РЕШЕНИЕ
гр.Кърджали, 18.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в
публичното заседание на осемнадесети юли две хиляди и седемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невена Калинова
при участието на секретаря Елеонора Георгиева разгледа докладваното от съдията гр. дело N 761 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Р Е Ш И :
НАЛАГА МЯРКА ЗА ЗАЩИТА от домашно насилие в полза на С.В.К.
с ЕГН **********,*** срещу Р.В.В. с ЕГН **********,***, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА Р.В.В. с ЕГН ********** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.В.К. с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Р.В.В. с ЕГН ********** да
приближава С.В.К. с ЕГН ********** на
разстояние по-малко от 150 м. за срок от 3/три/ месеца.
НАЛАГА на Р.В.В. с ЕГН **********,***, ГЛОБА в размер на 200 лв., на основание
чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Р.В.В. с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на РС-Кърджали сумата 25
лв., представляваща държавна такса по делото.
Да се издаде заповед за защита.
В заповедта да се посочи изрично предупреждението за
последиците от неизпълнението на същата по чл.21, ал.2 от Закона
за защита от домашното насилие.
Заповедта
да се връчи на
страните и на РУ-МВР -Кърджали.
Решението подлежи на незабавно
изпълнение и обжалване
пред Окръжен съд гр.Кърджали в
7-дневен срок от връчването му, като обжалването не спира изпълнението.
СЪДИЯ:
Мотиви по гражданско дело N 761/ 2017г.
Производството е с правно основание чл.12 и сл. от Закона за защита от
домашно насилие.
В
молбата си молителят С.В.К. сочи, че
ответникът Р.В.В. е негова майка, която от 17 години злоупотребява с
алкохол, а самият той от години се грижи сам за себе си и за баба си-майка на
майка му.Твърди, че майка му по всяко време на денонощието нахлува в жилището
им, изнудва го за пари, бие го и иска да го изгони на улицата, за което
многократно са сезирани органите на реда.Твърди, че на 15.06.2017г. отново го
събудила, започнала да го обижда, дърпа и бие като му раздрала с нокти лявата
ръка, след което на 19.06.2017г. отново нахлула в жилището с крясъци, изгонила
го и го заплашила, че ще го убие.Желае издаване на заповед за незабавна
защита.Не сочи конкретни мерки за защита, които желае да бъдат наложени в
негова полза спрямо ответника. Към молбата е представена декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН, с която молителят декларира извършеното спрямо него насилие на
15.06.2017г. и на 19.06.2017г., както и другите обстоятелства, посочени в
молбата по ЗЗДН.В съдебно заседание молителят лично поддържа молбата.
Ответникът Р.В.В. в съдебно заседание не се явява и не се представлява.Не
взема становище по молбата по друг начин.
Районният съд като прецени обстоятелствата по делото и доводите на
страните, приема следното:
Молбата
е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от лице, имащо правен интерес
съгласно чл.3 т.4 от закона, поради което като допустима следва да бъде
разгледана по същество.
Молителят и ответникът са син и майка.Отношенията им са влошени във връзка
с несъответно поведение на ответника към молителя и бабата на молителя-майка на
ответника, изразяващо се във психическо и физическо насилие.Последното се установява
от твърденията в молбата и декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, при липса на
други доказателства, които да опровергават декларираното от молителя насилие.
Поведението на ответника е неправомерно и съгласно чл.2 от ЗЗДН представлява
домашно насилие чрез нарушаване на правото на молителя на лична
неприкосновеност.По арг. от чл.4, ал.2 от ЗЗДН, вр. чл.18, ал.1 от ЗЗДН актът
на домашно насилие трябва да води принципно до вероятна опасност за живота или
здравето на пострадалия. Прилагането на предвидените в ЗЗДН мерки има за цел да
даде защита от конкретен акт на домашно насилие, когато е налице опасност за
живота и здравето на лице, претърпяло домашно насилие. Актът на психическо
и/или физическо домашно насилие може да се дефинира като модел на злоупотребяващо,
несправедливо и малтретиращо отношение в каквато и да е връзка и
взаимоотношение, което поведение е използвано от единия партньор/в т.ч. и бивш/
да получи трайно власт и контрол над другия партньор/ т.нар. патриархално
насилие/, или да бъде доминант в определена ситуация, прекрачвайки границата на
допустимото вследствие на неспособност на партньора/партньорите да управляват
конфликтите/т.нар. ситуативно насилие/.
Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е
доказателствено средство в процеса по молба за защита от домашно насилие и
същата задължително се прилага към молбата като условие за допустимостта й, и е
достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице
само, когато няма събрани други доказателства. При оспорване от ответника, че е
извършил твърдяното домашно насилие, негова е доказателствената тежест да
проведе успешно насрещно доказване като обори изложеното в декларацията и
разколебае доказателствената й сила.Оспорването не е направено и обуславя правомощие
на съда да приеме, че декларираното от молителя домашно насилие на 15.06.2017г.
и на 19.06.2017г. е осъществено и същото поражда страх у молителя за живота
му.Това обуславя правомощие на съда да предостави исканата защита с цел
предотвратяване опасност от възможно последващо
малтретиране. Съдът намира, че са налице основанията на специалния
закон за реализиране на защита от домашно насилие чрез издаване на заповед за
защита със следните мерки: ответникът да
се въздържа от извършване на домашно насилие,
както и да приближава молителя на разстояние по-малко от 150м., за срок
от три месеца, на основание чл.5, ал.
т.1 и т.3 от ЗЗДН.Не е необходимо отстраняване на ответника от съвместно
обитаваното периодично с молителя жилище както с оглед пряката им родствена
връзка и състоянието, в което се намира ответникът съгласно обясненията на
молителя, предвид и, че жилището е собственост на трето лице, и страните
разполагат с две жилища, в които доброволно могат да постигнат съгласие за
разделно живеене.
Необходимостта от горепосочените мерки е продиктувана от времето нужно
молителят да преодолее изживения стрес от причиненото насилие, а ответникът да
преосмисли собственото си поведение, както и да бъде предотвратено ново домашно
насилие.Срокът на мерките е минимален, но разумен и в полза на страните, които
са най-близки роднини. Определянето на по-дълъг срок би попречило на
възстановяването на нормалните отношения на страните като син и майка.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на нарушителя, извършил домашно насилие, задължително
да се налага глоба в размер от 200 лв. до 1000 лв., като с оглед данните по
делото, глобата следва да бъде в минимален размер, а именно 200лв. На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд-Кърджали
държавна такса в размер на 25 лв..
Мотивиран от горното, съдът постанови решението си.
СЪДИЯ: