Решение по дело №32/2019 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център-Видин", ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Видин, ул."Христо Ботев" № 77, действащо чрез представителя Е.П.С., против заповед за прилагане на ПАМ № 19-0953-000012/08.01.2019 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Видин.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в несъответствие с материалния закон, административно производствените правила и с целта на закона.

Иска се да бъде отменена атакуваната заповед. Претендират се направените разноски в производството по делото.

Ответникът по делото - началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Видин, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде потвърдена заповедта. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: на 07.01.2019 г. около 22:50 ч. в с. Слана бара, на ул."Осма" бил спрян лек автомобил "Дачия Дъстър", с рег.№ ВН1399АВ, собственост на сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център-Видин", който бил управляван от представителя на сдружението Е.П.С.. При извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510", фабричен № ARBB-0014, било установено наличие на алкохол в издишания въздух на водача от 0.84‰, за което на водача бил съставен АУАН серия Д № 0650175/07.01.2019 г. Издаден бил и талон за медицинско изследване на кръвта № 0007238. Съгласно представения протокол за химическо изследване водачът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0.66‰.

На следващия ден - 08.01.2019 г. е издадена процесната заповед за налагане на ПАМ, в която като правно основание за прилагане на ПАМ "Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца" е посочена разпоредбата на чл.171, т.2, б."б" от ЗДвП. Като фактическо основание е посочено управление от Е.П.С. на МПС след употреба на алкохол, установена с техническо средство (0.84‰), след като СУМПС на водача е отнето на основание чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП.

Видно от представеното свидетелство за регистрация лекият автомобил "Дачия Дъстър", с рег.№ ВН1399АВ е собственост на сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център-Видин", ЕИК *********.

Ответникът е представил справка за нарушител/водач, от която се установява, че спрямо Е.П.С. е приложена принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца", със заповед № 19-0953-000011/08.01.2019 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима, като подадена от лице, за което е налице правен интерес да обжалва посочената заповед и в законоустановения срок за това.

По същество жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Видин, с оглед т.1.4. на приложената заповед за делегиране на правомощия № 368з-125/27.01.2017 г. на директор на ОДМВР-Видин.

Същата е законосъобразна, макар че е допусната грешка при изписване на правното основание за издаването й, която обаче не е довела до нарушаване на процесуалните права на нейния адресат.

В атакуваната заповед като правно основание за постановяването й е посочена разпоредбата на чл.171, т.2, б."б" от ЗДвП, която гласи, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на несъответствието, когато пътното превозно средство превозва опасен товар, но не отговаря на изискванията за класа и вида на превозвания товар. Приложената принудителна административна мярка "Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца" е установена в друга разпоредба на чл.171 от ЗДвП, а именно т.2а, б."б" и се прилага спрямо собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Фактическото основание за издаването на атакуваната заповед е именно управление на МПС от водач след употреба на алкохол над 0.5‰, установено както с техническо средство, така и с химическо изследване на съдържанието на алкохол в кръвта, протокол за което е приложен към административната преписка.

Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на администравните нарушения, т.е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Принудителната административна мярка “прекратяване на регистрацията на ППС на собственик” за срок от 6 месеца до една година по чл.171, т.2а, б."б" от ЗДвП се прилага в няколко хипотези, сред които е и хипотезата на управлявано МПС от собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

Изпълнителното деяние по чл.171, т.2а, б."б" от ЗДвП е управлението на МПС от собственик след употреба на алкохол, установено по съответния ред. Обстоятелството, че актът, въз основа на който е издадена оспорената заповед, е съставен срещу водача, а не срещу дружеството жалбоподател не променя факта, че адресат на превантивната ограничителна мярка по чл.171, т.2а, б.“б” от ЗДвП е собственикът на МПС. Производството по налагане на административно наказание е различно по вид и правни последици от производството по налагане на принудителна административна мярка, като авторът на нарушението не е непременно и субект на принудителната административна мярка. В случая актът е съставен срещу водача, защото той е извършител на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, но мярката правилно е приложена спрямо сдружението - жалбоподател, защото то е собственик на процесното МПС. 

С оглед гореизложеното съдът намира, че по делото се установява наличието на всички необходими материалноправни предпоставки за налагане на процесната ПАМ.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че издаването на заповедта за прилагане на ПАМ противоречи на целта на закона, като прекратяването на регистрацията на процесния автомобил за срок от 6 месеца ще доведе до ограничаване правата на сдружението, което няма да може да го използва за осъществяване на дейността си. Управлението на този автомобил от управител на сдружението, независимо от обстоятелството, дали това е станало със знанието и съгласието на управителния съвет, след употреба на алкохол, създава реална опасност за живота и здравето на участниците в движението и предпоставя настъпването на много по-тежки последици при едно евентуално нарушение и/или ПТП, поради което определеният при оперативна самостоятелност минимален срок на ПАМ не противоречи на целта на закона и е съобразен с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.

С оглед гореизложеното съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е законосъобразна, тъй като по делото е установено наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата за нейното издаване, а именно управление на МПС от законен представител на сдружението - собственик, след употреба на алкохол, установена по съответния ред.

При така събраните по делото доказателства единственият извод, който може да бъде изграден от съда е за законосъобразност на обжалваната заповед, като постановена в изпълнение на материалния закон, административно производствените правила и целта на закона, съставляващи основания за нейното потвърждаване.

С оглед гореизложеното жалбата е неоснователна.

От ответника са поискани разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат определени съобразно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, в сила от 28.01.2017 г. На основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед изхода на делото и ниската му правна сложност на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център-Видин", ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Видин, ул."Христо Ботев" № 77, действащо чрез представителя Е.П.С., против заповед за прилагане на ПАМ № 19-0953-000012/08.01.2019 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Видин, като неоснователна.

ОСЪЖДА сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център-Видин", ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Видин, ул."Христо Ботев" № 77, действащо чрез представителя Е.П.С., да заплати в полза на ОДМВР-Видин разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, с оглед разпоредбата на чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.

 

Административен съдия: