Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 20.01.2020
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на шестнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2949/2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Р.Т.М. и Т.М.К.М., граждани на ЮАР, с която са
предявени срещу „А.“ ЕАД и М.Г.Й. обективно и субективно съединени искове както
следва:
1). Иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗЗД за установяване на
недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален
акт за покупко-продажба № 159, том II, рег. № 15796, дело № 326
от 29.05.2015 г. на нотариус рег. № 274 на НК.
2). Иск с прано основание чл.108 ЗС за установяване на
собствеността и предаване на владението върху имот, представляващ апартамент № 20,
находящ се в гр. София, СО, район Триадица, ж.к. „**********,
с идентификатор 68134.106.912.20, прехвърлен с горепосочения нотариален акт.
3). Иск с правно основание чл.73 ЗС за сумата от 72339 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на горепосочения недвижим имот за периода
от 29.05.2015 г. до 02.03.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на исковата молба (02.03.2018 г.) до окончателното изплащане.
4). Предявен при условията
на евентуалност иск с правно основание чл.284,
ал.2 ЗЗД за предаване на продажната цена, получена от ответника М.Г.Й. от
купувачите по договора за покупко-продажба.
Искът по т.1). е предявен
срещу двамата ответници, исковете по т.2) и т.3) са
предявени срещу първия ответник, а евентуалният иск по т.4) е предявен срещу
втория ответник.
Ищците
твърдят, че са собственици на имот, управлението на който е възложено на втория
ответник, като са му учредили представителна власт, включително да се
разпорежда с имота. По силата на издаденото пълномощно вторият ответник е
прехвърлил на първия имота чрез процесния договор за
покупко-продажба, като ищците твърдят, че продажната цена е нееквивалентна на
действителната стойност на имота – многократно по-ниска, което уврежда
представлявания и за което увреждане е налице знание у пълномощника и преобретателя, тъй като законният представител на последния
и пълномощника са в особено близки отношения. Искат договора за продажба на
имота да бъде обявен за недействителен по чл.40 ЗЗД, да бъде признато правото
им на собственост и първият ответник да бъде осъден да им предаде имота, както
и да им заплати обезщетение за времето, през което е ползвал имота без
основание – от датата на придобиването му на недействителното правно основание
до исковата молба. При условията на евентуалност – при отхвърляне на исковете,
претендират от втората ответница да им заплати получената продажна цена.
Ответниците оспорват исковете. Позовават се на валидно
учредена представителна власт, по силата на която М.Й. е била упълномощена да
извършва всякакви разпоредителни сделки и при каквито условия намери за добре,
включително да договаря сама със себе си по смисъла на чл. 38 от ЗЗД, както и
да получава продажната цена. Оспорват твърдението, че сделката урежда упълномощителите – твърдят, че уговорената цена е пазарната
към момента на постигане на съгласие за сключване на процесната
сделка, което е към момента на подписване на предварителен договор за продажба
на имота – на 13.07.2010 г. Отричат се да е имало сговор за увреждане на прехвърлителите, твърдят, че близките отношения между
законният представител на приобретателя и
пълномощника са възникнали след сключване на предварителния договор и по повод
на него.
Ответницата
М.Й. предявява при условията на евентуалност възражение за прихващане със свое
вземане с основание чл.61, ал.1 ЗЗД
за сумата от 20592,20 лв., представляваща стойност на извършени подобрения в
имота. Твърди, че в периода 2008 г. до март 2010 г. е извършила строително-монтажни
работи и е обзавела имота със свои собствени средства и претендира обезщетение
в размер на направените разходи.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете, предявени от Т.М.К.М.:
Ответниците оспорват активната процесуална легитимация на ищцата Т.М.К.М., като оспорват тя
да е носител на права, доколкото не е участвала в сделката по придобиване на процесния имот, сключена на 17.03.2008 г. от ищеца Р.Т.М..
Съгласно разпоредбата на чл.
79, ал. 3 КМЧП имуществените отношения между съпрузите се уреждат по правото,
приложимо към личните им отношения. Според чл. 79, ал. 1 КМЧП приложимото право
към личните отношения между съпрузите е общото им отечествено право, в случая –
правото на Република Южна Африка. По делото се доказва, че ищците са се
намирали в брак (л.21), към момента на придобиване на имота – 17.03.2008 г. При
служебно установяване на съдържанието на правото на Република Южна Африка от
публични източници по реда на чл.43 КМЧП съдът констатира, че съгласно правото на ЮАР към браковете се прилага режим
на бездялова съпружеска общност. Този режим се
простира спрямо придобитите преди и след сключване на брака имущества на всеки
един от съпрузите. Ето защо ищцата Т.М.К.М. е процесуално легитимирана и се явява
носител на валиден правен интерес от процесните
искове.
По иска по чл.40 ЗЗД:
Не се спори между страните, че по силата на договор за
продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №40 от 17.03.2008 г. (л.17)
ищците са придобили правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент
№ 20, находящ се в гр. София, СО, район Триадица,
ж.к. „**********, с идентификатор 68134.106.912.20. С Пълномощно от 29.07.2008
г. и 18.06.2010 г. ищците са учредили представителна власт в полза на
ответницата М.Г.Й. да извършва действия на управление и разпореждане с имота, при
условия, каквито определи и на когото намери за добре, включително да получава
продажна цена.
С нотариален акт за покупко-продажба № 159, том II,
рег. № 15796, дело № 326 от 2015 г. на нотариус рег. № 274 на НК, че на
29.05.2015 г. ответницата, като пълномощник на ищците, е продала процесния имот на дружеството „Х.П.“ ЕООД, представлявано
от управителя му Ц.К.Г.-М., за цена в размер на 91250 лв., като в нотариалния
акт са удостоверени изявленията на страните, че 70000 лева са платени от
купувача на пълномощника на продавачите преди 22.02.2011 г., а остатъкът от
продажната цена в размер на 21250 лв. е заплатена по банков път на пълномощника
на продавачите в деня на изповядване на сделката. В последствие Х.П. ЕООД е
преобразувано в „А.“ ЕАД и М.Г.Й. е вписана като законен представител на
дружеството. Тези обстоятелства, освен че са безспорни, се установяват безпротиворечиво от приетите по делото писмени
доказателства.
Спорно е между страните дали сделката е сключена на
пазарна или близка до пазарната цена. По този повод спорен е и моментът, в
който е извършено договарянето. Ответниците твърдят,
че съгласие за сключване на сделката е постигнато през 2010 г., когато са
проведени преговори съобразно пазарните параметри към този момент и е сключен
предварителен договор, по силата на който ответницата М.Г.Й., от името на
ищците като продавачи и Ц.К.Г.като купувач са се задължили да сключат договор
за покупко-продажба на процесния имот за цена от
91250 лв. Представен е предварителния договор от 13.07.2010 г. – л.170-171. С
няколко анекса към договора страните са променяли срока за сключване на
окончателния договор, а със Споразумение от 21.05.2015 г. ответницата М.Й.,
действаща от името на ищците и Ц.Г., като купувач, са се съгласили да заменят
страна, като в правата на купувача да встъпи Х.П. ЕООД. С процесния
нотариален акт Х.П. ЕООД е придобил имота на ищците при условията, посочени в
предварителния договор – при цена от 91520 лв.
Предварителният договор, анексите към него и Споразумение
от 21.05.2015 г. са оспорени от ищците относно достоверността на датите на
документа и с твърдение, че същите са създадени за целите на процеса и антидатирани – за да създадат привидно по-ранен момент на
уговарянето на цената.
В най-новата практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК се
подкрепя по-широкото тълкуване на понятието „трети лица“ по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК, а именно - трето е всяко лице,
неучаствало в създаването на документа, което може да бъде увредено от антидатирането му, независимо от правното му положение
спрямо издателя. В този смисъл е Решение № 228/12.04.2019 г. по т. д.
№ 596/2018 г. на ВКС, ТК, І Т. О. Съдът се е разграничил от „практиката, обективирана
в решение № 235/4.VІ.2010 г. на
състав на ІІ-ро г.о., постановено
по гр. дело
№ 176/2010 г., според която
следвало ограничително да се схваща
понятието "трети лица" по смисъла
на чл. 181, ал. 1 ГПК, като кръгът им бива
свеждан единствено до онези неучаствали
в съставянето на съответния частен документ лица, "които черпят права
от някой от издателите и биха могли да
бъдат увредени от неговото антидатиране"
- докато другите неучастващи в документа лица не били
трети лица "и спрямо тях посочената
в документа дата важи". Вместо с доводи, основани върху закона, аргументацията
за предложеното стеснително тълкуване на понятието "трети лица" се явява базирана
единствено върху представа за целесъобразност:
понеже при разбирането му в неговото обикновено значение, това понятие за третите
лица щяло "да доведе до
големи практически проблеми при доказването,
тъй като в повечето случаи би било невъзможно
доказването на факти с частен писмен документ поради липсата на достоверна дата".
Напротив, според точния смисъл на
горното съдопроизводствено правило, установяването в гражданския процес на точния ден,
след настъпването на който издаването
на съответния частен документ може да се
счита сигурно, става не само
с позоваване на настъпила фактическа невъзможност за подписване от лицето,
което се сочи за негов
издател, но и с настъпването на какъвто и да било
друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа
/наред с възможната смърт на издател
или надлежното заверяване на документа
от нотариус/. Горното ограничително тълкуване на понятието
"трети лица", употребено в чл. 181, ал. 1 ГПК, се явява
contra legem -или в точно противоположния на закона смисъл ….“. От изложеното
следва, че ищците, неучаствали в издаването на Предварителен договор от
13.07.2010 г., анекси към него и Споразумение от 21.05.2015 г., са трети лица
по смисъла на чл.181 ГПК по отношение на тези частни документи и спрямо тях достоверна
дата документът има от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в
официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.
В съответствие с изложеното, на ответниците е
разпределена тежестта да докажат достоверността на документите по безсъмнен по
смисъла на чл.181, ал.1 ГПК начин. Ответниците не са
посочили факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа. Искането им за допускане на свидетел за установяване на датата на
съставяне е отхвърлено, защото съгласно константната практика единствено датата
на разписка може да се доказва със всякакви доказателства по реда на чл.181,
ал.2 ГПК, включително със свидетелски показания. Разпоредбата на чл. 181, ал. 2 ГПК урежда особена хипотеза на установяване датата на разписка за извършено
плащане – тя (датата) може да се доказва пряко с всякакви доказателствени
средства, вкл. със свидетелски показания. Нормата обаче е приложима единствено когато
документът „разписка“ няма дата (така Определение № 1319 / 07.12.2011 по г. по
гр. д. № 768 / 2011 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС), какъвто не е процесния
случай, тъй като оспорените документи са датирани. Фактите, с които законът
свързва установяване на несъмненото съществуване на документа към определена
дата, могат да бъдат доказани с всички доказателствени
средства, вкл. със свидетели (стига те да са допустими за доказване на
конкретния факт). Недопустимо е обаче със свидетели да се доказва пряко датата
на съставяне на документа.
Ето защо съдът приема, че не се установява достоверността на датата на
съставените от ответниците документи, представляващи
Предварителен договор от 13.07.2010 г., анекси към него и Споразумение от
21.05.2015 г. Поради това същите не обосновават извод за постигане на уговорка
за цената на имота към 2010 г., както твърдят ответниците,
т.е. моментът на договарянето, към който ще се преценява действителността на
сделката, е моментът на сключване на договора за покупко-продажба с нотариален
акт № 159 от 29.05.2015 г.
Както бе посочено по-горе, между страните няма спор, че в обема на
правомощията на пълномощника съобразно учредената представителна власт е
включено сключването на разпоредителна сделка „при условия каквито определи и
на когото намери за добре“, включително „да получава продажната цена“ по сделките. Съгласно указанията,
дадени в т. 1 от ТР № 5 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС достатъчно е и общо
изразяване на воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от
негово име. Обемът и ограниченията на учредената представителна власт се
определят от изявената за това воля на упълномощителя,
а в случая ограничения не са предвидени. Ето защо съдът приема, че при волеизявяване в процесния
договор, сключен с нотариален акт за покупко-продажба № 159 от
29.05.2015 г., ответницата М.Й. е действала като пълномощник на ищците в
рамките на учредената й представителна власт. На този извод не могат да се
противопоставят твърденията за липса на воля у ищците за продажба на имота, за
установяване на които е представена кореспонденция по електронна поща.
Доколкото издаденото пълномощно не е оттеглено изрично, а и не се твърди да е
оттеглено, не може да се приеме, че указания на ищците, предписващи отдаване на
имота под наем, са годни да прекратят представителната власт за продажба на
имота. Ето защо представената електронна кореспонденция между ищците и сина на
ответницата М.Й. няма да бъда обсъждана, доколкото не би могла да обоснове
извод, релевантен за наличие или отсъствие на значимите по делото факти.
Спорен между страните е въпросът дали процесната
сделка е увреждаща. Фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД,
се състои от два елемента: 1). обективен елемент – договорът, сключен от
представителя и насрещната страна по него е във вреда на представлявания и 2).
субективен елемент – „споразумяване“ между представителя и насрещната страна по
договора за увреждането на представлявания.
Обективният елемент - увреждането на интересите на представлявания, може
да има най-различни проявни форми, като най-типичната
е когато договорът е сключен при неизгодни за представлявания условия. Именно
тази форма на увреждане се твърди и в настоящия процес, като ищците считат
продажната цена за значително по-ниска от пазарната цена към момента на
сключване на сделката. За установяване на средните пазарни цени за имот с
параметрите на процесния към момента на сделката
съдът е изслушал технически експертизи, като съобразно заключението на
комплексната експертиза, извършена след заснемане на действителната квадратура
на имота, средната пазарна цена към 29.05.2015 г. е между 314300 лв. и 388100
лв. (в зависимост от това дали се включва квадратурата на терасите). С процесния договор за покупко-продажба, уговорената цена е 91250
лв. – т.е. около 1/3 от пазарната. Съдът приема, че възмездно отчуждаване на имот за цена,
представляваща 1/3 от пазарната, представлява неизгодна за прехвърлителя
сделка, защото насрещната престация е не само
неравностойна, а многократно (трикратно) занижена. Поради това съдът приема, че
сделката е обективно увреждаща интересите на представлявания, доколкото от патримониума му излиза имущество, без да бъде внесена като
насрещна престация парична сума, която да е
относително равностойна.
Субективният елемент –
„споразумяване“ между представителя и насрещната страна по договора (третото
лице) за увреждането на представлявания се свежда до недобросъвестност на
представителя и насрещната страна по договора относно увреждането на
представлявания знание, че сключеният договор обективно уврежда
представлявания. По делото е прието за безспорно, че са налице близки лични
отношения между ответника М.Й. и законният представител и собственик на
капитала на приобретателя Х.П. ЕООД – Ц.Г., датиращи
преди сключване на сделката – първата е кумувала и е вписана като свидетел в
акта за граждански брак, сключен от втората. Тези отношения, които традиционно
са по-близки от обичайните приятелски, предполагат висока степен на доверие и съгласуваност
в предприетите правни действия, наличие на общи интереси (житейски или
финансови). Показателно е, че както ответницата Й., така и Г.са посочвали
апартамента на ищците за адрес на управление на свои дружества – „Р.Ф.“ ЕООД,
ЕИК ******* (с едноличен собственик на капитала ответницата), „К.“ ЕООД, ЕИК ********(с
едноличен собственик на капитала ответницата), „К.А.М.“ ЕООД, ЕИК ******* (с
едноличен собственик на капитала Ц.Г.), видно от приложените по делото справки
от Търговския регистър. Едновременно с това същественото разминаване между
цената, която М.Г. е уговорила със своята близка Ц. Г.(действала от името на
купувача), със средните пазарни цени, сочи, че значителната несъразмерност не
може да не бъде неосъзната. Напротив – логичният извод е, че именно близките
отношения между двете са мотивирали уговаряне на толкова изгодна за
притежаваното и представляваното от Ц. Г.дружество. Отделно от това, всяко
лице, което пристъпва към продажба или към закупуване на вещ на значителна
стойност, каквато представлява недвижимия имот, е житейски логично да се
информира за пазарните цени от публични източници, за да се предпази от риска
да сключи неизгодна сделка. Същите публични източници са ползвали вещите лица,
изготвили техническата експертиза по делото, въз основа на която съдът определя
пазарната цена. От тук следва, че ответницата Г. и законната представителка на Х.П.
ЕООД (преобразуван в „А.“ ЕАД) са били недобросъвестни – т.е. знаели са съществената
несъразмерност между действителната и уговорената цена, а от тук – че сделката
е неизгодна за продавачите. Това, че в пълномощното е записано, че
упълномощеният може да сключва договори при условия, каквито прецени, не го овластява да уврежда представлявания. Не е такъв смисълът,
който законодателят влага в института на доброволното представителство, както е
видно от чл. 40 ЗЗД.
От изложеното съдът намира, че предявеният иск по
чл.40 ЗЗД е основателен – по делото се установи, че процесният
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 159 от 29.05.2015 г. от пълномощник на ищците, в рамките
на валидно учредената му представителна власт, е уреждаща упълномощителите
сделка, при която представителят им се е споразумял с другата страна в тяхна вреда.
Предявеният иск по чл.40 ЗЗД за обявяване на договора за недействителен следва
да се уважи.
По иска по чл. 108 ЗС
С оглед извода за недействителност на основание чл.40 ЗЗД на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 159 от 29.05.2015 г., следва да се приеме, че същият не
е породил вещно-транслативен
ефект по смисъла на чл.24, ал.1 ЗЗД. Оттук следва, че ответното дружество не е придобило
процесния имот, съответно – ищците не са го отчуждили
валидно. Ето защо следва да се приеме, че ищците са титуляри на правото на собственост
по силата на договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №40
от 17.03.2008 г.
По делото не се спори, а и се установява от
показанията на свидетеля Ф. М., че ответникът „А.“ ЕАД ползва имота чрез
отдаването му под наем на физически лица. От тук следва, че фактическа власт
върху имота се упражнява от ответника „А.“ ЕАД и същият следва да бъде осъден
да го предаде на ищците.
Предявеният иск по чл.108 ЗС е основателен и следва да
бъде уважен.
По иска по чл. 73 ЗС:
Ищците претендират обезщетение за ползите, от които са
лишени за периода от сключване на процесния договор -
29.05.2015 г.
до 02.03.2018 г., в размер на средномесечния наем за процесния период.
Съгласно чл.73, ал.1, пл.2 от ЗС, недобросъвестният
владелец дължи на собственика обезщетение за ползите, от които го е лишил, като
се приспаднат направените за това разноски.
Съобразно т.10 ППВС №6/1974 владението, основано на
нищожно придобивно основание, е недобросъвестно,
освен когато е нищожно поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока. В настоящия случай се
установи, че ответникът „А.“ ЕАД (правоприемник на Х.П. ЕООД) не е придобил
имота, тъй като договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с
нотариален акт № 159 от 29.05.2015 г., е недействителен на основание чл.40 ЗЗД
– сключен от представителя на ищците, който се е споразумял с другата страна
във вреда на представляваните. Порокът е такъв, по отношение на който
ответникът е недобросъвестен (знаел е за съществуването му) – мотивите по този
въпрос са изложени по-горе, при разглеждане на иска по чл.40 ЗЗД. Ето защо
съдът приема, че ответникът има качеството на недобросъвестен владелец.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
ищците е възникнало вземане по чл.73, ал.1 ЗС – установи се, че ищците са
собственици на имота, за претендирания период няма
спор, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота, без да е налице
валидно правно основание за това, вследствие на което ищците са лишени от
възможността да получат стойността на добивите от вещта си.
Размерът на дължимото
обезщетение за ползата, от която ищците са бил лишени, съставлява пазарната
наемна цена, която биха могли да получат при отдаването под наем на имота. От
комплексната съдебно-техническа експертиза се установява, че средният пазарен
наем за периода 29.05.2015 г. - 02.03.2018 г. е в размер на 72339,20 лв., като
сумата е изчислена въз основа на реалната застроена площ на имота.
Ето защо предявеният иск по
чл. 73, л.1 ЗС е основателен в предявения размер от 72339,20 лв.
По
иска по чл.284, ал.2 ЗЗД:
Искът е предявен при
условията на евентуалност срещу М.Г.Й., за сумата от 91250 лв., представляваща
подлежаща на предаване продажната цена, получена от ответника от купувачите по
договора за покупко-продажба. Поради уважаване на иска по чл.40 ЗЗД, не се е
сбъднала процесуалната предпоставка за разглеждане на този иск и съдът не
следва да се произнася по него.
По възражението за прихващане:
Ответницата М.Г.Й. е
направила евентуално възражение за прихващане на основание чл.61, ал.1 ЗЗД, за
сумата от 20592,20 лв., представляваща обезщетение за подобрения в имота,
извършени от нея без възлагане, със знанието и без противопоставянето на
ищците. Поради уважаване на иска по чл.40 ЗЗД, съдът няма да разглежда
предявеният срещу ответницата иск по чл.284, ал.2 ЗЗД, поради което и
предявеното възражение за прихващане не подлежи на разглеждане.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат само
ищците. Те претендират 9999 лв. - адвокатско възнаграждение; 9389,70 лв. -
държавна такса, 284,62 лв. - за вписване на искова молба; 30,00 лв. - за
вписване на възбрана, 1200 лв. - депозити за вещи лица, 10,00 лв. – за съдебни
удостоверения.
Ответниците са направили възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съдът счита, че възнаграждението е адекватно с
оглед на материалния интерес по всеки един от предявените искове, включително и
защитата по възражението за прихващане, както и фактическата и правната
сложност на делото (съдържа над 350 листа, предявени са няколко иска,
възражение за прихващане, проведени са три съдебни заседания, изслушани са
свидетели и експертизи). Възражението за прекомерност е неоснователно.
На ищците следва да се присъдят разноски в размер на
20913,32 лева.
Поради което Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ПРРИЗНАВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.40 ЗЗД, договора за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен с нотариален акт № 159, том II, рег. № 15796, дело № 326
от 29.05.2015 г. на нотариус рег. № 274 на НК, с който Р.Т.М. и Т.М.К.М.,
представлявани от М.Г.Й., са продали на „Х.П.“ ЕООД, ЕИК ******** (праводател на „А.“
ЕАД, ЕИК ********), недвижим имот, находящ се
в гр. София, община Столична, район Триадица, жилищен комплекс “Манастирски ливади” бл. 86, вх. А, АПАРТАМЕНТ № 20 /двадесет/, тип “мезонет”, на I /първи/ и II /втори/ тавански етажи, кота + 17,30 /плюс седемнадесет цяло и тридесет стотни/ метра и +19,60 /деветнадесет цяло и шестдесет стотни/ метра, със застроена площ
от 130,02 /сто и тридесет цяло и две стотни/ кв.м.,
състоящ се на първо ниво
от: две спални,
дневна и сервизни помещения и на второ ниво от:
спалня, кабинет и сервизни помещения, при съседи на
първо ниво: двор, ателие № 4 /четири/, ателие № 5 /пет/, асансьор, стълбище, улица, двор и при съседи
на второ ниво: двор, ателие
№ 4 /четири/, улица, двор, заедно с 7,03 % /седем цяло и три
стотни върху сто/ идеални части
от общите части на сградата
и съответните идеални части от правото
на строеж върху дворното място, върху което
е построена сградата, цялото с площ от
1048 /хиляда и четиридесет
и осем/ кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот IV-114 /четвърти за имот
сто и четиринадесет/ в квартал 19 /деветнадесети/ по плана на
гр. София, местност “Манастирски ливади – изток”, при съседи: улица,
УПИ V-115, УПИ ХVII-109, УПИ ХVIII-110, УПИ ХIХ-111, УПИ III-113, който имот представлява
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.106.912.1.20 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота
в гр. София, п.к. ********, находящ се в Сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.106.912, с предназначение Жилище,
Апартамент, с брой нива на обекта:
2 /две/, с посочени в документа площи: 130,02 кв.м., с прилежащи части: 7,03 % ид. ч. от общите части,
при съседни самостоятелни обекти на първо ниво:
на същия етаж 68134.106.912.1.21, под обекта 68134.106.912.1.16, 68134.106.912.1.17, над обекта 68134.106.912.1.21, и съседни самостоятелни обекти на второ
ниво: на същия етаж 68134.106.912.1.21, под обекта, няма,
над обекта: няма,
по предявения от Р.Т.М.,
роден на *** г. в Йоханесбург, ЮАР, гражданин на ЮАР, и Т.М.К.М., родена на *** г. в Йоханесбург, ЮАР, гражданин на ЮАР,
иск с правно основание чл.40 ЗЗД, срещу „А.“
ЕАД, ЕИК ********, и М.Г.Й., ЕГН
**********.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на „А.“ ЕАД, ЕИК ********, че Р.Т.М.,
роден на *** г. в Йоханесбург, ЮАР, гражданин на ЮАР, и Т.М.К.М., родена на *** г. в Йоханесбург, ЮАР, гражданин на ЮАР, са
собственици на недвижим имот,
находящ се в гр. София, община
Столична, район Триадица, жилищен комплекс “Манастирски ливади” бл. 86, вх. А, АПАРТАМЕНТ № 20 /двадесет/,
тип “мезонет”, на I /първи/ и II /втори/ тавански етажи, кота + 17,30 /плюс седемнадесет цяло и тридесет стотни/ метра и +19,60 /деветнадесет цяло и шестдесет стотни/ метра, със застроена
площ от 130,02 /сто и тридесет цяло и две стотни/
кв.м., състоящ се на първо
ниво от: две спални, дневна
и сервизни помещения и на второ ниво
от: спалня, кабинет и сервизни помещения, при съседи на първо
ниво: двор, ателие № 4 /четири/, ателие № 5 /пет/, асансьор, стълбище, улица, двор и при
съседи на второ ниво: двор,
ателие № 4 /четири/, улица, двор, заедно
с 7,03 % /седем цяло и три стотни върху
сто/ идеални части от общите
части на сградата и съответните идеални части от
правото на строеж върху дворното
място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 1048 /хиляда
и четиридесет и осем/ кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот IV-114 /четвърти за имот сто
и четиринадесет/ в квартал
19 /деветнадесети/ по плана на гр.
София, местност “Манастирски ливади – изток”, при съседи:
улица, УПИ V-115, УПИ ХVII-109, УПИ ХVIII-110, УПИ
ХIХ-111, УПИ III-113, който имот
представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.106.912.1.20 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота
в гр. София, п.к. ********, находящ се в Сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.106.912, с предназначение Жилище,
Апартамент, с брой нива на обекта:
2 /две/, с посочени в документа площи: 130,02 кв.м., с прилежащи части: 7,03 % ид. ч. от общите части,
при съседни самостоятелни обекти на първо ниво:
на същия етаж 68134.106.912.1.21, под обекта 68134.106.912.1.16, 68134.106.912.1.17, над обекта 68134.106.912.1.21, и съседни самостоятелни обекти на второ
ниво: на същия етаж 68134.106.912.1.21, под обекта, няма,
над обекта: няма,
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД,
ЕИК ********, да предаде на Р.Т.М., роден на *** г. в Йоханесбург,
ЮАР, гражданин на ЮАР, и Т.М.К.М.,
родена на *** г. в Йоханесбург, ЮАР, гражданин на ЮАР, на основание чл. 108 ЗС, следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 20 /двадесет/, находящ
се в гр. София, община Столична, район Триадица, жилищен комплекс “Манастирски
ливади” бл. 86, вх. А, тип “мезонет”, на I /първи/ и II /втори/ тавански етажи,
кота + 17,30 /плюс седемнадесет цяло и тридесет
стотни/ метра и +19,60 /деветнадесет цяло и шестдесет стотни/ метра, със
застроена площ от 130,02 /сто и тридесет цяло и две стотни/ кв.м., състоящ се
на първо ниво от: две спални, дневна и сервизни помещения и на второ ниво от:
спалня, кабинет и сервизни помещения, при съседи на първо ниво: двор, ателие №
4 /четири/, ателие № 5 /пет/, асансьор, стълбище, улица, двор и при съседи на
второ ниво: двор, ателие № 4 /четири/, улица, двор, заедно с 7,03 % /седем цяло
и три стотни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху дворното място, върху което е
построена сградата, цялото с площ от 1048 /хиляда и четиридесет и осем/ кв.м.,
съставляващо урегулиран поземлен имот IV-114 /четвърти за имот сто и
четиринадесет/ в квартал 19 /деветнадесети/ по плана на гр. София, местност
“Манастирски ливади – изток”, при съседи: улица, УПИ V-115, УПИ ХVII-109, УПИ
ХVIII-110, УПИ ХIХ-111, УПИ III-113, който имот представлява САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.106.912.1.20 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота в гр. София, п.к. ********, находящ се в Сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.106.912, с предназначение Жилище, Апартамент, с брой нива
на обекта: 2 /две/, с посочени в документа площи: 130,02 кв.м., с прилежащи
части: 7,03 % ид. ч. от общите части, при съседни
самостоятелни обекти на първо ниво: на същия етаж 68134.106.912.1.21, под
обекта 68134.106.912.1.16, 68134.106.912.1.17, над обекта 68134.106.912.1.21, и
съседни самостоятелни обекти на второ ниво: на същия етаж 68134.106.912.1.21,
под обекта, няма, над обекта: няма,
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД,
ЕИК ********, да заплати на Р.Т.М., роден на *** г. в Йоханесбург, ЮАР, гражданин
на ЮАР, и от Т.М.К.М., родена на ***
г. в Йоханесбург, ЮАР, гражданин на ЮАР, на основание чл. 73 ЗС сумата от 72339 лв., представляваща обезщетение
за лишаване от ползване на описания по-горе имот, за периода 29.05.2015 г. -
02.03.2018 г., заедно със законната
лихва от 02.03.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД,
ЕИК ********, и М.Г.Й., ЕГН **********,
да заплатят Р.Т.М., роден на *** г.
в Йоханесбург, ЮАР, гражданин на ЮАР, и Т.М.К.М.,
родена на *** г. в Йоханесбург, ЮАР, гражданин на ЮАР, , на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 20913,32 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: