположен пътен знак В-
34 „Край на ограниченията, въведени с пътни знаци“, съответно – погрешно е
посочено мястото на нарушението. Също посочва, че в протокола за
използване на АТСС липсва номер на първо и последно статично
изображение, което прави невъзможно установяване на връзка между
протокола и снимковия материал. Взема становище, че макар да е направена
снимка на разположението на уреда, тя по никакъв начин не може да се
обвърже с деня и мястото на нарушението, последното може да почива само
на предположения. Предлага наказателното постановление да бъде отменено,
както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище на процесуалния си представител – юрисконсулт Б.
оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен и законосъобразен,
като развива аргументи по същество. Предлага жалбата да бъде оставена без
уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство е връчено на жалбоподателя на 05.05.2021г. - видно от
представената разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на
07.05.2021г., съгласно отразеното пощенско клеймо, по преписката липсват
данни за направено писмено възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП
срещу електронния фиш.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издаден атакувания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство/, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
2
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 31.03.2021г., в 22:23 часа, на
Републикански път II – 64, в района на километър 49+800 в посока с.Труд, с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” с № MD1196 било
заснето движение на МПС – лек автомобил марка „Ауди А3“ с
регистрационен номер ** с измерена скорост от 96 км./ч., същата – над
максимално разрешената за движение 60 км./ч., като превишението било в
размер на 36 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 99 км./ч. – превишение с 39 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 31.03.20201. и час - 22:23:51ч., като място
на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя Н. З. П..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи – относно начина на
3
установяване на нарушението.
Член 21, ал.2 от ЗДвП предвижда, че Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак. В случая, с пътен знак В26 е било въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч., като на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава посочената стойност. Наличието на същия
пътен знак на мястото на нарушението се установява от Писмо на Директора
на Областно пътно управление изх.№ 11-00-622 от 05.08.2021г., както и
приложената към последното снимков материал. От последното се
установява, че знак В26 за ограничение на скоростта от 60 км/ч. с поставен на
км. 49 + 860 и действието му се изчерпва до 49 + 736, от което е видно, че
място на нарушението - км. 49 + 800 попада в обхвата на знака. Установява
се още, че същият знак е бил наличен към 31.03.2021г..
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Твърдяното нарушение е установено с одобрен тип средство за
измерване, съгласно Писмо изх.№ АУ-000029 – 33913/09.07.2018г. директора
на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства с съоръжения“
при Български институт по метрология, същото техническо средство –
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
„CORDON M2” е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46.
Съгласно Протокол № 4-С-ИСИС от 12.02.2021г. за лабораторна
4
проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение „CORDON M2” с № MD1196 е преминала проверка в
лабораторни условия за точността на измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи с Рег.№ 1030р - 10768 от
дата 12.04.2021г., от който е видно начина на разполагане на техническото
средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е към
с.Труд.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – лек автомобил марка „Ауди А3“ с регистрационен номер ** се
установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че
последното е собственост на жалбоподателя Н. З. П..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек
автомобил марка „Ауди А3“ с регистрационен номер ** към момента на
нарушението – 31.03.2021г..
Съдът намери за неоснователно становището относно това, че е налице
несъответствие на мястото на контрол, посочено в протокола за използване на
техническо средство като Републикански път ІІ-64 км. 49+800 м. в посока
село Труд, а на статичното изображение - км. 50+415, съответно – че
погрешно е посочено мястото на нарушението. Подобно несъответствие в
случая не се констатира, доколкото както в електронния фиш, така и в
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство с Рег.№
1030р - 10768 от дата 12.04.2021г., а също и в приложеното статично
изображение, като място на контрол, съответно – на извършване на
нарушението еднозначно се сочи единствено – Републикански път II – 64, в
км. 49+800 в посока с.Труд, като изцяло липсва каквото и да е споменаване на
място - км. 50+415, или друго такова.
На следващо място съдът намери за неоснователно и възражението, че в
протокола за използване на АТСС липсва номер на първо и последно
статично изображение, което прави невъзможно установяване на връзка
между протокола и снимковия материал. Не съществува разписано в Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. изискване в протокола по чл.10 от същата да
5
бъде вписван номер на първо и последно статично изображение от
техническото средство. Връзка между протокола и снимковия материал се
установява предвид това, че на статичното изображение ясно са посочени
време и място на заснемане, техническото средство с което е осъществено
същото.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че макар да е
направена снимка на разположението на уреда, тя по никакъв начин не може
да се обвърже с деня и мястото на нарушението, последното може да почива
само на предположения. Отново следва да се посочи, че в Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г. не съществува изискване снимката на техническото
средство да се изготвя при съставяне на нарочен протокол за същото и др.
подобни, а единствено снимката да съпровожда протокола, което в случая е
изпълнено. Още трябва да се обърне внимание, че значението на въпросната
снимка по смисъла на чл.10, ал.3 от Наредбата е да се придобие обща
представа за типа на техническото средство и начина на неговото
разположение (за което по делото липсва спор), а не по същата да се
установяват данни за точното място и време на осъществяване контрола и т.н.
данни, които са обективирани в протокола.
Въпреки горното, в случая се констатира, че макар и при
законосъобразно установено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от
Закона за движението по пътищата, в електронния фиш неправилно
наказанието е определено по реда на чл. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4
от Закона за движението по пътищата. Същата разпоредба на чл. 182, ал.4 от
Закона за движението по пътищата визира наказание за нарушение,
извършено повторно. Такава повторност в случая не се установява, доколкото
по делото липсват данни жалбоподателят Н. З. П. да е наказван за нарушение
на чл.21 от ЗДвП преди датата на разглежданото нарушение, такива не се
сочат и от въззиваемата страна, изцяло в доказателствена тежест на която е
установяването на всички съставомерни по твърдяното нарушение
обстоятелства.
Ето защо и при така установеното по надлежния ред нарушение на
чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата, то са
налице основанията на чл.63, ал.7 от ЗАНН за прилагане на закон за по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение в обстоятелствата по
6
нарушението, а именно – без никакво изменение на установената с
електронния фиш фактическата обстановка, при преоценка на правната
квалификация на същото, във връзка с признака повторност.
В този смисъл - съгласно чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, водач, който
превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва – за
превишаване от 31 km/h до 40 km/h - с глоба в размер на 300 лв.. Ето защо и в
случая, при вече описаната като безспорно установена фактическа
обстановка, на основание чл.63, ал.7 от ЗАНН електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия
К № 4696369 на ОДМВР – гр.Пловдив следва да бъде изменен, като на Н. З.
П., ЕГН: **********, с адрес – **, на основание чл.189, ал.4, във връзка с
чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата бъде наложена глоба в
размер на 300лв. /триста лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр.
с чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на страните следва да бъдат
присъдени извършените разноски или съответно – възнаграждение защита от
юрисконсулт, съразмерно с уважената част от претенцията на жалбоподателя.
При това
С оглед изхода на спора – доколкото електронния фиш е изменен, то на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените от него
разноски в настоящото производство за заплатено възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство от упълномощен от него
адвокат. Представен е договор за правна защита и съдействие /л.10 от АНД
3494/21/ с посочено като основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата. Предвид това и на основания чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.3 от
Закона за адвокатурата, в случая на адвоката се дължи възнаграждение в
размера, посочен чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет. При това съдът намери, че следва да бъде
определено и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на минималния
такъв 300 лева, доколкото е налице и изрично възражение на въззиваемата
страна в този смисъл, още повече делото не представлява особена фактическа
7
и правна сложност, разгледано без разпит на свидетели в две съдебно
заседание със съвсем кратка продължителност, като делото е отложено само
за представяне на писмени доказателства.
Същевременно, доколкото е жалбата се явява частично основателна и
съдът следва да измени облажвания електронен фиш, като на друго правно
основание – чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя бъде наложено
административно наказание – глоба в размер на 300 лева, вместо посочената в
електронния фиш глоба в размер на 600лева, то съдът следва да присъди
съразмерно на възнаграждението за защита от адвокат, която съразмерна част
е в размер на 150 лева.
Отново – доколкото електронния фиш е изменен, съдът следва да
присъди разноски на въззиваемата страна, както искане е сторено от същата,
чрез процесуални и представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на
възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ
(Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във
въззивното производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт,
който е взел участие в проведеното открито съдебно заседание. Съдът
намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност,
делото е разгледано в рамките на само на две съдебни заседание, с кратка
продължителност, с разпит на двама свидетели. Още следва да се съобрази, че
процесуалното представителство се изразява само в писмено становище, без
явяване поред съда, поради което съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Същевременно, доколкото е жалбата се явява частично основателна и
съдът следва да измени облажвания електронен фиш, като на друго правно
основание – чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя бъде наложено
8
административно наказание – глоба в размер на 300 лева, вместо посочената в
електронния фиш глоба в размер на 600лева, то съдът следва да присъди
съразмерно на възнаграждението за защита от юрисконсулт, която съразмерна
част е в размер на 40 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4696369 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Н. З. П., ЕГН: **********, с адрес – **, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от Закона за движението по
пътищата му е наложена глоба в размер на 600лв. /шестстотин лева/, за
извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата, в следния смисъл – на Н. З. П., ЕГН: **********, с
адрес – **, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от
Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 300лв.
/триста лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1
от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да ЗАПЛАТИ на адвокат С. П., в
качеството му на процесуален представител на Н. З. П., ЕГН: **********,
сумата в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща възнаграждение
в настоящото производство за процесуално представителство.
ОСЪЖДА Н. З. П., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР -
Пловдив сумата от 40,00 (четиридесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
9
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10