Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
гр.Габрово, 10.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Мариела
Караджова и в присъствието на прокурора Милчо Генжов като разгледа докладваното
от председателя к.а.н.д. № 133 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Касационното производство е
образувано по депозирана в законния срок жалба на “***”ЕООД гр. София, представлявано от управител против Решение № 28 от 21.10.2019 година на Районен съд
Дряново, постановено по НАХД № 67 по описа за 2019 година. С посоченото Решение РС Дряново е изменил Наказателно
постановление № 07-001114 от 22.05.2019 година на Директор на Дирекция
“Инспекция по труда” Габрово в частта досежно размера на наложената имуществена
санкция, като е намалил същата от 2000 лева на 1500 лева.
В жалбата се твърди, че постановеното Решение на
ДРС било неправилно и незаконосъобразно, тъй като визираното в АУАН и НП
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ поради неизпълнение на чл. 62, ал. 3 от КТ
било несъставомерно и не съответствало на събраните по делото факти и
доказателства. Според жалбоподателя бил нарушен ЗАНН по отношение на
процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП.
Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно
Решение, като бъде отменено и НП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател,
редовно призован, не се представлява.
Ответната страна Дирекция
“Инспекция по труда” Габрово, редовно призована, се представлява в открито
съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител. Същият
взема становище по жалбата и заявените в нея искания. Счита същата за
неоснователна, поради което Решението на ДРС следвало да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност
на Решението на районния съд, поради което последното следва да бъде оставено в
сила.
Пред настоящата съдебна инстанция не
са представени и приети нови доказателства.
Касационната жалба е допустима като
подадена в срок от процесуално легитимирано лице.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл.
218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за
неоснователна по следните съображения:
Приетата от съда фактическа
обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните
по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда.
От съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следната
фактическа обстановка:
На 17.04.2019г. от
10.45 до 11.30 часа инспектори в ДИТ извършили проверка на обект „Реконструкция
и ремонт на НЧ „***“ гр. Дряново, обект на „***“ЕООД гр. София. Изискали да им
бъде предоставена и документацията на дружеството, което било изпълнено на
19.04.2019г.
При проверка на място
на строителния обект и по представените документи било установено, че „***“ЕООД
гр. София ЕИК*** в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на
КТ е допуснал на 17.04.2019г. в 10.45 часа лицето Ш. Х. М. с ЕГН ********** да
осъществява трудова дейност- на длъжност „бояджия сгради“, без да му е
предоставил преди постъпването му на работа копие от Уведомлението по чл. 62,
ал. 3 от КТ, заверено в ТД на НАП.
Справката за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388193187026 е от
17.04.2019г. от 13, 37 часа, след проверката на Дирекция Инспекция по труда гр.
Габрово.
Посочено е, че
нарушението е извършено на 17.04.2019г. и е установено на 19.04.2019г. при
проверка на работно място на посочения по- горе обект и по представената
документация на Дружеството в Дирекция Инспекция по труда гр. Габрово.
За констатираното
нарушение бил съставен и АУАН № 07-001114 от 24.04.2019г., а въз основа на него
било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на съвкупна
преценка на събраните по делото гласни доказателства – показанията на
свидетелите В. И. И. и М. И. А., както и приложените писмени такива – Протокол за
извършена проверка Изх. №
ПР1913155/24.04.2019г.; Декларация
от Ш. Х. М.; Трудов договор № 030 от 17.04.2019г.; Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с №22388193187026 от
17.04.2019г.; Пълномощно рег. №15100 от 23.04.2019г.; АУАН № 07-001114 от
24.04.2019г.; Заповед № ЧР-572 от 21.07.2015год. на Изпълнителния директор на
ИА „ГИТ” София;; НП № 07-001114 от 22.05.2019г.
НП е издадено от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия като в тази връзка по делото е представено заверено копие от Заповед №
ЧР-572 от 21.07.2015г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ” София. АУАН е
съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 416, ал. 1 от
КТ,
предвид заеманото от него длъжностно качество.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че в
производството по съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него
НП са за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Текстът на посочената като нарушена разпоредба
гласи следното: „Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя,
преди да му предостави документите по ал.1.”.Съгласно ал. 1 на
посочената по-горе разпоредба: „Работодателят е длъжен
да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите.”.
Административнонаказващият орган на осн. чл.414, ал.3 от КТ е наложил на дружеството-жалбоподател наказание имуществена
санкция в размер от 2000.00лева, която като размер е над минималния, предвиден
за подобно деяние.
В жалбата чрез процесуалния си представител,
дружеството- жалбоподател излага доводи, че в производството по установяване на
административното нарушение и налагане на административно наказание са
допуснати съществени нарушения на материалния закон и производствените правила.
Доводите, които са изтъкнати пред
първоинстанционния съд са били представени и пред настоящата касационна
инстанция. Същите са обсъдени подробно в Решението на РС Дряново, като
настоящия съдебен състав на ГАС споделя изцяло мотивите на първоинстанционния
съд, с които е отхвърлена защитната теза на представителя на санкционираното дружество.
Не се спори факта, че Ш. М. действително е бил в
трудови правоотношения с “***”ЕООД от 17.04.2019г., но към момента на
проверката той не бил допуснат до работа. В деня на проверката същият
действително се е намирал на строителния обект с цел да осъществява трудовите
си задължения. Трудовото законодателство, както и практиката правели разлика
между сключване на трудовия договор и началото на неговото изпълнение. В случая
датата на извършената проверка във времево отношение попадала в периода от
сключване на трудовия договор до началото на неговото изпълнение. Съгласно чл.
62, ал. 3 от КТ работодателят бил длъжен в тридневен срок от сключването на
трудовия договор да изпрати уведомление за това до съответната териториална
дирекция на НАП, който срок в случая изтичал на 20.04.2019г. Следователно в
деня на проверката – 17.04.2019г. работодателят е извършил нарушението по чл.
63, ал. 2 от КТ, допускайки М. до работа без да му е връчено копие от
Уведомлението.
Правилно състава на РС Дряново не е кредитирал с
доверие аргументите, изложени в жалбата и в съдебно заседение пред
първоинстанционния съд за това, че в случая не бил осъществен състава на
посоченото в НП нарушение.
Трудови са отношенията, които се пораждат при
предоставяне и използване на отдаваната под наем работна сила от едно физическо
лице (работник или служител) на друго лице – работодател. Характерът им на
трудови се определя от техния обект, а именно работната сила на работника,
която е присъща на човека и се съдържа в неговата личност, поради което
отдаването й под наем поставя наемния работник не само в икономическа, но и в
лична зависимост от работодателя: той е длъжен да бъде на разположение на
работодателя, да му се подчинява и да изпълнява неговите нареждания при
извършването на определената работа в процеса на нейното изпълнение. Трудовото
правоотношение има и своето специфично съдържание - работен режим, трудово
възнаграждение, работно време и работно място, като едни от характеристиките на
трудовата дисциплина, дисциплинарна отговорност и други.
Безспорно по делото е съществуването на Трудов
договор № 030 от 17.04.2019г., сключен на основание чл. 67, ал. 1 от КТ между „***“ЕООД
гр. София, в качеството на работодател и Ш. М. като работник/служител.
Съдържанието на договора напълно съответства на императивните изисквания на чл.
66, ал. 1 от КТ. В посочения по-горе трудов договор изрично е отразено
обстоятелството, че работникът е постъпил на работа на същата дата –
17.04.2019г., когато му е бил връчен и екземпляр от него срещу подпис. В
договора е отразено също така, че на работника е връчена и длъжностна
характеристика. Обстоятелството, че на 17.04.2019г. работникът е осъществявал
трудовите си задължения по така сключения трудов договор се установява и от
показанията на свид. И. и А., служители на Д ИТ. В показанията си същите тези
свидетели заявяват, че при извършената проверка по места, на 17.04.2019г., на
обект изпълняван от посоченото по- горе дружество бил заварен Ш. М., който «осъществявал
трудова дейност и предоставял работната си сила». В попълнена декларация по
време на проверката М. бил отразил, че работи в дружеството от март 2019г. като
бояджия с установено работно време и сключен трудов договор. Безспорно е и това, че в хода на проверката на
проверяващите бил предоставен посочения по-горе трудов договор. Не се спори и
това, че проверката е извършена по работни места на 17.04.2019г. в интервала
10.45 – 11.30 часа. Безспорно е също така, че уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ за така сключения договор е регистрирано в ТД на НАП в 13.37 часа, тоест
след като проверката по работни места вече е била извършена.
Неоснователни са и твърденията, че
в
деня на проверката – 17.04.2019 г. работодателят нямало как да е извършил
нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ.В случая дружеството- жалбоподател е
санкционирано за това, че в качеството си на работодател е допуснал работника
до работа без да му е предоставил преди постъпването му на
работа копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на
НАП.
Не се споделят доводите в в жалбата, че АНО е нарушил
разпоредби от ЗАНН, тъй като не били посочени обстоятелствата, при които е
извършено твърдяното нарушение, което било основание за отмяна на НП. В наказателното
постановление нарушението е описано ясно, точно и разбираемо. Посочени са обстоятелствата, при които същото е извършено
и установено, както и нарушените разпоредби на материалния закон. АНО е описал
с нужната конкретика всички релевантни факти и обстоятелства, които обуславят
съставомерността на нарушението, за което е санкционирано дружеството-жалбоподател.
Тези доводи на жалбоподателя също са били изложени пред първоинстанционния съд,
който подробно е мотивирал защо не ги възприема. Изводите на състава на ДРС в
тази насока са приемат напълно от настоящата съдебна инстанция.
Първоинстанционният съд е изложил също защо не
приема, че наложеното наказание е явно несправедливо, както защо не може
да намери приложение разпоредбата на чл. 415в от КТ. Изложените доводи на
първоинстанционния съд в тази насока се споделят напълно от настоящия състав на
ГАС.
Специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно"
административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата
разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Правилно е отбелязано от състава на
СРС, че с ДВ бр. 7 от 2012 год., обнародван на 24.01.2012 год., текстът на чл.
415в от КТ е допълнен, като е създадена ал. 2, съгласно който текст: „Не са
маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и
2.”. С приетата законодателна промяна законодателят изрично е регламентирал
нарушенията на КТ, които не са маловажни по смисъла на чл. 415в от КТ. Нарушението,
извършено от жалбоподателя попада в кръга на разпоредбата на ал. 2 от посочения
нормативен текст, поради което в случая е неприложим текста на чл. 415в, ал. 1
от КТ.
Правилно състава на РС Дряново е приел за безспорно
установено, че работодателят „***”ЕООД гр. София е осъществил състава на
нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ, което е основание за реализирането на
административно-наказателната му отговорност, съгласно чл. 414, ал. 3 от КТ.
Правилно и обосновано първоинстанционния съд е изменил размера на наложената
санкция в установения в Кодекса на труда минимум, предвиден за подобни деяния, като
доводите залегнали в Решението на РС Дряново в тази насока се споделят изцяло
от настоящата съдебна инстанция..
Пред
настоящата съдебна инстанция не са представени писмени доказателства, които да
изменят установената от административния орган и от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и които да водят до нови крайни изводи от правна страна,
различни от тези на ДРС. Неоснователни са и изложените доводи за противоречие
на обжалваното Решение с процесуалния и материалния закон. Не се сочат такива в
жалбата, а в Решението си състава на РС Дряново е констатирал, че при
постановяване на обжалваното НП не са установени нарушения на ЗАНН.
При преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, настоящият съдебен състав счита, че Решението на ДРС е
правилно и законосъобразно. Доводите на процесуалният представител на
жалбоподателя са несъстоятелни, като въпросите които се третират в жалбата пред
АС Габрово са обсъдени от първоинстанционния съд и настоящия съдебен състав
споделя изцяло изводите на РС Дряново по изложените по- горе съображения.
При проверка пред настоящата съдебна инстанция
съдът не констатира пороци в Решението, които да водят до неговата отмяна, като
съдебният акт съответства изцяло на материалния закон. Решение № 28/21.10.2019г.
по НАХД № 67/2019г. на ДРС като правилно, законосъобразно и обосновано следва
да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28/21.10.2019г. по НАХД № 67 по описа на
Районен съд Дряново за 2019г. като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: